Решение № 3567 от 19.11.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 704/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба, подадена от З. П. Б. [ЕГН], със съгласието на майка му П. И. Е. и от Р. П. Б. [ЕГН], действащ чрез неговата майка и законен представител П. И. Е., с адрес с. Овощник, общ. Казанлък, [улица], срещу Решение № 1040-23-59 от 24.07.2024г., издадено от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на П. И. Е., като майка и законен представител на З. П. Б. и Р. П. Б., и е потвърдено изцяло Разпореждане № 5104-23-64 от 05.06.2024г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО – гл. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Стара Загора, с което декларираната злополука, станала с П. С. Б. на 07.03.2024г., не е приета за трудова злополука. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното Решение № 1040-23-59 от 24.07.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на потвърденото с решението разпореждане на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, по съображения за тяхната необоснованост и за постановяването им в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателите поддържат, че неправилно и необосновано преценката на органите на ТП на НОИ-Стара Загора относно това, дали декларираната злополука представлява трудова такава, е извършена в контекста на регламентацията по чл.55, ал.1 от КСО, вместо по чл.55, ал.2 от КСО, доколкото не е спорно обстоятелството, че смъртта на П. С. Б. е настъпила по време на тръгването на лицето от дома му към местоработата. Оспорва се като неотносимо и ирелевантно към приложимата хипотеза на чл.55, ал.2 от КСО приетото от Директора на ТП на НОИ-Стара Загора в обжалваното решение, че за да бъде приета злополуката за трудова, е необходимо увреждането на здравето да е станало внезапно и да е по повод или в резултат на извършваната работа. Жалбоподателите поддържат, че неправилно изводите на решаващия административен орган се основават на приложението на чл.73, ал.2 във вр. с § 1, т.3 от ДР от Наредбата за медицинската експертиза, като твърдят, че нормативната регламентация по Наредбата за медицинската експертиза е изцяло неприложима в случая, тъй като от една страна подзаконовия нормативен акт е издаден на основание Закона за здравето, а от друга липсва препращане от КСО към нормите на наредбата. Считат, че доколкото декларираната злополука, станала с П. С. Б., е с искане да бъде призната за трудова злополука по см. на чл.55, ал.2 от КСО, а не по чл.55, ал.1 от КСО, липсата на протокол от аутопсия и съотв. непроизнасянето на органите на медицинската експертиза по причинната връзка между нетравматичното увреждане, от което е настъпила смъртта на П. Б. и условията на труд, не представлява основание за неприемането на злополуката за трудова. По подробно изложени в жалбата и в представеното от пълномощника на жалбоподателите писмено становище съображения, е направено искане за отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на потвърденото с решението разпореждане на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, като преписката бъде върната на компетентния орган за ново произнасяне с указания за издаването на акт, с което декларираната злополука, станала с П. С. Б., да бъде призната за трудова в хипотезата на чл. 55, ал.2 от КСО. Ответникът по жалбата - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че при непроизнасянето с експертно решение на ТЕЛК поради липсата на протокол за аутопсия относно наличието на причинна връзка между нетравматичното увреждане, от което е настъпила смъртта и извършваната от П. Б. работа, с оглед разпоредбата на чл.60, ал.2 от КСО, за длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО липсва основание да издаде разпореждане, с което декларираната злополука да бъде прието за трудова. Заинтересованата страна – „М+С Хидравлик“ АД, гр. Казанлък, в представеното по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че при прилагането на чл.73, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, настъпилата смърт на лицето не се свързва с внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл.55 от КСО и съотв. липсва основание станалата с П. Б. злополука да бъде квалифицирана като трудова, поради което в съответствие и при правилно приложение на закона декларирана злополука не е приета за трудова. Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Между „М+С Хидравлик“ АД, гр. Казанлък, от една страна и П. С. Б., от друга, е бил сключен трудов договор № 90 от 03.07.2003г., по силата на който, на основание чл. 70, ал. 1 от КТ, П. Б. е назначен на работа в „М+С Хидравлик“ АД на длъжност „текелажник“, като съгласно допълнително споразумение № 594 от 01.10.2023г., последната заемана от П. Б. длъжност в „М+С Хидравлик“ АДq е „общ работник промишлеността“ с код по НКПД 93290018 в цех. 120. Съгласно представеното Съобщение за смърт – Медицинско свидетелство за смърт № 69/ 07.03.2024г. на лицето П. С. Б. (л.31 по делото), Пл. Бетев е починал на 07.03.2024г. в 04.39ч. в дома си, като за причина на смъртта е посочено „остра настъпила сърдечна смърт“ по причина заболяване. На 27.03.2024г. от П. И. Е., като майка и законен представител на З. Б. и Р. Б., е подадено уведомление до прокуриста на „М+С Хидравлик“ АД, с искане за съставяне на акт за трудова злополука на основание чл.55, ал.2 от КСО. С вх. № 44 от 03.04.2024г. в ТП на НОИ – Стара Загора е заведена декларация за трудова злополука (л. 23 и сл.), подадена от осигурителя „М+С Хидравлик“ АД, гр. Казанлък, чрез прокуриста на дружеството. С декларацията се уведомява за случила се 07.03.2024г. в 04.20 часа злополука по чл.55, ал.2 от КСО с работника П. С. Б. в дома му по време на тръгване за работа, в резултат на която е настъпила смърт на лицето. Със Заповед № 5101-23-41≠1 от 08.04.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, на основание чл.58, ал.1 от КСО е наредено да се извърши разследване на злополука, станала на 07.03.2024г., по Декларация вх. № 5101-23 -44 от 03.04.2024г., подадена от осигурителя „М+С Хидравлик“ АД, гр. Казанлък, като със заповедта е определена и комисията, която да извърши разследването. В хода на проведеното разследване комисията е установила факти и обстоятелства по повод трудово-правния статус на П. Б. при осигурителя „М+С Хидравлик“ АД, а именно че към момента на декларираната злополука лицето е назначено на работа в „М+С Хидравлик“ АД съгласно трудов договор № 90 от 03.07.2003г., при надлежно възникнало трудово правоотношение, като в деня на постъпването на работа е проведен начален инструктаж. В съставения Протокол № 5101-23-41≠1 от 08.04.2024г., обективиращ резултатите от извършеното разследване, са описани дадените от П. И. Е. (свидетелка на инцидента, живееща на семейни начала с пострадалото лице) обяснения, относно времето, мястото и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на П. Б.. Посочена е и наличната медицинска документация относно здравословното състояние на П. Б. и диагностицираните заболявания (неинсулинов захарен диабет и артериална хипертония/ хипертонично лице без застойна сърдечна недостатъчност). В раздел „Анализ на причината за възникване на злополуката“ са посочени констатациите, съдържащи се в Съобщение за смърт № 69 от 07.03.2024г. и Становище на лекуващия/личния лекар, че причината за смъртта на П. Б. е заболяване, като медицинската причина за смъртта е остро настъпила сърдечна смърт. С писмо изх. № 5101-23-41≠3 от 15.04.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, чрез РКМЕ към РЗИ – Стара Загора било отправено искане до ТЕЛК за произнасяне относно подадената декларация за трудова злополука. С Експертно решение № 00152/040 от 30.04.2024г. на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора (л. 17 по делото), е прието, че настъпилата на 07.03.2024г. смърт на П. С. Б. с диагностицирано заболяване „сърдечна недостатъчност“ е била вследствие на остра сърдечна недостатъчност, като причината за смъртта не е резултат на упражнявана трудова дейност и условия на работа, тъй като лицето е починало в дома си. Липсва протокол за аутопсия и съгласно чл.66, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), ТЕЛК не се произнася за причинната връзка. ЕР № 00152/040 от 30.04.2024г. е влязло в сила на 03.06.2024г. С Разпореждане № 5104-23-64 от 05.06.2024г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО – гл. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Стара Загора, декларираната с Декларация вх. № 44 от 03.04.2024г. от осигурителя „М+С Хидравлик“ АД, гр. Казанлък злополука, станала с П. С. Б. на 07.03.2024г., не е приета за трудова злополука. Разпореждането се основава на съображения, че съгласно Експертно решение № 00152/040 от 30.04.2024г. на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора, смъртта на лицето, настъпила на 07.03.2024г., е следствие на остро сърдечна недостатъчност, като причината за смъртта не е резултат на упражнявана трудова дейност и условия на работа. Лицето е починало в дома си, липсва протокол за аутопсия и ТЕЛК не се произнася за причинна връзка. В законово установения срок по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО П. И. Е., като майка и законен представител на З. Б. и Р. Б., е оспорила пред Директора на ТП на НОИ – Стара Загора Разпореждане № 5104-23-64 от 05.06.2024г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с искане декларираната злополука да бъде призната за трудова при условията на чл.55, ал.2 от КСО. С обжалваното Решение № 1040-23-59 от 24.07.2024г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е отхвърлил като неоснователна жалбата на П. И. Е., като майка и законен представител на З. П. Б. и Р. П. Б., и е потвърдил изцяло Разпореждане № 5104-23-64 от 05.06.2024г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, като правилно и законосъобразно. Решаващият орган, след като е извършил преценка на събраните доказателства, разгледал и обсъдил нормативно регламентираните условия и предпоставки по чл.55, ал.1 и ал.2 от КСО, е обосновал извод, че липсва основание за квалифициране на злополуката, станала с П. Б. на 07.03.2024г., като трудова, тъй като остро настъпилата сърдечна смърт на лицето представлява патологично състояние вследствие на заболяване (артериална хипертония) и при прилагането на чл.73, ал.2 от Наредбата на медицинската експертиза не представлява внезапно увреждане на здравето по см. на чл.55 от КСО. В мотивите на решението са изложени и съображения, че след като ТЕЛК в издаденото ЕР № 00152/040 от 30.04.2024г., поради липсата на протокол за аутопсия, не се е произнесъл по причинната връзка в хипотезата на чл.66, ал.2 от НМЕ, при прилагането на чл.60, ал.2 от КСО длъжностното лице има само една възможност – да издаде разпореждане за неприемане на злополуката за трудова. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното решение и на потвърденото с решението Разпореждане № 5104-23-64 от 05.06.2024г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Стара Загора. Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Н. С. Б.. Свидетелят Н. Б. – брат на починалото лице П. Б., заявява, че на 07.03.2024г. сутринта, когато отивал да храни животните, видял брат си да тръгва с колата за работа. После свидетелят видял, че след като колата направила няколко метра, спряла, двигателят продължавал да работи, а брат му се бил подпрял на кормилото и бил неадекватен. Свидетелят Бетев извадил брат си от автомобила и го вкарал в къщата. Снаха му П. Е. веднага се обадила на Бърза помощ, но когато медицинският екип дошъл, П. Б. бил починал. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното: Оспорването, като направено от легитимирани лица с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспореното Решение № 1040-23-59 от 24.07.2024г. е издадено от териториално и материално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г” от КСО административен орган - Директор на ТП на НОИ – Стара Загора. Решение е постановено в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, при изложени мотиви за формирания от решаващия орган извод за липсата на основание за квалифициране на декларираната злополука като трудова. Съдът не установи допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на производство по издаване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да събере и обсъди всички относими за спора доказателства, както и да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. В провелото се специално административно производство по разследване на декларираната злополука, приключило с Разпореждане № 5104-23-64 от 05.06.2024г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО - предмет на проверка в развилото се контролно-отменително производство по чл. 117 от КСО, са извършени необходимите по обем и съдържание процесуални действия във връзка с установяването на основния спорен въпрос – следва ли да се квалифицира декларираната злополука като трудова по смисъла на чл. 55 от КСО. Съдът не констатира допуснати пропуски в изпълнение на задълженията на органа по чл. 58 от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. На основание чл. 58, ал.1 от КСО и чл.7, ал.1 от НУРРОТЗ, въз основа на Заповед № 5101-23-41≠1 от 08.04.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, от надлежно определена комисия е извършено разследване на декларираната злополука в осигурител „М+С Хидравлик“ АД, гр. Казанлък. За резултатите от разследването е съставен изискуемия се по чл.58, ал.6 от КСО протокол, обобщаващ данните от извършената проверка. На основание чл.13 от НУРРОТЗ чрез РКМЕ – Стара Загора е отправено искане за постановяване на ЕР от ТЕЛК относно причинната връзка между увреждането и настъпилата смърт и условията на труд/извършваната работа от П. Б.. Обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, са постановени и при правилно приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните: От фактическа страна не е спорно по делото, а и се установява от събраните писмени и гласни доказателства, че на 07.03.2024г. около 04.30 часа, на П. С. Б., работещ по трудово правоотношение в „М+С Хидравлик“ АД, гр. Казанлък, тръгвайки с колата си към работното място, му прилошава, връща се вкъщи, като при идването на екипа на ЦСМ – Стара Загора е констатирана смъртта на П. Б.. Съгласно Съобщение за смърт № 69/ 07.03.2024г. - медицинско свидетелство за смърт на лицето П. С. Б. (л.31 по делото), лицето е починало на 07.03.2024г. в 04.39ч. в дома си, като за причина на смъртта е посочено „остра настъпила сърдечна смърт“ по причина заболяване. Спорът по делото се свежда до това, налице ли са законовите предпоставки за признаване на декларираната злополука, станала с П. С. Б. на 07.03.2024г., за трудова злополука. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично, причинено от външно въздействие върху тялото и организма, или нетравматично. Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно (непредвидено и спонтанно) увреждане на здравето, което е резултат (последица) на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. Съответно трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинила временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Въз основа на съдържащата се в чл. 55, ал. 1 от КСО легална дефиниция на понятието „трудова злополука", следва извода, че за да се квалифицира злополуката като трудова, е необходимо да се установи наличието на следните кумулативно изискуеми се елементи: 1. внезапно увреждане на здравето (неочаквано, външно и непредвидимо, еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост или нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2. злополуката да е станала с осигурено лице; 3. неблагоприятен резултат от увреждането – неработоспособност или смърт; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане на здравето и настъпилия неблагоприятен резултат (неработоспособност или смърт); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на работодателя и 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и извършваната рабата, респ. с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя. Съгласно чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Следователно с разпоредбата на чл. 55, ал.2 от КСО законодателят е създал правна фикция, по силата на която е приравнил на трудова злополука и уврежданията, които не са станали непосредственото при изпълнение на възложената работата, като признава за трудова дори и злополука, настъпила извън работното време и работното място на пострадалото лице, но по време на пътуването между работното място на лицето и обичайното му място за живеене, възприемайки, че действията на лицето по придвижване от и до работното му място са именно във връзка и по повод на извършваната от него работа в полза на работодателя. Константна е обаче съдебната практика, че хипотезата по чл. 55, ал. 2 от КСО не може да бъде тълкувана и прилагана самостоятелно и в този смисъл изолирано от регламентацията, съдържаща се в чл. 55, ал. 1 от КСО, като за квалифициране на злополуката като трудова по чл.55, ал.2 от КСО, освен условието увреждането да е настъпило по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер, кумулативно следва да са осъществени и основните елементи на предвидения в чл.55, ал.1 от КСО сложен фактически състав. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от КСО, при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане, разпореждането по чл.60, ал. 1 от КСО (за признаване ли за непризнаване на декларираната злополука за трудова), се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. В чл. 61, ал. 1, т. 5 и т.6 от НМЕ е регламентирано, че органите на експертизата на трайно намалената работоспособност се произнасят по наличието на причинна връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност (смърт) по повод трудова злополука и за причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа). В случаите на внезапно починало лице, какъвто е процесният случай, ТЕЛК/ НЕЛК се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията (чл. 66, ал. 1 от НМЕ), като при липса на протокол от аутопсията, ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение (чл.66, ал.2 от НМЕ). По дефиницията, дадена в § 1, т. 3 от ДР на НМЕ „нетравматично увреждане“ е болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и други), като по аргумент от § 1, т. 36 от ДР на Закона за здравето, терминът „нетравматично увреждане" е възприет като синоним на заболяване, а по дефиниция болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него, което според динамиката на протичане може да бъде остро или хронично. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че неоснователно е възражението на жалбоподателите за неприложимост на Наредбата на медицинската експертиза във връзка с произнасянето на органите на ТП на НОИ по чл.60, ал.1 от КСО относно признаването, респ. непризнаването на декларираната злополука за трудова. Както нееднократно е посочвал Върховният административен съд, в случаите, при които внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК, съгласно чл. 60, ал. 2 от КСО, като при внезапно починало лице (какъвто е процесният случай), ТЕЛК/НЕЛК се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията. Константна е и съдебната практика, че обсъждането на всички въпроси при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане и крайният извод дали в този случай е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по см. на чл. 55 от КСО, което е следствие (резултат, последица) на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК, като произнасянето на органите на медицинската експертиза без съмнение е обвързано с прилагането на НМЕ. Съответно влязлото в сила решение на ТЕЛК/ НЕЛК по горепосочените въпроси е задължително за всички лица, органи и организации, по аргумент от чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, включително за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. Изхождайки от направеното в разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 5 и т. 6 НМЕ разграничение, причинната връзка включва установяването на два вида връзка: причинна (между увреждането и настъпилия резултат – чл. 61, ал. 1, т. 5 от НМЕ) и функционална (между увреждането /смъртта и условията на труд/извършваната работа – чл. 61, ал. 1, т. 6 от НМЕ). Във връзка с възражението на жалбоподателите следва да се отбележи, че установяването наличието на причинна връзка - функционална зависимост между нетравматично увреждане по см. на § 1, т. 3 от ДР на НМЕ, довело до неработоспособност или смърт, и условията на труд, не се следва единствено в хипотезата на трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Ако и по силата на чл. 55, ал. 2 от КСО законодателят да е приравнил на трудова злополука и уврежданията, станали при и по време на отиване или връщане от работното място, като действия по повод на работата, която е основание за осигуряването за този риск, когато е увреждането е нетравматично - болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и други), за квалифицирането на злополуката като трудова по см. на чл. 55, ал.2 във вр. с ал.1 от КСО, не е достатъчно злополуката да е станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място, а е необходимо установяването, че настъпилият неблагоприятен резултат (неработоспособност или смърт) е вследствие на намиращо се във функционална зависимост с условията на труд/упражняваната трудова дейност нетравматично увреждане. Да се приеме противното в сочения от жалбоподателите смисъл (че наличието на причинната връзка между увреждането/смъртта и условията на труд/извършваната работа, е необходимо само когато злополуката е станала по време и при упражняване на трудова дейност), би означавало всяко нетравматично увреждане на здравето, настъпило по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място, да се квалифицира като трудова злополука, без да се отчита наличието или липсата на функционална връзка между нетравматичното увреждане и условията на труд/извършваната работа, което очевидно е в противоречие с целите на уредбата на трудовата злополука като осигурен социален риск. Такова тълкуване би обезсмислило и законово регламентираното императивно изискване по чл. 60, ал.2 от КСО, при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане, разпореждането по чл.60, ал.1 от КСО за признаване (непризнаване) на злополуката за трудова, да се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността и съобразно произнасянето им по чл. 61, ал. 1, т. 5 и т.6 от НМЕ относно наличието на причинна връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност (смърт) по повод трудова злополука и за причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа). Доколкото посоченото законодателно решение по чл. 60, ал.2 от КСО обхваща всички случаи на декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане, независимо дали е в хипотезата на чл.55, ал.1 или на чл.55, ал.2 от КСО, в процесния случай на декларирана злополука по повод нетравматично увреждане по см. на § 1, т. 3 от ДР на НМЕ, произнасянето по чл. 61, ал. 1, т. 5 и т.6 от НМЕ на орган на медицинската експертиза на работоспособността, представлява нормативно установено преюдициално условие за издаването на разпореждането по чл.60, ал.1 от КСО. Както беше посочено, в случаите на внезапно починало лице, ТЕЛК/ НЕЛК се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията (чл. 66, ал. 1 от НМЕ), като при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК/ ЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение (чл.66, ал.2 от НМЕ). В случая, на основание чл. 13 от НУРРОТЗ, от Директора на ТП на НОИ – Стара Загора е отправено искане чрез РКМЕ – Стара Загора за постановяване на ЕР на ТЕЛК за определяне на причинна връзка при нетравматично увреждане между смъртта на П. Б. и условията на труд/извършваната работа. С Експертно решение № 00152/040 от 30.04.2024г. на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора, е прието, че настъпилата на 07.03.2024г. смърт на П. С. Б., с диагностицирано заболяване/водеща диагноза „сърдечна недостатъчност“, е била вследствие на остра сърдечна недостатъчност, като причината за смъртта не е резултат на упражнявана трудова дейност и условия на работа. В ЕР изрично е посочено, че се постановява при липса на протокол от аутопсия, като във връзка чл.66, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, ТЕЛК не се произнася за причинната връзка. Заключението, че смъртта е настъпила вследствие на остра сърдечна недостатъчност, се сочи основано на Съобщение за смърт № 69 от 07.03.2024г. с медицинско свидетелство за смърт и Становище на лекуващия/личния лекар, че причината за смъртта на П. Б. е заболяване (артериална хипертония и неинсулинов захарен диабет), като медицинската причина за смъртта е остро настъпила сърдечна смърт. Експертно решение № 00152/040 от 30.04.2024г. на ТЕЛК не е било обжалвано в законово установения срок и е влязло в сила на 03.06.2024г. Съответно ТЕЛК не се е произнесла по причинна връзка между нетравматичното увреждане (посочено в ЕР като остра сърдечна недостатъчност, от която е настъпила смъртта на П. Б.), и условията на труд/извършваната работа, поради което органът по чл. 60, ал. 1 от КСО в разпореждането си не е приел злополуката за трудова. След като компетентният орган на медицинската експертиза на работоспособността не се е произнесъл в хипотезата по чл. 66, ал. 2 от НМЕ по причинната връзка между нетравматичното увреждане, от което е настъпила смъртта на Бетев и условията на труд, поради липсата на аутопционен протокол, то длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с оглед разпоредбата на чл.60, ал.2 от КСО, има само една възможност - да издаде разпореждане за неприемането на злополуката за трудова. Ограничението по чл. 60, ал. 2 от КСО представлява специално правило относно доказването на причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд, което се отнася както за органа, който издава разпореждането по чл.60, ал.1 от КСО, така и за по-горестоящия административен орган, който се произнася при задължителното обжалване по административен ред. Това тълкуване е с оглед специфичния характер на производството за установяване на трудова злополука и предвидените в тази връзка специални правила за доказване, както и с нормативно регламентираната компетентност на органите на медицинската експертиза да установят причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд. Следователно, за квалифициране на злополуката като трудова или не, решението на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО се поставя в зависимост от едно друго решение – това на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Произнасянето за причинната връзка е преюдициален въпрос относно квалификацията на злополуката, който се преценява от друг орган, с познания в съответната област и със съответната нормативно възложена му компетентност да извърши преценка дали конкретните условия на труд са довели до настъпване на внезапно нетравматично увреждане. Законодателят не е предвидил възможност в посочената хипотеза доказването на причинната връзка да става по друг начин, включително със заключение за съдебно-медицинска експертиза, в какъвто смисъл е константната съдебна практика (Решение № 9730 от 02.11.2022г. по адм. дело № 2623/2022г. по описа на ВАС; Решение № 6278 от 28.05.2020г. по адм. дело № 295/2020г. по описа на ВАС; Решение № 10194 от 01.08.2017г. по адм. дело № 2467/2017г. по описа на ВАС; Решение № 2359/13.02.2020 г. по адм. дело № 14288/2019г. по описа на ВАС и др.). И не на последно място, както правилно е посочено в обжалваното решение, по силата на чл. 73, ал. 2 от НМЕ, не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. В случая, въз основа на медицинските документи, събрани при разследването на трудова злополука от ТП на НОИ – Стара Загора, установяващи диагностицирано хронично сърдечно заболяване на П. Б. - артериална хипертония, както и неинсулинов захарен диабет и с оглед на заключението на личния лекар, издал съобщението за смърт и посочената в него причина за смъртта – остра настъпила сърдечна смърт, предизвикана или дължаща се на посочените заболявания, обоснован и правилен е изводът на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, че настъпилата смърт на П. Б. като следствие на остра сърдечна недостатъчност, се свързва с патологично състояния вследствие на диагностицирано през 2019г. сърдечно заболяване – артериална хипертония, което, съгласно чл. 73, ал. 2 от НМЕ, не може да се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО. С оглед на изложеното съдът приема, че формираните от органите на ТП на НОИ – Стара Загора фактически и правни изводи за липсата на кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав по чл.55, ал.2 във вр. с ал.1 от КСО, за квалифицирането на декларираната злополука, станала с П. С. Б. на 07.03.2024г., като трудова злополука, са обосновани и правилни. Оспореното Решение № 1040-23-59 от 24.07.2024г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-23-64 от 05.06.2024г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено е при спазване на административно-производствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при съблюдаване целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд