Решение № 54 от 19.3.2024 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 36/2024 г.

Производство по чл.318 и сл. от НПК. С Присъда №54 от 19.12.2023г. по НОХД № 579/2023г., Шуменският районен съд, е признал подсъдимия В. Й. Д. за виновен в това, че на 06.03.2023 г. в гр. Шумен, обл. Шумен е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „•••••“ с рег. № Н ••••• с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 2.93 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, с фабричен номер № ARDN 0033, проба № 752, след като е осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК със Споразумение № 229/11.12.2015 г. по НОХД № 2633/2015 г. на РС Шумен, влязло в законна сила на 11.12.2015 г. за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, както и наказание „глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. С присъдата на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, лишил подсъдимия Д. от право да управлява МПС за срок от една година и три месеца и на основание чл. 59, ал. 4 от НК, приспаднал времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 06.03.2023 г. Също така на основание чл. 59, ал. 2 от НК, приспаднал времето, през което е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа, считано от 06.03.2023 г. Така постановеният съдебен акт е обжалван подсъдимия В. Й. Д. чрез пълномощника му – неговата майка В. Н. Д.. В жалбата се излага, че присъдата е неправилна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и несъобразена със събраните доказателства по делото, както и със съдебната практика. Смята, че не са изчерпани възможностите за корекция на поведението му в посока съобразяване с правилата за движение и зачитане на установения в страната правов ред, като не се налага отделянето му от обществото и от семейството. Сочи, че е с имплант на ставата и е трудно подвижен, а трябва и да се грижи за майка си, която е с заболявания. Жалбоподателят смята, че за осъждането по НОХД №2633/2015г. на ШРС е настъпила реабилитация по чл.86 ал.1 т.2 от НК и към момента на осъществяване на деянието по настоящото дело е неосъждан, поради което моли да бъде изменена присъдата, като бъде приложен чл.66 ал.1 от НК, както и да бъде намалено наложеното наказание „лишаване от свобода“ и кумулативно наложеното наказание „глоба“. Преди даване ход на делото пред въззивния съд, е постъпило допълнение към въззивната жалба, с което се поддържат аргументите в него. Излага, че поради нетърпими болки е решил да отиде по спешност на 06.03.2023г. след три часа в болницата и по негова преценка не бил значително повлиян от употребения алкохол, а и нямал пари за такси, затова тръгнал със служебния автомобил, но не бил създал опасност за другите участници в движението. Набляга на факта, че поради Петроханно счупване на лява тазобедрена става на долния ляв крайник, управлението на МПС за в бъдеще ще му е невъзможно, а му предстояло и трудоустрояване. Впоследствие счупил и ходило. Сочи, че трябвало да се грижи и за майка си, която била с няколко заболявания. Представя медицински документи удостоверяващи неговите и на майка му заболявания. Смята, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са взети предвид при постановяване на първоинстанционната присъда и определеното наказание не е съответно на специалната превенция по чл.36 ал.1 от НК, което според него би могло да се постигне и с наказание пробация. Моли да бъде изменена присъдата, като бъде приложен чл.66 ал.1 от НК и да бъде намалено наложеното му наказание “лишаване от свобода“ и кумулативно наложеното му наказание „глоба“. В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата с допълнението към нея за допустима, но неоснователна. Смята, че присъдата е правилна и законосъобразна. По отношение на приложението на чл.66 ал.1 от НК посочва, че не е възможно поради разпоредбите на НК, защото жалбоподателят е бил двукратно осъждан преди настоящото деяние, като е реабилитиран по първото си осъждане на основание чл.86 ал.1 от Нк, а за второто си осъждане е щял да бъде реабилитиран на основание чл.88а ал.2 от НК към декември 2023г., но деянието по настоящото дело е осъществено преди това – през месец март 2023г. Акцентира, че именно факта, че не е реабилитиран предопределя и квалификацията на самото престъпление. По отношение на размера на наказанието – смята, че е опреден в съответствие с разпоредбите на закона и обществената опасност на деянието, според високата концентрация на алкохол, при положение, че по ал.2 се криминализира концентрация на алкохол над 0, 5 на хиляда. Освен това се позовава на справката за нарушител от региона според която лицето и друг път е извършвало нарушения на ЗДвП. Като смекчаващо отговорността обстоятелство приема здравословното състояние на дееца, което смята че е съобразено от съда и поради това е наложено наказанието лишаване от свобода в минимума. Изложените аргументи по отношение на извършването на проверката с дрегера, намира за житейски нелогични и смята, че са резултат от защитна теза. Смята, че заболяванията на жалбоподателя, ако са от характер, който е несъвместим с наказанието лишаване от свобода, следва да бъдат съобразени на етапа на изпълнение на наказанието, тъй като са налице инструменти за отлагане на изпълнението на наказанието или лечение в рамките на затворническото заведение. Защитникът В. Д. – майка на подсъдимия, в съдебно заседание, поддържа жалбата, допълнението и всичко, което е написано в тях. Изразява недоволство от начина на извършване на полицейската проверка и на водене на заседанията в районния съд, което смята за недопустимо, като твърди, че прокурорът съветвал свидетеля какво да каже. Сочи, че има несъвпадение в показанията на двамата свидетели, а единият свидетел стоял настрани и не видял как точно се извършва проверката; освен това мундщука на дрегера изчезнал; не било проверено местото на проверка; колата се криела зад канара; а единия свидетел признал, че си гледал в телефона. Излага, че била посъветвана да не го казва, но тъй като била упорита и търсела истината и въпреки че „Гарван гарвану око не вади“, можело я перушина, я друга част на гаргата, защото в България много служебни лица грешали. Заявява, че била заплашвана от свидетели по делото. Смята, че В. няма къде да избяга, защото вече е наказан и заради нараняването си вече не може да е шофьор и мисли, че това може да се приеме, като наказание. Моли за подписка, общественополезен труд или да се удържа от заплатата му. В защитната си реч подсъдимият Д. се извинява, смята, че здравето е по-важно, блъснали са го и е сакат, а да го вкарат в затвора. Посочва, че майка му няма помощи и няма от къде да се храни. Съгласен е с изложеното от защитника си. В последната си дума отново заявява, че здравето е по-важно. Жалбата е подадена в срока по чл. 319 от НПК. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: За да постанови присъдата си, районният съд в съдебно заседание провел съдебно следствие по общия ред, при което са събрани гласни и писмени доказателства. Изслушани са обясненията на подсъдимия в хода на съдебното следствие, прочетени са обясненията му дадени в хода на БП на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК, изслушани са показанията на свид.Д. Х. и два пъти е разпитван в хода на съдебното следствие свид. Л. С.. Съдът приобщил писмените доказателства събрани в хода на БП на основание чл.283 от НПК и събрал писмени доказателства и в хода на съдебното следствие. ШОС приема изложената от РС фактическа обстановка относно проверката с техническо средство и като инстанция по същество, прави следните допълнения и приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият В. Й. Д. е правоспособен водач на МПС с категории С, В, АМ, ТКТ. На 05.03.2023г. Д. се е прибрал от работа в дома си при майка си, нахранил се, изпил около 150 грама домашна ракия, взел лекарство срещу болка, което знаел, че не трябвало да се взема с алкохол и легнал са спи. През нощта го заболял много пръста и решил да отиде до МБАЛ- Шумен, за да му бъде оказана помощ. Тъй като нямал пари за такси, се качил в служебния товарен автомобил „•••••“ с рег.№ Н •••••. Така на 06.03.2023г. след 03: 00 часа, след като употребил алкохол, започнал да управлява МПС - товарен автомобил „•••••“ с рег.№ Н ••••• по улиците на гр. Шумен. На кръстовището на ул.“Тетово“ с ул. „Паламара“ в посока бул.“Симеон Велики“ в гр.Шумен в периода от 03: 00 часа до 04: 00 часа били застанали на обичайно място за проверка относно правилата за движение по пътищата служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Шумен - свид.Д. Х. и свид.Л. С.. Когато се задал автомобила на подсъдимия, свид.Д. Х. подал сигнал за спиране за проверка със стоп-палка, като сигнализирал и с фенерче. При спирането на лекия автомобил свид.Х. поискал документите на подсъдимия. В момента в който подсъдимият Д. представял документите си, двамата свидетели Х. и С. вече били заедно до автомобила на подсъдимия и той им лъхнал силно на алкохол, поради което решили да го изпробват с техническо средство. Подс.Д. се съгласил да даде проба и свидетелите му подали запечатан мундщук, който подсъдимият разопаковал собственоръчно. Дал необходимата проба и я предал на проверяващите. Подсъдимият Д. бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер7510” с фабричен номер ARDN- 0033. Техническото средство отчело наличие на алкохол в издишания въздух от 2.93 на хиляда, като пробата била направена в 03: 34 часа на 06.03.2023г. и била регистрирана с №752. Поради установената концентрация на алкохол в издишания въздух от 2, 93 на хиляда и на основание чл. 3, ал.2 и чл. 7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, на подсъдимият бил издаден и връчен талон за изследване на употребата на алкохол в кръвта №142150/06.03.2024г. и същият бил откаран от полицейските служители в СО на МБАЛ – Шумен, за даване на кръвна проба. Пристигайки в медицинското заведение, подсъдимият в 03: 50 часа отказал да даде кръвна проба пред д-р С. В., която надлежно вписала това обстоятелство в Талона за изследване – надлъжно на листа в лявата му част и се подписала. На талона се подписал и свид.Д. Х., удостоверявайки, че пред него проверяваното лице е направило отказа. Подсъдимият бил отведен в РУ – Шумен, където бил задържан за 24 часа, считано от часа на установяване на алкохолната концентрация по време на проверката с техническото средство и му бил съставен и АУАН серия GA №875239, за нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 ЗДвП, който подсъдимия подписал, без каквито и да било възражения. Във връзка с издадения АУАН, не са постъпили и писмени допълнителни обяснения или възражения в посочения в акта 7-дневен срок. При установената от него фактическа обстановка, районният съд е приел от правна страна, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 343б ал.2 от НК. С констатациите на въззивния съд, допълващи установената от районния съд фактическа обстановка, не се стига до промяна и на правните изводи на РС. Правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпросът за авторството на деянието е намерил своето правилно разрешение в атакуваната присъда. Правилно първата инстанция е приела, че подсъдимият е извършил престъплението. В тази насока резонно се е позовал на обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, от които става ясно, че същият се е прибрал от работа, след което е изпил около 150 грама домашна ракия и е легнал са спи, но тъй като го заболял много пръста решил да отиде до МБАЛ Шумен, за да му бъде оказана помощ, поради което и се качил в автомобила, тъй като нямал пари за такси. По същество такива са обясненията му дадени като обвиняем в хода на ДП, които са били прочетени по реда на чл.279 от НПК в хода на съдебното следствие. В тях той също заявява, че е употребил 150 гр. ракия след като се е прибрал в дома си. Подсъдимият Д. непоследователно, след смяна на версиите си по различно време в хода на съдебното следствие лансира и версиите: че е залял пръста си с ракия за дезинфекция; че при спирането му за проверка – не бил спрян по законния ред, че са го спрели без стоп-палка, че са му „хакнали дрегера“ през прозореца; че медицинското лице в болницата отказало да му вземе кръвна проба; че имал много операции и намразил инжекциите и затова можел да откаже кръвна проба; че не бил съгласен с резултатите от измерването с дрегера; че в колата е миришело на алкохол, защото е дезинфекцирал пръста си с ракия, малко преди проверката. Тези изявления въззивният съд намира за непоследователни – лансирани в различни етапи в производството /понякога дори различни в едно и също заседание/, които са резултат от предприета защитна теза. Защитната теза на подсъдимия прокарвана и от неговата майка – защитник в производството се опровергава от събраните писмени доказателства по делото приобщени по реда на чл.283 от НПК и от гласните доказателства – от показанията на свидетелите – на свид.Д. Х. и на двукратно разпитвания по искане на защитата на подсъдимия - свид. Л. С.. Показанията на тези двама свидетели са последователни, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви и освен това са в синхрон както с обясненията на подсъдимия, в частта им, че действително е употребил 150гр. ракия вечерта преди проверката, така и с писмените доказателства по делото. От показанията на двамата свидетели безспорно се установява, че в периода от 03: 00 до 04: 00 часа е следвало да дежурят именно на кръстовището, на което са установили престъплението, на място което редовно се ползва за такива проверки; че са били със светлоотразителни жилетки и обозначени; че свид.Х. е подал сигнал и то не само със стоп палка за спиране, но и с помощта на фенер; че подсъдимият силно им е лъхнал на алкохол и са му предложили да го изпробват за алкохол; че подсъдимият не е отказал тест с техническо средство; че са подали запечатан мундщука, който подсъдимият сам е отворил и след това го е предоставил на проверяващите; че техническото средство е отчело концентрация на алкохол 2, 93 на хиляда; че са го придружили до болницата за кръвна проба, където той е отказал такава и след това са го завели в РУ – Шумен, където са му връчили АУАН и Заповед за задържане, считано от часа на установяване на употребеното количество алкохол. Техните показания кореспондират на писмените доказателства събрани в хода на ДП и приобщени на основание чл.283 от НПК в хода на съдебното следствие, включително на акт за установяване на административно нарушение, списък на успешно преминали последваща проверка на средства за измерване анализатори на алкохол в дъха, талон за медицинско изследване. Видно от талона за медицинско изследване №142150/06.03.2024г., на подсъдимия е бил издаден и връчен талон за изследване на употребата на алкохол в кръвта, а в СО на МБАЛ – Шумен, където е бил отведен за даване на кръвна проба, в 03: 50 часа отказал да даде кръвна проба пред д-р С. В., която надлежно вписала ръкописно това обстоятелство в Талона за изследване – л.12 от БП /вляво, по цялата дължина на листа/. На талона се подписал и свид.Д. Х., удостоверявайки, че пред него проверяваното лице е направило отказа. В съдебно заседание при предявяване на талона, подсъдимият също е потвърдил, че подписа на талона на отказа да даде кръвна проба е негов. От тези доказателства въззивният съд прави извода, че подсъдимият е бил отведен в медицинското заведение и е отказал кръвна проба, което надлежно е документирано в талона с подписите и писмените изявления на подсъдимия, свид.Х. и медицинското лице. В този смисъл ШОС не споделя извода на РС, че подсъдимият не бил се явил за да даде проба – свидетелите в съдебно заседание именно пред РС категорично заявяват, че са завели подсъдимия в МБАЛ – Шумен и че е отказал кръвна проба там. Това е удостоверено и на Талона – от подсъдимия, от свидетеля Х. и от медицинското лице. Въззивният съд приема за необосновано и плод на защитна теза и възражението относно факта, че не бил запазен мундщука и не им бил показан. Видно от събраните гласни доказателства от показанията на свидетелите - стерилността на мундщука не е била компрометирана. Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, не предвижда мундщука да се пази нито като веществено доказателство, нито за изследване. Изискуемите документи относно техническото средство са приложени към БП. Изолирани се явяват и твърденията на подсъдимия, лансирани и от защитника му, че при полицейската проверка не бил спрян по надлежния ред и е имало нарушения в процедурата. Подсъдимият заявява, че е употребил преди това 150 гр. ракия и болкоуспокояващо, което не следвало да се взема заедно с алкохол. При това положение от една страна са били налице не една, а две причини поради които да не управлява МПС след употреба на алкохол. Обстоятелството, че е шофирал не само след употреба на алкохол, но и след като е взел несъвместимо с алкохол болкоуспокояващо, не само че не декриминализира престъплението, но го и прави по- укоримо. А от друга страна, при установената с техническото средство алкохолна концентрация 2.93 на хиляда в издишания от него въздух и твърдението му, че е употребил и болкоуспокояващо, което не било препоръчително да се употребява с алкохол, всъщност обясненията му следва да се ценят само в тези им части, в които кореспондират и на други доказателства по делото, защото възприятията му са били повлияни именно от употребеното количество алкохол. Всички негови твърдения в обясненията му, неподкрепени от друго писмено или гласно доказателство по делото следва да се приемат за изолирани, неподкрепени с доказателства и резултат от предприета защитна теза. Показанията на свидетелите Д. Х. и Л. С. в хода на съдебното следствие са взаимнодопълващи се, разкриват по недвусмислен начин гореустановената от ШОС фактическа обстановка и затова правилно и РС също ги е кредитирал. Предвид на гореизложеното ШОС приема, че от правна страна подсъдимият безспорно е извършвал действия по управление на МПС съобразно константната практика на ВКС. Свидетелите са възприели управлението на МПС от подсъдимия и факта, че силно лъха на алкохол, което ги е навело на мисълта, че е употребил алкохол и именно затова е извършена проверка с Дрегер. По делото е безспорно установено със свидетелски показания, че лицето е било заведено от полицаите в СО на МБАЛ – Шумен за вземане на кръвна проба, но подсъдимият отказал тестване – както пред полицаите, така и пред медицинското лице. Отказът на лицето е бил материализиран от д-р С. В. върху талона за медицинско изследване надлъжно на листа вляво. Оформянето на този талон по никакъв начин не всява съмнение в показанията на разпитаните по делото свидетели – безспорно е, че подсъдимият е отказал да бъде изследван и че това е станало след като е бил заведен от полицаите там. В този смисъл е и допълнението на въззивната инстанция досежно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Също така относно възражението на подсъдимия и на защитата – относно техническото средство: В случая конкретните измерения на употребения алкохол са установени с валидно и годно техническото средство - протокол на л. 14 от БП. Последната проверка за годност на техническото средство е била на 21.10.2022 г. (приблизително 4 месеца и половина преди установяване на деянието на подсъдимия). Освен това съдът съобрази и Решение № 358 от 10.10.2011 г. по н.д. № 1894 по описа за 2011 г., ІІ н.о. и Решение № 513 от 10.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 657/2009 г., I н. о., НК, според които известното отклонение от предписанията на подзаконовия нормативен акт /в случая Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта/ при извършване на отделни действия във връзка с процедурата, не всякога води до опорочаване на процедурата. Именно затова съдът приема, че недостатъците на документалното отразяване на отказа на подсъдимия да даде кръвна проба представляват несъществено процесуално нарушение, което обаче не води до извод, че лицето не е отказвало доказателствен анализатор или кръвна проба и по никакъв начин не е нарушило правото му на защита. Затова ШОС приема, че отказът на подсъдимия да даде кръв за изследване на наличието на алкохол в кръвта му е надлежно установен. Безспорно отказа за съдействие за установяване на престъплението е и реализация на правата му, но това не означава, че липсата на съдействие или признание от страна на подсъдимия, ще повлече след себе си и игнориране на свидетелските показания и на писмените доказателства по делото. Предвид гореизложеното, ШОС прави следните изводи: За да е налице съставомерност на деянието по чл.343б ал.2 вр. ал.1 от НК е необходимо подсъдимият да е управлявал МПС след употреба на алкохол – самият той не отрича, че е управлявал колата, но на моменти пред съда твърди, че не е бил употребил алкохол и че е взел и лекарство заедно с това. Тези негови обяснения противоречат на показанията на свидетелите, които непосредствено след паркирането за проверка са усетили, че лъха силно на алкохол. В обясненията си в хода на БП, дадени пред защитник и прочетени по реда на чл.279 от НПК той заявява, че е употребил 150 гр. ракия. Освен това и пред съда в друга част от обясненията си също го признава. Подсъдимият отрича резултата от техническото средство, твърдейки, че се учудил и че е взел и лекарство, което е несъвместимо с алкохола. ШОС приема, че подсъдимият с ясно съзнание и разбирайки значението на извършеното е отказал по-нататъшно изследване или тестване с цел установяване на алкохолната му концентрация – към този момент той е осъзнал факта, че е бил осъждан за престъпление по чл.343б ал.1 от НК и действията и бездействията му в последствие са били с цел избягване на бъдеща наказателна репресия. Предвид кредитираните показания на свидетелите, кредитираната част от обясненията на подсъдимия и събраните по БП писмени доказателства, ШОС приема за установено по несъмнен начин, че алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия при установяване на престъплението е била значително повече от 0, 5 промила - 2, 93 на хиляда. Освен това подсъдимият е бил с ясно съзнание, че вече е бил осъждан за такова престъпление по чл.343бал.1 НК за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда по силата на определение по НОХД№2633/2015г. ШРС, влязло в сила на 11.12.2015г. за престъпление извършено при условията на чл.26 от НК при 1, 82 промила и 2, 24 промила на наказание лишаване от свобода за срок от тринадесет месеца, отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години. Той не е реабилитиран по чл.88а от НК за това престъпление, тъй като е имал предходно осъждане за което се е възползвал от привилегията на чл.86 ал.1 от НК /По НОХД №1434/2004г. на ШРС е бил осъден за престъпление по чл.197 т.3 от НК на наказание три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години – на основание чл.86 ал.1 т.1 от НК е реабилитиран считано от 28.10.2007г./ Затова за второто си осъждане е щял да бъде реабилитиран на основание чл.88а ал.2 от НК на 11 декември 2023г., но деянието по настоящото дело е осъществено преди това – през месец март 2023г., поради което и тази реабилитация вече е невъзможна и предопределя и квалификацията на настоящото престъпление. По тези съображения въззивният съд счита, че районният съд е направил и законосъобразни правни изводи. ШОС споделя изцяло доводите на първата инстанция по отношение на обект, субект, обективна страна, субективна страна и поради това не ги преповтаря. Правото на защита на подсъдимия не е било нарушено - видно от материалите в ДП и от протоколите от първоинстанционното съдебно производство, в хода на ДП подсъдимият е упълномощил защитник адв.М.М. от ШАК, който след внасянето на ОА в съда по БП, е сключил споразумение с прокуратурата. В същото време подсъдимият упълномощил като защитник по делото съобразно правилата на НПК и своята майка В. Д.. Подсъдимият не поддържал споразумението пред съда и делото е продължило по общия ред по правилата за бързото производство. Адв.М. поискал да бъде освободен като защитник по делото, като посочил, че защитната му линия е несъвместима с защитната линия на подсъдимия и майката. ШРС го освободил от участие като защитник по делото. Делото продължило с участието само на майката като защитник, която безспорно пълноценно е разгърнала правото на защита, възползвала се е от правото си да разпитва свидетелите, включително повторно. Сочената в жалбата, в допълнението и в съдебно заседание неправилност и незаконосъобразност на присъдата не е налице. Въззивната проверка не констатира наличие на процесуално нарушение по смисъла на НПК, в частност по чл.105, ал.2 от НПК, нито ограничение на правата на обвиняемия. Това, че изводите на първоинстанционния съд не се покриват със становището на подсъдимия и защитата му, не прави присъдата необоснована или постановена при съществени нарушения на процесуални правила. Не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По отношение на оплакванията в жалбата, в допълнението и в съдебно заседание досежно наложените наказания на подсъдимия В. Д.: според въззивния съд по вид и размер те са съобразени с целите по чл.36 от НК. ШРС правилно е преценил обществената опасност на подсъдимия и на деянието и е определил наказанието при условията на чл.54 от НК. Според ШОС в случая са налице констатираните и от РС смекчаващи отговорността обстоятелства – тежко социално и здравословно състояние /със счупен крак, няма възможност да работи/, като живее с пенсионираната си майка и единствения източник на доходи е пенсията на майка му. По отношение на отегчаващото отговорността обстоятелство - абсолютно неглижиране на ЗДП, ШОС се солидаризира, с уточнението, че то се извежда от Справката за нарушител от региона според която подсъдимият е наказван по административен ред за нарушения на ЗДвП още 5 пъти с Наказателни постановления, които общо са за 16 нарушения и освен това с още 10 фиша за други 10 административни нарушения на правилата за движение по пътищата. Предишното осъждане за същото деяние в случая е взето предвид от закона като обуславящо квалификацията на престъплението по чл.343б ал.2 от НК. ШОС обаче констатира и друго отегчаващото отговорността обстоятелство, а имено липсата на искрено съжаление и на осъзнаване на вината за извършеното деяние. Изразеното в края на процеса съжаление ШОС намира за декларативно и целенасочено, за да се ползва от него. Това съжаление не се подкрепя от обясненията на подсъдимия – който непрекъснато лансира различни, включително и противоречащи си защитни тези, както бе посочено по-горе. Според настоящата инстанция искреното съжаление можеше да се изведе от последователно поведение в процеса – а в случая, макар и обосновани от правото на защита, са реализирани непоследователно версии за оправдаването му, като в крайна сметка се изказва и декларативно съжаление. Тези данни обуславят категоричния извод, че като цяло у подсъдимия няма изградена антисоциални нагласи към противоправно поведение, но специално във връзка с обществените отношения свързани с транспорта се очертава като личност склонна към нарушаване на правилата за движение по пътищата до степен на трайно установено поведение на пътен нарушител. И наказването по административен ред и наказването по силата на одобрено от съда споразумение на наказание лишаване от свобода, не са го поправили и превъзпитали и той е продължил да повтаря вече извършени от него административни нарушения на ЗДвП и да допуска нови нарушения на ЗДвП. Според ШОС в конкретния случай не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а няма и изключително сред тях. Видно от ангажираността на майката в съдебно заседание, същата е в зряла възраст, но независимо от удостоверените с документи заболявания, тя се справя самостоятелно. Здравословното състояние на майката- защитник не предполага непрекъсната физическа подкрепа от сина й или от друго лице. Здравословното състояние на подсъдимия, обусловено от счупването на крака му също не е от толкова тежък характер, че да се приеме, че е изключително влошено и респ. не може да се приеме за изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Ето защо правилно РС не е приложил чл.55 от НК по отношение на подсъдимия. Макар и с корекциите на ШОС досежно обстоятелствата от значение за отговорността на подсъдимия, не се налага корекция и в размера на наказанията, тъй като са отмерени правилно. Въззивният съд споделя и извода на ШРС, че наказанието от една година лишаване от свобода наложено на подс. Д. следва да бъде изтърпяно, тъй като категорично не са налице законовите предпоставки за приложение на чл.66 ал.1 от НК, а освен това предходното условно осъждане не е било достатъчно за осъществяване на специалната превенция - по силата на определение по НОХД№2633/2015г. ШРС, влязло в сила на 11.12.2015г. за престъпление извършено при условията на чл.26 от НК при 1, 82 промила и 2, 24 промила е бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от тринадесет месеца, отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години. Той не е реабилитиран по чл.88а от НК за това престъпление, тъй като е имал предходно осъждане за което се е възползвал от привилегията на чл.86 ал.1 от НК /По НОХД №1434/2004г. на ШРС е бил осъден за престъпление по чл.197 т.3 от НК на наказание три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години – на основание чл.86 ал.1 т.1 от НК е реабилитиран считано от 28.10.2007г./ Затова за второто си осъждане е щял да бъде реабилитиран на основание чл.88а ал.2 от НК на 11 декември 2023г., но деянието по настоящото дело е осъществено преди това – през месец март 2023г., поради което и тази реабилитация вече е невъзможна. Именно затова не е възможно приложението на чл.66 ал.1 от НК, каквото искане правят подсъдимия и защитника му. Условното осъждане трябва на първо место да е възможно по силата на закона, за да може едва тогава съдът да преценява дали въобще би се оказало подходящо за подсъдимия. Всичко гореизложено налага извода, че само ефективно изтърпяно наказание лишаване от свобода може да въздейства поправително и превъзпитателно на подсъдимия, за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК. Настоящата инстанция приема, че действително здравословното състояние на подсъдимия е влошено в резултат на счупване на крака му, след което има затруднения в движението, но в случай, че възстановяването от счупването е от характер, който е несъвместим с наказанието лишаване от свобода, то следва да бъде съобразен от Районна прокуратура Шумен, при привеждане в изпълнение на наказанието, тъй като са налице инструменти за отлагане на изпълнението на наказанието. Освен това, при необходимост от лечение, в ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предвидени и възможности за лечение и лекарско наблюдение, както в рамките на затворническото заведение, така и извън него. ШОС категорично смята, че по отношение на спазването на правилата на движение по пътищата, са изчерпани възможностите за корекция на поведението на подсъдимия и поради това наложеното ефективно наказание лишаване от свобода е абсолютно законосъобразно и обосновано. Правилно ШРС е преценил, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в съответствие с чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Законосъобразно и правилно ШРС е наложил и комулативно предвидените наказания съобразно чл.343б ал.2 от НК и чл.343г от НК – глоба в размер на 500лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и три месеца. По изложените по-горе аргументи, не са налице основания за намаляване размера и на тези наказания. Резонно на основание чл.59 ал.2 от НК е приспаднал времето през което Д. е бил задържан под стража за 24 часа по ЗМВР, както времето през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред. Не може да се споделят оплакванията в жалбата за незаконосъобразност и необоснованост на наказанието. Искането на защитата да се наложи наказание „подписка“ е невъзможно за осъществяване съобразно българския Наказателен кодекс, тъй като това е мярка за неотклонение, а не наказание. За престъплението по чл.343б ал.2 от НК не съществува и възможност за налагане на наказание „пробация“ с пробационни мерки, включително поправителен труд или безвъзмезден труд в полза на обществото, тъй като за него е предвидено наказание лишаване от свобода от една до пет години. Т.