Решение № 4039 от 18.4.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 235/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 от АПК вр.чл.82 ЗВ. Образувано е по жалба на „Аква Шелс“ ЕООД, [ЕИК], против Решение № 5/12.01.2024г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на основание чл.79а, ал.1, т.3 и т.4 от ЗВ е отнето издаденото на дружеството разрешително за ползване на повърхностен обект № 22360028/20.04.2016г., изменено с Решение № 90/19.05.2021г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“. Жалбоподателят релевира доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Конкретно сочи, че административният орган не е съобразил представените от дружеството документи, както и настъпилите форсмажорни обстоятелства – пандемия от COVID-19. Твърди, че на 13.09.2023г. е изразил становище във връзка с уведомителното писмо за образуване на административно производство. Сочи, че поради пандемията от COVID-19 доставката на поръчаните линии от Норвегия е била затруднена по независещи от дружеството причини. Навежда аргументи, че е представил на административния орган писмото от Норвегия и План за мониторинг от 13.11.2020 г. и 10.09.2023г. Излага съображения, че извършването на нов план за мониторинг е във връзка с актуализацията на разрешителното по Решение №90/19.05.2021 г. за изменение на Разрешително №22360028/02.04.2016 г. Предвид това не са настъпили нови факти и обстоятелства, не са изменени условията за упражняване на дейността, извън частта относно установяване годността на водата. Сочи, че фактът на извършена поръчка към Норвегия за доставка на линии представлява упражняване на правата, предоставени с разрешителното. Пояснява, че поръчката на нови буйове, котви и вериги е била предизвикана, защото наличните са били унищожени от извършващи риболов лица. Жалбоподателят твърди, че е очаквал доставка на буйове, котви и вериги през м.11.2023 г., но бил уведомен, че ще бъдат доставени през м.03.2024 г. По изложените съображения отправя искане да бъде отменено оспореното решение. В съдебно заседание, чрез адв. Е., поддържа жалбата на изложените в нея доводи. Твърди, че няма произнасяне по депозирания на 10.09.2023 г. План за мониторинг. Ответникът – Директорът на Басейнова дирекция «Черноморски район», чрез процесуалния си представител – ст. ю.к.С., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на оспорения административен акт. Счита, че към момента не е изградена мидена ферма, както и не е започнал процес по изграждане на такава. Навежда доводи, че изискването за представяне на доклад по чл.48 от ЗВ, е само формално спазено, тъй като с всеки доклад се заявява защо не е било започнало изпълнението. В разрешително за ползване на повърхностен обект от 02.04.2016 г., изменено с Решение от 19.05.2021 г., е имало конкретни срокове за различните етапи на построяване и изграждане на мидената ферма, като нито един от тях не е реално изпълнен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят „Аква Шелс“ ЕООД е титуляр на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 22360028/20.04.2016г., издадено от директора на БДЧР за ползване – аквакултури и свързаните с тях дейности – ферма за култивирана черна мида, с място на ползване – акваторията на Черно море в района на залив „Каварна“, град Каварна, община Каварна. Основните процеси по изграждане на мидената ферма са свързани с поставянето на плаващи линии, закотвени от двете страни с метални фабрично изработени котви, които ще представляват 120 бр. полиетиленови тръби УВ-устойчиви, които в двата си края са заварени с капи, на които са монтирани вентили с бързи връзки за напомпване. По дължината на всяка тръба с въжени гаши и главно въже се закрепва мрежен колектор, който е дълбок 4.0 м. и създава оптимални условия за захващане на спатовия материал. Срокът на действие на разрешителното е 31.03.2031 г., а срокът за изграждане на съоръжението е до 31.03.2021 г. Предвидено е в 30-дневен срок след влизане в сила на разрешителното, да се разработи и представи за одобрение от директора на БДЧР план за собствен мониторинг за качеството на водите в района на разрешеното ползване, съгласно изискванията на чл.70 от Наредба №1/11.04.2011 г. за мониторинг на водите. Пробонабирането и изследванията да започнат след изграждане на първите линии на фермата за миди и се извършват съгласно посочените в таблицата показатели и честота. Неразделна част към разрешителното е Приложение №1. По заявление вх.