Решение № 1031 от 13.2.2015 г. на Софийски градски съд по дело № 90/2009 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ищецът С.О., град С., ул.М. № ••, представлявана от Й.Ф. – Кмет, претендира, че е собственик на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се в град С., ул. Г.И. № 7, състоящ се по нотариален акт № 189, том.III, регистър 589, дело 111/1938г. от пет стаи, хол, кухня, баня, клозет, слугинска стая на трети етаж, трети от входа от към площада при съседи вътре в сградата: Р.П., ••• І, Застрахователно дружество „Ю." двора на сградата, стълбище, отгоре инж. Д.С., отдолу С. К., заедно с едно таванско помещение от 16 кв.м., при съседи вътре в сградата: коридор, Р.П., ••• К., отгоре покривна тераса, отдолу П.В. и едно избено помещение от осем квадратни метра при вътрешни съседи коридор, П.В., Застрахователно дружество „Ю.", Р.П., съдържащи се в сградата на етажната собственост на ул. Г.И. № 7, при общи съседи сегашни по нотариален акт – ул.Г.И., ул.А. І, Застрахователно дружество „Ю.", генерал о.з. Р.П. и А. М., заедно с припадащия се дял, равен на 3.528/100000 идеални части от общите части зданието в етажната собственост и припадащите се части от дворното място, съставляващо по актуална скица УПИ 5 от кв.471, м. Центъра, с площ от 914.57 кв.м. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците Р.Б.П., с ЕГН ••••••••••, М.Б.В., с ЕГН •••••••••• и Е.Б.Ш., с ЕГН •••••••••• и тримата с адреси, посочени в исковата молба, да предадат собствеността и владението на ищеца. Претендира за присъждане на разноски по делото. В срока за отговор ответниците депозират отговор, в който изразяват становище, че оспорват исковата претенция като неоснователна и недоказана, като в този аспект излагат подробни съображения. Сочат доводи, че са наследнци по завещание на Е.Р.П. Ответниците претендират за присъждане на разноски по делото. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, във връзка с доводите на ищеца и възраженията на ответника, намира следното: Видно от нот.акт № 189, том.III, регистър 589, нот.дело 111/1938 г., се устанявява обстоятелството, че Е.Р.П. е придобила в режим на лична собственост правото върху процесния имот, който с Министерско постановление № 73/06.04.1949г. е одържавен от Е.Р.П. и е съставен Акт за държавна собственост № 835/09.12.1949 г. На същата дата е предаден за стопанисване от ССП „Софжилфонд". Имотът се стопанисва от С.О., като го отдава под наем още от одържавяването му, включително към влизане в сила на Конституцията на РБ / дв бр.56 /13.07.91г. /, на Закона за местното самоуправление и местната администрация/дв бр.77/91 г. в сила от 17.09.1991г./ и до 1998 г. В разпоредбата на параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА е посочено - кои имоти държавна собственост, с влизаето на този закон в сила, преминават в собственост на общините. Процесният имот, видно от представените по делото заповеди и договори за наем, включително и до 1998 г., задоволява нуждите на общината, указани в т.6 на параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА, поради което попада в обектите, посочени в т.6 на параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл.2, ал.1, т.6 от ЗОС / дв бр.44/96 г. / и следователно още от 17.09.1991г. е общинска собственост. Член 6, т.1 на Закона за собствеността - изм. дв бр.77/91 г. също определя процесния имот като общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, изр.2 на влезлия в сила на 25.02.1992 г. - Закон за възстановяне събственоста върху одържавени недвижими имоти / дв бр.15 /92 г. / правото на собственост се възстановява ех lege, на лицата, от които имотите са отчуждени, или на техните наследници по закон.Съгласно разпоредбите на ЗВСНОНИ собствеността се възстановява на лицата, от които те са отнети или на техните наследници по закон или други правоприемници. От представени извадки от регистъра за гражданско състояние от 1935 и 1947 г. се установява, че Е. Р.П. няма братя и сестри, няма и деца. Същите не са оспорени от ответниците в срок. По делото е установено, че Е.Р.П. е починала като вдовица на 02.11.1952 г. в гр. С. и не е оставила наследници / съпруг деца, братя и сестри / съгласно удостоверение на район Средец, гр. С., КО-07- 7/13.01.2006 г. издадено по регистъра за населението от 1947 г. Удостоверението не е оспорено от ответниците. Представените регистри и удостоверение са официални удостоверителни документи, същите не са оспорени в срок и следва указаното в тях да бъде прието като доказано. Видно от регистрите Е.Р.П. е швейцарка по народност, но е с българско гражданство/поданство, придобито със сключването на брак с Р.П.. Съгласно разпоредбата на чл. 15 от Закона за българското поданство от 1904 г./ отм./ - всяка чужденка, която се омъжи за български поданик придобива българско поданство. След като Е.Р.П. е българска гражданка при определяне кръга на наследниците й за имоти, на територията на Българската държава, се прилага българското законодателство, действащо към датата на откриване на наследството 1952 г. Ищецът твърди отрицателен факт - липса на наследници. В тежест на лицата, които твърдят противното, е да докажат, че Е.Р.П. има наследници по закон Доказателства в тази насока не са представени. Съдът приема, че о тветниците, наследници на Р.П., не доказаха, че се намират в родствена връзка с Е.Р.П., че са нейни наследници по закон. По делото не бе доказано по безспорен начин, че Е.Р.П. има наследници по закон. Такова твърдение не беше направено по реда на чл.131 ГПК в отговор на исковата молба. В отговорите се твърди, че ответниците са наследници на имота на основание на завещание в тяхна полза. По-късно направеното твърдение, че Е.П. има наследници по закон, в четвърто по ред съдебно заседание на 29.06.2012 г., е преклудирано с подаването на отговорите и приключване на първото по делото заседание. По - късно представените документи, нито бяха приети като доказателства по делото по реда на чл.147, ал.1 ГПК, нито се отнасят за Е.Р.П. и нейни наследници, а са документи за друго лице, за което се твърди, че е предшестващ съпруг на Е.Р.П. преди Р.П.. Същите документи своевременно бяха оспорени. Наследственото поравоприемство не се доказва и с представеното завещание с което Е.Р.П. завещава на наследниците на Р.П. закупените й от Р.П. имоти. Завещанието бе оспорено в срок от ищеца, относно обстоятелствата, че е написано и подписано от Е.Р.П., относно датата на написването му и датирането му, относно факта, че Е.Р.П. е разбирала смисъла и значението на извършваното от нея, както и че съгласно същото завещание наследниците на Р.П. се легитимират за собственици на процесния имот. В този аспект, ищецът сочи доводи за нищожност на завещанието, поради липса на форма и предмет. По делото не са ангажирани доказателства от страна на наследниците на Р.П., които носят доказателствената тежест поради естеството на завещанието като частен докемент, неподписан от С.О., които да докажат - датирането и вменяемостта на Е. П., опровергаващи направеното оспорване. С нотариално заверената клетвена декларация от К.Г.А. от 19.01.2004 г., рег. № 73 на нотариус И.И. № 384 на НК, също оспорено по съдържание, не се доказва, че Е. Р.П. е написала и подписала именно представеното по делото завещание и именно същото завещание му е било дадено през 1951 г. да предаде на Б. Р.П.. Декларацията на К.Г.А. не може да служи като доказателство нито за датата на написваето на завещанието, нито за това, че завещателката е разбирала смисъла и значението на написаното. В тази насока, съдът приема, че не са събрани доказателства, които да оборят направеното оспорване. По същество, представеният документ е завет, тъй като не се отнася за цялото или за дробна част от цялото имущество съгласно разпоредбите на чл.45 ЗН/отм./ и чл. 16 ЗН. Същият е нищожен, поради липса на форма и предмет, тъй като не е конкретизиран завета / предмета/ - имотите, които са предмет на завещателното разпореждане - чл.16 ЗН. Индивидуализацията на вещта ако липсва, заветът няма предмет и е нищожен - чл.26, ал.2 ЗЗД.Завещателните разпоредби са нищожни, не само когато нарушават разпоредбите на Закона за наследството, но и тогава, когато са налице основанията за нищожност, посочени в ЗЗД. Това е така, защото завещанието по своята правна природа е едностранна, формална правна сделка и по силата на чл.44 от ЗЗД, правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления, в случаите, когато законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Освен това, не са посочени поименно лицата, които ще се ползват от него. /чл.115 от ЗН/1890г./ отм./ във вр. с чл.90 ЗН - „Недействително е всяко разпореждане, в полза на лице, което не е означено точно и определително в завещанието" /. Разпоредбата на чл.20 от ЗН от 1949 г. също насочва към това изискване - "Завещателното разпореждане не произвежда действие, ако лицето, в полза на което е направено, умре преди завещателя". /. Невписването на името на заветника в текста на завещанието не може да бъде заменено от други документи. По делото не бе установено безспорно, че процесният недвижим имот е закупен от Р.П.. Нотариалният акт, с който Е. Р.П. се легитимира като собственик на имота не е за покупко-продажба, в който да е посочено, че цената се заплаща от Р.П., а е нот.акт за придобиване право на собственост по реда на Закона за етажната собственост. Заветът не е обявен. Необявеното завещание не поражда правно действие - преминаване правото на собственост от завещателя на заветниците. Не са представени доказателства от ответниците за обявяване на завета. Завещанието не е посочено от ответниците като основание за придобиване на имота по реституция. Към заявлението за деактуване на имота в С.О. е представено не завещанието, а удостоверение за наследници № 314/04.03.1993 г. на район Средец-С.О., в което ответниците незаконосъобразно са посочени като наследници по закон на Е. Р.П.. Завещанието не е описано и в нот. акт № 105. т.І, рег.№ 2805. дело 91/ 29.06.2004 г., с който ответниците продават друг имот, „реституиран" им като наследници на Е. Р. П.", което завещание според твърдението на ответниците ги легитимира за собственици по наследство, както на продадения, така и на процесния имот. С оглед предходното, съдът намира, че завещанието - завет следва да бъде изключено от доказателствата по делото. От доказателствата по делото, съдът приема, че към момента на откриване на наследството - 1952г., Е. П. не е притежавала процесния имот, тъй като е одържавен през 1949 г. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал. от ЗН, частното завещание - завета / в случай, че има валидно такова/ не произвежда действие, ако към дата на откриване на наследството, имотът, предмет на завета не е собственост на завещателя. Установено е безспорно, че процесният недвижим имот е одържавен по реда на ЗОЕГПТС с Министерско постановление № 73/06.04.1949 г. от Е.Р.П. и е съставен Акт за държавна собственост № 835/09.12.1949 г. Без значение е обстоятелството, че отчуждаването не е станало по нейно желание или без нейно съгласие. С оглед изложеното по-горе, съдът приема, че ответниците не са наследници на Е.Р.П., те не са и нейни провоприемници по завещание /завет, т.е. не са собственици на процесния недвижим имот. С оглед на това, че наследниците на Р.П. не са наследници на Е.Р.П., издадената заповед № РД-57-796/29.09.1999 г. на Кмета на С.О. за отписване от актовите книги - акт 835/1949 г. и предаване процесния имот на ответниците по делото е отменена с последваща заповед на Кмета на С.О. № РД-57-91/22.03.2006г. с мотив, че наследниците на Р.Б.П., указани в удостоверение за наследници № 314/14.03.1993 г. на СО, район „Средец", не са наследници и на Е.Р.П.. Дори да се приеме, че заветът е валиден и е произвел действие, то във всички случаи не са налице доказателства, че завещаните имоти представляват по-малко или половината от имуществото на Е.П., както и че не накърняват запазената част на евентуални наследници по закон - чл.14 ЗН /отм./, в сила към 24.11.1992 г. при влизане в сила на ЗВСОНИ. Съгласно разпоредбите на ЗВСОНИ собствеността на одържавените имоти се възстановява по силата на закона на лицата, от които са одържавени, на наследниците им по закон или други правоприемници. След като Е.П. няма наследници, имотът става държавна собственост съгласно разпоредбите на ЗН. Поради изменение на чл.11 от Закона за наследството от 1999 г. и с оглед характера на процесния имот - жилище, стопанисвано от С.О. до 1999 г. параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл.2, ал.1, т.6 от ЗОС, имотът е собственост на С.О.. Установено е, че ответниците владеят имота. В отговора на исковата молба не е налице изразено становище от ответниците, дали владеят имота. Във връзка с установяване на този факт на същите бе указано от съда/ по искане на ищеца, направено с писмена молба / в протокол от 11 юли 2011г./ да се явят лично в следващото съдебно заседание и отговорят на въпроса и дадат обяснения по реда на чл. 176 ГПК, владеят ли за процесния период имота лично или чрез другиго. На следващото заседание/08 Февруари 2012 г./ ответниците не са се явили и им е дадена повторна възможност да се явят на следващо заседание - проведено на 29.06.12 г. и отговоррят на поставения въпрос. Ответниците отново не са се явили на заседанието, и не са отговорили на поставения въпрос. В този аспект, направените изявления от адвокатите на страните, са ирелевантни. Многогодишна е практиката по чл.114 ГПК/ отм./, сега чл.176 ГПК, че страната, а не нейния представител трябва да даде отговор на поставените въпроси за изясняване обстоятелства по делото. Ето защо, съдът приема, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.176, ал.3 ГПК, т.е., че съдът приема за доказано обстоятелството, че ответниците владеят имота, тъй като за изясняване на същото ответниците не са се явили два пъти, за да отговорят на поставения въпрос без уважителни причини. Като доказателство за владението на имота от ответниците, може да се има предвид и заявлението на вещото лице инж. С., в съдебното заседание, проведено на 08.02.2012 г., при изслушване на заключението по изготвената от него съдебнотехническата експертиза, на въпрос поставен от ищеца той заяви, Аз се свързах с адв. Котев / пълномощник по делото / и той ми уговори огледа". За да бъде уважен така предявеният по чл.108 ЗС иск, следва по несъмнен начин да се докаже, че именно ищецът е собственик на процесния недвижим имот и, че ответниците Р.Б.П., М.Б.В., и Е.Б.Ш. владеят имота без правно основание. Тези предпоставки се доказаха по делото по категоричен начин, поради което предявеният от ищеца против упоменатите по-горе ответници ревандикационен иск, следва да бъде уважен като основателен и доказан. Водим от горното, съдът р е ш и: ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС ответниците Р.Б.П., с ЕГН ••••••••••, М.Б.В., с ЕГН •••••••••• и Е.Б.Ш., с ЕГН •••••••••• и тримата с адреси, посочени в исковата молба, да предадат на ищеца С.О., град С., ул.М. № 33, представлявана от Й.Ф. – Кмет, собствеността и владението върху следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се в град С., ул. Г.И. № 7, състоящ се по нотариален акт № 189, том.III, регистър 589, дело 111/1938г. от пет стаи, хол, кухня, баня, клозет, слугинска стая на трети етаж, трети от входа от към площада при съседи вътре в сградата: Р.П., ••• І, Застрахователно дружество „Ю." двора на сградата, стълбище, отгоре инж. Д.С., отдолу С. К., заедно с едно таванско помещение от 16 кв.м., при съседи вътре в сградата: коридор, Р.П., ••• К., отгоре покривна тераса, отдолу П.В. и едно избено помещение от осем квадратни метра при вътрешни съседи коридор, П.В., Застрахователно дружество „Ю.", Р.П., съдържащи се в сградата на етажната собственост на ул. Г.И. № 7, при общи съседи сегашни по нотариален акт – ул.Г.И., ул.А. І, Застрахователно дружество „Ю.", генерал о.з. Р.П. и А. М., заедно с припадащия се дял, равен на 3.528/100000 идеални части от общите части зданието в етажната собственост и припадащите се части от дворното място, съставляващо по актуална скица УПИ 5 от кв.471, м. Центъра, с площ от 914.57 кв.м. Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – С. в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му. СЪДИЯ: ......................... /Теодора Нейчева /