РЕШЕНИЕ

Номер 2166 30.06.2017 Година Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд ІІІ граждански състав На 13.06.2017 Година В публично заседание в следния състав:

Председател: ТАНЯ Б. ГЕОГРИЕВА Секретар: Ваня Койчева като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело номер 17056 по описа за 2016 година намери за уст ановено следното:

Искове с правна квалификация чл.108 ЗС и чл.124, ал.1 ГПК.

Ищците К.С.М. и М.Т.М. твърдят, че собственици в режим на СИО, по силата на договор за продажба, оформен с нотариален акт № ••, том ••, дело № ••••• от ••.••.••••г. по описа на Служба по вписванията при Агенция по вписвания гр. Пловдив, на следните недвижими имоти, а именно:

НИВА от 13.493 дка/ тринадесет декара и четиристотин деветдесет и три квадратни метра/, трета категория, местността ПОД ГНК, имот № 040031 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 040016 - нива на насл. на М. Х. В., имот № 040017 - нива наследници на П. С. Н., имот № 000262 - полски път на Общинска/незаявена земя, имот № 000266- полски път на Общинска/незаявена земя, имот № 040030 - нива наследници на Г. П. С. и НИВА от 12.496 дка / дванадесет декара и четиристотин деветдесет и шест квадратни метра/, от които 1.250 дка втора категория, а 11.246 дка - трета категория, в местността М., имот № 042059 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 042056 - нива на наследници на И. Л. К., имот № 042058 - нива на наследници на А. Н. А., имот № 042044 - нива на наследници на Т. Г. Ч., имот № 000255 - полски път на Общинска /незаявена/ земя, имот № 042057 - нива наследници на И. Г. Б..

За гореописаните недвижими имоти имало вписан нотариално заверен договор за наем на земеделски земи от 23.04.2015г., вписан в Служба по вписванията при Агенция по вписванията гр. Пловдив между ответниците К.Н.К., ЕГН ••••••••••, •••, който е един от праводателите на ищците и ЕТ„Г. 76 - П. Т. " със срок от 20 /двадесет/ стопански години, считано от 01.10.201 4г. С изтичане на едногодишния срок от прехвърлянето на имота, в случая от 25.09.201 6г., договорът за наем се считал прекратен по силата на закона. След този момент ответникът ЕТ„Г. 76 - П. Т. " - бившия наемател го ползвал без основание.

Въз основа на тези фактически твърдения ищците са предявили иск да се признае за установено, че описаният договор за наем, сключен между ответниците К.Н.К. с ЕГН •••••••••• ••• 76 - П. Т. " е прекратен, т.е. не съществува наемното правоотношение, както и иск да се признае за установено по отношение на ответника ЕТ„Г. 76 - П. Т. ", че ищците са собственици на имота на основание договора за продажба и да бъде осъден същия да им го предаде.

Ответникът К.Н.К. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.

Ответникът ЕТ„Г. 76 - П. Т. " е подал отговор, с който оспорва исковете. Възразява, че договорът за наем не е прекратен на посочената датап и приобретателите са обвъзрани от него поради това, че същият е с достоверна дата и е вписан. Затова счита, че не ползва имота на правно основание, противопоставимо на ищците. С тези доводи настоява за отхвърляне на исковете. Настоява за отхвърляне на исковете и присъждане на деловодните разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, прие следното:

Не се спори по делото, а и е документално установено, че ищците са придобили в режим на СИО собствеността върху процесните имоти, на основание договора за продажба от 25.09.2015 г., сключен с представения Нотариален акт № ••, том •••, рег.№ ••••, дело № •••/•••• г. по описа на нотариус • •- • с район на действие ПРС, както и че между ответниците е бил сключен описания договор за наем с нотариална заверка на подписите рег.№ 2088/24.04.2015 г. по описа на нотариус • •-• с район на действие ПРС, вписан в СП на 24.04.2015 г. с който единият от праводателите на ищците- К.Н.К. е предоставил на ответника ЕТ„Г. 76 - П. Т. " процесните земеделски имоти за срок от 20 стопански години, считано от 01.10.2014 г. Не се спори също така, че процесните имоти се ползват от ответника ЕТ„Г. 76 - П. Т. ".

Спорът по делото е относно това дали ползването на имотите от ответника се осъществява на правно основание, противопоставимо на приобретателите, респ.дали договорът за наем е прекратен по силата на закона с изтичане на една година от придобИ. ето на собствеността. В тази връзка съдът съобрази следното:

Разпоредбата чл.237 ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър.

Алинея 2 на чл.237 от ЗЗД съответно предвижда, че договорът за наем, сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не повече от една година. Ако няма достоверна дата и наемателят е във владение на имота, договорът е задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок.

От горната регламентацията на чл.237 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД се налага изводът, че законът разграничава две самостоятелни хипотези на противопоставимост на договора за наем спрямо последващия приобретател - при сключен Договор за наем, вписан в Имотния регистър и при сключен Договор за наем, но невписан в Имотния регистър. При наличие на невписан Договор за наем, законът диференцира Договор за наем с достоверна дата и Договор за наем, който няма достоверна дата.

В конкретния случай, приложимата норма е тази на алинея 1 от чл.237 от ЗЗД, защото договорът за наем е вписан в Имотния регистър – с вх.№ ••470/24.04.2015 г., а не тази на алинея 2 от чл.237 от ЗЗД, касаеща невписаните договори за наем, на която се позовават ищците. Затова, визираният с алинея 2 на чл.237 от ЗЗД едногодишен срок, който е задължителен за приобретателя и след изтичането на който договорът се прекратява, не е относим към казуса. На основание чл.237 алинея 1 от ЗЗД сключеният Договор за наем остава в сила спрямо приобретателя за срока, за който е подписан.

Без правно значение в настоящия спор е дали наемателят е бил уведомен за прехвърлянето, поради което събраните в тази насока доказателства са неотносими и не се обсъждат.

В аспекта на изложеното се налагат общите изводи, че сключеният договор за наем не е прекратен с изтичане на едногодишния срок по чл.237, ал.2 ЗЗД на 25.09.2016 г., както поддържат ищците, както и че ответникът ЕТ„Г. 76 - П. Т. " в качеството на наемател, ползва процесните имоти на правно основание, противопоставимо на ищците- вписаният с вх.№ ••470/24.04.2015 г. договор за наем.

С оглед на горното претенцията на ищците за собственост ще се уважи в установителната й част, доколкото спор за принадлежността на правото на собственост не се формира по делото, като исковете за установяване несъществуването на наемния договор и за предаване на имотите, като неоснователни и ще се отхвърлят.

При този изход на спора и на осн.чл.78, ал.3 ТПК на ответника ЕТ„Г. 76 - П. Т. " ще се присъдят направените деловодни разноски, които се констатираха в размер от 400 лв.платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Съдът