Решение № 63 от 7.8.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 3/2025 г.

С присъда №47 от 17.07.2024 г. по НОХД №1305/2024 г. Бургаският окръжен съд признал подс. И. С. С. за виновен в това, че на 10.04.2023г., в гр. Бургас, в парк „Езеро“, в района на Център за психично здраве “Проф.Д-р Иван Темков“ гр. Бургас, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 55 /петдесет и пет/ лева и една кутия с цигари, марка „Давидоф“ на стойност 5, 50 лева, всичко на обща стойност 60, 50 лева /шестдесет лева и петдесет стотинки / от владението на Ю. Ш. (I. S.), руска гражданка, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т.4, вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“, и б. „б“ и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от десет години, като го оправдал в частта относно отнетата парична сума до размера на 60 /шестдесет/ лева.

Със същата присъда признал подс. И. С. С. за виновен и в това, че по същото време и на същото място извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - руската гражданка Ю. Ш. (I. S., като употребил сила и заплашване, поради което и на основание чл.150, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание пет години лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 от НК определил на подс. И. С. С. за двете описани престъпления общо наказание в размер на по-тежкото – десет години лишаване от свобода. Определил на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС първоначален строг режим за изтърпяване на определеното общо наказание от десет години лишаване от свобода.

На основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал от общото наказание лишаване от свобода времето, в което подс. И. С. е бил задържан по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР на 12.04.2023 г., с постановление на прокурора по реда на чл.64, ал.2 от НПК в периода 12.04. - 13.04.2023 г. и с определение на съда за вземане на постоянна мярка за неотклонение задържане под стража считано от 14.04.2023 г. Осъдил подс. И. С. С. да заплати на ОД на МВР – Бургас сумата 1647, 87 лева, представляваща направени разноски по делото в досъдебното производство.

Осъдил подс. И. С. С. да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата 540 лева, представляваща направени разноски по делото в съдебната фаза.

Произнесъл се по веществените доказателства, като постановил да се върнат на собственика Ю. Ш. 2 монети с номинал от по 2 стотинки и 1 монета с номинал 1 стотинка, а на собственика подс. И. С. С. сива анцугова долница, шушляково яке и един брой тъмночервени мъжки боксери /бельо/ с надпис „Emporio Armani“.

Постановената присъда е обжалвана от упълномощения защитник на подс. И. С. С. с единственото оплакване за явна несправедливост на наложените му наказания лишаване от свобода. Защитникът твърди, че при определяне на наказанията съдът не е взел предвид смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, за каквито посочва направените признания по обвиненията, изразеното съжаление за извършеното, родителски грижи към деца, трудова ангажираност, здравословни проблеми. Смята, че размерите на наложените наказания лишаване от свобода следва да бъдат определени към предвидените в НК минимуми. Моли въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като намали размерите на наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода към минималните предвидени и за двете престъпления.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище за неоснователност на въззивната жалба. Не споделя довода на защитника за наличието на множество смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, изискващи определяне на наказания в минимален размер и за двете престъпления. Солидаризира се с решението на първата инстанция за индивидуализация и на двете наложени наказания в средния размер, предвиден в наказателния закон, тъй като не са налице смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, а само отегчаващи такива. Приема, че подс. С. е деец с висока степен на обществена опасност, който не се е поправил и превъзпитал вследствие на изтърпяно ефективно наказание лишаване от свобода, а напротив, предприел е извършване както на деяние против собствеността с цел материална облага, така и на посегателство спрямо половата неприкосновеност на личността на чужда гражданка. Предвид липсата на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и намирайки първоинстанционната осъдителна присъда за законосъобразна, обоснована и справедлива, пледира въззивният съд да я потвърди.

Упълномощените защитници на подс. И. С. С. поддържат въззивната жалба с изложените в нея оплаквания против първоинстанционната присъда. Приемат, че наложените и за двете престъпления наказания лишаване от свобода в средните размери, предвидени в закона – десет години лишаване от свобода за грабежа по чл.199 от НК и пет години лишаване от свобода за блудството по чл.150, ал.1 от НК, са необосновано високи. Считат, че решаващият съд при индивидуализацията на посочените наказания не е отчел множеството смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, за каквито изтъкват направените още в досъдебното производство признания за авторството на деянията, оказаното съдействие на разследването с доброволното предаване на своите дрехи за изследване, младата му възраст от 28 години, определяща го като млад пълнолетен, родителските му грижи към деца, трудовата му ангажираност и здравословни проблеми. Смятат, че не са налице отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, тъй като предходните му осъждания обуславят квалифициращия признак „опасен рецидив“ относно престъплението грабеж и не могат да бъдат отчитани и като утежняващи факти. Намират посочените смекчаващи обстоятелства за многобройни по смисъла на чл.55 от НК и изискващи налагане на наказание под предвидения минимум за престъплението по чл.199 от НК, като претендират намаляване на наложеното за това деяние наказание от десет години на четири години лишаване от свобода или поне до фиксирания в закона минимален размер от пет години лишаване от свобода, а за деянието по чл.150 от НК претендират намаляване на наложеното наказание от пет години на две или три години.

Подс. И. С. С. се присъедини към становищата и исканията на своите защитници. Заяви, че съжалява за извършеното. Моли да бъдат намалени наложените му наказания лишаване от свобода, за да може да се грижи за малолетната си дъщеря, която не е припознал, както и за болните си родители.

Въззивната жалба, като подадена в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК, от упълномощения защитник на подсъдимия, който като самостоятелна страна в процеса, има право да оспорва постановената присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие в първата и въззивната инстанция и провери атакуваната присъда по доводите на жалбоподателя и служебно изцяло, направи извода, че въззивната жалба на защитника на подсъдимия е частично основателна.

Въззивният съд, съобразявайки направените от жалбоподателя оплаквания срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазването на процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно производство, както и в съдебната фаза пред първата инстанция са били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така - дали те са съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното производство или в предходен процесуален стадий. В случай на липса на такива нарушения или на възможно тяхно отстраняване във въззивното производство, въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество, докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и не налага произнасяне по оплакванията за незаконосъобразност на присъдата, нито проверка за явна несправедливост на наложените наказания. Посоченото правомощие за проверка досежно спазването на процесуалния закон по това дело въззивната инстанция упражнява по силата на законоустановеното в чл.314, ал.1 от НПК служебно начало да проверява изцяло правилността на оспорения съдебен акт, независимо от основанията, които е посочила страната, инициирала въззивния контрол и независимо от нейните устно изразени претенции пред въззивния съд.

Във въззивната жалба на упълномощения защитник на подсъдимия не е заявен изрично довод за нарушения на процесуалния закон, нито са посочени такива конкретни нарушения, нито са изложени аргументи в тяхна подкрепа. В хода на съдебните прения при въззивното разглеждане на делото упълномощените защитници също не изтъкнаха конкретни съществени нарушения на процесуалните правила. Техните възражения касаят единствено извършената от първостепенния съд индивидуализация на наложените наказания, които намират за необосновано завишени и несъобразени с целите на санкцията по чл.36 от НК.

Важно е да се отбележи, че при реализиране на проверка за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2002г. по н. д. №2/2002г. на ОСНК на ВКС и константната съдебна практика, процесуалните последици от недостатъчно и/или ненадлежно събрани доказателства, от липсата на анализ на същите или от тяхната неправилна оценка, не представляват съществени нарушения на процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. С оглед на това, дори и в хипотеза на допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи, както и в тази на първостепенния съд по допускане, събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали, те не се считат за такива от категорията на съществените, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия/подсъдимия или на неговия защитник, нито за такива от категорията неотстраними от въззивната инстанция процесуални нарушения. Когато процесуалното нарушение, допуснато на досъдебното производство е отстранено в съдебната фаза на процеса, то не съставлява основание за връщане на делото на прокурора. Ако съдебното производство е протекло съобразно правилата на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, евентуално допуснато нарушение на изискванията за обективност, пълнота и всестранност на разследването, е без значение за изхода на делото.

Съобразявайки горното и след осъществена служебна проверка, въззивният състав заключи, че в хода на настоящото наказателно производство и при постановяване на атакуваната присъда не са допуснати такива нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като съществени и да представляват основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК. Всички направени от защитата оплаквания по същината си са такива за незаконосъобразност на присъдата и за явна несправедливост на наложените наказания и ще се обсъдят по-долу в настоящото решение, с което въззивната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора.

Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и разглеждайки оплакванията за незаконосъобразност и несправедливост на присъдата, съдържащи се в жалбата и устно заявени в публичното заседание от защитниците на подсъдимия, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по- долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първостепенния съд, детайлизира я при съблюдаване на чл.316 от НПК, като същата не обосновава различни правни изводи относно разгледаните деяния, тяхната съставомерност и правна характеристика, както и участието на подсъдимия в тях. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подсъдимият И. С. С. е роден на 15.05.1995 г. в гр. Бургас, с постоянен адрес гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Тамара“ № 47. Той е българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан.

Подс. И. С. С. е неколкократно осъждан за престъпления от общ характер – за кражби по чл. 195, ал.1 от НК, за противозаконно отнемане на МПС с намерение да го ползва по чл.346 от НК и един път за грабеж по чл.198, ал.1 от НК, за които са му налагани различни по вид наказания – обществено порицание, пробация, лишаване от свобода.

С определение №977 от 05.06.2017 г., в сила от 21.06.2017 г. по ЧНД №2265/2017 г. на Районен съд – Бургас на подс. С. е определено на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК за престъпленията – предмет на разглеждане по цитираните шест наказателни дела общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което на основание чл.24 от НК е увеличено с едни месец, т. е. на една година и пет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. На основание чл.25, ал.2 от НК при изпълнение на определеното общо и увеличено наказание лишаване от свобода за срок от една година и пет месеца е приспаднато времето, през което подс. С. е търпял наказание по делата, включени в съвкупността, считано от 24.04.2015 г. до 17.08.2016 г. С одобрено от съда споразумение №188 от 18.05.2017 г. по НОХД №1471/2017 г. на Районен съд – Бургас подс. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.346 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца при първоначален строг режим. Това наказание е изтърпяно в периода от 28.12.2016 г. до 27.10.2017 г. С одобрено от съда споразумение №139 от 27.03.2018 г. по НОХД №1258/2018 г. на Районен съд – Бургас подс. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.346 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца при първоначален строг.

С определение от 31.05.2018 г., в сила от 16.06.2018 г., по ЧНД №1495/2018 г. на Районен съд – Бургас на подс. И. С. е определено на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК за престъпленията – предмет на разглеждане по НОХД №1471/2017 г. и №1258/2018 г., двете на Районен съд – Бургас, общо наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца при първоначален строг режим. На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато от определеното общо наказание лишаване от свобода изтърпяната част от наказанията по двете присъди.

С присъда № 6 KLs 190 Js 49866/2018 от 18.02.2019 г., влязла в сила на 26.02.2019 г., на Съда в Бремен, ФР Германия, подс. С. е осъден за престъпление кражба с използване на насилие или оръжие, или заплаха за използване на насилие или оръжие срещу лица, за което са му наложени наказания „Забрана за работа или дейност с непълнолетни или малолетни лица“, „лишаване от право/временно отнемане на възможността за заемане или назначаване на обществена длъжност“ и „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 9 месеца. Описаното деяние сочи на осъществено от подсъдимия престъпление „грабеж“ по смисъла на чл. 198, ал. 1 от българския НК.

С решение №224 от 08.08.2023 г., влязло в сила на 15.08.2023 г., по ЧНД №933/2023 г., Бургаският окръжен съд е допуснал предаване на българския гражданин И. С. С. на компетентните власти на Кралство Белгия в изпълнение на Европейска заповед за арест от 19.06.2023 г. за провеждане на наказателно разследване за престъпления, извършени на 23.07.2022 г. на територията на издаващата държава и квалифицирани като опит за изнасилване, посегателство върху сексуалната неприкосновеност с лишаване от свобода, опит за кражба с насилие при залавяне и с проникване с взлом по Наказателния кодекс на Кралство Белгия. На основание чл.52, ал.1 от ЗЕЕЗА съдът отложил фактическото предаване на исканото лице И. С. С. на компетентните власти на Кралство Белгия до приключване на настоящото наказателно производство. Постановил спрямо исканото лице И. С. С. мярка за неотклонение задържане под стража, която да се счита взета от момента на приключване на настоящото наказателно производство и до фактическото предаване на лицето на компетентните власти на Кралство Белгия.

Пострадалата Ю. Ш. е руска гражданка, родена е на ••.••.•••• г. в гр.

Уфа, Руска федерация. От 2020 г. тя живее със съпруга си – свид. В. Ш. и двете си малолетни деца в Република България, на адрес: гр. Бургас, ж. к. „З.“, бл. •, вх. •, ет. •, ап. •.

Пострадалата Ю. Ш. ежедневно правила разходки от дома си в ж. к.

„Зорница“ в посока солниците.

На 10.04.2023 г., около 14: 30 часа, Ш. излязла от своя апартамент и се отправила към солниците. Вървяла по асфалтираната алея покрай плажната ивица и стигнала до бариерата. Тъй като заваляло, тя тръгнала обратно към дома си. На връщане тръгнала по отъпкана пътека през тревата в посока към конната база „Езеро“, пресякла железопътната линия и минала през тенис кортовете. После продължила по пътека покрай Центъра за психично здраве „Проф. Д-р Иван Темков“, гр. Бургас, след което навлязла в парка „Езеро“. Пострадалата била с поставени слушалки в ушите, за да слуша музика, поради което не чувала.

Докато вървяла в парка „Езеро“, пострадалата Ш. била застигната от подсъдимия И. С., който я заговорил и й казал, че иска да се запознаят. Той я запитал от къде е, как се казва, дали е омъжена. Ш. му отговорила, че е от Русия, казва се Ю. и е семейна. Подсъдимият я попитал дали иска да седнат на пейка. Свидетелката се съгласила, като мислила да седне да изпуши една цигара и после да продължи по пътя за дома си. Двамата отишли до пейка, която обаче била мокра от дъжда и затова продължили напред по пътеката, където имало гъсти храсти.

Стигайки до храстите, подс. И. С. поискал пострадалата Ш. да си подаде ръката, но тя му отказала. Тогава подсъдимият я хванал за лявата ръка и я блъснал силно, вследствие на което я съборил на земята по корем и продължил да я натиска с крак и коляно, за да не може да стане от земята. При падането на пострадалата очилата й изпаднали от очите й. Тя се опитала да отблъсне подсъдимия от себе си, но не успяла. Усетила силна болка в дясната ръка над лакътя и в дясното коляно, където в последствие установила, че има охлузвания. Въпреки болките продължила да се съпротивлява срещу агресията на нападателя. Започнала да вика за помощ. Тогава подс. С. запушил с ръка устата и носа й и й наредил да не вика. Тъй като не можела да диша и изпитвала силен страх, пострадалата отговорила „добре“. Подсъдимият я попитал дали има пари в себе си и тя отговорила положително. Много изплашена, Ш. извадила всички пари от джоба на якето си - една банкнота от 50 лева, една банкнота от 5 лева, 2 монети от 2 стотинки и 1 монета от 1 стотинка. Изсипала парите в ръката на подсъдимия, при което трите монети паднали на земята. Подсъдимият прибрал в себе си сумата от 55 лева. Бръкнал в джоба на якето на пострадалата и извадил от там кутия цигари, марка „Давидов слим“, лилав. Взел цигарите и казал, че си тръгва. Тръгнал бавно по пътеката, но малко след това се обърнал и се върнал обратно в храстите, където пострадалата стояла уплашена. Когато видяла отново подсъдимия, тя се разплакала и му казала да не я докосва. Подс. С. й отговорил: „Спокойно! Аз само ще направя нещо.“, като с жест с ръката си й показал, че ще мастурбира. Наредил на Ш. да стои в храстите, а тя отново го помолила да не я докосва. Говорила ту на руски, ту на български език и през цялото време плачела, а подсъдимият й казвал: „Спокойно! Спокойно!“ Той свалил панталона си леко надолу, извадил половия си член и започнал да мастурбира. Докато мастурбирал, подсъдимият казал на пострадалата да си свали клина, а той да я гледа. В уплахата си пострадалата свалила малко клина си. Тогава подсъдимият я хванал за ръката и я обърнал с гръб към себе си. Започнал да й дърпа клина надолу, а пострадалата дърпала клина си нагоре, изразявайки несъгласието си с думите: „Не! Не!“ Молела го да я пусне. Подсъдимият се ядосал от съпротивата на пострадалата и я заплашил, че ще извади нож, но не извадил такова оръжие. Той продължил да мастурбира, като стоял леко встрани от пострадалата. В един момент пъхнал ръката си под клина й и започнал да я опипва по бедрото и меките части на таза, продължавайки да мастурбира, докато еякулирал. След това подс. С. наредил на Ш. да върви към мястото, където я съборил на земята и да стои там, без да вика. Самият той излязъл от храстите и се отправил в неустановена посока.

Когато подсъдимият се отдалечил, пострадалата Ш. излязла от храстите и се прибрала в дома си, където разказала за случилото се на съпруга си – свид. В. Ш.. Двамата заедно посетили Пето РУ на МВР в Бургас, където пострадалата сигнализирала за извършеното посегателството спрямо нея. Описала детайлно своя нападател и заявила готовност да го разпознае, ако бъде установен.

На същия ден, 10.04.23 г., е извършен оглед на местопроизшествието, находящо се в парк „Езеро“ в гр. Бургас, близо до Център за психично здраве „Проф. Д-р Иван Темков“ - гр. Бургас, с координати 42.51652 ширина и 27.47228 дължина. При огледа са фиксирани, описани и иззети 3 броя монети – 2 бр. монети от 2 стотинки и 1 бр. монета от 1 стотинка. На около 5 метра на юг е фиксирано и описано място със следи от отъпкване и разровена пръст.

Отново на същата дата, 10.04.2023 г., е извършено освидетелстване на пострадалата Ш. с нейно съгласие, при което са фиксирани и описани петна от засъхнала пръст на десния крак по клина й, а под дясното й коляно е установено и описано повърхностно охлузване с размери 4 см х 3, 5см.

На 12.04.2023 г. по реда на чл. 169 – 171 от НПК е извършено разпознаване на лица, при което свид. Ш. разпознала категорично подс. И. С. по следните белези: телосложение, форма на лицето, брадата, мустаците.

На 12.04.2023 г. пострадалата Ш. посетила УМБАЛ „Бургас“ АД, където е прегледана от д-р С. Ш. – лекар в отделението по съдебна медицина. Лекарят издал съдебномедицинско удостоверение № 133/2023 г., в което отразил констатираните увреждания по тялото на пациента Ш.: кръвонасядания по гръдния кош и тялото, кръвонасядания по горните и долните крайници, драскотини по дясната подбедрица, белег от рана в областта на шията, контузия на раменния пояс, болки в областта на врата и ръцете.

С протокол за доброволно предаване от 12.04.2023 г. подс. С. предал дрехите си, с които е бил облечен на инкриминираната дата – 10.04.2023 г., а именно: шушлеково яке с качулка, черно на цвят, в горната част с камуфлажна разцветка, сива долница от анцуг, червен мъжки слип.

Извършен е оглед на предадените и приобщени като веществени доказателства дрехи, които по време на огледа са снимани. Приложен е фотоалбум към огледния протокол.

С протоколи за доброволно предаване за целите на разследването са приобщени оптични носители, съдържащи видеозаписи от камери за видеонаблюдение, както следва: 3броя броя DVD-R, съдържащи записи от външни охранителни камери за видеонаблюдение на Община Бургас; 1 брой DVD-R, съдържащ записи от външни охранителни камери за видеонаблюдение на търговски обект „Дачев Чойс“ в ж. к. „Зорница“ до бл. 13; 1 брой CD-R марка “Verbatim“, със сребрист цвят на корпуса: 700Mb. 52x, 80min, съдържащ записи от външни охранителни камери за видеонаблюдение от района на Конна база и тенис кортовете; 1 брой CDR, съдържащ записи от външни охранителни камери за видеонаблюдение, на магазин „ФРЕСКО“.

Изложените по-горе фактически констатации въззивният съд направи въз основа на задълбочен анализ и своя собствена оценка на всички гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и експертни заключения, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие в първата и въззивната инстанция, като стриктно спази изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка по спора не се различава от приетата в мотивите на първоинстанционната присъда. Направената от тази инстанция своя преценка на наличните доказателствени източници съвпада в по-голямата й част с тази на първия съд.

Възприетите и изложени по-горе фактически положения се установяват по несъмнен начин от поотделния и съвкупен анализ на доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебното следствие в първата и въззивната инстанция, които са въведени в настоящия процес от:

• гласните доказателствени средства: обясненията на подс. И. С., дадени в хода на съдебното следствие в съдебно заседание на 16.07.2024 г.; обясненията на обв. И. С., дадени на досъдебното производство в протокол за разпит от 13.04.2023 г. и приобщени в съдебната фаза чрез прочитането им на основание чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК; показанията на свид. Ю. Ш., дадени в хода на съдебното следствие в първата инстанция и показанията й, дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК; показанията на свид. В. Ш., дадени в хода на съдебното следствие в първата инстанция и показанията му, дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК; показанията на свид. Я. Р., дадени в хода на съдебното следствие в първата инстанция и показанията му, дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК; показанията на свидетелите С. В. и К. К., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие;

• писмените доказателства – справка за съдимост на подс. И. С. /т.1, л.38- 46, л.74-91 от ДП и л. 86 – 92 от НОХД №1305/2023 г. на ОС – Бургас/, справки от Европейската информационна система за съдимост /ECRIS/ - т.2, л.195-202 от ДП/, решение №224 от 08.08.2023 г. по ЧНД №933/2023 г. на ОС – Бургас за допускане предаването на подс. И. С. на компетентните власти на Кралство Белгия за разследване /т.2 л.237 и сл. от ДП/, съдебномедицинско удостоверение №133/2023 г. /т.1, л.33-34 от ДП/, протокол за доброволно предаване от 12.04.2023 г. на вещи от И. С. С. /т.1, л.32 от ДП/, протоколи за доброволно предаване на оптични носители;

• писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие от 10.04.2023 г. /т.1, л.7-9 от ДП/, протокол за освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето Ю. Ш. /т.1, л.19 от ДП/, протокол за разпознаване на лице от мъжки пол /т.1, л.25 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства - дрехи /т.1, л.64 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства – 5 броя дискове - оптични носители /т.2, л.110 от ДП/;

• веществените доказателства – две монети от 2 стотинки и една монета от 1 стотинка, иззети при извършения оглед на местопроизшествие, доброволно предадените с протокол дрехи на И. С. С., доброволно предадените дискове, съдържащи записи от охранителни камери;

• веществените доказателствени средства – фотоснимки, изготвени по време на извършения оглед на местопроизшествие /т.1, л. 11-12 от ДП/, фотоснимки, изготвени по време на освидетелстването на Ю. Ш. /т.1, л.21-22 от ДП/, фотоснимки, изготвени по време на разпознаването на лице от мъжки пол /т.1, л.27 от ДП/, фотоснимки, изготвени по време на огледа на веществени доказателства – дрехи /т.2, л.114 от ДП/, фотоснимки, изготвени по време на огледа на веществени доказателства – 5 броя дискове /т.2, л.112 от ДП/, - заключенията на съдебните експертизи: съдебномедицинска експертиза №208/2023 г. по писмени данни / т.2, л.183 – 185 от ДП на д-р С. Ш./, заключение на техническа и лицево-идентификационна експертиза по Протокол №017/05.06.2023 г. на Щ. П. и Д. З., заключение на ДНК експертиза по Протокол №23/ДНК – 197 от 02.05.2023 г. /т.2 л.178 – 180 от ДП на Д. К./, заключение на съдебно-оценъчна експертиза на инж. Веселин Гяуров / т.2, л.188 от ДП/, заключение на съдебно-почеркова експертиза по Протокол от 06.07.2024 г. на Щерю Николов /л.165 – 175 от ДП.

Въззивният съд се присъедини към заключението на първия, според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници, оценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин гореизложената и възприета от двете съдебни инстанции фактическа обстановка по спора, която съвпада в по-голямата й част и с изложената в обвинителния акт. Релевантните за решаване на делото обстоятелства – времето, мястото, начина на отнемане на процесните движими вещи, техния вид и стойност, личността на пострадалото лице и употребеното спрямо него насилие, механизма на извършване на сексуалното посегателство и неговия интензитет, личността на пострадалата и нейната възраст, авторството на двете деяния - са категорично установени от събраните и проверени чрез способите и по реда на НПК доказателства в хода на разследването и на съдебното следствие в първата и въззивната инстанция. Съображенията, които първостепенният съд е изложил относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им, макар и схематични, са достатъчни и последователни, те позволяват на страните и на горните инстанции да проследят формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от НПК. При спазване на предвидения процесуален ред за събиране и проверка на доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна, а въззивният съд споделя дадената оценка за достатъчност, годност и достоверност на доказателствените материали.

Както по време на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства в полза на обвинителната теза, така и в хода на задълбочено проведеното съдебно следствие първоинстанционният съд е положил нужните усилия за пълното и всестранно изясняване на фактическите обстоятелства по делото, гарантирал е равно участие на страните в представянето на относими и необходими доказателства, събрал е достатъчен по обем доказателствен материал, който е допринесъл за разкриване на обективната истина, в това число досежно авторството на деянията в лицето на подсъдимия, причините, подбудите и механизма на реализиране на инкриминираните деяния.

По време на първоинстанционното съдебно следствие по искане на прокурора са разпитани непосредствено свидетелите Ю. Ш., В. Ш. и Я. Р., а по искане на защитника са били допуснати и разпитани като свидетели лицата С. В. и К. К.. Отново по искане на защитата е била назначена, изготвена и изслушана съдебно-почеркова експертиза. На страните, включително на подсъдимия и неговия защитник, е осигурена възможност да задават много въпроси на свидетелите и вещите лица, които подробно са отговаряли. При стриктно спазване изискванията на процесуалния закон, предписани с нормите на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и/или т.2 от НПК, в хода на първоинстанционното съдебно следствие са прочетени досъдебните показания на свидетелите Ю. Ш., В. Ш. и Я. Р., които са ги потвърдили. Предоставена е възможност на подс. С. да даде обяснения и същият е депозирал такива двукратно в хода на съдебното следствие. На първия си съдебен разпит, проведен на 30.05.2024 г., той категорично отрекъл съпричастност към процесната престъпна деятелност, което наложило по искане на прокурора и в съгласие с чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК да се прочетат досъдебните обяснения на обв. С. от 13.04.2023 г. На този първи разпит в досъдебната фаза, проведен в присъствието на защитник, обв. С. е признал, че на 10.04.2023 г., като се разхождал в морската градина в района на „Психото“, е срещнал една рускиня, на която отнел 60 лева, изразил съжаление, че е изплашил непознатата жена и обещал да й върне парите.

В последното съдебно заседание, на 16.07.2024 г., след като били изгледани непосредствено съдържащите се в приложените по делото оптични носители видеозаписи от охранителни камери, подсъдимият пожелал отново да даде обяснения, в които заявил, че се разпознава на записите и се признава за виновен. Изразил съжаление за постъпката си. Съобщил, че помни единствено отнемането на парите от пострадалата, но не и други свои действия спрямо нея. „Оправдал се“ с пушенето на марихуана и недоброто си здраве, тъй като страдал от „депресия“.

В мотивите към атакуваната присъда, при спазване изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, съдът е изложил аргументи за това кои обстоятелства от обхвата по чл.102 от НПК и имащи съществено значение за правилното решаване на спора, приема за безспорно установени. Анализирал е накратко доказателствените източници – обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, писмените и веществените доказателства и доказателствени средства, заключенията на съдебните експертизи. Подложил ги е на съпоставка, а при констатирани противоречия в доказателствените материали, изрично е посочил на кои дава вяра и кои от тях не кредитира. Упражнявайки суверенното си право да преценя необходимостта, годността и надежността на доказателствените източници, правилно е решил в случая кои да допусне и кои да отхвърли, кои да възприеме като достоверни и кои да игнорира като неистинни, излагайки съображенията си в тази насока. Некредитирането на определени доказателствени средства, включително и такива, посочени от подсъдимия и неговия защитник и подкрепящи защитната теза, както и недопускането на поискани, но ненужни и неотносими доказателства, нямат за последица необоснованост на присъдата, след като съдът е изтъкнал мотивите, поради които не се е доверил на посочените от защитата доказателства или е отказал допускането на поискани доказателствени източници, в случая назначаването на поискана психиатрично-психологична експертиза относно вменяемостта и психичната годност на подс. С.. При приложения от първата инстанция законосъобразен подход в допускането, събирането, проверката, анализа и оценката на доказателствените материали, фактическите констатации, съдържащи се в мотивите на обжалваната присъда, се явяват напълно обосновани. Следователно провереният съдебен акт не страда от порока необоснованост.

Установявайки известни пропуски в анализа и оценката на доказателствените източници от страна на първата инстанция, въззивната такава допълва нейните мотиви.

В изпълнение на задължението за всестранен анализ на всички доказателствени материали и отстранявайки допуснати от първия съд непълноти, въззивният съд обсъди обясненията на подс. С., като отчете тяхната двойствена роля – на гласни доказателствени средства, но и на средство за защита, което обвиняемият/ подсъдимият упражнява по свое усмотрение и няма задължението да казва истината. Приобщените от досъдебното производство обяснения от 13.04.2023 г. на обв. С., както и обясненията му като подсъдим, дадени в края на съдебното следствие и след непосредствено възпроизвеждане на съдържанието на наличните по делото компактдискове, носещи информация от записващи видеокамери, монтирани по изминатия от И. С. маршрут в инкриминирания период от време, следва да се ценят като достоверни и да се ползват при установяване авторството на грабежа в лицето на подсъдимия, разпознал сам себе си на видеозаписите, както и за установяване мястото на срещата между подсъдимия и пострадалата, отнемането на паричната сума и нейния размер. Обясненията на подсъдимия, с които отрича да е срещал пострадалата и да е извършил насилствени и блудствени действия спрямо нея, не отговарят на обективната истина, а изразяват единствено неговата защитна позиция. Те се опровергават от свидетелските показания на самата пострадала Ю. Ш. – очевидец на случилото се, от писмените и веществените доказателствени материали, от заключенията на съдебномедицинската и комплексната техническа и лицево- идентификационна експертиза.

Специално внимание в доказателствения анализ въззивната инстанция посвети на показанията на свидетелите Ю. Ш. и В. Ш., които са с основна доказателствена тежест в това наказателно производство.

Свид. Ю. Ш. е единствен очевидец, възприел непосредствено и в пълнота осъществяването на деянията от подсъдимия от момента на случайната им среща в парка, през целия им съвместен пешеходен маршрут и до оттеглянето на подсъдимия от мястото на произшествието. Показанията й са максимално информативни досежно обстоятелствата, включени в предмета на доказване Свид. Ю. Ш. се явява пострадала от разгледаните престъпления. Това й качество, разкриващо нейната заинтересованост от изхода на делото, макар и същата да не е пожелала да се конституира и да участва като частен обвинител и граждански ищец в процеса, не може да послужи като единствено основание за игнориране на показанията й.

В проведения в съдебната фаза разпит и в този от досъдебното производство, частично приобщен в съдебното следствие по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, свид. Ю. Ш. подробно възпроизвела фактите относно случайната си среща с подс. С. в инкриминирания ден в парка по време една от ежедневните й тренировки. Споделила за предложението на подсъдимия да седнат на една пейка и да пушат, но тъй като пейката била мокра от дъжда, те продължили да вървят по пътеката, но не стигнали до друга пейка. Свид. Ш. съобщила, че в едни момент непознатият мъж поискал от нея да си подаде ръката, но тя му отказала и решила да си тръгне, но тогава мъжът я хванал за лявата ръка и я блъснал, вследствие на което я съборил на земята по корем и продължил да я натиска с крак. Свидетелката пресъздала в детайли борбата между нея и непознатия мъж, положените от нея безуспешни усилия да отблъсне нападението, виковете си за помощ, последвани от запушването на устата и носа й от нападателя, задушаването си, изпитания силен страх, заради който се съгласила да не вика и да даде парите си на непознатия, който й ги поискал, а тя ги извадила от джоба си и ги изсипала в ръката му всичките – една банкнота от 50 лева, една банкнота от 5 лева и няколко дребни монети. При въпрос на насилника дали има още нещо, пострадалата му отговорила, че няма други пари, тогава той сам бръкнал в джоба на якето й и оттам взел кутия цигари, марка „Давидов“, лилав. По- нататък в показанията си свид. Ш. подробно разказала за извършените от подсъдимия спрямо нея насилствени действия, засягащи половата й неприкосновеност – той й заповядал да върви към гъстите храсти и да си свали спортния панталон, като я заплашил, че ще извади нож, а когато тя, уплашена, свалила клина си до коленете, но отказала да се обърне с гръб към него, той насила я завъртял с гръб към себе си, свалил своя панталон и червените си боксери, започнал да мастурбира и същевременно я опипвал по задната част на бедрото и по меките части на таза й, въпреки настояванията й да я пусне, той не я пуснал докато еякулирал. Пострадалата помнила последните думи на насилника си, който й наредил да стои на указаното място и да не вика, докато самият той се отдалечил. Свид. Ш. неколкократно, точно и еднозначно е описала външния вид и облеклото на нападателя си – млад набит мъж, с оформена неголяма брада и неголеми мустаци, тъмни на цвят, облечен с яке с камуфлажни елементи, носил шапка с тъмен цвят. Имала ясен спомен за визията на нападателя си, благодарение на което категорично го разпознала при проведеното в хода на разследването разпознаване. Свидетелката споделила на разпита си за причинените й от похитителя наранявания на дясната й ръка и дясното рамо, както и за преживения в резултат на посегателствата спрямо нея силен стрес, по повод на който дълго време посещавала психолог.

Прецизният анализ на показанията на свид. Ю. Ш., дадени в досъдебното производство, установява, че в преобладаващата им част те напълно съответстват в хронологичен и съдържателен аспект на тези, дадени от нея непосредствено пред първоинстанционния съдебен състав, а при констатирани известни противоречия или липса на спомен, досъдебните й изявления са били надлежно приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като тя ги е потвърдила като истинни.

Коментираните показания на посочената свидетелка се подкрепят от останалите събрани по делото писмени, гласни и веществени доказателствени материали и експертни заключения. Те са обективни, ясни, последователни и категорични, поради което заслужават пълна вяра и следва да се ползват при установяване на фактическата обстановка по спора, както правилно е постъпил първоинстанционният съд.

Въззивната инстанция подходи с необходимото внимание към показанията на свид. В. Ш., тъй като, бидейки съпруг на пострадалата Ю. Ш., той също е заинтересован от изхода на делото. В хода на своите разпити, съдебен и досъдебен, свид. Ш. подробно описал психическото и физическото състояние на съпругата си Ю. и нейния външен вид при прибирането й от тренировката й в парка в инкриминирания ден – тя плачела и цялата треперела, якето и спортният й панталон били изцапани с кал. Свидетелят възпроизвел разказа на своята съпруга за случилото й се в парка – тя му съобщила, че е била нападната от непознат, много едър и силен мъж, който я съборил на земята, взел й парите и се опитал да я изнасили, казала му още, че я боли рамото, на което паднала, когато непознатият я съборил на земята. Свид. Ш. заявил, че той лично е придружил съпругата си Ю. Ш. до близкото полицейско управление в ж. к. „Лазур“, където тя се оплакала от извършеното спрямо нея нападение от непознат мъж. Заявил още, че той е придружил съпругата си и в болницата за медицински преглед, при който били констатирани нараняванията й. В досъдебните показания, приобщени в съдебната фаза на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК и потвърдени от свид. В. Ш., същият е конкретизирал местонахождението на синините по пострадалата Ю. Ш. – „по тялото, по краката, по ръцете, тила, на гърдите.“ При прилагане на механизма по чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК за прочитане на свидетелските показания, депозирани в досъдебното производство, свид. Ш. потвърдил като истинни думите си, че отнетата от съпругата му парична сума била около 50 лева.

Съпоставяйки твърденията на свид. В. Ш. с показанията на свид. Ю. Ш., с кредитираните обяснения на подс. И. С., с протокола за освидетелстване на лице, със съдебномедицинското удостоверение №133/2023 г. от 12.04.2023 г., със заключението на съдебномедицинската експертиза за установените телесни наранявания на пострадалата и със заключението на техническата и лицево-идентификационна експертиза, въззивният съд направи категоричен извод, че обсъдените показания на свид. Ш. са обективни, последователни и правдиви, поради което следва да им се даде кредит на доверие и да се ползват при изграждане на фактическите положения по делото.

Въззивната инстанция, установявайки, че първата такава не е изразила становище за допустимостта на показанията на свид. Я. Р., който е полицейски служител и е провел разузнавателна беседа с лицето И. С., настоящия подсъдим, намира за необходимо да допълни първоинстанционните мотиви. В тази връзка прие, че тези части от показанията на свид. Русинов, които възпроизвеждат изявленията на подс. С., направени при проведения с него неформален разговор и съдържащ информация за извършените от него посегателства спрямо пострадалата, са недопустими и не следва да се ползват при установяване на релевантните за делото факти. Това е така, защото по времето на депозиране на въпросните изявления пред полицейския служител Я. Р. по отношение на подсъдимия е било налице подозрение, че е извършил конкретни престъпления. Освен това при тези изявления на С., уличаващи го в престъпления, не е присъствал упълномощен или служебен защитник, липсват твърдения и доказателства С. да е бил уведомен за правото му на защитник, както и за правото му да не дава обяснения, включително такива, създаващи обосновано подозрение, че е извършил разследваните престъпления. Тези обстоятелства изключват възможността законосъобразно да бъдат ползвани тези части от показанията на свид. Русинов, с които той пресъздава „самопризнания“ на заподозрения С., че е съборил пострадалата на земята, заплашил я и я накарал да му предаде всичките си пари, около 60 лева, а след това мастурбирал пред нея, тъй като тя отказала да прави секс с него и не успял да свали гащите й. Въпреки оценката за обективност и достоверност, която заслужават въпросните показания, същите не могат да се ползват като допустим източник на доказателствени факти при изграждане на фактологията по спора.

Наред с горното, трябва да се отбележи, че С. е участвал лично в досъдебното производство като обвиняем и като такъв двукратно е давал обяснения пред разследващ орган в присъствието на защитник, като на първия разпит е признал отнемането на парите от пострадалата, а на втория разпит е отрекъл съпричастност към престъпната деятелност, поради което недопустимо е непосредствено дадените от него обяснения да бъдат замествани от производни доказателствени източници, каквито се явяват посочените части от показанията на свид. Русинов.

Различен от горния подход следва да се приложи относно тези части от показанията на свидетеля – полицейски служител Я. Р., в които той пресъздава собствените си възприятия и действия по повод установяване маршрута, по който се е движил деецът в инкриминирания времеви период, както и възприятията му при преглед на видеозаписите относно заснетите лица и техните действия. Тези твърдения на упоменатия свидетел – полицейски служител следва да се приемат за допустими, защото не възпроизвеждат информация, получена от разузнавателна беседа със заподозрения С. и уличаваща същия, поради което спрямо тях не се разпростира забраната по чл.118, ал.2 от НПК. В посочените им части въпросните свидетелски показания следва да се ценят като правдиви, тъй като кореспондират с показанията на свидетелите Ю. Ш. и В. Ш., с протокола за разпознаване на лице, със заключението на техническата и лицево-идентификационна експертиза и съдържащите се в него фотоснимки.

Първоинстанционният съд правилно е приел за допустими и достоверни показанията на свидетелите С. В. и К. К., допуснати и разпитани в съдебното следствие по искане на защитника на подсъдимия. Макар и указаните свидетели да са полицейски служители, те не са провеждали разузнавателни беседи с уличения С., поради което техните твърдения не се засягат от забраната по чл.118, ал.2 от НПК и съставляват валидни гласни доказателствени средства. Посочените свидетели пресъздават извършените от тях оперативно-издирвателни мероприятия по повод получения на тел. 112 сигнал от руската гражданка Ю. Ш., която съобщила, че е била ограбена, отнети са й били пари и са били извършени блудствени действия спрямо нея.

На проведения разпит свид. В. споделил непосредствените си впечатления за стресовото състояние на пострадалата при идването й в полицейското управление - тя плачела, треперела и цялата се тресяла от осъщественото спрямо нея посегателство. Той възпроизвел нейния разказ за извършените от непознатия мъж нападателни и блудствени действия, както и даденото от нея описание на едрото телосложение и камуфлажното яке на похитителя й.

Свид. К. съобщил за служебно възложената му и изпълнена от него задача по повод сигнала на Ю. Ш. - търсил и прегледал видеозаписите от охранителни камери, монтирани по указания от пострадалата руска гражданка маршрут на движение. Заявил, че в хода на разглеждане на откритите и доброволно предадени видеозаписи той е видял на тях човек, който съответствал по едрото си телосложение и камуфлажното си облекло на предварително дадените описания на заподозрения деец. Заявил още, че на видеозаписите от камерите, монтирани в конната база на парка, се виждал мъж, чиято външност отговаряла на посоченото писание, и този мъж бил в близост до руската гражданка и разговарял с нея.

Показанията на свидетелите С. В. и К. К. са подробни и безпротиворечиви, съвпадат с изводите на заключението на техническата и лицево-идентификационна експертиза, подкрепят се от гласните, писмените и веществените доказателствени материали. Несъмнената кореспонденция на показанията на посочените свидетели с останалия събран по делото доказателствен материал гарантира тяхната достоверност и сочи на изявена доказателствена обезпеченост на обвинителната теза. Както вече се отбеляза, констатацията, че въпросните свидетели – полицейски служители не са провеждали т. нар. „оперативни беседи“ с подс. С. в качеството му на заподозрян, нито са пресъздали в показанията си разказ на уличения, което категорично изключва забраната по чл.118 от НПК за ползването на изявленията им като свидетелски показания, допълнително мотивира тяхната безпристрастност и обективност при изложение на пряко възприетите от тях факти от действителността.

Обсъдените гласни доказателства, изводими от коментираните показания на свидетелите Ю. Ш., В. Ш., Я. Р., С. В. и К. К. и кредитираните обяснения на подс. С., ведно с приобщените по делото писмени и веществени доказателствени материали, предоставят пълния обем от необходими сведения за неправомерните действия на подсъдимия, насочени към отнемане на чуждите вещи и засягане половата неприкосновеност на пострадалата.

Въззивната инстанция отдели специално внимание в доказателствения анализ на заключението на комплексната /техническа и лицево- идентификационна/ експертиза - по Протокол №017 от 05.06.2023 г. /т.2, л.131-154 от ДП / и прецени това заключение като достатъчно пълно, ясно и обосновано и не намери основание да се съмнява в неговата правилност. Същото е изготвено от високо квалифицирани експерти в областта на техниката, видеозаписите и лицевата идентификацията – Щ. П. и Д. З., в чиято професионална компетентност, добросъвестност и безпристрастност няма съмнение. Вещите лица са отговорили категорично и убедително на всички поставени им въпроси. По тези съображения двете съдебни инстанции кредитираха посоченото заключение. То е в подкрепа на изводите относно авторството на разследваните престъпления.

При извършеното изследване на 5 броя оптични носители / 4 броя DVD- R, марка „Maxell“ и 1 брой CD-R, марка „My Media“/, съдържащи записи от външни охранителни камери за видео наблюдение, монтирани на конкретно посочени места и обекти, експертите констатирали, че те съдържат видеофайлове, които са цифров презапис от оригиналните файлове на компютърна видео охранителна система, записани в специализиран AVI формат, цветен, без звук, с вкопирани в кадър данни за дата, часово време и условни номера на камери, отразяващи настройката на видео охранителната система. Не установили признаци на намеса /манипулация/ върху видеофайловете и ги приели, че са годни за изследване, като върху записаната информация и таймкода, вкопиран в изображението, няма прекъсвания. Според заключението изображенията са с висока резолюция 944 х 1080 пиксела, регистрирани в светлата част на денонощието, заснети са от няколко различни статични камери, които обхващат точно определени периметри пред и вътре в обектите.

Преглеждайки конкретно посочени кадри, вещите лица констатирали, че на тях се вижда лице от мъжки пол, с тъмна на цвят коса, високо подстригана отгоре и къса подстрижка от страни /на част от кадрите с плътна зимна тъмносиня на цвят шапка/, облеклото на заснетото лице се състои от текстилен тъмносив анорак, с елементи на черен нюанс по ръкавите и по протежение надолу към торса, с черна качулка /от същата материя/, носи гердан, в края на който има кръст, на част от кадрите описаният анорак е препасан на кръста и завързан пред корема, като лицето от мъжки пол остава с шарена тениска с къс ръкав, носи светлосиво широко долнище на анцуг, обуто е с черни на цвят маратонки.

При прегледа на кадрите, заснети и пренесени на хартиен носител и при сравнение на заснетите лица, експертите установили редица изрично посочени съвпадения, които в своята съвкупност, им позволили да направят извода, че на кадрите от всички изследвани оптични носители е заснето едно и също лице, с идентични дрехи и оформление на брадата.

При изследване на снимката на лицето И. С. С., предоставена им от АИС „БДС“, вещите лица установили прилики в индивидуалните признаци на лицето И. С. С., заснето на въпросната снимка, и в отличителните белези на лицето, заснето на изследваните видеофайлове, включително при отделното позициониране на лицето в анфас и профил при различни диапазони от времеви интервал. Установили конкретно посочени прилики в частните и общите признаци на лицето, заснето на кадрите от различните стационарни камери. Въз основа на сравнение на заснетите лица с индивидуални лицеви черти, форма на черепа, прическа, вежди, очи, уши, нос, телосложение /походка и строеж/, както и облекло и атрибути по шията, експертите направили извод, че заснетото лице вероятно е И. С. С.. Въззивният съд, както първия, се довери изцяло на обсъденото заключение на комплексната техническа и лицево-идентификационна експертиза. Изяснените чрез него обстоятелства – времето, местонахождението, маршрута на движение и заснетото лице – съвпадат напълно с установеното от гласните, писмените и веществените доказателствени средства и убедително затвърждават истинността на релевантната за спора фактология.

Съдебните инстанции кредитираха неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза по писмени данни №208/2023 г., изготвено от вещото лице д-р С. Ш., лекар в отделение но Съдебна медицина при УМБАЛ „Бургас“ АД – Бургас /т.2, л.183-185 от ДП/. Заключението установява, че в резултат на нанесени удари, стискане и натиск по пострадалата Ш., същата е получила кръвонасядания по гръдния кош, по горните и долните крайници, драскотини по дясна подбедрица, белег от рана в областта на шията, контузия на раменния пояс, с ограничени и болезнени активни и пасивни движения в дясна раменна става, болки в областта на врата и ръцете. Съдебният лекар изразил експертно становище, че описаните наранявания отговарят да са причинени по време и начин, както съобщава пострадалата, от действието на или върху тъпи предмети. Според него травматичните увреждания са причинили на пострадалата болка и страдание.

Липсва основание съдът да не даде вяра на заключението на ДНК експертизата, изготвено от вещото лице Д. К. по Протокол №23/ДНК-197 от 02.05.2023 г. / т.2, л.178 -180 от ДП/. При изследване на предоставените му обекти – обект №1 – обтривка от дясната ръка на Ю. Ш., обект №2 - обтривка от лявата ръка на Ю. Ш. и обект №3 – клетъчен материал от устната кухина на Ю. Ш. – експертът установил, че се определя един и същ ДНК профил, който съвпада с ДНК профила на Ю. Ш.. В различие от първата инстанция въззивната такава не стигна до извода, че посоченото заключение на ДНК експертизата установява участието на подс. С. в извършване на инкриминираните деяния, т. е. неговото авторство досежно разгледаните престъпления. Подобен положителен извод би могъл да се направи, ако по изследваните обекти беше установен биологичен материал, позволяващ ДНК профилиране и установяващ ДНК профила на подс. С. според Националната ДНК база данни. До такъв извод би било възможно да се достигне и в случай на изследване на доброволно предадените дрехи на подсъдимия, ако по тях се установи биологичен материал, носещ ДНК профила на пострадалата Ю. Ш.. Заключението на оценителната експертиза, изготвено в хода на разследването от вещото лице Веселин Гяуров и изслушано в съдебната фаза, установява, че пазарната стойност на една кутия цигари, марка „Davidoff SuperSlims Violet“, към 10.04.2023 г., възлиза на сумата 5, 50 лева.

Въззивната инстанция, както и първата такава, цени документите, приложени като писмени доказателства по делото, които по-горе бяха подробно цитирани.

Справките за съдимост на подс. С. установяват, че същият е многократно осъждан за различни престъпления от общ характер: за кражби по чл. 195, ал.1 от НК, за противозаконно отнемане на МПС с намерение да го ползва по чл.346 от НК и един път за грабеж по чл.198, ал.1 от НК, за които са му налагани различни по вид наказания – обществено порицание, пробация, лишаване от свобода. Справките установяват още, че подс. С. е търпял определено му като общо и увеличено наказание лишаване от свобода в размер на една година и пет месеца, считано от 24.04.2015 г. до 17.08.2016 г. Видно от справките за съдимост, подс. С. е изтърпял последното си наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца при първоначален строг режим в периода от 28.12.2016 г. до 27.10.2017 г. Това наказание му е било наложено с определение от 31.05.2018 г., в сила от 16.06.2018 г., по ЧНД №1495/2018 г. на Районен съд – Бургас, като общо наказание за престъпленията – предмет на разглеждане по НОХД №1471/2017 г. и НОХД №1258/2018 г., двете на Районен съд – Бургас.

Справките от Европейската информационна система за съдимост /ECRIS/ установяват, че с присъда № 6 KLs 190 Js 49866/2018 от 18.02.2019 г., влязла в сила на 26.02.2019 г., на Съда в Бремен, ФР Германия, подс. С. е осъден за престъпление кражба с използване на насилие или оръжие, или заплаха за използване на насилие или оръжие срещу лица, за което са му наложени наказания „Забрана за работа или дейност с непълнолетни или малолетни лица“, „лишаване от право/временно отнемане на възможността за заемане или назначаване на обществена длъжност“ и „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 9 месеца, като описаното деяние съответства на престъплението „грабеж“ по чл. 198, ал. 1 от българския НК.

Приложеният препис от решение №224 от 08.08.2023 г., влязло в сила на 15.08.2023 г., по ЧНД №933/2023 г. на Бургаския окръжен съд установява, че спрямо подс. И. С. е допуснато предаване на компетентните власти на Кралство Белгия в изпълнение на Европейска заповед за арест от 19.06.2023 г. за провеждане на наказателно разследване за престъпления, извършени на 23.07.2022 г. на територията на издаващата държава и квалифицирани като опит за изнасилване, посегателство върху сексуалната неприкосновеност с лишаване от свобода, опит за кражба с насилие при залавяне и с проникване с взлом по Наказателния кодекс на Кралство Белгия, като фактическото предаване на основание чл.52, ал.1 от ЗЕЕЗА е отложено до приключване на настоящото наказателно производство.

Съдебномедицинско удостоверение №133/2023 г. установява, че на 12.04.2023 г. пострадалата Ю. Ш. е била прегледана от съдебен лекар д-р С. Ш. в отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Бургас“ АД, като при прегледа били констатирани кръвонасядания по гръдния кош, по горните и долните крайници, драскотини по дясна подбедрица, белег от рана в областта на шията, контузия на раменния пояс, болки в областта на врата и ръцете.

Протокол за доброволно предаване от 12.04.2023 г. удостоверява, че на посочената дата И. С. С. доброволно е предал на полицейски орган следните свои вещи: шушлеково яке с качулка, черно на цвят, в горната част с камуфлажна разцветка, сива долница от анцуг, червен мъжки слип.

Протоколи за доброволно предаване удостоверяват предаването за целите на разследването на пет броя оптични носители - 4 броя DVD-R, марка „Maxell“ и 1 брой CD-R, марка „My Media“/, съдържащи записи от външни охранителни камери за видео наблюдение.

Приемайки, че съдържащите се в делото документи са събрани и приобщени по предвидения в НПК ред, между тях не са налице противоречия, относими са към предмета на спора и доизясняват обстоятелствата от значение за разкриване на обективната истина, съдилищата им се довериха, тълкуваха ги с оглед тяхното действително съдържание и ги ползваха при извеждане на фактическите и правни изводи по висящия спор.

Въззивната инстанция обсъди приложените по делото като писмени доказателствени средства протоколи, съставени при проведените действия по разследване: протокол за оглед на местопроизшествие от 10.04.2023 г., протокол за освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето Ю. Ш. от 10.04.2023 г., протокол за разпознаване на лице от мъжки пол от 12.04.2023 г., протокол за оглед на веществени доказателства – дрехи, предадени от И. С. С.. Запознавайки се със съдържанието на посочените протоколи, съдът ги намери за валидно изготвени в хода на досъдебното производство. Те са годни писмени доказателствени средства за установяване на правнорелевантни факти, а самите действия са били извършени в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Подробно цитираните в мотивите на присъдата, както и по-горе, протоколи за проведените действия по разследване са били подписани от всички присъстващи лица на съответното следствено действие без възражения и забележки относно начина на осъществяването му, както и относно направените при него констатации, описаните и фотографирани предмети и иззетите вещи. Предвид съставянето на въпросните протоколи в съответствие с императивите на НПК и липсата на възражения срещу тях, съдебните инстанции прецениха коментираните действия по разследване за законосъобразно извършени, а отразените в протоколите обстоятелства – като обективни и достоверни.

Двете съдебни инстанции цениха предметите, приобщени като веществени доказателства по делото - 2 монети с номинал от по 2 стотинки, 1 монета с номинал 1 стотинка, шушляково яке, сива анцугова долница, един брой тъмночервен мъжки слип, 4 броя DVD-R, марка „Maxell“ и 1 брой CD- R, марка „My Media“. Тези предмети са били надлежно описани в съответния протокол за оглед, както и снимани. Всички предмети, приобщени като веществени доказателства по делото, продължават да се пазят. Те затвърждават по несъмнен начин достоверността на изложените по-горе обстоятелства.

Въззивната инстанция цени като годни веществени доказателствени средства приложените по делото фотоснимки, подредени в няколко фотоалбума – към протокола за оглед на местопроизшествие, към протокола за освидетелстване на лицето Ю. Ш., към протокола за разпознаване на лице от мъжки пол, към протокола за оглед на веществени доказателства – дрехи, предадени от И. С. С.. Снимките са били направени в хода на образувания наказателен процес от специалист-технически помощник, участвал като такъв по време на посочените действия по разследване и доколкото НПК не предписва други специални изисквания за изготвянето на фотоснимките, липсва основание същите да се изключат от доказателствения обем и да не се ползват при установяване на относимата към спора фактология.

Направеният и изложен по-горе анализ на наличната по делото доказателствена съвкупност мотивира въззивната инстанция да сподели становището на първата за безспорно и убедително доказано авторство на разгледаните престъпления в лицето на подсъдимия С., а проверявания съдебен акт - да намери за обоснован.

Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен извод, към който се присъединява и въззивният – подсъдимият с деянието си, описано в пункт първи на обвинителния акт, е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.199, ал. 1, т. 4, вр. чл.198, ал. 1, вр. чл.29, ал. 1, б. „а” от НК, защото в условията на опасен рецидив той е отнел от владението на пострадалата Ю. Ш. пари в размер на сумата 55 лева и една кутия цигари, марка „Davidoff SuperSlims Violet“, на стойност 5, 50 лева, т. е. движими вещи на обща стойност 60, 50 лева, като е употребил за това сила и заплашване.

Въззивната инстанция, идентично с първата, прие, че в случая е осъществено съставното престъпление грабеж, чието изпълнително деяние включва два акта - принуда и отнемане, като принудата е средство, начин и условие за отнемането и го предхожда или се извършва едновременно с него. В казуса изпълнителното деяние е реализирано чрез активни действия, изразяващи се в упражняване на физическа сила спрямо пострадалата – подсъдимият блъснал силно пострадалата, съборил я на земята по корем и продължил да я натиска с крак, за да не може да стане, а когато пострадалата започнала да вика за помощ, той запушил с ръка устата и носа й и й наредил да не вика, едва когато тя изпълнила нареждането му, той отдръпнал ръката си и я попитал за пари.

Верен е също изводът на първия съд, че подс. С. е извършил грабежа чрез заплашване. Несъмнено е, че посочените агресивни действия на подсъдимия, ведно със съдържанието и повелителния тон на изречените думи: „Не викай!“ представляват заплашване по смисъла на чл.198, ал.1 от НК, тъй като по естеството си те са такива, че пораждат уплаха и застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на очевидна опасност здравето и живота на заплашената и физически по-слабата жена. Този извод се подкрепя и от последвалото поведение на самата пострадала, която при зададен й от похитителя въпрос дали има пари, тя не само му отговорила утвърдително, но и веднага извадила от джоба си всичките си пари и ги изсипала в ръката му, а той сам взел цигарите й.

В казуса е налице и характерната за грабежа насоченост на принудата – да се намали физическата защита на вещите - предмет на посегателство. Подробно описаните по-горе действия на подсъдимия, състоящи се в упражняване на физическа сила и психическо въздействие спрямо похитената, са били насочени към сломяване на нейната съпротива, като те са предшествали и съпътствали по време действията по отнемането и присвояването на вещите. По този начин подсъдимият окончателно е сломил съпротивата на пострадалата жена, за да я накара да изрази съгласие да отстъпи владението върху своите пари и цигари. Всъщност така подсъдимият е осъществил и втория акт на съставното престъпление грабеж – отнемането на вещите, което се състои в прекъсване на досегашната фактическа власт върху тях, упражнявана от собственика Ю. Ш. и установяване на своя такава от дееца С. върху чуждите пари и предмети. Иначе казано, настъпила е промяна във фактическата власт върху обектите на посегателство вследствие на деянието, с което и самото престъпление грабеж като резултатно се счита довършено.

Налице е и типичният предмет на присвоителното престъпление грабеж – чужди движими вещи, имащи определена стойност. Предмет на посегателство в случая са пари в размер на сумата 55 лева и кутия цигари, марка „Davidoff SuperSlims Violet“, с цена от 5, 50 лева, които заедно формират общата стойност на отнетото имущество от 60, 50 лева. Посочените пари и вещи категорично са били чужда собственост – притежание на пострадалата Ш., а подсъдимият, осъзнавайки това обстоятелство, й ги е отнел, като я принудил да се съгласи да му ги предаде в негова власт.

Освен коментираните обективни признаци на описаното деяние, както правилно е счел първостепенният съд, в случая са били налице и субективните елементи на разглежданото престъпление грабеж – пряк умисъл и присвоително намерение. Общоприето е в правната доктрина и в съдебната практика, че за субективната страна на престъплението се правят изводи въз основа на конкретните обективни действия на подсъдимия, а не съобразно неговите последващи обяснения за намеренията му. В казуса подс. С. е извършил поредица от взаимно свързани и логически последователни действия, които по-горе бяха подробно описани и които са обективен израз на формираната в съзнанието му ясна представа, че процесните пари и кутия с цигари не са негови, че те не му се следват на никакво законно основание, че той прекъсва упражняваната от пострадалия собственик Ю. Ш. фактическа власт върху парите и цигарите и установява своя фактическа власт върху тях противно на волята на притежателя им, използвайки за това физическа сила и психическо въздействие. Иначе казано, подс. С. е действал при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е имал желанието тези последици да се проявят в действителност.

Правилен е също изводът, че у подс. С. е било налично и специфичното за присвоителните престъпления намерение – за противозаконно своене на предметите на посегателство. Този субективен елемент е намерил своя обективен израз в поведението на подсъдимия, който е напуснал местопроизшествието, взимайки и отнасяйки със себе си чуждите вещи /пари и цигари/, като е искал да използва същите за себе си и което е сторил.

Законосъобразно е заключението на първата инстанция, че подс. Стоянов е осъществил коментирания грабеж в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „а” от НК. Този извод се основава на безспорно установената минала съдимост на подсъдимия и на факта, че настоящото престъпление е реализирано в границите на установения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок.

За да аргументира посочения квалифициращ елемент на настоящото престъпление, въззивният съд счете за необходимо първо да поясни правния регламент от българския Наказателен кодекс, изискващ в провежданото пред българския съд наказателно производство да се зачитат осъдителните присъди, постановени в други държави – членки на Европейския съюз.

Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.2 от НК, влязла в сила присъда, постановена в друга държава - членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България. Всъщност с тази норма в българското законодателство са включени и са станали задължителни за прилагане изискванията на Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24.07.2008 г. за съобразяване присъдите, постановени в държавите - членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства. Съгласно съображение 5 от преамбюла към цитираното рамково решение, същото следва да утвърди принципа държавите - членки да приемат, че присъда, постановена в друга държава - членка, поражда същите правни последици като присъда, постановена от собствените им съдилища според националното законодателство, независимо дали тези последици се разглеждат от националното законодателство като въпрос на факт или на процесуално или материално право. Според съображение 7 от същия преамбюл, последствията, произтичащи от присъда, постановена в друга държава - членка, следва да са равностойни на последиците от едно национално решение както в досъдебната фаза на наказателното производство, така и по време на съдебното производство и по време на изпълнение на присъдата. Именно поради това присъда, издадена от съд в друга държава-членка, ако е постановена за деяние, което съставлява престъпление и по българския НК, не изисква провеждане на процедура по чл.463 и сл. от НПК за нейното признаване и приемане за изпълнение.

В съгласие с чл.8, ал.2 от НК, както органите на досъдебното производство, така и съдилищата, следва да съобразяват присъдите, постановени в друга държава – членка на ЕС, отговарящи на изискванията на цитираната материалноправна норма, тъй като такива присъди представляват правнорелевантен факт относно съдимостта на обвиняемия, подсъдимия или осъдения, следователно значението и последиците от такива присъди са идентични с правния ефект от присъдите, постановени от българските съдилища, и тяхното съобразяване гарантира правилната преценка за наличието на предпоставките, визирани в чл.23, чл.25, чл.28 и чл.29 от НК и законосъобразното приложение на тези разпоредби.

В настоящия казус от записите, съдържащи се в системата ECRIS, установяват, че с присъда № 6 KLs 190 Js 49866/2018 от 18.02.2019 г., влязла в сила на 26.02.2019 г., на Съда в Бремен, ФР Германия, подс. С. е осъден за престъпление кражба с използване на насилие или оръжие, или заплаха за използване на насилие или оръжие срещу лица, за което му е наложено и наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 9 месеца. Цитираният осъдителен съдебен акт на съда във ФР Германия е за деяние, представляващо престъпление и по българския наказателен закон, като съответства на грабежа по чл. 198, ал. 1 от НК и следователно в съгласие с чл.8, ал.2 от НК правилно е ценен от първоинстанционния съд при определяне съдимостта на подсъдимия, респективно за наличието на предпоставките за опасен рецидив по чл.29 ал.1 б. „а” от НК. Посоченото наказание лишаване от свобода, постановено от съд на друга държава – членка на ЕС, е наложено за тежко умишлено престъпление, неговият размер от четири години и девет месеца, надвишава едногодишния срок, изискуем от чл.29, ал.1, б. „а“ от НК и същото е изтърпяно ефективно, макар и частично / около две години и шест – седем месеца по думите на подсъдимия/. Независимо, че само част от въпросното наказание лишаване от свобода е изтърпяна ефективно, това осъждане, реализирано в срока по чл.30 ал.1 от НК, изпълва предписанията за наличието на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „а” от НК. Настоящото деяние, извършено на 10.04.2023 г., попада в границите на установения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок и носи посочената правна характеристика, както правилно е приел първият съд.

Незаконосъобразен е обаче изводът, че разгледаното престъпление е извършено в условията на опасен рецидив и по чл.29, ал.1, б. „б“ от НК.

За да е налице опасен рецидив по цитирания законов текст, деецът трябва да е извършил престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК.

Видно от приложените по делото справки за съдимост, на подс. С. двукратно е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца при първоначален строг режим за две отделни престъпления по чл.346 от НК, съответно по НОХД №1471/2017 г. и по НОХД №1258/2018 г., двете на Районен съд – Бургас. С определение от 31.05.2018 г., в сила от 16.06.2018 г., по ЧНД №1495/2018 г. на Районен съд – Бургас на подс. И. С. е било определено на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК за престъпленията – предмет на разглеждане по НОХД №1471/2017 г. и №1258/2018 г., двете на Районен съд – Бургас, общо наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца при първоначален строг режим. На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато от определеното общо наказание лишаване от свобода изтърпяната част от наказанията по двете дела.

По цитираните две НОХД е налице едно осъждане, защото съгласно ППВС№2/1970г., изменено с ППВС №6/1983г., при реална съвкупност на престъпления е налице едно осъждане по смисъла на чл.29, ал.1, б. „б” от НК, макар наказанията да са постановени с различни актове. Въпросното общо наказание от десет месеца лишаване от свобода е изтърпяно от подсъдимия ефективно в периода от 28.12.2016 г. до 27.10.2017 г. и не е било допуснато условно предсрочно освобождаване със съответен изпитателен срок. Следователно настоящият грабеж, датиращ от 10.04.2023 г., се оказва извършен след изтичането на повече от пет години от изтърпяване на посоченото наказание от десет месеца лишаване от свобода. А според чл.30, ал.1 от НК правилата за повторността и опасния рецидив от същия закон не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Съобразявайки цитираната разпоредба, следва да се приеме, че осъжданията на подс. С. по НОХД №1471/2017 г. и по НОХД №1258/2018 г., двете на Районен съд – Бургас, считани като едно осъждане, не обуславят в казуса наличието на въпросния квалифициращ признак относно разгледания грабеж.

Срещу оправдателната част на присъдата, с която подс. С. е оправдан по обвинението за отнемане на парична сума над 55 лева и до размер на 60 лева, не е подаден въззивен протест от прокурора при първоинстанционната прокуратура. При служебната проверка въззивната инстанция намери, че в посочената му част съдебният акт е законосъобразен и обоснован, тъй като липсват доказателства, установяващи, че подсъдимият принудително е отнел от пострадалата с намерение противозаконно да присвои парична сума, надвишаваща 55 лева и до размер на сумата 60 лева, за каквато е повдигнатото обвинение.

Безспорно установените фактически констатации, изведени от събрания на досъдебното производство и в съдебната фаза доказателствен материал, дават основание на въззивната инстанция да приеме за законосъобразен формирания от първия съд правен извод, че подсъдимият с описаното в пункт втори на обвинителния акт деяние е осъществил обективните и субективните елементи на престъплението по чл.150, ал.1 от НК, защото той е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, като деянието е извършено чрез употреба на сила и заплашване.

В пълно съответствие с наличната по делото доказателствена съвкупност първата инстанция е заключила, че подсъдимият е извършил от обективна страна активни действия спрямо пострадалата Ю. Ш., на 39 години, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление – след като накарал пострадалата да отиде на скришно място в храстите, той свалил панталона си леко надолу, извадил половия си член и започнал да мастурбира, заставил пострадалата да си свали клина надолу, хванал я за ръката и насила я обърнал с гръб към себе си, дърпал клина й надолу, а тя го дърпала нагоре, викала: „Не!“ и плачела, заплашил я, че ще извади нож, пъхнал ръката си под клина й и започнал да я опипва по бедрото и меките части на таза, продължавайки да мастурбира докато постигнал полово удовлетворение.

Законосъобразен е изводът, че подс. С. е извършил коментираното блудство чрез употреба на сила. Той е използвал физическа сила спрямо пострадалата, като насила я обърнал с гръб към себе си, дърпал клина й надолу и въпреки съпротивата й започнал да я опипва по бедрото и меките части на таза, като продължавал да мастурбира докато еякулирал.

Верен е също изводът, че в случая блудството е осъществено и чрез заплашване. Тъй като пострадалата се противопоставяла на действията на подсъдимия, същият я заплашил, че ще извади нож. Току – що приложените спрямо нея агресивни действия на подсъдимия по повод отнемането на парите й и съобщението му за възможно използване на въпросното хладно оръжие със сигурност са породили у пострадалата реален страх от извършването на такова непосредствено деяние, което създава очевидна опасност здравето и живота й.

Наред с обсъдените обективни признаци на престъплението, първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая присъстват и елементите от субективната страна на деянието - пряк умисъл и специална цел - да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление. Всички данни по делото несъмнено сочат, че подс. С., с оглед на неговата възраст, житейски и социален опит, физическо и психично развитие, степен на образование и съдебно минало, добре е разбирал, че извършва нещо недопустимо и непозволено от закона, като заставил насила непознатата жена да си свали клина надолу и въпреки волята й я опипвал по бедрото и меките части на таза, заплашвайки я, че ще извади нож, като през цялото време мастурбирал докато удовлетворил напълно половото си желание. Извършените от него действия по избор на отдалечено, безлюдно и скришно място, както и по избор на жертвата – непозната и непридружавана от никого жена, за да осъществи посегателството, са обективен израз на оформените в съзнанието му представи за общественоопасния характер на деянието му и неговите вредни последици.

Законосъобразно е също становището на съда за наличието на специалната цел в дейността на подсъдимия - да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление. Този извод убедително се обосновава от конкретно извършените от подсъдимия действия – накарал непознатата и вече уплашена жена да отиде на скришно място, заставил я да свали клина си надолу, свалил своя панталон, започнал да мастурбира, обърнал жената с гръб към себе си, дърпал клина й надолу, опипвал я по бедрото и по меките задни части, постигнал полово удовлетворение.

С изложените съображения въззивната инстанция се присъедини към заключението на първата относно формата на вина на разгледаното престъпление и присъствието на специална цел в реализираната от подсъдимия деятелност.

Водим от всичко по-горе изложено, въззивният съд намери, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Същата е постановена в пълно съответствие с разпоредбите на чл.199, ал.1, т.4, чл.198, ал.1, чл.150, ал.1, чл.29, ал.1, б. „а“, чл.11, ал.2 от НК. Изпълнени са предписанията на тези законови норми за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия за разгледаните престъпления с цитираните правни характеристики и липсват предпоставките, визирани в чл.304 от НПК, за оправдаването му.

Въззивната инстанция обсъди внимателно оплакването за несправедливост на присъдата, тъй като с въззивната жалба на защитника на подсъдимия се претендира намаляване на наложените наказания, а в хода на съдебните прения във въззивното производство подсъдимият и неговите защитници акцентират именно на посочения недостатък на съдебния акт и молят за намаляване на наложените наказания лишаване от свобода, които да бъдат определени и за двете престъпления при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Въззивният съд намери тези искания за частично основателни.

Доколкото индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, то съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие на наказателна репресия върху извършителя с оглед постигане целите на специалната и генералната превенции. Важно е също във връзка с определянето на наказанието да се посочи установеното в съдебната практика принципно разбиране, че при индивидуализацията на наказанието не може да се прилага механичен, формален подход при преценката на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.

Съобразявайки горните принципни положения, въззивният съд прие, че в случая при индивидуализацията на наказанията лишаване от свобода съгласно чл.54 от НК в размери, съвпадащи със средните предвидени в приложимите за казуса материалноправни норми на чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 от НК и чл.150, ал.1 от НК, първата инстанция не е съобразила подобаващо степента на обществена опасност на конкретните престъпления и всички смекчаващи отговорността обстоятелства, надценила е степента на обществена опасност на подсъдимия и значението на отегчаващите вината обстоятелства, необосновано е отдала приоритет на генералната превенция.

При решаване на въпроса за наказанията първата инстанция се е въздържала да посочи изрично своята оценка за степента на обществена опасност на конкретните престъпления и на подсъдимия като деец. Допълвайки мотивите й, въззивният съд намери, че разгледаните деяния не разкриват някаква специфика, тяхната обществена опасност не се различава съществено от типичните случаи на грабеж при опасен рецидив по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 от НК, съответно на блудство спрямо лице, навършило 14 години, по чл.150, ал.1 от НК, предвид особеностите на предмета на престъплението грабеж и неговата обща стойност – движими вещи без особена значимост /кутия с цигари/ и пари на обща стойност от 60, 50 лева, предвид механизма, времето и мястото на извършване на всяко от деянията, личността на покушената и интензитета на упражнените спрямо нея физическо насилие и психическо въздействие. С оглед тези характеристики на конкретните престъпления, настоящата инстанция прие, че степента им на обществена опасност е в пределите на обичайната за коментирания вид противообществени деяния.

На следващо място, прие, че при осъществяване на обсъдените престъпления подс. С. се е изявил като деец с висока степен на обществена опасност, която се определя като такава с оглед проявените от него дързост и упоритост при извършване на грабежа и с оглед използваните от него физическа слабост и психическа неустойчивост на пострадалата при реализиране на блудството. Особено показателен за високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец и за неуспешния процес на поправяне у него е фактът, че той вече е понесъл една интензивна наказателна репресия, изразяваща се в изтърпяване, макар и частично, на наказание лишаване от свобода в размер от четири години и девет месеца, която очевидно не е довела до положителен ефект на поправяне у него и дава основание да се приеме, че минимално по размер наказание за разгледаните деяния също няма да го поправи и превъзпита. В същата насока показателен е и фактът, че подсъдимият вече е изтърпял ефективно още две наказания лишаване от свобода, при това определени му като общи за съвкупност от престъпления, а именно една година и пет месеца лишаване от свобода и десет месеца лишаване от свобода.

Обсъждайки наказанията на подсъдимия, въззивният съд взе предвид подбудите и причините за извършване на престъпленията, които се състоят в ниската обща и правна култура на подсъдимия, слабите му морално-волеви задръжки, незачитане от него правото на собственост на другиго, стремежа му да се обогати по бърз и лесен начин, незачитане половата неприкосновеност на личността, утвърдените у него престъпни наклонности, най- вече към посегателства против собствеността.

В дейността си по индивидуализация на наказанията съдът неправилно е оценил значението на завишаващите наказателната отговорност фактори. Коментирайки обстоятелствата, значими за размера на наказанията, въззивната инстанция намери, че първата необосновано е приела баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства досежно санкцията и за двете разгледани престъпления.

В обхвата на утежняващите обстоятелства следва се включи единствено обремененото съдебно минало на подс. С.. То съдържа, извън последното осъждане, постановено от съда на ФР Германия през 2019 г. и обосноваващо квалификацията „опасен рецидив“, множество други осъждания за различни по вид умишлени престъпления от общ характер, за които С. е понесъл различни по вид и размер наказания, в това число и лишаване от свобода.

В кръга на отегчаващите вината обстоятелства, налагащи завишаване на наложените наказания, не следва да се съобразяват факти, свързани с процесуалното поведение на обвиняемия/ подсъдимия, каквито са непризнаването на вината, недаването на достоверни обяснения или отказа да даде обяснения по обвинението, некритичното отношение към извършеното, тъй като това е недопустимо. Конкретното поведение на обвиняемия/ подсъдимия в наказателното производство е израз на правото му на защита, гарантирано от процесуалния закон. Затова липсата на критичност и демонстрирано разкаяние са факти, които не могат да се интерпретират във вреда на подсъдимия и да утежняват наказателноправното му положение.

Разисквайки наказанията, съдът не е оценил в достатъчна степен значението на намаляващите наказателната отговорност обстоятелства. Правилно е съобразил като смекчаващо вината обстоятелство оказаното от обв. С. съдействие на разследването с доброволното предаване на дрехите си, с които е бил облечен по време на извършване на деянията, както и с направените още на първия си разпит като обвиняем признания относно авторството си на грабежа. В посочената група от значими за наказанието обстоятелства следва да се отнесе много ниския общ размер на отнетото при грабежа имущество, възлизащ на сумата 60, 50 лева, който е близо 13 пъти по-нисък от размера на минималната работна заплата към инкриминираната дата – 780 лева. В категорията на облекчаващите фактори следва да се включат още тежкото семейно и материално положение на подсъдимия, който се заявява като баща на едно малолетно дете и не разполага с трудови доходи за издръжката на семейството си, тъй като не работи поради трудното намиране на подходяща работа, предвид липсата на образование и каквато и да е било професионална квалификация.

Въззивната инстанция не сподели оценката на първата, че направеното от подсъдимия признание на обвинението и изразеното от него съжаление за извършеното са формални и не следва да се отчитат като смекчаващи отговорността му обстоятелства. Не са изложени аргументи в подкрепа на този извод и като не намери данни, въз основа на които да приеме, че подсъдимият не е искрен в признанията си по обвинението и в изказаното съжаление за стореното, въззивният състав добави към обсъжданата категория обстоятелства самопризнанията на подсъдимия и заявените от него пред двете инстанции съжаление и разкаяние за постъпките си.

Вярна е обаче преценката на съда, че възрастта на подсъдимия, на 28 години, към инкриминираната дата, не следва да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство. Посочената възраст, както и настоящата такава на подсъдимия – на 30 навършени години, предпоставя достатъчно житейски опит на лицето. „Младата възраст” може да се приеме като смекчаващо обстоятелство, само ако същата е близка до непълнолетието, характеризиращо се с недостатъчна зрялост на индивида.

Изчерпателно изброявайки и коментирайки всички смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, въззивната инстанция прие, че същите не са многобройни по смисъла на чл.55 от НК и съобразно константната съдебна практика по този въпрос, нито някое от тях е изключително по своя характер, поради което те не обуславят в случая налагане на наказание съгласно изискванията на чл.55 от НК. По тези съображения намира за правилно решението на първоинстанционния съд за определяне на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК.

Независимо от горното, съвкупната преценка на всички значими за наказанието обстоятелства, обсъдени по-горе, не изисква определяне на санкциите в размери, съвпадащи със средните предвидени в приложимите норми на чл.199, ал.1, т.4 от НК и чл.150, ал.1 от НК, в каквато насока е решението на първата инстанция. Индивидуализираните така наказания от десет години лишаване от свобода за престъплението грабеж при опасен рецидив и пет години лишаване от свобода за престъплението блудство спрямо лице, навършило 14 години, са завишени по размер, несъответни са на обичайната степен на обществена опасност на разгледаните деяния, на действително установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и на тяхното съвкупно значение за конкретните наказания, поради което последните се явяват несправедливи.

Определените от първия съд съобразно чл.54 от НК наказания, съвпадащи със средните размери на установените в разпоредбите на чл.199, ал.1, т.4 от НК и чл.150, ал.1 от НК наказания лишаване от свобода, са израз на необоснована и безполезна строгост към подсъдимия, тъй като с нищо в повече не биха допринесли за неговото поправяне и превъзпитание, нито биха засилили възпиращия ефект на санкцията върху другите членове на обществото, нито ще гарантират в повече изпълнението на генералната превенция.

По изложените съображения и отчитайки наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и най-вече много ниския общ размер на отнетото при грабежа имущество, възлизащ на сумата 60, 50 лева, и оправдаването на подсъдимия по един от признаците на опасния рецидив, този по чл.29, ал.1, б. „б“ от НК, въззивният съд прецени, че за извършените престъпления следва да се определят в съгласие с чл.54 от НК наказания, съответно при изявен превес на смекчаващите вината обстоятелства за престъплението грабеж и при лек превес на тези обстоятелства за престъплението блудство, както следва: за престъплението по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 от НК - шест години лишаване от свобода и за престъплението по чл.150, ал.1 от НК – четири години лишаване от свобода. Тези наказания са под средните размери, предвидени в цитираните законови текстове, като за второто посочено престъпление санкцията е доста над възможния минимален размер на установеното наказание. Такива по вид и размер наказания апелативният съд намира за правилно определени с оглед на всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства. Наказания с размери, различни от посочените, ще бъдат безполезно високи или неоправдано ниски, поради което не биха допринесли за поправянето и превъзпитанието на дееца, не биха въздействали възпитателно и предупредително-възпиращо върху другите членове на обществото. По тези съображения, въззивният съд намира, че следва да измени обжалваната присъда, като намали размерите на наложените наказания лишаване от свобода, съответно на шест години за грабежа и на четири години за блудството.

Изменението на проверяваната присъда чрез намаляване размерите на наложените на подсъдимия наказания обуславя изменение на акта и в частта му, с която на подсъдимия е определено общо наказание съгласно чл.23, ал.1 от НК. В тази връзка следва да се отбележи, че становището на първия съд, според което деянията на подсъдимия - предмет на разглеждане по настоящото дело, се намират в условията на реална съвкупност помежду си съгласно чл.23 ал.1 от НК, е законосъобразно. Това е така, защото подсъдимият с две отделни деяния е осъществил съставите на две отделни престъпления – по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 от НК и по чл.150, ал.1 от НК, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. С оглед на това, първата инстанция правилно е преценила, че са налице предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, които регламентират законовата възможност за съда, като определи наказание за всяко отделно престъпление, да наложи на подсъдимия едно общо наказание за всички престъпления, включващи се в съвкупността, което да е най-тежкото от наказанията за отделните престъпления. В съответствие с цитираната разпоредба и съобразявайки намалените по размер наказания за двете обсъдени деяния, като общо наказание за разгледаните престъпления по настоящото дело на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което е по-тежкото измежду двете отделни наказания лишаване от свобода.

В заключение, въззивният съд прие, че следва да измени обжалваната присъда в коментираните й части, като на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК, прилагайки закон за същото наказуемо престъпление, да оправдае подсъдимия по обвинението за грабеж, извършен в условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б. „б” от НК и на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК да намали размерите на наказанията, наложени на подсъдимия за настоящите престъпления, както следва: за деянието по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 от НК – от десет години на шест години лишаване от свобода и за деянието по чл.150, ал.1 от НК – от пет години на четири години лишаване от свобода, а определеното общо наказание да редуцира от десет години на шест години лишаване от свобода.

С атакуваната присъда първостепенният съд се е произнесъл и по въпроса за изпълнението на наложеното на подсъдимия общо наказание лишаване от свобода, като правилно е постановил същото да се изтърпи при първоначален строг режим, но неправилно се е позовал на текста на чл.57, ал.1, т.2 б. „б“ от ЗИНЗС. В случая не е изпълнена тази хипотеза, защото, както по-горе се поясни, от изтърпяване на предходното наказание десет месеца лишаване от свобода, считано от 27.10.2017 г., са изтекли повече от пет години. Липсват сигурни данни каква част от наложеното от германския съд наказание четири години и девет месеца лишаване от свобода подсъдимият е изтърпял и на коя дата същият е бил освободен от затвора. При това положение следва да се приеме, че подсъдимият трябва да търпи определеното и намалено от въззивната инстанция общо наказание от шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим съгласно чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС, който предписва първоначален строг режим за осъдените на лишаване от свобода за повече от пет години за умишлени престъпления, какъвто е и настоящият случай. Предвид на това присъдата следва да се измени в обсъдената й част, като се измени посоченото законово основание за постановения първоначален строг режим за изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода.

В съответствие с чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът е приспаднал от срока на наложеното общо наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР на 12.04.2023 г. и за срок до 72 часа с постановление на прокурора в периода 12.04. – 13.04.2023 г., както и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 14.04.2023 г. Съблюдавайки нормата на чл.189, ал.3 от НПК, първостепенният съд правилно е осъдил признатия за виновен в извършване на разгледаните престъпления И. С. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата 1647, 87 лева, а на Окръжен съд – Бургас – сумата 540 лева, представляващи направени разноски по дело.

В останалите й части, в които присъдата не подлежи на изменение, тя следва да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована, съгласно чл.338 от НПК.

Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд