Решение № 113 от 6.4.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 557/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано въз основа на четири въззивни жалби, както следва: Въззивна жалбa, подадена от ОБЩИНА ИСПЕРИХ, ЕИК 000505821, представлявана от кмета Б Ш, чрез адв.Ел.К. от САК, срещу решение №57/21.04.2022г., постановено по ГД №58/2021г. на Окръжен съд –Разград; Въззивна жалба на КРИСТАЛНА ВОДА АД, ЕИК 200133700, София, представлявано от И. Тенев ТЕ, чрез адв.Б.К. от САК; Въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, София, чрез адв.Т. П. от САК и Въззивна жалба на Х. М. Е., ЕГН ••••••••••, Исперих, Х. Р. Р., ЕГН ••••••••••, с.Делчево, общ.Исперих, М. Р. М., ЕГН ••••••••••, Исперих и Ш. Р. М., ЕГН ••••••••••, Исперих, всички чрез адв.Я. П.Я. от САК. Подадените въззивни жалби са срещу различни части на постановеното по ГД №58/2021г. по описа на ОС–гр.Разград решение рег.№57/21.04.2022г., с което съдът е осъдил ответниците ОБЩИНА ИСПЕРИХ, ЛЕВ ИНС АД и КРИСТАЛНА ВОДА АД, да заплатят солидарно на Х. М. Е., ЕГН ••••••••••, Исперих, Х. Р. Р., ЕГН ••••••••••, с.Делчево, общ.Исперих, М. Р. М., ЕГН ••••••••••, Исперих и Ш. Р. М., ЕГН ••••••••••, Исперих, обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от смъртта на техния наследодател Р. М. Е., починал на 26.09.2015г. като на първата присъдил сумата от 40 000 лева, а на останалите трима ищци –по 30 000 лева, следи редуциране с процент за съпричиняване на вредите от пострадалия, ведно със законна лихва, считано от 26.09.15г. до окончателното изплащане на задълженията. Исковете на четиримата ищци са отхвърлени за разликата над 40 000 лева, за първата ищца, съответно над 30 000 лева, за останалите трима, до предявения общ размер от 150 000 лева за всеки от тях както и в частта за обезщетението за забава, за периода от 09.09.15г. до 26.09.15г. С ВЖ ОБЩИНА ИСПЕРИХ, чрез адв.К. излага, че постановеното от РОС решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Претендира отхвърляне на исковете по отношение на Общината или намаляване на присъденото на ищците обезщетение до размера от 15 000 лева за ищцата /като преживяла съпруга/ и по 10 000 лева за всеки от останалите ищци /низходящи на починалия/. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд относно определения процент съпричиняване на вредите от починалото лице като претендира, че същият следва да е за поне 75% принос. Оспорва определения размер на обезщетението за неимуществени вреди като сочи, че същият не съответства на икономическата обстановка в страната към 2015г., позовавайки се на ПМС №139/04.06.2015г. и средностатистическия размер на доходите съобразно данните на НСИ. Определянето на по-малък размер обезщета би съответствало на принципа на справедливостта. Въззивникът оспорва направените от съда изводи относно отговорността на Общината като възложител на обществена поръчка с предмет – „Проектиране, строеж и авторски надзор на обект „Избор на изпълнител на инженеринг на I етап“ с посочени подобекти за реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа в гр.Исперих“. Поддържа, че Общината не се явява възложител по договора за СМР от 26.11.2014г., в изпълнение на който на 09.09.2015г. са работели осъдените по НОХД №206/2018г. на РОС лица – технически ръководител в Кристална вода АД и водач на товарен автомобил - работник в СИТ 07 ООД. Неправилно е становището на съда, че общината се явява възложител по смисъла на чл.49 ЗЗД и носи гаранционно – обезпечителна обективна отговорност за вината на натоварените с дейността лица. Сочи, че в съдебната практика се приема, че искът по чл.49 ЗЗД е неоснователен, когато работата е възложена по договор за изработка на професионалист, при което изпълнителят на свой риск съгласно чл.258 ЗЗД извършва възложената работа и възложителят на работата по договора за изработка не носи отговорност за причинените на трети лица вреди на основание чл.49 ЗЗД. /сочи съд.практика на ВКС/ Претендира се отмяна на решението изцяло по отношение на този въззивник или намаляване размера на обезщетенията за неимуществени вреди ведно с присъждане на разноските за производството. В срока по чл.263 ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба: от ЗК Лев Инс АД, за неоснователност на същата. Прави се довод, че процесното събитие не представлява ПТП, за което вина следва да носи водачът на процесното МПС, а представлява престъпление при независимо съизвършителство на Р В и Е Е, изразяващо се в немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност по извършване на СМР в изпълнение на поръчка, между дом №№83 и 81, представляващи източник на повишена опасност. Община Исперих се явява безспорно възложител по обществената поръчка, поради което според въззиваемата страна следва да носи отговорност за настъпилите вреди. Независимо от това, страната счита, че приносът на пострадалия е неправилно занижен на 50%, тъй като последният има преобладаващо участие в застрахователното събитие от поне 90%. Претендира, че застрахователят не следва да носи отговорност за обезщетяване на неимуществените вреди. Постъпил е отговор от КРИСТАЛНА ВОДА АД, според който жалбата на Община Исперих е основателна. Поддържат се всички изложени в жалбата възражения и оплаквания срещу решението на РОС. Съгласно отговор на увредените ищци, представлявани от адв.А А от САК, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Оспорват се изложените в същата доводи и тълкувания на съдебна практика. Поддържа се наличието на основания за обективна и безвиновна отговорност на общината по чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД. Твърди се, че Общината безспорно е възложител на проекта и носи отговорността за направения избор на изпълнителите на възложените строителни дейности. Оспорват се доводите във връзка с размера на обезщетенията както и срещу определения процент съпричиняване на вредите. Претендира се отхвърляне на жалбата. С въззивна жалба на КРИСТАЛНА ВОДА АД, чрез адв.Б. К., се изразява становище за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното решение на РОС. На първо място въззивникът излага, че е налице пълна липса на разбираемост на съжденията на съда, изложени в мотивите на акта по отношение отговорността на Кристална вода АД; вътрешно противоречива и неподлежаща на извличане чрез тълкуване воля на съда при отхвърляне възражението на въззивника за наличие на валидно застрахователно правоотношение на гражданската отговорност на работодателя. Изтъква се основание за недопустимост на съдебния акт поради солидарното осъждане на ответниците при липса на въведени предпоставки за това, т.е. при нередовна искова молба. Претендира се отстраняване на тази нередовност от въззивната инстанция. С жалбата се сочат и оплаквания срещу правилността на съдебното решение относно занижения процент съпричиняване, който следва да бъде определен на поне 90%, съответно намаляване на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Въззивникът сочи, че съдът не е разгледал възражението за погасяване на част от претенциите с кратка 3 годишна давност, което ги прави неоснователни. Претендира се обезсилване на решението или неговата отмяна ведно с присъждане на разноските. Срещу тази ВЖ са постъпили отговори от ищците, чрез адв.А А от САК, за неоснователност. Твърди се, че изложените оплаквания за нищожност на съдебното решение са неоснователни. Оспорват се всички изложени в същата доводи за недопустимост и неправилност на решението. С въззивна жалба ЗК ЛЕВ ИНС АД оспорва решението в частта, в която солидарно с останалите ответници е осъден и застрахователят на ГО на автомобилистите. Поддържа се недопустимост на иска по отношение на същия. Сочи, че ищците не са отправили спрямо застрахователя претенция съгласно чл.380 КЗ, въпреки че застрахователната полица е със срок на валидност до 24.03.2016г. Твърди се липса на процесуални предпоставки за предявяване на иска по отношение на този ответник като съдът е длъжен и служебно да извърши тази преценка и да прекрати производството. По отношение правилността на решението въззивникът твърди, че всички претенции по отношение на застрахователя са погасени по давност - позовава се на чл.197 от КЗ /отм./, който е действал към 09.09.2015г. Сочи, че исковата молба е входирана в съда ден след изтичане на петгодишната погасителна давност, на 10.09.2020г. На следващо място се оспорва основателността на претенциите както и техния размер. Твърди се, че травматичните увреждания, които е получил пострадалия не са във връзка с процесния инцидент, причинен от застрахованото при въззивника МПС – МАН с рег. №ХХХХХХХХ, управлявано от Е Е. Поддържа, че съгласно чл.239, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, процесният случай попада в изключените рискове, поради което и застрахователят не следва да носи отговорност. Отделно от това, въззивникът сочи, че застраховката Гражданска отговорност не покрива отговорността на застрахователя като превозвач на товари съгласно чл.257, ал.5 КЗ /отм./ Събитието е настъпило докато водачът Е е превозвал земна маса, поради което и застрахователят на ГО на автомобилистите не следва да носи отговорност. На самостоятелно основание въззивникът се позовава и на чл.268, т.6 КЗ. Счита освен това, че инцидентът не е резултат от действията на водача на товарния автомобил. Падането на пострадалия в изкопа не е резултат от действията на водача на автомобила и не е налице причинно- следствена връзка. Процесният инцидент не представлява ПТП, за което застрахователят носи отговорност поради виновните действия на водача, а представлява престъпление, извършено от Р В и Е Е. Отговорност за събитието следва да носят лицата, които са възложили извършването на процесните СМР, в резултат на които е настъпила смъртта на Р. Е.. Поради това, въззивникът счита за отговорни по претенцията за обезщетения Кристална вода АД и Община Исперих, но не и застрахователят. Отделно от горното, въззивникът също твърди значителна степен на съпричиняване на вредите от пострадалия, който е стоял на самия ръб на изкопа и с това пряко и непосредствено и допринесъл за настъпване на вредите в размер поне 90%. Същевременно, въззивникът счита, че съдът е завишил неоснователно обезщетението на ищците в нарушение принципа на справедливост. Изложени са подробно аргументи в тази насока, вкл. по отношение възрастта на починалото лице и неговите наследници. Твърди се, че съдебното решение не съдържа мотиви относно приетото от съда като критерии за справедливо обезщетяване на вредите и конкретните обстоятелства спрямо всеки от ищците. Решението е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика по приложение на чл.52 ЗЗД. Акцентира се на липсата на съприкосновение на пострадалия с МПС и липсата на причинно-следствена връзка с настъпилите вреди. Претендира се отмяна на решението изцяло, вкл. отмяна на присъдените законни лихви върху обезщетението, считано от 09.09.15г. до 09.09.2019г. като погасени по давност. /същите са присъдени за периода след 26.09.2015г. до изплащане на задължението/ Евентуално, въззивникът претендира частична отмяна на решението с увеличаване процента на съпричиняване и намаляване на обезщетенията до размера на 8 000 лева за преживялата съпруга и по 6 000 лева за низходящите на починалия. Претендират се сторените в производството разноски. В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор по тази ВЖ, депозиран от КРИСТАЛНА ВОДА АД със становище за частичната неоснователност. Изразява се несъгласие с оплакването за недопустимост на решението поради неспазване процедурата за предявяване на застрахователна претенция по реда на чл.380 вр. чл.496 КЗ. Сочи се, че въпреки неспазването на тази процедура, същата е санирана в хода на исковото производство и постановеното решение е допустимо. Намира възраженията за погасяване по давност на претенциите за основателни. Постъпил е отговор и от ищците чрез адв.А А от САК, за неоснователност на въззивната жалба на застрахователя. По отношение недопустимостта на решението се излага, че приложение в случая намира КЗ /отм./, на основание пар.22 от ПЗР на КЗ. Освен това се сочи, че исковата молба се счита подадена не при постъпването в съда, а от датата на изпращане по пощата съгласно чл.62, ал.2 ГПК. Позовава се по отношение теченето на давностните срокове на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, съгласно който спират да текат давностни срокове за времето на извънредното положение. Поради това се твърди, че претенциите са заведени поне два месеца преди изтичане на давността. На следващо място се оспорват всички аргументи по правилността на решението относно ангажиране отговорността на застрахователя на ГО на автомобилистите. Предмет на производството е и ВЖ на ищците Х. Е., Х. Р., М. М. и Ш. М., всички чрез адв.Я. Я. от САК, срещу решението в частта, в която са отхвърлени исковете за разликата над 40 000 /съотв. 30 000 лева/ до претендираните от всеки от ищците по 150 000 лева. В жалбата ищците заявяват интерес от 120 000 лева за всеки от тях, което не кореспондира на претендираните и присъдени от първата инстанция обезщетения. В жалбата се излага, че решението е неправилно в обжалваната част по отношение определения размер на обезщетенията както и в процента съпричиняване на вредите. Въззивникът се оплаква от липсата на конкретни мотиви при определяне размер на паричната обезвреда на всеки от ищците. Възразява срещу определения от съда принос на пострадалия за настъпване на вредите като твърди, че не е налице изобщо такъв или същият следва да бъде определен до 10%. Сочи, че вредите са настъпили като резултат от поредица действия и бездействия на трети лица, които в причинно-следствена връзка са довели до фаталните последици за пострадалото лице. Молят за уважаване на исковете в цялост и определяне възнаграждение на упълномощения адвокат съгласно чл.38 ЗА. Не се постъпили отговори по тази въззивна жалба от насрещната страна. В производството пред въззивния съд всяка от страните поддържа депозираните въззивни жалби и отговори на насрещни жалби, съобразно докладваното, като: Община Исперих не се представлява от пълномощник, но е депозира молба, с която поддържа жалбата и становищата си; Кристална вода АД се представлява от адв.И. Г. от САК, който поддържа процесуалната позиция на доверителя си; ЗК ЛЕВ ИНС АД се представлява от адвН В, който поддържа жалбата и становищата по насрещните жалби; четиримата ищци се представляват от адв.Я. Я., който поддържа въззивната им жалба. Страните претендират сторените в производството разноски. За да се произнесе по жалбите въззивният състав констатира: Производството е образувано пред ОС –Разград по искова молба на Х. А Е. от гр.Исперих, Х. Р. Р. от с.Делчево, Община Исперих, М. Р. М. и Ш. Р. М., двамата от гр.Исперих, подадена чрез адв.Я. Я. от АК-София, с която са предявени обективно и субективно пасивно съединени осъдителни искове за осъждане на ответниците "Кристална вода" АД, гр.София, "Застрахователна компания Лев Инс" АД, гр.София и Община Исперих, да заплатят на ищците солидарно обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от всеки от ищците в резултат от смъртта на техния съпруг и баща – Р. М. Е., б.ж.на гр.Исперих, в размер на по 150 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане 09.09.2015г. до окончателното изплащане. /по отношение на Сит 07 ЕООД производството е било прекратено поради оттегляне на иска/ В исковата молба се твърди, че смъртта на Р. Е. е настъпила при изпълнение на възложени от Община Исперих на "Кристална вода"АД, чрез договор за обществена поръчка /ДОП/, дейности за реконструкция на вътрешна тръбопроводна мрежа на гр.Исперих. Изпълнителят е осъществявал така възложената му поръчка, като технически ръководител на обекта е бил Р В, назначен в дружеството по ТПО. Същият не е изпълнил нормативните предписания на правно регламентирана дейност и в условията на независимо съизвършителство с водача на товарен автомобил, подробно описан, собственост на „Сит 07“ООД и работник при същото дружество, Е Е, който също не изпълнил нормативните предписания за извършваната от него дейност, са причинили смъртта на Р. Е., настъпила на 26.09.2015г. В исковата молба се описва механизма на вредоносното събитие. Твърдят, че насочват исковете си против тримата ответници по съображения, че са налице предпоставките на чл.53 от ЗЗД и чл.121 от ЗЗД, тъй като увреждането е причинено от няколко лица. Позовават се на влязлата в сила присъда на ОС - Разград, постановена по НОХД №206/2018г., с която Р М В и Е П Е са били признати за виновни в извършване на деяние по чл.123, ал.4 вр.ал.1 от НК, в условията на независимо едно от друго извършителство, довели до смъртта на Р. М. Е.. /както и на още едно лице/ Отговорността на ответника „Кристална вода“АД считат, че следва да бъде ангажирана, на осн.чл.49 от ЗЗД, в качеството на работодател на Р В. На същото правно основание ангажират и отговорността на Община Исперих, поради това, че същата не е направила необходимото за временната организация на движението на моторни превозни средства в района, като е допуснала движение на МПС по ул.„6-ти Септември", въпреки знанието за извършвания към момента ремонт. Общината е допуснала извършването на изкопни работи в населено място без да се създадат необходимите ограждения и без да се поставят съответните знаци или сигнални светлини. Считат, че тези нарушения са установени от извършена проверка на компетентния орган - ИА„Главна инспекция на труда", като по този начин и общината е допринесла за създаването на условия за възникване на опасност за живота и здравето на работниците и намиращите се в района трети лица. По отношение на отговорността на Е П Е като водач на товарен автомобил „МАН" рег.№„СВ 7470АС", ищците сочат наличието на сключена застраховка „ГО“ с ответника ЗК„Лев Инс"АД, по полица №BG22115000880218, валидна от 25.03.2015г. до 24.03.2016г., поради което именно срещу застрахователя насочват претенция с правно основание чл.226 от КЗ/отм./. Ищците твърдят, че като наследници на пострадалото лице търпят от смъртта му неимуществени вреди – болка и страдание от загубата на своя най-близък родственик – съпруг и баща. Х. М. Е. твърди, че ужасната смърт на съпруга е била изключително тежък удар. Той бил нейният спътник в живота, с когото заедно преминавали през всички житейски събития. Той е бил изключително грижовен съпруг и баща, добър, честен и работлив човек. Бил изключително активен за възрастта си, имал много приятели. Всеотдайно се грижел за нея и децата им. Изгледали и възпитали децата си като достойни хора. С времето продължили да отглеждат и да се грижат и за внуците си. През дългите години на съвместен живот двамата съпрузи винаги са имали отношения на разбирателство, любов и уважение. Р. бил най-близкия другар на ищцата. В резултат от ужасния инцидент загубила опората до себе си. Впоследствие се променил целия й живот като ежедневието и било запълнено от болка, огорчение и усещане за празнота. Не може да намери утеха и плаче всеки ден. Останалите трима ищци сочат, че баща им бил най-скъпото, което имали. Обичали се безкрайно много и правели всичко един за друг. Той бил тяхната опора в живота. Неговите любов, грижа и духовна подкрепа, винаги ги поддържали заедно като семейство. Р. Е. бил изключително жизнен човек. Живеели всички заедно в едно домакинство, заедно във всичко. Починалият имал изключителна роля в отглеждането на децата на ищците като по този начин им оказвал незаменима подкрепа. Шокиращата му смърт нанесла изключително тежък удар на семейството. Усещали липсата му постоянно и във всичко. Мисълта за ужасния начин, по който той си е отишъл им причинявала допълнителен стрес. След черната за тях дата 09.09.2015г. и тримата търпели и трайни отрицателни изменения в ежедневието. Твърдят че никога няма да могат да се възстановят от мъката и ще търпят тежките вреди на виновно причинената смърт докато са живи. Писмени отговори са депозирани от тримата ответници като ответникът „Кристална вода“АД възразява за недопустимост, съответно неоснователност на предявения иск. Съображенията за недопустимост са свързани с нередовност на исковата молба, които са отстранени в хода на т.дело №61/2020г. по описа на РОС, като с допълнителна ИМ ищците са обосновали наличието на предпоставки за солидарното осъждане на тримата ответници. Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер като счита същите за неоснователни. Сочи, че приложените към исковата молба доказателства са недостатъчни за обосноваване твърденията на ищците за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявените искове, тъй като по делото няма доказателства, че събитието и вредите от него са резултат от виновно поведение това дружество. Отговорността на същото не следва да бъде ангажирана, тъй като инцидентът е настъпил вследствие на ПТП по смисъла на пар.6, т.30 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) като в този случай, на основание чл.223 вр. чл.226 от Кодекса на застраховането (КЗотм.), отговорен за настъпилата злополука е застрахователят по застраховка Гражданска отговорност, тъй като настъпването на инцидента е причинено от водача на товарен автомобил „МАН", с ДК№„ХХХХХХХХ", Е П Е. Посочва наличието на сключена валидна застраховка „ГО“ за процесното превозно средство. Намира наред с това претендираното обезщетение за неимуществени вреди за прекомерно завишено с оглед принципа на справедливостта, заложен в чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика, както и с оглед съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Релевира се изрично възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия Р. Е., изразяващо се в присъствието му в непосредствена близост до изкопа, където са извършвани строителните дейности. Счита, че със своето поведение последният сам се е поставил в риск и сам е рискувал здравето и живота си самоволно, преминавайки през огражденията на строителната площадка, в пияно състояние, при обозначено забранено преминаване. След уточняване на исковете, с определение №138/10.11.2020г. по т.дело №61/2020г. на ОС - Разград, е било прекратено производството по отношение на СИТ 07 ЕООД, поради оттегляне на иска, на основание чл.232 ГПК. В останалата част е налице уточняваща молба на ищците за начина на предявяване на исковете при условията на солидарна отговорност на останалите трима ответници. /л.91/ Посочват като причина за това общите вреди, за които се претендира обезщетението както и отговорността на общината и дружеството като възложители на работа съгласно чл.49 ЗЗД, а застрахователя – по силата на договора за задължителна застраховка ГО на автомобилистите на единия от съизвършителите на деликта. Позовават се на чл.53 ЗЗД. От фактическа страна: По делото са налице безспорни между страните обстоятелства. Не се спори, че на 26.11.2014г. между Община Исперих и ДЗЗД„ИСПЕРИХ ИНЖЕНЕРИНГ“-гр.София, учредено на 27.08.2014г., в което участвал и ответника „Кристална Вода“АД, е сключен договор за възлагане на обществена поръчка №127, с предмет – проектиране, строеж и авторски надзор на обект „Избор на изпълнител на инженеринг на I I – етап“, подобекти I: „Проектиране на работни проекти за канализационна мрежа на гр.Исперих – II, III и I V етап“ и Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на гр.Исперих - II, III и IV етап, подобекти II: Избор на изпълнител на строителство на „Канализационна мрежа на гр. Исперих – II, III и IV етап“; подобект III – Избор на изпълнител на строителство на „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на гр. Исперих - II, III и IV етап“. Не се оспорва и подписания Договор №31/април 2013г. между Община Исперих и ДЗЗД Рутек –Ати, София за осъществяване на независим строителен надзор на строителните обекти от конкретния проект. /л.130/ На 08.05.2015г. главният архитект на Община Исперих е издал Разрешение за строеж № 20/08.05.2015 год., с приложен към него списък на улиците, по които трябвало да бъдат извършени СМР за обект: „Интегриран проект за водния цикъл на гр.Исперих“, с подобекти I „Канализационна мрежа на гр.Исперих – II, III, IV етапи“, II „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на гр.Исперих“ - II, III, IV етапи“ и III „Канализационна помпена станция гр. Исперих“; били са одобрени инвестиционни проекти към него по части – „Водоснабдяване и канализация“(ВиК), „Пътна безопасност“, „Строителни конструкции“, „Геодезия – трасировъчен план“, „Инженерна геология“, „Пожарна безопасност“, „План за безопасност и здраве“, „План за управление на строителните отпадъци“, „План за организация и изпълнение на строителството“, „Временна организация за безопасност на движението“, „Архитектура“, „Технологична“, „Ел инсталации“ и „Отопление, вентилация и климатизация“. Съгласно одобрените проекти по част „ПОИС“, Приложение №4 - План - график за изпълнение на СМР, канализация с преход 182 Б с дължина 820, 46м следвало да се изпълни по ул.“6-ти септември” в гр.Исперих, за четири седмици - от началото на трета седмица на м.юни до края на втора седмица на м.юли 2015г, като СМР били забавени. По делото е приложен работният проект, по който са извършвани СМР в гр.Исперих, вкл. с приложена легенда на необходимите сигнализация на работната площадка. Съгласно обяснителна записка от документацията, поставянето и поддържането на временната сигнализация през цялото време на строителството е задължение на изпълнителя, който в случая е ДЗЗД Исперих инженеринг за обект „интегриран проект за водния цикъл на гр.Исперих“. Проектите са съгласувани с общината и изпълнителите /вкл.Рутекс ДЗЗД/ както и с Рутекс ООД, последното дружество по договор за оценка съответствието на инвестиционния проект. Видно от приложената присъда по НОХД №206/2018г. по описа на ОС- Разград, от 01.07.2020г., Р М В е признат за виновен в това, че на 09.09.2015 г. в гр. Исперих, обл. Разград, като „Технически ръководител в „Кристална Вода“АД – гр.София, при изпълнение на обект „Интегриран проект за водния цикъл на гр.Исперих“ с подобекти „Канализационна мрежа на гр.Исперих – II, III, IV етапи и „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на гр.Исперих“ - II, III, IV етапи, в участък - улица „Шести септември“, между дом № 83 и дом № 81, при независимо извършителство с Е П Е от гр.Етрополе, по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - Б Б З на 24г. и на Р. М. Е. на 76г. от гр. Исперих, починал на 26.09.2015г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - извършване на строителномонтажни работи по изпълнение на обект „Интегриран проект за водния цикъл на гр.Исперих“ с подобекти „Канализационна мрежа на гр. Исперих – II, III, IV етапи и „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на гр. Исперих“ - II, III, IV етапи, в участък- улица „Шести септември“, между дом № 83 и дом № 81 представляваща източник на повишена опасност, като нарушил разпоредбите на НАРЕДБА №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, както следва чл.16, т.1, б.“а“, технологията за последователността на изпълнение на СМР за канализацията и водопровода - вследствие на масовото изпълнение на СМР, същите се изпълнявали в отклонение от одобрения инвестиционен проект за обект „Интегриран проект за водния цикъл на гр. Исперих“, нарушена била последователността на изпълнението на СМР на подобектите, в резултат на което е намалена устойчивостта и здравината на земната основа чл.26. т.1, не е контролирал спазването на изискванията за ЗБУТ; т.9 - не е осигурил прекратяване на работата и извеждане на всички лица от строителната площадка, строежа или съответното работно място, когато има сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота им или когато са налице условия, при които се изисква спиране на работа - изпълнявани изкопни работи и СМР в преовлажнена почва; чл.30, ал.2 - не е оградил и не е разпоредил да се огради с временни плътни огради съгласно изискванията на съответната общинска администрация, строителната площадка в участъка – ул.„Шести септември“, между дом №83 и дом №81; чл.37, ал.1 – не е ограничил по подходящ начин опасните зони и е допуснал достъп на лица, неизвършващи СМР; чл.46 -при възникване на опасни условия - свличане на земен пласт - не е преустановил работата и не е дал възможност на работещите да напуснат опасните места; чл.49, т.2 - не е предприел подходящи мерки за безопасност при изкопни и подземни работи, които включват: оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване; чл.49, т.7. - не е предприел подходящите мерки за безопасност при изкопни и подземни работи, които включват движение на превозни средства или строителни машини на безопасно разстояние от изкопите, а при необходимост поставяне на подходящи ограждения - допуснал движение на МПС „Ман“ с рег.№ СВ 74-70АС в непозволена близост до изкопа; на Приложение №1 към чл.2 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи - не изпълнил задължение преди започване на изкопните работи да се извърши монтиране на ограждащите и предпазни съоръжения; не е изпълнил задължението да постави защитни ограждения при изкопаване на траншеи и ями в населени места (улици, дворове и др.) или на места, където има движение на хора и превозни средства; не е предоставил на работещите, за влизане и излизане от изкопа стълби с широчина най-малко 0, 7м. така, че горният им край да е на височина 1, 0 m над терена; преди започване на работа в изкопи с дълбочина, по-голяма от 1, 5m, не е проверил устойчивостта на откосите и укрепването; допуснал движение на товарния автомобил „Ман“ в непозволена близост до изкопа; допуснал движение на машина, участваща в строителството –товарен автомобил, който извозвал земна маса, чиято стъпка на лявото ходово колело попадала в зоната на естествено срутване на откоса, и не е спазено минимално допустимото разстояние от долния ръб на откоса до ходовите колела; допуснал извършване на СМР в изкопи, подложени на навлажняване след изпълнението им, без да е взел мерки срещу обрушване на откосите; не е укрепил и не се е разпоредил да бъде укрепен - от нивото на терена, изкоп с вертикални стени и с височина по голяма от допустимата за неукрепени изкопи, като след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалите Б Б З и Р. М. Е. - престъпление по чл.123, ал.4, във връзка с чл.123, ал.3, пр.2 вр. ал.1, пр.2 от НК. Със същата присъда е признат за виновен и подсъдимия Е П Е, за това, че на 09.09.2015г. в гр.Исперих, като „шофьор“ в „СИТ 07“ ЕООД, с.Лозен, при управление на товарен автомобил „МАН“, рег.№СВ 74-70АС за извозване на земна маса в изпълнение на обекта, цитиран по-горе, в участъка по улица „Шести септември“, между дом №83 и дом №81, при независимо извършителство с Р М В от гр.Варна, по непредпазливост причинил смъртта на Б Б З и на Р. М. Е., починал на 26.09.2015 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - извършване на строително - монтажни работи по изпълнение на обект „Интегриран проект за водния цикъл на гр.Исперих“ с подобекти, представляваща източник на повишена опасност, като нарушил разпоредби на ЗЗБУТ - като работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции, въпреки че е бил инструктиран да спазва маршрутите, съгласно “Плана за безопасност и здраве“ и „Временната организация за безопасно движение“, нарушил забраната и се движил в непозволена близост до изкопа; НАРЕДБА №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи- като оператор на строителна машина, заета в изпълнението на СМР не е спазил инструкциите за безопасност и здраве; не е предприел подходящите мерки за безопасност при изкопни работи, които включват движение на превозни средства или строителни машини на безопасно разстояние от изкопите - като водач на товарен автомобил „МАН“ се е движил в непозволена близост до изкопа при наличие на лица - работещи и неработещи в и близост до него; Приложение №1 към чл.2 от Наредба №2 - като водач на автомобила, с който извозвал земна маса, чиято стъпка на лявото ходово колело попадала в зоната на естествено срутване на откоса, и не е спазил минимално допустимото разстояние от долния ръб на откоса до ходовите колела като след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалите - престъпление по чл.123, ал.4, във връзка с чл. 123, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 2 от НК, като му е наложено съответно наказание. Страните не спорят относно наличието на трудово правоотношение между осъдения Р В и ответното дружество Кристална вода АД както и относно наличието на валидна застраховка на Гражданската отговорност на собственика на товарен автомобил МАН – СИТ 07 ЕООД, управляван към момента на събитието от водача Е Е. По делото е приложена застрахователна полица на Лев Инс АД по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, за процесния автомобил – товарен автомобил МАН, със собственик СИТ 07 ЕООД. Покритието на застраховката обхваща периода на инцидента: от 25.03.2015г. до 24.03.2016г. /на л.77 по делото/ Представени са били по делото и Протоколи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ от м.09 и м.10.2015г., непосредствено след инцидента, за извършена проверка за спазване изискванията на ЗЗБУТ и КТ спрямо възложители на работата Кристална вода АД, СИТ 07 ЕООД Община Исперих, в които са отразени констатациите на адм.орган за отклонение от изискванията на ЗЗБУТ, ЗНЗ и КТ при извършване на конкретните строителни работи в гр.Исперих. Доказателствената сила на тези протоколи не е оспорена от никоя от страните. Пред първоинстанционния съд са изслушани показанията на прекия извършител на деликта Е Е, в качеството му на водач на товарния автомобил, който сочи, че при настъпване на инцидента починалото лице Р. Е. е бил застанал на самия ръб на изкопа като лично свидетелят Е му направил забележка, на която възрастният човек не реагирал. Излага, че срутването на изкопа станало непосредствено след тази забележка, но той не разбрал първоначално, че заедно с товарния автомобил в изкопа е бил повлечен и Е., а още по-малко, че в изкопа имало и друг човек. Човекът бил паднал заедно с камиона, управляван от свидетеля. След като излязъл от машината и разбрал какво се е случило, му станало лошо, прилошало му е не знаел в какво състояние са били пострадалите лица. Излага, че на мястото е имало подвижни 2 метрови заграждения, които препречвали достъпа от улицата към изкопа. Свидетелят имал съмнения, че пътят ще издържи, тъй като целият трафик на града минавал по тази улица, успоредна на изкопа, които споделил с техническия ръководител на обекта. Към момента на срутването, последният бил на около 300 метра от товарната машина. Камионът минавал от другата страна на изкопа /не от загражденията/ на отИ.е и връщане по един и същи път, товарел земна маса и се връщал за да я изхвърли на указаното място. Според него, пострадалият бил възрастен човек, стоял на самия ръб и наблюдавал изкопните работи, не реагирал на предупреждението, отправено от шофьора на товарния автомобил. Пред съда са изслушани водените от ищците свидетели Ш К, С А и Г А, които сочат, че семейството на Р. били много задружни преди инцидента – подкрепяли се за всичко, уважавали се и често се събирали. Сочат, че заедно с Х. и Р. живеел най-малкия им син Ш. и семейството му, а другият М. живеел през няколко къщи от родителите си. Дъщерята Х. живеела в съседно село, но събота и неделя идвала да нагледа родителите си. Свидетелите излагат, че дядо Р. бил здрав и жизнен човек /мъчела го само язва/. В семейството царяли обич и хармония. Всичко заедно правели в това семейство. След смъртта на Р., съпругата му изпаднала в дълбока депресия – не излизала никъде, оплаквала се от високо кръвно, непрекъснато говорела за съпруга си. Децата на Р. също тежко преживели смъртта му. Споделяли със съседите си колко липсва баща им, какво биха направили ако беше жив. Починалият много помагал на децата си, особено обгрижвал децата на Ш. и семейството му, тъй като живеели заедно. От изслушаната по делото Комплексна СТЕ, АТЕ и СМЕ /на л.207 и сл./ се установява, че инвестиционният проект, по който са изпълнявани СМР в гр.Исперих предвиждал на ул.6-ти септември в града да се изградят битова канализация преход 182Б с дължина 820.46м. с трасе по оста на пътя и уличен водопровод клон 127 с дължина 617.06м. по трасе, успоредно на канализацията, на отстояние 1.80 западно от нея. Изграждането на подобект – Канализация било предвидено за четири седмици – до края на месец юли, а на водопровод клон 127 също за четири седмици – до средата на август. Или, съобразно одобрения от страните план -график, първо е следвало да се изпълни канализацията, а след това и успоредно с нея – водопровода. Изпълнението на място се случвало със закъснение спрямо план-графика, което наложило компресиране на работата: СМР се извършвали едновременно от двата края на улицата: канализацията в посока юг-север към кръстовището с ул.Места, а успоредно и водопровода – север – юг, към началото на ул.6-ти септември. Към датата на инцидента 09.09.2015г., изпълнението на СМР по изграждане на водопровода били спрени на около 90м. от кръстовището на ул.6-ти септември с ул.Вит, непосредствено преди изкопа за канализацията. В резултат неспазване технологията в последователността на изпълняваните СМР на двата подобекта е намалена устойчивостта и здравината на земната основа и асфалтовата настилка. Изкопът бил с дълбочина от 3.86 м. При укрепването му са ползвани само две метални пана с дължина 3м., които не са достатъчни да осигурят укрепване на терена и да създадат безопасна среда за работа. Не е спазен проекта по част ПОИС. Според вещите лица, строителната площадка на място не е била оградена с временна плътна ограда, не е била сигнализирана със съответните знаци и табели. До опасната зона са имали достъп външни лица, които нямат никакво отношение към строителството. Вещите лица сочат, че инцидентът е могъл да бъде предотвратен при спазване технологията и последователността на извършваните СМР на двата подобекта, тъй като по този начин е нямало да се наруши здравината на терена. Тези действия са били възложени именно на техническия ръководител на обекта, назначен на трудов договор от строителя ДЗЗД Исперих инженеринг, София. На следващо място, камионът не е следвало да преминава на 1 м. от ръба на изкопа, следвало да е се изпълни укрепване на изкопа, което не е сторено от техническия ръководител. Движението по ул.6-ти септември е следвало да бъде спряно, за да може източно от изкопа да се движи товарния камион. Не е било спазена временната организация на безопасността на движението в участъка. Допуснато е било нарушение на чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ и на чл.163а, ал.4 от ЗУТ. В случая е била нарушена технологията за изпълнение на СМР, тъй като водопровода е изпълняван преди канализацията, с което е нарушена здравината на земната основа. Техническия ръководител е допуснал движение на товарната машина на разстояние по-малко от 1м. от изкопа. Западната страна на изкопа е била разкопана, в нея е бил положен новия водопровод и е била засипана със земна маса и чакъл без техническия ръководител да прецени устойчивостта на терена. По отношение изправността на товарния автомобил МАН, извършвал товаро-разтоварни работи в участъка, вещите лица сочат, че същият е бил изправен, преминал технически преглед. Поради това, пропадането в изкопа не се дължи на техническата му неизправност. От друга страна, водачът на автомобила Е.Е притежавал нужната квалификация и опит за извършване на възложените СМР – имал повече от 15 години опит като шофьор, работил при това на значително по-трудни терени. Инцидентът се случил в промеждутъка между товаренето и разтоварването на земна маса от автомобила, между дом №81 -№83, когато пропаднал при движението си покрай изкопа за канализацията. Или, въз основа на изложеното може де се приеме, че пропадането се е случило в момент, в който автомобилът е бил натоварен с пръст, преди да стигне до шахтата, където я изсипвал. Вещите лица са дали вероятен на механизма като сочат за най-убедително преминаването на товарния автомобил покрай стоящия на ръба на изкопа Р. Е., много бавно, спиране, след което при възобновяване на движението автомобилът пропаднал в изкопа. Веднага след това в изкопа паднал и човекът, който стоял до този момент на ръба, попадайки в ниша между стената на изкопа и машината. Вещите лица обясняват подробно начина на пропадане на машината в рова с извършеното преразпределение на товара между предни и задни мостове, съобразно извършеното спиране и тръгване с повече газ, което автоматично прехвърля тежестта на задните колела, а това означава, че срутването започнало от предните колела, се предава и продължава и назад. Устойчивостта на терена е била по-малка от товара на предния мост на автомобила. Последният преди пропадането е превозвал около 8 тона земна маса, с което общата му тежест възлиза на около 22 тона. При конкретното действие товарният автомобил не е бил пълен на 100%. Съобразно изчисленията на експертизата, преди инцидента Р. Е. се намирал на горния ръб на вертикалната стена на изкопа. Преди товарният автомобил да пропадне, при заобикаляне на пешеходеца, разстоянието между машината и последния било около 0.8 – 1 м. Водачът на автомобила Е е могъл да предотврати инцидента ако е бил отказал изпълнението на задачата по този начин – от тази страна на изкопа и на такова разстояние от строителната зона. Притесненията си последният споделил с техническия ръководител, но независимо от това изпълнил задачата според нареждането. Вещите лица сочат, че Е извършил всичко необходимо за предотвратяване на инцидента като намалил скоростта и внимавал, но въпреки това срутването се случило. То е било въпрос на време и могло да се случи и при някой от другите преминавания покрай изкопа. Обясненията за това са, че създадената преди започване на работата организация за осигуряване безопасност на движението по ул.6-ти септември, не е била спазена и приложена на място от техническите ръководители на обекта. Цялото движение по улицата към с.Вазово било осъществявано без ограничение, което е създавало пречки за изпълнението на работата по подобектите – около 10-15 дни. Трафикът по улицата е бил натоварен, поради което и товарния автомобил преминавал от другата страна на изкопа. Поставените в началото на улицата табели „Строителен обект“ нямат забраняващ ефект. По време на изпълнението на СМР движението по ул.6-ти септември е следвало да бъде спряно. Експертизата сочи, че пропадането на Е. в изкопа не е в резултат от контакт на човека с автомобила. Е. попаднал в една кухина между задните колела на машината и изкопа. Според заключението, инцидентът е резултат от комплекс обективни и субективни причини, които са се насложили и са обусловили този резултат. Безспорно вещите лица определят като неправилно това, че Р. Е. изобщо бил в опасната зона на строителната площадка, на самия ръб на изкопа, с което сам поставил в риск здравето и живота си. Както водачът на автомобила, така и пешеходецът са могли взаимно да се възприемат и да предотвратят настъпването на инцидента. От медицинската част на експертизата се установява /л.227/, че при пропадането си в изкопа пострадалото лице е получило травматичен шок, резултат от: сътресение на мозъка с продължително сопорозно състояние, кома, със запазени рефлекси на ЧМН, без двигателен дефицит и неврологична симптоматика; хематом и охлузвания по лява ушна мида; счупване на лява ключица, счупване на лява лопатка; двустранно счупване на пети ребра по средна линия; обширен хематом в лява подмишница и гръдна лява стена; счупване на лява мишнична кост и разкъсно-контузни рани в горна трета на лявата подмишница. Получените травми са създали трайно затруднение в движението на левия горен крайник, а проявите на дихателна недостатъчност и травматичния хемоторакс в лява гръдна половина са допринесли за временно опасно за живота състояние. Установените травми сочат на причинно-следствена връзка с описания инцидент на 09.09.2015г. Вещото лице не може с категоричност да посочи дали този инцидент и получените травми са допринесли за леталния изход, настъпил на 27.09.2015г. Това е могло да се заключи единствено при извършена аутопсия на труп. Най- вероятно смъртта е настъпила от усложнения поради травматичния шок от съчетаната травма. В съобщение за смърт е посочена причина „белодробна тромбeмболия“. Съществен извод на вещото лице е, че получените увреждания Е. е получил не от съприкосновение с товарния автомобил, а от падането си в изкопа. Тялото на пострадалия е контактувало само със земна маса и вероятно инертни материали. Поставената в съобщението за смърт клинична диагноза „тромбемболия“ не е верифицирана хистологично. В устните си обяснения вещото лице е посочило, че това състояние е обичайни при травматичните увреди на здравето и конкретно при счупване на кости. Категорично има връзка между инцидента на 09.09.15г. и настъпилата на 26.09 смърт на пострадалото лице, независимо, че е бил на медикаменти, които предотвратяват съсирването на кръвта и образуването на тромби. Въз основа на тази фактическа установеност, въззивният състав достига до следните правни изводи: Въззивният съд е сезиран с четири въззивни жалби като по същество се обжалва изцяло решението по отношение на всеки един от съединените обективно и субективно искове с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, чл.226 КЗ/отм./ вр. чл.45 ЗЗД. Първоинстанционният съд е приел за разглеждане три иска на увредените лица, предявени едновременно срещу трима ответници за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците в резултат от смъртта на техния баща и съпруг. Ищците претендират обезщетяване от тримата ответници на едни и същи вреди като се позовават на чл.53 ЗЗД, предвиждащ солидарна отговорност за причинителите на непозволено увреждане. /при твърдения, че вредите са причинени от двама извършители при независимо съизвършителство/ Претенциите са насочени към застрахователя на Гражданската отговорност на един от деликвентите /Е Е/ както и срещу възложителите на работа. Претендираното от всеки от ответниците обезщетение е производно от отговорността на деликвента за непозволеното увреждане като е в дължимия от последния обем. Обезщетение не може да бъде претендирано от всички ответници солидарно – то се дължи в определен размер за едни и същи вреди, понесени от увредените лица. Отговорността на ответниците почива на различни фактически състави, които от своя страна не обуславят солидарното им осъждане съгласно чл.53 ЗЗД. Солидарността в подобна хипотеза не е предвидена нито в договор, нито в закона. Именно поради това, с определение от 16.09.2020г., постановено по т.дело №61/2020г. съдът, като е констатирал тази нередовност на исковата молба, е дал на страната изрични указания за уточняване обстоятелствата, сочещи ангажиране солидарната отговорност на тримата ответници както и уточняване вида съединяване на исковете спрямо застрахователя и възложителите на работа, т.е. на исковете с правно основание чл.226 КЗ-отм.и чл.49 вр.чл.45 ЗЗД. С молба от 06.11.2020г. ищците са уточнили, че поддържат предявените обективно съединени искове за солидарно осъждане на ответниците по арг. от чл.53 ЗЗД въз основа тъждеството на вредите. Поради това тяхно изявление съдът приел и разгледал исковете по този ред като се е произнесъл с осъдителен диспозитив за солидарно осъждане на тримата ответници. Съдът е приел, че е обвързан от изявеното от ищците съединяване на исковете. От своя страна въззивният съд, при дадени на страната точни указания от първата инстанция, няма основание съгл.ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, да дава на ищците нови такива. Съединяването на исковете по този ред е изключено съобразно естеството на предявените претенции и постановената задължителна практика на ВКС/ВС/. Основанията за отговорността на посочените лица са различни, почиват на различни факти, макар да имат спрямо увредените едни и същи последици – възникване притезанието за обезщетение. Застрахователят отговаря на основание договора по задължителна застраховка Гражданска отговорност на водача на МПС, участвал като деликвент /пряк причинител/, а останалите – като възложители на работа на този и другия деликвент, съпричинили вредите. Законът не е предвидил солидарна отговорност на застрахователя с деликвента и обезпечително отговорните за него лица – възложители на работа. /в този смисъл са изричните неотменени постановки на т.11 от ППВС №7/1977г. и т.12 от ППВС №4/1975г. както и т.5 от ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС/ В цитирания тълкувателен акт на ВКС е постановено, че независимо, че прекият иск по чл.226, ал.1 КЗ и деликтният иск по чл.45 ЗЗД са различни по правно основание, предмет и ответници, макар да съществуват паралелно, да принадлежат на едно и също лице и да възникват като правна възможност в един и същи момент при наличие на общи правопораждащи факти, при отсъствие на предвидена от законодателя солидарна отговорност между делинквента и застрахователя на гражданската му отговорност, обективното им съединяване при условията на кумулативност е недопустимо – в този смисъл изрично и т.11 на ППВС № 7/77 год. Разделността на дълговете съставлява принципно общо правило при множество длъжници/кредитори. Съгласно чл.121 ЗЗД, солидарност възниква само в определените от закона случаи или при наличие на изрична уговорка между страните. Разширително тълкуване на разпоредбата е недопустимо предвид изчерпателно изброяване на изключенията от общото правило за разделност на дълговете. /р.71/2011г. по гр.дело №1025/2010г. на Трето г.о. на ВКС/ В случая не намира приложение сочената от ищеца и възприета от първоинстанционния съд разпоредба на чл.53 ЗЗД, тъй като основанието на което почива отговорността на застрахователя не е непозволеното увреждане, а наличието на договор за съответното застрахователно правоотношение. Липсата на общност и солидарност в задълженията на ответниците и различието на основанията не допускат обикновено субективно пасивно съединяване на искове за обща отговорност, тъй като не са налице условията на чл.215 ГПК. Удовлетворяване увредените лица могат да търсят от всеки от посочените ответници, но отделно /или в евентуалност/, а не солидарно. Поради изложеното, първоинстанционният съд е допуснал разглеждане на искове при недопустимо съединяване на същите, но при същевременно допустимост на всеки един от предявените искове поотделно. Нито се касае до недопусимост на исковете, нито до нередовност на исковата молба. Съдът е дал възможност с изрични указания ищецът да уточни основанието за съединяване на претенциите по този ред и последният е направил уточненията си. Принципно, увредените лица разполагат с възможност да предявят иска за обезщетяване на вредите на основание деликтната отговорност, която носи прекият причинител по чл.45 ЗЗД /в случая двамата съизвършители/, респ. възложителите на работа по чл.49 ЗЗД, но могат да искат заплащане на обезщетение и от застрахователя на Гражданската отговорност, на основание сключения в полза на деликвента застрахователен договор. Удовлетворяване на правото на увредените от деликта лица от застрахователя погасява правото им да претендират обезщетение на деликтно основание от останалите задължени лица – деликвента и обезпечително отговорните за него, без това да означава недопустимост на предявените или бъдещи искове срещу последните, но при обосноваване на конкретни обстоятелства. Преценката и обосноваване размера на обезщетението е въпрос по същество в отделните производства. Присъждане на сумите по някой от исковете би се отразило единствено на основателността на претенцията спрямо конкретното задължено лице съгласно цит. по-горе т.1 от ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС. /напр.поради достигане на застрахователния лимит/ Процесуалният въпрос, който стои пред въззивния съд е, че постановеното решение не е недопустимо с оглед произнасяне от съда по самостоятелно допустими и редовни осъдителни искове /при наличие на всички положителни процесуални предпоставки и липса на процесуални пречки/, но същевременно е постановено при недопустимо съединяване на исковете. В този смисъл съдът намира, че се налага, независимо от посоченото от ищеца основание за обективно съединяване и кумулативно разглеждане, да извърши преценка за съотношението, при което се намират исковете като не е обвързан от изявлението на ищеца. Ако ищецът поддържа исковете при условията на кумулативно обективно съединяване, съдът следва да разгледа същите в поредността, съответна на естеството на правоотношението. /в този смисъл решение №97/08.02.2013г. по т.дело №196/2011г. на Първо т.о. на ВКС, определение №494/05.08.2011г. по ЧГД №267/2011г. на IV г.о. на ВКС; решение по в.т.дело №72/2014г. и по в.т.дело №388/2018г. на АС –Варна/ Недопустимо би било ако ищецът претендира едни и същи вреди от тримата ответници едновременно, тъй като по този начин би се създала сила на присъдено нещо спрямо ответниците, за които исковете са отхвърлени само поради това, че са били уважени по отношение на друго от пасивно легитимираните лица. Другият възможен вариант е предявяване на исковете при условията на евентуално пасивно съединяване и посочване на предпочитания ответник, спрямо който съдът да се произнесе преимуществено. С оглед на цитираната практика за правомощията на съда да разгледа исковете в поредността, която съответства на естеството на правоотношенията, независимо от поддържаното от ищеца кумулативно обективно съединяване, настоящият състав дължи произнасяне по един от исковете като главен. При произнасяне по който и да е от съединените евентуално искове, останалите биха се явили недопустими поради несбъдване на процесуалното условие за разглеждането им. Така, съгласно р. №97/08.02.2013г. по т.дело №196/2011г. на Първо т.о., на ВКС, ако ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на кумулативност, но съдът приеме с оглед на основанията на всеки един от тях, че същите следва да се разгледат при условията на евентуалност, то съдът се произнася по всеки един от исковете в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание, като при уважаване на иска на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите евентуални искове. Последните следва да бъдат оставени без разглеждане. За ищците са налице няколко конкуриращи основания за получаване на обезщетението за неимуществени вреди, поради което е безразлично по силата на кое от конкуриращите ще получи престацията. Отговорността и на застрахователя, и на възложителите е обусловена от тази на прекия причинител на деликта и е в същия обем. Застрахователят дължи на увредените лица това, което им дължи и деликвента /съотв. лицата по чл.49 ЗЗД/ по правилата на деликтната отговорност. Тъй като алтернативното съединяване на исковете е по принцип недопустимо, при недопустимото съединяване на исковете съдът следва да разгледа същите във възможното им съединяване като предявени в евентуалност от отхвърляне на главния иск. По този начин се съхраняват правата на ищците спрямо останалите лица, носещи гражданска отговорност за деликта и не се допуска възможността за неоснователно обогатяване. С оглед предпочетените ответници – застрахователят на ГО на деликвента и възложителите на работа по чл.49 ЗЗД, обстоятелството, че отговорността на двамата възложители е съвместна /солидарна/ и може да бъде самостоятелно предявена като с оглед естеството на техните отношения /договор за обществена поръчка и превъзлагане на изпълнение, евентуално застраховане на професионалната им отговорност/, в това производство могат да бъдат привлечени и други лица, съдът намира, че като главен иск следва да се произнесе по иска с правно основание чл.226 КЗ /отм./ Преимущественото разглеждане на този иск произтича от обезпечителната отговорност на застрахователя и по-благоприятните условия за удовлетворяване претенциите на увредените от деликта лица доколкото изпълнението на престацията попада в предмета на дейност на ответника. Изложените по-горе аргументи са част от оплакванията в жалбите на Община Исперих, Кристална вода АД и застрахователя, поради което и част от въззивния предмет. По същество на жалбите на застрахователя и увредените лица: Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно извършване на деянието, авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на изложеното следва да се приеме за безспорно установено, че смъртта на наследодателя на ищците е настъпила на 26.09.2015г., вследствие на извършени виновни противоправни действия от страна на Р В и Е Е, при независимо едно от друго съизвършителство, извършени на 09.09.2015г., по описаните в присъдата начин, място и механизъм. Влязлата в сила присъда по НОХД №206/2018г. по описа на ОС –Разград и установените с нея обстоятелства относно конкретното деяние на 09.09.2015г., неговата противоправност и виновността на прекия извършител Е Е, като водач на товарния автомобил МАН, предизвикал при движение с автомобила свличане на земна маса в изкопа както и пропадането на наследодателя на ищците Р. Е., са в обхвата на силата на пресъдено нещо и са задължителни за съда, разглеждащ гражданските последици от деликта. Съобразно изложеното и конкретно вината на водача на товарния автомобил Е Е, което обстоятелство е обуславящо прекия иск по чл.226 КЗ/ отм./ вр.чл.267 КЗ/отм./, отговорност носи именно застрахователят на Гражданската отговорност, при когото е застраховано процесното МПС. Въззивният състав намира, че по арг. от цитираната разпоредба на чл.300 ГПК, присъдата е задължителна и относно начина на осъществяване на деликта, посочения от обективна страна – от осъденото лице като шофьор, при управление на товарен автомобил МАН с ДК №СВ 74-70 АС, при извозване на земна маса в изпълнение на възложена работа. Съгласно КЗ отм., обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинени от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Застраховани лица са както собственикът на МПС, така и всяко лице, което ползва същото на законно основание, както е в случая. Съгласно чл.267 КЗ/отм./, застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително: 1.неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; 2.вредите, причинени на чуждо имущество; 3.пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането и 4.разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т.1- 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахованото лице. Въз основа на изложеното, съдът намира, че деянието, за което е налице постановена присъда, представлява покрит риск по застраховка ГО, съгласно цит.по-горе разпоредби и пар.1, т.3 от ДР на КЗ отм., доколкото вредите са настъпили във връзка с използване/и управление/ на МПС. Причинените вреди са пряко обусловени от извършените от водача на автомобила действия по управление на автомобила при извършвани СМР на строителната площадка. Предявеният спрямо застрахователя пряк иск на увредените лица не само е допустим, съобразно приложимия КЗ /отм./, който не предвижда като процесуална предпоставка реализиране на рекламационно производство пред застрахователя преди съдебната претенция, но е и основателен. Направените възражения във въззивната жалба на ответника ЗК Лев Инс АД, съдът намира за неоснователни. На първо място, соченото основание за изключване отговорността на застрахователя, визирано от разпоредбата на чл.239, ал.1, т.2 от КЗ – отм., съдът намира за неотносимо към спора доколкото предвидената законова хипотеза касае друг вид застрахователно правоотношение – по лични застраховки Живот и Злополука. Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.257, ал.5 КЗ – отм., тъй като същата, макар да визира Застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не покрива останалите факти по делото. Не са представени доказателства, че водачът на автомобила е бил ангажиран към момента на настъпване на инцидента да извърши превоз на товар по смисъла на чл.367 ТЗ. Не са налице и основания за изключване отговорността на застрахователя по смисъла на чл.268, т.6 от КЗ, където е предвидено, че застрахователят не носи отговорност за вреди, причинени от превозване на радиоактивни, химически или други материали, представляващи повишена опасност. Пренасяната от товарния автомобил земна маса не е предвидена като източник на повишена опасност, а разпоредбата от КЗ, доколкото ограничава отговорността на застрахователя, не следва да бъде тълкувана разширително. С посочената разпоредба законодателят е изключил от застрахователно обезщетение "вредите, причинени от превозването на радиоактивни, химически или други материали, представляващи повишена опасност", но не са изключени вреди, причинени от застрахованото лице, какъвто е обектът на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгласно разпоредбата на чл. 257, ал.1 от КЗ. В посочения смисъл, съдът намира, че и тази цитирана в жалбата разпоредба на КЗ, не намира приложение. Целта на законодателя е да изключи вредите, причинени от качеството и характеристиката на материалите /на товара/, които се превозват, тъй като "превозване на вещество с повишена опасност", попада в категорията вреди, свързани с "използване на МПС", по смисъла на чл.257, ал.1 от КЗ и на чл.267, ал.1 от КЗ. Критерий за изключване на отговорността е, че МПС се използва за превоз на материали с повишена опасност и вредите са настъпили от качеството на материалите, без да са в резултат и на действия или бездействия на застрахования или трети лица. От установения механизъм на инцидента е видно, че вредите не са пряка последица от качества на превозвания товар/или на товарния автомобил/, а се дължат на действията на деликвента Е.Е като водач. Липсата на контакт между пострадалия и процесното застраховано МПС, не води до извод за липса на причинно - следствена връзка между поведението на водача и настъпилите вреди. Напротив, по отношение наличието на обусловеността и вината на водача, съдът е обвързан от влязлата в сила присъда съгл чл.300 ГПК. Конкретното поведение на водача на товарния автомобил е задействало поредица от проявили се факти, които пряко и непосредствено обуславят настъпилите вреди – увреждането на Р. Е. и смъртта му. Не са налице обстоятелства като случайно събитие и/или непреодолима сила, които в съвкупност с поведението на водача или поотделно да са допринесли за настъпване на вредите. В тази връзка, изслушаното заключение на медицинската експертиза като част от комплексно поставената задача на експерти по делото, вкл. устното становище на вещото лице-медик сочи, че е налице пряка причинно- следствена връзка между получените при произшествието травматични увреждания на наследодателя /травматичен шок/ и настъпилия след 20 дни летален изход, въпреки формално посочената причина „белодробна тромбемболия“. Не се установява /и не се твърди/ болничният престой на пострадалия да е бил прекъсван с изписване или подобряване на състоянието му до датата на смъртта на 26.09.2015г. При липса на основания за изключване отговорността на застрахователя, съдът следва да разгледа и обсъди направеното, поддържано с жалбата, възражение за погасяване по давност на иска съгласно чл.197 КЗ. /отм./ Действително, застрахователното събитие е настъпило на 09.09.2015г., но вредите, които са елемент от състава на претендираната спрямо застрахователя отговорност, са се проявили по-късно – на 26.09.2015г., когато е настъпила смъртта на наследодателя. Последният не е напускал болничното заведение и е бил в тежко състояние. Липсват данни за междувременно настъпили други обстоятелства, извън събитието на 09.09.15г. Съгласно мотивите към т.4 на ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС, началният момент на течене на погасителната давност по смисъла на посочената разпоредба, е застрахователното събитие, но ако вредата като задължителен елемент от деликта, който стои в основата на гражданската отговорност, е настъпила по- късно – моментът на проявление на вредата. В този смисъл, с оглед настъпилата на 26.09.2015г. смърт на наследодателя /пострадал при процесното събитие/, към предявяване на иска на 10.09.2020г. същият не е бил погасен по давност. Следователно, независимо кога се проявява вредата - в момента на извършване на деянието или след него, едва от деня на нейното проявление за третото лице възниква правото да иска обезщетяване в границите на чл.51 ЗЗД, съответно чл.267, ал.3 КЗ отм. Затова от този момент започва да тече и погасителната давност за прекия иск срещу застрахователя, вкл. за обезщетяване вредите от ексцес./ цит.ТР/ Претенцията на ищците не е погасена по давност и поради навременното и предявяване, тъй като ищците изрично са се позовали на изпращане на исковата молба по пощата съгл.чл.62 ГПК, доказателства за което са представени по делото /пощенски плик/, но поради неправилно комплектоване това доказателство е останало на корицата на образувано частно производство по в.ч.т.дело №276/2021г. на ВнАС. Видно от пощенското клеймо, исковата молба и приложенията са изпратени на 09.09.2020г. до РОС, поради което вземането на ищците не се е погасило по давност дори към датата на застрахователното събитие. Най –после, искът не е погасен по давност и с оглед разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците, съгласно който за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Този срок е достатъчен за да бъде направен извод за предявяване на прекия иск на увредените лица преди изтичане на погасителната давност, на 09.09.2015г. По отношение възражението на застрахователя за погасяване на претенцията за лихви в тригодишен срок: По отношение на лихвите, дължими върху определеното обезщетение за неимуществени вреди, важи разпоредбата на чл.111, б.в ЗЗД, като за част от претенцията, предявена от 09.09.2015г. до окончателното изплащане, искът се явява неоснователен. Поради изложеното, погасени по давност се явяват всички лихви преди 10.09.2017г. и същите следва да бъдат присъдени в намален размер, считано от 10.09.2017г. до предявяване на иска на 10.09.2020г., ведно със законната лихва след това до окончателното изплащане на задължението. Решението на РОС в тази част подлежи на частична отмяна. В жалбата си застрахователят прави възражения и относно настъпването на действителни вреди за ищците както и относно техния размер, съответно определения от първоинстанционния съд процент съпричиняване. Съдът споделя изводите на първата инстанция като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на съдебния акт относно претърпените от наследниците на пострадалия неимуществени вреди. Ищците без съмнение са материално легитимирани да претендират обезщетението като лица от най-близкия кръг, визирани от ППВС 4/61 и ППВС 4/68г. Събраните свидетелски показания, кредитирани като непосредствени и обективни сочат, че семейството на починалия Р. Е. било задружно, сплотено и неразделно. Загубата на техния стожер довела до голямо страдание както поради самия факт на смъртта, така и поради обстоятелствата, при които е настъпила тя - внезапно, в резултат от травматично и трагично стекли се обстоятелства, не в резултат продължаващо заболяване, за каквото отсъстват данни, а единствено поради нелепия и шокиращ инцидент на 09.09.15г., настъпил непосредствено пред дома на пострадалия. Приживе свидетелите сочат, че дядо Р. бил здрав и жизнен. Загубата на най-близкия човек /баща и съпруг/ безспорно обуславя за близките му силно страдание и мъка, огромна болка, преминаваща в необратима тъга. Тези вреди са не само предполагаеми поради родствената връзка на починалия и наследниците, но и доказани по спора. Тъй като съдът определя обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД и обективните критерии, очертани в ППВС №4/1961г., всички конкретни обстоятелства, които са се проявили в действителността във връзка със смъртта на Р. Е., следва да бъдат обсъдени от съда в съвкупност. В тази връзка, съдът съобразява, че низходящите на починалото лице са отдавна еманципирани, в зряла възраст, не са зависими от своя родител, сами са изградили семейства и живеят отделно от наследодателя. По отношение на съпругата са налице основания за завишен размер на обезщетението, тъй като тя е загубила не само бащата на своите деца, но и своя другар в живота, загубила е подкрепата и обичта му в най-уязвимите си години. Свидетелите сочат, че след смъртта на Р. тя най-тежко преживяла трагедията - съпругата му Х. била изключително депресирана - затворила си, не излизала никъде, страдала, „разболяла се женичката“. Останала без морална опора в живота. Р. бил грижовен и внимателен, грижел се за семейството, пазарувал ежедневно, отгледал децата на Ш. /внуците си/, с когото живеели заедно. Всички били в прекрасни отношения. До дядо Ш. се допитвали и съседи по разни въпроси, защото бил най-възрастен и разсъдлив. Св.Г А сочи, че живота на семействата продължава, но се усеща липсата на Р. – близките му не са щастливи, откакто се случило това с баща им. Съгласно нормата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поначало причинените неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане. Съгласно ППВС №4/1968г., понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То изисква преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера - възрастта на пострадалия към момента на настъпване на вредите, продължителността и интензитета на болките и страданията, общественото разбиране за справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени и конкретните икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към релевантния момент през 2015г. При съвкупната преценка на установените по делото факти, съдът приема, че дължимото парично обезщетение следва да се определи в размери: 100 000 лева за преживялата съпруга и по 60 000 лева на всяко от децата на починалия. Тези размери съдът намира, че съответстват на общественото разбиране за справедливост съобразно родството между пострадалия и ищците както и характеристиката на вредите на такива, които ще бъдат търпени и занапред поради необратимото събитие. /арг. в т.1 от ППВС 4/1968г./ Липсват основания за завишаване на посочения размер, тъй като по делото не е установен по-голям интензитет на търпените от ищците вреди от обичайния в тези отношения. Въззивният състав споделя изводите на първата инстанция относно определения процент съпричиняване на вредите от пострадалия на 50%. Според общия правен принцип, виновният причинител на вреди е длъжен да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на пострадалия е в причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. То следва да бъде отчетено, тъй като при доказване съдът ще следва да намали размера на обезщетението. Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на причинно-обусловена връзка, а не и от наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия./т.7 от ППВС 17/1963г./ Наличието на вина е ирелевантно спрямо пострадалото лице, допринесло за настъпване на вредите. /Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК; Решение № 47 от 5.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 504/2018 г., II т. о. и др./ В случая, от изслушаната Комплексна експертиза както и от показанията на деликвента Е Е /водач на товарното МПС/, се установява, че Р. Е. към момента на инцидента бил на самия ръб на изкопа, в зона, отредена за извършване на строителни работи за реконструкция на водопроводна и канализационна система в гр.Исперих. При пропадане на товарния автомобил в изкопа поради свличане на земна маса от движението и тежестта на машината, с него паднал и стоящият непосредствено до изкопа човек, без да има контакт с управляваното от свидетеля Е МПС. Според заключението на КАТМЕ, пострадалият неправилно е бил на мястото на инцидента, неправилно се е оказал в зоната на извършваните СМР като самоволно е навлязъл в нея. Не е изтъкната причина за ситуирането му в опасната зона. Обстоятелството, че извършваните СМР са непосредствено пред дома му /между домове №№81-83 на ул.6-ти септември в гр.Исперих/, не оправдава поведението на Р. Е., който престоявал в мястото на извършваните строителни действия, на пътя на преминаващата товарна машина. Р. е имал възможност да възприеме идващия товарен автомобил, а освен това водачът му подал звуков сигнал и му извикал да се отдръпне, на което последният не е реагирал. Именно поради едновременното проявление на поведението на пострадалия и действията на водача на автомобила, настъпва конкретното застрахователно събитие и вредите от него. За да определи този, а не по-висок процент съпричиняване на вредите, съдът отчита обстоятелството, че по делото са събрани категорични доказателства за липса на изпълнени на място обезопасителни мероприятия – липса на плътна преграда с обозначителни надписи и сигнали за извършваните СМР, липса на спазване предписанията на плановете и етапността на възложената поръчка, неизпълнението на временната организация на движението в града. /в този смисъл и свидетелските показания на Е както и констатациите в протоколите от проверка на Главна инспекция по труда, които се ползват в тази част с материална доказателствена сила/ Това е улеснило достъпа на трети лица до обекта, вкл. на пострадалото лице, което се намирало на улицата пред дома си и не се отзовал на предупрежденията за опасност. Налице е установено съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, което съдът определя на 50%, доколкото не са налице обстоятелства, които да дават превес в приноса. Успоредното проявление действията на водача и нелогичното местонахождение на пострадалия на строителната площадка, обуславят равен принос за двамата. Съобразно изложеното, определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде редуцирано наполовина като на съпругата Х. се дължи сумата от 50 000 лева, а на всеки от ищците –по 30 000 лева, ведно със законните лихва от 09.09.2017г. до окончателното изплащане на задължението, с оглед погасяване на лихвите за предходен период, считано от датата на деликта. Поради несъвпадане изводите на двете инстанции, решението на РОС следва да бъде отменено като по отношение на Х. Е. се присъдят допълнително разликата над 40 000 лева до 50 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди; потвърдено в останалата част по отношение на останалите ищци – за сумата от по 30 000 лева обезщетение, за всички ищци след редуциране на приноса. В частта за разликата над 120 000 лева до отхвърлените от РОС 150 000 лева обезщетение за всеки от ищците, въззивниците ищци са уточнили, че не поддържат жалбата си и решението е влязло в сила. Обжалваемият им интерес е до 120 000 лева. Следва да бъде изменено решението и в частта за присъдените законни лихви като се отчете погасяването на същите за част от периода на претенцията, преди 09.09.2017г. Доколкото въззивният съд се произнася по същество единствено по иска с правно основание чл.226 КЗ, по отношение на останалите обективно съединени искове, спрямо Кристална вода АД и Община Исперих, не е налице сбъдване на процесуалното условие за разглеждането им. След като ищците не са уточнили допустимото съединяване на исковете спрямо тримата ответници, съдът се произнася по един от исковете като главен, а спрямо останалите се прилагат процесуалните предпоставки за разглеждането им /като при евентуално предявяване/. Поради това, същите следва да бъдат оставени без разглеждане, но тъй като съдът е постановил акт по същество и спрямо ответниците Кристална вода АД и Община Исперих, решението в тази част следва да бъде обезсилено. Произнасяне по тези искове е обусловено от отхвърляне на исковете спрямо застрахователя поради недопустимо обективно съединяване и допустимо евентуално разглеждане. Частичното уважаване на исковете не води до сбъдване на процесуалното условие спрямо останалите двама ответници и не обуславя разглеждането им по същество, тъй като както гаранционната отговорност на застрахователя, така и тази по чл.49 вр.чл. 45 ЗЗД е обусловена от обема отговорност на деликвента. В случая не се касае за надхвърляне на застрахователния лимит и неудовлетвореност на претенцията за обезвреда. Такива доводи биха могли да бъдат разгледани в самостоятелни производства спрямо деликвентите и/или възложителите на работа. По разноските: Застрахователното дружество следва да заплати възнаграждение на пълномощника на ищците, претендирано да бъде определено от съда по реда на чл.38 ЗА, поради оказана безплатна правна помощ. Съобразно уважената част от въззивната жалба на един от ищците /Х. Е./, съдът определя възнаграждение на адвокат Я.в в размер на 1300 лева съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. на МРАВ. Застрахователят следва да заплати и дължимата съобразно уважения размер такса за въззивното производство съгласно чл.78, ал.6 ГПК, в размер на 200 лева, по сметка на ВнАС. Воден от изложеното въззивният съд на основание чл.273 ГПК,