Решение № 35 от 11.3.2021 г. на Районен съд - Смолян по дело № 618/2020 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН, във вр. с чл. 236 от Закона за здравето. Жалбоподателят Т. Н. Х. е обжалвал наказателно постановление № 12/24.04.2020 г. на Директора на ОДМВР - Смолян, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2, вр. чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. В жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно поради допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП; не е ясно какво конкретно нарушение е извършил жалбоподателят, липсва конкретно описание на нарушението, което прави невъзможно да узнае в какво е обвинен и затруднява защитата му и. От съда се иска да бъде отменено като незаконосъобразно издаденото наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, за него адв. П поддържа подадената жалбата, развива съображенията за незаконосъобразност на съставения АУАН и на издаденото НП, въвежда и твърдение, че се касае за маловажен случай. Моли да му бъдат присъдени деловодните разноски. Въззиваемият ОДМВР Смолян, представляван от юр. В, в пледоарията и в писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна, излага съображения, че АУАН и НП са законосъобразно издадени и моли обжалваното НП да бъде потвърдено, претендира за разноски. След преценка на изложеното в жалбата, становищата на страните, както и на събраните по делото писмени и гласни доказателства, Съдът направи следните фактически и правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано лице – наказаният с обжалваното НП и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. На 13.04.2020 г. около 17, 15 ч. в гр. Смолян, свид. П и Х извършвали обход и установили, че на кръстовището между улиците „С“ и „ЗС“, в близост до хотел „К“ жалоподателят се е движил по тротоара без защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друг вид защитно средство, покриващо носа и устата. Заявил, че му е известно задължението за носене на маска, но бил излязъл наблизо до дома му. На улицата в близост не е имало други лица. Свид. П съставил АУАН № 12/13.04.2020 г. в присъствието на свидетеля Х и на жалбоподателя за така констатираното нарушение, че „върви по улицата като не използва защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, в нарушение на заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ.“ Установеното нарушение е квалифицирано по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ. АУАН е връчен на нарушителя и същият обяснил, че излязъл за кратко от дома и срещата му със служителите на МВР била на безлюдна улица на 200 метра от дома му. Въз основа на посочения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 12/24.04.2020 г. от Директора на ОДМВР – Смолян, с което на жалбоподателя, на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300 лв. – за нарушението на чл. 209а ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, изразяващо се в следното: На 13.04.2020 г. около 17, 15 часа в гр. Смолян, жалбоподателят е установен на открито обществено място – ул. „С“, в близост до кръстовището с ул. „ЗС“ до хотел К, като върви по улицата като не използва защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което е нарушил въведената в т. 9 от № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ, противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.“ НП е връчено на жалбоподателя чрез разписка на 19.05.2020 г.. Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства се потвърждават от показанията на разпитания като свидетел по делото служител на РУ Смолян – П и Х. И двамата свидетели сочат, че при установяване на нарушението освен жалбоподателя не е имало други хора наоколо. НП е издадено от компетентен орган – Директорът на ОДМВР – Смолян, който попада в кръга на лицата, притежаващи да издава наказателни постановления по чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (редакция ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., която е приложима в настоящия случай), при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Със заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 13.03.2020 г., изменяна многократно и отменена със заповед № РД-01-263 от 14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., са въведени противоепидемични мерки на територията на Република България до 13.05.2020 г., във връзка с епидемичната обстановка, създадена от разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб. Със заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на МЗ в сила от 12.04.2020 г. до 13.05.2020 г. включително, е въведена нова противоепидемична мярка с т. 9, като се създава задължение за всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.). Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (редакция ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., приложима към настоящия случай) предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.. Безспорно се установи, че на посоченото време и на открито обществено място - тротоара на ул. „С“ жалбоподателят не е изпълнил въведената от МЗ противоепидемична мярка по време на извънредната епидемична обстановка, а именно не е изпълнил задължението когато се намира на публично място и в частност на улицата да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Съдът счита, че при съставянето на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон. В описанието на нарушението е посочено, че жалбоподателят „върви по улицата като не използва защитна маска… в нарушение на Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. изменена и допълнена със Заповед № РД-01- 197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването “, без да е посочено коя конкретна противоепидемична мярка, въведена с посочената заповед е нарушил. Налице е текстово описание, което не кореспондира с правната квалификация на нарушението. Посочената за нарушена правна норма чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето въвежда забрана за нарушаване или неизпълнение на конкретни противоепидемични мерки, въведени с акт на министъра на здравеопазването, а не на самия акт, поради което задължително актосъставителят е следвало да конкретизира и д а посочи съответната релевантна точка от заповедта, чието предписано правило за поведение е било нарушено от жалбоподателя, доколкото заповед та съдържа няколко противоепидемични мерки, описани в осем точки, а допълващата я заповед още една противоепидемична мярка, въведена с т. 9. Освен това в самата т. 9 отново са предвидени различни хипотези, като извършената от жалбоподателя отново не е била конкретно разграничена от останалите и не е било изрично посочено, че нарушението е извършено на открито обществено място. В случая този порок на АУАН е съществен и е поставил в невъзможност жалбоподателя да разбере в извършването на какво конкретно нарушение е бил обвинен. В обжалваното НП административно наказващият орган се е опитал по реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН да отсрани съществения пропуск в АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Налице е несъответствие между словесното описание на нарушението и посочената за нарушена норма. В чл. 63, ал. 1 ЗЗ законово е възложено на Министъра на здравеопазването правомощието при определени обстоятелства, а именно при възникване на извънредна епидемична обстановка, да въвежда противоепидемични мерки в цялата страна или в конкретен регион от нея. В случая неправилното квалифициране на деянието се състои в това, че жалбоподателят е обвинен за нарушение на правна норма, която не може да бъде нарушена, защото в същата норма липсва конкретно предписано поведение за нарушителя. Посоченото нарушение на процесуалните правила, а именно неопределянето на правилната квалификация на нарушението, при пълно съответствие между словесното и цифровото му описание е съществено и е довело до накърняване правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение се твърди, че е извършил и да реши как да се защитава срещу него, което представлява самостоятелно основание обжалваният акт да бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен. Независимо от формалното осъществяване на фактическия състав на административно нарушение по чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето, съдът счита, че извършеното от жалбоподателя деяние представлява „маловажен случай“ по смисъл на чл. 28 ЗАНН. Същото е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, тъй като се установи, че жалбоподателят се е намирал на второстепенна улица, на която освен жалбоподателя е нямало други хора на улицата. Наоколо е нямало преминаващи хора, които да са били пряко застрашени от обстоятелството, че Х. е бил без защитна маска или друго подобно средство или пък обратното самият Х. да е бил поставен в риск от разминаването му с други хора. Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е отчел и не е приложил нормата на чл. 28, б. „а“ ЗАНН да предупреди нарушителя, то това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречие със закона. Поради изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят в съдебно заседание е заявил искане за присъждане на деловодните разноски чрез своя процесуален представител. Жалбоподателят е направил разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лв., от които 150 лв. при първоначалното разглеждане на делото пред РС – Смолян; 250 лв. пред АдмС – Смолян и 200 лв. при новото разглеждане от РС. С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски, тъй като е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер, и е поискал присъждането им. Ще следва да бъде осъден въззиваемият да плати на жалбоподателя на основание чл. 63, ал. 3, вр. чл. 143, ал. 1 АПК направените деловодни разноски. Неоснователно е възражението на въззиваемия за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, тъй като същото е в минималния размер, определен от чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 за МРАВ. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. първо, предл. трето ЗАНН, във връзка с чл. 236 ЗЗ, Смолянският районен съд