№РР-5335/12.02.2021 г. на „Аква Шелс“ ЕООД с Решение №90/19.05.2021 г. на директора на БДЧР е изменено Разрешително №22360028/20.04.2016 г., като навсякъде в разрешителното думите „изградена“ и „изграждане“ са заличени и заменени с „монтирана“ и „монтиране“, в раздел „Срок на действие на разрешителното“ се посочва „краен 31.12.2031 г.“. Условие 1 от Раздел „Задължение за провеждане на собствен мониторинг“ се изменя, като става – пробонабирането и изследванията да се осъществяват след влизане в сила на настоящото решение и одобряване на план за собствен мониторинг“. Заличава се раздел „Условия при изграждане на съоръжението/ята/“, като на негово място се записва раздел „Условия при инсталиране/монтаж/ на съоръжението/ята/“: 1.1 да извърши монтаж на фермата за миди с посочената в разрешителното конструкция и в срока на действие, съгласно представен план-график, 1.1.1. Първи етап – монтиране на 30 бр. линии, ще стартира през 06.2022 г., 1.1.2 Втори етап – монтиране на 33 бр. линии, ще стартира през 06.2023 г., 1.1.3 Трети етап – монтиране на 57 бр., линии ще стартира през 04.2024 г. Във връзка с извършена на 28.06.2021г. проверка на място и по документи на обекта по издаденото Разрешително №22360028/20.04.2016 г., изменено с Решение №90/19.05.2021 г. на директора на БДЧР, било издадено НП № 137/03.12.2021г. /л.99 преписка/, с което на дружеството – жалбоподател били наложени имуществени санкции за непредставяне на план за собствен мониторинг до 05.07.2021г. – нарушение на чл.48, ал.1, т.11 ЗВ, както и за неизпълнение на условията по т.2.2, т.2.3 и т.2.4 от Раздел „Условия, при които се разрешава ползване на водния обект“ от Приложението към издаденото разрешително. Издаденото НП било потвърдено с Решение по АНД № 10/2022г. на РС – Каварна, влязло в сила на 14.07.2022г. Извършена е съвместна проверка с ИАРА и експерт при БДЧР с осигурена от Морска администрация Варна – патрулна лодка, на място в разрешената за ползване акватория на Черно море, определена с Разрешително №22360028/20.04.2016 г., резултатите от която били обективирани в Констативен протокол №В-357/03.08.2022г. /л.110/. Установено е, че миденото поле е маркирано със специални обозначителни знаци с проблясваща жълта светлина, съгласно изискванията на IALA. Не е установено изграждането на линии. Посочено е, че дружеството има одобрен план за собствен мониторинг от директора на БДЧР, като не е бил представен доклад, съгласно чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ. С писмо изх. № 26-00-5855/АЗ/16.11.2022 г. на директора на БДЧР е изискано от „Аква Шелс“ ЕООД в 7-дневен срок да представи за одобрение план за собствен мониторинг за качеството на водите в района на разрешителното за ползване. В указания срок с Писмо вх.№ 26-00-5855/А4 от 08.02.2023г. дружеството е представило План за собствен мониторинг за качеството на водите в района на 3 км. северно от гр. Каварна, залив на гр. Каварна, област Добрич, от дата 18.05.2016г. На 02.03.2023 г. в изпълнение на чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ „Аква Шелс“ ЕООД е депозирало в деловодството на БДЧР Доклад /л.121-123 от адм. преписка/ за изпълнение условията в Разрешително №22360028/20.04.2016 г. за ползване на повърхностен воден обект /мидена ферма/ за 2022 г. На 21.06.2023г. е била извършена съвместна проверка на място от ИАРА и експерт при БДЧР с осигурена от Морска администрация Варна – патрулна лодка, в разрешената за ползване акватория на Черно море, определена с Разрешително №22360028/20.04.2016 г., резултатите от която са обективирани в Констативен протокол №В-325/21.06.2023 г. Обходени са били крайните точки на разрешената за ползване акватория, при която е установено, че миденото поле не е маркирано със специални обозначителни знаци с проблясваща жълта светлина, съгласно изискванията на IALA. Не е установено изграждането на линии. Установено е, че дружеството няма одобрен план за собствен мониторинг от директора на БДЧР, съгласно изискванията на Решение №90/19.05.2021 г. Одобрения с писмо изх.№26-00-1720/2/13.02.2018 г. план за собствен мониторинг към датата на проверката не е бил актуален, тъй като с Решение №90/19.05.2021 г. е поставено изискване за разработване на нов и предоставянето му в БДЧР за одобрение от Директора на БДЧР. Констатирано е, че дружеството е уведомено за необходимостта от коригиране на плана за собствен мониторинг с писмо изх.