Решение № 260291 от 23.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 7488/2019 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 469, ал. 3 от КЗ вр. с чл. 435 КЗ. Съгласно чл. 469, ал. КЗ, когато със закон не е предвидено друго, по задължителна застраховка "Професионална отговорност" застрахователно събитие е настъпването на вредоносния резултат, за който е отговорен застрахованият. По силата на чл.25 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител се застрахова за времето на своята дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Съгласно чл.535 КЗ ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). По аргумент от чл. 429, ал. 2, вр. с ал. 3 КЗ в застрахователното обезщетение по застраховка на гражданската отговорност се включва и лихва за забава в рамките на застрахователната сума от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие. Според ал. 5 на разпоредбата застрахователят е длъжен да заплати на застрахования и сторените от него разноски по съдебни дела, в които е бил привлечен. Извън обема на вземането на ищеца са сторените разноски в изпълнителното производство. Първоначалната претенция по иска е 200 000 лв. Заявено е частично оттегляне до размер от 169 785.27 лева, но същото не е официализирано от съда със съответен акт по чл.214 и 233 ГПК, доколкото молбата е оставена без движение с искане за уточнения, но междувременно ищецът е починал. Правоприемниците му са заявили окончателна претенция в общ размер от 90 000 лв./частична от 169 785.27 лева/, като предвид на разделноста на наследствените им права съдът е допуснал намаляване на исковете за всеки от тях на 45 000 лв./половината от общата претенция/ и намаляване на пълния, но непредявен размер от размер 84 892.64 лв. пак за всеки от двамата ищци. Изменението/намаляването е допуснато с нарочно определение. По съществото на спора: Установено е, че през м.07.2014 г. е настъпило застрахователно събитие – незаконосъобразно преведена в срока за доброволно изпълнение сума по изпълнителни дела с № 211/2014 г.; 223/2014г., 234/2014г., 188/2014г., 200/2014г., 238/2014г., 237/2014г., 210/2014г., 221/2014г., 196/2014г., 192/2014г., 226/2014г., 209/2014г., 222/2014г., 217/2014г.; 244/2014г.; 195/2014г., 241/2014г., 214/2014г., 235/2014г., 229/2014г., 231/2014г., 232/2014г., 190/2014г., 189/2014г., 197/2014г., 206/2014г., 201/2014г., 230/2014г., 207/2014г., 208/2014г., 225/2014г., 203/2014г., 239/2014г., 218/2014г, както и незаконосъобразно преведени разноски по изпълнението по изпълнителни дела № 191/2014г., 233/2014г., 220/2014г., 216/2014г., 227/2014г., 198/2014г., 236/2014г., 204/2014г., 228/2014г., 199/2014г., 240/2014г., 224/2014г., 242/2014г., 202/2014г., 194/2014г., 212/2014г., 243/2014г. В резултат на незаконосъобразните действия на Я. С., в качеството му на ЧСИ са настъпили имуществени вреди за „Енерго-Про продажби“ АД в размер на 109 508.73 лева, факт установен със влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 297/2019 г. по описа на Окръжен съд – София през 2022 год. През м.февруари 2022 год. ЧСИ Я. С. е заплатил на увреденото лице горната суми, както и лихви и разноски до размер на 204 640.36 лв. и за него е възникнало правото да претендира заплатеното от застрахователя. С оглед лимита на отговорност на последния от 90 000 лв. и независимо от това, че плащането надхвърля значително този размер, ищецът може да претендира и съответно да получи застрахователно обезщетение максимум от 90 000 лв. С оглед горното е предвид факта на правоприемството по делото от страната на ищеца, неговите наследници-съпруга и син следва да получат по 45 000 лв. застрахователно обезщетение, доколкото имат равни наследствени дялове.Съдът не възприема възраженията на ответника, че първоначалният ищец не е извършил противозаконни действия, който да са увредили „Енерго-Про продажби“ АД-този факт е установен категорично в мотивите на решението на СОС и доколкото настоящият ответник е участвал в това дело е обвързан от тях. Не се възприема и възражението, че понеже противоправните действия не са извършени лично от ЧСИ Я. С., а от неговия помощник, то застрахователят не дължи обезщетение, доколкото застрахован е лично само ЧСИ Я. С.. Застрахована по договора е дейността на ЧСИ Я. С., което включва не само неговите професионални дейности, но и тези на работещите към неговата практика служители, вкл. и на неговия помощник. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците поотделно по 45 000 лв. застрахователно обезщетение присъдено при условията на чл.435 КЗ, ведно със законната лихва от датата на първото извършено от ЧСИ Я. С. плащане на 17.02.2023 год. Претенцията да се начисли лихва от датата на исковата молба очевидно не е основателна, тъй като към 2019 год. не е имало удовлетворяване на пострадалото трето лице чрез плащане и ответникът не е бил в забава. По исковете за нищожност на клаузи за на клаузите на точки 12.1 и 12.2 от Общи условия за застраховане на професионални отговорности на “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, относно лимитите на отговорността на застрахователя и конкретно включването в техните размери на лихви и разноски. Съдът намира, че посочените клаузи на общите условия към застрахователния договор не са недействителни, поради противоречието им със закона. Съгласно чл.429, ал.5 КЗ застрахователят заплаща в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и разноските, присъдени в полза на увреденото лице по съдебни дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато застрахователят е привлечен в процеса. Клаузите на точки 12.1 и 12.2 от Общи условия за застраховане на професионални отговорности на “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД не противоречат на цитирания законов текст в смисъла заявен от ищците в молбата от 14.02.2024 год. От молбата става ясно, че ищците претендират разноските по делата да са извън лимита на отговорност, т.е. да не се включват в него. Това становище е незаконосъобразно предвид цитирания законов текст, като в оспорените клаузи застрахователят е предвидил именно както повелява закона в лимита да се включват и разноските. Единственото разминаване е в това, че в клаузите не е посочено законовото условие, застрахователят да е бил привлечен в съответното дело, разноските по който се претендират, но това не е в ущърб на застрахования. С оглед изложеното инцидентните искове следва да бъдат отхвърлени. По разноските. Съобразно изхода от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Л.Ч. - АК Сливен възнаграждение общо за двамата ищци в размер на 5000 лв./претенцията е заявена като една и по правоприемство е разделена на две абсолютно идентични, но с различни титуляри/, а на самите ищци по 500 лв. за държавна такса. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по отхвърлените инцидентни искове /според съда с 20 % тежест от целия предмет на делото/ за адвокатско възнаграждение в размер на 1327 лв. разделно-поравно. Така мотивиран, съдът