Решение № 5401 от 21.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 15960/2023 г.

Производството е по реда на чл. 62, ал. 6, т. 1 ЗКИ. Образувано е по повод постъпило искане от прокурор при Софийска градска прокуратура на основание чл. 62, ал. 6, т. 1 ЗКИ за разкриване на банкова тайна по ДП № 166/2021 г. по описа на ГДБОП - МВР, пр. пр. № 16629/2022 г. по описа на СГП по отношение на посочени в искането банкови сметки с титуляри общо дванадесет юридически лица за периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2021 г. Софийски районен съд, след като се запозна с постъпилото искане, приема, че същото е процесуално допустимо, тъй като е направено от компетентен орган по смисъла на чл. 62, ал. 6, т. 1 ЗКИ и пред компетентен съд. Разгледано по същество, същото е неоснователно. Съгласно чл. 62 ал. 6 т. 1 ЗКИ съдът може да постанови разкриване на сведения, представляващи банкова тайна по искане на прокурора - при наличие на данни за извършено престъпление. В настоящия случай към искането, с което е сезиран съда, не са приложени в цялост материалите по воденото ДП № 166/2021 г. по описа на ГДБОП - МВР, пр. пр. № 16629/2022 г. по описа на СГП. И в искането е посочено изрично, че материалите по досъдебното производство са обособени в общо 19 тома, като на съда се предоставят 5 от тях (томове I, II, V, XVIII и том XIX), като изрично е посочено, че материалите по том VI до том XVII включително са предоставени на вещо лице. Предоставянето на информация за наличностите и операциите по банковите сметки на гражданите и юридическите лица представлява сериозно вмешателство в личната им сфера. Ето защо предоставянето на посочения вид данни законодателят е скрепил със съдебна санкция, издавана след извършване на преценката налице ли са основанията по чл. 62 ал. 6 ЗКИ за постановяване разкриване на сведенията, представляващи банкова тайна. В случая предвид непредоставянето на материалите по делото в пълен обем за съда не съществува възможност да извърши преценка налице ли са данни за извършено престъпление, каква е връзката на всяко от посочените юридически лица с разследваната деятелност и дали предоставянето на данни за посочения в искането период е въобще относимо към предмета на производството. От представените материали том II и том XVIII съдържат справки за банкови сметки на посочените в искането юридически лица, а том V – документи във връзка с дейността на едно от посочените в искането дружества „Премиумфарм“ ЕООД. Материалите, съдържащи се в останалите предоставени на съда томове, в които се съдържат протоколи за извършени митнически проверки, отговори от ИАЛ, отговори от мобилните оператори, както и отговори от НАП за образувани проверки и издаване на ревизионни актове по отношение на част от посочените в искането по чл. 62 ал. 2 ЗКИ юридически лица, не са достатъчни за извършване на дължимата в настоящото производство преценка за законосъобразност и обоснованост на искането. Доколкото непредставянето в цялост на материалите по воденото досъдебно производство лишава съда от възможност да формира изводи относно основателността на искането и то в зададените от прокурора параметри, същото следва да се остави без уважение. Предоставянето на част от материалите на вещо лице не може да дерогира задължението на съда в настоящото производство да извърши собствена преценка дали твърденията, изложени от прокурора в искането, намират подкрепа в материалите по досъдебното производство, и дали засягането на личната сфера на кое да е лице чрез предоставянето на сведения за наличностите и операциите по банковата му сметка е пропорционално на преследваната легимитна цел. По изложените мотиви искането следва да се остави без уважение. Следва да се посочи, че след връщане на всички материали по досъдебното производство, за прокурорът не съществува никаква пречка да внесе ново искане по чл. 62 ал. 2 ЗКИ. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 62, ал. 7 ЗКИ, съдът