Решение № 1542 от 11.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2386/2023 г.
Софийски градски съд11.11.2024 г.докладчик Светослав Василев
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ предявения от Софийска градска прокуратура срещу Народно читалище „И.В.••••“, ЕИК •••• иск с правно основание чл. 27, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 предл. 2 Закона за народните читалища за прекратяване на Народно читалище „И.В.••••“, ЕИК: ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. ••••, тъй като не осъществява дейност в периода от средата на 2021 г до 22.12.2023г. ОСЪЖДА Софийска градска прокуратура да заплати на Народно читалище „И.В.••••“ гр. София ЕИК: ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. •••• на основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата от 500, 00 лева - разноски за делото. Решението подлежи на обжалваняе пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването на преписа. Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Мотиви
РЕШЕНИЕ
№ 1542
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светослав Василев при участието на секретаря Павлинка П. Славова в присъствието на прокурора Р. С. като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20231100902386 по описа за 2023 година Предявен е от Софийска градска прокуратура срещу Народно читалище „И.В.••••“ иск с правно основание чл. 27, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 предл. 2 Закона за народните читалища (ЗНЧ) за прекратяването му.
Ищецът твърди, че читалището не осъществява дейност повече от две години – от средата на 2021 г, до настоящия момент (22.12.2023 г.), поради което същото следва да се прекрати. Според писмо от Министерство на културата читалището никого не е подавало информационна карта за дейността си съгласно чл. 11 от Наредба № 2 от 01.07.2019 г. за реда за водена на регистъра на народните читалища и читалищните сдружения. Според писмо от кмета на район „Подуене“ към 31.12.2022 г. читалището не е декларирало пред кметството дейност. Не е декларирало регистрирани читатели и новорегистрирани такива. Според доклада от проверителната комисия на читалището, изготвен през март-април 2023 г., за периода 2019-2022 г. нямало проведени общи събрания на читалището или неговите органи. Сградата била в окаяно състояние. Твърди се, че нямало приходи от членски внос. По данни на председателя на читалището, последното нямало дейност – липсвало пари за наемане на преподаватели и нямало помещения.
В подаденото до съда становище ответникът намира иска за неоснователен. Твърди, че читалището извършвало дейност, което се установява от месечните отчети за приходи и разходи за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. Участва в проекти за енергийна ефективност през 2021 г. и 2022 г. Има отпуснати средства за секретар и касиер. Генерира доходи за посочените дейности. През 2021 г. и 2022 г. помещения от читалището се отдават под наем на ансамбъл „Здравец“ и на физическо лице. Липсата на проведени общи събрания за 2019 г.-2022 г. обяснява с пандемията от КОВИД 19 и въведените ограничителни мерки за събирането на много хора в обществени помещения. Сочи, че образец на информационните карти не е предоставена на читалището за попълване и задължение за подаване на такива в Министерството на културата станало известно с получаване на препис от искова молба. В подадените от читалището до районното кметство тримесечни отчети в периода 2020 г. - 2022 г. са посочени причините за временното преустановяване на дейностите, а именно теча на покрива на сградата. Същевременно средства за ремонт не са отпуснати от общината въпреки наличието на одобрен проект за възстановяване и преустройство на читалището и издаденото разрешение за строеж от 2019 г. Ремонтът започва едва през 2023 г. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:
Предпоставка за уважаването на иска за прекратяване на читалището е установяването, че за времето от 2021 г. до 2023 г., читалището не е развивало дейност. Фактът е отрицателен и не подлежи на доказване, а на оборване, чрез доказване на факти и обстоятелства, които го изключват. Провеждането на насрещното доказване е в тежест на ответното читалище, т.е. то следва да установи, че в процесния период развива дейност. Но не всяка дейността, а такава, насочена към постигане на целите, посочени в чл. 3, ал. 1 от ЗНЧ: развиване и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място, където осъществяват дейността си; запазване на обичаите и традициите на българския народ; разширяване на знанията на гражданите и приобщават към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата; възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание; осигуряване на достъп до информация. Такива начинания са: уреждане и поддържане на библиотеки, читални, филмо- и видеотеки, както и създаване и поддържане на електронни информационни мрежи; развиване подпомагане на любителското художествено творчество; организиране на школи, кръжоци, курсове, клубове, кино- и видеопоказ, празненства, концерти, чествания и младежки дейности; събиране и разпространяване на знания за родния край; създаване и съхраняване на музейни колекции съгласно Закона за културното наследство; предоставяне на компютърни и интернет услуги (чл. 3, ал. 2 ЗНЧ). Следователно за отхвърляне на исковата претенция ответникът следва да докаже, че за времето от 2021 г. – 2023 г., Народно читалище „И.В.••••“ осъществява една или повече от дейности, посочени в чл. 3, ал. 2 ЗНЧ или друга дейност или дейности, насочени към постигане на обществено полезните цели съгласно чл. 3, ал. 1 ЗНЧ.
Според показанията на свидетелката М. – счетоводител в ответното читалище (разпитана в открито съдебно заседание на 30.04.2024 г.) от преди десет години в сградата се събира детски състав по народни танци, който продължава да ползва залата за танци до започването на ремонт през есента на 2023 г. Съставът ползва помещението въз основа на сключен договор за наем с читалището. Наемът се заплаща при свидетелката М.. А от показанията на св. К. (наемател на помещения в читалището от януари 2022 г. за звукозаписна дейност и музикални репетиции, разпитан в открито съдебно заседание на 30.04.2024 г.) се установява, че сградата на читалището се използва два пъти седмично от „шопски ансамбъл“, състоящ се от около 20 деца с хореограф и корепетитор за подготовка на дейността им. Данни за танцовия състав се съдържат в подаваните от ръководството на читалището Справки за състоянието и дейността на читалището за периода 2020 г. – 2022 г. (стр. 44, 39, 36 от приложенията към исковата молба). Според документите през периода 2020 г.-2021 г., в читалището има танцова школа по изкуствата с 30 ученици, като срещите се провеждат два пъти седмично, обикновено вечер. В справка за 2022 г. (стр. 37) е направена бележка, че поради голям теч от покрива занятията се преустановяват до завършване ремонта на сградата. В доклада на проверителната комисия на читалището, подаден в Столична община, район „Подуене“ на 26.05.2023 г. (стр. 59 от приложенията към исковата молба) се съдържат данни, че през периода 2019-2020 г. в читалището има танцова група и акордеонист (стр. 61-62). А през периода 2021г-2022 г. има сключен договор за наем с ансамбъл „Здравец“ (стр. 62).
Въз основа на така събраните доказателства може да се направи извод, че за периода от 2020 г. в ответното читалище се провеждат танцови занимания за деца, който са преустановени през 2022 г. поради теч покрива на читалището. Помещения са предоставяни за репетиции на детски танцов състав, за звукозаписи и музикални репетиции. Съдът намира, че развиването и обогатяването на социалния и културен живот в района може да се осъществи от читалището както негови служите и представители чрез организирането на школи, така и чрез предоставяне на пространство да развиват такава дейност на вече организирани школи. При това положение към настоящия момент не може да се приеме, че са налице предпоставки за прекратяването му, тъй като в процесния период то развива дейност съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 ЗНЧ.
Следва да се отбележи, че обемът и характерът на осъществяваната дейност от ответника са обясними със състоянието на сградата, в която се помещава читалището. От представения архитектурен проект от ноември 2018 г. (стр. 16 към становището на ответника), възложен от ответника и изготвен от архитект арх. Л.В., и обяснителните записки към него, се установява, че сградата, в която се помещава Народно читалище „И.В.•••• г.“ е влошо техническо състояние: има чести течове от покрива и замръзвания, които разрушават конструкцията, носещите зидове, мазилките и облицовките, инсталациите и влияе негативно на обзавеждането (стр. 17 към становището на ответника). За да се отстранят констатираните проблеми по сградата и извърши ремонт, въз основа на архитектурния проект на 06.06.2019 г., е издадено разрешение за строеж в полза на собственика на сградата – Столична община (стр. 75 към приложенията към исковата молба) за възстановяване и преустройство на Народно читалище „И.В.•••• г.“ Между страните няма спор, а за това обстоятелство свидетелстват в показанията си и свидетелите М. и К., ремонтните дейности по сградата започват през есента на 2023 г. Забавянето е обяснено с пандемията от Ковид-19 и необходимостта от събиране на средства за реализиране на проекта и липсата на финансиране от страна на общината (стр. 68 от приложенията към искова молба, отговори на председателя на читалището на въпроси на МВР).
Между страните е безспорно обстоятелството, че в периода 2019 г. -2023 г. не са проведени общи събрания на читалището, заради пандемията от Ковид – 19 и небезопасните условия в сградата. Непровеждането на общи събрания не е равнозначно на липса на дейност. Към днешна дата ограниченията за събиране свързани в пандемията от Ковид -19 са отпаднали, а няма законово изискване общите събрания на читалището да бъдат провеждани точно в сградата му, поради това провеждането на общи събрания на читалището следва да се възобнови.
По делото е безспорно и обстоятелството, че ответното читалище не изпълнява задължението си съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба № 2 от 1 юли 2019 г. за реда за водене на регистъра на народните читалища и на читалищните сдружения да подава ежегодно в Министерството на културата информационни карти относно осъществяваната от него дейност. Санкцията за неизпълнението на това задължение обаче не е прекратяване на дейността му, а заличаване от регистъра, воден от министерството на културата (чл. 12, ал. 1, т. 4 Наредбата) и впоследствие неполучаване на субсидии и държавно или общинско имущество за ползване (чл. 10, ал. 5 ЗНЧ). Косвено това има отношение към преустановяване на дейността на читалището, тъй като за нея са необходими средства, които обикновено се набавят от държавната и общинската субсидия. В конкретния случай обаче не се установява, преустановяване на дейността на читалището въпреки липсата на финансиране от държавата.
Съдът следва да посочи, че към доказателствата по делото не са приети доказателствата представени с молба от 24.04.2024 г. на Е.А., тъй като тя не е страна по делото, не е представител на някой от участниците в делото и не може да валидно да представя доказателства и да заявява доказателствени искания. По делото нито представителя на ищеца, нито този на ответника са направили изявление за тяхното приемане, поради което данните в тях не могат да се обсъждат и не се обсъждат от съда при постановяване на настоящото решение.
По отношение на останалите писмени доказателства, събрани в хода на прокурорската проверка следва да се посочи, че те съставляват изявления на органите на прокуратурата или разследващите органи, които са диспозитивни документи и направените в тях изводи не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, още повече след като не се подкрепят от останалите доказателства по делото.
При това положение съдът намира, че не са налице предпоставки за уважаване на иска за прекратяване на ответното читалището, поради което същия следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ответника. Той доказва направата на такива в размер на 1000, 000лева (л., стр. 64 към становище). Съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно. Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство не е приложима, пред вид задължителната сила на решението на СЕС дело №C‑438/22, че същата нарушава правилата на ЕС за конкуренцията. Релевантни за определяне на справедливия размер са само фактическата и правна сложност на делото, каквото то не разкрива. Единствения релевантен и спорен по делото факт е установен еднопосочно от ангажираните от страните доказателства. Делото е протекло в две съдебни заседания, в рамките на които са разпитани двамата свидетеля, процесуалния представител на ответника е депозирал в съда становище по иска и писмени защита, поради което съдът намира, че размерът на разноските за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до 500, 00 лева, което сума ищецът следва да се осъди да заплати.
При тези мотиви, съдът
Цитирани разпоредби
8- чл. 3, ал. 1 ЗНЧ
- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 10, ал. 5 ЗНЧ
- чл. 3, ал. 2 ЗНЧ
- чл. 11, ал. 2
- чл. 11
- чл. 12, ал. 1, т. 4
- чл. 27, ал. 2