Решение № 47 от 3.5.2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 120/2022 г.

С Присъда 74/ 13.12.2021 г., постановена по НОХД 1520/20 състав на Пазарджишкия районен съд е признал подсъдимия Д. Д. К. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 13.03.2020г. в гр.Пазарджик, в двора на •••••••••••• е причинил средна телесна повреда на Б. КР. ВЛ. от гр.Пазарджик, изразяваща се в трайно затрудняване на дъвченето и говореното, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.129 ал.1, във вр. с ал.2, във вр.с чл.63 ал.1 т.3 от НК, във вр. с чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при условията на чл. 66 ал.1 от НК с определен изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Възпитателната работа с условно осъдения е възложена на Наблюдателната комисия при Община Пазарджик.

ОСЪДЕН е подсъдимия да заплати на Б. КР. ВЛ. парична сума в размер на 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, като за разликата до претендираната сума от 12000 лв. искът е отхвърлен.

Присъдени в тежест на подсъдимия са разноски в размер на 183 лв. в полза на ОД на МВР – Пазарджик, полза на Районен съд – Пазарджик: ДТ върху размер на уважения граждански иск в размер на 200 лв. и в полза на гражданския ищец и частен обвинител – сторените от него съдебно- деловодни разноски в размер на 700 лв.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия, чрез защитника и от частния обвинител и граждански ищец, чрез повереника.

В жалбата на подсъдимия, атакуваща наказателно-осъдителната и гражданско-уважителна част на присъдата, е упрекнат постановилия я съд в неправилен анализ на доказателствата, като е предложен такъв, обезпечаващ защитната теза и претенцията на оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на иска за деликт.

В жалбата на частния обвинител и граждански ищец присъдата се оспорва в нейната гражданско - отхвърлителна част с оплакване, че е неправилна и се иска отмяна и уважаване на иска за деликт в пълен размер 12000 лева.

Жалбите се поддържат в съдебно заседание с доводи, аналогични на изложените в тях.

Прокурорът настоява, че те са неоснователни, позовавайки се на мотивите към присъдата и споделяйки допълнителни такива относно фактически изводи, основани на конкретен доказателствен анализ.

Окръжният съд, като взе предвид доводите на страните и провери изцяло атакувания съдебен акт съгласно чл.314 от НК, прие за установено следното:

Жалбата на подсъдимия е неоснователна, а тази на частния обвинител и граждански ищец - частично основателна.

Възприетата в проверяваната присъда фактология е резултат от задълбочен и цялостен анализ на събраните в мащабно съдебно следствие различни доказателствени средства и доколкото се споделя изцяло от въвзивната инстанция, е ненужно нейното приповтаряне. Доказателственият спор относно определени релевантни обстоятелства е правилно решен с убедителни доводи за лансиране на конкретни информативни източници.

Противопоставени и изследвани са формално обособените две групи гласни доказателствени средства, полюсирани предвид съдържанието им, респ. отношението им към обвинителната и защитната теза. Обосновано са лансирани като източници на реално настъпили факти показанията на пострадалия Б.В. и свидетелите баща и син П., Б.П., К. В. ( баща на пострадалия), С.Г. и Е.Ш., като кредитацията им е вкл. относно спорните факти, по които противостоят на обслужващите защитната теза обяснения на подс. Д. К., подкрепени от показанията на брат му св.Г. К. и неговите приятели – свидетелите А.Р., К.Б., Н.С., В.С., Н.Р.. Твърденията в тези две доказателствени групи са диференцирани относно част от инкриминираните факти, а друга част от тях следват от всички доказателства.

Правилно първостепенният съд е изолирал като безспорни фактите досежно срещата на подсъдимия и пострадалия в процесното време и на процесното място и като резултат от нея- увреждането на последния, а като спорни – начина на получаването му, наложил изясняването и на други предхождащи и следващи го контраверсни обстоятелства.

Обосновано са отхвърлени като недостоверни обясненията на подсъдимия, че процесната вечер пострадалият Б. В.: го потърсил по телефона, приканил за срещата в училищния двор, където го и посрещнал заедно с приятелите си Ем. Ш., Б. П. и Ан. Ан. П. със закани с бой, реализирани малко по-късно чрез побутване в гърдите и няколко „нетежки“ удари в тялото, в защита от което нападение подсъдимият нанесъл удар с дясна ръка в лицето на нападателя си, стоварил го първо върху училищната ограда и след това - на земята. Открити и обсъдени са както нелогичността в обясненията на подсъдимия, така и противоречието им досежно определени факти с други доказателствените средства, вкл. с онези, които основно ги подкрепят.

Вярно е, че ако пострадалият е инициатор на нападението над подсъдимия ( да му се е обадил и го приканил, провокирал на място със закани и дори се обезпечил с поддръжници в лицето на своите приятели ), той ще свали диоптричните си очила преди нападението, воден вкл. от навика от дългогодишните си тренировки по джудо.

Вярно е - заявеното от подсъдимия, че при пристигането му в училището там вече бил пострадалия и посочените горе приятели на брат му Г. К., е опровергано от еднозначните на последните и приятелите му.

Вярно е и това, което е заключил след аналитично обсъждане решаващия съд досежно ръката, нанесла процесния удар. Това е била не дясната, както твърди подсъдимия младеж, а лявата, както се е коригирал при разпита си експрета, обосновавайки се с позицията на тялото на пострадалия - в процес на завъртане през ляво рамо спрямо стоящия срещу него подсъдим, при което ударът, нанесен от последния с лявата ръка попадал в десния ъгъл на долната челюст на пострадалия ( виж и обосновано лансираните и твърде детайлни твърдения на св. Б. П. –л.67, НОХД).

Налице е, предвид съдържанието на разказите на подсъдимия и св. Р., коментираното в мотивите несъответствие между тях относно втората конфликтна ситуация (в кв. „Запад“): в разказа на Р. отсъстват твърденията на подсъдимия, че паднали и двамата с нападналия го в гръб баща на пострадалия Г. В. и че баща и син В.и го ритали на земята.

Заявеното от подсъдимия за побоя, нанесен му от Кр. В. основателно е прието като опровергани от: показанията на С., който заявява, че подсъдимият споделил как бил подгонен от св.Г. В., но избягал без да бъде ударен от него и от показанията на С., който пък въобще не е чул К. да споделя, че е удрян от св.Г В.. Компрометирани по горните съображения, обясненията на подсъдимия основателно са критикувани и заради недостоверността им досежно втория инцидент в процесната вечер. Поддържани с показанията на брата на подсъдимия св. Г. К., те, наистина, съдържат неверните твърдения: за подаден от автомобила на Ем. Ш. светлинен сигнал за спиране към този, управляван от С.; нанесени от Ш. на Г. К. удари, каквито, всъщност, не били възприели нито С., нито и С.. Така поредното опровержение, което обясненията намират в доказателствените средства, „предназначени“ иначе да обслужат защитната теза, е оправдало окончателното решение твърденията на подсъдимия, извън тези по безспорните факти ( за срещата му с пострадалия и полученото в края й увреждане на последния) да не бъдат възприети като годна основа за фактически изводи, както и съответните им досежно неверните факти показания на свидетелите Г.К., К. Б., Н.С., В.С., А.Р., Н.Р.. Правилно като резултат от детайлния анализ на тези доказателства е решена дискредитацията им досежно определени факти:

І. На св. Г. К. ( брат на подсъдимия) поради противоречието им 1. с тези на С. и С. относно факта споделял ли е подсъдимия, че след инцидента в училището бащата на пострадалия Кр. В. му е нанасял удари, което Г.К. твърди, а С. и С. – отричат 2. с показанията на Кр. В. относно проведения между тях по телефона разговор, за който твърденията на В. са подкрепени от тези на Ст. Г. и по тази основателна причина - възприети, а тези на К. в обратния смисъл, вкл. отричането за проявена от него вербална агресия - не 3. с тези на приятеля му Н. С. досежно факта Кр. В. посягал и удрял ли е Г. К., по което несъответствие правилно е отсъдено в полза на действителния факт, изведен вкл. предвид безпристрастната информация, предоставена от пристигналия в края на ситуацията св. Ан. Н. П.

ІІ. На св. Р. досежно 1. непоследователността в заявеното, че пострадалият пръв нападнал подсъдимия, блъскайки го в гърдите и посягайки да го удари, от което подсъдимият се защитил и на свой ред блъснал или ударил нападателя си, който паднал, които твърдения са последвани от такива за нанесени вече няколко удара от пострадалия на подсъдимия и 2. противоречието с показанията на подсъдимия и брат му св. Г. К. за нанесен от последния при втория инцидент удар на бащата на пострадалия Кр. В., какъвто удар братя К.и не съобщават;

ІІІ. На К. Б. поради противоречието им:

1. с обясненията на Д. К. относно факта нанасял ли последният удар с юмрук на пострадалия, което самият подсъдим признава, а свидетелят отрича и ритал ли го е след това на земята, както свидетелят твърди, а приятели присъстващите приятели на пострадалия отричат;

2. с всички други гласни доказателствени средства досежно твърденията бил ли е пострадалия преди подсъдимия в училището и имало ли е кръв по лицето и ръцете на пострадалия след инцидента там;

ІV. На св. Н. С. – досежно невъзможността за възприемане на конфликта между подсъдимия и пострадалия в училището поради тъмнината, което е опровергано дори от приятелите му Б. и Р., както и категорично и от показанията на свидетелите, чиито показания поддържат тезата на пострадалия за развитието на инцидента.

Наистина и св. Ан. Ан. П. ( л. 65, гърба, НОХД ) е признал в началото на разказа си, че пострадалият и подсъдимият „ отишли на задния вход на училището, където е тъмно и не можеш да видиш, но – все пак се вижда, с лека видимост“, която му преценка се потвърждава с възпроизвеждането на възприетия от този свидетел ритник, който подсъдимият нанесъл на поваления Б.. Възможността за възприемане се потвърждава и от детайлния разказ на св. Б. П. за самото нанасяне на удара.

Еднозначността в тези твърдения и факта, че дори Б. и Р. (които депозираха и обсъдените горе – п.І и ІІ неверни твърдения с цел да обслужат защитната теза) признават възможността за видимост към мястото на инцидента в училището, са установили несъмнено този факт, въпреки претенциите на защитата в обратния смисъл.

V. На св. С. с оглед:

1.тяхната неубедителност, която първостепенният съд е обсъдил детайлно, вкл. предвид непосредствените впечатления при депозирането им и 2.непоследователност, наложила при откритите противоречия интегриране и на съобщеното в ДСП По горните съображения версията на подсъдимия, поддържана с обсъдените неверни твърдения на брат му и неговите приятели, е приета само като защитна.

Вярно е ( виж жалбата, л. 9 по ВНОХД), че мотивирайки решението си за кредитация на определени гласни доказателствени средства основният съд, предвид непосредствените си впечатления, е направил дори съпоставка на физическите данни на св. Ем. Ш. и св. Г. К. ( във връзка с инцидента помежду им, развил се като втори епизод от конфликтната ситуация), но не и такава за подсъдим-пострадал. Всъщност, тя не е била и нужна. Изясняването й би било необходимо за ситуация, в която и пострадалият има някакво посегателство върху подсъдимия ( както се поддържа с защитната теза и обезпечаващите я доказателства), но такова не се установи. Той е жертва на един, нанесен в момента на обръщането му да си тръгне, удар в лицето, повалил го върху оградата и след това - на земята, където бил след това ритан, бидейки за кратко в безсъзнателно състояние ( л. 67, НОХД - св. Б. П.; л. 66 – св. П.). Този развой на конфликтната ситуация е представен с версията на пострадалия, които не е компрометирана от непоследователност, нелогичност или несъответствие с достоверни доказателствени източници, поради което е възприета обосновано като рпредставяща обективната действителност. Лансирани като изграждащи я са убедителните, съответни и взаимнодопъващи се показанията на баща и син В.и, баща и син П., Б.П., С.Г. и Е.Ш.. Тези показания установяват не само правно-релевантните, предвид състава на инкриминираното престъпление, факти, но и такива, които имат отношение към оценката на определени доказателствени средства при техния анализ – нпр. провеждането на телефонния разговор между подсъдимия и пострадалия, както и този между бащата на първия и бащата на втория на високоговорител, който факт голословно се оспорва с жалбата ( абз ІІІ, л. 9, ВНОХД) само с твърдението, че това „била удобна форма, за да възприемат неучастващите в разговора свидетели всичко казано“..

Доводът на първоинстанционният съд да отхвърли показанията на Б., защото споменал на мястото да присъства лице, посочено само с малко име „ ••••••••“ съвсем не е единственият ( както се твърди в жалбата, л. 9, НОХД) за решението за лъжесвидетелстване. Горното подробно обсъждане ( а такова – и в проверявания съдебен акт) установи дори противоречие на този свидетел с подсъдимия, както и опровержение на заявени от него факти от основателно лансираните доказателства.

Информацията от тези свидетели е съпоставена с вещото становище на експерта относно ръката, нанесла удара и механизма на полученото от него увреждане. Предвид изяснената взаимна позиция на нападател и жертва, установеното телодвижение към момента на понасяне на удара, травмираната област ( челюстта в долния десен ъгъл), кръвотечението от ръката на подсъдимия след удара, правилна е била преценката, че ударът: е нанесен с лява ръка, с твърд тъп предмет ( от типа на метален бокс) и тъкмо той, а не последвалият такъв при падането в оградата, е причинил инкриминираната телесна повреда.

Този краен извод е верен, защото е резултат от анализа на доказателствата, събрани в мащабно и всеобхватно съдебно следствие, проведено от надлежен съдебен състав. Упреците, че част от същия не са били, съдебни заседатели, отговарящи на изискването по чл. 390, ал.2 от НПК, са голословни. В разпореждането ( л. 6, НОХД 1520/20), с което е насрочил провеждането на разпоредително заседание, съдията –докладчик е указал избор на съдебни заседатели - учители и възпитатели и такъв е последвал, видно от протоколите на л. 24 и 24 по това дело. Именно те – като членове и съдията-докладчик – като председател са сформирали съдебния състав, разгледал делото и приключил го с атакуваната пред настоящия Съд присъда.

Що се отнася до упреците в жалбата, че базовият съд подминал без внимание уврежданията на подсъдимия, обективирани в издаденото му СМУ ( л. 51, ДСП), следва да се спомене, че за тези увреждания не са открити изходни данни, доколкото е установено и коментирано ( л. 15-16 от мотивите, л.175, НОХД) установеното кръвотечение по лявата ръка на подсъдимия, логично и обосновано свързано с наличието на твърд тъп предмет в нея при нанасяне на удара ( от вида на нпр. метален бокс). Този коментар е разгърнат и задълбочен и с оглед данните от св. Ем. Ш. ( л.17 от мотивите, л.176, НОХД) и разпита на вещото лице, като мотивирано опровергава оплакванията в жалбата ( л. 8, ВНОХД, абз. последен), че наличието на метален бокс изключва увреждане по удрящата ръка.

Внимателната проверка на ревизираната присъда не установи дефицит на мотиви или наличие на такива, обективиращи неправилен доказателствен разбор. Установената фактическа обстановка е резултат от цялостен преглед на доказателствени източници, съпоставени и оценени, както предвид съдържанието и убедителността им ( гласните доказателствени средства), така и предвид съответствието им с други.

При правилно установена фактическа обстановка, обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приложил материалния закон, като е приел, че непълнолетният, но разбиращ свойството и значението на извършеното и способен да го ръководи, Д.К. на 13.03.2020г. е причинил средна телесна повреда на Б. КР. ВЛ. от гр.Пазарджик, изразяваща се в трайно затрудняване на дъвченето и говореното, вследствие на закрито пълно счупване на долната челюст в областта на десния й ъгъл.

Доводите на защитата за неправилен доказателствен разбор са неоснователни по изложените горе детайлно аргументи. Авторството на подсъдимия като пръв и единствен нападател на пострадалия е установено по категоричен начин, както, всъщност, и действията, изразяващи това нападение – удар с юмрук в увредената челюстна област, директно повалил жертвата и последван от ритници в тялото, получени след нейното падане. Правилното възприемане на фактите е изолирало като доказателствено необезпечена инициативата на защитата за приложение института на неизбежна отбрана.

С оглед гореизложеното напълно обосновано първоинстанционният съд е приел, че извършеното от подсъдимия престъпление е по чл.129, ал.1 вр. ал.2 вр. чл. 63, ал.1 т.3 от НК и че то е извършено при форма на вината пряк умисъл-подсъдимият директно е нанесъл удар с юмрук, съдържащ при това твърд тъп предмет ( бокс или подобен на него) в такава част от лицето на пострадалия и с такава сила, че несъмнено е предвиждал и искал настъпването на увреждане от степента на процесното. Въпреки непълнолетието си и предвид данните за поведението му процесната вечер и цялостната му характеристика, е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

При мотивирани изводи за обективна и субективна съставомерност, наказанието е отмерено с правилна преценка за наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността фактори и приложената, поради непълнолетието към извършването, редукция по чл. 63, ал.1 т.3 от НК. Наложеното наказание е съответно на престъплението и справедливо.

Предвид вида и размера на наказанието и съдебния статус на подсъдимия, налице са били предвидените материално – правни предпоставки за приложеното условно осъждане с определения изпитателен срок, като правилна е била и преценката, че не се налага ефективно изтърпяване на наказанието нито за постигане на лично поправително и превъзпитателно въздействие, нито за общопревантивен ефект.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че предявеният и приет за съвместно разглеждане иск по чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, но е присъдил недостатъчно по размер обезщетение за неимуществени вреди. Несъобразени изцяло или в недостатъчна степен са останали няколко факта. Пострадалият е дългогодишен, утвърден спортист, системно участващ в различни по своя формат и мащаб състезания и процесното увреждане е преустановило за него както режимните тренировки, така и състезателните участия. Увреждането е засегнало храненето му като основен жизнен процес; възпрепятствало е възможността да се приема нормално храна месец – месец и половина, през който период челюстта била фиксирана с метални шини, създаващи допълнително неудобство и дискомфорт в устната кухина (св. Кр. В., л. 69 и експреса – л. 60, НОХД); възможен бил прием само на пасирана храна, имало сериозен риск от тежко задавяне. Наложило се майката на пострадалия ( виж показанията на К В. – л. 71, НОХД) да се прибере спешно от Германия и то в периода на пълното затваряне на границите през пролетта на 2020г. поради КОВИД –епидемията. След сваляне на шините имало период на раздвижване на челюстта. Периодът е бил доста травмиращ за пострадалия, отслабнал 10 кг., „ рухнал физически и психически“, което е било вследствие вкл. на невъзможността да говори и общува нормално.

Пострадалият е понесъл не само тежък удар в лицето си, но и и тежък удар върху самочувствието си – последица, характерна за подрастващите младежи, особено за тези, посветили се на боен спорт, при които поражението има не само физически аскет. Засегната била и обществената репутация на младежа, което утежнявало психологическия удар върху него ( св. Б. П., л. 67, НОХД: „ ••••••••••••••••••••“). Това състояние подсъдимият провокирал с втори, този път само психологически, удар - публикувал в социалните мрежи снимки и песни за нокдаун, публично унижавайки по този начин „нокаутирания“ от него ( при звръщане в гръб!) джудист.

При това обстойно осъждане настоящата инстанция приема, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева е твърде занижено и несправедливо, неотговарящо на нормата на чл.52 от ЗЗД, недостатъчно да репарира в пълен обем претърпените от пострадалия болки и страдания. Прие се, че обезщетение в размер на 10 000 лева би било достатъчно и справедливо да обезщети в пълен обем пострадалия младеж за претърпените неимуществени вреди. Увеличаването на размера на присъденото обезщетение предпоставя и увеличение на размера на дължимата върху него ДТ, тоест присъдата подлежи на изменение, вкл. досежно дължимата ДТ, каквато върху коригираното обезщетение се дължи в размер на 400 лева.

За разликата над 10 000 лева и до размера на иска 12 000 лева присъдата, като законосъобразна, следва да се потвърди.

Правилно първоинстанционният съд е определил размера на дължимите от подсъдимия съдебно-деловодни разноски, произнасянето по които е допълнено с необжалваното определение №103/11.02.22г. ( л. 178, НОХД).

Предвид горното Пазарджишкият окръжен съд