Решение № 917 от 15.11.2024 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2315/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Производството е образувано по повод жалба на „Черноморски солници“ АД, ЕИК: 102004607, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н Север, ул.“Брезовско шосе“ 145А, срещу Наказателно постановление №47/27.03.2024г., издадено от директора на РИОСВ - Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 11 и чл. 27, ал. 1 от ЗЗТ, на основание чл. 83, ал.1, т.1 от ЗЗТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева. С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Г. Д., който поддържа жалбата. За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк.Ковачева, която моли за потвърждаване на НП. Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното: На 12.10.2023 г., в гр. Бургас, св. С. Г. - старши експерт в РИОСВ - Бургас, съставила на жалбоподателя „Българска фондация биоразнообразие“ акт за установяване на административно нарушение за това, че в периода от месец август 2022 г. до месец септември 2023 г., в гр. Бургас, на територията на Поддържан резерват „Атанасовско езеро“, в зона А, определена в Плана за управления на езерото, е допуснал продължително засушаване в басейните на резервата при извършване на дейности по ремонт и възстановяване на землени диги и валове, в изпълнение на проект „Лагуната на живота“ (Поддържане симбиозата човек-езеро в полза на европейско значими видове и местообитания/Life 17 Nat/BG/000558). Първото пресъхване било установено още на 17.08.2022 г., а след това на различни дати през годините - на 18.08.2022 г., 07.09.2022 г., 15.09.2022 г., 10.10.2022 г., 12.10.2022 г., 17.10.2022 г., 20.10.2022 г., 24.10.2022 г., 26.10.2022 г., 08.11.2022 г., 09.11.2022 г., 11.11.2022 г., 15.11.2022 г., 16.01.2023 г., 13.02.2023 г., 23.02.2023 г., 27.03.2023 г., 05.04.2023 г., 24.04.2023 г., 05.06.2023 г., 14.07.2023 г. и на 29.09.2023 г. В същото време били извършвани и дейности по ремонт на землени диги. Възстановителните и ремонтни дейности се изпълнявали от „Българска фондация биоразнообразие“ с помощта на „Българско дружество за защита на птиците, „Черноморски солници“ и сдружение „Заедно 2011“. АУАН е съставен за нарушение на чл. 11 и чл. 27, ал. 1 от ЗЗТ, вр. чл. 5, ал. 3 от Плана за управления на Поддържан резерват „Атанасовско езеро“. На 27.03.2024 г. наказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното НП. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 ЗДвП, тъй като процесното НП е издадено на 27.03.2024г., а иницииралата производството жалба е депозирана с поставен входящ номер от 04.04.2024г. Жалбата е подадена и от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН, вр. чл.14, ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10/28.09.1973г. на ПВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения, които са опорочили производството и са довели до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, като аргументите в тази насока са както следва: На първо място, с нормите на чл.42, т.3, предл. 1 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, предл. 2 от ЗАНН, е въведено изрично задължение на актосъставителя и АНО да посочат датата на извършване на нарушението. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателното производство. Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. В конкретния случай актосъставителят е изложил в АУАН вътрешнопротиворечиви твърдения относно датата на извършване на нарушението, които механично са привнесени и в обжалваното НП. От една страна, е посочено, че деянието е извършено в периода от месец август 2022г. до месец септември 2023г., а от друга страна са посочени множество дати на извършени проверки, в хода на всяка от които е констатирано засушаване. Дори и да се приеме, че изпълнителното деяние се състои в допускане настъпването на пълно пресъхване на басейните, следва да се има предвид, че такова е констатирано още на 23.02.2023г., което е далеч преди крайната дата на периода, в който се твърди да е извършено деянието - месец септември 2023г. Прави впечатление, че АНО е направил недопустимо смесване на датата на извършване на нарушението и датата на извършване на проверките, като е приел, че датата на първата и последната проверка съответстват с периода, в който е извършено самото нарушение. Това заключение е напълно невярно, доколкото момента на довършване на нарушението не може да се отъждествява с момента, в който контролните органи са решили да пристъпят към извършване на проверка. Обратното би означавало периода на извършване на нарушението да може да се „разтегля“ до безкрай във времето посредством извършването на нови проверки от контролните органи. На второ място, съдът намира, че първият момент когато е било установено нарушението е на 17.08.2022г., при извършване на първата проверка на място, като именно тогава са установени пресъхванията и дейностите по ремонт на дигите. В случая е следвало именно тогава да се санкционират отговорните за това лица, а не това да се прави чак през следващата календарна година. В този смисъл съдът намира, че към датата на съставяне на АУАН е бил изтекъл тримесечния срок за образуване на административнонаказателно производство по чл. 34 от ЗАНН /започнал да тече на 17.08.2022 г. и изтекъл на 17.11.2022г./. На следващо място, по делото не се доказа по безспорен начин извършването на нарушението от страна на жалбоподателя. Безспорно е по делото, че е имало засушаване на обекта, както и че са извършвани ремонтни възстановителни дейност. В същото време обаче не се установява по несъмнен начин дали именно тези възстановителни дейности са причината за засушаването. Липсва доказване на причинно-следствена връзка между ремонтните дейности и засушаването. Всичко това води до закономерния извод за незаконосъобразно ангажиране на отговорността на жалбоподателя и НП следва да се отмени. На трето място, нормите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и НП нарушението и обстоятелствата при които е било извършено. Спазването на тези норми цели гарантиране на правото на защита на наказаното лице, като деянието следва да бъде описано по такъв начин, че за него да става ясно извършването на какво нарушение му се вменява. Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е актът в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл предявяването на АУАН на нарушителя, за запознаване, е аналогът в административнонаказателното производство на привличането като обвиняем и предявяване на обвинението в наказателния процес. От този момент възниква правото на защита на обвиняемия и от този момент той може да използва всички средства - да прави възражения, да ангажира доказателства, за да обори повдигнатото му обвинение. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение (изпълнителното деяние) в АУАН и точната правна квалификация се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя, доколкото с липсата на посочване на изпълнително деяние в АУАН или с липсата на посочване на съответната правна квалификация, нарушителят се поставя в положение да се брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически и правни рамки той не е запознат. Казано по друг начин - за да може АУАН и в последствие НП да изпълнят функциите си, в тях следва точно, ясно и вярно да бъдат посочени в словесен вид всички признаци на състава на вмененото нарушение, както и в цифров вид съответната правна норма, която е нарушена. Следва да е налице и корелация между съставомерните признаци на нарушение и посочената като нарушена правна норма. В случая, по делото не се установи коя е нарушената разпоредба. В акта и в НП са посочени нормите на чл.11 и чл.27, ал.1 от ЗЗТ, вр. чл.5, ал.3 от Плана за управление на Поддържан резерват „Атанасовско езеро“. Първата разпоредба - чл.11 от ЗЗТ гласи, че собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението и. Същата обаче е обща и препращаща, като не съдържа конкретно правило за поведение. От своя страна нормата на чл.27, ал.1 от ЗЗТ забранява всякакви дейности в поддържаните резервати с изключение на изрично посочените дейности сред които и провеждането на поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни мерки. В случая жалбоподателят е санкциониран за допустителство, но същото като форма на изпълнителното деяние, съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗАНН, се наказва само в изрично предвидените в закона случаи, а нормите на чл.11 и чл.27, ал.1 от ЗЗТ не уреждат състав на такова административно нарушение. Неяснотата относно нарушението остава и с бланкетното посочване на чл.5, ал.3 от Плана за управление на Поддържан резерват „Атанасовско езеро“, без да е уточнено от коя част на Плана е тази разпоредба и какво съдържа тя. Дори и да предположим, че АНО е имал предвид текста на страница 48 от Плана за управление на Поддържан резерват „Атанасовско езеро“, утвърден със Заповед № РД1378/17.11.2003 г. на МОСВ, общодостъпен на www. moew. government.bg/bg/priroda/zastiteniteritorii/planove-za-upravlenie-na-zastiteni-teritorii-vlezli-v- sila/rezervati-i-poddurjani-rezervati/ (последно посетен на 29.05.2024г.), то същият гласи, че не се допуска пълно пресушаване през зимата, както и оставяне на минимални количества „екологични води“ в тях. Очевидно е, че подобен състав на нарушение не е описан в АУАН, вкл. в акта се говори за „продължително засушаване“, а Планът регулира „пълното пресушаване“ и то само през точно определен момент от годината - през зимния период. Посочването само на разпоредбата на чл.5, ал.3 от Плана е крайно недостатъчно и следва да се приравни на липса на правна квалификация, което пък от своя страна е съществено нарушение, водещо до опорочаване на цялата административнонаказателна процедура. Предвид изложеното, съдът счита, че в хода на производството са били допуснати съществени и неотстраними нарушения на закона, които са довели до там, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното НП следва да се отмени. Така мотивиран, съдът