е. дори и при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, би бил приложим чл.55 ал.1 т.1 от НК, при което положение може единствено да се намали наказанието лишаване от свобода под минимума от една година, но не и да се замени с наказание пробация. Така определените с присъдата комплекс от наказания въззивният съд счита за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това те ще въздействат предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а и ще въздействат възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Именно по този начин и с този комплекс от наказания, въззивният съд счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция. Възражението в жалбата, че присъдата е неправилна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и несъобразена със събраните доказателства по делото, както и със съдебната практика, по изложените до тук съображения се приема за неоснователно. По отношение на възражението в жалбата, че подсъдимият бил реабилитиран за осъждането си по НОХД №2633/2015г. на ШРС по чл.86 ал.1 т.2 от НК – както бе посочено по-горе преди това си осъждане той вече се е ползвал от реабилитация по право и чл.86 от НК не може да се приложи повторно. Обстоятелството изложено в допълнението, че поради нетърпими болки е решил да отиде по спешност на 06.03.2023г. след три часа в болницата и по негова преценка не бил значително повлиян от употребения алкохол, а и нямал пари за такси, затова тръгнал със служебния автомобил, но не бил създал опасност за другите участници в движението, според ШОС не декриминализира извършеното от него и не намалява степента на обществена опасност на извършеното от него деяние, а напротив – го прави по-укоримо и освен това всъщност показва липсата на каквато и да било критичност към извършеното. Твърдяната невъзможност за в бъдеще поради петроханно счупване на лява тазобедрена става на долния ляв крайник, да управлява МПС, както и предстоящото трудоустрояване от една страна не е доказано с подобен извод от лекар в медицинската документация, а от друга няма законова хипотеза поради която това обстоятелство може да бъде възприето като наказание по българския Наказателен кодекс, каквото искане се прави в съдебно заседание. Всички възможни смекчаващи отговорността обстоятелства са взети предвид от съда и липсва твърдение в жалбата, в допълнението и в съдебно заседание кои са многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са взети предвид при постановяване на първоинстанционната присъда. Изразеното пред въззивната инстанция недоволство от недопустимия начин на водене на заседанията в районния съд, при което прокурорът съветвал свидетеля какво да каже, не се установява от протоколите на съдебните заседания по делото, поради което този довод се приема за неоснователен. При воденето на протокола от съдебните заседания не се установява наличието на съществено процесуално нарушение. Твърдяното несъвпадение в показанията на двамата свидетели не е налице – както бе посочено по-горе – това, че при спирането на подсъдимия единият свидетел стоял по- настрани, е ирелевантно защото в конкретния случай едва след спирането на автомобила и при представяне на документите е било установено престъплението – управление на МПС след употреба на алкохол. Настоящото производство не е за административно нарушение на ЗДП, за което би могъл да бъде спрян – такива данни няма по делото. Свидетелите посочват, че е спрян за рутинна проверка. Свидетелят С. е двукратно разпитван и излага подробности от проверката, които няма как да познава ако не е бил там – неговите показания са детайлни и кореспондират на показания та на другия свидетел Х.. По отношение на възражението относно незапазването на мундщука – такова изискване няма в Наредбата и не се налага проверка на мястото на което е установено престъплението, защото самото престъпление не предполага да се разкрива чрез извършване на оглед на местопроизшествие. Няма никакви доказателства по делото подсъдимият или защитника му да са заплашвани от някого, включително и от свидетели по делото, поради което този довод също се намира за несъстоятелен. При служебната проверка на присъдата по отношение на подс. Д., въззивният съд не констатира съществени нарушения на процесуалния закон. Като несъществено процесуално нарушение ШОС констатира факта, че съдията присъединявайки мотивите си в ЕИСС, не ги е озаглавил и не е посочил в края на мотивите, че подписа е на районния съдия. При служебна проверка в ЕИСС, ШОС констатира, че в 15: 13: 07 часа на 15.01.2024г. съдия Е.н К. А. е подписал електронен файл като мотиви към присъдата по делото, който съответства на съдържанието на разпечатаните по делото на хартиен носител. Макар и недобра практика, това не е съществено процесуално нарушение. С оглед изложеното, като съобрази, че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон, необоснованост или явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, въззивният съд намира, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена. По изложените съображения и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Шуменският Окръжен съд