РЕШЕНИЕ

№ 13

гр. Пазарджик, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220100524 по описа за 2024 година В исковата си молба срещу Е. А. Й. с ЕГН •••••••••• от село К., община С., ул.“Ш.“№19 ищецът „Т.-С.“ЕАД с ЕИК •••• със седалище и адрес на управление град С., ул.“Я.“№23Б, представлявано от изпълнителния директор А. А. твърди, че на 28.07.2023г е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника по делото за сумата от 566.91 лв., от които 467.03лв. главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2020г до 31.04.2022г, ведно със законната лихва от 28.07.2023г до изплащане на вземането, 65.79лв. мораторна лихва за забава за периода 15-09.2021г. до 20.07.2023г., както и суми за дялово разпределение 28.09.лв. главница за периода месец юни 2020г до месец април 2022г., ведно със законната лихва от 28.07.2023г до окончателното изплащане на вземането и 6.00лв. лихва за периода т 15.08.2020г до 14.07.2023г Твърди се, че с въз основа на това заявление е било образувано ч.гр.д.№3453/2023г. по описа на РС-Пазарджик и е съдът е издал заповед за изпълнение срещу длъжника. На 16.01.2024г. заявителят е получил разпореждане от съда за предявяване на иск по чл.415 ал.1 от ГПК. Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определен с наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“АД на клиенти за битови нужди в град С., които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и по силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия са регламентирани търговските отношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ / чл.106а, ал.3 от ЗЕЕЕ и спрямо него са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в град С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор “, в сила от 10.07.2016г.В раздел IX от ОУ-„заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение „ чл.31 ал.1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.Съгласно чл.33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими думи за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 дневен срок след изтичане на периода, з а който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по чл.32, ал.2 и ал.3 ако не са платени в срока по ал.3. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2 клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Твърди се, че ответницата е ползвала доставената от дружеството топлинна енергия през процесния период и към настоящия момент не е погасила задълженията си. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. В настоящият случай в изпълнение на чл.128б от ЗЕ собствениците на СЕС, в която се намира имота на ответника са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Б.“ООД. Съгласно чл.32 ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършила дялово разпределение на ТЕ в сградата - „Б.“ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007г за топлоснабдяването.

Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за горните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3453/2023г по описа на РС- Пазарджик.Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

С исковата молба ищецът е направил искане по чл.219 от ГПК за конституиране като трето лице помагач на страната на ищеца „Д.“ООД с ЕИК •••••/ предишно наименование „Б.“/ със садалище и адрес на управление град С., район В., бул.“Б. Б.“№85, обосновавайки правния си интерес от привличането с твърдението, че това дружество извършва дялово разпределение на топлинна енергия на топлоснабдения имот. Твърди се, че ищеца има сключен договор при общи условия с въпросното дружество за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите на сграда –етажна собственост. През процесния период ищецът е остойностявял топлинната енергия за процесния имот по данни предоставени от „Д.“ООД.Отношенията между ищцовото дружество и фирмите за дялово разпределение се уреждат с Общи условия на договорите между тях.

Съгласно чл.14 от тези общите условия търговецът разпределя потребената топлинна енергия между потребителите на сградата по правилата на наредбата за топлоснабдяване, а също така определя и дяловете за отчетен период за имотите на всички клиенти в сградата. Разпоредбите на чл.7, ал.1, т.1 и т.5 от ОУ предвиждат задължение за ищеца да предава ежемесечно на търговеца данни за количеството на топлинна енергия за разпределение и съответно да изготвя данъчни фактури, както и дебитни и кредити известия по данни на търговеца.За ищеца съществува правен интерес от привличане на това трето лице помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия ищецът може да заведе регресен иск срещу третото лице помагач, което ще бъде обвързано от мотивите на съдебното решение.

С определение №2342 от 12.08.2024г. съдът е конституирал като трето лице помагач на страната на ищеца„Д.“ООД с ЕИК •••••/ предишно наименование „Б.“/ със садалище и адрес на управление град С., район В., бул.“Б. Б.“№85.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител адвокат И. Т., е подаден писмен отговор, в който се оспорва наличието на валидно договорно отношение между ответницата и ищцовото дружество. Противопоставя се възражение, че няма данни в имота на ответницата да са били монтирани радиатори и топломери.Моли се съда предявения иск като неоснователен да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищцовото дружество поддържа претенцията си.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа заявеното с писмения отговор оспорване.

В съдебно заседание третото лице- помагач не изразява становище. Представя доказателства.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приложеното ч.гр.д.№3453/2023г по описа на РС-Пазарджик, че със заявление вх.№215400 от 28.07.2023г, / съдържащото по прекратеното и изпратено по подсъдност ч.гр.д.№42818/2023г по описа на СРС/ ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Заповедният съд е издал Заповед№1723/27.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено Е. А. Й. с ЕГН •••••••••• / ответник по настоящото дело/ да заплати на заявителя „Т. С.“ ЕАД/ ищец в настоящото производство общо за сумата от 467.03лв. представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода месец май 2020г до месец април 2022г., ведно със законната лихва за периода от 28.07.2023г до окончателното изплащане на сумата, сумата от 65.79лв. лихва за периода от 15.09.2021г. до 20.07.2023г, сумата от 28.09лв.- главница за дялово разпределение за периода юни 2020г до април 2022г, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2023г до окончателното плащане на сумата, сумата от 6.00лв. лихва за периода от 15.08.2020г до 20.07.2023г.В заповедта за изпълнение и в т.12 от заявлението подробно са описани обстоятелствата, от които произтича вземането, а именно – длъжникът дължи суми за доставена от дружеството топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в град С., ж.к.“Разсадника“, бл.30А, вх.А, ет.7, ап.21, инсталация 4000183178/ аб.№24810. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 11.12.2023г. и на 03.01.2024г. Е. Й. е депозирала възражение по чл.414 от ГПК. С разпореждане №184 от 05.01.2024г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск за вземането си.Това разпореждане е връчено на заявителя на 16.01.2024г. и на 05.02.2024г. / тоест в преклузивният едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК заявителят предявил настоящия иск.

По допустимостта на иска съдът намира следното:

Предявените специални положителни установителни искове с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК са процесуално допустими. Предявени е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство. Исковете са предявени в преклузивният срок по чл.414, ал.4 от ГПК.

Ето защо като процесуално допустими исковете следва да бъдат разгледани по същество.

По същество съдът намира следното:

Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно предприятие / ноторно известен факт/ за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства, а именно, че продажба на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия е ангажирало писмени доказателства в тази насока, съдържащи се на лист 35 от досието на делото както следва: Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ЕАД на клиенти в град С., приети с Решение по Протокол №7 от 23.10.2014г на Съвета на директорите на „Т. С.“ ЕАД и одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г на КЕВР, на основание на основание чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката. Визираните общи условия уреждат реда и условията за продажба на топлинна енергия между „ Т. С. „ЕАД и битовите клиенти на топлинна енергия, присъединени към топлопреносната мрежа на територията на град С.. Тези общи условия регламентират правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела средствата за търговско измерване и и дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните сметки за разпределение на топлинна енергия.Съгласно чл.32, ал.1 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава се издава ежемесечно фактура от продавача.Съгласно ал. 2 на чл.32 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Според чл.33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

От представеното от ищцовото дружество писмено доказателство/ неоспорено от ответника/ - договор за покупко продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ, рег.№110, том III/1984г. се установява, че ответникът Е. А. Й. е собственик на жилищен имот- апартамент, находящ се в град С., кв.“Разсадника“, бл.30А, вх.А, ет.7, ап.21.

Установява се от неоспорените писмени доказателства, съдържащи се на лист 28-34 от делото, че по силата на договор при общи условия, сключен между ищцовото дружество от една страна в качеството на възложител и от друга „Б. “ООД/ с ново наименование“Д.“/ в качеството на изпълнител третото лице помагач по делото се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост / СЕС/ или в сграда с повече от един потребител в град С., описани в Приложение №1 към договора при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-024/10.08.2007г.срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща аз извършената услуга договорено възнаграждение съгласно ценораспис- приложение№2 към договора въз основа на броя на обслужваните имоти и броя на средствата за дялово разпределение.По делото не е спорно, че процесният топлоснабден имот, попада в обхвата обслужваните имоти съгласно Приложение №1 към договора.

По делото не бе спорно, а и този релевантен факт се установявят от представените писмени доказателства/ лист 16-22/, че Общото събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в град С., ж.к.“ Разсадника“ бл.30А, вх.А е взело решение да се сключи договор с „Б.“ООД, което дружество да извършва дялово разпределение в сргадата в режим на етажна собственост. Съставен е списък на етажните собственици/ неоспорен от ответника по делото/, които с подписите си са удостоверили горното решение.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно- техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните.Според отразеното в констативно-съобразителната част на експертизата в процесния имот няма пломбиран водомер за БГВ, има 1 брой отоплително тяло без топлоразпределител – щранг лира. Няма данни за наличие на отопление в общите части на СЕС по проект.За процесния период съгласно сметките за дялово разпределение на топлинна енергия на абоната е разпределяна служебно топлинна енергия за отопление на 1 тяло, а за БГВ за процесния период няма начислена топлинна енергия. Вещото лице заключава, че топломерите в абонатната станция/АС/ са отчитани от ищцовото дружество ежемесечно към първо число на месеца. Данните за отчетите и начисленията на абонатната станция вещото лице е обективирало в приложение№3 към експертизата. Ищцовото дружество е приспаднало за своя сметка технологични разходи на топлоенергия. Вещото лице не е констатирало недопустимо отклонение от топлотехническия проект на системите за захранване с ТЕ в СЕС, както технически, така и функционално.Не се установява несъответствие между топлотехническите принципи и дяловото разпределение на ТЕ между абонатите на топлозахранените входове/ сгради. Топлоподаването към абонатната станция съответства на нормата и общите условия на ТЕЦ. Топлинната енергия, отчетена по общ топломер съответства на действително потребената топлинна енергия в СЕС. Дяловото разпределение е правено при спазен топлотехнически проект в СЕС. Топлинната енергия е разпределяна съгласно справката за прилаганите методики по Приложение 4 към експертизата, но при допуснати особености и несъответствия както следва: не се установяват съществени несъответствия при определяне на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване/ БГВ/ в СЕС. За процесния абонат няма разпределена ТЕ за БГВ. Вещото лице обобщава, че спрямо абоната е спазена методиката съм наредбата в частта и за дялово разпределение на ТЕ за БГВ, но не и тази за дялово разпределение/ ДР/ на топлинна енергия за отопление. Преизчислена експертно правилно разпределената на абоната за процесния период топлинна енергия възлиза общо на сумата от 642.25лв., а по сезони и пера е както следва: за сезон 2020-2021г – 279.85лв., в т.ч. за ТЕ за БГВ-0.00лв., за ТЕ за сградна инсталация/ СИ/143.22лв.и за ТЕ за отопление на имота /ОИ/136.63лв.За сезон 2021-2022г. общо 362.40лв., в т.ч. за ТЕ за БГВ-0.00лв., за ТЕ за СИ-185.18лв. и за ТЕ за ОИ-177.22лв. Експертизата заключава, че фирмата за дялово разпределение /ФДР/ е изготвяла изравнителни сметки съгласно приложение №2 към заключението, където са видни стойностите на определената / разпределена топлинна енергия.Сметките са изготвяне своевременно.

Според техническата експертиза общия топломер – средство за търговско измерване/СТИ/ е снабдено с европейска оценка за съответствие, одобрен от тип БИМ и е подлаган на последващи метерологични проверки при оформяне на нужните протоколи.Метрологични проверки на топломера в абонатната станция са извършвани считано от 13.07.2021г до края на процесния период, включително. Няма данни общият топломер в абонатната станция да е преминал метрологични проверки за периода от 01.05.2020г до 12.07.2021г.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице обобщава, че съгласно представената договорна сметка 210025094 за инсталация 4000183178 с клиент Е. А. Й. аб.№2481101 няма данни за извършени от Й. плащания на суми за топлинна енергия за процесния период 01.05.2020г-30.04.2022г. на 14.09.2001г. в информационната система на „Т. С.“ЕАД е въведена изравнителна сметка“Годишно изравняване“, изготвена на фирмата за дялово разпределение за процесния имот за периода 01.05.2020г -30.04.2021г. на стойност 201.64лв. На 14.09.2022г. в информационната система на „Т. С.“ЕАД е въведена изравнителна сметка“Годишно изравняване“, изготвена на фирмата за дялово разпределение за процесния имот за периода 01.05.2021г -30.04.2022г.За периода 01.05.2020г-30.04.2021г от „Б.“ООД е извършена корекция на начислената прогнозна топлинна енергия с 0.115448 MBmч на стойност 9.48лв., която топлинна енергия е приспадната от прогнозно начислената за същия период. За периода 01.05.2021г-30.04.2022г от „Б.“ООД е извършена корекция на начислената прогнозна топлинна енергия с 0.075726 MBmч на стойност 7.56лв., която топлинна енергия е приспадната от прогнозно начислената за същия период. Вещото лице е дало отговор за дължимите суми за топлинна енергия/ТЕ/ през процесния период по отделни пера: сума за ТЕ за отопление, сума за ТЕ за отдадена сградна инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период. За периода 01.05.2020г -30.04.2021г. дължимата сума за ТЕ е в общ размер от 201.64лв., от която: ТЕ за сградна 0.00лв., ТЕ за отопление 2.046923 MBmч – единична цена 82.09лв. – общо 201.64лв., ТЕ за БВГ топла вода-0.00лв., ТЕ отопление за общи части 0.00лв.За периода 01.05.2021г -30.04.2022г. дължимата сума за ТЕ е в общ размер от 265.39лв., от които –ТЕ сградна инсталация 0.00лв., ТЕ отопление 2.245.756, ед.цена 98.48 лв. MBmч – общо 265.39лв., ТЕ за БВГ топла вода -0.00лв., ТЕ за общи части 0.00лв.Според вещото лице дължимите от ответника суми за услугата дялово разпределение за исковия период от 01.05.2020г-30.04.2022г. са на стойност 28.09лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице, освен в частта му за изводите за дължимата мораторна лихва за забава върху главницата от 467.03лв.Според вещото лице лихвата за забава е в размер на 65.00лв., но за да стигне до този извод за начален момент на изчисленията си вещото лице е взело датата 14.09.2021г., вместо датата 15.01.2021г от която именно дата потребителят е изпаднал в забава, тъй като крайния срок за плащане по първата процесна фактура/ обща фактура №1013920247/ 31.07.2021г./ е 14.09.2021г/ С представеното по делото писмено доказателство/ неоспорено от ответника/ - обща фактура №1013920247/ 31.07.2021г., издадена от доставчика „Т. С.“ЕАД по договорна сметка 2100250904, номер на инсталация 4000183178 за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., кв.Разсадника“ бл.30А, вх.1, ап.21 с получател Е. А. Й. за отчетен период 01.05.2020г- 30.04.2021г е начислена сумата от 201.64 лв. с ДДС за ТЕ за отопление за 2.046923 МВтч при единична цена 82.09лв. при краен срок за плащане на сумата 14.09.2021г. Към тази фактура е прикрепено кредитно известие за прогнозно начислена топлинна енергия за същия период, възлизащо на сумата от 213.01лв.

С представеното по делото писмено доказателство/ неоспорено от ответника/ - обща фактура №1019332208/ 31.07.2022г., издадена от доставчика „Т. С.“ЕАД по договорна сметка 2100250904, номер на инсталация 4000183178 за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., кв.Разсадника“ бл.30А, вх.1, ап.21 с получател Е. А. Й. за отчетен период 01.05.2021г- 30.04.2022г е начислена сумата от 265.39 лв. с ДДС за ТЕ за отопление за 2.245756 МВтч при единична цена 98.48лв. при краен срок за плащане на сумата 14.09.2022г. Към тази фактура е прикрепено кредитно известие за прогнозно начислена топлинна енергия за същия период, възлизащо на сумата от 274.38лв.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявени са обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ и пар.1т.2а от ДР на ЗЕ потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Законовата уредба сочи като купувач / страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот, представляващ апартамен, находящ се в град С., ж.к.“Разсадника“ бл.30а, вх.А, ап.21. Не се твърди, и не се представят доказателства ответницата да се е разпоредила с правото си на собственост върху процесният топлоснабден имот преди изтичане на процесния период, поради което съдът приема, че за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответницата по делото в качеството и на собственик на процесния имот.

Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР/ писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дин след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите/ чл.150, ал.2 от ЗЕ/. В случая е несъмнено, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.Според чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребители, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия Ето защо съдът приема, че по делото се установи по един категоричен и несъмнен начин наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца „Т. С.“ЕАД и ответника Е. А. Й. – Бенбасат през процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ЕАД на клиенти в град С.. Тук е мястото да се посочи, че е напълно неоснователно инвокираното в писмения отговор възражение за липса на облигационна връзка между страните по спора.

Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Според чл.142, ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление за сграда-етажна собственост се разпределя на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на общи части и топлинна енергия за отопление на имотите.Съгласно чл.145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Установи се по делото, че за исковия период деловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост е извършвало именно от третото лице помагач „Д.“ООД / с предишно наименование“Б.“/ Съгласно чл.155, ал.1 от ЗЕ потребителите на топлинна енергия в сграда-етажна собственост заплащан доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 1 1равни месечни вноски и една 12 – та изравнителна вноска, респективно на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация.При определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат вземи предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установи по несъмнен начин от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза. Експертизата установи, че през исковия период са отчислявани за сметка на топлопреносното дружество технологичните разходи в абонатната станция, съответно тези разходи са приспаднати от отчетеното количество топлинна енергия за сметка на топлопреносното дружество и разликата е резпределена между всички потребители.Топлоподаването към абонатната станция съответства на нормите. Топлинната енергия отчетена от общ топломер съответства на действително потребената топлинна енергия в сградата –етажна собственост Тъй като в процесния обект е имало само един брой отоплително тяло без топлоразпределител топлинната енергия за отопление на имота е отчитана прогнозно като изчисленията на фирмата за дялово разпределение съответстват на приложимата нормативна уредба.

Следва да се отбележи, че едва в хода на устните състезания особения представител на ответника оспори средствата за търговско измерване/ СТИ-общ топломер/ да са сертифицирани и да са преминали метрологична проверка. Това възражение не следва да бъде разгледано като преклудирано. За пълнота на изложението обаче съдът намира за необходимо да посочи, че според констатациите и изводите, залегнали в съдебно- техническата експертиза в абонатната станция, захранваща с топлинна енергия както процесния топлоснабден имот, така и другите имоти от етажната собственост през исковия период са функционирали един общ топломер и един общ водомер за БГВ, въведени в експлоатация преди началото на процесния период.Вещото лице е установило данни за извършвани последващи метрологични проверки на общия топломер за периода от 13.07.2021г до края на исковия период като експертът не е установил наличие на такива данни за периода от 01.05.2020г до 12.07.2021г. Действително съгласно чл.5 от Закона за измерванията за осигуряване точност и достоверност на техническите средства, използвани за нуждите на търговските плащания, се извършва метрологичен контрол – първоначален и последващ. Дори да се приеме, че в конкретния случай не е спазен срока на проверката на измервателното средство, този факт не се отразява на установеното количество на топлинна енергия за целия исков период 01.05.2020г до 30.04.2022г., тъй като при последваща проверка на общия топломер, извършена след 13.07.2021г., е установено, че този топломер е годен и измерва правилно. При това положение след като измерванията за последващ период са били верни, то очевидно няма как те да не са такива за времевия диапазон от 01.05.2020г до 13.07.2021г., при положение, че не е установена промяна в начина на работа на топломера или манипулация върху него. С последваща проверка след 13.07.2021г дефакто е установена годност на топломера и за предходната част от процесния период. Изложеното е допълнителен аргумент в подкрепа на извода на съда, че фактурираното количество топлинна енергия е точно измереното и отчетеното. В тази насока са и изводите на вещото лице. Отговаряйки на въпроса: “Спазени ли са от фирмата за дялово разпределение нормативно определените методики за дялово разпределение предвид индивидуалните разпределители в имота?“, вещото лице дори е извършило в повече от поставената му задача, като е дало свое експертно преизчисление на разпределената на абоната/ ответника по делото/ за процесния период топлинна енергия, което в стойностно изражение възлиза на сумата от 642.25лв.и която сума е по-висока от исковата такава.

Установи се от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че няма данни за извършени плащания на сумите, предмет на делото. Съдебно-счетоводната експертиза е стигнала до извода, че дължимата сума за топлинна енергия за процесния период е 467.03лв.От ответната страна липсват твърдения и доказателства за заплащане на тази сума.

Ето защо установителната претенция за сумата от 467.03лв., представляваща стойността на доставената, но неизплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г до 30.04.2022г. е основателна и като такава следва да бъде уважена. Върху главницата от 467.03лв. се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда-28.07.2023г. до изплащане на вземането.

По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в страда- етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Съгласно чл.36, ал.1 и ал.2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди клиентите заплащан цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността и се формира от: 1/ цена на обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка, 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл.22, ал.2 и чл.36 от ОУ, чл.61, ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването- стойността на услугата дялово разпределение се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Установи се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач, в който смисъл за изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установи от кредитираната от съда съдебно-счетоводна експертиза, както и от представените от ищеца писмени доказателства и възлиза на сумата от 28.09лв.за периода от месец юни 2020г. до месец април 2022г. От ответната страна липсват твърдения и доказателства за заплащане на тази сума.

Ето защо установителната претенция за заплащане на такса за дялово разпределение е основателна в цялост за сумата от 28.09лв., представляваща услуга дялово разпределение за периода юни 2020г. до месец април 2022г. и следва да бъде уважена Върху главницата от 28.09лв. се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда-28.07.2023г. до изплащане на вземането.

По исковете по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а според ал.2 когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след покана от кредитора.

За процесният период 01.05.2020г. -30.04.2022г намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-01/27.06.2016г на КЕВР. Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок / 45 дни от срока, за който се отнасят / клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 от ОУ. От тези разпоредби се налага извода, че ищцовото дружество не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът на задължението е след изтичане на срока по Общите условия на ищеца – чл.84, ал.1 от ЗЗД. Оттук следва извода, че ищеца начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.

Основателна се явява и претенцията за заплащане на лихва за забава върху посочената главница за периода от 15.09.2021г до 20.07.2023г., която изчислена от съда по реда на чл.162 от ГПК възлиза на сумата от 65.79лв.

Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение не се дължи към момента на завеждане на иска, доколкото в общите условия на ищеца не е предвиден ред за заплащането и. При липса на предвиден срок за заплащане длъжникът изпада в забава след покана/ арг. Чл.84, ал.2 от ЗЗД/. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора към длъжника за заплащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ от която дата се счита предявен иска по чл.422 от ГПК/. Ето защо акцесорната претенция за заплащане на сумата от 6.00лв.- обезщетение за забава за периода 15.08.2020г до 20.07.2023г е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищеца има право на разноски съобразно уважената част от исковете. Ето о защо ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 74.20лв. разноски за заповедното производство и сумата от 2 292.44лв. разноски за исковото производство.

Воден от горното Пазарджишкият районен съд