№26-00-5855/А2/03.09.2021 г., получено лично от управителя на дружеството на 02.02.2023 г. Съгласно раздел „Условия при инсталиране/монтаж/ на съоръжението/ята/, през м.06.2022 г. е следвало да стартира Първи етап от изграждане – монтиране на 30 бр. линии, а през юни 2023 г. Втори етап – монтиране на 33 бр. Установено е, че към момента на проверката не са налични данни за полагане на нито една линия в разрешената за ползване акватория на Черно море. С писмо изх.№РР-5335/А6-07.09.2023г. /л.35/, на основание чл.26 от АПК вр. чл.79а, ал.1 от ЗВ, дружеството е било уведомено за започване на административно производство по издаване на решение за отнемане на разрешително за ползване на повърхностен обект № 22360028/20.04.2016г. Във връзка с извършена проверка и писмо изх.№РР-5335/А6-07.09.2023 г. на директора на БДЧР, с писмо изх.№ 145/12.09.2023 г. „Аква Шелс“ ЕООД е изразило становище по констатациите от 21.06.2023 г. Посочило е, че с оглед Ковид 19 са срещнали трудности с доставките на оборудването от Норвежкия си партньор, за което са били уведомили БДЧР, като са приложили писмото. Имат уверение, че доставката на линиите ще се случи през м.03.2024 г., като за втори етап линиите също следва да бъдат доставени от същия доставчик. Относно трайното обозначение е изразено становище, че миденото поле е било обозначено с маркировъчни буйове през 2020 г. Изложено е, че впоследствие, недобросъвестни рибари са били отрязали и погубили/откраднали същите. След маркирането на полето, Басейнова дирекция е била надлежно уведомена, заедно с приложен снимков материал. Същата година служители на БДЧР са извършили проверка на място, при която е установено, че миденото поле е овеховано. Предприети са били мерки по поставката на нови буйове, котви и вериги, като очакват да ги получат през м.11.2023 г., като полето ще бъде маркирано и овеховано, за което ще уведомят дирекцията. С писмото прилагат План за собствен мониторинг. С Решение № 5/12.01.2024г. директорът на БДЧР приел, че са налице основания по чл.79а, ал.1, т.3 и т.4 от ЗВ за отнемане на разрешителното на дружеството. В тази връзка е съобразено, че съгласно представен с писмо вх.№РР-5335/А4/26.04.2021 г. в БДЧР план график за монтиране на съоръженията, първият етап включва монтаж на 30 бр. линии с начало в срок до 06.2020 г., втори етап – 33 бр. линии с начало в срок до 06.2023 г. и трети етап – 57 бр. линии с начало в срок до 04.2024 г. Във връзка с представения план график е било издадено Решение №90/19.05.2021 г. за изменение на разрешителното за ползване на воден обект. Съгласно т. 1.1 от Раздел „Условия при изграждане на съоръжението/ята/“ от Приложението към Разрешително №22360028/20.04.2016 г. към юни месец 2023 г. е следвало да бъдат положени 63 бр. линии. При извършена на 21.06.2023 г. от експерти на БДЧР съвместно с представители на ИАРА – Добрич, било установено, че не е изградена мидена ферма тип понтонна конструкция от 120 бр. тръбни линии с дължина на тръбата 135 м. и дължина на колекторна мрежа 135 м.; разрешената площ за ползване не е обозначена с трайни плаващи знаци, снабдени със светлопробляскваща апаратура, съгласно изискванията на IALA. Посочено е, че не се установява ползване на водния обект. Директорът изложил мотиви, че не е бил представен актуализиран собствен план за мониторинг, а представения такъв във връзка с писмо изх.№РР-5335/А6-07.09.2023 г. не е бил одобрен от Директора на БДЧР, тъй като отново не е актуализиран, не са планирани дейности със срок по реалното изграждане на мидената ферма. С оглед твърденията на жалбоподателя за унищожаване на маркировъчните буйове от недобросъвестни рибари била изискана информация от ИАРА. От писмо с.д.№3116/01.03.2024 г. от ГД „Рибарство и контрол, отдел РК – Черно море“, сектор РК Добрич, се установява, че при извършена проверка в архива на сектор Добрич, липсват констатирани нарушения за периода 2020-2023 г., свързани с извършването на стопански или любителски риболов в залив Каварна, гр. Каварна. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл.79а, ал.1, вр.чл.52, ал.1, т.4 от ЗВ, в предвидената от закона форма и не страда от пороци, обуславящи неговата нищожност. Актът съдържа минимално изискуемите реквизити по чл.59 от АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването му. Между страните не се спори, че жалбоподателят е титуляр на разрешително №22360028/20.04.2016 г. за ползване на повърхностен воден обект, изменено с Решение №90/19.05.2021 г. за ползване на аквакултури и свързаните с тях дейности – ферма за култивирана черна мида от акваторията на Черно море в района на залив „Каварна“, гр. Каварна, общ. Каварна. Съгласно разпоредбата на чл.79а, ал.1 от ЗВ, органът по чл.52, ал.1 може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на поне едно от посочените в разпоредбата седем условия, като в случая с решението на директора на БДЧР е прието, че са налице условията по чл.79а, ал.1, т.3 – нарушаване условията на разрешителното и т.4 - неупражняване на права, предоставени с разрешителното, в определения в него срок. От доказателствата по делото безспорно се установява неизпълнение от страна на жалбоподателя на заложените в издаденото разрешително условия и изисквания, както и неизграждането на мидената ферма съобразно сроковете на отделните етапи, при това след период от около 7 години от издаване на първоначалното разрешително. Неизграждането на фермата след този период е факт, който не се оспорва от жалбоподателя. Наведените доводи са в насока обосноваване на обективна невъзможност за изпълнение на изискванията по разрешителното и изграждане на фермата, произтичащи от забавено изпълнение на контрагенти, Ковид кризата и действия на трети лица при извършване стопански и любителски риболов. Същите, от една страна са ирелевантни спрямо основанията, на които е отнето разрешителното, а от друга са изцяло декларативни и неподкрепени с конкретни факти и доказателства. От събраните в хода на административното производство доказателства безспорно се установява, че титулярят на разрешителното, към датата на поредната последна проверка преди издаване на оспорения акт, не е извършил действия по монтиране/изграждане на съоръженията. В този смисъл са констатациите от проверките, извършени на 03.08.2022г. - документирана с протокол № В-357/03.08.2022г, и на 21.06.2023г. - документирана с протокол № В-325/21.06.2023г., в които е посочено, че „не е установено изграждането на линии“. Тези обстоятелства не са оспорени от жалбоподателя, като твърденията му са, че неупражняването на правата по разрешителното не се дължи на недобросъвестното му поведение. В тази връзка, съдът намира, че твърдяната поръчка на конструкцията за линии от Норвегия, доколкото изобщо може да се счете за доказана от представената оскъдна кореспонденция, не би могла да оправдае неизпълнението на условията по издаденото разрешително. Забавянето й би могло да представлява основание за известен толеранс в определените с разрешителното срокове, но не и да оправдава период на неизпълнение като процесния. Писмото е приложено на л.128 от административната преписка на английски език, като същото е от 20.07.2020г. Прави впечатление изключително дългият период от време от 20.07.2020г., в който жалбоподателят не е предприел алтернативни действия по осигуряване на необходимите материали и средства за изграждане на фермата. Решение №90 от 19.05.2021 г. на директора на БДЧР за изменение на разрешително №22360028/20.04.2016 г. е издадено във връзка със Заявление на „Аква Шелс“ ЕООД, което е мотивирано с позоваване на писмо от оферента в Норвегия и пандемичната обстановка в световен мащаб. В мотивите не е посочена дата на писмото от оферента в Норвегия, но доказателствата по делото навеждат на извод, че се касае за същото писмо от 20.07.2020 г. В конкретния случай е безспорно установено, че дружеството не е упражнило правата, предоставени му с разрешително №22360028/20.04.2016 г., изменено с Решение №90/19.05.2021 г. на директора на БДЧР, в определения в него срок, поради което е налице хипотезата по чл.79а, ал.1, т.4 от ЗВ. Съдът намира, че по делото са налице достатъчно данни, че дружеството е бездействало и не е осъществило правото си на монтиране и ползване на ферма за култивирана черна мида в един достатъчно дълъг период от време, при предоставени редица възможности и допълнителен срок от страна на административния орган, включително изграждане на съоръжението на етапи. Нещо повече, ирелевантни са причините, поради които не са изградени линии и не е започнало ползване на ферма за култивирана черна мида. Отнемането на разрешителното няма санкционен характер, не е свързано с виновно поведение на титуляра, а цели освобождаването на природен ресурс и предоставянето му на друг ползвател, което е изцяло в съответствие с целите по чл.2 от ЗВ - да се осигури управление на водите в интерес на обществото. Целите по чл.2, ал.1 от ЗВ се постигат чрез комплексно, многократно и ефективно използване на водните ресурси. Водните запаси и акваторията на Черно море са ограничен и ценен воден ресурс, поради което тяхното управление, разходване и разпределение следва да става разумно, отговорно, добросъвестно и справедливо. Това не е станало в настоящата хипотеза, като процесният повърхностен воден обект за около седем години реално не е бил оползотворяван. Именно това оправдава намесата на нарочни държавни органи, които следят за опазване и разумно ползване на водното богатство. Налице е и предпоставката по чл.79а, ал.1, т.3 от ЗВ, т.к. при проверката е безспорно установено, че титулярът на разрешителното не е изпълнил условията, при които то е издадено. Съгласно Приложение №1 към Разрешително за ползване на повърхностен воден обект, в т.2 „Условия, при които се разрешава ползване на водния обект“ е предвидено всички крайни точки на съоръжението да бъдат ясно маркирани и овеховани с дневна и нощна сигнализация съгласно изискванията на Комбинираната система от плаващи знаци на Международната асоциация на фаровите служби /IALA/. Пояснено е, че същите следва да бъдат със специални знаци с жълт цвят, по избор на титуляра, като през нощта трябва да проблясват с жълта светлина през 5 секунди с видимост минимум 2 морски мили. В т.2.1 от Приложение №1 е предвидено в срок до 1 месец от влизане в сила на разрешителното, разрешената площ за изграждане да се обозначи с описаните в т.2.1. трайни плаващи знаци, за което да бъде уведомен контролиращия орган. С Решение №90/19.05.2021 г. на директора на БДЧР е изменено Разрешително №22360028/20.04.2016 г., но условията по т.2 от Приложение №1 не са променени, поради което запазват своето действие. С констативен протокол №В-357/03.08.2022 г. при съвместна проверка на служители на БДЧР и ИАРА, е установено, че миденото поле е било маркирано със специални обозначителни знаци с проблясваща жълта светлина, съгласно изискванията на IALA. Но с констативен протокол №В-325/21.06.2023 г. при съвместна проверка на служители на БДЧР и ИАРА, са били обходени крайните точки на разрешената за ползване акватория, при която е установено, че миденото поле не е било маркирано със специални обозначителни знаци с проблясваща жълта светлина, съгласно изискванията на IALA. В опровержение на установените констатации от 03.08.2023 г., от страна на дружеството е изразено становище, че недобросъвестни рибари са отрязали и погубили/откраднали същите. Тези твърдения се опровергават с изразеното в писмо на Началник сектор РК Добрич, в което е посочено, че при извършена проверка в архива на сектор Добрич, липсват констатирани нарушения за периода 2020-2023 г., свързани с извършването на стопански или любителски риболов в залив Каварна, гр. Каварна. Независимо каква е причината за липсата на обозначителни знаци на предоставения с Разрешителното обект, то задължението за титуляра е за целия период на ползване – до 31.12.2031 г., а не еднократно. С поставянето им дружеството не се освобождава от задължението, а следва да следи дали постоянно обозначителните знаци са на място и функционират, за да изпълнят целите, за които се поставят – безопасност на корабоплаването. След като веднъж са били поставени обозначителни знаци, но по някакви причини, било то обективни или субективни, същите не са били на място, то дружеството съгласно т.2.1. от Приложение №1 към Разрешително за ползване на повърхностен воден обект №22360028/20.04.2016 г., има задължение да постави нови. Неизпълнението на условията по разрешителното се установява и от издаденото НП № 137/03.12.2021г., с което на дружеството са наложени имуществени санкции именно затова. Същото е влязло в сила след проведено съдебно оспорване, поради което констатациите в него имат обвързваща съда доказателствена сила. Предвид гореизложеното, съдът намира оспорвания административен акт за правилен и законосъобразен. Същият следва да бъде оставен в сила, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. В случая административният орган е решил въпроса по целесъобразност, като е разполагал с оперативна самостоятелност, и е доказал изпълнението на условията по чл.79а, ал.1, т.3 и т.4 от ЗВ. При този изход на съдебния спор искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в нейна полза е основателно. В полза на Басейнова дирекция «Черноморски район» следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Адм. съд – Варна, IХ състав,