Решение № 992 от 4.8.2023 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 531/2023 г.

Производството е образувано по искова молба на Д. Х. Г., с която против ответника „Енерго-Про Продажби“ АД е предявен частичен осъдителен иск за заплащане на сумата от 1250 лв. – част от общата сума от 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат от неправомерно поведение на пълномощника на ответника – злоупотреба с процесуално право по гр.д. № 1970/2021 г. на РС – Горна Оряховица и по гр.д. № 465/2022 г. на РС – Свищов, изразяваща се в подаване на просрочени и нередовни въззивни жалби срещу постановените по съществото на правния спор актове, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й плащане. В исковата молба са наведени твърдения, че ищцата в качеството си на „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на §1, т. 42б, б. „а“ от ДР на ЗЕ е предявила две искови претенции против ответника за заплащане на парични суми за фиксирана договорна неустойка за неизпълнение на задължението на последния за различни периоди да престира електрическа енергия до обекта й, ведно със законната лихва върху всяка от претендираните суми от датата на завеждане на съответния иск до окончателното плащане. Посочва се, че в резултат на това са образувани гр.д. № 1970/2021 г. на РС – Горна Оряховица и по гр.д. № 465/2022 г. на РС – Свищов, че по двете граждански дела съответната искова претенция на ищцата е уважена изцяло, както и че решението по второто от тях не е влязло в законна сила поради злоупотребата с процесуални права на процесуалния представител на ответното дружество. Излагат се твърдения, че по гр.д. № 1970/2021 г. на РС – Горна Оряховица същият процесуален представител е направил неоснователни доказателствени искания, които първоинстанционният съд е уважил в тяхната пълнота, а впоследствие е подал просрочена въззивна жалба, което е довело до осуетяване на влизането в сила на съдебното решение и удовлетворяване на съдебно признатото вземане на ищцата за обезщетение за забава. Поддържа се oще, че процесуалният представител на ответника е ангажирал подаването на въззивна жалба против постановеното по гр.д. № 465/2022 г. на РС – Свищов решение да се осъществи чрез оператор, вписан в регистрите по чл. 38, т. 1-3 и чл. 39 ЗПУ към КРС, като на 07.12.2022 г. е изпратил заявка за получаване на пощенска пратка за 08.12.2022 г. Сочи се, че пратката е предадена в „точката за достъп“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПУ на 08.12.2022 г., т.е. един ден след изтичане на преклузивния двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, както и че същата е получена от служител на РС – Свищов едва на 12.12.2022 г. Твърди се, че за процесната пратка е съставен частен свидетелстващ документ – товарителница с баркод за проследяване № 12012501, която не носи подписа нито на изпращача на пратката, нито на получателя, нито на куриера, приел пратката. Излагат се доводи, че в резултат на противоправното поведение на процесуалния представител на ответника, за което последният отговаря в качеството си на възложител на работата, ищцата е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди – морални болки и страдания, чийто размер тя определя на 6000 лв. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Енерго-Про Продажби“ АД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Излагат се доводи, че за да е налице злоупотреба с право, същото следва да бъде упражнено недобросъвестно и да не съответства с предназначението му и като следствие на тази му употреба да е настъпил противоправен резултат – обективно да са увредени права и законни интереси. Поддържа се, че в случая такива не са накърнени, тъй като не е допуснат противоправен резултат. Твърди се, че РС – Горна Оряховица не е допуснал до разглеждане просрочената въззивна жалба против Решение № 155/11.03.2022 г. по гр.д. № 1790 по описа на съда за 2022 г. и така не е допуснал настъпване на неправомерни последици. На следващо място, се твърди, че процесуалният представител на дружеството по гр. д. № 465/2022 г. на РС – Свищов е извел изходящ номер на въззивната жалба против постановеното по делото Решение № 186/22.11.2022 г. и е предал пратката на куриер на 07.12.2022 г. Посочва се, че в приложената по делото товарителница № 12012501 в графата „за дата/час“ е вписана датата, на която следва да се получи писмото с адресат РС – Свищов. Изтъква се още, че въз основа на подадената против горното решение на РС – Свищов въззивна жалба е образувано в.гр.д. № 126 по описа на РС – Велико Търново за 2023 г., както и че посоченото въззивно дело е насрочено за 04.04.2023 г., от което се прави извод, че съдебният състав е счел жалбата за подадена в преклузивния двуседмичен срок. Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложеното по настоящото дело гр.д. № 1790/2021 г. на РС – Горна Оряховица се установява, че същото е било образувано по искова молба на Д. Х. Г. против „Енерго-Про Продажби“ АД, с която е бил предявен иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 34, ал. 1 ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД за заплащане на сумата от 1210 лв., представляваща договорна неустойка, от които 30 лв. – еднократно обезщетение за несвоевременно електроснабдяване на обект с абонатен № ••• в срок от 24 часа, изтекъл на 30.08.2021г. в 24: 00 ч. от уведомяване на доставчика от абоната, и 20 лв. на всеки 12 часа на денонощие за времето, през което абонатът е останал без електрозахранване, т.е. от 00: 00 часа на 31.08.2021 г. до 12: 00 часа на 28.09.2021г. или общо 1180 лв. С поставеното по делото Решение № 155 от 11.03.2022 г. предявеният иск е бил уважен в цялост. Препис от решението е бил връчен на ответника на 17.03.2022 г. Същият е подал въззивна жалба против него на 01.04.2022 г., като жалбата е постъпила в РС – Горна Оряховица на 05.04.2022 г. С Разпореждане № 980 от 05.04.2022 г. на ответника е било указано в едноседмичен срок от съобщението да представи актуално пълномощно за представляващия го юрисконсулт за въззивната инстанция и да внесе по сметка на ОС – Велико Търново държавна такса в размер на 25 лв. В указания му срок ответникът е отстранил посочените нередовности и с Разпореждане № 1143 от 20.04.2022 г. съдът е разпоредил препис от жалбата да се изпрати на насрещната страна за отговор. В указания й срок ищцата по делото е подала отговор на въззивната жалба, в който е взела становище за нейната недопустимост като подадена след изтичане на законоустановения срок за това и за нейната неоснователност. С Разпореждане № 1172 от 21.04.2022 г. делото е било изпратено на ОС – Велико Търново по компетентност. По делото е приобщено Разпореждане № 66 от 28.04.2022 г. на зам.-административния ръководител на ОС – Велико Търново, с което е било отказано образуването на въззивно гражданско дело по подадената от „Енерго-Про Продажби“ АД против Решение № 155 от 11.03.2022 г., постановено по гр.д. № 1790/2021 г. на РС – Горна Оряховица, въззивна жалба, като преписката е върната на РС – Горна Оряховица за извършване на проверка относно срочността на подадената жалба и за изпълнение на задължението по чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, в случай че се констатира, че жалбата е просрочена. С Разпореждане № 1315 от 05.05.2022 г. първоинстанционният съд е върнал подадената по делото въззивна жалба, като е приел, че същата е подадена след изтичане на срока за обжалване. Разпореждането за връщане на жалбата като необжалвано е влязло в сила. По делото са приобщени заверени преписи от всички книжа по гр.дело № 465 по описа на РС – Свищов, приложени към него след 07.12.2022 г., включително и постановените след тази дата съдебни актове по него. От същите се установява, че против постановеното по делото Решение № 186 от 22.11.2022 г. е била подадена въззивна жалба от ответника „Енерго-Про Продажби“ АД. С посоченото решение ответникът е бил осъден да заплати на Д. Х. Г. сумата от 12240 лв. – договорна неустойка за продължително неправомерно прекъсване на електроснабдяването по вина на ЕПРП на обект с абонатен № ••• за периода от 00: 00 часа на 29.09.2021 г. до 24: 00 часа на 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. С Разпореждане № 1267 от 12.12.2022 г. жалбата е била оставена без движение с указания до ответника в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ОС – Велико Търново сумата от 208, 25 лв. – държавна така за въззивно обжалване, и в същия срок да представи доказателства за това по делото. В указания срок ответникът е изпълнил дадените му указания и с Разпореждане № 1304 от 29.12.2022 г. съдът е разпоредил препис от жалбата да се изпрати на насрещната страна за отговор. В указания й срок ищцата по делото Д. Х. Г. е подала отговор на въззивната жалба, в който е взела становище за нейната недопустимост като подадена след изтичане на законоустановения срок за това и за нейната неоснователност. С Разпореждане № 3 от 04.01.2023 г. РС – Свищов е изискал справка от куриерска фирма „Тип-Топ куриер“ АД, от която да са видни всички дати по придвижване на подадената от ответното дружество жалба. На 24.01.2023 г. по делото е постъпил отговор от „Тип-Топ куриер“ АД, че процесната пратка № 12012501 е предадена на представител на дружеството на 07.12.2022 г. Към отговора е приложени копие от товарителница № 12012501 и от приемо-предавателен протокол за приети пратки от 07.12.2022 г. С Разпореждане № 13 от 27.01.2023 г. на зам.-административния ръководител на ОС – Велико Търново е било отказано образуването на въззивно гражданско дело по подадената от „Енерго-Про Продажби“ АД против Решение № 186 от 22.11.2022 г., постановено по гр.д. № 465/2022 г. на РС – Свищов, въззивна жалба, като делото е върнато на РС – Свищов за администрирането й чрез даване на указания до жалбоподателя да довнесе по сметка на ОС – Велико Търново държавна такса за въззивно обжалване в размер на 36, 55 лв. С Разпореждане № 154 от 06.02.2023 г. първоинстанционният съд е оставил без движение въззивната жалба с указания до ответника в едноседмичен срок от съобщението да довнесе по сметка на ОС – Велико Търново държавна такса за въззивно обжалване в размер на 36, 55 лв. и в същия срок да представи доказателства по делото за това. В указания срок указанията са били изпълнени от ответника, като с писмо с изх. на РС – Свищов № 229/13.02.2023 г. делото е изпратено на ОС – Велико Търново по компетентност. Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, в това число писмо с изх. на РС – Свищов № 645/28.04.2023 г. и писмо с изх. № на ОС – Велико Търново № 2596/16.06.2023 г., че по въззивната жалба против Решение № 186 от 22.11.2022 г., постановено по гр.д. № 465/2022 г. на РС – Свищов, е образувано в.гр.д. № 126 по описа на ОС – Велико Търново за 2023 г., което няма данни да е приключило към датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело. По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля М. Д. О. От показанията му се установява, че ищцата притежава недвижим имот в •••, като в началото на 2021 г. научила от съседи, че токът в този имот бил спрян. Същата имала доста заведени дела срещу „Енерго-Про“, като едно от тях било в гр. Свищов, а друго в гр. Горна Оряховица. Делата били за обезщетения за вреди, претендирани от „Енерго-Про“. По тези дела имало издадени съдебни решения, но имало проблеми, тъй като дружеството не си плащало държавните такси или не издавали пълномощни. Според свидетеля ищцата страда, тъй като по едното от делата сумата била сериозна и се надявала да й бъде възстановена. Същата се надявала да получи сума от около 15000 лв., която да вложи за възстановяване на имота, тъй като той многократно бил разбиван. Ищцата имала желание да сложи охранителни камери, но охранителните фирми й отказвали поради липсата на ток в имота. Свидетелят заявява в показанията си, че същата започнала да вдига кръвно и често да посещава семейния си лекар. Според него, ако тя получи удовлетворение ще възвърне състоянието си отпреди делата. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск намира своето правно основание в чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. За неговата основателност в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на противоправно деяние – злоупотреба с процесуални права по гр.д. № 1970/2021 г. на РС – Горна Оряховица и по гр.д. № 465/2022 г. на РС – Свищов, осъществено от лице/лица при или повод изпълнението на работа, възложена им от ответника, че в причинно-следствена връзка с противоправното поведение за нея са възникнали неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени морални болки и страдания, както и размера на тези вреди. В съдебната практика се приема, че носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да упражни или да не го упражни изобщо. Ето защо упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Злоупотребата с право обаче е противоправна. Тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 КРБ) или в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). В чл. 3 ГПК е предвидено задължението за добросъвестно упражняване на процесуалните права, като неизпълнението му е скрепено с отговорност за вреди. Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува. Няма злоупотреба с право тогава, ако страната подава искова молба или друго искане до съда със съзнанието, че защитава съществуващо свое субективно право. Без значение е дали предприетата защита е адекватна, респ. дали съществува или не в действителност твърдяното субективно право, евентуално нейната грешка при преценка на правото дали е извинителна или неизвинителна. Отговорността за вреди от злоупотребата с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право. Доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия (в този смисъл, Решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 1347 от 18.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5006/2007 г., II г. о., Решение № 245 от 5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о., ГК). Следва да се има предвид, че при упражнено процесуално право на иск или на жалба не е достатъчно претенцията на ищеца, респ. жалбоподателя, да бъде отхвърлена като неоснователна с влязъл в сила съдебен акт, за да се приеме наличието на злоупотреба с право. Необходимо е пострадалият ищец да докаже при условията на главно и пълно доказване, че ответникът е съзнавал, че претендираното право не съществува, но въпреки това е сезирал съда със съответното искане за защита и то с цел да увреди насрещната страна. В случая от събраните по делото доказателства се установи, че страните по настоящото дело са били страни по гр.д. № 1970/2021 г. на РС – Горна Оряховица и по гр.д. № 465/2022 г. на РС – Свищов. Предмет на двете дела са искови претенции на ищцата Д. Х. Г. към ответника „Енерго-Про Продажби“ АД за заплащане на парични суми за фиксирана договорна неустойка за неизпълнение на задължението на последния за различни периоди да престира електрическа енергия до обекта й в •••. Претенциите на ищцата по двете дела са били уважени от съответния първоинстанционен съд, като против всяко от решенията от страна на ответника е била подадена въззивна жалба. Установи се, на следващо място, че подадената въззивна жалба против Решение № 155 от 11.03.2022 г., постановено по гр.д. № 1970/2021 г. на РС – Горна Оряховица, първоначално е била оставена без движение като нередовна с указания за представяне на пълномощно за въззивната инстанция и доказателства за внесена държавна такса за въззивно обжалване, а впоследствие след отстраняване на констатирани нередовности е била върната като просрочена с влязло в сила Разпореждане № 1315 от 05.05.2022 г. Подадената против Решение № 186 от 22.11.2022 г., постановено по гр.д. № 465/2022 г. на РС – Свищов, въззивна жалба също е била оставена без движение от администриращия я съд (двукратно) с указания за представяне на доказателства за внесена в пълен размер държавна такса за въззивно обжалване. Неоснователни се явяват доводите на ищцата, че въззивната жалба е била просрочена. От материалите по делото се установи, че въз основа на нея е било образувано в.гр.д. № 126 по описа на ОС – Велико Търново за 2023 г., което към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция е било все още висящо. От горното може да се направи извод, че жалбата е била приета за разглеждане от въззивния съд и не е била счетена за просрочена. Отделно от това, от приобщените по делото писмени доказателства (копие от товарителница № 12012501 и от приемо- предавателен протокол за приети пратки от 07.12.2022 г.) е видно, че жалбата е била изпратена по куриер на 07.12.2022 г., а не на твърдяната от ищцата дата – 08.12.2022 г. При тези данни при лежаща върху нея доказателствена тежест в процес ищцата не доказа наличието на злоупотреба с процесуални права от страна на служителите на ответника и негови пълномощници. По делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован извод, че при подаване на процесните въззивни жалби същите са действали недобросъвестно с намерението да увредят ищцата. В ГПК е закрепено правото на недоволната от постановеното на първата инстанция съдебно решение страна да подаде въззивна жалба срещу него по реда на чл. 258 и следващите. В случая ответното дружество е обжалвало постановените по гр.д. № 1970/2021 г. на РС – Горна Оряховица и по гр.д. № 465/2022 г. на РС – Свищов съдебни решения, с което е упражнило свои процесуални права. Действително по отношение на двете жалби са били констатирани нередовности, които са били отстранени след указания на съда, който има задължението да следи за редовността на извършените процесуални действия и да дава на страните точни, ясни и конкретни указания за отстраняване на констатирани от него нередовности. В този смисъл подаването на нередовна жалба само по себе си не може да се квалифицира като злоупотреба с право. Вярно е, на следващо място, че въззивната жалба против Решение № 155 от 11.03.2022 г., постановено по гр.д. № 1970/2021 г. на РС – Горна Оряховица, е била подадена един ден след изтичане на срока за обжалване. Ответникът обаче е понесъл санкцията за това, като жалбата му е била върната от съда като просрочена. По делото не се установи по никакъв начин, че жалбата съзнателно е била подадена след срока за обжалване и то с единствената цел да се увреди ищцата. Що се отнася до жалбата против постановеното по гр.д. № 465/2022 г. на РС – Свищов съдебно решение, по делото се установи, че въз основа на нея е образувано въззивно гражданско дело, което се разглежда от въззивния съд. Подаването й, без значение дали тя ще бъде приета за основателна, или не, не може да бъде определено като злоупотреба с право. По изложените съображения съдът намира, че по делото не се доказа да е налице противоправно поведение, за което ответникът да отговаря. Ето защо и предявената частична осъдителна претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна, също както и акцесорното искане за присъждане на законната лихва върху претендираната сума от датата на исковата молба до окончателното плащане. По разноските: При този изход на спора право на разноски има ответното дружество, като на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК в полза на ответното дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер, който съдът определя на 100 лв. Така мотивиран, съдът