Решение № 1265 от 25.8.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 1294/2023 г.

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от “КРЕДИ ЙЕС“ООД, чрез управителя Вл. И. противН П № В- 001737/22.02.2023 г. на Директора в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 45 ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ на юридическото лице е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 5 ал.2 от ЗПК. В депозираната въззивна жалба се излага становище, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка. Твърди се, че в деня на проверката в проверявания офис са присъствали единствено служители на граждански договор, които са нямали правомощия в пълен обем, характерни за служителите на трудов договор. Излага се становище, че спазването на правната уредба е изцяло ангажимент на изпълнителя по гражданския договор и не би следвало да се вменява в отговорност на възложителя. Сочи се, че служителят с пълен обем правомощия е отсъствал от работното си място поради внезапно възникнал медицински проблем в семейството. Навеждат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила доколкото в АУАН не са посочени точен адрес и ЕГН на лицето Ц. Х., която е консултирана в офиса на дружеството в качеството на потребител. Твърди се, че неоснователно АНО не е приел депозираното срещу АУАН възражение с аргумента, че нарушението е безспорно доказано. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. В хода на съдебните прения въззивникът не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юк К. с доводи срещу издаденото НП, идентични с изложените в жалбата, като се акцентира на твърдението, че към момента на проверката служителите на КЗП са били информирани, че намиращите в офиса лица не са в трудови правоотношения с дружеството-жалбоподател, което е наложило изчакването на такъв, за връчване на изготвения констативен протокол от проверката. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от юк Н., в което се излагат аргументи за обоснованост и законосъобразност на издаденото НП. Иска се същото да бъде потвърдено и да се присъди в полза на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение. След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: На 30.12.2022 г. в КЗП-РД – Варна е постъпила жалба с вх. № В -03- 1868/30.12.2022 г. от Р.А.К., в която се твърди, че през 2022 г. същата е сключила договор за кредит с „Креди Йес“ООД в размер на 2000 /две хиляди/ лева за срок от 31 месеца, като дължимата сума за връщане по договора за кредит възлиза на 4700 лева. Жалбата съдържа оплакване, че в договора са включени неравноправни клаузи, съгласно които незаканосъобразно се надхвърля сумата по главницата на отпуснатия кредит. Във връзка с постъпилата жалба, на 05.01.2023 г. служители на КЗП – РД – Варна – свид. С. Е., на длъжност „ст. инспектор“, и свид. М. А. извършили проверка в офис на „Креди Йес“ООД, находящ се в гр. Варна, на бул. Мария Луиза № 36. В момента на проверката офисът работел и обслужвал клиенти, като дейността в същия се осъществявала от две лица, които изпълнявали функции на консултанти въз основа на граждански договори – Г.К. и Б.С.. В хода на проверката било установено, че в офиса се предлага услугата – сключване на договор за потребителски кредит в размер до 5000 лева. Докато свид. С. Е. и свид. М. А. извършвали проверка във връзка с постъпилата жалба от лицето Росица Коева, в офиса влязъл друг служител на КЗП – РД – Варна – свид. Ц. Х.. Последната се представила на обслужващите дейността на дружеството лица като потребител, който се интересува от условията за сключване на договор за кредит, като е изразено желание от същата да й бъде предоставена по договора сумата от 1000 лева. Във връзка със заявеното намерение, Х. е консултирана от лицето Г.К., която собственоръчно на лист хартия написала условията, които се предлагат на Х. за сключване на договор за потребителски кредит от последната за сумата от 1000 лева, а именно: при срок на договора от 5 месеца – дължима вноска 313 лева, при срок на договора от 7 месеца – 254 лева, при срок на договора от 9 месеца – 222 лева и при срок на договора от 11 месеца – 203 лева. Устно е заявено от К., че първоначално Х. следва да попълни молба за отпускане на кредит, който се изпраща по електронен път за одобрение до централния офис и след одобрение се сключва договора, като се попълват данните в електронната система. До напускане на офиса от Ц. Х., на същата не е издаден и предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, съгласно приложение № 4 от ЗПК. За извършената проверка и констатациите в хода на същата в т.ч. по отношение на извършената консултация на свид. Х., от свид. С. Е. е съставен констативен протокол № К-2748155/ 05.01.2023 г., който е връчен на представляващо дружеството лице. Въз основа на констатациите от проверката свид. С. Е. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН № 001737/02.02.2023 г. за извършено нарушение на чл. 5 ал.2 от ЗПК. Срещу акта е депозирано възражение от въззивника, което е преценено като неоснователно, поради което АНО е издал обжалваното НП, с което на основание чл. 45 ал.1 от ЗПК е ангажирана административно-наказателната отговорност на „Креди Йес“ООД като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева. В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – св. С. Е. и свидетелят по акта - М. А., както и другият служител на КЗП – РД- Варна, осъществявал преговори за сключване на потребителски кредит – свид. Ц. Х.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна. Наказателното постановление № В-001737/22.02.2023 г. е издадено от компетентен орган - Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите, съгласно чл. 55 ал.2 от ЗПК и видно от приобщеното по делото копие на Заповед № 849/15.11.2022 г. на Председателя на КЗП. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице с оглед разпоредбата на чл. 55 ал.1 от ЗПК и приобщеното с АНП копие на заповед № 296/04.07.2019 на Председателя на КЗП. В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административно-наказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за опорочаване на административно-наказателното производство. Евентуално допуснатите нарушения при връчване на обжалваното НП са ирелевантни за процесуалната и материална законосъобразност на издаденото НП, като същите се съобразяват единствено при преценка на датата, от която следва да тече срока за обжалване на НП и съотв. влизането на същото в сила. Доколкото съдът е преценил, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, с оглед на което в настоящото производство въззивникът има възможността да осъществи правото си на защита, последното не е ограничено. Не се споделят и доводите за опорочаване на производството поради отсъствие в описателната част на АУАН и НП на данни, касаещи личността на свид. Ц. Х., а именно – адрес и ЕГН на лицето. Посочените данни не касаят релевантни факти, поради което не посочването им не рефлектира върху правото на защита на наказаното лице, а единствено би могло да повлияе върху обосноваността на акта. В случая в АУАН и НП се съдържат данни за трите имена на лицето, представило се за потребител, във връзка с консултирането на което е образувано настоящото административно-наказателното производство, за което е безспорно установено от гласните доказателства по делото, събрани чрез разпита на свид. Е. и свид. А., че е служител на КЗП – РД – Варна, което е позволило установяването му и провеждане на разпита на това лице в качеството на свидетел с оглед изясняване на фактическата обстановка по случая. Предвид изложените аргументи, липсата на сочените данни не е възпрепятствало и установяване обосноваността на повдигнатото срещу дружеството- жалбоподател обвинение. Като неоснователни бяха оценени и аргументите, че възражението срещу АУАН е оценено като неоснователно без обективиране на мотиви от АНО, с което е ограничено правото на защита на наказаното лице. В НП изрично е посочено, че възражението е взето предвид от АНО, но поради преценката, че нарушението е безспорно доказано, същото е оставено без уважение, което сочи за аргументирано отхвърляне на възражението като неоснователно. Като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът установи от правна страна следното: Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗПК преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник трябва да му предостави своевременно съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключването на договор за потребителски кредит. Същевременно чл. 5, ал. 2 ЗПК изрично въвежда изискване към кредиторите и кредитните посредници да предоставят посочената в ал. 1 информация под формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 на закона. По този начин нормативно е дадена гаранция за потребителите, че своевременно ще бъдат запознати с всички условия на договора, за да са в състояние да вземат информирано решение относно сключването му. От събраните писмени и гласни доказателства по делото, се установява наличието на устно обяснение на параметрите по искания кредит, както и информация за периода на кредита, размера на седмичната и/или месечната вноска, предоставена ръкописно на малък лист, но представена по този начин тази информация не покрива обема на задължението по чл. 5, ал. 2 от ЗПК, която разпоредба изисква информацията да се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр, съгласно Приложение № 2. Поради изложените съображения, съдът намира, че въз основа на приобщения по делото доказателствен материал се установява безспорно, че кредитната институция не е изпълнила задължението, визирано в нормата на чл. 5 ал.2 от ЗПК като по посочения начин е нарушила правата на потребителя, с оглед на което правилно е ангажирана отговорността на същата на основание чл. 45 ал.1 от ЗПК, която санкционна норма предвижда описаното нарушение в хипотезата си. Съдът оцени като неоснователни аргументите за несъставомерност на осъщественото деяние, предвид извършеното консултиране на свид. Х. от лице, действащо въз основа на граждански договор. Отговорността на юридическите лица е обективна, безвиновна такава, поради което в случая не се изследват субективните причини, поради които конкретните лица, чрез които дружеството, осъществява дейността си, са нарушили нормативните правила. Ирелевантен за настоящия казус е и въпросът, дали конкретната дейност, при която са дерогирани правните норми е осъществена от служители, които са в граждански или трудови правоотношения с дружеството, в полза на което същата се извършва. Това е така, доколкото търговецът, каквото качество има и дружеството-жалбоподател, има задължение да организира извършването на дейността си по начин, който да гарантира спазването на нормативната уредба, съотв. при осъществяването на същата от ангажираните в тази връзка лица, същият носи обективна отговорност за неизпълнението на нормативните предписания. Съдът счита, че в случая не са налице и предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗЗП, с оглед засегнатите обществени отношения, свързани с предоставянето на кредити, за които потребителите имат законовото право на пълна информация, в съответната форма за вземане на правилно решение, в условия на равнопоставеност, при избор на възможности относно получаване и погасяване на същите, .на същите в законоустановения срок. Като взе предвид, че административното наказание е наложено в минималния, предвиден в закона размер, съдът намери че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото. С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника и въззиваемата страна за присъждане на разноските по делото за осъществено процесуално представителство, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалния представител на въззиваемата страна не е взел участие в проведените съдебни заседания, съдът, намира, че на същата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата 80/осемдесет/ от лева. Предвид изхода на делото, следва да бъде оставено без уважение искането на въззивника за присъждане в полза на същия на сторените по делото разноски за осъществено процесуално представителство. Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът