Решение № 1412 от 26.4.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 145/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 127, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

Образувано е по жалба на Община Русе, представлявана от кмета на общината срещу Комплексно разрешително на „Регионално депо за неопасни, инертни и опасни отпадъци за общините Русе, Ветово, Иваново, Сливо поле и Тутракан“, прието с Решение № 151-Н2-ИО/2024 г., издадено от и.д. директор на Изпълнителната агенция по околна среда. Иска се съдът да постанови решение, с което да измени комплексното разрешително в частта относно Условие № 11 или да върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С Уточнение по жалбата с вх. № 1297/01.03.2024 г., жалбоподателят посочва, че предмет на оспорване е Решение № 181-Н2-ИО/2024, издадено от и.д. изпълнителния директор на ИАОС, което се обжалва само в частта относно отказа в Условие 11.2. Приемане на отпадъци за третиране, към Условие № 11 Управление на отпадъците на КР № 181-Н2/2024 г. да бъдат включени за приемане отпадъци с код и наименование: , 20 01 10 - облекла; 20 01 11 - текстилни материали; 20 01 38 - дървесина, различна от упоменатата в 20 01 37 и 20 03 01 - смесени битови отпадъци В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от Е. Т. – директор на дирекция „Правни дейности“ при Община Русе и от старши юрисконсулт Е. Х., и двете надлежно упълномощени от кмета на Община Русе. Посочените процесуални представители поддържат подадената жалба с направените уточнения, не предявяват искания за събиране на доказателства, представят писмени бележки, претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – и.д. изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), редовно уведомен, се представлява в процеса от надлежно упълномощен процесуален представител – главен юрисконсулт Д. С., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресат на акта, която е засегната неблагоприятно от него; в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК; при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

С писмо с изх. № 15-38-11/22.11.2022 г. кметът на Община Русе е уведомил и.д. изпълнителния директор на ИАОС, че на основание чл. 117, ал. 2 от ЗООС, глава VІІ Комплексни разрешителни и Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (НУРИКР) представя Заявление за издаване на комплексно разрешително (КР) за обект „Регионално депо за неопасни, инертни и опасни отпадъци за общините Русе, Ветово, Иваново, Сливо поле и Тутракан) (Депо), като са посочени приложените документи и лице за контакт.

С писмо с изх. № КР-4296/21.12.2022 г., и.д. изпълнителният директор на ИАОС е уведомил директора на Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ) Русе и директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР) относно необходимостта от извършване на проверка на съдържанието и формата на заявление за издаване на ново КР на оператор Община Русе за Депото съгласно Приложение № 1 от НУРИКР, като е указано, че писменото становище следва да се изготви съгласно приложен образец. Не са ангажирани доказателства за връчването на писмото.

В отговор на искането на ИАОС, директорът на РИОСВ Русе е изпратил с писмо с изх. № И-4921/16.12.2022 г. становище по заявлението на Община Русе за Депото. Посочено е, че информацията в подаденото заявление съответства на наличната информация в РИОСВ Русе и е в пряка връзка с проведени процедури по реда на Глава шеста от ЗООС. Уточнено е, че за Депото е проведена процедура по Оценка въздействието върху околната среда (ОВОС), финализирана с Решение по ОВОС № 42-10/2000 г. на министъра на околната среда и водите, с което се създават условия за контролирано обезвреждане на битови, производствени, строителни и опасни отпадъци. Посочено е още, че към момента Депото се експлоатира с оператор „Берус“ ООД по силата на КР № 181-Н1/2010 г. Разгледани са промените, за които операторът кандидатства с подаденото заявление, както следва:

1. Изменение и допълнение на параметри и дейности, включени в обхвата на КР №181-Н1/2010 г., изразяващи се в:

1.1. Прецизиране капацитета на клетките за неопасни отпадъци, изразен в тонове (t), т.е. увеличаване на максималния капацитет на инсталацията, увеличаване на количеството отпадъци, които могат да бъдат приети в клетките за неопасни отпадъци без необходимост от изграждане на нови клетки/или разширение на съществуващите, изградени на територията на Депото. Направен е извод, че това налага промяна в Условие 4.1.

1.2. Добавяне на два нови отпадъка с идентификационни кодове - 19 05 03 и 19 12 09, с които се кандидатства за извършване на дейности по запръстяване, но без промяна на Условие 11.2.7.2 и Условие 11.5.2. по действащото КР.

1.3. Изключване на ПИ с идентификатор 63427.60.23 по КККР на град Русе от територията на Депото, предвид което площта на последното ще бъде редуцирана на 235 419 кв. м. Тук е направено уточнение, че се инициира инвестиционно предложение в границите на Депото да бъде изградена анаеробна инсталация за разделно събрани биоразградими отпадъци за регионална система за управление на отпадъците (РСУО) Русе.

Записано е още, че относно компоненти атмосферен въздух, води и почви, не се установяват промени, които ще настъпят във вече издаденото КР. За фактор отпадъци е посочено, че капацитетът на клетките за неопасни отпадъци на инсталацията, изразен като обем се запазва, промяната се състои в увеличаване на количествата депонирани отпадъци от 1 536 976 тона на 1 995 976 тона и включване на новите кодове отпадъци за запръстяване и подравняване на клетките. По фактор опасни химични вещества е посочено, че планираните промени в инсталацията няма да доведат до промяна в максималните количества на съхраняваните опасни химични вещества и смеси (ОХВС), които до момента са се съхранявали на площадката.

Направен е извод, че така заявените промени изискват издаване на ново КР. Като доказателства към становището са приложени две решения за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС, издадени от директора на РИОСВ Русе, както следва:

В отговор на писмото на и.д. изпълнителният директор на ИАОС, директорът на БДДР е изразил становище както за повърхностни, така и за подземни води. Относно първата категория – дейности, засягащи повърхностни водни обекти е посочено, че за нуждите на обекта операторът няма издадени разрешителни за водовземане от повърхностен воден обект и/или заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект в съответствие със Закона за водите и подзаконовите нормативни актове. Не се налага промяна в действащото КР във връзка с различните дейности с повърхностни водни обекти. Относно дейности, отнасящи се до подземни води – разгледани са подробно дейностите свързани с действащото КР и заявеното за издаване КР. Според оператора планираните промени не влияят върху състава и количеството на подземните води, поради което се запазват непроменени условията за мониторинг. В становището на БДДР е посочено, че площадката попада в обхвата на подземно водно тяло с код BG1G0000K1B041 и име „Карстови води в Русенска формация“. Отразени са данни за разрешителното за водовземане на оператора и наблюденията на подземните води, които той извършва. Указано е кои показатели за наблюдение и честота на анализ трябва да се запазят. Посочено е, че не са установени нарушения от страна на оператора при извършвани проверки и не са постъпвали жалби и сигнали във връзка с Депото. Дадени са указания какви корекции следва да бъдат направени в подаденото заявление. Изразено е принципно становище, че заявлението отговаря на нормативните изисквания.

С писмо изх. № КР-1097/31.03.2023 г. и.д. изпълнителният директор на ИАОС е уведомил заявителя, директора на РИОСВ Русе и директора на БДДР, че на основание чл. 122а, ал. 2 от ЗООС подаденото заявление е необходимо да бъде допълнено с информация, която е представена в писмото, в едномесечен срок, при спазване на изискванията на чл. 7, ал. 2 от НУРИКР.

В Указанията към писмото е посочено, че анаеробната инсталация не е предмет на провежданата процедура, както не е предмет и изграждането на две нови клетки за неопасни и за опасни отпадъци. Представен е кратък преглед на основното замърсяване на околната среда относно отпадъците и отпадъчните води. Информацията от заявлението за издаване на КР, която ще се оценява от компетентния орган (който издава КР) е тази, която е свързана с използването на ресурси; емисии във въздуха; дейности по управление на отпадъците и опазването на почвите и подземните води. За всяка част от посочената информация, подлежаща на оценка, са дадени конкретни указания. В т. 7.2. Приемане и третиране на отпадъци, т. 1 изрично са посочени кодове на отпадъци, които предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба № 6/27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (Наредба № 6) следва да бъдат премахнати от заявлението защото няма да бъдат разрешени за приемане с цел последващо обезвреждане чрез депониране.

В административната преписка е приложено писмо на Община Русе (вх. № КР-5449/03.05.2023г. на ИАОС), с което, на основание чл. 122а, ал. 3 от ЗООС заявителят представя допълнено заявление за издаване на КР и съответните приложения.

С писмо с изх. № КР-1656/30.05.2023 г. и.д. изпълнителният директор на ИАОС е уведомил кмета на Община Русе, че във връзка с чл. 122а, ал. 5 от ЗООС и чл. 7, ал. 4 от НУРИКР на интернет страницата на Община Русе следва да се публикува съобщение съгласно приложен образец. Документацията във връзка със заявлението за издаване на КР следва да е на разположение на заинтересовани лица и организации в периода 31.05.2023 г. – 01.07.2023 г. Впоследствие, в срок до 05.07.2023 г. получените писмени становища следва да се изпратят до ИАОС. С писмото е изискана и допълнителна информация от заявителя, свързана с издаването на КР. С друго писмо със същия номер, и.д. изпълнителният директор на ИАОС е уведомил и директорите на РИОСВ Русе и БДДР, че започва процедура по издаването на ново КР на оператор Община Русе за Депото.

С писмо с изх. № 15-38-7/2/06.06.2023 г. (вх. № КР-6263/12.06.2023 г. на ИАОС) Община Русе е представила изисканата с писмо с изх. № КР-1656/ 30.05.2023 г. допълнителна информация (л. 95 – л. 106).

С писмо с изх. № 15-38-7/3/05.07.2023 г. кметът на Община Русе е уведомил и.д. изпълнителният директор на ИАОС, че за периода на осигурен достъп до документацията по заявлението за издаване на ново КР за експлоатация на Депото, публикувано на официалната интернет страница на община Русе, не са постъпили забележки, разяснения и възражения.

С писмо с изх. № КР-2640/07.09.2023 г. и.д. изпълнителният директор на ИАОС е уведомил кмета на Община Русе (с копие до директорите на РИОСВ Русе и БДДР), че във връзка с чл. 122а, ал. 6, т. 1 и т. 2 от ЗООС следва да бъде публикувано на интернет страницата на общината съобщение по приложен образец, като осигури достъп на заинтересованите лица и организации в периода 08.09.2023 г. – 21.09.2023 г. на информацията, изпратена на електронен носител. След това в срок до 27.09.2023 г. следва да уведоми ИАОС за получените становища.

Аналогично на предходното обявяване на информацията, и в този случай не са постъпили забележки, разяснения и възражения, за което ИАОС е уведомена с писмо с изх. № 15-38-7/5/03.10.2023 г. на Община Русе (вх. № КР-8591/06.10.2023 г. на ИАОС).

С писмо с изх. № КР-3051/24.10.2023 г. административният орган е поискал информация от изпълнителния директор на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) дали Община Русе има задължения поради факта, че съгласно чл. 71, ал. 2 от ЗООС Не се издават разрешителни или разрешения на лица, които имат парични задължения към държавата или общината по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, определени със специалните закони в областта на околната среда.

С писмо с изх. № КР-3054/24.10.2023 г., на основание чл. 10, ал. 1 от НУРИКР административният орган е изпратил проекти на КР и техническа оценка на Община Русе за Депото, като е указал на директора на РИОСВ Русе и на Директора на БДДР да представят становища в 7-дневен срок. Изискана е и специфична информация:

••• от директора на РИОСВ Русе дали е необходимо провеждане на процедура по Глава 6 от ЗООС относно заявената промяна в отвеждането на инфилтрат, формиран на територията на Депото чрез колектор на „Дунарит“ АД в канализационната система на гр. Русе и дали това е допустимо, ако се съобрази факта, че тези води се пречистват единствено механично и фотохимично в локална пречиствателна станция за отпадни води (ЛПСОВ) без да е предвидено биологично стъпало.

••• от директора на БДДР дали е допустимо отвеждането на инфилтрат, формиран на територията на Депото чрез колектор на „Дунарит“ АД в канализационната система на гр. Русе, ако се съобрази факта, че тези води се пречистват единствено механично и фотохимично в ЛПСОВ без да е предвидено биологично стъпало.

С писмо с изх. № КР-3055/24.10.2023 г. административният орган е поискал информация от Община Русе за наличие/липса на задължения по чл. 162, ал. 2 от ДОПК, като видно от писмо с изх. № 15-38-16/1//27.10.2023 г. не са налице задължения по смисъла на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

С писмо с изх. № И-4528/30.10.2023 г. директорът на РИОСВ Русе е уведомил компетентния административен орган, че не е необходимо извършването на ОВОС по предложения проект като са посочени четири вида потоци отпадни води, които се формират вследствие на експлоатация на Депото. Посочено е още в отговора, че планираната промяна за увеличаване на максималния капацитет на клетките за неопасни отпадъци не води до промяна на количеството приети отпадъци за 24 часа и по този начин няма да има промяна на количеството и състава на инфилтрата, който се отделя. Направен е извод, че не е необходима промяна в технологията на пречистване и реконструкция на наличната ЛПСОВ, т.е. не е необходимо биологично стъпало поради факта, че в годишния доклад за изпълнение на условията от КР през 2022 г., представен в РИОСВ Русе не са отчетени превишения на максимално допустимите концентрации на заустените отпадъчни води, като са отчетени и данните от протоколите за изпитване на смесен поток отпадни води през 2020 г. и 2021 г. Като други факти, които следва да се съобразят е посочено, че от март 2023 г. колектор „България" (чрез който се отвежда смесения поток води от Депото) е присъединен към ГПСОВ Русе, а Депото има сключен договор с „ВиК“ ООД, гр. Русе от 2016 г., актуализиран с Договор № ОВ-45/10.08.2023 г. Предвид същността на проекта се посочва още, че капацитетът на клетките като кубични метри е постоянен, количествата депонирани отпадъци е превишен поради слягане и уплътняване с компактор и достигане на необходимите коти за последваща рекултивация, което изисква промяна в количествата депонирани отпадъци. Получените отпадъци от дейността да сепариращата инсталация и бъдещо изграждане на анаеробна и компостираща инсталации ще се използват за регулярно запръстяване и подравняване на клетките за неопасни отпадъци, , като това предотвратява, запалване на депо го и проникване на дъждовни води в тялото му. В отговора е дадено обяснение, че капацитетът на клетките за неопасни отпадъци на инсталацията изразен като обем се запазва, промяната се състои в увеличаване на количествата депонирани отпадъци от 1.536 975 т на 1 995 976 т и включване новите кодове 19 05 03 и 19 12 09, необходими за запръстяване и подравняване клетките. В заключение е посочено, че е необходимо да се направи изменение на стойностите на максимално допустимите концентрации на определените показатели в КР за смесен поток отпадни води (производствени, битово-фекални и дъждовни) – Таблица 10.1.2.2 от КР, съгласно актуализирания Договор № ОВ-45/10.08.2023 г. с „ВиК“ ООД, гр. Русе С писмо с изх. № ПУДОС-8744/А/31.10.2023 г. директорът на РИОСВ Варна е уведомил ИАОС, че операторът на Депото няма задължения по смисъла на чл. 71, ал. 2 от ЗООС. Липсата на задължения е потвърдена с писмо с изх. № 1200П-29/10.11.2023 г. на изпълнителния директор на ПУДООС.

Директорът на БДДР е представил отговор с изх. № МВВЗЗВ-02-29(6)/ 15.11.2023 г., в който изразява становище по представения проект на КР и техническа оценка. Направен е извод, че предложения проект отговаря на изискванията на НУРИКР като са изложени подробни мотиви във връзка с направените корекции, които са били изискани с писмо с изх. № МВЗЗВ-02-29(1)/21.12.2022 г. В заключение, БДДР съгласува предложения проект. Изразено е още становище относно допустимостта на отвеждане на формирания на територията на Депото инфилтрат като е посочено, че компетентен орган относно този въпрос е РИОСВ Русе.

С писмо с изх. № КР – 3356/22.11.2023 г. административният орган отново е изпратил проекта на заявителя и на директорите на РИОСВ Русе и БДДР, като им е указал възможността в определен срок да представят писмени бележки, разяснения и възражения. От Община Русе е изискана подробна информация по определени въпроси. От общината е представен отговор с рег. № 15-38-20/ 28.11.2023 г., с който е представена подробна информация във връзка с дадените указания от ИАОС. Също така (л. 126 – л. 131) са представени причините, поради които според заявителя не следва да бъдат изключвани заявените за приемане от Община Русе отпадъци. Към отговора са приложени договорите на общината с „ВиК“ ООД, гр. Русе.

Видно от представените имейли (л. 145), ИАОС е изпратила до заявителя проект на КР след отразяване на получената допълнителна информация от Община Русе.

Публикувано е съобщение, че проекта и резултатите от съгласуването на същия с РИОСВ Русе и БДДР са достъпни на интернет страницата на ИАОС, като на основание чл. 122а, ал. 7, т. 2 от ЗООС е открит обществен достъп. Указана е възможността за представяне на становища.

В административната преписка е налична Информация с изх. № 185532400064416/10.01.2024 г. за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 11 от ДОПК, издадена от ТД на НАП Варна, съгласно която Община Русе няма задължения.

В Доклад с вътр. № КР-37/12.01.2024 г. директорът на дирекция „Разрешителни режими“ при ИАОС уведомява и.д. изпълнителния директор на агенцията за проведената процедура относно издаването на исканото КР за Депото и предлага проект на решение.

