Решение № 6 от 7.1.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 1073/2021 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 261 056 от 2.07.2021 г. по т. д. № 901/ 2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 13 състав е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл. 60 ал. 1 т. 3 от ЗБН, предявен от А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи заедно правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София, срещу „Архео - логика“ ЕООД - гр. София за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността дарението на сумата 10 000 лева, извършено с договор от 16.08.2011 г. и е оставен без разглеждане иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за връщане на сумата 10 000 лева, като получена на отпаднало основание.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи заедно правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София, в която се изтъква, че е неправилно и необосновано.

Погрешен бил извода, че не се установявали каквито и да било обстоятелства, съществували към меродавния момент - 16.08.2011 г., разкриващи намерение за увреждане на кредиторите. Съдът не отчел, че с извършването на сделката банката се е лишила от имущество, което е винаги във вреда на интересите на кредиторите - разпореждането с имуществото било безвъзмездно и срещу предоставената парична сума не била получена насрещна престация. Намерението за увреждане имплицитно се съдържало в самия разпоредителен акт на дарението и се извеждало от безвъзмездния му характер.

При формирането на фактическите изводи съдът взел предвид само представените от ответника доказателства, без да цени прииложените в исковата и допълнителната искова молби доказателства, включително и общоизвестните факти за финансовото състояние на банката в процесния период. Молбата към съда е решението да бъде отменено и бъде постановено друго решение, с което исковите претенции да бъдат уважени.

Ответникът по въззивната жалба „Архео - логика“ ЕООД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

В жалбата не се съдържало каквото и да било правно основание, а фактическите основания и твърдения били посочени избирателно, и не кореспондирали с мотивите на решението, затова не ставало ясно какви са пороците му и причините за неговата неправилност.

Правилен бил извода, че присъщият за договора за спонсорство ефект е постигнат, тъй като проявената от банката щедрост била оповестена в няколко хартиени и електронни издания, които могат еднозначно да се свържат с волята на дарителя.

Не състоятелно било твърдението, че намерението за увреждане не следва да се доказва, а следва да се отчита единствено статута на банката като кредитна институция, тъй като по тази логика всички твърдения на въззивника следвало да се презюмират и да не подлежат на изследване от съда.

Молбата към съда е решението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В исковата молба А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи заедно правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София твърдели, че с договор за дарение, сключен на 16.08.2011 г., банката дарила на ответника „Архео - логика“ ЕООД - гр. София сумата 10 000 лева, която да бъде използвана за създаване на филм и публикуването на три тома с резултатите от изследването по научно- изследователски проект, посочен в договора.

• 3 - Договора бил относително недействителен на основание чл. 60, ал.1, т. 3 от ЗБН, тъй като бил сключен с цел да се увредят интересите на кредиторите на банката - дарителската дейност обективно предполагала намаляване на актива на дарителя, който би послужил за удовлетворяване на кредиторите на масата на несъстоятелността.

Молбата към съда била да постанови решение, с което на основание чл. 60 ал. 1 т. 3 от ЗБН да обяви за недействително по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността дарението на сумата 10 000 лева, извършено с договор от 16.08.2011 г. и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД да осъди ответника да върне сумата 10 000 лева, като получена на отпаднало основание.

Ответникът „Архео - логика“ ЕООД - гр. София в писмения отговор оспорил исковете като неоснователни.

Твърденията в молбата сочели на хипотезата на чл. 60, ал. 1, т. 1 от ЗБН, а не на тази, на която ищецът основал своята претенция и която предвиждала сделки с възмезден характер.

Освен това ищецът не сочел доказателства, установяващи наличието на субективния елемент на фактическия състав на чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН- намерението да се увредят кредиторите на банката. Целта на дарението била създаването на филм и публикуването на три тома с резултатите от изследването по научно-изследователски проект за първата европейска цивилизация, развила се по западния бряг на Черно море и от доказателствата, които били представени с отговора, се установявало, че тя е изпълнена. Затова не можело да се приеме, че сделката е целяла увреждане на кредиторите.

Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.

Установените от доказателствата факти, които са релевантни за настоящия спор, са следните.

С договор за дарение, сключен на 16.08.2011 г., „Корпоративна търговска банка“ АД - гр. София банката дарила на „Архео - логика“ ЕООД - гр. София парични средства в размер на 10 000 лева с цел да бъдат използвани за създаване на филм и публикуването на три тома с резултатите от изследването по научно- изследователски проект за първата европейска цивилизация, развила се по западния бряг на Черно море. Дареният заявил, че е съгласен и приема с благодарност дарението и се задължил да използва сумата единствено за целите на посочения научно- изследователски проект съгласно волята на дарителя и да не я преотстъпва на трети лица.

С преводно нареждане № 600861/ 16.08.2011 г. сумата 10 000 лева била преведена по сметката на „Архео - логика“ ЕООД с основание „дарение, съгласно договор от 16.08.2011 г.“.

„Дедракс“ АД - гр. София издало фактура № 1000020242/ 26.06.2014г. с получател „Архео - логика“ ЕООД за сумата 3 500 лева, с включен ДДС, с основание „авансово плащане за отпечатване на книга“.

На л. 49 от делото е копие от титулната страница на книгата „Загора- Варна Скритата суперкултура“ с автор Х. С.. На л.50 е копие на страница от същата книга, на която на английски език са изписани имената на дарители, последното от които е на „Корпоративна търговска банка“ АД.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от синдик на обявена в несъстоятелност банка, който има интерес и право на обжалване на валиден съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

При тези факти правните изводи са следните.

В обхвата на установените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд е включена служебната проверка на валидността и допустимостта, в обжалваната част, на атакуваното решение, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В настоящия случай съдебният акт e вaлидeн - пocтaнoвeн е oт първоинстанционния cъд в paмĸитe нa пpaвopaздaвaтeлнaтa мy влacт, oт зaĸoнeн cъcтaв, в изиcĸyeмaтa пиcмeнa фopмa, пoдпиcaн e от съдията, чиято пpaвopaздaвaтeлнa вoля e изpaзeнa яcнo в мoтивитe и диcпoзитивa на решението.

Относно допустимостта му съдът съобрази следното.

От съществено значение за правилното решаване на спора е това, че разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН, на която е основана исковата претенция, е функционално свързана с тази на чл. 62 от с.з., което задължително предпоставя да се отговори на въпроса коя от действалите във времето редакции на цитираните разпоредби, е приложима по отношение на оспореното правоотношение.

Нормата е материалноправна, доколкото урежда отношенията по валидното извършване на дарението - предмет на иска, и съгласно основополагащия принцип на правото следва да се прилага спрямо настъпили при нейното действие юридически факти, тъй като според чл. 14, ал. 1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба.

В този смисъл са и съображенията, изложени в мотивите на решение № 4 от 11.03.2014 г. по конст.д. № 12/2013 г. на Конституционния съд на Републиката, според които по начало законът действа занапред и се - 5 - прилага само по отношение на факти и обстоятелства, които възникват след влизането му в сила. Когато на новия закон се придава действие спрямо възникнали и съществуващи правоотношения, които са „заварени“, е налице несъщинско обратно действие или незабавно действие на новия закон. За да действа новият граждански закон спрямо възникналите преди влизането му в сила правоотношения, е необходимо законодателят изрично да им придаде обратна сила.

Първоначалната редакция на чл. 60, ал.1, т. 3 от ЗБН, действала към 16.08.2011 г., когато е било извършено дарението, е останала непроменена след изменението на закона, обнародвано в бр. 22 от 24.03.2015 г. на „Държавен вестник“.

Променена е, обаче разпоредбата на чл. 62 от ЗБН, която към деня на извършването на сделката е предвиждала двугодишен срок от откриването на производството по несъстоятелност за банката за предявяването на исковете по чл. 60 от ЗБН, а след изменението й със ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.), този срок е станал петгодишен, като съгласно преходната разпоредба на § 7 от цитирания закон, същият се прилага и за откритите до датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност.

С решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст. д. № 9/ 2020 г. на Конституционния съд на Републиката България (обн. ДВ, бр. 48 от 8.06.2021 г., в сила от 12.06.2021 г.) преходната разпоредба на § 7 от ПрЗР ЗИДЗБН е обявена за противоконституционна.

Правните последици от решенията на Конституционния съд, с които се обявява за противоконституционен закон, са изяснени в решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст. д. № 5/2019 г. на Конституционния съд на Републиката. В мотивите на решението е изтъкнато, че „Прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенството на Конституцията и нарушава забраната на чл. 5, ал. 1 - никой закон не може да противоречи на Конституцията, ако противоречи, той не е част от правната система, а следователно не е приложимо право - което единствено има значение за решаването на правни спорове. Спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. Целта е да се осуети постановяване на съдебни решения в противоречие с решението на Конституционния съд и следователно уронващи върховенството на Конституцията. Противното разбиране е несъвместимо с върховенството на Конституцията, с нейното непосредствено действие, с духа и принципите на правовата държава.“ Като взема в съображение разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционен съд, която постановява, че решенията на Конституционния съд са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, настоящият състав на въззивната инстанция приема, че обявената за противоконституционна разпоредба на § 7 от ПрЗР ЗИДЗБН, която регламентира действието на влезлия в сила на 17.03.2018 г. закон и по отношение на откритите до тази дата производства по несъстоятелност, не може да бъде приложена. Следователно за конкретния случай приложима е разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗБН в нейната първоначална редакция, действала към деня на дарението - 16.08.2011 г., която определя двугодишен срок от откриването на производството по несъстоятелност за банката за предявяването на иска.

Производството по несъстоятелност за банката е открито на 22.04.2015 г., което означава, че срока по чл. 62, ал.1 от ЗБН е изтекъл на 22.04.2017 г., а исковата молба е подадена в съда на 19.05.2020 г. Пропускането на установения в специалния закон срок за предявяване на иск е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно и след като установи, че такава е налице, следва да прекрати производството по делото. В настоящия случай това задължение не е било изпълнено - съдът е разгледал исковата претенция и се е произнесъл по съществото на спора с решение, което по изложените съображения е процесуално недопустимо и трябва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено.

Недопустимостта на главния иск предпоставя недопустимост и на обуслвения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, което е основание за обезсилване на съдебния акт и по отношение на евентуалната претенция.

При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 62, ал. 2 от ЗБН дължимата държавна такса. При цена на иска 10 000 лева, на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по сметката на Софийския градски съд следва да бъде платена сумата 400 лева (първоинстанционният съд е пропуснал да я присъди), а по сметката на Софийския апелативен съд- сумата 200 лева.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав