Решение № 35 от 29.4.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 276/2024 г.

С присъда №22 от 02.08.2024 г. по НОХД №№105/2024 г. Сливенският окръжен съд признал подс. Й. Н. Й. за виновен в това, че на 27.06.2023 г. в с. Бяла, общ. Сливен, умишлено умъртвил Мл К. М., като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т. 6, предл. 2 и предл. 3 вр. чл. 115 от НК и чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, което на основание чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СПЕЦИАЛЕН режим, като го оправдавал по обвинението по чл.116, ал.1, т.12 от НК - да е извършил деянието при условията на опасен рецидив.

С присъдата си първоинстанционният съд осъдил подс. Й. Н. Й. да заплати на частния обвинител К. Н. К. сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатски хонорар.

Осъдил подс. Й. Н. Й. да заплати по сметка на ОД на МВР-Сливен сумата от 705, 10 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски.

Осъдил подс. Й. Н. Й. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Сливенския окръжен съд сумата от 1106 лева, представляваща направени в съдебното производство разноски.

Произнесъл се по веществените доказателства, като постановил тяхното унищожаване, след влизане на присъдата в сила, като вещи без стойност.

Постановената присъда е обжалвана от повереника на частните обвинители К. Н. К. и С. К. М. с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание доживотен затвор. Повереникът твърди, че това наказание е несъответно на изключително високата степен на обществена опасност на деянието и на личността на дееца. Подадената в петнадесетдневния срок за обжалване въззивна жалба на повереника е бланкетна поради неизготвянето на мотивите към присъдата в указания срок. С жалбата се претендира въззивният съд да измени присъдата, като наложи на подс. Й. Н. Й. наказание доживотен затвор без право на замяна.

В писмено допълнение към въззивната жалба повереникът на частните обвинители К. Н. К. и С. К. М. излага съображения в подкрепа на релевирания довод за явна несправедливост на наложеното наказание доживотен затвор като занижено. Смята, че при налагане на това наказание съдът не е съобразил в пълен обем изключително високата степен на обществена опасност на конкретното деяние и на подсъдимия като деец, не е преценил всички обстоятелства, влияещи върху индивидуализацията на наказанието и не е спазил изискванията за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. Твърди, че събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно установяват, че конкретното деяние и личността на подсъдимия като деец разкриват една изключително висока степен на обществена опасност, които в съвкупност с многобройните отегчаващи отговорността обстоятелства удовлетворяват изискването на чл.38, ал.1 от НК за изключителна тежест и сочат на тотално незачитане на човешкия живот като висша ценност. Противопоставя се на извода на съда за наличието на смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, изразяващо се в провокация от страна на пострадалия, който също като подсъдимия е бил употребил алкохол и това алкохолно опиянение на двамата е допринесло за общественоопасния резултат – смъртта на пострадалия. Смята, че не се подкрепя от доказателствения материал твърдението на подсъдимия, че е „бил заплашван вербално и физически от пострадалия“, което указва, че това е защитна теза на подсъдимия с цел да бъде оневинен за проявената агресия спрямо пострадалия. Намира за неправилна преценката на съда, според която с оглед възрастта на подсъдимия – на 40 години, е възможно неговото поправяне и превъзпитание, поради което му се следва наказание по втората предвидена алтернатива – доживотен затвор, а не най-тежкото наказание – доживотен затвор без замяна. Оборва този извод на съда, като цитира извършените в миналото множество престъпления от подсъдимия и изтърпените за тях наказание и обосновава заключение за невъзможност подсъдимият да се поправи и превъзпита. Твърди, че у подсъдимия е налице процес на пълна деградация на личността, с изградени антисоциални личностови черти, повишена склонност към афектни и импулсивни отреагирвания, враждебност, емоционална лабилност и конфликтност, лесна раздразнителност и гневно-агресивни отреагирвания дори при незначителен повод, който процес е необратим. Като намира за неправилен извода на съда, че с налагането на наказание доживотен затвор ще се постигне необходимия баланс относно постигане целите на наказанието – спрямо подсъдимия и спрямо останалите членове на обществото, претендира въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като наложи на подсъдимия наказание доживотен затвор без право на замяна.

Въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда е подал и защитникът на подс. Й. Н. Й., който прави оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбата е бланкетна и не съдържа аргументи в подкрепа на изложените доводи, въпреки че с нарочно съобщение както защитникът, така и подс. Й. Н. Й. са били изрично уведомени за изготвените към присъдата мотиви. С жалбата се иска въззивният съд да измени присъдата, като замени наложеното наказание доживотен затвор с наказание лишаване от свобода в минимален размер. Подс. Й. Н. Й. и неговият защитник не изложиха аргументи в подкрепа на бланкетно заявените оплаквания срещу обжалваната присъда, въпреки изрично дадените им в тази насока указания от въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция Апелативният прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище за неоснователност и на двете въззивни жалби. Приема, че както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основания за отмяна на атакуваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане. Намира, че мотивите към първоинстанционната осъдителна присъда изцяло отговарят на изискванията на процесуалния закон, тъй като в тях са анализирани всички събрани по делото доказателства, обосновани са всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението, отговорено е на възраженията на защитата, аргументиран е видът на наложеното наказание доживотен затвор. Заяви, че поддържа изцяло възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора, аргументите за доказаност на обвинението, включително досежно авторството на деянието в лицето на подсъдимия, както и изложените обективни и субективни елементи на престъпния състав по чл.116, ал.1, предл.2 и предл.3 от НК. Счита за законосъобразна присъдата в частта й, с която подсъдимият е оправдан за извършено убийство в условията на опасен рецидив по чл.116, ал.1, т.12 от НК. Представя задълбочен и всестранен анализ на доказателствената съвкупност, въз основа на който мотивира както авторството на деянието в лицето на подс. Й., така и обективните и субективните елементи на престъпния състав по чл.116, ал.1, т.6, предл. 2 и предл.3 вр. чл.115 от НК. Позовавайки се на заключението на съдебномедицинската експертиза, според което на пострадалия М. са били нанесени множество удари, поне десет, в главата, лицето и шията, със значителна сила и със средство, годно да причини смърт – брадва, мотивира квалифициращите признаци на убийството – с особена жестокост и по особено мъчителен за пострадалия начин. При съобразяване заключението на назначената от съда комплексна психолого-психиатрична експертиза приема, че подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на деянието, че същият се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опИ.е, което значително го е улеснило при извършване на престъплението и същевременно изключва възможността убийството да е било извършено в условията на афект. Споделя напълно съображенията на съда за изключителна тежест на извършеното деяние, както и за изключително висока степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, предвид предходните му множество осъждания за различни престъпления, поради което намира за правилно определено и справедливо наложеното наказание доживотен затвор. Изрази съгласие с характеризираната от съда провокация от страна на пострадалия като смекчаващо вината обстоятелство, към което добави и приноса на подсъдимия за разкрИ.е на престъплението чрез признаване на авторството си и посочване на мястото, където е бил укрил трупа на пострадалия. Отчитайки наказателната политика на държавата, насочена към полагане на усилия да се поправи осъдения, и споделяйки становището на първата инстанция за постигане на баланс между специалната и генералната превенция, направи заключение за справедливост на наказанието, наложено по средната предвидена в закона алтернатива - доживотен затвор. По тези съображения пледира да се потвърди атакуваната присъда като обоснована, законосъобразна и справедлива.

Повереникът на частните обвинители К. Н. К. и С. К. М. поддържа въззивната си жалба и моли за уважаването й по съображенията, изложени в писменото допълнение към нея. Отстоява позицията си за изключително висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на подсъдимия като деец, които в съвкупност с наличните многобройни отегчаващи вината обстоятелства изискват налагане на най-тежкото наказание – доживотен затвор без право на замяна. Излага пространни съображения, с които оборва твърденията на подсъдимия за упражнено спрямо него насилие от страна на пострадалия чрез нанасяне на удари било с ръце, било с дъска или с друг предмет, както и за заявено от пострадалия желание за сексуални отношения с подсъдимия. Изразява несъгласие с извода на съда за осъществено от пострадалия провокативно поведение чрез вербални заплахи и физически контакт, което поведение неправилно е оценено като смекчаващо вината обстоятелство. Обосновава наличието на всички обективни, субективни и квалифициращи признаци на конкретното деяние, като се позовава на заключението на съдебномедицинската експертиза. Обръща внимание на последващото поведение на подсъдимия, насочено към заличаване следите на жестокото престъпление, както чрез укрИ.е трупа на пострадалия, така и чрез заблуждаване на полицейските служители относно случилото се между него и пострадалия и местонахождението на последния. Мотивира невъзможност за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия чрез налагането на по-леко наказание от доживотен затвор без замяна, като изтъква множеството осъждания на подсъдимия, включително и за убийство, и изтърпените от него много на брой наказания лишаване от свобода без постигнат положителен резултат. В тази насока подкрепя становището си и с изводите на психолого-психиатричната експертиза относно негативните характерови особености на подсъдимия. Моли въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като замени наложеното наказание доживотен затвор с най-тежкото наказание - доживотен затвор без замяна.

Частните обвинители К. Н. К., С. К. М., П. К. М., И. К. М., М. К. М. и С. К. М., редовно призовани, не се явиха в съдебно заседание пред въззивната инстанция и не изразиха становище по въззивните жалби.

Упълномощеният защитник на подс. Й. Н. Й. поддържа въззивната жалба и изложените в нея бланкетни оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и явна несправедливост на наложеното наказание. Смята, че приетата от съда за установена фактическа обстановка не отговаря на събраните по делото доказателства, не са изяснени причините и подбудите за извършеното убийство, не е изследвано поведението на пострадалия преди деянието и психичното състояние на подсъдимия. Твърди, че подсъдимият не е съобщил веднага за осъщественото спрямо него от страна на пострадалия сексуално посегателство от срам и неудобство, но Т. посегателство е било реализирано. Възразява срещу заключението на съда, че обясненията на подсъдимия са неверни и представляват защитна теза, насочена към оневиняването му. От своя страна, приема, че деянието е извършено в състояние на физиологичен афект, тъй като от заключението на психолого-психиатричната експертиза е видно, че при кредитиране на съдебните обяснения на подсъдимия наистина се откриват признаци за възникване на Т. екстремно емоционално състояние. Отстоява позицията за наличие на провокация от страна на пострадалия, която е довела до пораждането на физиологичен афект у подсъдимия. Счита, че са налице противоречия в изводите на психолого-психиатричната експертиза, тъй като вещите лица, от една страна, приемат, че подсъдимият се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опИ.е, което изключва възникването на физиологичен афект, но от друга страна, приемат, че състоянието на обикновено алкохолно опИ.е значително е повлияло върху емоциите и поведението на подсъдимия, като го е улеснило в извършването на убийството. Упреква съда, че не е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства съдействието на подсъдимия за разкрИ.е на престъплението, както и психичното му състояние, доколкото същият страда от алкохолна зависимост, която съставлява психично разстройство. Противопоставя се на оценката на съда, според която алкохолното опИ.е на подсъдимия в момента на извършване на деянието е отегчаващо вината обстоятелство. Намира наложеното на подсъдимия наказание доживотен затвор за прекалено тежко с оглед изолацията му от обществото завинаги. Аргументира възможност за поправяне и превъзпитание на подсъдимия с неговата актуална възраст – понастоящем на 40 години, която е сравнително млада и ще му позволи в резултат на изтърпяване на наказание от двадесет години лишаване от свобода да коригира поведението си и да се върне към нормалния живот в обществото. Моли въззивната инстанция да измени обжалваната присъда, като замени наложеното на подсъдимия наказание доживотен затвор с лишаване от свобода за срок от двадесет години.

Подс. Й. Н. Й. се присъедини към становището и исканията на своя защитник. В последната си дума моли да бъде заменено наложеното му наказание доживотен затвор с наказание от двадесет години лишаване от свобода.

Въззивните жалби като подадени в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК съответно от повереника на частните обвинители и от защитника на подсъдимия, които имат право да оспорват постановената присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, са допустими.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебно заседание пред първата инстанция и провери атакуваната присъда по оплакванията на въззивниците и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба на повереника на частните обвинители е неоснователна, а тази на защитника на подсъдимия – основателна.

Въззивният съд, съобразявайки направените от жалбоподателите оплаквания срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазването на процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно производство, както и в съдебната фаза пред първата инстанция са били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така - дали те са съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното производство или в предходен процесуален стадий. В случай на липса на такива нарушения или на възможно тяхно отстраняване във въззивното производство, въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество, докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и не налага произнасяне по оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, нито проверка за явна несправедливост на наложеното наказание.

Във въззивната жалба на упълномощения защитник на подсъдимия е заявен изрично довод за нарушения на процесуалния закон, но такива конкретни нарушения не са посочени в жалбата, нито са изложени аргументи в тяхна подкрепа, нито се съдържа искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий, каквато е най- честата правна последица при констатация за нарушения от въпросната категория. В хода на съдебните прения при въззивното разглеждане на делото подсъдимият и неговият защитник отново не изтъкнаха определени съществени нарушения на процесуалните правила. Възраженията, изложени в жалбата и в пространната пледоария на защитника на подсъдимия, касаят доказателствената дейност на първостепенния съд, посветена на причините за извършване на деянието от подсъдимия, неговото психично състояние в оня момент и провокативното поведение на пострадалия, допринесло за настъпване на общественоопасния резултат.

Важно е да се отбележи, че при реализиране на проверка за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2002г. по н. д. №2/2002г. на ОСНК на ВКС и потвърдени с Тълкувателно решение №6 от 19.02.2018 г. по т. д. №6/2017 г. на ОСНК на ВКС, както и според константната съдебна практика, процесуалните последици от недостатъчно и/или ненадлежно събрани доказателства, от липсата на анализ на същите или от тяхната неправилна оценка, не представляват съществени нарушения на процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. С оглед на това, дори и в хипотеза на допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи, както и в тази на първостепенния съд по допускане, събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали, те не се считат за такива от категорията на съществените, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия/подсъдимия или на неговия защитник, нито за такива от категорията неотстраними от въззивната инстанция процесуални нарушения. Когато процесуалното нарушение, допуснато на досъдебното производство е отстранено в съдебната фаза на процеса, то не съставлява основание за връщане на делото на прокурора. Ако съдебното производство е протекло съобразно правилата на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, евентуално нарушение на изискванията за обективност, пълнота и всестранност на разследването, е без значение за изхода на делото.

Предвид горното и след осъществена цялостна служебна проверка, въззивният състав заключи, че в хода на настоящото наказателно производство и при постановяване на атакуваната присъда не са допуснати такива нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като съществени и да представляват основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК. Всички направени от защитата оплаквания по същината си са такива за необоснованост, незаконосъобразност и несправедливост на присъдата и ще се обсъдят по-долу в настоящото решение, с което въззивната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора.

Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и разглеждайки оплакванията за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на присъдата, съдържащи се в жалбата на защитника на подсъдимия, както и доводите на частното обвинение за несправедливост на наложеното наказание, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първата инстанция, детайлизира я при съблюдаване на чл.316 от НПК, но тя не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние, неговата съставомерност и правна характеристика, както и участието на подсъдимия в него. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подсъдимият Й. Н. Й. е роден на ••.••.•••• г. в гр. Сливен. Живее в с.

Бяла, община Сливен, на адрес ул. „"М."“ № 80. Българин, български гражданин, неженен. Има завършено основно образование. Работи в мандрата на фирма „Рафтис“ в с. Бяла без трудов договор.

Подсъдимият е осъждан, както следва:

С одобрено от съда споразумение от 25.06.2001 г. по НОХД № 469/2001 г. на Районен съд – Сливен, подс. Й. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, за които му е наложено общо наказание обществено порицание;

С присъда № 698 от 28.05.2002 г., в сила от 27.06.2002 г., по НОХД № 517/2002 г. на Районен съд – Сливен, подс. Й. е признат за виновен в извършване на 07.09.2001 г. на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, изпълнение на което е отложено по реда на чл.69 вр.чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.

С одобрено от съда споразумение от 18.06.2002 г. по НОХД № 857/2002 г. на Районен съд – Сливен, подс. Й. е признат за виновен в извършване на 13.02.2002 г. на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, изпълнение на което е отложено по реда на чл.69 вр. чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.

С присъда от 02.11.2004 г., в сила от 13.12.2005 г., по НОХД № 536/2004 г. на Окръжен съд – Сливен, подс. Й. е признат за виновен в извършване на 23/24.05.2004 г. на престъпление по чл.115 от НК, за което му е наложено наказание петнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим, като с определение от 24.08.2016 г. по ЧНД № 411/2016 г. на Окръжен съд – Стара Загора, в сила от 31.08.2016 г., е освободен условно предсрочно и му е определен изпитателен срок от една година, пет месеца и седем дни, изтекъл на 07.02.2018 г. С определение от 06.06.2006 г., в сила от 21.06.2006 г., по ЧНД № 205/2006 г. на Районен съд – Сливен на подс. Й. е определено едно общо наказание по влезлите в сила присъди по НОХД № 517/2002 г. и НОХД № 857/2002 г., и двете на Районен съд – Сливен, а именно – осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.

С одобрено от съда споразумение № 26 от 27.10.2020 г. по НОХД № 1150/2020 г. на Районен съд – Сливен, подс. Й. е признат за виновен в извършване на 19.11.2019 г. на престъпления по чл.216, ал.1 и по чл.144, ал.3 от НК, за които му е определено общо наказание три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, което е изтърпяно за времето от 04.11.2020 г. до 04.02.2021 г. Подс. Й. Й. нямал постоянна месторабота. След излизането си от затвора той работил известно време в областта на дърводобива, а за последно работил без писмен трудов договор в мандрата на фирма „Рафтис“ в с. Бяла, община Сливен. Познавал добре семейството на пострадалия Мл М.. За кратко подсъдимият имал интимни отношения с майката на пострадалия – свид. К. К.. Пострадалият Мл М. живял на семейна начала с М. М. П. и от съвместното им съжителство имали две деца, които близките му не познават. След раздялата им през 2020 г. едното от децата било осиновено, а другото – М. М. М. било предоставено за отглеждане в приемно семейство на П. К. Й. и С. Й. Й. в гр. Сливен.

Самият пострадал Мл М. работел без трудов договор като пастир в стопанство за отглеждане на животни край с. Бяла, където и живеел в самостоятелно помещение в близост до оборите.

На 27.06.2023 г. пострадалият Мл М. имал почивен ден и слязъл преди обяд в центъра на с. Бяла, където седнал пред магазина за хранителни стоки да изпие една бира. След това си тръгнал, но около 16.00 – 17.00 часа М. отново се върнал до магазина, където бил видян от продавачката в магазина – свид. М. М. да продължава да пие бира. Там надвечер за последен път го видяла майка му - свид. К. К.. Двамата разговаряли и пострадалият споделил, че има намерение след като си изпие бирата, да се прибира и да си изпере дрехите.

В 21.00 часа работното време на продавачката свид. М. приключило. Тя заключила входната врата и започнала да чисти магазина. В 21.20 часа пострадалият М. започнал да чука на вратата на магазина. Направил знак с ръце свид. М. да отвори. Тя го попитала какво иска, а М. обяснил, че иска за последно да си купи двулитрова бутилка бира. Тъй като в момента в магазина нямало такива бутилки, свид. М. му продала пластмасова бутилка с бира от 1 литър и поискала отново да затвори вратата. В този момент до магазина притичал подс. Й. Й., който поискал от магазинерката да му продаде пет цигари. Свид. М. му дала цигарите и отново заключила врата на магазина.

След 21.30 часа, когато тръгнала да се прибира към дома си, свид. М. видяла двамата мъже - подсъдимия и пострадалия, които седели на стъпалата на един от блоковете в близост до магазина, разговаряли приятелски и пиели бира.

Когато подсъдимият и пострадалият изпили бирата, решили да продължат да се черпят в жилището на подс. Й.. Тъй като магазинът за хранителни стоки вече бил затворен, двамата мъже тръгнали към близката бензиностанция, където работела свид. Т. А.. Когато отишли при нея, и двамата били във видимо нетрезво състояние. Поискали продавачката А. да им продаде бира и цигари с обещанието, че ще платят стоките на следващия ден. Свид. А. отказала, поради което двамата извадили от джобовете си монети и успели да съберат нужната сума за двулитрова бутилка бира. Дали парите и получили бутилката бира. Пострадалият М. отворил хладилната витрина и взел от там още един кен бира, като оставил за него 70 ст. Подсъдимият и пострадалият напуснали бензиностанцията. Докато почиствала масите пред магазина към бензиностанцията, свид. А. чула двамата мъже да крещят по улица. Те се връщали обратно към центъра на селото.

Когато минавали покрай къщата на свид. К. К., подс. Й. започнал да вика сестрата на пострадалия - свид. И. М. да излезе навън. Когато тя се появила, подсъдимият се приближил до нея, започнал да я опипва и й предложил 50 лева за да правят секс. Свид. И. М. отказала и се опитала да го отблъсне. Намесил се и нейният брат - пострадалият М., който изкрещял на подсъдимия да не закача сестра му.

След това двамата мъже се прегърнали и тръгнали заедно към дома на подс. Й. Й.. Около 23.20 часа свид. И. Й., който живеел на ул. „"М."“ № 47, излязъл от дома си с намерението да вземе кутия цигари от автомобила си, паркиран на улицата и да го заключи. Докато бил в колата си, свидетелят чул викове по улицата и видял подс. Й. и пострадалият Мл М. да вървят прегърнати. Двамата били видимо пияни и отивали към къщата на подсъдимия, намираща се на същата улица.

Като пристигнали в жилището на подс. Й. Й., двамата мъже продължили да пият бира до момента, в който подсъдимият поискал гостенинът му Мл М. да си тръгне, но последният не бил съгласен. Двамата излезли пред входната врата и там помежду ми възникнал конфликт. Пострадалият напсувал подсъдимия и се опитал да го удари с юмрук. Тогава подс. Й. Й. грабнал намиращата се в близост до вратата брадва и нанесъл с нея няколко силни удара в главата на пострадалия в областта на лявата теменнослепоочна част.

В резултат на ударите пострадалият паднал на земята, но въпреки това подсъдимият продължил да нанася удари по главата и шията му, както с острата, така и с тъпата част на брадвата, която след това оставил в пълното с вода корито на дворната чешма.

След като се убедил, че пострадалият М. е мъртъв, подс. Й. влязъл в къщата си и легнал да спи. Събудил се късно на следващия ден, преоблякъл се и отишъл на работа.

Когато се прибрал от работа около 17.00 часа подс. Й. заварил трупа на пострадалия на същото място, на което го бил оставил през нощта. Осъзнал какво е направил и страхувайки се от последствията, решил да скрие трупа. Издърпал го в изгоряла пристройка към къщата и там го затрупал с различни отпадъци.

На 29.06.2023 г. сестрата на пострадалия Мл М. - свид. И. М. разбрала от работодателя на брат си, че пострадалият два дни не се е появявал на работа, нямало го в жилището му край оборите и не отговарял на телефонните повиквания. Свид. И. М. също опитала да се свърже по телефона с брат си, но получила информацията от оператора, че телефонът е извън обхват или е изключен. Тогава свид. И. М. се изплашила, спомняйки си събитията отпреди няколко дни. Помислила, че е възможно подс. Й. да е отвлякъл брат й и подала сигнал до полицията, че брат й Мл М. е отвлечен.

Образувано било досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 142 от НК и били предприети съответни действия за разкрИ.е извършителя на деянието. В с. Бяла били изпратени полицейски екипи, които в разговори с жителите на селото установили, че за последно подсъдимият и пострадалият са били забелязани заедно вечерта на 27.06.2023 г. Проведен бил разговор и с подс. Й. Й., който заявил на полицейските служители, че действително на 27.06.2023 г. се видели за кратко с пострадалия, но са се разделили пред магазина и от тогава не го е виждал повече.

На 03.07.2023 г. работата по изясняване на случая с изчезването на Мл М. продължила. Полицейски екип отново бил изпратен в с. Бяла. Проведени били разговори със свид. И. М., с продавачките в хранителния магазин и бензиностанцията - свидетелките М. М. и Т. А., както и със свид. И. Й., съсед на подсъдимия. Всички те заявили, че са видели двамата - подсъдимия и пострадалия - късно вечерта да пият в центъра на селото, а след това, малко преди полунощ, да вървят заедно към къщата на подсъдимия.

Отново бил проведен разговор с подс. Й. Й.. Той обяснил, че на 27.06.2023 г. са се скарали с пострадалия, ударил му няколко шамара и го завел в гориста местност над селото, където го оставил. Изразил желание да заведе полицейските служители на мястото в гората, където се разделили с пострадалия. Трима служители на полицията се качили заедно с подсъдимия в служебен автомобил и потеглили към село Баня. Там подс. Й. ги отвел до неговата къща. Решил да съдейства на полицаите и им казал, че е убил пострадалия М.. Посочил мястото, където се е намирал трупът – вътрешната стая на приземния етаж в изгоряла постройка в двора.

При проведения по-късно оглед на местопроизшествие – жилище, намиращо се в с. Бяла на ул. „"М."“ №80, състоящо се от „стара изгоряла кирпичена къща в средата, а от двете й страна са построени 2 бр. стаи“ /л.36 гърба от ДП/ трупът на пострадалия Мл М. бил открит в посоченото от подсъдимия помещение, където бил затрупан с дървена и пластмасова касетка, със строителни и други отпадъци.

Пристигналите на мястото служители на полицията и медицинският екип установили смъртта на пострадалия Мл М.. При извършения оглед в къщата, обитавана от подс. Й., били открити и иззети дрехите, с които подсъдимият е бил облечен в инкриминираната вечер, чифт черни маратонки, марка „Adidas“, с връзки, и брадва с дървен сап и с дължина на острието 16 см.

По време на извършения оглед на местопроизшествие бил съставен надлежен протокол. Направени били и фотоснимки.

Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз основа на задълбочен анализ и собствена оценка на всички гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и експертни заключения, събрани на досъдебното производство и в хода на първоинстанционното съдебно следствие, като стриктно спази изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка по спора не се различава съществено от приетата в мотивите на първоинстанционната присъда. Направената от тази инстанция своя оценка на наличните доказателствени източници съвпада с тази на първия съд. Възприетите и изложени по-горе фактически положения се установяват по несъмнен начин от поотделния и съвкупен анализ на доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебното следствие на първата инстанция и са въведени в настоящия процес от:

• гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите И. А. Й., Т. К. А., М. А.а М. и К. Н. К., дадени в хода на съдебното следствие в първата инстанция; показанията на свидетелите М. К. М. и Д. Й. С., дадени в хода на съдебното следствие в първата инстанция и показанията им, дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК; показанията на свид. И. К. М., дадени на досъдебното производство и приобщени в хода на първоинстанционното съдебно следствие чрез прочитането им по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК; част от показанията на свидетелите – полицейски служители М. П. С., И. И.ов И.ов и Г. П. Г., дадени на досъдебното производство и приобщени в хода на първоинстанционното съдебно следствие чрез прочитането им по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК; част от обясненията на подс. Й. Й., дадени в първоинстанционното съдебно следствие и тези, дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК; писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие /л.36-38 от ДП/; писмените доказателства, приети и прочетени на основание чл.283 от НПК: справка за съдимост на подс. Й. /л.119 - 121 от ДП/, препис- извлечение от акт за смърт на Мл К. М. /л.10 от ДП/, удостоверение за наследници на Мл К. М. /л.11 от ДП/, писмо - отговор от Агенция за социално подпомагане от 01.11.2023 г. – Сливен /л.15 от ДП/, преписка вх. №5307/2022 г. на РП – Сливен, приложена по НОХД №105/2024 г. на ОС – Сливен/, 9 бр. справки от НБД /л.20 – 28 от НОХД №105/2024 г. на ОС – Сливен/; веществените доказателствени средства: фотоснимки, изготвени при извършените оглед на местопроизшествие, оглед на труп, претърсване и изземване / л. 40 - 52, от ДП/; веществените доказателства – долнище от анцуг, черно на цвят със син кант и синя буква „Е“, бяла на цвят тениска с надпис “Беленско…защото е наше“, синя на цвят тениска с надпис „GO“, чифт маратонки KARRIMOR, чифт маратонки „Адидас“, натривки от червено – кафяво петно, иззето от ключ за осветление, натривки от червено-кафяво петно, иззето от мокет, поставен на пода в жилището, 1 бр. брадва с дървен сап, покрит в горната си част с черен изолирбанд и метална част с дължина на острието 16 см; експертните заключения – заключение на съдебномедицинска експертиза на труп №64/2023 г. /л.103 – 107 от ДП, химическа експертиза по Протокол №145 от 24.07.2023 г. за химическо определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози /л.101 от ДП/, заключение на комплексна психиатрична и психологична експертиза /л.138 – л.152 от НОХД №105/2024 г. на ОС – Сливен/.

Въззивният съд се присъедини към заключението на първия, според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници, оценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин гореизложената и възприета от двете съдебни инстанции фактическа обстановка по спора, която съвпада в по-голямата й част и с изложената в обвинителния акт. Релевантните за решаване на делото обстоятелства – времето, мястото, механизма и средството за извършване на посегателството, неговия автор, причинените на пострадалия наранявания, личността на пострадалото лице, причинната връзка между получените от пострадалия наранявания и настъпилата му смърт – са категорично установени от събраните и проверени чрез способите и по реда на НПК доказателства в хода на разследването и на съдебното следствие в първата инстанция. Съображенията, които първостепенният съд е изложил относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им са достатъчни, последователни и юридически издържани, те позволяват на страните и на горните инстанции да проследят формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от НПК. При спазване на специалния процесуален ред по Глава 27 от НПК, в частност този по чл.371, т.1 от НПК, за приобщаване и проверка на доказателствата от досъдебното производство и след извършване на тяхната правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна, а въззивният съд споделя дадената оценка за достатъчност, годност и достоверност на доказателствените материали.

По повод оплакването на защитата за необоснованост на обжалваната присъда, аргументирано с недостатъци и пропуски в доказателствената дейност на първостепенния съд, въззивната инстанция проконтролира процеса на събиране, проверка, анализ и оценка на наличния доказателствен материал и намери, че възражението на защитата за липса на достатъчни и годни доказателства, установяващи съставомерност на разгледаното деяние по вменената наказателноправна норма и участието на подсъдимия в него, както и за постановяване на осъдителната присъда въз основа на предположения и догадки, на недостатъчни, негодни и противоречиви доказателства, на необективен анализ на събраните доказателства и превратното им тълкуване, е неоснователно.

Както по време на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства в полза на обвинителната теза, така и в хода на проведеното по реда на чл.371, т.1 от НПК съдебно следствие първоинстанционният съд е положил нужните усилия за пълното и всестранно изясняване на фактическите обстоятелства по делото, гарантирал е равно участие на страните в представянето на относими и необходими доказателства, събрал е достатъчен по обем доказателствен материал, който е допринесъл за разкрИ.е на обективната истина, в това число досежно авторството на деянието в лицето на подсъдимия, причините и подбудите за реализиране на инкриминираното деяние.

По изрично искане на подсъдимия и неговия упълномощен защитник за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 от НПК и след разясняване на последиците, че при постановяване на присъдата непосредствено ще се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит на свидетели, както и писмените експертни заключения от досъдебното производство, съдът, на основание чл.372, ал.3 от НПК, одобрил изразеното от подс. Й. и неговия защитник, както и от частните обвинители, съгласие да не се провежда разпит на свидетелите И. К. М., М. П. С., И. И.ов И.ов и Г. П. Г., а също и непосредствено изслушване на вещите лица д-р Т. Ч. и химик М. П.. В съгласие с чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК са били прочетени протоколите, съдържащи досъдебните показания на посочените свидетели, както и писмените заключения на съдебномедицинската експертиза и химическата експертиза.

Важно е да се отбележи, че провеждането на процедурата по чл.371, т.1 от НПК не изключва във всички случаи възможността за извършване на допълнителни разпити на свидетелите, чиито протоколи за разпит са били приобщени по реда на чл.373, ал.1 от НПК. В отличие от диференцираната процедура на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, редът по чл. 371, т.1 от НПК не включва признание на фактите по обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тях, а единствено съгласие да не се провежда разпит на „всички... свидетели и вещи лица“, като при постановяване на присъдата непосредствено се ползва съдържанието на съответните протоколи и заключения от досъдебното производство. Коментираният процесуален ред за разглеждане на делото, целящ постигане на бързина в процеса, е допустим, когато между страните липсва спор относно процесуалната допустимост и годност на съответните свидетелски показания и експертни заключения и представлява отклонение от общите принципи за непосредственост, устност и състезателност при събирането на доказателствата. Проверката, анализът и оценката на тези доказателствени материали обаче на общо основание следва да се извърши съобразно общите правила и принципи на процесуалния закон. Основният принцип за разкрИ.е на обективната истина не може да бъде пренебрегнат от особената процедура по чл.371, т.1 от НПК. В случай, че съдът прецени, че за изясняване на факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване или за отстраняване на съществени противоречия в доказателствените материали, касаещи главния факт в процеса, се налага непосредствен разпит на определени свидетели и/или вещи лица, то съгласно препращащата норма на чл. 374 НПК приложими са общите правила за провеждане на съдебно следствие, включително във въззивното производство.

Предвид горното, първоинстанционният съд правилно е процедирал, като при спазване на принципа за разкрИ.е на обективната истина, по искане на подсъдимия и защитника му са разпитани непосредствено свидетелите И. А. Й., Т. К. А., М. А.а М., К. Н. К., М. К. М. и Д. Й. С.. На страните, включително на подсъдимия и неговия защитник, е предоставена възможност да задават много въпроси на свидетелите, които подробно са отговаряли. При стриктно спазване изискванията на процесуалния закон, предписани с нормите на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК са били прочетени в хода на първоинстанционното съдебно следствие досъдебните показания на свидетелите М. К. М. и Д. Й. С., които са потвърдили първите си показания, дадени пред разследващ орган.

По изрично искане на защитника на подсъдимия в хода на първоинстанционното съдебно следствие е била назначена и извършена комплексна психиатрична и психологична експертиза на подс. Й., като изготвеното писмено заключение е било непосредствено изслушано. Вещите лица д-р А.ов и психологът М. Б. устно са защитили експертното си становище, дали са допълнителни разяснения и са отговорили на всички поставени им от страните въпроси. По искане на прокурора и при спазване предписанията на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК в съдебното следствие са били прочетени първоначалните досъдебни обяснения на подс. Й., дадени в качеството му на обвиняем и в присъствието на защитник.

Предоставена е възможност на подс. Й. да даде обяснения и същият е депозирал такива в досъдебното производство и пред първата инстанция, като не е отрекъл конфликт между него и пострадалия, но е твърдял, че той не е целял да го убива и го е ударил само веднъж с брадвата, като причината за това било поведението на пострадалия, който го напсувал и се опитал да го удари; твърдял още, че пострадалият му е посегнал сексуално и той е искал да се защити.

В мотивите към атакуваната присъда, при спазване изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, съдът е изложил аргументи за това кои обстоятелства от обхвата по чл.102 от НПК и имащи съществено значение за правилното решаване на спора, приема за безспорно установени. Анализирал е доказателствените източници – обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, писмените и веществените доказателства и доказателствени средства, заключенията на съдебните експертизи. Подложил ги е на прецизна съпоставка, а при констатирани противоречия в доказателствените материали, изрично е посочил на кои дава вяра и кои от тях не кредитира. Упражнявайки суверенното си право да преценя необходимостта, годността и надежността на доказателствените източници, правилно е решил в случая кои да допусне и кои да отхвърли, кои да възприеме като достоверни и кои да игнорира като неистинни, излагайки съображенията си в тази насока. Некредитирането на определени доказателствени средства, включително и такива, посочени от подсъдимия и неговия защитник и подкрепящи защитната теза, както и недопускането на поискани, но ненужни и неотносими доказателства, нямат за последица необоснованост на присъдата, след като съдът е изтъкнал мотивите, поради които е отказал допускането на поисканите доказателства или не се е доверил на посочените от защитата. При приложения от първата инстанция законосъобразен подход в допускането, събирането, проверката, анализа и оценката на доказателствените материали, фактическите констатации, съдържащи се в мотивите на обжалваната присъда, се явяват напълно обосновани, а отправеният към съдебния акт упрек за необоснованост е несъстоятелен.

В изпълнение на задължението за всестранен анализ и съпоставка на всички доказателствени източници, първостепенният съд е обсъдил обясненията на подс. Й., отчитайки тяхната двойствена роля – на гласни доказателствени средства, но и на средство за защита, което обвиняемият/ подсъдимият упражнява по свое усмотрение и няма задължението да казва истината. Правилно е дал вяра на обясненията му, с които твърди, че с пострадалия М. са били в добри отношения, често се срещали и заедно употребявали алкохол, като в пияно състояние се дразнели помежду си, но после се сдобрявали и пак се събирали заедно за да пият алкохол. Също правилно е кредитирал обясненията му, с които признава, че в инкриминираната вечер са били заедно с пострадалия М., първо пред магазина в село Бяла, после в магазина на бензиностанцията край селото и накрая отишли в къщата на подс. Й. в селото; че двамата с пострадалия М. заедно са изпили голямо количество бира, съдържащо се в еднолитрова бутилка, двулитрова бутилка и едно - две кенчета. Заслужено доверие съдът е дал и на твърденията на подсъдимия, че когато поискал късно вечерта пострадалият да си тръгне, същият не бил съгласен и по този повод между тях възникнал конфликт, при който пострадалият го напсувал и посегнал да го удари. Тези обяснения напълно кореспондират с показанията на незаинтересованите свидетели И. Й., М. М., Т. А. и Д. С., както и със заключението на комплексната психиатрична и психологична експертиза.

Не отговарят обаче на обективната истина твърденията на подсъдимия в първоначалния му разпит за това, че той е нанесъл един единствен удар с брадвата по главата на пострадалия, при това за да се защити, като не е имал намерение да го убива. Тези негови думи се опровергават от заключението на съдебномедицинската експертиза на труп, според което по главата, шията и лицето на пострадалия има многобройни наранявания, които са били причинени в резултат на множество силни удари с тъпата и острата част на брадвата. Тези удари са били нанесени с особено опасно оръжие, каквото е брадвата, при това в жизнено важни части от тялото на пострадалия, което категорично опровергава версията, че подсъдимият не е искал да умъртви пострадалия.

Недостоверни са и твърденията на подсъдимия, изложени в последващите му разпити, включително и пред съда, според които след възникналия конфликт заради нежеланието на пострадалия да напусне дома на подс. Й., пострадалият М. си е тръгнал, но след половин час се е върнал и е осъществил сексуално посегателство спрямо подсъдимия, тъй като в подкрепа на тази теза липсват каквито и да било доказателства, а и същата е представена доста по- късно в хода на производството и с очевидната цел да се оправдаят агресивните действия на подсъдимия и същият да бъде оневинен. Никой от разпитаните по делото свидетели не е съобщил за хомосексуални наклонности на пострадалия М. или за негови интимни влечения спрямо подс. Й.. Напротив, всички свидетели единодушно заявили, че срещите между подсъдимия и пострадалия се състояли заради съвместната употреба на алкохол.

Неверни са също и думите на подсъдимия, че пострадалият го е ударил с дъска, тъй като в подкрепа на така твърдяните обстоятелства отсъстват доказателства. Такива твърдения Й. не е изказал и пред полицейските служители при проведените с него оперативни беседи. По време на извършения в къщата на подсъдимия оглед той не е показал на разследващия дъска, за която да съобщи, че с нея е бил ударен от пострадалия, нито такъв предмет е бил открит и иззет по време на следственото действие.

Абсурдни и нелогични са твърденията на подсъдимия, че той не е съобщил веднага за осъщественото спрямо него от страна на пострадалия сексуално посегателство, както и за нанесените му удари с дъска, поради срам и неудобство, при положение, че в противен случай го очаква интензивна наказателна репресия.

Неистинни са и твърденията на подсъдимия, че не си спомня какво се е случило с пострадалия, че не си спомня, че е ударил пострадалия с брадвата и го е убил, че не си спомня, че е скрил трупа на пострадалия във вътрешната стая на изгорялата постройка. Видно от протокола за разпит на обв. Й., проведен на 04.07.2023 г. в присъствието на защитник /л.83 от ДП/, подсъдимият е пресъздал подробно и последователно случилите се между него и пострадалия събития, като заявил, че пострадалият „не е държал някакъв предмет в ръцете си“. Очевидно последващото отричане на спомен за въпросните събития е насочено към избягване понасянето на наказателна отговорност за стореното.

За да аргументира фактическите си изводи относно действията на подсъдимия по нанасяне на удари с брадва на пострадалия, първоинстанционният съд правилно се е позовал на обясненията на подс. Й., дадени в хода на досъдебното производство пред орган на разследването в присъствието на служебен защитник и приобщени в съдебната фаза чрез тяхното огласяване по реда на чл.279, ал.2 вр. с ал.1, т.3 от НПК. Извършвайки изключително внимателна проверка на обясненията на подсъдимия и съпоставяйки казаното от него, в качеството на обвиняем, на разпита му в досъдебното производство на 04.07.2023 г. и заявеното от него в съдебното следствие, съдът правилно е приел, че досъдебните обяснения доказват обвинителната теза относно авторството на престъплението и съпричастността на подсъдимия към него и следва да се кредитират като достоверни. Отдаденият приоритет на обясненията на подс. Й. от досъдебната фаза се подкрепя, както от показанията на свидетелите И. Й., М. М. и Т. А., така и от заключението на съдебномедицинската експертиза относно констатираните наранявания по трупа на пострадалия и от заключението на комплексната психиатрична и психологична експертиза относно обикновеното алкохолно опИ.е, в което се намирал подс. Й. в момента на деянието и което значително е повлияло неговите емоции и поведение.

Изложените от първата инстанция съображения за неистинност на значителна част от обясненията на подс. Й. са подробни, убедителни и логично аргументирани, поради което настоящият въззивен състав не намира основание за отхвърлянето им, респективно за фактически изводи досежно автора, механизма и средството за причиняване на телесните наранявания на пострадалия, различни от приетите в мотивите на проверяваната присъда.

Двете съдебни инстанции кредитираха показанията на незаинтересованите свидетели И. Й., М. М., Т. А. и Д. С., които взаимно се допълват и възпроизвеждат идентично контактите между подсъдимия и пострадалия. Посочените свидетели еднозначно разказали, че подс. Й. и пострадалият М. често били заедно, като по време на срещите си съвместно консумирали алкохол, в пияно състояние ставали раздразнителни и се карали помежду си, а подс. Й. дори ставал агресивен, но въпреки конфликтите им, когато изтрезнеели, двамата мъже пак се събирали заедно и пиели големи количества алкохол. Свидетелите М. М., Т. А. и И. Й. единодушно и категорично заявили, че в инкриминираната вечер са видели подс. Й. и пострадалият М. заедно, съответно пред магазина в селото, на крайселската бензиностанция и на улицата в близост до къщата на подсъдимия, като тогава двамата мъже са били във видимо пияно състояние, заедно вървели по улиците и говорили на висок глас, дори крещели, но не се карали, закупили си от магазините допълнително количество бира, което според свид. И. Й. отишли да изпият в дома на подсъдимия.

Важни източници на устни доказателствени факти за естеството на взаимоотношения между подсъдимия и пострадалия и за агресивния характер на първия от тях са и показанията на свидетелите К. Н. К., М. К. М., И. К. М. и Д. Й. С.. Те са единни в твърденията си, че подс. Й. и пострадалият М. са били приятели, често се срещали и били заедно преимуществено за да консумират алкохол, като в пияно състояние се карали по различни поводи, включително заради интимната връзка между майката на пострадалия – К. К. и подсъдимия. Въпросните свидетели споделили еднопосочните си впечатления за склонност към агресия у подс. Й., като споменали конкретни случаи на проявена от подсъдимия агресия спрямо пострадалия М. и неговия брат - свид. М. К. М.. Същите свидетели категорично заявили, че нямат нито информация, нито непосредствени впечатления за съществуването на интимни отношения между подсъдимия и пострадалия, нито за хомосексуални наклонности на последния.

При оценка на истинността на показанията на свидетелите К. Н. К., М. К. М. и И. К. М. първоинстанционният съд правилно е намерил, че участието им като частни обвинители в процеса, несъмнено обуславящо тяхната заинтересованост от изхода на делото, не може априори да мотивира извод за недостоверност на показанията им. Проявявайки необходимата критичност, съдът внимателно е обсъдил въпросните свидетелски показания и ги е съпоставил с други доказателствени източници – гласни и писмени, каквито са материалите в приложената по делото преписка вх.№ 5307/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Сливен. Едва след като се е уверил, че тези показания са ясни, последователни и логични и срещат подкрепа в кредитираните доказателствени материали, съдът ги е приел за истинни, включително в частта им за прояви на агресивност на подсъдимия спрямо пострадалия.

Първоинстанционният съд не е приел цялостна недопустимост на показанията на свидетелите М. С., И. И.ов и Г. Г., които са полицейски служители, като първите двама от тях /С. и И.ов/ са провеждали беседи с подсъдимия. Отбелязал е, че съблюдавайки разпоредбата на чл.118, ал.2 /погрешно е написано ал.3/ от НПК, изключва от доказателствения материал тези части от показанията на въпросните свидетели, които съдържат твърдения за информация, получена от проведените с подсъдимия беседи. Съдът обаче не е обсъдил по същество съдържанието на показанията на свидетелите – полицейски служители, нито е посочил изрично кои части от тези показания ползва, намирайки ги за допустими, и кои игнорира поради указаната законова забрана. Допълвайки в тази насока мотивите на първата инстанция, въззивната такава внимателно се запозна с досъдебните свидетелски показания на споменатите полицейски служители, приобщени в хода на първоинстанционното съдебно следствие чрез прочитането им по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК и прие, че тези части от показанията на свидетелите И.ов, Г. и С., които възпроизвеждат изявленията на подс. Й., направени при проведените с него неформални разговори и съдържащи информация за контактите му с пострадалия М. в инкриминираната вечер непосредствено преди деянието и за това, че е убил същия и го е заровил в една от стаите на изгорялата къща в двора му, са недопустими и не следва да се ползват при установяване на релевантните за делото факти. Това е така, защото по времето на депозиране на въпросните изявления пред полицейските служители И.ов и Г. подсъдимият фактически е бил задържан и по отношение на него е било налице подозрение, че е извършил конкретно престъпление. Освен това при тези изявления на Й. не е присъствал негов упълномощен или служебен защитник, липсват твърдения и доказателства Й. да е бил уведомен за правото му на защитник, както и за правото му да не дава обяснения, включително такива, уличаващи го в извършване на престъпление. Тези обстоятелства изключват възможността законосъобразно да бъдат ползвани тези части от показанията на свидетелите И.ов и Г., в които те пресъздават „самопризнания“ на заподозрения Й., че е убил пострадалия и е скрил трупа му. Въпреки оценката за обективност и достоверност, която заслужават въпросните показания, същите не могат да се ползват като допустим източник на доказателствени факти при изграждане на фактологията по спора.

Наред с горното, трябва да се отбележи, че Й. е участвал лично в досъдебното производство като обвиняем и е дал обяснения пред разследващ орган в присъствието на защитник, участвал е също лично и заедно с упълномощен защитник в съдебната фаза на процеса и е дал обяснения пред съда, поради което недопустимо е непосредствено дадените от него обяснения да бъдат замествани от производни доказателствени източници, каквито се явяват посочените части от показанията на свидетелите И.ов и Г.. Това становище на въззивната инстанция по коментирания въпрос за допустимост на показанията на свидетелите – полицейски служители се прави при съблюдаване последователната практика на ЕСПЧ, който обръща особено внимание на ранния достъп до адвокат като една от процесуалните гаранции на правото на справедлив процес. В условията на полицейско задържане всяко лице има право да не свидетелства срещу себе си и да запази мълчание, както и правото да бъде подпомагано от адвокат, когато е разпитвано. Всички изявления на заподозрения, дадени пред полицейските органи, без същият да бъде уведомен за правото да запази мълчание и за правото на адвокатска защита, не могат да бъдат ползвани от съда за обосноваване на обвинението.

Различен от горния подход следва да се приложи относно тези части от показанията на свидетелите – полицейски служители И.ов, Г. и С., в които те пресъздават собствените си възприятия и действия по повод установяване движението и местонахождението на пострадалия в инкриминираната вечер, лицата, с които същият е имал контакт преди изчезването си, както и самото разравяне на трупа на убития изпод купчината отпадъци. Тези твърдения на упоменатите свидетели – полицейски служители следва да се приемат за допустими, защото не възпроизвеждат информация, получена от разузнавателни беседи със заподозрения Й. и уличаваща същия, поради което спрямо тях не се разпростира забраната по чл.118, ал.2 от НПК. В посочените им части въпросните свидетелски показания следва да се ценят като правдиви, тъй като кореспондират със съдържанието на протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него.

Основно място в доказателствения анализ на двете съдебни инстанции заема коментарът на заключението на назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп №64/2023 г. / л.103-107 от ДП /. Въззивният съд, както и първостепенният, прецени това заключение като достатъчно пълно, ясно и обосновано и не намери основание да се съмнява в неговата правилност. То е изготвено от високо квалифициран експерт – д-р Т. Ч., специалист по съдебна медицина и клинична патология, в чиято професионална компетентност, добросъвестност и безпристрастност няма съмнение. Съдебният лекар е отговорил изчерпателно, пълно, категорично и убедително на всички поставени му въпроси. По тези съображения двете съдебни инстанции кредитираха посоченото заключение, което е в подкрепа на изводите относно приетия и изложен по-горе механизъм на причиняване на травмите, на упражненото физическо насилие спрямо пострадалия, причинната връзка на нараняванията с деянието на подсъдимия и причината за смъртта на пострадалия.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза на труп пострадалият е получил следните травми:

• шест на брой посечни рани с натъртени и зеещи ръбове с дължина от около 2 - 3 см до 9 - 10 см в тилната област на главата;

• масивна посечна рана в лявата теменнослепоочна област на главата с посока отзад напред с дължина около 10-12 см с линеарно счупване на черепа;

• масивна посечна рана със счупване на подлежащите черепни кости в тилната област на главата, непосредствено зад дясното ухо, като раната наподобява квадрат с размери на стените около 6 - 7 см;

• масивен хематом в областта на лявата очница; - цепковидна рана с натъртени и зеещи ръбове със счупвания на скулната кост в лявата скулна област;

• масивна дълбока зееща рана с натъртени ръбове, с разсичания на подкожните меки тъкани и хрущяли с дължина около 3 - 4 см в областта на лявата половина на шията, на равнището на криковидния хрущял, по средата и малко вляво.

Съдебният лекар установил, че: черепните кости под меките черепни покривки са с натрошени счупвания, с хлътвания в дълбочина на образувалите се костни фрагменти; мозъчното вещество е размачкано и разложено; има масивни кръвонасядания в областта на лицето, главата, врата, гърдите и останалите области на тялото. Приел, че причината за настъпването на смъртта на Мл М. е острото шоково състояние, в което същият е изпаднал вследствие множеството посечни наранявания в областта на главата, лицето и шията, като за изпадането на пострадалия в шоково състояние допринесли и счупванията на черепните кости на местата на нараняванията. Приел също, че за настъпването на смъртта значение имала и тежката контузия на мозъка с изпадане на пострадалия за кратко време в състояние на дълбока кома с остро нарушаване на функцията на сърдечно - съдовия и дихателния център, които се намират в областта на мозъчния ствол.

Съдебният медик изразил експертно становище, че настъпването на смъртта на пострадалия е било неизбежно и неминуемо, тъй като нараняванията били множествени, а кръвоизливите - обилни, поради това, че тъканите в главата са обилно кръвоснабдени и при нанасяне на ударите били срязани множество артериални и венозни съдове от малък и среден калибър. Изложил мнението си, че преди настъпването на смъртта пострадалият М. е изпитвал особено силни и мъчителни болки, тъй като тъканите в областта на травмите, освен че са обилно кръвоснабдени, са и богато инервирани и уврежданията в тези области на тялото се придружават със значително силни болки.

Съобразявайки характеристиките на установените множество посечни рани в областта на главата, лицето и шията, експертът направил извод, че нараняванията са причинени от посечно оръжие, каквото е брадвата, като дължината на острия режещ ръб на брадвата е била най-малко около 10-12 см. Изразил позиция, че уврежданията са получени вследствие на замахвания с брадвата и нанасяне с нея на удари със значителна сила в различни области от тялото на пострадалия, както с режещия ръб, така и с тъпата част на брадвата. Предвид анемизирането на кожата, лигавиците и вътрешните органи, приел, че смъртта на жертвата е настъпила за кратко време, но не е била мигновена. Заключил, че по време на нанасяне на ударите пострадалият е бил в съзнание и е осъзнавал тежкото си общо състояние. Обосновал експертен извод за настъпване смъртта на пострадалия М. в пряка и непосредствена връзка с получените травматични увреждания в областта на главата, лицето и шията.

Както по-горе се отбеляза, заключението на коментираната съдебномедицинска експертиза категорично оборва верността на твърдението на подсъдимия, че е нанесъл на пострадалия само един удар с брадвата и без намерение да го убие.

Въззивната инстанция се присъедини към оценката на първата за правилност, обоснованост и пълнота на заключението на назначената в съдебното следствие комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л.138-152 от НОХД №105/2024 г. на ОС – Сливен/, извършена от вещите лица д-р А. А.ов – психиатър и М. Б. – клиничен психолог. Експертизата има за предмет на изследване психичното здраве и състояние на подс. Й. преди и по време на деянието. При проведеното психологично изследване на подс. Й. вещите лица установили, че същият е нетърпелив човек, неустойчив при фрустрации, личност с оформено асоциално и аморално поведение, с изразени престъпни тенденции и влечение към алкохола, поведението му е импулсивно, афективно, конфликтно, променливо и непредсказуемо. Според заключението подс. Й. страда от Алкохолна зависимост, изразена в лека степен, като към момента на инцидента е могъл да разбира свойството и значението на деянието и е можел да контролира и ръководи постъпките си. Експертите приели, че преди деянието подсъдимият е страдал от алкохолна зависимост, която съставлява психично разстройство. Приели още, че по време на извършване на деянието подсъдимият се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опИ.е, което не нарушава способностите му да оценя обстановката и собственото си поведение, но значително го е улеснило при реализиране на престъплението. Изложили експертно становище, че деянието не е извършено в състояние на Физиологичен или Патологичен афект. Съобразявайки обстоятелството, че към момента на осъществяване на деянието подсъдимият се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опИ.е, вещите лица заключили, че при него е липсвал физиологичен афект, тъй като възникването на такъв афект се изключва от обикновеното алкохолно опИ.е.

Въззивният съд гласува вяра на заключението на химическата експертиза по Протокол №145/24.07.2023 г. за химическо определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, /л.101 от ДП/, изготвена от вещото лице М. П., което установява, че в изследваната проба кръв, взета от трупа на Мл К. М., има наличие на етилов алкохол в концентрация 2, 07 промила.

Обсъждайки приложените по делото писмени материали, въззивната инстанция намери за валиден изготвения в хода на досъдебното производство протокол за оглед на местопроизшествие от 03.07.2023 г. /л.36-38 от ДП/, в който освен огледът на местопроизшествието и на трупа на пострадалия, са обективирани и претърсване и изземване в дома на подсъдимия. Протоколът е годно писмено доказателствено средство за установяване на правнорелевантни факти, а самите процесуално-следствени действия – оглед, претърсване и изземване - са били извършени в съответствие с изискванията на чл.155 – чл.157 и чл.159 – чл.163 от НПК. По време на претърсването в къща на ул. „ "М."“ №80, в село Бяла, обитавана от подс. Й., били открити и иззети предметите, подробно описани в съставения за следствените действия протокол, както и по-горе в настоящото решение. Претърсването на жилището и изземването на вещите са били извършени в условията на неотложност, като на следващия ден – 04.07.2023 г. протоколът е бил надлежно одобрен от съдия от съответния първоинстанционен съд, спазвайки изискуемия от чл.161 ал.2 от НПК 24-часов срок, с определение №248 от 04.07.2023 г. по ЧНД №360/2023 г. на Сливенския окръжен съд. Цитираният протокол е бил подписан от всички присъстващи на следствените действия без възражения и забележки относно начина на осъществяване на действията, както и относно направените при тях констатации и иззетите вещи.

Въззивната инстанция, както и първата такава цени документите, съдържащи се в делото и приложени като писмени доказателства, които по- горе бяха изчерпателно изброени.

Справката за съдимост на подс. Й. установява, че към деня на извършване на разгледаното деяние, същият е бил осъждан общо четири пъти, от които два пъти като непълнолетен за кражби по чл.195, ал.1, т.3 от НК и по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 от НК, като при първото осъждане е изтърпял наказание обществено порицание, а при второто е изтърпял ефективно осем месеца лишаване от свобода, определено му като общо наказание с определение от 06.06.2006 г., в сила от 21.06.2006 г. по ЧНД № 205/2006 г. на Районен съд – Сливен.

Справката за съдимост установява още, че с присъда от 02.11.2004 г., в сила от 13.12.2005 г., по НОХД № 536/2004 г. на Окръжен съд – Сливен, подс. Й. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.115 от НК, за което му е наложено наказание петнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим, като с определение от 24.08.2016 г., в сила от 31.08.2016 г., по ЧНД № 411/2016 г. на Окръжен съд – Стара Загора, той е освободен условно предсрочно и му е определен изпитателен срок от една година, пет месеца и седем дни, изтекъл на 07.02.2018 г. Видно от справката за съдимост, второто осъждане на подс. Й. като пълнолетен датира от 27.10.2020 г. по НОХД № 1150/2020 г. на Районен съд – Сливен, когато с одобрено от съда споразумение № 26 от посочената дата той е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.216, ал.1 от НК и по чл.144, ал.3 от НК, за които му е определено общо наказание три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, изтърпяно за времето от 04.11.2020 г. до 04.02.2021 г. Удостоверението за наследници на Мл К. М. установява, че единствен негов наследник, призован към наследяване, е малолетната му дъщеря М. М. К., родена на 20.04.2017 г. Видно от писмо - отговор от Агенция за социално подпомагане от 28.11.2023 г. – Сливен /л.17 от ДП/ малолетното дете М. М. К. е настанено в приемно семейство, като неговите приемни родители П. К. Й. и С. Й. Й., са били надлежно уведомени за правото на детето да участва в процеса като частен обвинител и граждански ищец, но те не са пожелали от негово име да упражнят това право.

Приложените по делото 9 бр. справки от Национална база данни за населението /л.20 - 28 от НОХД №105/2024 г. на ОС – Сливен/ удостоверяват, че частният обвинител К. Н. К. е майка на пострадалия Мл К. М., частният обвинител М. К. М. е брат на пострадалия, а частните обвинители П. К. М., И. К. М., С. К. М. и С. К. М. са негови сестри, като посочените родствени връзки между пострадалия и упоменатите лица обосновават правото на последните да участват в настоящия процес като частни обвинители.

Документите, съдържащи се в преписка вх. №5307/2022 г. на РП – Сливен, приложена по НОХД №105/2024 г. на ОС – Сливен, установяват, че по повод подаден на 01.09.2022 г. от К. Н. К. сигнал, според който нейният син Мл К. М. е бил бит от Й. Н. Й. в с. Бяла, община Сливен, е била образувана преписка с цитирания по-горе номер в РП – Сливен. С постановление от 24.10.2022 г. прокурор от РП – Сливен е отказал да образува наказателно производство и прекратил въпросната преписка поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

Видно от декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, на 19.01.2024 г., в качеството си на обвиняем Й., е декларирал, че е неженен, не получава трудови възнаграждения или други доходи, както и че не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства.

Веществените доказателства по делото, сред които с най-голямо значение за спора е брадва с дървен сап, покрит в горната си част с черен изолирбанд и метална част с дължина на острието 16 см, са били иззети по предвидения в процесуалния закон ред, при спазване на всички изисквания, свързани с тяхното описване, фотографиране и съхраняване, поради което същите правилно са ценени като годни доказателствени източници. Подробно описаните в присъдата и в настоящото решение предмети, приобщени като веществени доказателства по делото, предявени на страните и неоспорени от тях, затвърждават по несъмнен начин достоверността на изложените по-горе обстоятелства, свързани с разгледаното престъпление и участието на подсъдимия в него.

Въззивната инстанция цени като годни веществени доказателствени средства приложените по делото фотоснимки, подредени във фотоалбума /л. 40 - 52, от ДП/ към протокол за оглед на местопроизшествие, оглед на труп, претърсване и изземване, тъй като снимките са били направени в хода на образувания наказателен процес от специалист-технически помощник, участвал като такъв по време на посочените действия по разследване, а НПК не предписва други специални изисквания за изготвянето на фотоснимките.

Направеният и изложен по-горе анализ на наличната по делото доказателствена съвкупност мотивира въззивната инстанция да сподели становището на първата за безспорно и убедително доказано авторство на разгледаното престъпление в лицето на подсъдимия, а обжалвания съдебен акт намери за обоснован.

Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен извод, към който се присъединява и въззивният – подсъдимият с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.116, ал.1, т.6, предл.2 и предл.3, вр. чл.115 от НК, защото умишлено е умъртвил Мл К. М., като убийството е било извършено по особено мъчителен начин за пострадалия и с особена жестокост.

Обосновано е заключението на съда за категорично установено авторство на деянието в лицето на подс. Й. Й.. Налице са множество доказателствени източници, включително обяснения на Й., които убедително сочат подсъдимия като извършител на разгледаното убийство.

В пълно съответствие с наличния доказателствен материал първата инстанция е заключила, че подс. Й. с активното си поведение, реализирано чрез нанасянето на голям брой силни удари с посечно оръжие, каквото представлява процесната брадва, по главата, лицето и шията на пострадалия, му е причинил множеството посечни наранявания в посочените области, счупвания на черепните кости и тежка контузия на мозъка, довели до изпадането на пострадалия в остро шоково състояние и в състояние на дълбока кома с остро нарушаване на функцията на сърдечно - съдовия и дихателния център, както и до смърт.

Безспорно установено е в случая, че след употреба на значително количество алкохол между подс. Й. и пострадалия М. е възникнал конфликт поради нежеланието на гостенина М. да напусне дома на подсъдимия. Повлиян от алкохола, подс. Й. проявил агресия спрямо пострадалия и започнал да го удря с металната част на процесната брадва. Когато пострадалият М. паднал на земята в алкохолно опиянение, неспособен да се предпази и защити, подсъдимият продължил да го удря с брадвата, както с острието с дължина 16 см, така и с тъпата част. Нанесъл му множество удари, около десет, със замах и със значителна сила с металната част на процесната брадва, която представлява особено опасно оръжие, годно да причини тежки, несъвместими с живота поражения на човека. Ударите са били насочени към главата, лицето и шията, където се намират жизненоважни органи. Тези силни удари са причинили на пострадалия изключително тежки и дълбоки посечни наранявания в упоменатите области, счупвания на черепните кости и тежка контузия на мозъка.

Основавайки се на заключението на съдебномедицинската експертиза, първостепенният съд е направил обоснован извод, според който в резултат на множеството удари, нанесени от подсъдимия с брадва в областта на главата, лицето и шията, пострадалият М. бързо е изпаднал в шоково състояние и състояние на дълбока кома с остро нарушаване на функцията на сърдечно - съдовия и дихателния център, които се намират в областта на мозъчния ствол. Смъртта на пострадалия е била неминуема и е настъпила за няколко минути след причиняване на нараняванията. Тя е била неизбежна, тъй като нанесените от подсъдимия множество удари с металната част на брадва са засегнали и поразили един от най-важните органи в човешкия организъм – мозъка, където се намират на сърдечно - съдовия и дихателния център. Вследствие посочените активни действия на подсъдимия, характеризиращи се с висок интензитет на агресивност, пострадалият е получил несъвместими с живота травми в главата, лицето и шията, от които бързо е настъпила смъртта му.

Правилен и обоснован е изводът на първата инстанция, че е налице причинноследствена връзка между нанесените от подсъдимия множество удари с посечно оръжие - брадва по главата, лицето и шията на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на жертвата. Причинените изключително тежки посечни наранявания в главата и шията, счупванията на черепните кости и тежката контузия на мозъка са имали за пряка и неизбежна последица настъпването на смъртта на пострадалия. Получените от него особено тежки, смъртоносни травми са непосредствен резултат единствено от деянието на подсъдимия.

Въз основа на приетите за установени и напълно изяснени релевантни за спора факти първоинстанционният съд е направил положителен и законосъобразен правен извод за наличието на пряк умисъл за убийство в действията на подсъдимия, чрез които е реализирал нападението над пострадалия и обуславя квалифициране на престъпната му дейност като умишлено убийство.

Константна е съдебната практика, според която за субективната страна на деянието следва да се съди най-вече от конкретните обективни действия на дееца, предшестващи настъпилия резултат, а не от неговите последващи обяснения за намеренията му и собствената му интерпретация на произтеклите събития. За умисъла на дееца – дали е пряк или евентуален, дали е за убийство или за телесна повреда - се преценява от начина на извършване на престъплението и по-конкретно от механизма и средствата за засягане на жертвата, от броя на ударите, тяхната сила, интензивност и локализация, както и от обективно причинените увреждания. Според обвързващите указания на върховната ни съдебна инстанция, дадени с Постановление № 2/1957г., изменено и допълнено с Тълкувателно постановление № 7/1987 г. на Пленума на ВС на РБ, „за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие, и други обстоятелства”.

В съответствие с цитираната задължителна съдебна практика и предвид безспорно установената по делото фактология, законосъобразно и обосновано е становището на съда, че подсъдимият е искал и пряко е целял да лиши от живот пострадалия М.. Описаните по-горе активни действия на подс. Й., изразили се в нанасяне на силни удари с металната част на брадва с дължина на острието 16 см, броят на нанесените удари – множество, тяхната посока и мястото на нанасяне – предимно по главата, лицето и шията, които продължили безразборно и след падането на пострадалия на земята без индиция за съпротива, силата на ударите – значителна, обективно причинените на пострадалия телесни увреждания – дълбоки посечни наранявания в главата, лицето и шията, счупвания на черепните кости и тежка контузия на мозъка, убедително обосновават извод за съзнателност у подсъдимия досежно последиците на деянието в момента на неговото извършване, т. е. у него е било налице съзнание, че в резултат от действията му ще настъпи смърт на пострадалия. Към инкриминираната дата степента на интелектуално развитие, житейският опит и съдебно минало на подсъдимия са били достатъчни да предвижда и осъзнава, че с нанасяне на многобройни силни удари на Мл М. предимно в областта на главата, където се намира жизнено важен орган, какъвто е мозъкът, ще му причини смърт. Обективно изпълнените от подсъдимия действия разкриват субективното му отношение към последиците на деянието в момента на неговото извършване - искал е умъртвяването на пострадалия, пряко е целял да го лиши от живот и е съзнавал, че като резултат от действията му ще настъпи смъртта. Обобщено казано, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. По тези съображения въззивната инстанция се присъедини към заключението на първата относно формата на вина на разгледаното престъпление и също прие, че подсъдимият е действал с пряк умисъл за убийство, защото е целял постигането на вредоносния резултат – смъртта на пострадалия, която бързо е настъпила след множеството посечни наранявания в главата, лицето и шията.

Неоснователно е възражението на защитника, че подсъдимият е извършил убийството в състояние на афект, което изисква да се квалифицира деянието по по-леко наказуемия състав на чл.118 от НК.

В принципен план, за квалифициране на едно деяние по посочения законов текст е необходимо на първо място да се установи наличие на неправомерно поведение от страна на жертвата, като проявеното Т. да е от вида на описаното в нормата на чл. 118 от НК – насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за извършителя или негови близки. / В този смисъл са Решение 721/73 на Второ н. о., Решение 858/73 на Второ н. о., Решение 419/76 на Първо н. о., Решение 133/1995 г. на Първо н. о. на ВС на РБ и др./. На следващо място е нужно да е налице и медицинският критерий – в резултат на провокативното поведение на пострадалия деецът да е изпаднал в състояние на силно раздразнение /физиологичен афект/. Константната съдебна практика определя състоянието на силно раздразнение като внезапно възникнало и краткотрайно силно душевно вълнение, при което чувствата и емоциите завладяват до такава степен съзнанието на дееца, че волята му се подчинява на чувствата и той не може адекватно да реагира на ситуацията, като волевата му способност да ръководи постъпките си не се изключва, а само значително отслабва.

Съобразявайки тези принципни положения, въззивният съд внимателно анализира събрания по делото доказателствен материал и прие, че същият не установява подсъдимият да е извършил деянието в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Мл М.. Вярно е, че същият, при отправените му от подсъдимия искания да напусне дома му и да си отиде, не се съгласил и когато излязъл пред входната врата напсувал домакина и дори се опитал да го удари с юмрук, което поведение е раздразнило подсъдимия и е предизвикало у него силни емоции. Както вече се каза, не заслужават доверие обясненията на подсъдимия, с които твърди, че пострадалият е осъществил посегателство срещу половата му неприкосновеност, като е осъществил сексуален контакт с него.

Според вещите лица от комплексната психиатрична и психологична експертиза психичното състояние на подсъдимия по време на извършване на деянието не може да се определи като физиологичен афект, т. е. като силно раздразнение в смисъла, в който законът влага в този израз. Действително липсват данни за импулсивност, затруднен самоконтрол и стеснено съзнание у подсъдимия. Макар и да е било възможно към момента на деянието подсъдимият да се е намирал под въздействие на силни емоции от гняв, то същите не са достигнали до състояние на физиологичен афект. Подсъдимият е имал нормална човешка емоционалност за конкретната ситуация. У него не е била налице внезапно появила се, бурно протичаща емоционална реакция, която да е ограничила или стеснила психичната му годност да ръководи адекватно постъпките си. Той е бил в обикновено раздразнено състояние, защото поведението му не е било объркано и хаотично, а организирано, подредено и целенасочено. Тези съображения мотивираха настоящата инстанция да оцени като законосъобразен правния извод на решаващия съд, че разгледаното престъпление представлява умишлено убийство по чл.116, ал.1 вр. чл.115 от НК, а не Т., извършено в състояние на физиологичен афект, обуславящо правна характеристика по привилегироващата разпоредба на чл.118 от НК.

Законосъобразно и обосновано е решението на първата инстанция за осъществени в случая признаци „по особено мъчителен начин за убития” и „с особена жестокост”, регламентирани в чл.116, ал.1, т.6, предл.2 и предл.3 от НК.

Съгласно т.15 от Постановление № 2/1957г. на Пленума на ВС на РБ, изменена с т.9, б. „г“ от Тълкувателно постановление № 7/1987г. на Пленума на ВС на РБ, под „особено мъчителен за убития начин“ се разбира начин, който причинява на жертвата изключителни страдания. Особено мъчителният начин за умъртвяване на убития е квалифициращ признак от обективната страна на престъплението и е пряко свързан с усещанията на жертвата при осъществяване на убийството. В тази връзка въззивният съд задълбочено и в детайли анализира всички факти, обуславящи посочения квалифициращ елемент и прие, че констатациите на предходната инстанция за тяхното наличие са изцяло подкрепени от събраните доказателства, а изведените от тях правни изводи са съответни на материалния закон.

Безспорно се установява в случая, че се касае за около девет - десет отделни удара с металната част на брадвата, както с острието й, така и с тъпата й част, които били концентрирани в главата, лицето и шията на пострадалия и били нанесени за минути, включително и след падането му на земята.

Позовавайки се на заключението на съдебномедицинската експертиза, първостепенният съд обосновано е приел, че смъртта е настъпила за кратко време, но не е била мигновена. По време на побоя и до изпадането на пострадалия в дълбока кома, той е бил в състояние да осъзнава случващото се и неговите последици, усещал е изтичането на кръвта си от раните и е изпитвал особено мъчителни, неописуеми болки от нанасяните му силни и много на брой удари, тъй като тъканите в главата, лицето и шията са обилно кръвоснабдени и богато инервирани и травмите в тези области на тялото се придружават със значително силни болки. Предвид продължителността на побоя, както и многобройността, силата и насочеността на нанесените удари, решаващият съд правилно е заключил, че конкретното убийство е извършено по начин, особено мъчителен за убития, тъй като по време на побоя жертвата е изпитвала непрекъсната и интензивна болка от всеки получен удар, осъзнавала е ужаса от възможното настъпване на смъртта като резултат от получените тежки наранявания, изживявала е чувства на безизходица и обреченост. Изложените несъмнени констатации за продължителността и тежестта на побоя, за състоянието на пострадалия по време на упражненото над него насилие, за получените от него наранявания, техния характер и локализация мотивираха въззивната инстанция да сподели дадената от първата такава характеристика на деянието като убийство, извършено по особено мъчителен за жертвата начин, както и постановената квалификация по по-тежко наказуемия състав на чл.116, ал.1, т.6, предл.2 от НК.

Верен е също изводът на първоинстанционния съд, че подсъдимият е извършил убийството с особена жестокост.

Според цитираната т.15 от Постановление № 2/1957г. на Пленума на ВС на РБ, изменена с т.9 б. „г“ от Тълкувателно постановление № 7/1987г. на Пленума на ВС на РБ, признакът „особена жестокост“ е налице, когато при извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. Изрично е указано, че определени обстоятелства, сред които и причиняването на смърт чрез нанасяне на множество удари, могат да характеризират убийството като Т., извършено едновременно по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост. В практиката безспорно се приема, че особената жестокост е качество на дееца, което може да се обективира, от една страна, в поведението му – начин на осъществяване на деянието, използваните средства, и от друга - в личностните му качества, в проявеното отношение към пострадалия и страданията му. / В този смисъл са Решение № 7/82г. на ОСНК; Решение № 12/96г. на Второ н. о. на ВС; Решение № 107/96г., на Второ н. о. на ВС; Решение № 586/83г. на Второ н. о. на ВС; Решение № 226/95г. на Първо н. о. на ВС и др. / Поддържа се още разбирането, че особената жестокост трябва да е проявена към момента на извършване на деянието, а не да характеризира дееца изобщо. /В този см. Решение 403/93г. на Първо н. о. на ВС/ В конкретиката на разглеждания казус първостепенният съд правилно е преценил, че поведението на подс. Й., обхващащо, от една страна, средството и механизма на нанасяне удари, броя, силата и локализацията на ударите, и от друга страна – субективното му отношение към пострадалия, разкрива проява на особена жестокост, свирепост и коравосърдечие. Тези качества на извършителя Й. се установяват ясно и несъмнено от неговите обективни действия и безмилостното му отношение към жертвата.

Фактическите обстоятелства по делото, установяващи използваното оръжие и механизма на причиняване телесните увреждания на пострадалия, както и данните от съдебномедицинската експертиза, даващи сведения за медико-биологичните характеристики на тези увреждания, ясно сочат, че употребената от дееца сила, интензитета, насочеността и броя на ударите, са били такива, че са надхвърляли необходимото за причиняване на общественоопасните последици. Както вече бе посочено, реализирайки нападение над пострадалия, подс. Й. е използвал брадва, с която е нанесъл множество удари, както с металното острие с дължина 16 см, така и с тъпата част, ударите се били около десет на брой, нанесени били с голяма сила и замах, попаднали в жизненоважен орган – главата, лицето и шията на пострадалия, причинили тежки увреждания - дълбоки посечни наранявания, счупвания на черепните кости и тежка контузия на мозъка, при нанасянето им подсъдимият е проявил необуздана ярост и ожесточеност към пострадалия по несъществен повод, което го характеризира като жесток човек, а осъщественото от него деяние – като извършено с особена жестокост.

За да приеме особената жестокост като присъща на подсъдимия личностна характеристика, въззивният съд се довери на резултатите от проведените с Й. изследвания - психиатрично и психологично, които установили, че подсъдимият е нетърпелив човек, неустойчив при фрустрации, поведението му е импулсивно, афективно, конфликтно, променливо и непредсказуемо, особено в състояние на алкохолно опИ.е, в каквото се е намирал в момента на осъществяване на деянието.

Изтъкнатите по-горе отличителни белези на настоящото убийство обосновават правната му характеристика по по-тежко наказуемия състав на чл.116, ал.1, т.6 предл.3 от НК, както правилно е решила първата инстанция.

Срещу оправдателната част на присъдата, с която подс. Й. е оправдан по обвинението за извършено убийство в условията на опасен рецидив по чл.116, ал.1, т.12 от НК, не е подаден въззивен протест от прокурора при първоинстанционната прокуратура, нито е постъпила въззивна жалба от частните обвинители. При служебната проверка въззивната инстанция намери, че в посочената му част съдебният акт е законосъобразен и споделя напълно аргументите, изложени по този въпрос в първоинстанционните мотиви.

Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК, правилата на чл.28 и 29 от закона, т. е. за повторността и опасния рецидив не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди, а според ал.2 на чл.30 от НК, при условно осъждане и при условно предсрочно освобождаване петгодишният срок по ал.1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

Видно от приложената по делото справка за съдимост, подс. Й. е изтърпял ефективно осем месеца лишаване от свобода, определено му като общо наказание с определение от 06.06.2006 г., в сила от 21.06.2006 г. по ЧНД № 205/2006 г. на Районен съд – Сливен, за кражби по чл.195, ал.1, т.3 от НК и по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 от НК. Подс. Й. е изтърпял и наказание петнадесет години лишаване от свобода, наложено му за престъпление по чл.115 от НК, като с определение от 24.08.2016 г., в сила от 31.08.2016 г., по ЧНД № 411/2016 г. на Окръжен съд – Стара Загора, той е освободен условно предсрочно и му е определен изпитателен срок от една година, пет месеца и седем дни, изтекъл на 07.02.2018 г. Деянието - предмет на настоящото наказателно производство е извършено на 27.06.2023 г., т. е. повече от пет години след изтичането на определения при условното предсрочно освобождаване изпитателен срок, както обосновано е преценила първата инстанция.

Справката за съдимост установява още, че в периода от 04.11.2020 г. до 04.02.2021 г. подс. Й. е изтърпял ефективно наказание три месеца лишаване от свобода, определено му като общо наказание по НОХД № 1150/2020 г. на Районен съд – Сливен. За да е налице опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, законът изисква наложеното наказание да е не по-малко от една година лишаване от свобода, изпълнението на което да не е отложено по реда на чл.66 от НК.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б“ и чл.30, ал.1 от НК, които обуславят признака опасен рецидив и налагат заключението, че подс. Й. не е извършил разгледаното убийство при опасен рецидив. Този извод на първата инстанция е правилен и се споделя от въззивната такава.

Водим от всичко по-горе изложено, въззивният съд прие, че атакуваната присъда е законосъобразна. Същата е постановена в пълно съответствие с разпоредбите на чл.116, ал.1, т.6, предл.2 и предл.3, чл.115, чл.11, ал.2, предл.1 от НК. Изпълнени са предписанията на тези законови норми за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия за коментираното престъпление с цитираната правна характеристика и липсват предпоставките, визирани в чл.304 от НПК, за оправдаването му.

Въззивната инстанция обсъди внимателно оплакванията за несправедливост на присъдата в частта й относно вида на наложеното наказание и прецени, че искането на повереника на частните обвинители К. К. и С. М. за налагане на по-тежкото наказание доживотен затвор без замяна е неоснователно, а искането на подсъдимия и защитника му за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години е основателно.

Доколкото индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, то съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат отчетени, са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие на наказателна репресия върху извършителя с оглед постигане целите на специалната и генералната превенция. Важно е също във връзка с определянето на наказанието да се посочи установеното в съдебната практика принципно разбиране, че при индивидуализацията на наказанието не може да се прилага механичен, формален подход при преценката на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.

В случая неоснователни са исканията на частното обвинение за определяне съобразно чл.57, ал.1 от НК на наказание доживотен затвор без замяна, което е третото по тежест и най-тежко измежду трите вида наказания, предвидени алтернативно в приложимата за казуса материалноправна разпоредба на чл.116, ал.1, т.6 от НК.

За да се наложи наказание „доживотен затвор“, каквото е постановила първата инстанция, разпоредбата на чл.38а, ал.2 от НК изисква изключителна тежест на извършеното конкретно престъпление, като това е единствената посочена в закона предпоставка, за разлика от налагането на наказание „доживотен затвор без замяна“, при което следва да се направи съдебна преценка и на това, дали целите по чл.36 от НК не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание.

При липсата на законова дефиниция за „изключително тежко престъпление“, съдебната практика приема, че Т. е налице, когато извън признаците на „тежко престъпление“, визирани в текста на чл.93, т.7 от НК, се установят и други допълнителни белези, които придават на конкретното престъпление изключителност, като драстично по-висока степен на обществена опасност и морална укоримост в сравнение с обичайния /масовия/ случай на престъпления със същата правна квалификация поради начина на изпълнение на престъплението и спецификите на обстановката, в която то е извършено; многобройност на съставомерните квалифициращи елементи /два и повече/; специфики на непосредствения обект на посегателство /напр. убийство на няколко лица или на малолетно дете/; мотива на престъплението; характера и многобройността на засегнатите с престъплението блага; личността на дееца /особено негативни характеристични данни за него, предходна негова съдимост, разкриваща изключително висока степен на персонална опасност, изключително трудно поправим индивид, лице, заемащо определено обществено и служебно положение/; личността на жертвата; висок обществен отзвук от престъплението и други фактори. Доколкото допълнителните белези, придаващи изключителност на тежкото престъпление, трудно могат да бъдат изчерпателно предвидени и формулирани, те се преценяват от съда във всеки конкретен случай.

В настоящия казус въззивната инстанция намери за неправилна преценката на първата, че разгледаното престъпление притежава признаците на изключително тежко по смисъла на чл.38а, ал.2 от НК. По-голямата част от аргументацията за изключителната тежест на случая е свързана с негативната личностна характеристика на подсъдимия, обоснована с неговото утежнено съдебно минало, включително с осъждане за друго убийство, неговата алкохолна зависимост, склонност към насилие и агресия, липса на поправителен и превъзпитателен ефект от изтърпени наказания лишаване от свобода. По този начин обосновката на изключителната тежест на престъплението е подменена с аргументи за опасността на подсъдимия. Същевременно недопустимо е решението за доживотна изолация на извършителя да се основава на неговите характерови особености, разгледани като криминогенен фактор, извън конкретно осъщественото престъпление. Констатациите на експертите психиатър и психолог за неустойчивост при фрустрации, за характерно импулсивно, афективно, конфликтно, променливо и непредсказуемо поведение не са в подкрепа на тезата за изключителна тежест на осъщественото деяние, а могат да обосноват единствено необходимостта от повече усилия за постигане на поправянето и превъзпитанието на Й.. В този смисъл доводът на повереника на частните обвинители за налагане на наказание доживотен затвор без замяна, обоснован преимуществено с личностните характеристики на подсъдимия, каквито са изрично посочените в жалбата „пълна деградация на личността, с изградени антисоциални личностови черти, повишена склонност към афектни и импулсивни отреагирвания, враждебност, емоционална лабилност и конфликтност, лесна раздразнителност и гневно-агресивни отреагирвания дори при незначителен повод“, е несъстоятелен, тъй като не се аргументира с изискуемата от закона изключителна тежест на конкретно извършеното престъпление.

Приетите от съда причини, подбуди и мотив за престъплението не отличават същото от обичайните случаи на убийство, извършено по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост и още по-малко могат да обосноват, било то сами по себе си или в съчетание с останалите установени отегчаващи обстоятелства, онова радикално различно ниво на обществена опасност на извършеното, което има предвид законодателят, поставяйки изискването за изключителна тежест на престъплението. Предложеният в първоинстанционните мотиви механизъм на извършване на деянието, свързан с използването на особено опасно оръжие – брадва и с нанасянето на множество удари по главата на пострадалия, с липсата на значима причина за деянието и укрИ.ето на трупа на пострадалия действително обосновават завишена опасност на деянието и дееца, но не са достатъчни в контекста на чл.38а, ал.2 от НК, защото не установяват, че случаят драстично надхвърля опасността на обичайните класически случаи на типичните убийства след употреба на алкохол и в пияно състояние. Изключително тежкото престъпление по смисъла на чл.38а, ал.2 от НК не е еквивалентно на престъпление, осъществено при превес на отегчаващите обстоятелства, какъвто е настоящият случай.

Решаващият съд неправилно е придал значение на отегчаващо обстоятелство и на предпоставка за налагане на наказание доживотен затвор жестокостта на подсъдимия, изявена в „конкретния механизъм на извършване на престъплението, характеризиращ се с нанасянето безразборно на многобройни удари с тъпата и острата част на Т. опасно оръжие каквото е брадвата в особено жизнено важни части от тялото на пострадалия като главата, лицето и шията.“ Този факт обаче е приет от съда като част от механизма на изпълнение на престъплението и като обосноваващ извършването му с особена жестокост. Следователно касае се за съставомерно обстоятелство и повторното му отчитане и като отегчаващ фактор е в нарушение на забраната по чл.56 от НК за оценка на едни и същи обстоятелства едновременно като съставомерни, т. е. определящи правната квалификация на престъплението и като отегчаващи или смекчаващи. Чрез уговорката, която е направена във връзка с коментираното обстоятелство /особената жестокост/, „което само по себе си не може да бъде преценявано като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като е отчетено при правната квалификация на деянието – чл.56 от НК, но е израз на тотално незачитане на човешкия живот като висша ценност“, съдът е създал единствено привидна предпоставка за налагане на наказанието доживотен затвор, защото тази уговорка не може да преодолее забраната по чл.56 от НК. Доколкото изключителната тежест на престъплението е характеристика, относима към индивидуализацията на наказанието, тя не може да бъде преценявана и аргументирана посредством съставомерни обстоятелства. Отделно от това, изключителната тежест на престъплението подлежи на доказване чрез факти, а не чрез съждения за ценностната система на дееца.

Предвид изложеното, въззивната инстанция в отличие от първата намери, че степента на обществена опасност на конкретното убийство с оглед начина му на осъществяване, използваното средство и несъществения мотив за отнемане на човешки живот, се приближава, но все пак без да надхвърля предела, отвъд който деянието следва да бъде определено като „изключително тежко” по смисъла на чл.38а, ал.2 от НК.

Доколкото в концепцията за наказанието доживотен затвор е вложена идеята, че поправянето и превъзпитанието на дееца са постижими като цели на наказанието, за да се наложи това наказание, необходимо е да се установят такива индивидуални особености на личността на подсъдимия, които не позволяват към момента на наказването му да се прогнозира реализацията на тези цели спрямо него в рамките на предвидения в закона срок на наказанието лишаване от свобода и биха изисквали по-продължителен период на институционално въздействие.

Вярна е оценката на решаващия окръжен съд, че личната обществена опасност на подс. Й. като деец е висока и убедително се обосновава с обремененото му съдебно минало, включващо осъждане за предходно убийство, както и осъждане за закана за убийство по чл.144, ал.3 от НК, които еднозначно сочат на склонност към насилие срещу трети лица. Независимо от установените негативни характеристични данни за подсъдимия, не може да се приеме, че степента му на обществена опасност е изключително висока и го определя като склонен към садистични прояви и извършване на особено тежки престъпления. Анализът на данните, изводими от материалите по делото, не позволява заключение, че личността на подс. Й. попада в тази категория непоправими извършители на криминални деяния. Не може да бъде направена категорична прогноза за невъзможност за положително развитие на подсъдимия след двадесет години, какъвто е максималният възможен размер на наказанието лишаване от свобода за разгледаното престъпление. Начинът му на живот без постоянна трудова заетост и сигурни доходи и в приятелски кръг, състоящ се предимно от хора, употребяващи алкохол, е провокирал страданието му алкохолна зависимост, като след употреба на алкохол и в пияно състояние ставал конфликтен и агресивен. Ето защо с основание може да се приеме, че трайното отсъствие на криминогенни фактори в далечно бъдеще, както и комплексно прилаганите в условията на затворническа среда корекционно-възпитателни мерки за въздействие на основата на разкрити проблемни зони на индивида, могат успешно да предизвикат положителна промяна на личността на подсъдимия и да способстват за изграждането у него на социално приемлив модел на поведение, без риск от нови противоправни прояви.

Съобразявайки изложените обстоятелства досежно конкретното убийство, което не е изключително тежко престъпление по смисъла на чл.38а, ал.2 от НК, както и очакваното възможно поправяне на подсъдимия в бъдеще, въззивният съд прие, че разгледаното деяние не обосновава налагане на наказание доживотен затвор. В съответствие с чл.57, ал.1 от НК и при съблюдаване практиката на Европейския съд по правата на човека, според която наказанието доживотен затвор е изключително по своя характер и следва да се налага по изключение – когато е направен категоричен извод за непостижимост на целите на специалната и генералната превенция с наказание лишаване от свобода, настоящият съдебен състав прецени, че за стореното от Й. следва да му се наложи наказание лишаване от свобода, каквото е предвидено в първата алтернатива на приложимия текст на чл.116, ал.1 от НК и което е най-лекото измежду трите визирани наказания.

Размерът на наказанието лишаване от свобода, което подсъдимият следва да понесе за разгледаното престъпление, подлежи на индивидуализация в предвидените в чл.116, ал.1 от НК параметри – от 15 до 20 години при условията на чл.54 от НК. По-горе вече се каза, че конкретното убийство и неговият извършител се отличават с висока степен на обществена опасност, които обуславят по-интензивна наказателна репресия спрямо подс. Й.. Обсъждайки наказанието, въззивният съд взе предвид подбудите и причините за извършване на престъплението, състоящи се в ниската обща и правна култура на подсъдимия, слабите му морално-волеви задръжки, злоупотреба с алкохол, незачитане физическата неприкосновеност и правото на живот на личността, склонност към агресивност и саморазправа, утвърден престъпен модел на поведение. Вярна е констатацията на първата инстанция за наличието на отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, каквито са лошите му характеристични данни заради склонността му към агресия и саморазправа, обремененото му съдебно минало, включително с осъждане за предходно убийство, факта, че тежкото престъпление е било извършено без значима причина, демонстрираното абсолютно незачитане на човешкия живот като ценност и лекотата, с която подсъдимият решил да осъществи престъплението, безцеремонното му отношение към телесната неприкосновеност и живота на пострадалия.

Правилно съдът не е ценил като отегчаващи вината обстоятелства непризнаването на вина от страна на подсъдимия, както и липсата на изразено съчувствие към пострадалия и на демонстрирано разкаяние за стореното, тъй като конкретното поведение на обвиняемия/ подсъдимия в процеса е израз на правото му на защита, гарантирано от процесуалния закон. Затова непризнаването на вина, липсата на състрадание към жертвата и на изказано съжаление са факти, които не могат да се интерпретират във вреда на подсъдимия и да утежняват наказателно-правното му положение.

Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство следва да се отчете конкретното поведение на пострадалия, който не е искал да напусне дома на подсъдимия, напсувал го и направил опит да го удари с юмрук. В същата категория обстоятелства следва да се включи съдействието на подсъдимия за разкрИ.е на престъплението чрез признаване на авторството си и посочване на мястото, където е бил укрил трупа на пострадалия. Тези обстоятелства обаче не са от изключителен характер по смисъла на чл.55 от НК. В наказателното дело не се съдържат доказателства, които да установят наличието на други, при това многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до извода, че определеното в приложимата наказателноправна норма наказание лишаване от свобода с минимален предвиден предел от петнадесет години лишаване от свобода ще бъде несъразмерно тежко за подсъдимия и които да налагат определяне на наказание лишаване от свобода под посочения минимум, съгласно чл.55, ал.1, т.1 от НК. Наред с това, в случая налагането на наказание лишаване от свобода под петнадесет години ще бъде несъразмерно леко и несъответно на индивидуализиращите вината обстоятелства, неефективно за постигане целите на санкцията по чл.36 от НК, не би допринесло за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, нито би оказало в достатъчна степен възпиращо въздействие спрямо другите членове на обществото, склонни към нарушаване телесната неприкосновеност и правото на живот на личността, поради което подобно наказание ще се окаже несправедливо, а определянето му ще бъде израз на необоснована снизходителност към подсъдимия като автор на особено тежко умишлено престъпление.

Отчитайки всички по-горе изложени факти, значими за наказанието и съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция, въззивният съд прие, че на подсъдимия за разгледаното престъпление следва да се определи наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите вината обстоятелства и в размер, който съвпада с максималния предвиден в приложимата норма на чл.116, ал.1 от НК, а именно двадесет години лишаване от свобода. Това наказание напълно съответства на вида и интензитета на престъпното посегателство, на обективно причинения съставомерен резултат, на реализираните с деянието квалифициращи признаци и на високата обществена опасност на личността на подсъдимия. Наред с това, така определеното по вид и размер наказание ще допринесе за постигане на всички визирани в чл.36 от НК цели на наказателната репресия и най-вече на личната превенция – да се обезпечи поправяне, превъзпитание и предупреждение на подсъдимия. За успешното постигане на тези цели настоящата инстанция прецени, че подс. Й. следва да бъде изолиран от обществото за продължителен период от време, през който спрямо него да се упражнява интензивно пенитенциарно въздействие в контролираната среда на местата за лишаване от свобода. Фиксираният максимален срок на наказанието лишаване от свобода е необходим и достатъчен, за да може подсъдимият да осъзнае противоправния и обществено нетърпим характер на деянието си, да проумее последиците от стореното за близките на пострадалия, да преосмисли ценностната си система, да коригира поведението си и да изгради нови критерии, които да му позволят да съжителства с останалите граждани в съвременното човешко общество съобразно установените правила за поведение. Едновременно с това въпросното наказание ще способства за постигане и на генералната превенция чрез предупредително и възпитателно въздействие спрямо другите членове на обществото в насока спазване на законите и въздържане от престъпни прояви.

В заключение, спецификата на обсъдените по-горе фактори, значими за наказанието, дава основание на въззивния съд да приеме, че при спазване разпоредбата на чл. 54, ал. 2 НК индивидуализираното наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години е дължимото Т. и се явява справедливо. По-горе вече се обсъди, че не са налице основания за определяне на наказание доживотен затвор, каквото е постановила първата инстанция, а още по-малко са налице основания за налагане на наказание по най-тежката алтернатива, предвидена в санкционната част на специалната норма от особената част на НК, а именно доживотен затвор без замяна, в каквато насока е искането на частното обвинение.

Мотивиран от тези съображения, въззивният съд прие, че на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК следва да измени обжалваната присъда в частта относно наложеното на подсъдимия за разгледаното престъпление наказание доживотен затвор чрез замяната му с по-лекото по вид наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години.

Изменяването на проверяваната присъда чрез замяна на наложеното наказание доживотен затвор с наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години обуславя изменение на акта и в частта му, с която на подсъдимия е определен първоначален специален режим за изтърпяване на наказанието. Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС предписва, че осъдените на лишаване от свобода за повече от пет години за умишлени престъпления, какъвто е и настоящият случай, изтърпяват наказанието при първоначален строг режим. В съгласие с този законов текст следва да бъде променен и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието от „специален“ на „строг“.

В съответствие с чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът следва да приспадне от срока на наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР, както и времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 03.07.2023 г. и до привеждане на присъдата в изпълнение.

В заключение и водим от изложените по-горе съображения, въззивният съд прецени, че следва да измени, на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК, първоинстанционната присъда, като замени наложеното наказание доживотен затвор с наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години, както и да замени първоначалния режим на изтърпяване на наказанието от „специален“ на „строг“ съгласно чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС.

В останалите й части, в които присъдата не подлежи на изменение или отмяна, тя следва да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована, съгласно чл.338 от НПК.

Правилно съдът се е произнесъл по веществените доказателства, като е постановил, след влизане на присъдата в сила, същите да се унищожат, като вещи без стойност.

Съблюдавайки нормата на чл.189, ал.3 от НПК, първостепенният съд правилно е осъдил признатия за виновен в извършване на разгледаното престъпление Й. Н. Й. да заплати на частния обвинител К. Н. К. сумата от 500 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощен като повереник адвокат. Също правилно подс. Й. е осъден да заплати сумите 705, 10 лева и 1106 лева, съответно по сметка на ОД на МВР – Сливен и на Окръжен съд - Сливен, представляващи направени от държавата в хода на наказателното производство разноски.

Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд