Решение № 1758 от 27.5.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 425/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на Т. А. С. [ЕГН], с адрес гр. Чирпан, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. М. З. от АК - Стара Загора, срещу Решение №1040-21-302/16.05.2023г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-град, с което е оставена без уважение, като неоснователна, подадената от Т. С. жалба и е потвърдено Разпореждане № 31671/ 04.07.2022г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО, с което декларираната злополука, станала с Т. А. С., не е приета за трудова злополука. Делото е изпратено по подсъдност с Определение № 5468 от 26.06.2023г. по адм. дело № 5614/ 2023г. по описа на АССГ. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното Решение №1040-21-302/16.05.2023г. на Директора на ТП на НОИ – София-град и на потвърденото с решението разпореждане на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО, по съображения за тяхната необоснованост и за постановяването им в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че разследването на трудовата злополука не е проведено всестранно и пълно, като не е установена действителната фактическа обстановка по случая, тъй като са снети обяснения единствени от посочени от работодателя лица, а не са взети предвид обясненията, дадени от лица, които не заинтересовани от резултата от декларираната злополука. Счита, че потвърденото с обжалваното решение разпореждане, с което декларираната злополука по отношение на Т. С. не е приета за трудова, не е мотивирано с излагане на релевантни съображения. Твърди, че са налице данни и доказателства, събрани в хода на образуваното и водено досъдебно производство №240/2022г. описа на РУ-Чирпан, от които може да се обоснове извод, че настъпилото увреждане на здравето на Т. С. е при изпълнение на трудови задължение и съответно че представлява трудова злополука. По подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя съображения, е направено искане за отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – София град и на потвърденото с решението разпореждане на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО и постановяване на решение, с което да бъде призната за трудова злополуката, декларирана от Т. А. С. с подадената в ТП на НОИ – София-град Декларация вх. № 451 от 25.05.2022г., с осигурител „Инфраструктурно строителство“ АД. Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София-град, чрез процесуалния си представител, с представеното по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че липсват каквито и да е било обективни данни и доказателства, дори и като индиция, за претърпяно на 29.03.2022г. здравословно увреждане на Т. С. през време и във връзка извършваната работа по трудовото правоотношение с „Инфраструктурно строителство“ АД. С подробно изложени съображения обосновава, че както от събраните в хода на административното производство доказателства, така и от доказателствата по делото, не се установява наличието на кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав по чл. 55, ал.1 от КСО, за да бъде приета декларираната от Т. С. злополука, за трудова. Заинтересованата страна – „Инфраструктурно строителство“ АД, чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представените писмени становища, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин опровергават твърденията на Т. С. за претърпяно от лицето на 29.03.2022г. здравословно увреждане по време, във връзка или повод извършвана трудова дейност по трудовото правоотношение с „Инфраструктурно строителство“ АД, за което излага подробни съображения. Обосновава, че при липсата на кумулативно изискуемите се материалноправни предпоставки по чл.55, ал.1 от КСО за квалифицирането на увреждането на здравето като трудова злополука, в съответствие и при правилно приложение на закона декларирана с подадената в ТП на НОИ – София-град Декларация вх. № 451 от 25.05.2022г. злополука, не е приета за трудова. Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Между „Инфраструктурно строителство“ АД, гр. София, от една страна и жалбоподателя Т. А. С., от друга, е бил сключен трудов договор № 489 от 21.01.2022г., по силата на който, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ, Т. С. е назначен на работа в „Инфраструктурно строителство“ АД на длъжност „работник, строителство“ с код по НКПД 93120003 в отдел Оризово-Михайлово и месторабота Оризово, при 8 – часов работен ден, като договорът е сключен със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя.. Уведомление за сключения трудов договор е изпратено в компетентната ТД на НАП, като заверен екземпляр от същото е предоставено на С. при постъпването му на работа на 24.01.2022г. (л.37 и сл. по адм. дело 5614/ 2023г. на АССГ). С вх. №451 от 25.05.2022г. в ТП на НОИ – София-град е заведена декларация за трудова злополука (л. 27 и сл. по адм. дело 5614/ 2023г. на АССГ), подадена от Т. А. С. чрез пълномощник адв. М. З. от АК – Стара Загора. С декларацията Т. С. уведомява за случила се с него по време на извършвана трудова дейност като работник строителство с работодател/ осигурител „Инфраструктурно строителство“ АД на 29.03.2022г. в 11.00 часа злополука на строителен обект - ЖП гара Чирпан, при полагане на бетонна мазилка с машина. Сочи се в декларацията, че вследствие на повреда в машината и работа без предпазни средства, е попаднал бетон в очите на С. и роговицата на лявото око на работника е била увредена от физически и химически фактори. Злополуката е декларирана като такава по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, като в резултат на злополука С. сочи получено увреждане на ретината на лявото око. С писмо изх. № 5101-21-451≠1 от 27.05.2022г. на Директора на ТП на НОИ – София-град, с оглед на декларираното място на злополуката (ЖП гара Чирпан), на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, са изпратени по делегация документите за разследване на декларираната злополука, станала на 29.03.2022г. с Т. А. С.. Със Заповед № 09 от 04.06.222г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, на основание чл.58, ал.1 от КСО е наредено да се извърши разследване на декларираната злополука в осигурител „Инфраструктурно строителство“ АД, като със заповедта е определена и комисията, която да извърши разследването, с участието и на представители на работодателя и на работника. В хода на проведеното разследване комисията е установила факти и обстоятелства по повод трудово-правния статус на Т. С. при осигурителя „Инфраструктурно строителство“ АД, а именно че към момента на декларираната злополука лицето е назначено на работа в „Инфраструктурно строителство“ АД съгласно трудов договор № 489 от 21.01.2022г. като „работник строителство“, при надлежно възникнало трудово правоотношение. В деня на постъпването на работа е проведен начален инструктаж. На 20.06.2022г. е извършена съвместна проверка от органи на ТП на НОИ – Стара Загора и на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, на строителния обект, на който е декларирана като настъпила злополуката – ЖП гара гр. Чирпан. На място са взети писмени обяснения от техническия ръководител на обекта и от други лица, работещи на обекти, като всички лица са заявили, че не са им известни данни за претърпяна злополука от Т. С., станала на обекта на 29.03.2022г. Резултатите от извършеното разследване са обективирани в Протокол № 09 от 28.06.2022г. В протокола са посочени констатираните обстоятелства относно трудово-правния статус на Т. С., вкл. основните задължения по длъжностна характеристика за заеманата от С. длъжност „работник строителство“ при работодателя и осигурител „Инфраструктурно строителство“ АД. Описани са дадените от Т. С. писмени обяснения за претърпян на 29.03.2022г. около 11.00 часа в района на строителен обект ЖП гара гр. Чирпан инцидент при полагане на бетонна мазилка в строителния обект с машина, качен върху строително скеле с височина около три метра, като вследствие на разваляне на машината част от бетонната мазилка изпръсква двете му очи. По данни от писмените обяснения на С. първа помощ му оказали негови колеги на строителния обект. Посочено е в протокола, че въпреки дадените указания Т. С. не е представил на Комисията, извършваща разследването на злополуката, медицинска документация, удостоверяваща, че на 29.03.2022г. на лицето е бил издаден болничен лист за временна неработоспособност, амбулаторен лист от Спешен център – гр. Чирпан или друга медицинска документация от датата, на която се твърди да е претърпяно увреждането. Констатирано е, че липсват данни за издаден на С. болничен лист или друг медицински документ от Медицински център или от болница от деня, в който се твърди да е настъпил инцидента, като за периода от 01.03.2022г. до 31.03.2022г. за Т. С. има подадена информация в Персоналния регистър за пълен отработен месец като осигурено лице по чл.4, ал.1 от КСО, при липса на данни за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност за периода 01.01.2022г. – 30.04.2022г. Отразено е в протокола, че в хода на проверката са представени амбулаторен лист от 04.05.2022г. и амбулаторен лист от 25.05.2022г., като и в двата документа липсвала информация доказваща че инцидентът, въз основа на който е претърпяно увреждането, е настъпил на 29.03.2022г. С Разпореждане №31671/ 04.07.2022г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – София-град, декларираната с подадена в ТП на НОИ – София-град декларация вх. № 451 от 25.05.2022г. злополука, станала с Т. А. С., не е приета за трудова злополука. Разпореждането се основа на съображения, че не е осъществен сложния фактически състав на чл.55 от КСО за квалифициране на злополуката, станала с Т. С., за трудова, тъй като не е налице един от конститутивните признаци на трудовата злополука, а именно увреждането да е довело до временна неработоспособност – няма данни за инцидент, станал с Т. С. на 29.03.2022г., довел до неработоспособност. В законово установения срок по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО Т. С. е оспорил пред Директора на ТП на НОИ – София-град Разпореждане №31671/ 04.07.2022г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с искане за провеждане на допълнително разследване, за отмяна на разпореждането и постановяване на решение, с което декларираната злополука да бъде призната за трудова. С обжалваното Решение №1040-21-302 от 16.05.2023г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – София-град е отхвърлил като неоснователна подадената от Т. С. жалба и е потвърдил Разпореждане №31671/ 04.07.2022г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО. Решаващият орган, след като е извършил преценка на събраните доказателства, разгледал и обсъдил нормативно регламентираните условия и предпоставки по чл.55, ал.1 от КСО, е обосновал извод, че не е осъществен сложния фактически състав на чл.55 от КСО за квалифициране на злополуката, станала с Т. С., като трудова, тъй като не са налице няколко от конститутивните признаци на трудовата злополука - липсва внезапно увреждане на здравето, довело до неработоспособност като резултат от увреждането и функционалната причинна връзка между претърпяното увреждане и извършвана от С. трудова дейност по трудовото правоотношение с работодател/осигурител „Инфраструктурно строителство“ АД. В мотивите на решението са изложени съображения, че липсват обективни данни, че на 29.03.2022г. от Т. С. при извършване на трудова дейност на строителния обект е претърпян инцидент, още по-малко същият да е довел до неработоспособност, тъй като болничен лист или друг медицински документ от деня, в който Т. С. твърди, че е настъпила злополуката, не е представен и не е издавен от компетентен орган на медицинската експертиза, Решението на Директора на ТП на НОИ – София-град е получено от пълномощника на жалбоподателя на 22.05.2023г. (л. 20 по адм. дело 5614/ 2023г. на АССГ). По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното решение и на потвърденото с него Разпореждане № 31671/ 04.07.2022г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – София-град. Към материалите по делото са приложени материали от образуваното ДП № 375 ЗМ – 240/ 2022г. по описа на Районно управление – Чирпан – протоколи за разпит на свидетели, съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и експертиза по безопасност на труда (л.50 и сл. и л.125 и сл.). Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-медицинска експертиза за изготвяне на заключение по въпроса какви са получените от Т. С. увреждания съгласно представената по делото медицинска документация и възможно ли е същите да са настъпили по начина, описан в подадената в ТП на НОИ – София-град декларация за трудова злополука с вх. № 451 от 25.05.2022г. Съгласно заключението (л.109 и сл.), въз основа на представените медицинско направление, издадено на 04.05.2022г. от д-р Р. С. – специалист очни болести и Амбулаторен лист № 1556/ 19.05.2022г., издаден от д-р И. Д., както и на показанията на св. Л. Б. и св. К. Г., на 29.03.2022г. Т. А. С. по време на работа е получил травма на двете очи, по-силно изразена на лявото око. След проведено лечение е поставена диагноза „други ръбци и мътнини на роговицата“. В първите дни след травмата е имал дразнение и парене на очите, с усещане за напрашеност, светобоязън и намалено зрение. Според СМЕ описаните в заключението травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети ведно с химически агенти и добре отговарят да са получени по време и начин, описани в материалите по делото – от попаднал струйно бетон в очите. При изслушването на експертизата в с.з вещите лица заявиха, че посочената като дата на настъпване на травматичното увреждане дата - 29.03.2022г., е въз основа на данните от снетата от пострадалото лице анамнеза и показанията на св. Л. Б. и св. К. Г.. От датата на твърдяното увреждане няма медицинска документация за извършен преглед, като първият документиран преглед е при издаденото на 04.05.2022г. медицинско направление от д-р Р. С., съдържащо данни за назначено и започнало две седмици по-рано медицинско лечение, когато е поставена терапевтична леща. Според вещите лица травматичното увреждане може да е настъпило във всеки един момент преди поставянето на терапевтичната леща и не може да се установи категорично давността на увреждането поради бавния и дълъг възстановителен период на роговицата при механично и химично увреждане, като увреждането може да е настъпило и преди, и след декларираната дата на инцидента. По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Л. Н. Б., К. М. Г., Ш. А. Ю. и С. Е. С.. Свидетелката Л. Б., живееща на съпружески начала с жалбоподателя Т. С. и майка на неговите деца, заявява, че на 29.03 Т. тръгнал здрав на работа. Някъде към обед шефа му С. го докарал с превръзка на окото. Според свидетелката привързаното око било дясното. Л. Б. попитала мъжа си какво е станало и той й казал, че на скелето при помпането е хвръкнал цимент в окото му. Свидетелката го лекувала повече от една-две седмици с мехлем и с капки за очи, които й дали от аптеката. Не знае дали мъжът й е ходил на лекар. Свидетелката заявява, че Т. не вижда с окото и не може да стои на топло - вижда мъгливо. След инцидента повече С. не бил ходил да работи в тази фирма. Свидетелят К. Г. заявява, че с Т. С. били колеги на строителния обект на гарата в гр. Чирпан. Започнал работа на обекта през м. февруари, в началото на 2022г. Свидетелят познава Т. С. от три-четири години от други частни строителни обекти, като С. бил общ работник, а св. Г. – майстор – правил изолации, мазилки, шпакловки. Свидетелят заявява, че работил без трудов договор – фирмата му плащала „под масата“. Когато дошло време за поставянето на турбозолна мазилка на обекта, понеже нямало специалисти, накарали Т. С. да работи на тази машина - турбозол. Машината постоянно се задръствала и трябвало да се чисти. Свидетелят работил на третия етаж на скелето и слязъл да вземе едни материали. Тогава видял, че турбозолът е спрял, а С., който също работил на трето ниво, гледал в самия шланг дали е запушен. Момчето, което работило долу и пускало и спирало машината, не е видяло, че Т. проверява машината и пуснало машината и всичко отишло в лицето на Т. и мазилката с голямо налягане го изпръскала в очите. Колеги закарали Т. в болницата, като след инцидента повече не се е върнал на обекта и не е идвал на работа след това. По-късно свидетелят е виждал Т. в града, който му е казал, че има проблем с очите и не може да вижда. Според свидетеля след инцидента заедно с Т. в болницата е отишъл и С. – техническият ръководител на обекта, който платил прегледа и лекарствата на Т.. Свидетелят не знае в коя болница е бил откаран Т.. След инцидента Т. два-три пъти е идвал на обекта да му дава С. пари за лекарства, като е бил с превръзка на лявото око. Инцидентът станал в края на м. март, около 11 часа. Свидетелят Ш. Ю. заявява, че от седем години работи в „Инфраструктурно строителство“. П. Т. от 26.03.2022г., когато свидетелят черпил за рожден ден. Свидетелят работил зидарии и мазилки, а Т. – като общ работник. Когато дошли проверяващите, от тях разбрал, че имало инцидент. Свидетелят не е видял инцидента и не знае Т. да е получавал увреждания на очите. Не знае Т. да е работил с машина за полагане на турбозолна мазилка. Свидетелят С. С. работи като строителен работник в „Инфраструктурно строителство“ АД от шест години. П. Т. С. когато работили на строителния обект ЖП гара Чирпан, като според свидетеля С. работил като общ работник, хамалин. Свидетелят не знае с Т. С. да се е случвал някакъв инцидент на обекта, като не си спомня Т. да се е оплаквал, че е болен, че не може да работи и да е отсъствал от работа. До края на април – май С. е работил на обекта, някъде през лятото напуснал, като според свидетеля С. е казал, че ще ходи в Германия. Свидетелят не знае на обекта да са работили лица без трудови договори, като не познава св. К. Г. и не го виждал да работи на обекта ЖП гара гр. Чирпан. Сочи, че Т. С. не е работил с машини на обекта – нямал е никаква квалификация. Св. С. категорично заявява, че на обекта нито е била ползвана машина за турбозолна мазилка, нито е виждал Т. да работи с такава машина. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното: Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспореното Решение № 1040-21-302 от 16.05.2023г. е издадено от териториално и материално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г” от КСО административен орган - директор на ТП на НОИ – София-град, като потвърденото с решението Разпореждане № 31671/ 04.07.2022г. е постановено от надлежно определено със Заповед № 1015-21-248/ 06.12.2018г. на Директора на ТП на НОИ – София-град (ТП на НОИ по регистрацията на дружеството-осигурител) длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО – старши инспектор по осигуряването в сектор „Трудови злополуки“, отдел „Контрол по разходите на ДОО“ – С. И. В. (л. 24 по адм. дело 5614/ 2023г. на АССГ). Решение е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, при изложени подробни мотиви за формирания от решаващия орган извод за липсата на кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Съдът не установи допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на производство по издаване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Противно на изложените от жалбоподателя доводи, административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да събере и обсъди всички относими за спора обстоятелства, както и да изясни всички факти от значение за случая. В провелото се специално административно производство по разследване на декларираната злополука, завършило с Разпореждане №31671/04.07.2022г на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО - предмет на проверка в развилото се контролно-отменително производство по чл. 117 от КСО, са извършени достатъчно по обем и съдържание процесуални действия във връзка с установяването на основния спорен въпрос – следва ли да се квалифицира декларираната злополука като трудова по смисъла на чл. 55 от КСО. Съдът не констатира допуснати пропуски в изпълнение на задълженията на органа по чл. 58 от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. На основание чл. 58, ал.1 от КСО и чл.7, ал.1 от НУРРОТЗ, въз основа на Заповед № 09 от 04.06.222г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, от надлежно определена комисия е извършено разследване на декларираната злополука в осигурител „Инфраструктурно строителство“ АД на строителен обект в гр. Чирпан, обл. Стара Загора. За резултатите от разследването е съставен изискуемия се по чл.58, ал.6 от КСО протокол, обобщаващ данните от извършената проверка. Бланкетно е възражението на жалбоподателя, че разследването на злополуката е проведено „повърхностно и предубедено“, както и че са „кредитирани единствено обяснения на заинтересовани лица и липсата на медицински документи“. Невъзприемането на твърденията на декларатора относно датата, мястото и начина на настъпване на увреждането, съотв. обвързването на направените фактически и правни извода за липса на елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл.55, ал.1 от КСО с констатираната липса на медицинска документация към твърдяната дата на настъпване на увреждането и на медицинска документация, удостоверяваща настъпила неработоспособност, не релевира соченото от жалбоподателя произнасяне без да е изяснена действителната фактическа обстановка по случая. Обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ – София-град и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, са постановени и при правилно приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните: Спорът по делото се свежда до това, налице ли са законовите предпоставки, съдържащи се в нормата на чл. 55, ал.1 от КСО, за признаване на декларираната с подадена в ТП на НОИ – София-град декларация вх. № 451 от 25.05.2022г. злополука, станала с Т. А. С., за трудова злополука. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично, причинено от външно въздействие върху тялото и организма, или нетравматично. Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно, непредвидено увреждане на здравето, което е резултат на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. Съответно трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинила временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. (чл. 55, ал. 1 от КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. Въз основа на съдържащата се в чл. 55, ал. 1 от КСО легална дефиниция на понятието „трудова злополука", следва извода, че за да се квалифицира злополуката като трудова, е необходимо да се установи наличието на следните кумулативно изискуеми се елементи: 1. внезапно увреждане на здравето (неочаквано, външно и непредвидимо, еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост или нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2. злополуката да е станала с осигурено лице; 3. неблагоприятен резултат от увреждането – неработоспособност или смърт; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане на здравето и настъпилия неблагоприятен резултат (неработоспособност или смърт); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на работодателя и 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и извършваната рабата, респ. с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя. От представената по делото медицинска документация и в частност от издаденото на 04.05.2022г. Медицинско направление от д-р Р. С. – специалист очни болести, може да се приеме за установено, че две седмици преди издаването на медицинското направление (т.е към 20.04.2002г.), д-р С. е извършила медицински преглед на Т. С.. Сочи се медицинското направление, че при първо посещение е установена обширна ерозия на роговицата на лявото око, обхващаща цялата долна половина, придружена със силна болка и зачервяване на окото, като на С. е била поставена терапевтична контактна леща за около две седмици (т.е до датата на издаване на медицинското направление), след което пациентът е почувствал значително подобрение, а ерозията почти напълно епителизира (л. 9 по адм. дело № 5614/ 2023г. на АССГ). Въз основа на издаденото медицинско направление, на 19.05.2022г. на Т. С. е извършен амбулаторен преглед от д-р И. Д., документиран с Амбулаторен лист 1558 от 19.05.2022г. (л. 10 по адм. дело № 5614/ 2023г. на АССГ). Съгласно амбулаторния лист, въз основа на направените медицински изследвания и установеното обективно състояние, поставената на Т. С. основна диагноза е „други цикатрикси (ръбци) и мътнини на роговицата“ а като придружаващи заболявания и усложнения в АЛ е отразено „други форми на кератит – механично-химична причина“. С оглед на посочената медицинска документация съдът приема за доказано настъпило по отношение на Т. С. внезапно увреждане на здравето – травматично увреждане на двете очи, с по-ясно изразена травма на лявото око, нарушаваща нормалното функциониране на окото. Няма спор, а и се установя от представените от ответника документи относно осигурителния статус на Т. С., че към датата, за която съдът приема наличието на безспорни данни за вече настъпило травматично увреждане (20.04.2022г.), Т. С. е осигурено лице по см. на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като работник по трудово правоотношение със сключен трудов договор № 489 от 21.01.2022г. с работодател „Инфраструктурно строителство“ АД. С оглед на което изпълнени са първите два елемента от фактическия състав на трудовата злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че недоказано се явява наличието на останалите законово регламентирани кумулативно изискуеми се материалноправни предпоставки за квалифицирането на настъпилото по отношение на Т. С. травматично увреждане на здравето като трудова злополука по см. на чл.55, ал.1 от КСО. Съображенията за това са следните: Два от елементите от фактическия състав на трудовата злополука по чл.55, ал.1 от КСО, изискват наличието на неблагоприятен резултат от увреждането – неработоспособност или смърт и причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия неблагоприятен резултат. Съгласно действащото законодателство, за установяване на временна неработоспособност, за установяване на вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, и за установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест, се извършва медицинска експертиза, като медицинската експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на вида и степента на увреждане и експертиза на трайно намалената работоспособност (чл.101, ал.1 и чл.103, ал.1 от Закона за здравето). Експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, от ЛКК, от ТЕЛК и от НЕЛК (чл.103, ал.2 от ЗЗ и чл.3, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза). В чл. 6, ал.1 и ал.2 от НМЕ е регламентирано, че временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради общо заболяване; злополука; професионална болест; отстраняване от работа по предписание на здравните органи и т.н, като отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за здравето. Предвидено е, че при временна неработоспособност болничен лист се издава за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че неработоспособността се установява от органите на медицинската експертиза и се удостоверява с издаването на болничен лист. В случая нито се твърди, нито има данни за издаден на Т. С. болничен листа на датата на твърдяното увреждане – 29.03.2022г., или в по-късен момент (в хипотезата на болничен лист за минало време по чл.9, ал.5 от НМЕ), от лекуващ лекар, от лекар от ЦСМП, от ЛКК и т.н, с който болничен лист да се установява и да се удостоверява от компетентен орган на медицинската експертиза настъпила неработоспособност по отношение на Т. С. и съответно причината за неработоспособността (травматичното увреждане/заболяването, довело до неработоспособността). Нещо повече – съгласно представените по делото Справки за подадени данни в РОЛ, за периода м. февруари – м. юни 2022г. от осигурителя „Инфраструктурно строителство“ АД е подадена информация в регистъра на осигурените лица за пълни отработени месеци и изплатено трудово възнаграждение на лицето Т. А. С., като липсват данни за изплатено на С. обезщетение за временна неработоспособност за периода 01.01.2022г. – 30.04.2022г. С оглед на гореизложеното и предвид липсата на доказателства за издаването от орган на медицинската експертиза на нормативно предвидения документ, установяващ и удостоверяващ настъпила на 29.03.2022г. или в по-късен момент временна неработоспособност на Т. С., която неработоспособност да е обвързана с претърпяно от С. травматично увреждане на здравето (травма на двете очи, по-силно изразена на лявото око, с поставена през м. май 2022г. диагноза „други цикатрикси (ръбци) и мътнини на роговицата“ и „други форми на кератит – механично-химична причина“), правилен и обоснован е направеният в Разпореждане № 31671 04.07.2022г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО и в потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ – София-град извод, че не е налице един от конститутивните признаци на трудовата злополука, а именно увреждането да е довело до неработоспособност при наличието на причинна връзка между увреждането и настъпила неработоспособност. Съдът приема за недоказано и че декларираната от жалбоподателя злополука (травматично увреждане на здравето), е станала на 29.03.2022г. през време и във връзка/по повод на извършвана от Т. С. работа за работодателя „Инфраструктурно строителство“, при наличие на функционална връзка на настъпилото увреждане на здравето и изпълнението на възложена трудова функция по трудовото правоотношение. Всъщност единственото доказателство в подкрепа на твърдяното от Т. С. претърпяно травматично увреждане по време и във връзка с осъществявана трудова дейност по трудово правоотношение с работодател „Инфраструктурно строителство“ АД, се свързва с показанията на св. К. М. Г., който свидетел твърди, че инцидентът с Т. С. се е случил на 29.03.2022г. при работа на С. с машина за полагане на мазилка на строителен обект ЖП гара гр. Чирпан, която работа му била възложена от техническия ръководител на обекта, като вследствие на повреда на машината частици от мазилката/бетонов разтвор е попаднал в очите на С.. Съдът не кредитира с доверие показанията на св. К. Г., по следните съображения: На първо място, освен твърденията на свидетеля и на жалбоподателя, липсват каквито и да е било данни, че на 29.03.2022г., св. К. Г. към момента на твърдяната злополука, се е намирал на строителен обект ЖП гара гр. Чирпан. Свидетелят заявява, че няма сключен трудов договор с изпълнителя на СМР на обекта - „Инфраструктурно строителство“ АД и че изобщо няма сключен трудов договор за работа на обекта, като твърдяното от свидетеля за наемането му на работа на обекта от техническия ръководител при заплащане на суми „на ръка“, съдът приема за недостоверно. При липса на данни за присъствието, респ. за осъществяването на трудова дейност от К. Г. на строителния обект на 29.03.2022г. (св. С. С. заяви, че не познава св. К. Г. и не го е виждал да работи на обекта ЖП гара гр. Чирпан), недоказано се явява и твърдението на св. Г., че е бил очевидец на станал на 29.03.2022г. с Т. С. инцидент на строителния обект при описаната от свидетеля фактическа обстановка и респ. за претърпяно от С. травматично увреждане на сочените от свидетеля време, място и обстоятелства по настъпване на злополуката. На следващо място соченият от св. Г. начин и механизъм на настъпване на увреждането (при работа на С. с машина за полагане на турбозолна мазилка), не само че не се подкрепя от нито едно доказателство по делото, но и наличието на машина за турбозолна мазилка на строителния обект и използването й за полагането на мазилката, се отрича както от разпитаните по делото други свидетели, работили на обекта на дата 29.03.2022г., така и дадени показания от работещи на обекта лица по ДП № 375 ЗМ – 240/ 2022г. по описа на РУ – Чирпан. Налице е и разминаване между дадените от К. Г. показания по ДП № 375 ЗМ – 240/ 2022г. по описа на РУ – Чирпан и при разпита му в съдебно заседание по настоящото дело, относно мястото, на което жалбоподателят С. и съотв. св. Г. са осъществявали трудова дейност и мястото, от което св. Г. е възприел обстоятелствата по настъпването на злополуката. Твърденията на свидетеля, че след инцидента колеги закарали Т. С. до болница, също не се подкрепя от останалите доказателства по делото - както вече беше посочено, от твърдяната дата на злополуката – 29.03.2022г., няма никаква медицинска документация за извършен на Т. С. медицински преглед в болнично заведение, в ЦСМП или от орган на медицинската експертиза, нито каквито и да е било данни, че други работещи на строителния обект лица са откарали С. за да му бъде оказана медицинска помощ. Соченият от св. Г. механизъм на настъпване на увреждането – при струйно впръсване с голямо налягане в лицето/ в очите на С. на бетонов разтвор от близко разстояние (според свидетеля С. гледал в самия шланг, когато момчето, което пускало и спирало машината, включило машината), би наложило необходимост в спешен порядък да бъде потърсена и съотв. оказана медицинска помощ на пострадалото лице, като липсата на обективни данни за това е още едно основание да не бъдат кредитирани с доверие показанията на св. Г. относно датата, мястото и обстоятелствата, при които е настъпила злополуката и съотв. травматичното увреждане на очите на С.. И не на последно място - с оглед на представените по делото писмени доказателства (Справки за подадени данни в РОЛ за периода м. февруари – м. юни 2022г. от осигурителя „Инфраструктурно строителство“ АД, извлечения от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, за проведени периодични инструктажи през м. март, м. април и м. май на работника Т. С. и др.), се опровергават и показанията на свидетеля, че след случилия се на 29.03.2022г. инцидент, С. повече не е работил на строителния обект - жалбоподателят е изпълнявал трудови функции на обекта включително към момента извършената от органи на ТП на НОИ – Стара Загора и на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора проверка в хода на проведеното разследване на злополуката. Съдът не кредитира с доверие и показанията на св. Л. Б. (живееща на съпружески начала с жалбоподателя Т. С. и майка на неговите деца). М. Б. категорично да заявява, че „на 29.03 Т. тръгнал здрав на работа и някъде към обед шефа му С. го докарал с превръзка на окото“, с оглед на посоченото от свидетелката, обвързващо настъпилото увреждане с дясното око (при констатирани от СМЕ травматични увреждания на двете на Т. А. С. при по-силно отразена травма на лявото око) и твърдяното като извършено от свидетелката лечение на окото „повече от една-две седмици с мехлем и с капки за очи, които й дали от аптеката“, без да знае дали мъжът й е ходил на лекар, очевидно тези свидетелски показания не могат да бъдат възприети като доказващи факта на получено на 29.03.2022г. по време на работа увреждане на очите на Т. С.. Само по себе си заключението на изпълнената по делото съдебно-медицинска експертиза не представлява доказателство, че констатираните по отношение на Т. А. С. травматични увреждания са резултат от попаднал струйно бетон в очите на 29.03.2022г. при осъществявана от С. трудова дейност за работодателя „Инфраструктурно строителство“ АД на строителен обект ЖП гара гр. Чирпан. На първо място, с оглед заявеното от вещите лица при изслушването на експертизата, се установява, че даденото от тях заключение, че именно на 29.03.2022г. Т. А. С. по време на работа е получил травма на двете очи, по-силно изразена на лявото око, вследствие на попаднал бетон в очите, се основава на данни от снетата от С. анамнеза, отразена в издаденото от д-р С. медицинско направление от 04.05.2022г. и на показанията на свидетеля К. Г.. При извършената преценка по чл.202 от ГПК съдът не възприема заключението в тази му част, тъй като освен, че експертите са дали отговор на въпрос, който не е бил поставен като предмет на експертизата (за датата, мястото и обстоятелства, при които е претърпяно увреждането), в тази си част заключението се основава единствено на твърденията на пострадалото лице – на жалбоподателя Т. С. и на показанията на св. К. Г., които показания, по изложените по-горе съображения, съдът не кредитира с доверие. В частта относно възможния механизъм на настъпване на констатираните травматични увреждания на очите на Т. С. - от действието на твърди тъпи предмети ведно с химически агенти, ако и съдът да възприема като обективно, обосновано и компетентно даденото от СМЕ заключение, че тези увреждания отговарят да са получени по начин, описани в материалите по делото, това не е достатъчно да се приеме за доказано тяхното настъпване на твърдените от С. време, място и обстоятелства при наличието на причинна (функционална) връзка между настъпилото увреждане и извършвана трудова дейност за работодателя „Инфраструктурно строителство“ АД към момента на злополуката. Първият документиран медицински преглед на Т. С. от специалист – очни болести, е при издаденото на 04.05.2022г. медицинско направление от д-р Р. С., съдържащо данни за назначено и започнало две седмици по-рано медицинско лечение, когато на С. е поставена терапевтична контактна леща. При липсата на каквато и да е било медицинска документация за извършен преглед, за оказана медицинска помощ и за назначено амбулаторно лечение на твърдяната дата на настъпване на злополуката – 29.03.2022г. или непосредствено след тази дата, с оглед на заявеното от вещите лица, че травматичното увреждане може да е настъпило във всеки един момент преди поставянето на терапевтичната леща т. е преди 20.04.2022г. (не може да се установи категорично давността на увреждането поради бавния и дълъг възстановителен период на роговицата при механично и химично увреждане, като увреждането може да е настъпило и преди, и след декларираната дата на инцидента), следва извода, че дори и да се приеме за доказан механизма на настъпване на увреждането (при струйно впръскване на бетон в очите), не е доказано увреждането да е станало по време и във връзка с изпълнявани от Т. С. трудови функции или по повод осъществявана от лицето трудова дейност за работодателя „Инфраструктурно строителство“ на строителен обект ЖП гара гр. Чирпан на 29.03.2022г. В този смисъл обстоятелството, че е възможно увреждането да е настъпило по начина и механизма, описан в декларацията за трудова злополука, не е достатъчно да се приеме за доказано, че това увреждане е станало по времето, на мястото и при обстоятелствата, посочени в същата декларация. И не на последно място – ако и показанията на свидетелите Ш. Ю. и С. С., предвид обстоятелството, че работят в „Инфраструктурно строителство“ АД, да следва да се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната заинтересованост на тези свидетели в полза на страна по делото, при липсата на каквито и да е било обективни данни, медицинска документация или други доказателства, удостоверяващи твърдяното като претърпяно на 29.03.2022г. травматично увреждане на Т. С. при работа с машина за турбозолна машина на обект ЖП гара гр. Чирпан, съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите за липса на случил се на посочената дата на строителния обект инцидент със С. при осъществявана от лицето трудова дейност, довел до увреждане на неговото здраве. Съответно показанията на свидетелите, че на обекта машина за турбозолна мазилка не е била ползвана, като Т. С. е извършвал единствено неквалифицирана трудова дейност като общ работник, изключва настъпването на увреждането на мястото, при обстоятелствата и по начина, твърдян от жалбоподателя. Предвид горното недоказано се явява наличието на причинна (функционална) връзка между претърпяното от Т. С. травматично увреждане на очите с осъществява от С. на 29.03.2022г. трудова дейност за работодателя „Инфраструктурно строителство“ АД на строителен обект ЖП гара гр. Чирпан, като законово регламентирана материалноправна предпоставка за квалифициране на декларираната злополука като трудова. С оглед на изложеното съдът приема, че формираните от органите на ТП на НОИ – София-град фактически и правни изводи за липсата на кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав по чл.55, ал.1 от КСО, за квалифицирането на декларираната от Т. С. злополука, като трудова злополука, са обосновани и правилни. Оспореното Решение №1040-21-302 от 16.05.2023г. на Директора на ТП на НОИ - София-град, с което е потвърдено Разпореждане № 31671/ 04.07.2022г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено е при спазване на административно-производствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при съблюдаване целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото искането на ответника и на заинтересованата страна за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.3 от АПК, в тежест на жалбоподателя Т. С. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 150лв., съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37 от ЗПП. На основание чл.143, ал.4 от АПК, жалбоподателят Т. С. следва да бъде осъден да заплати на заинтересованата страна „Инфраструктурно строителство“ АД сумата от 517лв., представляваща 500 лева договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат и 17 лева – внесени държавни такси за издаване на удостоверения. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд