Решение № 54 от 18.2.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 833/2024 г.

Производство по реда чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 14510/14.10.2024 г. от С. Й. Н., ЕГН •••••••••• – трето лице в изпълнителното производство по изп. дело № 20248840400551 по описа на ЧСИ М. А., с рег. № 884 на КЧСИ, с район на действие ОС – П., срещу отказ на съдебния изпълнител, обективиран в Разпореждане от 26.09.2024 г. на съдебния изпълнител, с което е отказал да вдигне наложена възбрана върху недвижим имот, а именно 1/4 ид.част от Самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент, с идентификатор № •••••.•••.••••.•.••, с адрес: гр. П., ул. „Я." №•, ет.•, ап.••. В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснован. Жалбоподателката се счита за едноличен собственик на целия имот, като твърди, че е придобила собствеността върху него, както следва: 1/4 ид. част е придобила чрез наследствено правоприемство, 1/4 ид. част чрез договор за дарение от нейния баща, 1/4 ид. част чрез договор за дарение от нейната сестра, а последната 1/4 ид. част й е възложена с постановление за възлагане, след проведена публична продан, извършена по изп. дело № 369/2018г. на ЧСИ Г. С., влязло в сила на 11.04.2019 г. Поддържа, че влязлото в сила постановление за възлагане е титул за собственост, като вписването му не било елемент от придобИ.ето на вещното право на собственост, доколкото единствено давало гласност на подлежащия на вписване акт. Поддържа, че живее в имота повече от 20 години с нейното семейство и към датата на възбраната имотът е бил в нейно владение и бил изцяло нейна собственост, поради това обжалваното разпореждане било незаконосъобразно. Претендира се отмяната на обжалвания отказ, както и присъждане на разноски. В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение от длъжника по изпълнителното дело – И. Й. Н.. Не е постъпило писмено възражение срещу жалбата и от взискателя по изпълнителното дело – А. А. Р.. Постъпило е писмено становище от ЧСИ М. А. с изразено мнение за неоснователност на подадената жалба. Сочи, че макар и влязло в сила, постановлението за възлагане не било вписано в Службата по вписванията, което било видно от извършената по делото справка в Имотния регистър. Изтъква, че едва от момента на вписването му настъпвал оповестителния ефект на вписването и защитата, която то дава на купувача на публична продан да се легитимира като собственик пред третите лица. Поради това, докато не бъде вписано постановлението за възлагане, за третите лица, какъвто бил и съдебният изпълнител, собственик на 1/4 ид. част от имота се явявал длъжникът И. Н.. Поради това намира отказа за заличаване на вписаната възбрана, за постановен в съответствие със закона. Прилага копие от изпълнителното дело. В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателката чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, като уточнява, че административният адрес на възбранения имот е гр. П., ул. „Я." №•, ет.•, ап.••. Ответникът по жалбата и длъжник по изпълнителното дело И. Й. Н. изразява становище, че имотът е продаден и към настоящия момент е собственост на неговата сестра. Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело А. А. Р. оспорва твърдението, че имотът е продаден и че е преминал в собственост на жалбоподателката. Съдът, като взе предвид оплакванията, направени в жалбата, мотивите на ЧСИ и становищата на взискателя и длъжника и като съобрази материалите по делото, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на съдебен контрол и изхожда от легитимирано лице – трето лице в изпълнителното производство, което твърди, че е собственик на имота и го владее към момента на вписване на възбраната, поради което е допустима. Разгледана по същество, настоящият състав намира жалбата за основателна по следните съображения: Изпълнително дело № 20248840400551 по описа на ЧСИ М. А., с рег. № 884 на КЧСИ, с район на действие ОС – П., е образувано на 11.09.2024г. по молба на А. А. Р. въз основа на изпълнителен лист № 58/05.06.2018г., издаден по НОХД № 424/2017г. по описа на Окръжен съд – П., съгласно който И. Й. Н. /подсъдим/ е осъден да заплати на взискателя А. А. Р. /пострадал/ сумата от 100000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, т. 6, пр. 3 и 4 и т. 11, пр. 2, вр. чл. 115 НК, причинило смъртта на А. Я. И., ведно със законната лихва, считано от 05.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 100000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, т. 6, пр. 3 и 4 и т. 11, пр. 2, вр. чл. 115 НК, причинило смъртта на В. И., ведно със законната лихва, считано от 05.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата. С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. С постановление на ЧСИ А. от 11.09.2024г. е наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника, сред които е посочена и процесната ¼ ид.част от Самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент, с идентификатор № •••••.•••.••••.•.••, с адрес: гр. П., ул. „Я." №•, ет.•, ап.••, намиращ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор •••••.•••.••••, с площ от 61, 14кв.м., ведно с прилежащите части – избено помещение №30, с площ от 6, 38кв.м. и припадащите се 2, 2828% ид.ч. от общ.ч. на сградата. Възбраната е вписана в СВ гр. П. на 16.09.2024г. под акт №93, том 3, дело №2010/2024г. Видно от извършената от ЧСИ А. по изпълнителното дело справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ – гр. П., по електронната партида на имота са налице данни за вписвания в следната поредност: вписан нотариален акт за дарение на недвижим имот под № 1233/22.02.2017г.; наложена възбрана по ЧНД № 56/2017г. на ПОС, вписана под № 1288/23.02.2017г. върху 1/8 ид. части от имота, собственост на длъжника; наложена възбрана по и.д. № 399/2018г. по описа на ЧСИ М. А., вписана под № 5161/02.07.2018г. върху 1/8 ид. части от имота, собственост на длъжника, заличена на 12.09.2024г.; наложена възбрана по и.д. № 369/2018г. по описа на ЧСИ Г. С., вписана под № 5564/16.07.2018г. върху 1/8 ид. части от имота, собственост на длъжника; наложена възбрана по и.д. № 696/2018г. по описа на ЧСИ Д. Д., вписана под № 1645/14.03.2019г. върху 1/4 ид. части от имота, собственост на длъжника. С молба вх. № 12759/19.09.2024 г., подадена по изп.дело № 551/2024г. по описа на ЧСИ М. А., третото лице С. Й. Н. е поискала вдигане на наложената по делото възбрана, вписана на 16.09.2024г. В молбата са изложени съображения, че не длъжникът, а молителката е собственик на недвижимия имот, като конкретно по отношение възбранените ¼ ид.части от него същата била собственик въз основа на влязло в сила на 11.04.2019г. постановление за възлагане след проведена публична продан по изп.дело № 369/2018г. по описа на ЧСИ Г. С.. Към молбата до ЧСИ А. са приложени посоченото постановление за възлагане по изп.дело № 369/2018г. по описа на ЧСИ Г. С., както и нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в СВ гр. П. под № 1233/22.02.2017г., с който Й. И.ов Н. и Н. Й. М. даряват на С. Й. Н. притежаваните от тях 2/4 ид.части от процесния имот - апартамент, с идентификатор № •••••.•••.••••.•.••. С обжалваното Разпореждане № 1504/26.09.2024г., постановено от ЧСИ А. по изп.дело № 551/2024г., препис от което е получено от молителката С. Н. на 03.10.2024г., молбата й е оставена без уважение, като е постановен отказ да бъде вдигната наложената възбрана върху 1/4 ид.част от недвижимия имот, представляващ самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент, с идентификатор № •••••.•••.••••.•.••, с адрес: гр. П., ул. „Я." №•, ет.•, ап.••. Обжалваният отказ ЧСИ мотивирал с липсата на вписване в съответната СВ на представеното от молителката постановление за възлагане. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. За разлика от хипотезите на чл. 435, ал. 1 и ал. 2 ГПК, уреждащи възможността на взискателя и длъжника да обжалват изрично посочени в закона процесуални действия на съдебния изпълнител, в ал. 4 законодателят не е предвидил подобно ограничение по отношение на третите лица, чиито права са засегнати от изпълнението. Третите лица по смисъла на посочената разпоредба не са адресати на осъществяваната в изпълнителното производство принуда, поради което същите не са длъжни да търпят никакви действия, насочени към притежаваното от тях имущество, включително и такива с обезпечителен и подготвителен за изпълнението характер. Поради това по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК подлежат на обжалване всички незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител /вкл. възбраната на недвижим имот, респ. отказа тази възбрана да бъде вдигната/, по отношение на вещ, която се е намирала във владение на жалбоподателя - трето лице към момента на запора, възбраната или предаването. Именно този елемент от фактическия състав, регламентиран в разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК се твърди от жалбоподателката - че се е намирала във владение на процесния недвижим имот /в качеството й на негов едноличен собственик/ към момента на налагане на възбраната върху ¼ ид.част от него на 16.09.2024г. Това обстоятелство – фактът на осъществявано владение върху имота от жалбоподателката към 16.09.2024г., съдът намира за установено, изцяло кредитирайки като еднопосочни и непротиворечиви показанията на разпитания по делото свидетел В. В., който, като живущ в сградата, в която се намира процесният имот, има преки и непосредствени впечатления върху него. Така, от показанията на свидетеля се установява, че от дълги години жалбоподателката живее в апартамента, находящ се в гр. П., ул. „Я." №•, ет.•, ап.••, същата не е живяла на друго място или в апартамент, намиращ се на друг етаж от сградата, като свидетелят потвърждава, че познава и сестра й, и брат й /ответникът Н./, но не ги е виждал в процесния имот, а последният се ползвал единствено от жалбоподателката. Съгласно чл. 435, ал. 4, изр. 2 ГПК подадената от третото лице жалба не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. По арг. от противното, жалбата ще е основателна, ако към деня на налагане на запора или възбраната, вещта е била във владение на третото лице и към този момент е била негова собственост. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на производството по обжалването по чл. 435, ал. 4 ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение се разглежда, доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на обжалваното действие. Съдебното решение по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на пресъдено нещо само по отношение на законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение на материалното право на собственост. В настоящия случай, по делото се установява, че жалбоподателката С. Н. е придобила собствеността върху процесната ¼ ид.част от имота, представляващ самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент, с идентификатор № •••••.•••.••••.•.••, с адрес: гр. П., ул. „Я." №•, ет.•, ап.••, въз основа на влязло в сила на 11.04.2019г. постановление за възлагане по изп.дело № 369/2018г. по описа на ЧСИ Г. С., след проведена публична продан на посочените ид.части от имота, собственост на длъжника по делото – И. Н.. Установява се от представените справки по партидата на имота /а и се потвърждава от самата жалбоподателка/, че това постановление за възлагане не е било своевременно вписано в СВ гр. П.. Съгласно разпоредбата на чл. 469, ал. 2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът по публичната продан придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. От посочената норма се извежда характерът на постановлението за възлагане като деривативен придобивен способ, при който фактическият състав по прехвърлянето на собствеността върху имота, предмет на публичната продан, завършва с влизането в сила на този акт на съдебния изпълнител, т.е. от този момент настъпва вещно-прехвърлителното му действие. Точно поради обстоятелството, че с него се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, този акт подлежи на вписване на основание чл. 4 б.“а“ от ПВп. Вписването на постановлението за възлагане, обаче, няма конститутивно действие, а единствено оповестително-защитно такова, и купувачът по публичната продан придобива правото на собственост върху имота от датата на влизане в сила на постановлението за възлагане. Следователно, именно от тази дата – 11.04.2019г., жалбоподателката е придобила собствеността върху процесната ¼ ид.част от имота с идентификатор № •••••.•••.••••.•.••, а впоследствие наложената на 16.09.2024г. по изп.дело № 551/2024г. по описа на ЧСИ М. А. възбрана върху притежаваната от нея ¼ ид.част от имота, представлява незаконосъобразно засягане на правата й върху този имот. Действително, в разпоредбата на чл. 453, т. 1 ГПК, законодателят е уредил непротивопоставимост по отношение на взискателя и присъединилите се кредитори на извършено прехвърляне или учредяване на вещни права върху имота, към който е насочено принудителното изпълнение, което действие не е било вписано преди налагане на възбраната. На тази разпоредба се е позовал съдебният изпълнител, отказвайки да вдигне процесната възбрана, наложена върху имота. Посочените правила, обаче, уреждат вътрешните отношения между взискател и длъжник, в рамките на които недвижимият имот следва да се счита за останал в патримониума на длъжника. Тоест тази норма въвежда защитно действие на вписването на определена категория актове, но само спрямо взискателя и присъединилите се кредитори. В настоящото производство по чл. 435, ал. 4 ГПК /обжалване действията на съдебния изпълнител/, на съдебен контрол подлежи законосъобразността на действията на съдебния изпълнител и същият не се ползва от защитното действие на вписването, въведено с посочената разпоредба. На него законодателят вменява задължението, преди да пристъпи към изпълнение, да извърши проверка на собствеността на имота, като разпоредбата на чл. 483 ГПК посочва и различните начини, по които съдебният изпълнител може да направи това /а не само чрез справка в Службата по вписванията/. В случай, че действието по принудително изпълнение /респ. действието, обезпечаващо изпълнението/ е насочено върху имот, който не принадлежи на длъжника, съответно е собственост на трето за изпълнението лице, то същото се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Предвид изложеното се достига до извода, че както налагането на процесната възбрана, така и постановеният впоследствие отказ за вдигането й, представляват незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, поради което и последният следва да бъде отменен, а делото следва да бъде върнато на съдебния изпълнител с указания за предприемане на действия по вдигане на наложената възбрана върху ¼ ид.част от Самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент, с идентификатор № •••••.•••.••••.•.••, с адрес: гр. П., ул. „Я." №•, ет.•, ап.••, вписана в СВ гр. П. на 16.09.2024г. под акт №93, том 3, дело №2010/2024г. С оглед изхода на спора на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лева държавна такса, които следва да бъдат възложени в тежест на ответниците по делото или в тежест на всеки от тях следва да бъде възложена сумата от по 312, 50 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, съдът