Решение № 322 от 8.4.2025 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 5490/2024 г.

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Ищецът ОД на МВР – •••••••••• твърди, че на 19.12.2022 г. след проведена процедура за избор на изпълнител по чл. 20, ал. 3, т. 1 ЗОП на основание чл. •••••, ал. 1 ЗОП бил сключен договор между Областна дирекция на МВР – •••••••••• /ОДМВР – ••••••••••/ и „Р. П. С.“ ЕООД. Съобразно договореното между страните и условията на обществената поръчка „Р. П. С.“ ЕООД, в качеството си на изпълнител е представило гаранция, обезпечаваща авансово предоставените средства по договора, под формата на застраховка и гаранция за изпълнение на договора, отново под формата на застраховка съгласно чл.18, съответно чл.23 от договор УРИ: ••••••••••/19.12.2022г. по описа на ОДМВР – ••••••••••, с предмет „Извършване на СМР в сградата на авторемонтна работилница при ОДМВР – ••••••••••“. На основание чл. 18 и чл. 21, ал. 1 от договора на възложителя са представени застрахователна полица № BG •••••••••••••, с обект на застрахователно покритие: клауза 02 – гаранция за възстановяване на авансово плащане, с валидност от 21.12.2022г. до 09.04.2023г., срокът на която е удължен с полица №BG ••••••••••••••• – от 10.04.2023г. до 16.09.2024г. Като допълнително било договорено, че застрахователното покритие е за договор УРИ: ••••••••••/19.12.2022г. по обществена поръчка с предмет: „Извършване на СМР в сградата на авторемонтна работилница при ОДМВР – ••••••••••“. Съгласно чл. 23 и чл. 24, ал. 2 от договора на възложителя били представени застрахователна полица №BG•••••••••••••••, с обект на застрахователно покритие: клауза 03 – гаранция за изпълнение на договор, с валидност от 16.01.2023г. до 05.05.2023г., срокът на която бил удължен с полица №BG •••••••••••• – от 06.05.2023г. до 16.09.2023г., с полица №BG •••••••••••••••• – от 17.09.2023г. до 04.01.2024г. Допълнително било договорено, че застрахователното покритие е за договор по обществена поръчка с предмет: „Извършване на СМР в сградата на авторемонтна работилница при ОДМВР – ••••••••••“. В чл. 3 от сключеният договор за възлагане на обществена поръчка било предвидено, че срокът на изпълнение на СМР – предмет на договора е 80 календарни дни, който срок започва да тече от датата на получен допуск до обекта, предмет на поръчката, което се удостоверява с двустранно подписан протокол за начало на СМР. Такъв бил протокол УРИ: ••••••••- ••••••••/14.09.2023г., подписан от страните на 14.09.2023г. и срокът за изпълнение е изтекъл на 03.12.2023г. На 01.12.2023 г. била извършена проверка на място /обекта/ от страна на определен от възложителя служител и констатирано пълно неизпълнение на възложените дейности, като изпълнителя въпреки предоставената му възможност от възложителя не е започнал изпълнението на СМР, нито е предприел действия, които да индикират намерение за започване на изпълнението. С писмо УРИ: ••••••••-••••••••/13.12.2023г. по описа на ОДМВР – ••••••••••, дружеството изпълнител „Р. П. С.“ ЕООД било уведомено, че на 03.12.2023г. е изтекъл срока за изпълнение на възложените СМР, предвид което считано от 04.12.2023г. дружеството е в забава. Изпълнителят по договора за обществена поръчка е уведомен, че при забава повече от 30 дни на изпълнение задълженията по договора възложителят ще прекрати договора на основание чл. 30, ал. 2 от същия и ще пристъпи към усвояване на гаранциите. А с писмо УРИ: ••••••••- ••••••••/07.12.2023г. застрахователна компания „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД била уведомена, че по договор за възлагане на обществена поръчка УРИ: ••••••••••/19.12.2022г. по описа на ОДМВР – ••••••••••, с предмет „Извършване на СМР в сградата на авторемонтна работилница при ОДМВР - ••••••••••“ строителната площадка е открита с двустранно подписан протокол и срокът за изпълнение на възложените работи е изтекъл на 03.12.2023 г., като до момента на уведомлението, изпълнителят на договора не е предприел нищо по изпълнение, налице била необходимост от подновяване на предоставените гаранции под формата на застрахователни полици. В отговор било получено писмо УРИ: ••••••••-••••••••/08.12.2023г., с което била поискана информация относно причините за неизпълнение на възложените дейности, както и възложителя да декларира липса на претенции към действащите застрахователни полици, както и че не са му известни обстоятелства за завеждането на такива. От страна на ОДМВР – •••••••••• било изпратено писмо до застрахователното дружество с УРИ: ••••••••- ••••••/13.12.2023г., в което изрично било посочено, че на възложителя по договора за обществена поръчка не са известни обстоятелства /непредвидени или други такива/, причина за неизпълнението, поради което не могат да бъдат посочени. Застрахователят е уведомен, че ОДМВР – •••••••••• има претенции към предоставените гаранции за авансово предоставените средства и за изпълнение под формата на застрахователни полици, тъй като изпълнителят е в забава и при неизпълнение на задълженията по договора, същият ще бъде прекратен, ведно с последиците от прекратяването. На 02.01.2024 г. било изпратено уведомление до „Р. П. С.“ ЕООД, че на основание чл.31, ал.2 от сключеният договор, същият се прекратява от страна на ОДМВР – ••••••••••, поради забава с повече от 30 дни изпълнение на задълженията по същия. Уточнено било, че е налице частично, макар и не с необходимото качество изпълнение и не са представени застрахователни полици с удължен срок на валидност. Посочено било, че ОДМВР - •••••••••• ще пристъпи към усвояване на гаранциите. На следващия ден – 03.01.2024 година ОДМВР – •••••••••• пристъпило към усвояване на гаранциите и към „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с писмо УРИ: ••••••••- •••••/03.01.2024г. и вх. №••••/03.01.2024г. на застрахователното дружество били изпратени уведомления за щета по образец на застрахователя. Предвид настъпилото застрахователно събитие по изрично посочените застрахователни полици ищецът пристъпил към усвояване на гаранцията за авансово предоставените средства в размер на 45 485, 18 лева, представляваща неизпълнената част от договорените дейности, както и на основание чл. 35 от договора част от неустойка по чл.32, ал. 2 от същия, в размер на 2613, 34 лева, и гаранцията за изпълнение в пълен размер 3023, 58 лева, като в размер на 1088, 40 лева, представлява неустойка за забава на основание чл. 32, ал. 1 от договора, а в останалата част – 1935, 18 лева, представлява част от неустойка на основание чл. 32, ал. 2 от договора за частично изпълнение. Впоследствие била разменена кореспонденция между ОДМВР – •••••••••• и застрахователното дружество, с която от последното са изискани документи и информация и съответно представени такива от страна на дирекцията. Изпратен бил и подписан от представители и на двете страни по договора протокол №•• от 20.03.2024г. за установяване завършването на натурални видове строителни и монтажни работи на основание чл. 42 от същия, съгласно който неусвоения аванс от изпълнителя по договора за обществена поръчка бил в размер на 7596, 40 лева, а начислените неустойки по чл.32, ал. 1 и ал. 2 от договора били общо в размер на 1540, 23 лева. Тоест вземанията на ОДМВР – •••••••••• по договора за възлагане на обществена поръчка били редуцирани до посочените суми, съобразно съставеният двустранен протокол. Цитираният протокол не е оспорван и е приет от застрахователното дружество. В крайна сметка по щета с №••••••••••••, касаеща застрахователна полица с клауза 02 – „гаранция за възстановяване на авансово плащане“ било получено обезщетение от ОДМВР - •••••••••• в пълен претендиран размер – 7596, 40 лв. А по отношение на гаранция за изпълнение на договор било получено уведомление изх. №•••••••/24.07.2024г. по описа на Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и УРИ: ••••••••-•••••••/26.07.2024г. по описа на ОДМВР – ••••••••••, с което е отказано изплащането на обезщетение по щета с №•••••••••••••• по повод претенция за неизпълнение на договор УРИ: ••••••••••/19.12.2022г., сключен между ОДМВР – •••••••••• и „Р. П. С.“ ЕООД, касаеща начислени неустойки в размер на 1540, 23 лева за забава и за частично изпълнение по договора. За да обоснове отказа си застрахователното дружество е посочило, че съгласно Общите условия по застраховка „Гаранции“, раздел V „Изключени рискове“, застрахователят не дължи обезщетение в следните случаи: 20.19. Неустойки, дължими по договор. В конкретния случай след проведена процедура по чл. 20, ал. 3, т. 1 ЗОП бил сключен договор за обществена поръчка с избрания изпълнител, като на основание предварително обявените условия и съгласно чл. 111 ЗОП възложителят ОДМВР – •••••••••• е изискал от определения изпълнител да предостави гаранция, която да обезпечи изпълнението на договора за обществена поръчка и на авансово предоставените средства по договора. Предвидената гаранция за изпълнение и нейният процент били посочени в обявата, като участникът, избран за изпълнител, сам определя формата - парична сума, банкова гаранция, застраховка - в която да я представи на възложителя. При застраховката „Гаранция за изпълнение“ се гарантирало изпълнението на договорните задължения на отговорното лице по договора, като гаранцията за изпълнение служи и като неустойка при пълно или некачествено изпълнение, съгласно договореното между страните в договора. Чрез „Застраховка Гаранции“ застрахователя поемал ангажимент за изплащане на обезщетение в полза на възложителя по договор, в случай че застрахования /изпълнител по договора/ не изпълни или изпълни неточно задълженията си по сключения договор - т.е. обезпечава се изпълнението чрез покритие на отговорността на изпълнителя. Със самото издаване на застрахователен договор, застрахователят става гарант на застрахования, съгласно условията на обществената поръчка, като той отговоря изцяло пред възложителя /бенефициент по договора за застраховка/ за поетите отговорности. Застраховката покрива риска от неизпълнение на договорно задължение, като застрахователното покритие обхваща гаранция за добро изпълнение от страна на отговорното лице. Видно от т. 14 от Общи условия по застраховка „Гаранции“ по раздел II, Приложение №1 от Кодекса за застраховането, приети на заседание на Съвета на директорите на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, застрахователят осигурява застрахователно покритие срещу риска от виновно неизпълнение на договорни отношения между застрахования и бенефициента, от което възниква задължение за плащане на гарантираните суми в полза на бенефициента. Съгласно т. 41.1 от посочените Общи условия застрахователно събитие настъпва, когато са представени безспорни писмени доказателства за настъпването на обстоятелства, при които според гаранционния договор възниква неотменимо задължение за плащане, като застрахователят заплаща застрахователно обезщетение на бенефициента до размера на гаранционната сума в срок до 15 работни дни от получаване на документите, удостоверяващи застрахователната претенция по основание и размер /т.46/. В чл. 23, ал.1 от договор УРИ: ••••••••••/19.12.2022г. било посочено, че гаранцията, предоставена от изпълнителя и обезпечаваща изпълнението му е определена в размер на 5% от цената без ДДС на договора, а именно 3023, 58 лева. Съгласно чл. 26, ал.2 от същия, възложителят имал право да се удовлетвори от гаранцията за изпълнение при лошо, частично и забавено изпълнение на което и да е задължение на изпълнителя, като усвои такава част от гаранцията за изпълнение, която съответства на уговорената в договора неустойка за съответния случай на неизпълнение. Договор УРИ: ••••••••••/19.12.2022г. бил прекратен с едностранно изявление – уведомление УРИ: ••••••••-•••••/02.01.2024г. на ОДМВР – ••••••••••, поради което и предвид уговореното по договора, дирекцията, в качеството си на възложител търпяла вреди, както от забавеното изпълнение на договорените задължения, така и от частичното неизпълнение, и за същата възниквало право на обезщетение. Съгласно чл. 32, ал. 1 от сключеният между страните договор, изпълнителят дължи неустойка в размер на 0, 05 % от общата стойност на договора за всеки просрочен ден, но общо не повече от 20% от стойността на договора. А в ал. 2 на същия текст било предвидено при частично изпълнение изпълнителят да дължи неустойка, в размер на 10% от стойността на неизпълненото задължение, а когато неизпълненото задължение било без стойност, неустойката е в размер на 0, 5% от стойността на договора. При съобразяване на посочените договорености в подписания между страните Протокол №••••/20.03.2024г. за установяване завършването на натурални видове строителни и монтажни работи било установено, че дължимата неустойка, съгласно чл.32, ал. 1 от договора към датата на прекратяването му при забава от 30 дни е в размер на 907, 20 лева, а дължимата неустойка съгласно чл. 32, ал. 2 от същия, в размер на 10% или 633, 03 лева, при неизпълнение на СМР, възлизащи на стойност 6330, 33 лева. Общата стойност на начислените неустойки за забава и частично неизпълнение било в размер на 1540, 23 лева и именно за тази сума бенефициента по договора за застраховка /възложител по договора за обществена поръчка/ е пристъпил към усвояване на част от гаранцията за изпълнение, която е в пълен размер от 3023, 58 лева. Съгласно представената от изпълнителя застрахователна полица №BG •••••••••••••••, обект на застрахователното покритие е клауза 03 – гаранция за изпълнение на договор, като допълнително било договорено, че застрахователното покритие е за договор по обществена поръчка с предмет: „Извършване на СМР в сградата на авторемонтна работилница при ОДМВР – ••••••••••“. С издаване на застрахователния договор за гаранция застрахователят ставал гарант на изпълнителя, съгласно условията на обявената обществена поръчка и отговоря изцяло пред възложителя на поръчката за поетите отговорности от страна на изпълнителя. С представената гаранция под формата на застраховка се обезпечава отговорността на изпълнителя за изпълнение задълженията му по договора и служи като неустойка при непълно, забавено или некачествено изпълнение. Застрахователното покритие обхваща неизпълненото задължение от страна на застрахования, произтичащо от условията на сключения договор. Не били налице основанията и на чл.408 КЗ, при които застрахователят би могъл да откаже плащане на застрахователно обезщетение. На основание чл.409 от КЗ във връзка с чл.86 ЗЗД претендира и законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение в периода от изтичане на срока по чл.405 КЗ до датата на предявяване на настоящата искова молба за периода от 27.07.2024г. /деня следващ датата на получаване в ОДМВР – •••••••••• на отказа на застрахователя за заплати дължимото обезщетение/ до 11.12.2024 година /датата на предявяване на настоящата искова молба/, възлизаща в размер на 80, 47 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от общо 1540, 23 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гаранция за изпълнение“, по полица №BG •••••••••••••••, срокът на която е удължен с полица №BG •••••••••••• и с полица №BG ••••••••••••••••, ведно с обезщетение за забава, в размер на 80, 46 лв. за периода от 27.07.2024г. до 11.12.2024 г., както и законна лихва, считано от предявяването на настоящия иск. В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника като е взето становище за неоснователност на иска. Ответникът признава, че е налице валидно застрахователно правоотношение към 04.12.2023г., по силата на застрахователна полица №•••••••••••••••••, със срок на действие от 17.09.2023г. до 04.01.2024г. Ответникът се защитава с довод по същество - твърди, че мотивирано било отказано с Уведомление с изх. №•••••••/24.07.2024г. изплащането на неустойката за забава и частично неизпълнение – 1540, 23 лв. Позовава се на решение №224/20.07.2015г. по т. д. №4554/2013г. на ВКС, I т. о. Изборът за застрахователен продукт и застраховател и предвиденото съотношение между обем покрити рискове и застрахователна премия, бил въпрос на автономна преценка на застрахования при договарянето, вкл. към момента на завеждане на щетата. Общите условия съставлявали неразделна част от застрахователния договор. Посредством приемането им се конкретизират условията, при които се предоставя уговореното застрахователно покритие чрез поясняване на вида, характера и обхвата на покритите рискове, респективно обстоятелствата при които се приема, че са налице изключени застрахователни рискове. Застрахователят по ясен и недвусмислен начин се е задължил да поеме определените в раздел III рискове срещу плащане на застрахователна премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахованите лица застрахователно обезщетение. Списъкът на изключенията от покритите бил изчерпателен и е разбираемо определен. Ограничителните разпоредби не противоречли на императивните правни норми. Съгласно чл.20, т.19 от раздел V на Общи условия „Гаранция“, неустойката, дължима по договор се явявала Изключен риск. Оспорва и акцесорния иск поради неоснователност на главния иск. Моли за отхвърляне на иска. В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява като чрез процесуален представител поддържа исковата молба и моли за постановяване на осъдително решение спрямо ответника. Претендира разноски. В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез процесуален представител, не се явява, а се представлява. Моли за отхвърляне на исковете. Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предявени са обективно съединени осъдителни искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл. 405, ал. 1 вр. чл. 398, ал. 4 вр. чл. 429, ал. 1, т. 2 от Кодекса на застраховането /КЗ/ и за обезщетение за забава с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. От Договор № УРИ: ••••••••••/19.12.2022 г. /л. 9-15 от делото/ се установява, че същия е сключен от ищеца с „Р. П. С.“ ЕООД, като по договора за обществена поръчка е възложена обществена поръчка с предмет: „Извършване на СМР в сградата на авторемонтна работилница при ОД на МВР ••••••••••“. Съгласно чл. 23, ал. 1 от договора изпълнителят се задължава да представи при подписване на настоящия договор гаранция за изпълнение, обезпечаваща изпълнението чрез покритие на отговорността на изпълнителя със срок на валидност до тридесет дни след срока за изпълнение на договора, като съгласно чл. 23, ал. 2 от договора е възможно гаранцията да бъде застраховка. Гаранцията е в размер на 3023, 58 лв. - 5 % от стойността на договора без ДДС. Съгласно чл. 26, ал. 3 и чл. 27, ал. 2 от договора гаранцията за изпълнение се задържа и/или усвоява изцяло в случай на установено нарушаване или неизпълнение на договорните условия от страна на изпълнителя. Чл. 26, ал. 3 от договора изрично предвижда, че възложителят има право да приспадне от гаранцията дължимите му неустойки в резултата на забавено изпълнение на задълженията по договора. Не се спори между страните и се установява от застрахователна полица № •••••••••••••••• /удължена със застрахователна полица № •••••••••••••••••• и застрахователна полица № •••••••••••••••••, л. 19- 24 от делото/, че между „Р. П. С.“ ЕООД и ответника е сключена застраховка „Гаранции“, с бенефециент ОД на МВР ••••••••••, като застрахователното покритие е за изпълнение на договор за обществена поръчка с предмет: Извършване на СМР в сградата на авторемонтна работилница при ОД на МВР ••••••••••“. Изпълнението на договора е започнало на 14.09.2023 г. за срок от 80 дни /така протокол от 14.09.2023 г., л. 25-26 от делото във връзка с чл. 3 от договора за обществена поръчка/, т.е. срокът за изпълнение на договора изтича на 03.12.2023 г. С писмо от 13.12.2023 г. /л. 30-31 от делото/ изпълнителят е бил уведомен, че считано от 04.12.2023 г. е в забава и при наличие на повече от 30 дни на тази забава договорът ще бъде прекратен. До ответното дружество по настоящата искова претенция е подадено уведомление, изх. № УРИ: ••••••••-••••••••/07.12.2023 г. /л.30-31 от делото/, с което е уведомено, че при наличие на забава повече от 30 дни договорът ще бъде прекратен и ще бъде пристъпено към усвояване на гаранцията. С писмо, вх. № УРИ: ••••••••-••••••••/08.12.2023 г. /л. 28 от делото/ ответното дружество е изискало представянето на допълнителни документи и информация от ищеца. С писмо, изх. № УРИ: ••••••••- ••••••/13.12.2023 г. /л. 32 от делото/ на ответника са предоставени исканите документи и информация. От представеното уведомление УРИ: ••••••••-72/02.01.2024 г. /л. 32-33 от делото се установява, че Договор № УРИ: ••••••••••/19.12.2022 г. е бил развален на основание чл. 31, ал. 2 от същия поради забава в неизпълнение на задълженията по договора. В тази връзка до ответното дружество по настоящата искова претенция е подадено уведомление, изх. УРИ: ••••••••- •••••/03.01.2024 г. с приложения /л. 34-38 от делото/ по застраховка „Гаранции“. С писмо, вх. № ••••••••/24.01.2024 г. /л. 39-40 от делото/ на ищеца, ответното дружество е изискало представянето на допълнителни документи и информация от него. С писмо, изх. № УРИ: ••••••••- ••••••••/29.02.2024 г. /л. 41 от делото/, са предоставени исканите документи на ответното дружество. С писмо от 18.03.2024 г. /л. 42 от делото/ ответното дружество отново е поискало представянето на информация, но не е получило отговор и поради това с уведомление от 14.05.2024 г. /л. 43 от делото/ е посочило, че няма да определени застрахователно обезщетение, като по повод на това писмо ищецът е възразил /вж. възражение, л. 44 от делото/. В резултат на това възражение ответникът отново е изискал документи /вж. писмо, л. 45 от делото/ и ищецът е предоставил допълнителна информация /писмо, л. 46- 48 от делото, вкл. протокол от 20.03.2024 г. подписан от ищеца и изпълнителя по договора, л. 16-17 от делото – в посочения протокол са описани извършените СМР – от него се установява, че са били извършени СМР на стойност 64 969, 52 лв. с ДДС, като частичното неизпълнение се изчислява на 7596, 40 лв./. Ищецът признава, че е получил от ответника посочената сума от 7596, 40 лв., а от писмо /л. 18 от делото/ се установява, че ответникът е отказал изплащане на две неустойки в размер на общо 1540, 23 лв. позовавайки се на Общите си условия. Старозагорски районен съд е сезиран от ищеца с искова претенция против ответника за заплащане на сумата от общо 1540, 23 лв. представляваща две неустойки, дължими на ищеца в качеството на „бенефициер“ по договор за застраховка „Гаранции“, сключен между ответника, в качеството на „застраховател“, и „Р. П. С.“ ЕООД, в качеството на „застраховащ“, за покриване отговорността на застраховащия, в качеството му на изпълнител по сключен с ищеца договор по реда на ЗОП. Поради извършеното доброволно плащане от ответника в размер на 7596, 40 лв. – парична равностойност на неизпълнението, единственият спорен въпрос по делото е дали ответникът правилно е отказал изплащането на двете неустойки в общ размер на 1540, 23 лв., която обща сума включва две неустойки: 1/ сумата от 907, 20 лв. неустойка за забава /чл. 32, ал. 1 от договора/ и 2/ сумата от 633, 03 лв. неустойка при частично неизпълнение на СМР обусловило разваляне на договора /чл. 32, ал. 2 от договора/ с аргумент, че не се обхващат от застрахователното покритие. По общо правило, с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да плати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Легалната дефиниция на застраховането срещу гражданска отговорност се съдържа в чл. 429, който го определя като вид застраховане, при което застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в договора застрахователна сума обезщетението, което застрахованият дължи на третото лице по силата на своята гражданска отговорност, която в хипотезата на чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ произтича от неизпълнение на договорно задължение. Застрахователният риск, който е покрит е опасността застрахованият да отговаря пред своя контрагент за вредите вследствие неизпълнение на договорно задължение. В случая, според приложимите ОУ към процесния застрахователен договор, предмет на застраховката е осигуряване на застрахователно покритие срещу риска от виновно неизпълнение на договорни отношения между застраховащия и бенефициера, или от съответната законова уредба, от което възниква задължение за плащане на гарантираните суми в полза на бенефициера. В конкретния случай застрахователно покритие обезпечава точно изпълнение на Договор за обществена поръчка с предмет: „Извършване на СМР в сградата на авторемонтна работилница при ОД на МВР ••••••••••“. Процесният договор за застраховка от сферата на имущественото застраховане и е свързан с рискове, възникващи при изпълнението на сключен договор между застраховащия-изпълнител и бенефициера-възложител по ЗОП. Принципно имущественото застраховане може да има за предмет актив или пасив на застрахования. В първия случай се касае до общо имуществено застраховане /чл. 399 КЗ/ и отговорност на застрахователя /чл. 405 КЗ/, покриваща риска от настъпване на вреди върху конкретен обект на имуществено право на застрахования. Във втория случай отговорността на застрахователя покрива риска от увеличаване пасива на имуществото на застрахования, поради възникване на евентуални имуществени претенции от трети лица спрямо застрахования. В този случай се касае до застраховане на гражданската отговорност на застрахования, която може да възникне както въз основа на непозволено увреждане /чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ/, така и при неизпълнение на договорно задължение /чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ/. Застраховка „Гаранции“ представлява имуществена застраховка и в частност форма на застраховка на гражданска отговорност при неизпълнение на договорно задължение. Същата е посочена изрично като вид застраховка по КЗ в раздел II, буква А, т. 15. Сключването на този вид застраховка е уредено като възможност в Глава ХІІІ, Раздел І, чл. 111 ЗОП, съгласно която разпоредба възложителят по договор за обществена поръчка може да изиска от изпълнителя да предостави гаранция, която да обезпечи изпълнението на договора и/или на авансово предоставени средства по същия. Предвидените гаранции за изпълнение и техният процент се посочват в обявлението/поканата за откриване на процедурата по ЗОП, като участникът, избран за изпълнител, сам определя допустимата форма по чл. 111, ал. 5 ЗОП, в която да предостави на възложителя гаранцията – парична сума, банкова гаранция или застраховка. При предоставяне на гаранция под формата на застраховка, застрахователят става гарант на застраховащия изпълнител съгласно условията на обществената поръчка и отговаря изцяло пред възложителя за поетите отговорности, записани в застрахователната полица. Застраховката покрива риска от финансови загуби при възникнали плащания по гаранцията /непряка гаранция/ или при неизпълнение на договорно задължение от страна на отговорното лице /пряка гаранция/. При застраховката „Гаранция за изпълнение“ се застрахова риска от финансови загуби и/или допълнителни разходи във връзка с неизпълнението по конкретен, посочен в застрахователната полица гаранционен договор. Гарантира се изпълнението на договорните задължения на отговорното лице по договора, като гаранцията за изпълнение служи и като неустойка при пълно или некачествено изпълнение /така напр. решение № 260330/ 25.02.2021 г. на Софийски градски съд по т.д. № 581/2019 г./. Доколкото договорът за застраховка има гаранционен характер, същият се сключва в полза на трето ползващо се лице – възложителя по договора за обществена поръчка, което в случай на настъпване на застрахователно събитие има право да получи застрахователното обезщетение – чл. 398 КЗ. При така очертаните характеристики на застраховка „Гаранции“, за да се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на неустойка, следва да бъде установено наличието на следните предпоставки: 1. Наличие на валидно сключен застрахователен договор, който да обезпечава изпълнението и/или възстановяване на авансово предоставени средства по сключен по реда на ЗОП договор чрез покритие отговорността на изпълнителя; 2. Наличие на осъществен по време на действие на застраховката предвиден и покрит застрахователен риск – неизпълнение на договорно задължение; 3. Настъпване на имуществени щети за застрахования по застрахователния договор в резултат на настъпилото застрахователно събитие; 4. Застрахованият да е изправна страна по застрахователния договор, в т.ч. да е изпълнено задължението за уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания и ОУ на договора за застраховка и 5. Валидно уговорени неустоечни клаузи. Както се посочи по-горе застрахователят е заплатил застрахователното обезщетение, като е отказал да заплати единствено начислените две неустойки по договора с единственото възражение, че това противоречи на чл. 20, т. 19 от Общите условия /л. – налице бил изключен риск. Посоченото възражение, че неустойките не се обхващат от застрахователното покритие е неоснователно поради следното: В процесния случай е установено, че страните са обвързани от договори за застраховка „Гаранция за авансово предоставени средства“ /застрахователна сума от 72 565, 92 лв./ и „Гаранция за изпълнение“ /застрахователна сума от 3023, 58 лв./, обективиран в застрахователна полица, по който застраховател е ответникът, а ползващо се лице от застраховката е ищеца, когото нормата на чл. 432, ал. 1 вр. чл. 380 КЗ овластява да претендира застрахователното обезщетение. Срокът на застраховките е от 17.09.2023 г. до 04.01.2024 г., а обхватът на застрахователното покритие произтича от очертания в индивидуалните договори застрахователен риск – застрахователното покритие е за договор по обществена поръчка с предмет „Извършване на СМР в сградата на авторемонтна работилница при ОД на МВР – ••••••••••“, т.е. очевидно за целия договор или по-точно всички негови клаузи. В тази връзка следва да се посочи, че застрахователния интерес е правно призната необходимост от защита срещу последици неблагоприятно и нежелано от правния ред, но обективно възможно и бъдещо събитие /чл. 349, ал. 1 КЗ/. Застрахователното събитие при застраховката гражданска отговорност под формата „Гаранция за авансово предоставени средства“ и „Гаранция за изпълнение“ е възникването на гражданската отговорност на застрахования, което означава неизпълнение от негова страна на договорни задължения. По делото е установено, че след проведена процедура по ЗОП е сключен Договор № УРИ: ••••••••••/19.12.2022 г. от ищеца с „Р. П. С.“ ЕООД като изпълнител и по договора за обществена поръчка е възложена обществена поръчка с предмет: „Извършване на СМР в сградата на авторемонтна работилница при ОД на МВР ••••••••••“. Между ищеца и ответника не се спори, че е било налице извършването частично на СМР и забавено неизпълнение на уговорената работа и отправянето на едностранно изявление за прекратяването му на соченото в договора основание – в резултат на това обстоятелство ответникът е заплатил доброволно на ищеца сумата от 7596, 40 лв. представляващо „гаранция за възстановяване на авансово плащане“. С оглед изложеното единственото възражение на ответника, че е налице изключен риск по раздел V, чл. 20, т. 19 от Общите условия на застраховката в частта относно евентуално дължимите неустойки и те не се обхващат от застрахователното покритие настоящият съд намира за неоснователно поради три причини: 1 / клаузата от Общите условия предвиждаща, че изключен риск е заплащането на неустойки дължими по договор директно противоречи на индивидуалния договор за застраховка „Гаранции“ /л. 1—22 от делото и л. от делото/, в които ясно се сочи, че застрахователното покритие е за договор по обществена поръчка с предмет „Извършване на СМР в сградата на авторемонтна работилница при ОД на МВР – ••••••••••“, т.е. очевидно за целия договор за обществена поръчка или по-точно всички негови клаузи. Обсъжданите неустойки са уговорени в чл. 32 от договора за обществена поръчка и безспорно съставляват негови клаузи. В индивидуалните договори за застраховка „Гаранции“ не е налице изключване на нито една клауза от договора за обществена поръчка, т.е от застрахователното покритие и поради това при противоречие между индивидуалния договор и Общите условия се прилага индивидуалния договор – индивидуалният договор има предимство – така изричната разпоредба на чл. 348, ал. 1, изр. трето КЗ /вкл. и чл. 16, ал. 2 ЗЗД/, вкл. решение № 50114/09.11.2023 г. на ВКС по т.д. № 1668/2022 г., I т.о., в което ясно се сочи, че намира приложение императивната правна норма в съдържанието на разпоредбата на чл. 348, ал. 1, изр. последно от КЗ, приложима за всички застрахователни правоотношения, според която при несъответствие на застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора, 2/ по делото е установено настъпването на обезпечения риск – неизпълнение на договорните задължения на изпълнителя „Р. П. С.“ ЕООД в срока на действие на застрахователната полица, поради което е дължимо уговореното в нея застрахователно обезщетение. Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се задължава: на основание чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на основание чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение – така решение № 128/04.02.2020 г. на ВКС по т.д. № 2466/2018 г., І т.о. Съгласно сключения застрахователен договор ответникът се задължава да осигури застрахователно покритие за договор за обществена поръчка с предмет „Извършване на СМР в сградата на авторемонтна работилница при ОД на МВР – ••••••••••“. Условията и сроковете на гаранцията за авансови средства и изпълнение, под формата на застраховка, са уредени в Раздел VI и VII от договора за обществена поръчка, като в чл. 26, ал. 2 от договора изрично е предвидено, че възложителят може да усвои гаранция за съответния случай на неизпълнение, а в чл. 26, ал. 3 от договора изрично е предвидено, че възложителят може да приспада от гаранцията дължимите му неустойки, вж. и чл. 35 от договора постановяващ същите правни положения. Казаното означава, че в договора за обществена поръчка страните по него категорично за обвързали евентуално дължими неустойки с гаранцията по договора изразяваща се и в застраховка и в резултата на това при сключване на договора за застраховка това обстоятелство е отчетено при записа, че застрахователното покритие обхваща целия договор за обществена поръчка. По делото е установено неизпълнение на задълженията на застраховащия по договора, което е предмета на покритието по договорът за застраховка, а съобразявайки размера на вредите с оглед на уговорената неустойка за неизпълнение /при доказването на настъпването на фактическите състави за възникване на вземането на ищеца за неустойките по договора и съответно на задължението на изпълнителя за заплащането на тези неустойки/, то съдът намира, че същото не надхвърля по размер застрахователната сума, определена като лимит по полицата. Същевременно се установи и получаване на писмено искане от застрахования отправено към ответника за заплащане на застрахователно обезщетение, вкл. и доброволно плащане на застрахователно обезщетение. Следователно по делото са установени всички условия за възникването и съществуването на вземането на ищеца за застрахователната сума. Независимо от това дали се дължи и неустойка за неизпълнение на договора, или не, настоящият съд приема, че е налице неизпълнение на задължения на застраховащия по договора, вследствие на което са настъпили имуществени вреди в патримониума на възложителя и застрахователят следва да ги обезщети /така напр. и решение № 260330/ 25.02.2021 г. на Софийски градски съд по т.д. № 581/2019 г./, 3/ посоченото в отговора на исковата молба решение № 224/20.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 4554/2013 г., I т.о., е явно неотносимо, тъй като е постановено по материалноправния въпрос „Застрахователят по имуществена застраховка дължи ли на застрахования застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, за което в Общите условия към застрахователния договор е предвидено рискът да се покрива след заплащане на допълнителна премия и издаден добавък”, т.е. не е налице хипотеза на „изключен риск“, а задължение за допълнително плащане с оглед покриване на други застрахователни рискове и 4/ съгласно изричната разпоредба на чл. 398, ал. 4 КЗ - в случаите на застрахователно събитие третото ползващо се лице по застрахователния договор има право да получи застрахователното обезщетение и всички права по договора. В обобщение – обсъжданите неустойки предмет на делото уговорени в чл. 32, ал. 1 и 2 от договора за обществена поръчка принципно се обхващат от застрахователното покритие и затова следва да се отговори на въпроса дали са дължими: 1/ Относно сумата от 907, 20 лв. неустойка за забава /чл. 32, ал. 1 от договора/ - въпреки гореизложеното посочената сума не е дължима поради следното: В настоящия случай е налице договор за изработка – извършване на СМР, който по твърдения в исковата молба и представени доказателства /уведомление, л. 32 от делото/ е изцяло развален след дата 02.01.2024 г., като в посоченото уведомление /л. 32 от делото/ изрично се сочи, че договорът се разваля без други уточнения, т.е. изцяло по две причини – забава и некачествено изпълнение. В случая правото на разваляне на договора е упражнено от ищеца, което не се сочи и установява да е оспорвано от бенефициента, което оспорване предвид административния характер на договора следва да се осъществи по специалния ред, пред административните съдилища, но не и по пътя на косвен съдебен контрол от гражданския съд /така напр. определение № 775/11.10.2023 г. на ВКС по т.д. № 2265/2022 г., II т.о./. Няма подавани от изпълнителя никакви искания за междинно или окончателно разплащане, придружени със съответните разходооправдателни документи. Освен това от протокол № 1/20.03.2024 г. /л.16-17 от делото/ посочената неустойка за забава е изчислена върху общата стойност на договора, т.е. при пълна забава в изпълнението, тъй като по този начин е уговорена в договора, а именно глобално и се претендира на основание договора /чл. 32, ал. 1 от договора/. В о.с.з. на 14.03.2025 г. /вж. протокол от о.с.з. на 14.03.2025 г./ процесуалният представител на ищеца също уточни, че договорът за изработка е бил развален изцяло с уведомлението от 02.01.2024 г., като изяснява, че преди датата на забавата нищо не е изпълнено по договора, а след тази дата до датата на развалянето не може да посочи дали нещо е изпълнено. Изрично сочи, „че след прекратяване на договора има някакво изпълнение и после разплащане“, т.е. всички фактически действия по изпълнение и разплащане са били извършени след разваляне на договора, очевидно вследствие друго постигнато съгласие от страните по вече разваления договор за изработка, което обаче не е нито предмет на делото, нито може да обхване клаузата за неустойка по разваления договор, защото с неговото прекратяване тази клауза също престава да съществува /т.е. с развалянето на договора престава да съществува клаузата на чл. 32, ал. 1 от договора установяваща неустойка за забава/ и не може да обезпечава други правоотношения възникнали впоследствие при липса на данни за постигането на ново съгласие. Вярно е, че няма пречка страните да постигна ново съгласие с предмет престацията по разваления договор, каквото очевидно са постигнали, но това не означава, че мълчаливо възстановяват всички негови клаузи при липса на дори твърдяна от ищеца последваща договорка в този смисъл. При това положение подобна претенция на обща глобално уговорена неустойка за забава върху цялата стойност на договора, т.е. като пълно неизпълнение от гл. точка на времето и при изцяло развален договор директно противоречи на приетото в Тълкувателно решение № 7/13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013 г., ОСГТК. В посоченото тълкувателно решение е даден отговор на тълкувателния въпрос „Дължи ли се неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника?“, както отговорът е, че „Не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение /настоящият договор не е такъв – бел. съдията докладчик/, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена“. В мотивите на тълкувателното решение ясно е разяснено, че при развален, съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД, договор и с оглед обратното действие на развалянето, заплащане на „мораторна“ неустойка не се дължи, тъй като вземането за нея произтича от договор, а той се счита за несключен. В хипотезата, в която двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е бил надлежно развален, с обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово съдържание и остава единствено правото на кредитора на обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение. Това разбиране изцяло се отнася и до неустойката, уговорена за забава, щом при развален договор няма вече късно изпълнение - има неизпълнение въобще, докато закъснително обезщетение е мислимо да се претендира само в съчетание с изпълнението. В действителност потестативният ефект на развалянето на двустранния договор, който не е за продължително или за периодично изпълнение, проявява действието си като с обратна сила /ex tunc/ заличава осъществилата се до настъпването му забава и налага всичко изпълнено по сделката да се реституира на страните по нея. В обобщение – за да претендира договорна неустойка за забава ищецът не е следвало да разваля договора за изработка. А извършеното впоследствие изпълнение и разплащане се е проявило на основание друга допълнително постигната договорка между страните по разваления договор, като новата постигната договорка нито възстановява клаузи на вече несъществуващия/разваления договор, нито се сочи някаква забава на собствено основание по втората постигната договорка. Приетото в Тълкувателно решение № 7/13.11.2014 г. на ВКС по т.д. № 7/2013 г., ОСГТК последователно се прилага в практиката на ВКС – напр. решение № 147/31.10.2019 г. на ВКС по т.д. № 50178/2016 г., I т.о., решение № 227/29.10.2018 г. на ВКС по гр.д. № 431/2018 г., IV г.о., решение № 258/16.04.2015 г. на ВКС по т.д. № 3977/2013 г. I т.о. и др. 2/ Относно сумата от 633, 03 лв. неустойка за частично неизпълнение /чл. 32, ал. 2 от договора/ - посочената сума е дължима поради следното: В съответствие с дотук изложеното посочената неустойка се претендира единствено за частично неизпълнение на договора, поради което същият е развален /освен другите причини посочени по-горе/. Тази неустойка както се сочи и в исковата молба и се установява от чл. 32, ал. 2 от договора е за частично неизпълнение, което също е обусловило развалянето на договора, т.е. очевидно същата обезщетява вреди от развалянето на договора в рамките на неизпълнената част и е определена съобразно тази неизпълнена част. Следователно обсъжданата неустойка отговаря на постановките на посоченото Тълкувателно решение № 7/13.11.2014 г. на ВКС по т.д. № 7/2013 г., ОСГТК, тъй като съгласно подписания протокол № 1/20.03.2024 г. /л. 16-17 от делото/ е изчислена единствено върху неизпълнената част от договора. Действително както се посочи в предходната точка съгласно изричното изявление на ищеца договора за обществена поръчка е изцяло развален и той е можел да търси неустойка/обезщетения за пълно неизпълнение /съгласно развалянето на договора изцяло/, като ищецът е предпочел да претендира по- нисък размер на своето право, а именно по отношение на частичното неизпълнение и поради това няма пречка претендираната сума за неустойка за частично неизпълнение да бъде присъдена /претендира се по-малкото обезщетение за вреди от пълното разваляне на договора/. По същите причини изложени по-горе, новото постигнато съгласие за изпълнение на предмета на първоначалния договор е без значение за вече осъщественото неизпълнение довело до развалянето на договора за изработка, респ. възникналото право на обезщетение за неизпълнението/развалянето за ищеца, като няма данни с нова уговорка същият да е постигнал съгласие с изпълнителя уреждащо това вземане на обезщетение за вреди. Следователно посочената неустойка е възникнала с развалянето на договора и е дължима в претендирания по-нисък размер /арг. чл. 6 ГПК/. 3/ Относно обезщетението за забава: 3.1/ Поради неоснователност на иска за неустойка за забава в размер на 907, 20 лв. е неоснователен и иска за мораторна лихва в размер на 47, 40 лв. 3.2/ Поради основателност на иска за неустойка за частично неизпълнение в размер на 633, 03 лв. върху тази сума се дължи обезщетение за забава в размер на 33, 07 лв. за периода 27.07.2024 г. – 11.12.2024 г. – началната дата е определена от датата на отказа на застрахователя да заплати застрахователното обезщетение обективиран в писмо /л. 18 от делото/. По съдебноделоводните разноски: Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените за исковото производство делото съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение /което съдът определя като основа за изчисляване на 100, 00 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ/ в общ размер на 67, 81 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника съразмерно уважената част от исковете. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на направените в исковото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 58, 90 лв. съразмерно на отхвърлената част от исковете /което съдът определя като основа за изчисляване на 100, 00 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ/, които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца съразмерно уважената част от исковете.