След проведеното административно производство, и.д. изпълнителния директор на ИАОС на 12.01.2024 г. е постановил Решение № 181-Н2-И0-А0/2024 г. С решението, на основание чл. 120, ал. 1 във връзка с чл. 117, ал. 2 от ЗООС и чл. 11, ал. 1 от НУРИКР административният орган е издал КР за Депото, с местоположение на площадката гр. Русе, местност „Слатина“ № 52; регистрационен № 181-Н2/2024 г. и оператор Община Русе. В решението е посочена възможността за обжалване на същото по административен или съдебен ред.

За издаденото решение своевременно са уведомени директорът на дирекция „Екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда и предотвратяване на замърсяването“ при Министерството на околната среда и водите (МОСВ); директора на РИОСВ Русе; директора на БДДР и кметът на Община Русе.

Решението е публикувано на 23.01.2024 г. във вестник „Труд“, от която дата тече срока за обжалване.

В срока за обжалване е постъпила жалба от оператора Община Русе, като е посочено, че се оспорва КР на Депото. Твърди се в жалбата, че след като съгласно в т. 39 от § 1 на ДР на ЗООС е посочено, че КР е индивидуален административен акт, то именно то е предмет на оспорване. Сочи се, че обжалваното КР е незаконосъобразно по причина, че е постановено в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. Посочени са конкретни кодове на отпадъци, които с издаденото КР са изключени за приемане, с оглед подлагане на последващо депониране в клетки за неопасни отпадъци съобразно чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба № 6. За изключването на посочените кодове отпадъци Община Русе е уведомена с писмо с изх. № КР-1097/31.03.2023 г. Представени са правните основания, които според оператора обуславят възможността депонирането на изключените отпадъци да се реализира до 01.01.2030 г. Описани са в жалбата разясненията, които операторът е представил относно предприетите действия по изграждане на анаеробна инсталация за разделно събирани биоразградими отпадъци на територията на РСУО Русе и се сочи, че тази инсталация „ предстои да заработи в най-кратки срокове през идните месеци “. Направено е позоваване на Националния план за управление на отпадъците 2021-2028. Твърди се, че при издаване на КР компетентният орган не е съобразил становището на Община Русе в представена допълнителна информация. В този смисъл КР е неправилно и незаконосъобразно тъй като предвидената забрана в чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6 влиза в сила от 01.01.2030 г. Като друг порок на КР е посочен неговата нецелесъобразност, защото изключването на посочени кодове отпадъци ще затрудни организацията по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на общините, включени в РСУО Русе, както и до проблеми свързани с управление на отпадъците, получени от поддържане на зелените площи. В жалбата се иска от съда да постанови решение, с което да измени Условие № 11 Управление на отпадъците, Условие 11.2. Приемане на отпадъци за третиране на КР на Депото, като добави към списъка на условие 11.2.1. посочени кодове на отпадъци. В случай, че естеството на процесния административен акт не позволява решаването на въпроса по същество се иска съдът да върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид установените противоречия в жалбата, съдът с Разпореждане № 696/26.02.2024 г. е дал указания на жалбоподателя да уточни оспорвания акт и как се оспорва (изцяло/частично), както и да посочи точно кодовете отпадъци, които са спорни между страните.

Община Русе е представила уточнение по жалбата с вх. № 1297/01.03.2024 г., в което посочва, че предмет на оспорване е Решение № 181-Н2-ИО/2024, издадено от и.д. изпълнителния директор на ИАОС, което се обжалва само в частта относно отказа в Условие 11.2. „Приемане на отпадъци за третиране“, към Условие № 11 „Управление на отпадъците“ на КР № 181-Н2/2024 г. да бъдат включени за приемане отпадъци с код и наименование: 20 01 10 - облекла; 20 01 11 - текстилни материали; 20 01 38 - дървесина, различна от упоменатата в 20 01 37 и 20 03 01 смесени битови отпадъци. В уточнението се излагат и разсъждения по съществото на спора.

С Определение № 811/07.03.2024 г. съдът е конституирал страните по делото и е разпределил тежестта на доказване между тях.

Постъпил е отговор на жалба с вх. № КР-813/19.03.2024 г. от ответника чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Жалбата се оспорва като неоснователна. Представена е фактическата обстановка по казуса и действията на административния орган във връзка с вземане на решение за издаване на КР. Представени са допълнителни писмени доказателства относно тезата, че преди депониране смесените битови отпадъци следва да бъдат предварително третирани. Във връзка с установената фактическа обстановка са изложени и кореспондиращите според ответника правни основания, които обуславят законосъобразността на обжалваното решение. Иска се от съда да остави в сила процесното решение в оспорената част и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, чрез процесуален представител, е ангажирал писмени бележки с вх. № 2124/15.04.2024 г. Отново се посочва (независимо от направеното уточнение на подадената жалба), че изключването на определени кодове отпадъци води до незаконосъобразност на КР. Като аргументи в подкрепа на защитната си теза ответникът е посочил наличието на сериозни проблеми пред общините, използващи Депото във връзка с управлението на отпадъците. Представени са данни за договори за обществени поръчки, сключени по време на процедурата за приемане на решение за издаване на КР, като се твърди, че в този период решението не е влязло в сила и затова са предприети тези действия. Изложени са съображения във връзка с чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ във връзка с територии, където общината не предлага услугата сметосъбиране. Аналогично, твърди се, че ще бъде затруднено изпълнението на задълженията на кмета на общината по чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Представени са данни относно размера на генерираните и събирани смесени битови отпадъци. В заключение се иска съдът да уважи искането на жалбоподателя за изменение на Условие № 11 от КР като към списъка се добавят спорните кодове отпадъци.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК императивно определя, че Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Предмет на настоящия спор е Решение № 181-Н2-ИО/2024, издадено от и.д. изпълнителния директор на ИАОС в частта му относно списъка на отпадъците, подлежащи на третиране, включен в Условие № 11 Управление на отпадъците.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗООС Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда е компетентният орган за издаване, отказ, преразглеждане, актуализиране, отменяне на разрешителните по реда на този раздел, освен в случаите по чл. 94, ал. 1, т. 9, както и за потвърждаване/отказ за промяна на оператора на издадено разрешително. Под този раздел следва да се има предвид Раздел ІІ Комплексни разрешителни от Глава Седма Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване на ЗООС. По делото е представена Заповед № 977/02.08.2022 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за администрацията е упълномощена Р. И. да изпълнява правомощията на изпълнителен директор на ИАОС в пълен обем. Установената фактическа обстановка кореспондира с хипотезата на чл. 117, ал. 2 от ЗООС. При съществена промяна на действаща инсталация за категории промишлени дейности по Приложение № 4, промяната се разрешава след издаване на комплексно разрешително. Между страните няма спор относно компетентността на органа, издал процесното решение. По изложените съображения съдът приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Съдът не установи нарушения във формата на оспореното решение, което съдържа необходимите реквизити, определени от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Издаденото с решението КР отговаря на изискванията за форма, определени с Приложение № 3 към чл. 9, ал. 1 от НУРИКР. Страните не спорят по формата на обжалвания административен акт.

При извършената служебна проверка на процедурата по издаването на оспорения индивидуален административен акт, съдът не установи съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Проведената процедура отговаря на условията, регламентирани от ЗООС и от НУРИКР, като в описаната фактическа обстановка съдът е посочил представените становища на компетентните органи за целта.

Регламентацията за издаване на оспореното решение, с което е издадено КР за депото се съдържа във вече посочените Глава Седма Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване, раздел втори Комплексни разрешителни от ЗООС и НУРИКР, в която наредба е подробно доразвита.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от НУРИКР заявлението следва да се подаде в ИАОС, като е указано съдържанието на същото, императивно определено в Приложение № 1, както и необходимите придружаващи документи, което Община Русе е сторила с писмо с изх. № 15-38-11/22.11.2022 г. ИАОС е изискала становища от съответните РИОСВ и БДДР в изпълнение на задължението си по чл. 6, ал. 2 от НУРИКР. Извършени са необходимите допълнения от оператора по смисъла на чл. 7, ал. 2 като както при първоначално подаденото заявление, така и впоследствие след извършените допълнения ИАОС и Община Русе са осигурили достъп съгласно изискването на чл. 7, ал. 3 от НУРИКР във връзка с чл. 122а, ал. 5 от ЗООС. Обявленията за възможността за достъп до информация отговарят на изискванията на чл.7, ал. 5 във връзка с ал. 4 от НУРИКР. Както вече беше посочено, с писмо изх. № КР-1097/31.03.2023 г. и.д. изпълнителният директор на ИАОС е уведомил заявителя, директора на РИОСВ Русе и директора на БДДР, че на основание чл. 122а, ал. 2 от ЗООС подаденото заявление е необходимо да бъде допълнено с информация, която е посочена в писмото, в едномесечен срок, при спазване на изискванията на чл. 7, ал. 2 от НУРИКР. Именно с това писмо решаващият административен орган е уведомил изрично заявителя за определени кодове отпадъци, които на основание чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба № 6 следва да бъдат изключени от заявлението защото няма да бъдат разрешени за приемане с цел последващо обезвреждане чрез депониране. Оператора е представил допълнение към заявлението с писмо с изх. № 15-38-4/6/02.05.2023 г. В изпълнение на чл. 122а, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от ЗООС, както и чл. 7, ал. 4 от НУРИКР в хода на процедурата по издаване на процесното решение в периодите 31.05.2023 г. – 01.07.2023 г.; 08.09.2023 г.- 21.09.2023 г. и 18.12.2023 г.. – 24.12.2023 г. е организиран обществен достъп до заявлението за издаване на КР и проекта на същото. Обявлението за процедурата и условията за достъп по чл. 122а, ал. 5 ЗООС до заявлението са публикувани на интернет страниците на Община Русе и на ИАОС, като в нито един от тези случаи няма постъпили бележки, разяснения и възражения. Достъпът на обществеността до процедурата по издаване, респ. изменение на КР е основен гарант за защита на публичните интереси, като нарушаването му винаги представлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на оспореното разрешително.

На основание чл. 10, ал. 1 от НУРИКР са извършени необходимите съгласувания с РИОСВ Русе и БДДР, които са съгласували проекта без забележки.

Спазено е изискването на чл. 71, ал. 2 от ЗООС като са представени удостоверения за липса на задължения на Община Русе към държавата или общината по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган. Установена е липса на задължения към ПУДООС.

При спазване на нормата на чл. 35 от АПК, компетентният орган е изяснил релевантните факти и обстоятелства, като във връзка с направените от съгласуващите институции препоръки са изпълнени съответните указания за необходимите корекции и допълнителна информация, извършен е цялостен анализ на събраните доказателства.

Жалбоподателят не въвежда твърдения за наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Основната претенция на жалбоподателя се свежда до твърдението, че оспореното решение е материално незаконосъобразно, тъй като в приетото с него КР не са включени определени кодове отпадъци, които са вписани от оператора в подаденото заявление. В жалбата, с която съдът е сезиран са цитирани хаотично различни кодове на отпадъци, при това с противоречиви твърдения. Съдът приема за разглеждане позицията на жалбоподателя, представена в уточнението на жалбата, съгласно която неправилно в списъка по Условие № 11 не са включени следните кодове отпадъци: код описание 20 01 10 облекла 20 01 11 текстилни материали 20 01 38 дървесина, различна от упоменатата в 20 01 37 (20 01 37 дървесина, съдържаща опасни вещества) 20 03 01 смесени битови отпадъци код описание 20 01 10 облекла 20 01 11 текстилни материали 20 01 38 дървесина, различна от упоменатата в 20 01 37 (20 01 37 дървесина, съдържаща опасни вещества) 20 03 01 смесени битови отпадъци Посочените кодове са изключени от Условие 11.2. Приемане на отпадъци за третиране, към Условие № 11 Управление на отпадъците на КР № 181-Н2/2024 г. Така посочените кодове са определени съгласно Наредба № 2/23.07.2014 г. за класификация на отпадъците, издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването. Сочи се в жалбата и впоследствие в уточнението на същата, че решаващият орган неправилно прилага нормата на чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба № 6, докато всъщност за конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6, като включената в последната норма забрана влиза в сила от 01.01.2030 г. Ответникът оспорва това твърдение.

Следователно, за да се прецени дали оспорваното решение, с което е прието КР с невключени в него посочените кодове отпадъци е законосъобразно по отношение на правилното прилагане на материалния закон следва да се прецени коя точка от ал. 1 - седма или осма, на чл. 13 от Наредба № 6 е приложима за конкретния казус.

Нормата на 13, ал. 1, т. 7 от Наредба № 6 посочва, че Не се допуска депонирането на: разделно събрани битови отпадъци и биоотпадъци с цел подготвянето им за повторна употреба и рециклиране, с изключение на отпадъците от последващите действия по третирането на разделно събраните отпадъци, за които депонирането дава най-благоприятни за околната среда резултати в съответствие с йерархията при управление на отпадъците. Посочената разпоредба е в сила от 01.05.2021 г. (ДВ, бр. 36/01.05.2021 г.).

Използваните в съдържанието на нормата понятия имат легални дефиниции, както следва:

Депониране на отпадъци (§ 1, т. 6 от ДР на ЗУО) е метод, при който не се предвижда последващо третиране на отпадъците и представлява складиране на отпадъци за срок, по-дълъг от три години - за отпадъци, предназначени за оползотворяване, и една година - за отпадъци, предназначени за обезвреждане, по начин, който не представлява опасност за човешкото здраве и околната среда.

Разделно събиране (§ 1, т. 34 от ДР на ЗУО) е събирането, при което поток от отпадъци се разделя по вид и естество на отпадъците с оглед улесняване на специфично третиране.

Битови отпадъци (§ 1, т. 4 от ДР на ЗУО) са: а) смесени отпадъци или разделно събирани отпадъци от домакинства, включително хартия и картон, стъкло, метали, пластмаса, биоотпадъци, дървесина, текстил, опаковки, отпадъци от електрическо и електронно оборудване, отпадъци от батерии и акумулатори, както и едрогабаритни отпадъци, включително дюшеци и мебели; б) смесени отпадъци или разделно събирани отпадъци от други източници, когато тези отпадъци са сходни по естество и състав с отпадъците от домакинства. Битовите отпадъци не включват отпадъците от производството, селското стопанство, горското стопанство, рибарството, септичните ями и канализационната система и от третирането на отпадъчните води, включително утайки от пречистване на отпадъчни води, излезли от употреба моторни превозни средства или отпадъци от строителство и разрушаване. Това определение не засяга разпределението на отговорностите за управлението на отпадъците между публичните и частните субекти.

Биоотпадъци (§ 1, т. 2 от ДР на ЗУО) са биоразградими отпадъци от парковете и градините, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, офисите, ресторантите, търговията на едро, столовете, заведенията за обществено хранене и търговските обекти за търговия на дребно, както и подобните отпадъци от предприятията на хранително-вкусовата промишленост.

Повторна употреба (§ 1, т. 23 от ДР на ЗУО) е всяка дейност, чрез която продуктите или компонентите, които не са отпадъци, се използват отново за целта, за която са били предназначени.

Рециклиране (§ 1, т. 37 от ДР на ЗУО) е всяка дейност по оползотворяване, чрез която отпадъчните материали се преработват в продукти, материали или вещества за първоначалната им цел или за други цели. То включва преработването на органични материали, но не включва оползотворяване за получаване на енергия и преработване в материали, които ще се използват като горива или за насипни дейности.

Разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6, на която се позовава жалбоподателя посочва, че Не се допуска депонирането на: всички битови отпадъци, годни за рециклиране или друго оползотворяване, с изключение на отпадъци, за които депонирането дава най-благоприятни за околната среда резултати в съответствие с йерархията при управление на отпадъците. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2030 г. (ДВ, бр. 36/01.05.2021 г.).

Съдът приема за правилна позицията на административния орган при следните мотиви:

Видно от чл. 1, т. 3, Наредба № 6 урежда процедурата и критериите за приемане на отпадъци на депа и извършването на оценка на безопасността на подземното съхраняване на отпадъци съгласно приложение № 1. В този смисъл, от значение е не само разпоредбата на чл. 13, в частност ал. 1, т. 7 или т. 8, но и прилагането на останалите правни норми. В раздел ІІІ Изисквания към експлоатацията на депата за отпадъци е включена нормата на чл. 38, ал. 1 съгласно която На депата се приемат предварително третирани отпадъци. В алинея втора са предвидени изключения, както следва:

1. инертни отпадъци, чието предварително третиране е технически невъзможно;

2. други видове отпадъци, когато притежателят на отпадъците представи доказателства, че предварителното третиране няма да допринесе съществено за намаляване количеството или опасните свойства на отпадъците, за намаляване на риска за човешкото здраве или ограничаване на вредното въздействие върху околната среда, причинени от депонирането на отпадъците през целия жизнен цикъл на депото.

Отпадъците, които жалбоподателят настоява да бъдат включени в КР не попадат сред посочените изключения.

Във връзка с нормата на чл. 38 е следващата разпоредба – тази на чл. 39, с която са въведени задълженията на оператора, а именно: Чл. 39. (1) При експлоатацията на депата за отпадъци операторът: 1. извършва контрол на вида и състава на постъпващите за обезвреждане отпадъци; 2. следи за изпълнение на изискването по чл. 38 за предварително третиране на отпадъците преди тяхното депониране…. Следователно, задължението за предварително третиране на отпадъците е основно задължение на оператора на Депото и отклонение от това задължение не е предвидено в посочения нормативен акт.

В отговора на жалбата ответникът е представил и други доказателства относно своята позиция за изключване на спорните кодове отпадъци от КР, както следва:

Нормата на чл. 6, буква А от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци въвежда императивно изискване: Държавите- членки приемат мерки: а) да се депонират само отпадъци, които са вече преработени. Тази разпоредба може да не се прилага за инертните отпадъци, чиято преработка е технически неосъществима, или за всеки друг вид отпадъци, за които тази преработка не допринася за целите, определени в член 1 от настоящата директива, посредством намаляване на количествата отпадъци или на рисковете за здравето на човека или за околната среда. Може да се направи извод, че именно тази разпоредба е транспонирана в чл. 38 от Наредба № 6 и тя е задължителна за прилагане.

Следователно, искането за включване на спорните кодове отпадъци в списъка по Условие 11 е неоснователно.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя защо е необходимо задължително отпадъци с кодове 20 01 10; 20 01 11; 20 01 38 и особено 20 03 01 да бъдат включени в КР.

Част от възраженията, представени в допълването на заявлението по искане на решаващия орган впоследствие са представени и в писмените бележки на ответника. Сочи се, че следва да бъдат съобразени принципите на Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 относно близост и самодостатъчност, изразяващи се в разбирането, че Отпадъците трябва да бъдат обезвреждани възможно най-близко до мястото на тяхното образуване, като отпадъците, генерирани в Европейския съюз, трябва да бъдат третирани в рамките на Съюза. Позоваването на тези принципи обаче не изключва предварителното третиране на отпадъците. В този Национален план изрично е посочено, че Депонирането, като метод за обезвреждане на отпадъците, е с най-голям относителен дял в третирането на битовите отпадъци, независимо че намалява през последните 10 години (стр. 14). Посочено е още, че Необходимо е да се въведат допълнителни нормативни изисквания към общините с оглед подобряване на системите им за разделно събиране и третиране на битовите отпадъци (стр. 29). Следователно, посочените принципи не обосновават като основателно искането на жалбоподателя за включване на процесните кодове в разрешителното.

Специално относно отпадъци с код 20 03 01 смесени битови отпадъци в допълнението е посочено, че ще възникнат трудности и дори невъзможност събраните отпадъци от населените места на Община Иваново да се транспортират до съоръжение за последващото им третиране, което е предпоставка за застрашаване здравето на населението. Тази невъзможност е в резултат на нормата на чл. 19, ал. 3, т. 2 от ЗУО съгласно която Кметът на общината отговаря за: 2. събирането на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждането им. В конкретния случай Община Иваново транспортира образуваните на нейна територия смесени битови отпадъци директно до Депото. Съдът счита, че действително оператор на Депото е Община Русе, която в това си качество е жалбоподател по делото. Но от друга страна Депото обслужва и други общини, които са имали възможност при трикратното обявяване на заявлението, респ. проекта на КР да изразят свое собствено становище чрез кметовете си и да направят възражения ако така представения проект създава трудности за тях, нещо, което кметът на Община Иваново не е сторил. Транспортирането до Депото не е задължение на оператора на депото, последният има посочените в чл. 39, ал. 1 от Наредба № 6 задължения. Посочено е още за Община Иваново, че Общото събрание на РСУО за регион Русе, с Решение № 4, обективирано в Протокол № 24/10.03.2021 г. е дало съгласие тази община да извърши прединвестиционно проучване, финансов и икономически анализ за изграждане на собствено съоръжение, както и да изгради такова – инсталация за предварително третиране – сепариране. Дори да беше допустимо възражението в полза на посочената община (а според съда то не е) в подкрепа на това си възражение жалбоподателят не е уточнил през изтеклия двугодишен период какво е извършено в изпълнение на това решение и не е ангажирал съответните доказателства.

В същото това допълване на заявлението оператора на Депото е направил предложение за спорните кодове отпадъци да се предвиди отлагателен срок (дерогация) на забраната за приемането им на територията на Депото с цел обезвреждане им в клетки за неопасни отпадъци (дейност D5) до въвеждането н експлоатация на Инсталацията за анаеробно третиране (ИАТ) за регион Русе. Съдът счита, че правилно решаващият орган е посочил в писмо с изх. № КР-1097/31.03.2023 г., че тази ИАТ не е предмет на заявлението, поради което не следва да се свърза с посочените изключени отпадъци. Видно от представената жалба (л. 11, абзац 6 отгоре надолу), тази ИАТ се очаква да заработи „ в най-кратки срокове през идните месеци “, което на практика е бъдещо несигурно събитие. Не е налице нормативна пречка след като ИАТ бъде въведена в действие да се поиска изменение на КР в частта на Условие № 11 и в списъка на допустимите отпадъци да се включат спорните такива.

В жалбата, с която съдът е сезиран, са изложени доводи относно нецелесъобразността на подобно изключване, тъй като ще се затрудни организацията на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване на териториите на общините – членове а РСУО Русе, както и до проблеми по управлението на отпадъците, получени от поддържане на зелените площи. Съдът посочва, че обжалваното решение е издадено в условията на обвързана компетентност от и.д. изпълнителния директор на ИАОС, поради което не е допустим контрол по смисъла на чл. 169 от АПК. Нецелесъобразността не е сред основанията за оспорване на административните актове, каквото е процесното решение, предвидени в чл. 146 от АПК.

В представените писмени бележки е посочено, че изключването на отпадъци с код 20 03 01 от КР (списък към Условие № 11) ще затрудни дейността на всички общини, включени в РСУО, с изключение на Община Иваново, по причина, че са предавали събраните смесени битови отпадъци за последващо предварително третиране въз основа на сключен договор с външен изпълнител. През периода на провеждане на процедурата във връзка с издаване на процесното решение за КР е действал Договор № ЗОП – 43/23.07.2021 г., а също така на 09.11.2023 г. е обявена открита обществена поръчка за избор на нов изпълнител на предварително третиране на отпадъците за срок от 5 години. Наблегнато е на факта, че обществената поръчка е открита преди датата на решението за КР – 12.01.2024 г. и затова в техническата спецификация на новия договор не е предвидено изискването за приемането на смесени битови отпадъци от други дейности, различни от организираното сметосъбиране на общините, като е сключен Договор № ЗОП-2/08.02.2024 г. и в инсталацията постъпват единствено смесените битови отпадъци от посоченото организирано сметосъбиране.

Във връзка с така направеното възражение, а също така и с останалите възражения в писмените бележки на жалбоподателя, съдът посочва, че в жалбата, в уточнението към нея и в самите писмени бележки именно жалбоподателя е посочил многократно, че още на 31.03.2023 г. е уведомен от административния орган за изключването на определени кодове отпадъци от заявлението и в тази връзка на оператора е дадена възможност да коригира последното. Следователно, към датата на откриване на цитираната обществена поръчка - 09.11.2023 г., т.е. почти шест календарни месеца по-късно, жалбоподателят вече е бил предупреден и е разполагал с информация, че тези смесени битови отпадъци няма да бъдат включени в КР и е бил в състояние, и е бил длъжен да предвиди възможността КР да влезе в сила именно във вида, в който е издадено към момента (т.е. без спорните между страните кодове отпадъци).

Следващото възражение в писмените бележки е свързано с чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, съгласно който Видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. Според жалбоподателя, към посочената дата 31.10.2023 г. КР не е влязло в сила. Във вида, в който е издадено КР, ще създаде проблеми за територии, които не са включени в границите на организираното от общината събиране – за тези имоти, независимо от собствеността им, не се заплаща такса сметосъбиране, защото услугата не се предлага и те няма да могат да предават събраните смесени отпадъци на Депото. Съдът не е съгласен с това твърдение. Както и при предходното възражение, общинската администрация е разполагала в конкретния случай с необходимата информация, че тези отпадъци няма да бъдат включени в КР от 31.03.2023 г. и следователно до 31.10.2023 г. е имала възможност да предприеме мерки във връзка с вероятността да възникне подобен проблем. Не са ангажирани доказателства да са предприети действия от жалбоподателя (той и оператор на Депото) за решаване на този проблем. Посочено е още, че действащата към момента Инсталация за предварително третиране на смесени битови отпадъци е частна собственост и е единственото съоръжение от този тип, което функционира на територията на общините-членове на РСУОРР и поради това Община Русе няма правомощия да урежда договорните отношения между лицата, генериращи отпадъци извън границите на организирано сметосъбиране и оператора на съоръжението по предварително третиране. Възможно е Община Русе да не разполага с подобни правомощия, но именно на кмета на която и да е община е възложена съгласно цитираната норма на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ задачата да организира сметосъбиране и е следвало да предвиди възможности в необслужваните досега територии да се организира сметосъбиране.

В писмените бележки са посочени задълженията на кмета на общината съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗУО и по-конкретно почистването на населеното място, на общинските пътища и предотвратяването на нерегламентираните сметища. Поддържане чистотата на населеното място също генерира смесени битови отпадъци, които се обезвреждат в Депото. Посочено е, че тази дейност се извършва съвместно от общинско предприятие и външен изпълнител, по договор по Закона за обществените поръчки за срок от 2 години, считано от 01.03.2024 г. като обществената поръчка е обявена на 23.08.2023 г. и изрично е предвидено събраните смесени битови отпадъци с код 20 03 01 да се извозват до Депото. Според жалбоподател този тип отпадъци не могат да бъдат приети в Инсталацията за предварително третиране тъй като те не са включени в обхвата на действащия към момента в Договор № ЗОП-2/08.02.2024 г. за предварително третиране на смесени битови отпадъци. Наблегнато е на факта, че общото количество на събраните, транспортирани и обезвредени отпадъци на Депото от почистването на озеленените площи на община Русе, от поддържането на общинската пътна мрежа и от почистването на нерегламентирани замърсявания за 2023 г. е 2 954, 18 тона. Съдът за пореден път посочва, че възможността в КР да не бъде включен този тип отпадъци е известна на Община Русе, считано от 31.03.2023 г. Липсват обяснения защо в откритата пет месеца по-късно обществена поръчка този факт не е съобразен.

Направен е извод, че очакваното общо количество на отпадъците с код 20 03 01 - смесени битови отпадъци на годишна база, за което не може да се осигури съоръжение за третиране и/или обезвреждане, в случай на влизането в сила на КР №181-Н2-ИО/2024 е над 4 000 тона. Посочено е и количеството смесени битови отпадъци от организираното сметосъбиране на общините Русе, Ветово, Сливо поле и Тутракан, постъпили в Инсталация за предварително третиране е 53 862, 88 тона. Според жалбоподателя, независимо че количеството на смесените битови отпадъци, обхванати от системата на организираното сметосъбиране не е с много висок дял спрямо количествата отпадъци от други видове дейности на общините, невъзможността за тяхното обезвреждане на Депото ще доведе до прекъсване на нормалния ритъм на дейностите, извършвани в изпълнение на задълженията на кмета на общината, предвидени в Закона за управление на отпадъците, както и до невъзможност за регламентираното предаване на този вид отпадъци за последващо третиране и/или обезвреждане. Като друг проблем се сочи и продължителността на сключените договори по Закона за обществените поръчки (ЗОП), което ще постави изпълнителите им в невъзможност да спазят поетите ангажименти, а ЗОП предвижда точно определени хипотези при които е възможно изменението на тези договори. Съдът установява, че тези възражения са неоснователни именно поради факта, че Община Русе независимо, че е разполагала с достатъчно времеви ресурс, не е предприела никакви действия за алтернативни решения на посочените проблеми и не е съобразила същите при обявяването на съответните обществени поръчки.

По изложените причини съдът счита, че в оспореното решение материалният закон е приложен правилно.

Обжалваното решение е съответно на целта на закона, която е да се гарантира живота и здравето на хората и да се защити околната среда чрез предотвратяване или намаляване на образуването на отпадъци, както и чрез правилното им оползотворяване/рециклиране при спазване на съответните нормативни изисквания, въведени както от националното законодателство, така и от правото на Европейския съюз. Тази цел е постигната чрез издаването на решението от компетентен орган при спазване на изискванията за издаване на поисканото от оператора КР.

При така изложените мотиви се установява, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Поради това жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Страните се представляват в процеса от процесуални представители – юрисконсулти, които претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на възнаграждението на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав