Решение № 364 от 10.7.2024 г. на Районен съд - Русе по дело № 853/2024 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, депозирана против наказателно постановление № Р-005300/17.04.2024г., издадено от Главен юрисконсулт в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към Комисия за защита на потребителите, упълномощен със заповед № 988/08.11.2023г. на Председателя на КЗП, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 50, ал. 1 от Закона за потребителския кредит е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 5000 лева, за нарушение по чл. 32, ал. 4, вр. чл. 32, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. С жалбата се ангажират твърдения, че дружеството жалбоподател не е извършило твърдяното в наказателното постановление нарушение на чл. 32, ал. 4 ЗПК, а именно на 22.11.2023г. да е изискала сума за предсрочно погасяване на кредит, в която е включено обезщетение по-голямо от определеното по чл. 32, ал. 4 ЗПК – 1 % от предсрочно погасената сума. Оспорват се приетите за установени с наказателното постановление факти. Инвокират се доводи, че съгласно чл. 9 от сключения между страните договор за потребителски кредит годишния лихвен процент е фиксиран и се изчислява като 1/360 от ГЛП и актуалния размер на дълга се променя всеки ден, поради и което ако банката предостави информация на клиента и той извърши превод същия ден, то ако сметката на банката е заверена на следващия ден, сумата няма да е актуална и ще остане непогасена част, поради и което при предсрочно погасяване на кредита, банката предоставя информация на клиенти за дължимата сума към датата на следващия най-близък падеж и по този начин клиентът има няколко дни, за да може да извърши плащането. Твърди се, че обратното, банката да следи всеки ден за постъпили суми за предсрочно погасяване е вреемемък и скъп подход и би вкарал всеки кредитор в необосновано високи разходи. В заключение се посочва, че банката не е ограничила правото на потребителя да погаси предсрочно кредита като е погасила кредита не към датата на захранване на сметката на потребителя (22.11.2023г.), а към датата на първия падеж след това (05.12.2023г.), до която дата парите са останали на разположение на потребителя като титуляр на сметката. В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, не изпраща представител. Депозирана е молба, с която се поддържа подадената жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. В подкрепа на така застъпеното становище релевира доводи, че нарушението е безспорно установено и доказано, както и че АУАН и НП са съставени при спазване изискванията за форма и съдържание, и в съответствие с процесуалните правила и норми. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено наказателното постановление. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00 лева. Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирана страна, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност. Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Във връзка с постъпила жалба с вх. № Р-0З-1797/07.12.2023г., в КЗП РД Русе, е била извършена проверка в офис на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, обективирана в Констативен протокол № 2737750/11.12.2023г., във връзка с договор за потребителски кредит № 7053467858 от 29.06.2023г. В хода на проверката, на основание чл. 41, ал. 3 и чл. 42, т. 2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) са били изискани документи, необходими във връзка с извършваната проверка. На 08.01.2024г., на проверяващите са били предоставени изисканите документи, както и становище от страна на „Ти Би Ай Банк“ АД, в което се заявява, че изтегленият на 29.06.2023г. кредит е погасен предсрочно на 22.11.2023г., като тогава е погасена главница в размер на 2289, 78 лв., текущо начислена договорна лихва в размер на 78, 33 лв. и обезщетение по чл.32, ал.4 ЗПК в размер на 22, 90 лв., като общия размер на погасената сума е съответно в размер на 2391, 01 лв. Изрично в становището е било посочено, че, , Сумата за предсрочно погасяване на договор за потребителски кредит № 70534б7858 към падежната дата, към която е приключен, а именно 05.12.2023г. е била 2391, 01лв., като е приложена разбивка по отделните компоненти, образували тази сума. Бил е представен погасителен план към договора за кредит, от който е видно, че към 05.11.2023г. остатък на дължимата главница е 2289, 78лв., а лихвата за периода от 05.11.2023г. до 05.12.2023г. е 78, 33лв. Посочено е, че съгласно т. 10.3 от договор за потребителски кредит №7053467858 се приема се, че годината има 360 дни, 12 месеца, всеки от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна. Въз основа на представените в хода на проверката документи, актосъставителят е приел, че дължимата сума за лихва за периода от 05.11.2023г. до 05.12.2023г. е 78, 33лв. съгласно погасителния план. Кредитът е погасен на 22.11.2023г. и дължимата сума за лихва би следвало да е за 18 дни, съгласно чл. 32, ал. 1 ЗПК и чл. 22.1 от договора за кредит № 7053467858 от 29.06.2023г - съответно от 05.11.2023г. до 22.11.2023г., а не до 05.12.2023г. и потребителят е следвало да заплати 78, 33лв./30=2, 611лв. лихва за ден, умножена по 18 дни - дължимата лихва е 47лв., а банката е начислила 78, 33лв., което е с 31, 33 лв. повече, което от своя страна се явява допълнително необосновано обезщетение към начисленото вече обезщетение в размер на 1 % от предсрочно погасената сума по кредита, съгласно чл. 32, ал. 4 от 3акона за потребителския кредит в размер на 22, 90 лв. Прието е за