Решение № 16 от 25.3.2024 г. на Районен съд - Гълъбово по дело № 192/2021 г.

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно Постановление № 17/01.10.2021г. на И.С. – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на „Б.” ЕАД – гр.Гълъбово, за нарушение по чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 11 000 /единадесет хиляди/ лева. В жалбата си и в с.з., жалбоподателя моли НП да бъде отменено, тъй като същото е незаконосъобразно и неправилно. Въззиваемата страна изразява становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Районна прокуратура-Стара Загора, ТО-Гълъбово, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата. Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: На 26 април 2021 г., в изпълнение на Заповед № РД-13-66/26.04.2021 г. на Директора на РИОСВ-Стара Загора е извършена извънредна проверка на „Б." ЕАД, гр. Гълъбово, общ. Гълъбово, област Стара Загора, от длъжностни лица при РИОСВ-Стара Загора, за изпълнение на условията от Комплексно разрешително /КР/ № 40-Н1/2011 г., (актуализирано с Решение № 40-Н1-И0- А2/2018 г.) в част „Емисии в атмосферата“. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол /КП/ № 008797 от 26.04.2021г., съгласно който е констатирано неизпълнение на Условие 9.3.1 от КР. При съставяне на КП е направено възражение, че „в момента на проверката е основно подсушено гориво, поради авария настъпила подаващата количка за сурово гориво и при запълване на приемните бункери със сухо гориво се получава запрашаване при свободното падане на сухите въглища. Поради тази технологична причина за смесване на сурово със сухо енергийно гориво и подаване само на ОЕГ се наблюдава запрашаване над котелни бункери на кота 30 метра.“. На 10.05.2021г., св.Д.Т.-Главен експерт в РИОСВ – Стара Загора, съставила АУАН № 17/10.05.2021г. в който отразила следното: При проверката, на 26.04.2021 г., в експлоатация са: Енергиен котел (ЕК) № 1 с товар 170 тона пара на час, ЕК № 2 с товар 200 тона пара на час и ЕК № 3 с товар 200 тона пара на час. Съгласно записите в журнала в командна зала (зала щит), разпалване на Енергийни котли към момента на проверката няма. Аварийни ситуации на пречиствателното съоръжение сероочистваща инсталация няма и същата работи с 97, 3 % степен на десулфуризация. Актосъставителят е приел, че при проверката на 26.04.2021 г. е установено, че Условие 9.3.1 от Комплексно разрешително № 40-Н1/2011 г., (актуализирано с Решение № 40-Н1-И0-А2/2018г.) не се изпълнява. Съгласно същото Условие 9.3.1, операторът следва да изпуска всички емисии на вредни вещества от работата на горивната инсталация в атмосферния въздух организирано през изпускащо устройство Комин № 1 с височина 80 метра. Към момента на проверката се установи, че емисии на вредни вещества, от работата на цитираните три Енергийни котела, се изпускат з атмосферния въздух неорганизирано - от газоходите на Енергийните котли и видимо от покрива на котелен цех. Емисиите се изпускат разсредоточено, неорганизирано и дружеството не е предприело мерки за тяхното ограничаване и преустановяване. За нерегламентираното неорганизирано изпускане на емисии на вредни вещества е направен снимков и видео материал. Актосъставителят е приел, че е налице нарушение по чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, тъй като не е изпълнено Условие 9.3.1 от Условие 9 „Емисии в атмосферата” от Комплексно разрешително № 40-Н1/2011 г., (актуализирано с Решение № 40-Н1-И0- А2/2018г.), което изисква всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2, а именно Комин № 1 с височина 80 метра. АУАН № 17/10.05.2021г. бил подписан от надлежно упълномощен представител на санкционираното дружество, който получил екземпляр от него. В законоустановения срок не били направени възражения по АУАН. Въз основа на АУАН № 17/10.05.2021г. е издадено обжалваното Наказателно Постановление № 21/01.11.2021г. на И.С. – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, в обстоятелствената част, на което, административно – наказващия орган напълно е възприел описаната в АУАН, фактическа обстановка. Административно наказващия орган /АНО/ е приел, че от страна на “Б.” ЕАД е налице неизпълнение на Условие 9.3.1 от Комплексно разрешително № 40- Н1/2011г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.123в, т.2 от ЗООС и АНО, на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е определил и наложил на “Б.” ЕАД, административно наказание „имуществена санкция” в размер на 11 000 лева. По доказателствата: Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите - актосъставителя Д. А. Т., Д. Т. Д., Д. Д. Г. и Тотьо Христов Т. и Георги Кирилов М., както и от приетите по делото писмени доказателства: копия на административно-наказателната преписка на РИОСВ-Стара Загора, а именно: Наказателно постановление № 17/01.10.2021г.; План за мониторинг; Констативен протокол № 007562/12.06.2021г.; АУАН № 17/10.05.2021г.; Заповед № РД-13- 66/26.04.2021г. на Директора на РИОСВ - Стара Загора; Констативен протокол № 008797/26.04.2021г.; Снимки – 2 /два/ броя и справка за работата на енергийни котли за 26 27.04.2021г.; копия от дневник в зала „щит“, и от заключението на вещото лице. От правна страна: Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление. Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление И.С. – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора е компетентно длъжностно лице да издава НП. Съгласно §1, т.39 от ДР на ЗООС, комплексното разрешително е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на опредЕ. инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма от същия закон – „Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване”. Като правно основание за ангажиране на отговорността е посочена разпоредбата на чл.164, ал.1 от ЗООС, предвиждаща за неизпълнение на изискванията по чл.123в на оператора на инсталацията – юридическо лице или едноличен търговец, да се налага имуществена санкция от 10000 до 500000лв. Комплексно разрешително № 40-Н1/2011 г., (актуализирано с Решение № 40-Н1-И0-А2/2018г.) не е приложено по делото, но доколкото същото е в публичния регистър по чл. 129, ал. 1 от ЗООС, то достъп до него може да се получи на сайта на МОСВ - www.moew.government.bg/bg/prevantivna- dejnost/kompleksni-razreshitelni/publichen-registur-na-kompleksnite- razreshitelni/. Условие 9.3.1 от Условие 9 „Емисии в атмосферата" от Комплексно разрешително № 40-Н1/2011г., (актуализирано с Решение № 40-Н1-И0- А2/2018г.), изисква всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2, а именно през Комин № 1 с височина 80 метра. Съдът счита, че фактическите констатации в АУАН и правните изводи в издадено НП не се подкрепят по категоричен начин от приобщените към делото доказателства, т.е. административно нарушение е недоказано. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административно наказващия орган е този, който поддържа адмистративно наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. В производството пред съда, обаче се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие. Тежестта да се докаже факта на нарушението и неговия автор е вменена на актосъставителя и наказващия орган, но в настоящия случай фактът на нарушението, неговите обективни елементи и обстоятелствата, при които е осъществено останаха недоказани, което е основание за отмяна на обжалваното постановление. Фактическите обстоятелства по обвинението в АУАН и НП се основават на Констативен протокол /КП/ № 008797 от 26.04.2021г. Няма спор по делото, че на 26.04.2021 г. в експлоатация са били: в експлоатация са: Енергиен котел (ЕК) № 1 с товар 170 тона пара на час, ЕК № 2 с товар 200 тона пара на час и ЕК № 3 с товар 200 тона пара на час. Съгласно записите в журнала в командна зала (зала щит), разпалване на Енергийни котли към момента на проверката няма. Аварийни ситуации на пречиствателното съоръжение сероочистваща инсталация няма и същата работи с 97, 3 % степен на десулфуризация. Спорно е това, дали емисии на вредни вещества от работещите Енергийни котли са били изпускани неорганизирано директно в атмосферния въздух. Анализа на доказателствата мотивира съдът да приеме, че остана недоказано в производството извършването на нарушението. В АУАН от 10.05.2021г. е отразено следното: „Към момента на проверката се установи, че емисии на вредни вещества, от работата на цитираните три Енергийни котела, се изпускат в атмосферния въздух неорганизирано - от газоходите на Енергийните котли и видимо от покрива на котелен цех. Емисиите се изпускат разсредоточено, неорганизирано и дружеството не е предприело мерки за тяхното ограничаване и преустановяване”. Според актосъставителя – св.Д.Т. се касае за изпускане на неорганизирани емисии от вредни вещества, които са установени единствено визуално. В същия смисъл са и показанията на св.Д.Д.. Според св.Г.М. – главен инженер на централата подобно нещо е технологично невъзможно. Свидетелят подробно в показанията си разяснява защо това е така. Св.М. обясни, че температурата на димните газовете излизащи от котлоагрегатите е около 170-200 градуса по Целзий, а в цеха работят хора. Няма как димните газове да не влизат в комина, защото са под налягане. В същия смисъл са и показанията на св.Т.Т.. Следва да се има предвид, че и в АУАН, а и в процесното НП е отбелязано, че Сероочистващата инсталация /СОИ/ работи със степен на десулфуризация 97% и пречиствателните съоръжения към всеки един работещ котел са в експлоатация. В случая нерегламентираното неорганизирано изпускане на димните газове е установено от лицата, извършили проверката единствено визуално. Не се събраха доказателство за протоколи от замервания на качеството на атмосферния въздух, липсва дори твърдение за каквото и да било отклонение от нормалните физико - химически характеристики на въздуха. Сочи се че се изпускат емисии от вещества, но същите не са установени по какъвто и да било физичен или химически признак. Всички констатации за „изпускане на емисии“ са само и единствено въз основа на зрителни възприятия. Абсолютно невъзможно е по този начин, единствено визуално, да се определи дали наблюдаваните „емисии“ съдържат вредни вещества. Липсват данни да са правени замервания на изпусканите емисии, да са вземани каквито и да било проби, да е замервана чистотата на атмосферния въздух. /В този смисъл е и Решение № 278 от 23.11.2022 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 261/2022г./ По делото бе назначена инженерно-техническа експертиза. В с.з. заключение беше прието от страните без възражения. В своето заключение, вещото лице поясни, че технологично не е възможно да бъдат изпускани вредни емисии или газове от горивната инсталация по пътя им до комин 1 поради причината, че инсталацията работи с налягане под атмосферното и иначе казано може да засмуква от околния въздух, а не да нагнетява. Ето защо съдът счита, че фактическите констатации в АУАН и в издаденото НП не се подкрепят по категоричен начин от приобщените към делото доказателства, т.е. административно нарушение е недоказано. С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено. Воден от горните мотиви, съдът