РЕШЕНИЕ

№ 36

гр. Харманли, 17.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20235630101187 по описа за 2023 година Иск по чл. 422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземане във връзка с чл. 535 от ТЗ.

Подадена е искова молба oт Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Земеделец“ със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул. •••• с представител Е.В.Б., чрез адв.П. С. Д. от АК – Стара Загора против В. Г. В. с ЕГН •••••••••• от с.Зимница, ул. •••, обл.Стралджа, обл.Ямбол с правно основание чл.422 от ГПК, вр. вр. чл.535 и сл. от ТЗ.

В исковата молба се твърди, че на основание неизпълнени задължения по Запис на заповед от 07.04.2021г. издаден от Т.Д. Г.а и авалиран от Д.Г.П. и В. Г. В. срещу ответника по настоящата молба В. Г. В., както и срещу другите двама длъжници - Т.Д. Г.а и Д.Г.П. по ч.гр.дело №550/202Зг. по описа на РС-Харманли на 20.06.2023г. са издадени Заповед №327/20.06.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист №289/20.06.2023г.

В срока за възражение един от общо тримата длъжници по издадените Заповед и изпълнителен лист, а именно В. Г. В. (длъжник по заповедта за изпълнение, като авалист по процесния запис на заповед и ответник по настояща искова молба), се възползвал от правото си да възрази срещу така издадената заповед.

Предвид на горното ищецът възниквал правен интерес в едномесечен срок от получаване на съобщението за подадено възражение, да подаде настоящата молба, за доказване съществуването на това вземане по отношение на посочения длъжник (авалист по записа на заповед и ответник по настоящата искова молба) депозирал възражение срещу издадената Заповед.

Ищецът в подкрепа твърдението за наличието на подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците (ответници по настоящата искова молба) излага следните мотиви, че на 07.04.2021г. физическото лице Т.Д. Г.а с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: град Симеоновград, ул.••• издало запис на заповед, по която същото физическо лице се задължило безусловно и неотменимо да заплати на Кооперация ”ВККЧЗС — Земезелец” или на нейна заповед, сумата от 10 300.00 лв. (десет хиляди и триста лева).

Така издадения Запис на заповед е платим на падеж, който е на 31.05.2023г.

На тази дата задълженото лице (издателя на процесния записа на заповед) е следвало да заплати на ищеца сумата посочена в записа на заповед.

Задължението по издадения от длъжника Т.Д. Г.а запис на заповед е авалирано /поръчителствано/ от двама авалисти /поръчители/, а именно: Д.Г.П. и В. Г. В., които са поели солидарно с издателя задължението към ищеца. На падежа нито длъжника, нито някой от авалистите /поръчители/ са заплатили изцяло дължимата сума по издадения запис на заповед. Към 19.06.2023г. (датата предхождаща депозирането на Заявлението в съда) задължението на длъжниците Т.Д. Г.а, Д.Г.П. и В. Г. В., по посочения по-горе запис на заповед не било заплатено, поради което на 20.06.2023г., Кооперация ”ВККЧЗС—Земеделец” пристъпила към принудително събиране на всички вземания по посочения Запис на заповед от 07.04.2021г. издаден от Т.Д. Г.а и авалиран от Д.Г.П. и В. Г. В., чрез депозиране на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК пред Районен съд—Харманли.

По повод на това Заявление е било образувано частно

гражданско дело №550/2023г. по описа на РС-Харманли. По това посочено ч.гр.дело е издадена Заповед №327 от 20.06.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която състава на съда разпоредил длъжниците Т.Д. Г.а, Д.Г.П. и В. Г. В., солидарно да заплатят на кредитора Кооперация ”ВККЧЗС—ЗЕМЕДЕЛЕЦ” (ищец по настоящата искова молба) сумите, както следва: сума в размер 10 300.00 лева — неизплатена главница по Запис на заповед изд. на 07.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 20.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата; сума в размер на 1006, 00 лева съдебни и деловодни разноски по посоченото частно

гражданско дело, от които 206.00 лева — платена държавна такса и 800.00 лева — заплатено адвокатско възнаграждение;

За посочените в Заповедта суми бил издаден изпълнителен лист №289 от 20.06.2023г. издаден ч.гр.дело №550/2023г. по описа на РС-Харманли.

За събирането на тези суми обективирани в посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20239290401122 по описа на ЧСИ Н.К. с рег.№929 в КЧСИ.

В срока по чл.414 ал.2 от ГПК, длъжниците Т.Д. Г.а, Д.Г.П. не са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение и по отношение на тях заповедта е влязла в законна сила.

В срока по чл.414 ал.2 от ГПК третия длъжник В. Г. В. (ответник по настоящата искова молба) подал възражение срещу издадената Заповед, за което ищеца Кооперация ”ВККЧЗС—Земеделец” е уведомен със Съобщение от 03.08.2023г. по ч.гр.дело №550/202Зг. по описа на РС-Харманли, връчено на 08.08.2023г.

Всичко изложено по-горе поражда правния интерес на ищеца Кооперация ”ВККЧЗС— Земеделец” от предявяване на иск срещу посочения ответник за установяване на вземането му по запис на заповед от 07.04.2021г. за сумите посочени в Заповед №327 от 20.06.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист №289 от 20.06.2023г. издадени по ч.гр.дело №550/2023г. на РС - Харманли и подробно посочени по-горе в настоящата искова молба. Представения по заповедното производство документ запис на заповед от 07.04.2021г., въз основа на който е издадена посочената по-горе Заповед №327 от 20.06.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на ищеца срещу тримата длъжници (в т.ч. и ответника по настоящата искова молба).

Представения документ запис на заповед от 07.04.2021г. сочи ищеца, че съдържа всички реквизити посочени в разпоредбата на чл.535 от ТЗ. Съгласно чл.535 от ТЗ записа на заповед трябва да съдържа следните задължителни реквизити, а именно: наименованието ”запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; Дата и място на издаването и подпис на издателя. Това са минималните изискващи се от закона реквизити които следва да съдържа документа запис на заповед за да е редовен и да може да породи действие между страните по този документ, като няма забрана освен тези реквизити документа да съдържа и други стига тези други да не опорочават задължителните. Изключенията от тези задължителни реквизити, които законодателя е допуснал са уредени в разпоредбата на чл.536 от ТЗ, където е посочени какво следва да се приеме при липсата на посочените в този текст реквизити.

В конкретния случай представения по делото документ (запис на заповед от 07.04.2021г.) съдържа всички изискуеми се реквизити съгласно текста на чл.535 от ТЗ — наименованието запис на заповед се съдържа както в заглавието на документа, така и в неговия текст; посочен е издателя /лицето което е поело безусловното задължение да плати по този запис на заповед/ с трите си имена, ЕГН и адрес; посочени са датата и мястото на издаване на документа; посочен е падежа /датата на която издателя се е задължил да плати/; посочено е лицето на което трябва да се плати; посочено е мястото на плащане; посочено е, че други две лица са поръчителствали за задължението на издателя авалирали са издадения запис на заповед. Не бил налице спор относно това дали длъжниците по записа на заповед са подписали лично така издадения от тях менителничен документ. Предвид изложеното по-горе ставало ясно, че представения ЗАПИС на ЗАПОВЕД от 07.04.2021г. удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на доверителя ми към тримата длъжници (в т.ч. и ответника по настоящата искова молба).

Предвид гореизложеното моли съдът след като се увери в твърдяното по-горе да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо, че: ответника В. Г. В. с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: село Зимница, общ.Стралджа, обл. Ямбол, ул.•••, дължи солидарно с останалите длъжници Т.Д. Г.а с ЕГН: •••••••••• и Д.Г.П. с ЕГН: •••, на ищеца Кооперация “Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани - Земеделец”, седалище и адрес на управление: град Стара Загора, ул.••••, представлявана от председателя Е.В.Б., следните суми: сума в размер 10 300.00 лева — неизплатена главница по запис на заповед от 07.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата; обективирани в Заповед №327/20.06.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист №289/20.06.2023г. издадени по ч.гр.дело №550/2023г. на РС-Харманли.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.

Съдът, след като разгледа делото и събраните доказателства, намери за установено следното:

По своя характер предявеният иск по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.535 ТЗ е за установяване съществуване на вземането по запис на заповед, издаден на 07.04.2021г. от Т.Д. Г.а с ЕГН: 861202855, авалиран от Д.Г.П. и В. Г. В., като физически лица в полза на oт Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – земеделец“ със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул. ••••.

По Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е образувано частно

гражданско дело №550/2023г. по описа на РС-Харманли. Издадена е Заповед №327 от 20.06.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е разпоредено солидарните длъжниците Т.Д. Г.а, Д.Г.П. и В. Г. В. да заплатят на кредитора Кооперация ”ВККЧЗС—ЗЕМЕДЕЛЕЦ” (ищец по настоящата искова молба) сума в размер 10 300.00 лева — неизплатена главница по Запис на заповед изд. на 07.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 20.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата; сума в размер на 1006, 00 лева съдебни и деловодни разноски по посоченото частно

гражданско дело, от които 206.00 лева — платена държавна такса и 800.00 лева — заплатено адвокатско възнаграждение на кредитора Кооперация ”ВККЧЗС— ЗЕМЕДЕЛЕЦ”.Въз основа на посочената заповед е издаден изпълнителен лист №289 от 20.06.2023г. по ч.гр.дело №550/2023г. по описа на РС-Харманли.

В срока по чл.414 ал.2 от ГПК, длъжниците Т.Д. Г.а, Д.Г.П. не са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение и по отношение на тях заповедта е влязла в законна сила.

В срока по чл.414 ал.2 от ГПК третия длъжник В. Г. В. (ответник по настоящата искова молба) е подал възражение на 01.08.223г. срещу издадената Заповед, за което ищеца Кооперация ”ВККЧЗС—ЗЕМЕДЕЛЕЦ” е уведомен със Съобщение от 03.08.2023г. по ч.гр.дело №550/2023г. по описа на РС-Харманли, връчено на 08.08.2023г. Настоящият иск е подаден на 05.09.2023г.

Ето защо следва да се приеме, че е спазен законно установения едномесечен срок за предявяване на иска, с който е сезиран настоящия съд, и да се пристъпи към разглеждане на въпроса съществува ли в полза на ищеца вземането в размер на 10 300.00 лева — неизплатена главница по Запис на заповед изд. на 07.04.2021г.

Представените писмени доказателства от ответника, във връзка с дължими суми по други договори от него не рефлектират върху правните изводи на съда по настоящият казус.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.535 ТЗ, който е процесуално допустим, доколкото са предявени от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжник, в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания.

Записът на заповед от 07.04.2021 г. с падеж 31.05.2023 г., е редовен от външна страна и съдържащ изискуемите реквизити по чл. 535 от ТЗ. Документът е озаглавен "Запис на заповед"; съдържа безусловно обещание да се плати сумата от 10300, 00 лева; място на съставяне - гр. Стара загора; посочен е падеж 31.05.2023 г.; посочено е лицето, на което трябва да се плати – Т.Д. Г.а с ЕГН ••••••••••; датата на издаване е 07.04.2021г. и мястото гр. Стара Загора; съдържа подпис на издателя, като няма спор, че това е Т.Д. Г.а с ЕГН ••••••••••.

Материално правен въпрос от значение за правилността на решението е този за приложимостта на правилото на чл. 147, ал. 1 ЗЗД към менителничното поръчителство.

За да се отговори правилно на този въпрос следва да се съобрази самостоятелната природа на менителничното поръчителство /авала/. Последното е резултат единствено от едностранното волеизявление на авалиста, от което настъпват неговите правни последици. Не е необходимо съгласие на кредитора по ефекта за разлика от поръчителството по гражданското право, при което правопораждащият задължението на поръчителя юридически факт е сключения между кредитора и поръчителя договор-арг. от чл. 138, ал. 1 ЗЗД.

Нормативен израз на самостоятелната правна природа на авала е разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ТЗ, според която задължението на поръчителя /авалиста/ е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. Авалиста отговаря солидарно заедно с всички останали задължени лица по ефекта. Поради самостоятелния неакцесорен характер на задължението на авалиста /менителничния поръчител/ той не може да противопостави на приносителя на ефекта възражения, които лицето, чието задължение се обезпечава, наименовано като авалат или хонорат би могъл да направи. От самостоятелната правна природа на авала, установена с разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ТЗ следва, че дори да не са налице материалноправните предпоставки за възникване на валидно менителнично задължение за авалата като напр. пороци във волята, недееспособност, неправосубектност и др. задължението на авалиста ще бъде действително.

Логическото и систематическото тълкуване на чл. 485, ал. 2 ТЗ и чл. 461 ТЗ налага извода за самостоятелния характер на задължението на авалиста, което от своя страна е аргумент в подкрепа и на утвърденото в доктрината разбиране за абстрактния характер на менителничното поръчителство. Това е една от най- съществените специфики на авала в сравнение с поръчителството в гражданското и търговското право.

Принципа за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското право, установен в разпоредбите на чл. 147 ЗЗД и чл. 148 ЗЗД не намира нормативна опора в правния режим на менителничното поръчителство/авала/, уредено в чл. 483 ТЗ - чл. 485 ТЗ като самостоятелно/неакцесорно/ от главното задължение.

Единственото изключение от този принцип на самостоятелност на авала в чл. 485, ал. 2 in fine ТЗ, според който липсата на редовен от външна страна менителничен ефект е основание за недействителност и на задължението на авалиста. Това произтича от обстоятелството, че за разлика от поръчителството в гражданското право при авала един и същ документ материализира волеизявленията, които пораждат и обезпеченото и обезпечаващото задължение. Ето защо недостатъците във формата са едновременно основание за недействителност и на едното и на другото задължение.

Изложеното позволява да се обобщи, че разпоредбите на чл. 146, ал. 3 ЗЗД, чл. 147 ЗЗД и чл. 148 ЗЗД не намират приложение при менителничното поръчителство /авала/.

В конкретния случай процесната ЗЗ, обезпечена с поръчителство /авал/ от В. Г. В. с ЕГН •••••••••• от с.Зимница, ул.•••, обл.Стралджа, обл.Ямбол и от Д.Г.П. с ЕГН: ••• от гр. Симеоновград, ул. •••, като последният не е подал възражение срещу издадената заповед и същата е влязла в сила, спрямо него.

Ответникът в отриктото съдебно заседание проведено на 15.02.2024г. по делото признава, че е подписал процесната Запис на заповед, в качеството му на авалист, поръчител, обезпечавайки сумата, предоставена на Т.Д. Г.а. Съдът предяви на ответника В. Г. В. Запис на заповед от 07.04.2021 г. в оригинал, находящ се на лист 6 по ЧГД №550/2023 г по описа на РС Харманли, който сочи, че срещу поръчител ръкописно изписания текст В. Г. В. ЕГН 6404209063 с лк 643752444 МВР Ямбол с адрес в с. Зимница ул. ••• обл. Ямбол е изписан лично от него, както и подписът срещу поръчител пред името му заявява, че е негов.

Налице е редовно извършено менителнично поръчителство /авал/ от страна на В. Г. В. ЕГН 6404209063 съобразно чл. 483 - 485 от ТЗ. Плащането по процесния запис на заповед е обезпечено изцяло /чл. 483 от ТЗ/, а по отношение на В. Г. В. ЕГН 6404209063 е дадено и от лице, което вече е положило подписа си върху менителницата, в качеството му на физическо лице/чл. 483 изр.второ/. Дадено е върху менителницата с израза "Авалираме това задължение при условията, при които е прието: ", което представлява равностоен израз на "като поръчител", както изисква чл. 484, ал.1, изр.второ от ТЗ.

Или иска следва да бъде уважен за сумата от 10300, 00 лева, дължими по издадения запис на заповед. За тази сума липсват доказателства да е била платена. Солидарността на задължението за ответника произтича от чл. 485, ал.1 от ТЗ.

Основателна е претенцията за присъждане на лихва върху приетото за установено вземане, считано от 20.06.2023г., когато е била предявена молбата за издаване на изпълнителен лист пред РС- Харманли. На основание чл. 422, ал.1 от ГПК, исковете за съществуване на вземането се считат за предявени от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските, направени в заповедното производство, като с оглед изхода на делото счита, че следва отговорността на ответника да се ангажира и същият да бъде осъден да заплати разноските, които заявителят е направил по Ч.гр.д. № 550/2023г. – в размер на 206, 00 лева за държавна такса и 800 лева адвокатско възнаграждение, както и направените в настоящото производство деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в размер на 206, 00 лева.

Процесуалният представител претендира адвокатското възнаграждение в исковото производство в размер на 800, 00 лева, за което е представен договор за правна защита и съдействие, видно от което, че същото е платено в брой.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C- 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав следва да направи преценка дали нормите на Наредба № 1/2004 г. задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, е съответна на правото на ЕС.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36, ал.1 ЗА, а като израз на социална дейност той може да предостави безплатно адвокатски услуги ( pro bono) на материално затруднени лица - чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Разпоредбата на чл.36, ал.2, изр.2 ЗА изрично забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от посочения в наредба, издадена на основание по чл.36, ал.2 ЗА, за съответния вид работа. Определянето на адвокатско възнаграждение от съда и намаляването му при прекомерност на уговореното (чл.78, ал.5 ГПК) е ограничено до минималния размер по тази наредба. Това е Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет.

В Наредба № 1/2004 г. – минималното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата при интерес от 10 000 до 25 000 лв. – 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв., т.е. според Наредбата се дължи възнаграждение в размер на 1327 лева.

Въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи по Закона за правната помощ без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По изложените съображения Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Настоящият състав намира, че в полза на ищеца, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ в размер под минималния по наредбата. За определянето му съдът съобразява, че правната помощ се изразява в изготвяне на искова молба за предявяване на иска, както и процесуално представителство в едно открито съдебно заседание, в което ответникът не оспорва предявеният иск и признава, че в записа на заповед срещу поръчител ръкописно е изписал името и адреса си и лично се е подписал за поръчител.

Следователно, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, при което претендирания размер от 800 лева в исковото роизводство е прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което дължимото възнаграждение от В. Г. В. ЕГН 6404209063 на ищеца следва да е в размер на 400, 00 лева.

Водим от горното, съдът