Решение № 38600 от 20.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 2854/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 – чл.228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „ЕРМИТАЖ КЛАСИК“ ЕООД, представлявано от И. П. И., срещу решение № 412 от 01.02.2025г. по нахд № 9405/2024г. на Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение /НО/, 93-ти състав. В жалбата са въведени съображения за противоречие на решението с материалния закон. На първо място, не било съобразено, наличието на сключен трудов договор № 269/13.02.2024 г. между „Ермитаж класик“ ЕООД и А. А., на когото е било връчено уведомлението до НАП още на 13.02.2024г. В противоречие с данните по делото СРС е приел, че този трудов договор е прекратен на 28.03.2024 г. Касаторът посочва, че трудовият договор, съгласно чл.335 КТ се прекратява писмено, а в настоящия случай по делото нямало представени заповед или предизвестие за това, които да са получени от или връчени на работника. Липсвала и отправена молба/предложение за прекратяване на трудов договор от никоя от страните до другата. Поради това, този договор бил действащ, както към момента на проверката, така и към датата на издаване на обжалваното наказателно постановление. На второ място се твърди, че вторият трудов договор № 322/29.03.2024 г. е нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, поради невъзможен предмет. Към 29.03.2024г. А. А. е извършвал трудова дейност на пълно работно време съгласно договора от 13.02.2024 г. След като трудов договор № 322/29.03.2024г е нищожен, за работодателя не са възникнали никакви публичноправни и частноправни задължения, включително такива по чл.62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ. Нищожността настъпвала по право и всеки заинтересован можел да се позове на нея, без да било необходимо предварителното й установяване по съдебен ред. Поради това, счита за неправилен извода на СРС, че нищожността на договора е следвало да бъде доказана по нарочен съдебен ред. В хода на административното производство не е бил осигурен преводач от арабски език, поради което се компрометирала представената декларация, тъй като тя е била подписана от лице, което не е разбирало нейното съдържание. Не отговаряло на истината, че А. А. е бил назначен в дружеството на длъжността „кофражист“ и е извършвал кофражни работи, напротив той е бил назначен на длъжност „арматурист". При издаване на наказателното постановление административният орган е допуснал грешка в установяването на фактическите обстоятелства и е формулирал неточна длъжност. В проведеното съдебно заседание, касаторът, чрез адв. И. П. поддържа жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът- главен директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, се представлява от юрк. Т. Д. – И., която оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли за потвърждаване на решението на СРС и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Софийска градска прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД София - град, като взе предвид наведените касационни доводи, извърши проверка на обжалваното решение, съобразно чл.218, ал.2 АПК и след преценка на събраните доказателства, приема от правна страна следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата подлежи на разглеждане по същество. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 412 от 01.02.2025г. по нахд № 9405/2024г. на Софийски районен съд, НО, 93-ти състав е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 29-2400044/10.06.2024 г., издадено от главен директор на ГД „Инспектиране на труда“, с което на „ЕРМИТАЖ КЛАСИК“ ЕООД, [ЕИК] на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.414, ал. 3 от КТ, е наложено наказание- имуществена санкция в размер на 1 500, 00 (хиляда и петстотин) лева за извършено административно нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда. От фактическа страна е установено, че на 29.03.2024г. е била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство, в обект „жилищна сграда и подземни гаражи“, находящ се в [населено място], район “Триадица“, местност „Кръстова вада“, [УПИ], кв.102. В хода на същата било установено, че в обекта А. Х. А. извършва работа като „кофражист“. В подписана декларация на 29.03.2024г., 16: 30 ч. лицето декларирало, че работи на длъжност „кофражист“ за „ЕРМИТАЖ КЛАСИК“ ЕООД, с определено работно място; работно време от 08: 00 до 17: 00 ч., почивни дни - събота и неделя, и трудово възнаграждение в размер на 933 лв. месечно, както и че има сключен трудов договор. При проверка по документи на 05.04.2024 г. от дружеството-работодател е бил представен трудов договор № 322/29.03.2024 г., сключен с А. Х. А. и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388243124651 от 01.04.2024 г., 10: 37 часа. От тази справка, било установено, че трудовият договор, сключен между „ЕРМИТАЖ КЛАСИК“ ЕООД и А. Х. А. е регистриран в ТД на НАП на 01.04.2024г. От упълномощено от дружеството лице било дадено писмено сведение, в което се посочвало, че А. Х. А. е подписал трудов договор на 29.03.2024 г., преди проверката от контролните органи. Трудовият договор обаче бил регистриран в ТД на НАП на 01.04.2024г., т.е. след постъпването на работа на лицето и след извършената проверката на място в обекта. За констатираното нарушение е бил съставен АУАН № 29-2400044/25.04.2024г. на „ЕРМИТАЖ КЛАСИК“ ЕООД за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда. Въз основа на този АУАН е било издадено обжалваното НП № 29-2400044/10.06.2024г., с което е ангажирана отговорността на работодателя по чл.414, ал.3 КТ. При тази фактическа обстановка СРС е формирал изводи, че АУАН и НП отговарят на изискванията на процесуалния закон за съдържание и не са били допуснати съществени процесуални нарушения в рамките на административнонаказателното производство. Според съда, „ЕРМИТАЖ КЛАСИК“ ЕООД е осъществило състава на вмененото му нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. От доказателствата по преписката се установявало по безспорен начин, че А. Х. А. е полагал труд на 29.03.2024г. преди да му бъде предоставено заверено копие от уведомлението до ТД на НАП. Съдът е отхвърлил като неоснователно основното възражение на дружеството, че лицето е работило по предходен договор № 269/13.02.2024г., който не бил прекратен, като е счел, че нищожността на втория договор № 322/29.03.2024г. можела да се установи единствено по съдебен ред. Наложената санкция била в минимален размер. Касационната инстанция приема, че решението е правилно, защото при неговото постановяване не е допуснато нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 348, ал. 1, т.1 във вр. ал.2 от НПК. Съображенията за това са следните: Софийски районен съд е изяснил обективно релевантните за случая факти, като е изложил подробни мотиви за законосъобразно ангажирана административнонаказателна отговорност на касатора. Спорът по делото се свежда до действието на двата трудови договори № 269/13.02.2024г. и № 322/29.03.2024г. Хронологично се установява, че на 13.02.2024г. бил сключен трудов договор между „ЕРМИТАЖ КЛАСИК“ ЕООД от една страна и А. Х. А. от друга страна, за което сключване било подадено съответното уведомление изх. № 22388243062329/13.02.2024г. За този договор е предоставена справка от НАП изх. № 1524-00-1177#1/04.10.2024г., че работодателят „ЕРМИТАЖ КЛАСИК“ ЕООД е подал уведомление за неговото прекратяване на 28.03.2024г. Касаторът е санкциониран за това, че на 29.03.2024г. е допуснал до работа А. Х. А., преди да му бъде предоставен екземпляр от заверено от ТД на НАП уведомление за регистрация на трудов договор № 322/29.03.2024г. По делото не се спори, че А. Х. А. на 29.03.2024г. е престирал работна сила в полза на „ЕРМИТАЖ КЛАСИК“ ЕООД. В същият ден обаче по отношение на него не са били изпълнени изискванията на чл. 63, ал.2 КТ, защото уведомлението до НАП е било подадено едва на 01.04.2024г. Касаторът твърди, че трудов договор № 322/29.03.2024г. е нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, защото има невъзможен предмет- подписването на два трудови договора с един и същи работодател, за една и съща длъжност било недопустимо. След като този трудов договор е недействителен, за работодателя не били възникнали задълженията по чл.63, ал.1 и ал.2 КТ, респ. според „ЕРМИТАЖ КЛАСИК“ ЕООД работникът е извършвал трудова дейност по силата на договора № 269/13.02.2024г. по отношение на който е било подадено уведомление до НАП на 13.02.2024г., което било и връчено на лицето на същата дата- 13.02.2024г. Съгласно чл. 74, ал.2 от КТ, недействителността на трудовия договор се обявява по реда на глава осемнадесета от КТ - от общите съдилища по реда на ГПК. Според нормата на чл. 74, ал. 5 от КТ, страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. Недействителността, включваща и нищожността, следва да се прогласи от съответния районен съд. Редът за установяване на действителните правоотношения между работник и работодател е специален и само съдът (в случая Софийски районен съд ) може да се произнесе по този въпрос. Нито въззивният съд в производството по ЗАНН, нито настоящата инстанция по реда на АПК, са компетентни да изследват валидността на договора инцидентно по реда на косвения съдебен контрол. При липса на влязъл в сила съдебен акт по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с който да е обявена недействителност на трудов договор № 322/29.03.2024г., се приема, че на 29.03.2024г. работодателят е допуснал А. Х. А., да изпълнява трудови задължения преди да му бъде предоставено уведомлението от НАП по чл.62, ал.3 КТ. Действително в хода на протеклото производство не е бил назначен преводач от арабски език на лицето А. Х. А., [държава], но това обстоятелство не е попречило на органа да изясни релевантните обстоятелства. Декларацията от 29.03.2024г. не е попълнена собственоръчно от работника, а е написана от актосъставителя М. Д. С., като дори тази декларация да бъде изключена от доказателствения материал по делото, от останалия събран и годен такъв, не се разколебава обвинителната теза, че на 29.03.2024г. А. Х. А. е престирал работна сила в полза на „ЕРМИТАЖ КЛАСИК“ ЕООД, като работодателят го е допуснал до работа, преди да му предостави копие от вписаните в регистъра на НАП данни за неговата заетост. Вярно е, че уведомлението изх. № 22388243124651/01.04.2024г. за сключен трудов договор № 322/29.03.2024г. е било подадено в тридневния срок, но работодателят не е санкциониран за неизпълнено правно задължение по чл.62, ал.3 КТ, а за това, че е допуснал работника да извършва трудови функции преди да получи копие от изискуемите документи. По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението, съгласно изискванията на чл.218, ал. 2 АПК, не се констатираха основания за касирането му, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за осъществено процесуално представителство от юрк. Т. Д.- И., които се определят в размер на сумата от 80, 00 (осемдесет) лева на основание чл.37 ЗПП във вр.чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (в ред. преди изм. ДВ. бр.53/2025г. в сила от 01.10.2025г.). Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Административен съд София -град, ІІІ-ти касационен състав,