Решение № 626 от 18.4.2024 г. на Административен съд - Видин по дело № 93/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК. Делото е образувано по жалба на З. Д. К. от гр.Видин, чрез процесуалния си представител - адв. П. К. против Заповед № ЧР-18-679/30.11.2023г. на Зам. кмет на Община – Видин, с която е прекратено предоставянето на услугата „Личен асистент“ възникнала съгласно Тристранно споразумение № СД-01-312/24.07.2023г. между М. И. К., З. Д. К. и Община Видин, считано от 30.11.2023г. В жалбата се развиват подробни съображения, че заповедта не е връчена по реда на АПК, нарушен е материалния закон, административно -производствените правила, необоснованост и неспазване целта на закона. Сочи се, че липсва законово основание за прекратяване предоставянето на услугата. Също така съгласно чл.112, ал.9 от Закона за здравето /ЗЗ/, жалбоподателите ползват правата, произтичащи от обжалваните решения, докато траят обжалванията, като в случая решението на НЕЛК, което е предоставило права на К. за ползване услугата „Личен асистент“, не е влязло в сила. В съдебно заседание се твърди и липса на компетентност на административния орган. Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се разноски. Ответната по жалбата страна - Зам.кмет „ХДСП“ в Община – Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Твърди, че няма валидно решение на НЕЛК, с което лицето да има 100% ТЕЛК и нужда от чужда помощ, което противоречи на чл.8, ал.1, т.1 от Закона за личната помощ, уреждащ изискванията за получаване на такава. Сочи, че на лицето е предложена допълнителна почасова помощ, която е отказана. Счита, че административният орган, издал обжалваната заповед, е лице с действащи правомощия и не става въпрос за липса на компетентност. От доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, като подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка: На основание Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 23017263/14.07.2023г. (л.63) З. Д. К. е подала до Кмета на Община Видин, Заявление – декларация за включване в механизма лична помощ по реда на Закона за личната помощ вх.№ ЧР -09-746/21.07.2023г. (л.59). Въз основа на него е сключено Тристранно споразумение № СД-01-312/24.07.2023г. (л.56) между кмета на община Видин, представляван от Б. Б. З..кмет „ХДСП“, съгласно заповед № РД-02-11-56/08.01.2021г. на кмета на община Видин (л.14) –доставчик на лична помощ, М. И. К. - асистент и З. Д. К. – ползвател. Видно от чл.2 на тристранното споразумение, то е със срок от 01.08.2023г. до 14.07.2028г. С вх.№ ЧР-17-2236/20.11.2023г. (л.41 и 42), АСП е уведомила Общинско предприятие „Социални дейности“ гр.Видин, че с ЕР на НЕЛК № 92380/158/03.11.2023г., е отменено ЕР на ТЕЛК № 92678/26.06.2023г. с издадено направление за ползване на лична помощ от З. Д. К., като е върнато за ново освидетелстване. На 22.11.2023г., поради устното ѝ уведомяване по телефона, че на основание отменително решение на НЕЛК предстои прекратяване на ползваната от нея услуга, ползвателят на личната помощ и жалбоподател в настоящото производство З. К., е уведомила Общинско предприятие „Социални дейности“ гр.Видин и ДСП гр.Видин, че ще обжалва решението на НЕЛК, както и че до влизането му в сила, тя ще се ползва от услугата личен асистент, без която не може да се справя (л.35). На същата дата 22.11.2023г. е извършена проверка на място от оправомощени длъжностни лица, във връзка с правомощията на кмета за контрол за предоставянето на личната помощ и извършване на наблюдение за нейното качество, по ред по чл.36 и чл.37 от ЗЛП, за която е съставен Констативен протокол (л.33). Разменена е кореспонденция между Главен юрисконсулт на Общинско предприятие „Социални дейности“ и Главен експерт от отдел ИХУ на Агенция за социално подпомагане (л.30 - 31 и 39-40), съгласно която ползвателят на личната помощ - З. К., няма право на лична помощ, тъй като съгласно отменителното решение на НЕЛК, тя няма валидно решение на ТЕЛК и договорът с асистента М. И. К. следва да бъде прекратен. Последвало е издаване на обжалвания административен акт за прекратяване предоставянето на услугата „Личен асистент“ на З. К., поради постъпило писмо № ЧР-17-2236/20.11.2023г. (л.41 и 42), че с ЕР на НЕЛК № 92380/158/03.11.2023г., е отменено ЕР на ТЕЛК № 92678/26.06.2023г. и е върнато за ново освидетелстване. Заповедта е издадена от Зам.кмет „ХДСП“ в Община – Видин, въз основа на Заповед № РД-02-11-1553/29.11.2023г. на Кмета на община Видин. Заповедта е приложена с административната преписка (л.15). Приложена е също и Заповед № РД-02-11-1596/13.12.2023г. на Кмета на община Видин (л.17), в т.4 на която зам.кмет „ХДСП“ Б. Б. Н. е оправомощена да подписва и заповеди, във връзка с възложените ѝ в т.2.3 координиране и контрол на дейността на Общинско предприятие Социални дейности. С писмо изх.№ РД-08-2246/01.12.2023г. (л.25), връчено на 05.12.2023г. (л.23 и л.24), З. К. е уведомена за прекратяването на тристранното споразумение. Със Заповед № ЧР-18-680/30.11.2023г. (л.28) е прекратено и трудовото правоотношение с личния асистент М. И. К.. Към административната преписка е приложено и трудовото досие на последната (л.43-55). Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на жалбоподателя като адресат на акта. Съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Закона за личната помощ /ЗЛП/, ползвател на лична помощ е човек с трайно увреждане с установени вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ, какъвто в случая е З. К.. Доставчик на лична помощ съгласно чл.18, ал.1 от същия закон е общината по настоящия адрес на ползвателя, която в случая е община Видин. А. М. К. е определена при условията на чл.24 от закона. Доставчикът Община Видин, ползвателят З. К. и асистентът М. К. са сключили тристранно споразумение, при условията на чл.3 от Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ (изд. от МТСП, oбн., ДВ, бр. 53 от 5.07.2019 г., в сила от 5.07.2019 г., изм. и доп., бр. 99 от 17.12.2019 г., в сила от 17.12.2019 г., бр. 59 от 16.07.2021 г., в сила от 16.07.2021 г.), което по същността си представлява административен договор. От името на доставчика, споразумението е сключено от Б. Б., като Зам. кмет „ХДСП“, съгласно заповед № РД-02-11-56/08.01.2021г. на Кмета на община Видин (л.14), в която изрично не е упоменато, че може да сключва тристранни споразумения, а единствено трудови договори, свързани с механизма лична помощ. Обжалваният административен акт, за прекратяване предоставянето на услугата „Личен асистент“ на З. К., е издаден от Зам. кмет „ХДСП“ в Община – Видин, въз основа на Заповед № РД-02-11-1553/29.11.2023г. на кмета на община Видин. Видно от съдържанието на заповедта (л.15), Б. Б. З.. кмет „ХДСП“ няма правомощия да издава заповеди за прекратяване предоставянето на услугата. Тя е оправомощена за това в последствие, със Заповед № РД-02-11-1596/13.12.2023г. на кмета на община Видин (л.17). Видно от т.4 Б. Б. Н. е оправомощена да подписва и заповеди, във връзка с възложените ѝ в т.2.3 координиране и контрол на дейността на Общинско предприятие Социални дейности. Заповед № РД-02-11-1596/13.12.2023г. на Кмета на община Видин е издадена след обжалваната по настоящото дело Заповед № ЧР-18-679/30.11.2023г. Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Заповед № РД-02-11-1553/29.11.2023г. на Кмета на община Видин не удостоверява компетентността на Зам. кмета на община Видин Б. Б., да издава заповеди от вида на оспорената, т.е. не я оправомощава да издава и подписва заповеди за прекратяване ползването на лична помощ, уредено в чл.14-16 от Закона за личната помощ. В подкрепа на това становище е и издадената впоследствие Заповед от 13.12.2023г. на Кмета на общината. За да е законосъобразен, административният акт следва да е издаден от компетентен орган, т.е. от орган, оправомощен за това в пределите на неговата компетентност. Съгласно правната теория, компетентността е нормативно призната способност на даден орган да издаде определен акт. Компетентността за издаване на административни актове може да произтича от закон или друг нормативен акт или чрез възлагане от друг орган, който притежава първоначална компетентност по силата на закон или друг нормативен акт за издаване на административен акт по определен кръг от въпроси, които самият той да може да делегира, т.е. така наречените случаи на законно упражняване на „чужда компетентност“. В случая Кметът на община Видин е делегирал своята компетентност на Зам. кметът Б. на 13.12.2023г. със Заповед № РД-02-11-1596 / 13.12.2023г., т.е. тринадесет дни след издаване от нея на оспорената заповед. Предходната заповед № РД-02-11-1553/29.11.2023г., на която се позовава Б. във връзка със своята компетентност, всъщност не ѝ предоставя такава. Т.е. към момента на издаване на оспорения административен акт (Заповед № ЧР-18-679/30.11.2023г. на Зам. кмет на Община – Видин), за Б. е липсвала компетентност за извършване на конкретното действие, съответно издаването на акта. Липсата на компетентност във всички случаи води до нищожност на административния акт и е отменително основание по смисъла на чл.146, т.1 от АПК и след като е установена от съда, оспореният административен акт следва да бъде прогласен за нищожен на това основание. Съдът намира, че наред с наличие на основание за прогласяване на нищожността на оспорената заповед, същата е и незаконосъобразна. Видно от разпоредбата на чл.16 от ЗЛП: „Ползването на лична помощ се прекратява: 1. при смърт на ползвателя на личната помощ; 2. по искане на ползвателя на личната помощ, упълномощеното от него лице или лицето по чл. 8, ал. 2 до доставчика на личната помощ; 3. с изтичането на срока на индивидуалната оценка на потребностите; 4. при невъзможност за продължаване предоставянето на лична помощ поради липса на кандидати за асистенти.“. В случая нито една от тези хипотези не е налице. Основанието за прекратяване, посочено в обжалваният акт е „постъпило писмо № ЧР-17-2236/20.11.2023г. (л.41 и 42), че с ЕР на НЕЛК № 92380/158/03.11.2023г., е отменено ЕР на ТЕЛК № 92678/26.06.2023г. и е върнато за ново освидетелстване“. Т. основание за прекратяване на предоставянето на услугата не е предвидено в закона, респ. не съществува в правния мир и прекратяването на предоставянето на услугата въз основа на него е недопустимо. Така издаден административният акт е в нарушение на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като фактическите и правните основания за издаването му не съответстват на разпоредителната му част. Също така, административният орган не е съобразил разпоредбата на чл.112, ал.9 от Закон за здравето, според който обжалването по реда на ал.1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност / вид и степен на увреждане/ на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. През периода на обжалване на експертното решение за трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане/ лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение, като при намаляване на вида и степента на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, преосвидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума. Жалбоподателят К. попада в тази хипотеза, и видно от представеното Разпореждане № 249/27.02.2024г. по адм.д. № 282/2023г. по описа на Адм.съд Видин (л.78), тя е обжалвала ЕР на НЕЛК № 92380/158/03.11.2023г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 92678/26.06.2023г. и е върнато за ново освидетелстване. Противно на тълкуването в кореспонденцията между Общинско предприятие „Социални дейности“ и отдел ИХУ на Агенция за социално подпомагане (л.30 - 31 и 39-40), обжалваното ЕР на НЕЛК не е влязло в сила, независимо, че с него е отменено ЕР на ТЕЛК № 92678/26.06.2023г. Новото освидетелстване действително предполага ново решение на ТЕЛК, но до издаването му и до влизането му в сила продължава да действа ЕР на ТЕЛК № 92678/26.06.2023г., от което жалбоподателя К. черпи правата си за механизма „лична помощ“. Законодателят е приел уредбата на чл.112, ал.9 от Закон за здравето именно, за да не стига до хипотеза, при която незаконосъобразното тълкуване на влизане в сила на административните актове, да води до прекратяване на ползването на произтичащите права от обжалваното експертно решение през периода на обжалването му. Последните две нарушения са съществени сами по себе си, но съдът намира, че оспорената заповед следва да бъде прогласена за нищожна на основание констатирания по-тежък порок, по изложените по-горе съображения. При този изход на делото, тъй като жалбата е основателна, жалбоподателят има право на разноски, претендирани и в хода по същество на делото, съобразно уважената жалба, а именно - сумата от 10 лева за Д.Т., както и сумата от 1000 лева за адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. вр. с чл.8, ал.3 от Наредба № 1 / 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като последната следва да бъде изплатена на адв. К.. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд