Мотиви към Решение № 873 от 20.2.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 7118/2022 г.

Мотиви по н.а.х.д. № 7118/22г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав Софийска районна прокуратура е внесла в съда постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на К.Н.Н., за това че на 12.11.2019г., около 12: 22ч., в гр. София, при управление на трамвайна мотриса марка „Трамвай“, модел „Т6А2“, с инв.№ TR 2030 по ул. „Алабин“ с посока на движение от ул. „Христо Белчев“ към бул.“Христо Ботев“, в района на кръстовището с бул. „Витоша“, като нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ал.1 ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.20 ал.2 ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препядствие“, не съобразила наличието на пясък между езика на трамвая и трамвайната релса и получилото се в следствие на това непълно долепване на езика към съответната трамвайна релса, в следствие на което мотрисата дерайлирала и със задния си край ударила намиращата се на тротоара пешеходка М.С.К., като в следствие на настъпилото пътно- транспортно произшествие причинила на М.С.К. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 НК, изразяваща се в счупване на долен край на дясна бедрена кост, което е реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение движенията на десен долен крайник“ в срок за повече от тридесет дни – престъпление по чл. 343 ал.1 б. „б“ пр. 2, вр. чл. 342 ал.1 пр.3 НК. В производството пред съда, протекло по реда на глава 28 НПК, прокурор при СРП не участва. В хода на съдебното производство обвиняемата К.Н. не дава обяснения. Защитникът на обвиняемата Н. - адв. Т. излага подробни съображения, касаещи неоснователността на повдигнатото обвинение. Твърди доказателствената съвкупност да не очертава извършване на престъпното посегателство от подзащитната му. Счита, че съдът следва да признае К.Н. за невиновна по повдигнатото й обвинение. Алтернативно иска от съда в случай, че постанови решение, с което признае обвиняемата за виновна, да не й налага административно наказание лишаване от право да управлява МПС. Съдът, след тайно съвещание, след анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, намира за установено следното: Обвиняемата К.Н. Н. е родена ••••г., в гр.Враца, българка, български гражданин, неосъждана, със средно образование, разведена. На 12.11.2019г. около 12: 22ч. свидетелката М.К. се намирала на десния тротоар на ул. „Алабин“, изчаквайки зелен разрешителен сигнал на светофарната уредба за пресичане на ул. „Алабин“ в посока пешеходната част на бул. „Витоша“. В частта с кръстовището на бул. „Витоша“ по средата на пътното платно на ул. „Алабин“ имало трамвайно трасе с широчина 3.80м. като от лявата му страна в посока бул. „Хр. Ботев“ имало лента за движение на пътни превозни средства с ширина 1.30м., а от дясната страна на трамвайното трасе в същата посока имало лента за движение на пътни превозни средства с широчина 4.00м. Обвиняемата К.Н. управлявала по маршрут на линия №10 трамвайна мотриса Т.6 А-2, инв. № TR2030, собственост на САвтр., като се движела по трамвайното трасе на ул. „Алабин“ с посока на движение от ул. „Хр. Белчев“ към бул. „Хр. Ботев“. Тя не съобразила наличието на пясък между езика на трамвая и трамвайната релса и получилото се в следствие на това неплътно долепване на езика към съответната трамвайна релса. Мотрисата дерайлирала като със задния си край ударила намиращата се на тротоара пешеходка М.К.. М.К. останала под задната част на трамвая. На мястото пристигнал екип на ПАБЗН-01 и ЦСМП-София. К. била извадена от мястото под мотрисата и откарана в УМБАЛСМ „Пирогов“. В резултата на удара на М.К. било причинено травматично увреждане. На 20.09.2019г. било образувано досъдебно производство. На мястото на инцидента на същата дата бил извършен оглед на местопроизшествие, съставена била скица, фотоалбум и констативен протокол. В хода на образуваното производство била назначена и изготвена СМЕ, СТЕ и КВТЕ. Съобразно заключението на СМЕ на М.К. било причинено травматично увреждане - счупване на десен долен край на дясна бедрена кост, което е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение движенията на десен долен крайник“ за срок повече от тридесет дни. В производството е назначена СТЕ и КВТЕ, съобразно заключението на които скоростта на движението на трамвайната мотриса към момента, в който втората тележка е започнала да се отклонява надясно е била около 8 км/ч.. Опасната зона за спиране на трамвайната мотриса за конкретните пътни условия при скорост 8 км/ч. е била около 5 м.. К.Н. е следвало да привключи стрелката от движение на дясно в положение движение направо, посоката на движение на трамвая по линия 10. Тава се извършва автоматично от мястото на ватмана с намаляне скоростта на движение на трамвая и натискане на съответния бутон за привключване. К.Н. е изпълнила тези действия, но не е успяла да привключи стрелката в положение движение направо. В такива случай езикът на стрелката следва да се премести ръчно със специално пригоден стоманен лост. Н. в продължение на 58 сек. се опитва с помощта на лост да премести езика, след което се качва на трамвая, изчаква разрешителен сигнал за своята посока на движение и потегля плавно и с ниско ускорение. Първата тележка преминава през стрелката поради неприлепнал докрай език към основната трамвайна релса и незадействан заключващ механизъм, вследствие на сътресението от преминаването езикът се връща обратно в положение на завиване на дясно, при което задната част на трамвайната мотриса се завърта, описвайки дъга посока обратна на часовниковата стрелка с траектория по десния тротоар. Трамваят удря със задната си част пешеходка. Пешеходката пада на тротоара и при продължаващото движение на мотрисата е притисната от долната част на мотрисата. Мотрисата с дясната си част откъсва метален стълб на тротоара. Причините за настъпване на произшествието от техническа гледна точка са недостатъчно прилепнал език към основната трамвайна релса, вследствие наличието на пясък между езика и трамвайната релса и незадействан заключващ механизъм. Ватманът е разполагал с техническа възможност да предотврати произшествието при условие, че не е преминавала през стрелката с трамвайната мотриса. В хода на производството са разпитани в качеството на свидетели М. К., Д. Е., Л. М., Й. Ш., М. В., К. П., Б. С., Л. А., Р. С., Л. А., К. А., приобщени са писмени доказателства, веществено доказателство. На 11.10.2021г. на К.Н. е връчено постановление за привличане в качестовто на обвиняем като й е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК. На 08.06.2022г. в СРС след внасяне на постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на К.Н. Н. е образувано н.а.х.д. № 7118/2022г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав. С разпореждане на съдия-докладчик от 10.06.2022г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. К.Н. Н. е неосъждана, с добри характеристични данни. За да формира фактическите си констатации съдът подложи на самостоятелен анализ събрания както в хода на съдебното следствие доказателствен материал, така и този от досъдебното производство, приобщен чрез прочитане и прилагане към доказателствената съвкупност, а именно - гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите М. К. / л. 44 д. пр./, Д. Е. / л. 46 д. пр./, Л. М. / л.48 от д. пр./, Й. Ш. / л.49 от д. пр./, М. В. / л. 50 д. пр./, К. П. / л. 52 д. пр./, Б. С. / л.54 д. пр./, Л. А. 8 л.56 д. пр./, Р. С. / л.60 д. пр./, Л. А., К. А., изготвените по делото СМЕ, КВАТЕ, СТЕ, протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум към него / л. 35-40 д. пр./, скица на ПТП, протокол за ПТП, сивдетелство за съдимост, медицински документи. Събраните гласни доказателствени средства олицетворяват възприятията на лицата непосредстевни очевидци на настъпилия инцидент. Разказаното от свидетелите намира своята смислова тъждественост и в обективните данни по делото – протокол за оглед на местопоризшестиве, скица, фотолбум, констативен протокол, медицински документи. Разаказоното от свидетелите е единно и непротиворечиво, без отчетливи същестевини разминавания относно време, място, поведение на водача на пътното платно, респективно посоката на движение на мотрисата, управлявано от обвиняемата, позиционирането на пешеходката. Показанията на всички свидетели са смислово синхронични досежно фактите, касаещи момента на насъптване на произшестивето, мастото на удара и последиците от него. Така както тези факти са интерпретирани от гласните доказателствени средства, така същите намират отражение и в обективните данни по делото, което дава основание на съда да им се довери. Протоколът за оглед е писмено доказателство, изготвено съобразно изискавнията за това на НПК и като такова може да се цени от съда. От него с категоричност на извода се установява на отразената дата да е извършено съотеветното процесуално-следстевно действие. В съдържанието на протокола ясно е отразено какви са възприетите позиционираност на трамвайната мотриса, пешеходката. Съдът кредитира същото като прие, че протоколът отразява валидно извършено процесуално –следствено действие от което редом с останалите доказателства и доказателстевни средство може и следва да се изгради фактологията по делото. Съдът кредитира медицинските документи и заключенията на СМЕ, КВТЕ, СТЕ, тъй като съставляват от една страна писмени доказателства, съдържащи изискуемите реквизити на документ, отразяващ конкретно здравословно състояние на св. М. К. след инцидента, а двете заключения отразяват дейността на специлисти в съответната област, дават пълен, точен и ясен отговор на поставените задачи, поради което съдът им се довери. От КВТЕ, СТЕ /редом с писмените доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, скица, фотоалбум/ съдът установи мястото на настъпване на удара, позиционирането на мотрисата, тялото на свидетелката М. К. – оставането на същото под мотрисата, респективно скоростта на движение на мотрисата и механизма на причиняване на произшествието. От заключението на СМЕ съдът установи вида на травматичните наранявания на М. К., техния медико-биологичен характер, респективно механизъм на получаване и период на оздравителен процес. От свидетелството за съдимост на К.М. съдът установи същата да е неосъждана. При така формираните фактически констатации съдът прие от правна страна следното: Обвиняемата К.М. М. е осъществила всички обективни и субективни признаци на престъпния състав и съответно осъществила престъплението, по отношение на което й е повдигнато обвинение и предадена на съд с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. От обективна страна на12.11.2019г., около 12: 22ч., в гр. София, при управление на трамвайна мотриса марка „Трамвай“, модел „Т6А2“, с инв.№ TR 2030 по ул. „Алабин“ с посока на движение от ул. „Христо Белчев“ към бул.“Христо Ботев“, в района на кръстовището с бул. „Витоша“, като нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ал.1 ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.20 ал.2 ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препядствие“, не съобразила наличието на пясък между езика на трамвая и трамвайната релса и получилото се в следствие на това непълно долепване на езика към съответната трамвайна релса, в следствие на което мотрисата дерайлирала и със задния си край ударила намиращата се на тротоара пешеходка М.С.К., като в следствие на настъпилото пътно- транспортно произшествие причинила на М.С.К. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 НК, изразяваща се в счупване на долен край на дясна бедрена кост, което е реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение движенията на десен долен крайник“ в срок за повече от тридесет дни – престъпление по чл. 343 ал.1 б. „б“ пр. 2, вр. чл. 342 ал.1 пр.3 НК. Тя е осъществила състава на престъплението, към което е привлечена към отговорност, като правната норма в частта, свързани с дължимото поведение на водача на моторното превозно средство по време на управлението на същото има бланкетен характер. Изпълва се от съдържание от конкретната правна норма на ЗДвП, регламентираща дължимото повоедение на водача в конкертната ситуация. Съставомерното деяние, в извършването на което обвиняемата беше призната за виновна предполага осъществяване на всички признаци, субусумирани в състава на съответната правна норма. Тъй като текстът на чл.343 и препращата привръзка с чл.342 от НК имат бланкетен характер, то следва какато в постановлението за привличане да бъдата точно и ясно формулирани отделните правни норми, които представителят на държавното обвинение счета за нарушени, така и доказателствата по делото да очертават с нужната степен на категоричност, че с поведението си обвиняемото лице е нарушило именно тези разпоредби, респективно именно тяхното нарушение да е се намира в причинно-следствена връзка са настъпилия вердоносен резулатат и същевременно в съзнанието на дееца да е имало представи относно фактическите параметри, при които осъществява дейността- управлението на МПС, обстоятелствата свързани с движението по пътното платно, релевантни за процесното произшествие, при които представи той да не е формирал положително волево отношение към вредоносния резултат, нито пък да го е предвиждал. Нужно е обаче да се установи, че при мобилизиране на съвкупната представа относно фактите и обстоятелствата и при реализиране на дължимото поведение същия да е могъл и следвало да предвиди настъпването на общестевноопасното деяние. В процесния случай обвиняемата К.М. е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. именно чл.20 ал.1 ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.20 ал.2 ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препядствие“, не съобразила наличието на пясък между езика на трамвая и трамвайната релса и получилото се в следствие на това непълно долепване на езика към съответната трамвайна релса, в следствие на което мотрисата дерайлирала и със задния си край ударила намиращата се на тротоара пешеходка М.С.К.. В причинно-следстевна връзка с деянието по непредпазливост обвиняемата К.М. е причинила средна телесна повреда на М. К., изразяваща се в счупване на долен край на дясна бедрена кост, което е реализирало медико- биологичния признак „трайно затруднение движенията на десен долен крайник“ в срок за повече от тридесет дни. К. М. е разполагала с техническа възможност да предотврати произшествието / доколкото мотрисата е била технически изправна/ при условие, че не преминава през стрелката с трамвайната мотриса. Тя е имала възможност да възприеме наличието на техническото състояние на процесната стрелка и, че съществува неизправност, тъй като езикът на стрелката не може да се премести автоматично от мястото на ватмана, а при ръчно превключване на езика е имала възможност да установи, че в пространството между езика и релсите има пясък, който затруднява преместването на езика. След преместването на езика обвиняемата е имала възможност да установи, че превключването не е осъществено напълно и заключващият механизъм не е задействан, тогава трамвайната мотриса не следва да преминава през стрелката. В съзнанието на обвиняемата К. М. е имало представи относно обстоятелствата при които осъществява престъплението, а именно представи относно пътната обстановка, скоростта й на движение, предприемането на маневра, наличието на техническото състояние на процесната стрелка, съществуващата неизправност, тъй като езикът на стрелката не може да се премести автоматично от мястото на ватмана, представи че в пространството между езика и релсите има пясък, който затруднява преместването на език, като при формирането на тези представи не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици нито ги е целяла, но е била длъжна при ангажиране на целия капациет от налични прадстави и обективно възприетото да предвиди настъпването на вредоносния резултат. Като не е ангажирала съзнателните си представи в обективиран волеви акт се е стигнало до настъпването на удара, респективно вредоносния резултат. По наказанието: Що се отнася до определяне на наказанието на обвиняемата К.Н. съдът отчете значимите за тази оценъчна дейност правни норми и прие, че следва да съотнесе процеса към правните последици на чл.78а от НК. Приложимостта на разпоредбата на гл.28 НПК е уместна и най-вече законосъобразна, тъй като са налице всички предвидени в нормата на чл.78а НК предпоставки за това. Престъплението по чл.343 ал., 1 б. „б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода до три години“, обвиняемата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК, с престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди и не е налице нито една от предпоставките на чл.78а ал.6 от НК, ограничаваща приложимостта на този институт. Обвиняемата К.Н. Н. съобразно приложеното по делото свидетелство за съдимост не е осъждана. При реализиране на отговорността на С.П.П. в процесната хипотеза, съдът определяйки административното наказание, глоба в размер на 1 500лв., която й наложи, съобрази разпоредбите на НК. Така освен наличие на предпоставките на чл.78а НК, съдът отчете и обстоятелството, че процесното деяние е извършено след влизане в сила на последната редакция на текста на чл.78а НК, при действието на която при определяне размера на административното наказание „глоба“ е нужно да се съобрази, че минималния размер на наказанието е хиляда лева. На обвиняемата съдът определи административно наказание в размер на 1 500 лв., като отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство добрите й характеристични данни, оказаното съдействие по време на досъдебното производство. Индивидуализирайки административното наказание наложено на К.Н. съдът съобрази и необходимостта от постигане целите на наложеното наказание, които не следва по своя характер да се явяват своеобразна репресия спрямо обвиняемия, а да бъдат нужната проекция на законоустановено въздействие върху поведението на същия. Доколкото разпоредбата н ачл.343г намира приложение при доказаност на престъпното посегателство по чл.343 вр. чл.342 от НК, и тъй като е предвидена като възможна санкция в текста на чл.78а ал.4 от НК, съдът обсъди и размерите на наказанието лишаване от право да управлява МПС. Като счете, че при максимарна ограниченост на наказанието от 3 години, адекватно в прозесната хипотеза, изхождайки от вече отчетените предпостваки свързани с индивидуализиране на наказанието и с оглед постигане както на индивидуалната, така и общестевена проекция върху поведението на водачите при управление на МПС, се явява лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Предвид изхода на делото направените разноски в размер на 1 000.40 лв. съдът възложи на обвиняемата платими в полза на Държавата за разноски на досъдебната фаза. Разноските в размер на 600 лв. направени в съдебна фаза съдът възложи на обвиняемата К. Н., като платими в полза на СРС, както и сумата от пет лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. При тези мотиви съдът постанови решението си.