установено, че начисленото обезщетение за предсрочно погасения кредит е 31, 33лв. /надвзета лихва/ + 22, 90лв. /обезщетение по чл. 32, ал. 4 ЗПК/ или общо полученото обезщетение е в размер на 54, 23 лв., което се явява 2, 37 % от предсрочно погасената сума. Въз основа на така установеното бил съставен АУАН № 005300/08.03.2024г., с който приетите за осъществили се факти са субсумирани като нарушение на чл. 32, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление при същите фактически обстоятелства и правна квалификация на нарушението, както посочените в АУАН и на основание чл. 50, ал. 1 от Закона за потребителския кредит на дружеството жалбоподател е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 5000 лева, за нарушение чл. 32, ал. 4, вр. чл. 32, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства. Изложените в АУАН и НП фактически констатации досежно начислената лихва за периода след 22.11.2023г. до 05.12.2023г. не се оспорват от дружеството жалбоподател. Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, а както гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство, поради и което и на основание чл. 305, ал. 3 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН не следва да бъде излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът приема и кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, тъй като всички доказателства по делото се намират в корелативно единство и безспорно установяват приетите за осъществили се факти, изложени в АУАН и НП досежно това нарушение. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единствения възможен извод от правна страна, а именно, че дружеството жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение по чл. 32, ал. 4, вр. чл. 32, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, за което е ангажирана неговата отговорност. Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 32, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, При предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя извън случаите по ал. 3 кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, когато то се извършва през период, в който лихвеният процент е фиксиран. Обезщетението на кредитора не може да бъде по-голямо от 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от една година. Когато оставащият период на договора за кредит е по-малък от една година, обезщетението на кредитора не може да е по-голямо от 0, 5 на сто от сумата на предсрочно погасения кредит. В настоящия случай договорът за кредит, който е със срок 05.07.2025г., и с фиксиран лихвен процент – 41, 05 %, е бил предсрочно погасен на 22.11.2023г., респективно оставащия период на договора е по-голям от една година, поради и което кредиторът има право на обезщетение, съгласно чл. 32, ал. 4 ЗПК, в размер на до 1 на сто от задължението, или при предсрочно погасена главница в размер на 2289, 78 лева, максималния размер на обезщетението, което може да получи кредитора за разходи, свързани с предсрочно погасяване на кредита е 22, 90 лв. Дружеството жалбоподател е получило сумата в общ размер на 54, 23 лева, от които 22, 90 лева обезщетение по чл. 32, ал. 4 ЗПК и 31, 33 лева лихва за периода от 22.11.2023г. до 05.12.2023г., с което е осъществило състава на нарушението по чл. 32, ал. 4 ЗПК, като е начислило и получило обезщетение в размер по-голям от нормативно установения в чл. 32, ал. 4 ЗПК размер. Правилно е издирана и приложена и съответстващата на това нарушение санкционна норма, като на дружеството е наложена имуществена санкция, съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, индивидуализирана в минималния размер на имуществената санкция предвидена за това нарушение. Без опора в закона са релевираните в жалбата доводи, касаещи дължимост на лихвата за периода от датата на погасяване на задължението по кредита 22.11.2023г. до следващата падежна дата 05.12.2023г. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗПК, Потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. В тези случаи той има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. Кредитът е погасен на 22.11.2023г., поради и което след тази дата договорна лихва не се дължи. Без опора в закона са доводите в жалбата, касаещи невъзможността дружеството жалбоподател да определи точно размерът на дължимата лихва при предсрочно погасяване на кредита. Касае се единствено и само за въпрос на вътрешна организация. Никъде в Закона за потребителския кредит няма изискване договорът за кредит да може да бъде предсрочно погасен единствено и само на падежната дата и е недопустимо такива изисквания да бъдат поставяни към потребителя, тъй като това противоречи на чл. 32, ал. 1 ЗПК. Договорната лихва дължима от потребителя е само и единствено за срока на ползване на предоставените в заем парични средства, но не и след погасяване на задължението. Именно с оглед обезщетяването на кредитора във връзка с евентуалните разходи при предсрочно погасяване на договора за потребителски кредит е и разпоредбата на чл. 32, ал. 4 ЗПК. Не се касае за явна малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН или за маловажен случай, съгласно чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. По изложените мотиви, съдът намира, че ангажираните с жалбата доводи са неоснователни, а наказателното постановление като правилно и законосъобразно и при липса на основания за неговата отмяна или изменение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото в полза на наказващия орган, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът