Решение № 949 от 6.7.2022 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1329/2022 г.

Производството е въззивно по жалба на Медицински университет - ••••, ЕИК: •••••, със седалище и адрес на управление: гр. •••••, представляван от Ректора М. А. М., със съдебен адрес: гр. •••••, Адвокатско дружество „Б. и К.“, чрез адв. Д. Б. –против решение №1116/01.04.2022 г. на Пловдивския районен съд- 8 гр.с. по гр.д.№12977/2021 г., в частта, с което са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ на И. Х. Ч. за признаване за незаконна и отменянето на уволнителната Заповед № Р-991/22.06.2021 г. на Ректора на Медицински университет - ••••, ЕИК: •••••, със седалище и адрес на управление: гр. •••••, представляван от Ректора М. А. М., с която на основание чл.58, ал.1, т.6 от ЗВО във връзка с чл.26, ал.8, т.9 от ЗВО във връзка с чл.1, ал.2, т.3 от ЗРАСРБ във връзка с чл.37, ал.1, т.9 и чл.56 от ПУД на МУ във връзка с чл.12, чл.13, чл.18-20 от Правилника за атестиране на академичния състав (ПААС) на МУ - ••••, при спазване на установените процедурни правила и след Решение на ФС на МФ по Протокол № 5/16.06.2021 г., считано от 24.06.2021 г., е било прекратено трудовото му правоотношение и с което решение е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност - „•••••" на непълно работно време с продължителност четири часа, с място на работа „•••••“ и са му присъдени разноски за производството. Въззивникът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски. Въззиваемият И. Х. Ч., ЕГН ••••••••••, от гр. •••••, със съдебен адрес: гр. •••••, Адвокатско дружество „Ж.“, чрез адв. М.Ж. –счита жалбата за неоснователна; моли да се остави в сила решението. Претендира разноски. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното: Обективно съединени искове с пр.основание чл.344 ал. 1, 2 3 от КТ и чл.225 ал.1 от КТ. Решението на РС, в частта, с което е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 5778 лв. за периода 23.6.-23.12.2021г., както и в частта, с което е оставено без уважение искането на страните по чл.248 ГПК и искането на Ч. за признаване на неистински документи - Отчет за академичното развитие, научната и учебно- преподавателка дейност за периода 2012-2014г. и Атестационен лист по Протокол №66/27.04.2017г. – не е обжалвано и е влязло в сила. Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че неправилно съдът е приел, че в уволнителната заповед не е посочено въз основа на коя разпоредба и на какво основание от КТ се прекратява трудовото правоотношение. Счита се, че с нормите на чл. 58 и чл. 58а ЗВО са предвидени и други основания по отношение освобождаване от длъжност и дисциплинарно уволнение на членовете на академичния състав на университета; че Кодексът на труда се прилага доколкото не е предвидено друго в закон или международен договор, който да е в сила за РБ съгласно чл. 10, ал. 1 КТ; Счита, че е осъществена предвидената в специалния закон хипотеза и само на основание на специалния закон законосъобразно може да бъде прекратено трудовото правоотношение, цитира практика на ВКС; счита, че уволнителната заповед е законосъобразна, че не са допуснати законови нарушения при издаването й, че не е нарушена процедурата по атестирането за периода 2012 г. - 2014 г., за която д-р Ч. е не само уведомен, но и лично е участвал в нея, че подписите върху атестационния лист и отчета са положени от него, според заключението на съдебната почеркова експертиза, неоспорена от ищеца. Счита възражението на ищеца, че не му е връчен протокола № 66/27.4.2017 г. за неоснователно, тъй като Правилникът не съдържал изискване за връчване на протокола на атестираните лица. Относно процедурата за периода 2015 г. - 2017 г.- д-р Ч. е депозирал становище от 8.10.2021 г., в което изрично е заявил, че няма възражения по нея. В случая били налице две последователни отрицателни атестации за д-р Ч., като било доказано по делото, че са изпълнени процедурните изисквания в двете атестационни процедури. По втората е признато от ответника, че е напълно точна и законосъобразна, а по първата процедура, доколкото се оспорвало, че д-р Ч. не бил участвал в нея, категорично се установило, че той е присъствал на самото заседание на атестационната комисия, бил е уведомен за това задание, подписал е атестационния си лист с оценките, подписал е отчета си, лично и ги е предал на комисията, че е налице участието му в първата атестационна процедура, която не е нарушена, а напротив било е осигурено на д-р Ч. право на участие и на защита на правата му в административната атестационна процедура; тази процедура не била оспорена или обжалвана по административен или съдебен ред, поради което е приключила и е влязла в сила, а втората, по която е освободен също не е била оспорена. В отговора на въззивната жалба от въззиваемия, са изложени доводи, че в уволнителната заповед няма посочено основание за прекратяване на трудовото правоотношение съгласно КТ, което я правило неправилна и незаконосъобразна, че необходимостта от посочване на основания за прекратяване по КТ е абсолютна предпоставка за прекратяване на трудовите правоотношения. Излага оплаквания, че няма налични две редовно проведени атестационни процедури, по които ищецът да е получил незадоволителна оценка. Счита, че незаконосъобразно е проведена първата атестационна процедура по всички посочени съображения в исковата молба и последвалите становища и защити, а именно: атестационната преписка не отговаря на чл.11 от Правлника за атестиране на академичния състав при МУ-••••, т.к. нямало уведомяване нито за началото на атестационната процедура, нито за провеждането й, нито за приключването й; ищецът не е получил предизвестие от 15 дни за прекратяване на склюния допълнителен тр.договор по чл.334 /1/КТ; че неправилно са му отнети точки, че д-р Ч. не е участвувал в конференции и че имал 75% натовареност; за I атестация за пероида 2015-2017 г. не му е връчен протокола. По направените доводи и оплаквания, съдът намира следното: От представените тр.договор от 01.01.2001 г. и допълнително споразумение към него от 07.01.2021г. се установява, ищецът е заемал длъжността „••••“ в МУ-••••, в катедрата по ортопедия и травматология /КОТ/. От представената уволнителна заповед №Р-991/22.06.2021г. е видно, че ТПО с Ч. е прекратено на основание чл.58, ал.1, т.6 от ЗВО във вр. с чл.26, ал.8, т.9 от ЗВО, във вр. с чл.1, ал.2, т.3 ЗРАСРБ, във р. с чл.37, ал.1, т.9 и чл.56 от ПУД на МУ във вр. с чл.12, чл.13, чл.18-20 от Правилника за атестиране на академичния състав /ПААС/ на МУ- •••• и решение на ФС на МФ по протокол №5/16.06.2021г. Конкретно, в заповедта е казано, че уволнението е наложено въз основа на решение от 16.6.2021 г. на ФС на МС поради наличие на 2 последователни отрицателни атестации. Оплакването на ищеца в исковата молба, че не е посочена в ув.заповед разпоредбата от КТ, въз основа на която се прекратява ТПО, който довод е възприет от РС и е приел, че заповедта е немотивирана, ПОС намира за неоснователен, тъй като освен в КТ, основания за освобождаване от дръжност и дисциплинарно уволнение на членовете на академичния състав са и разпоредбите на специалния закон за висшето образование - чл.58, чл.58а от ЗВО, с които се въвеждат специални основания за прекратяване на трудовото правоотношение, в т.ч. при две последователни отрицателни атестации. Този извод намира опора и в чл.10, ал.1 от КТ, където е казано, че разпоредбите на КТ се прилагат доколкото не е придвидено друго в закон или в международен договор. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС, цитирана от въззивника – р.№172/15.01.2020 по гр.д.№3825/18 на ВКС, 3 ГО; р.№29/18.02.21 по гр.д.№2474/2020 на ВКС, 4ГО; В р.№103/18.7.2018 по гр.д. №2119/2017 на ВКС, 4 ГО е казано, че чл.58/1/, т.6 ЗВО и чл.35, ал.1, т.3 от ЗРАСРБ предвиждат, че членовете на академичният състав се освобождават със заповед на ректора при получаване на две последователни отрицателни атестации, от което следва, че фактическият състав на чл.58, ал.1, т.6 от ЗВО – прекратяване на ТПО при получени две последоватални отрицателни атестации е налице в заповедта на ректора, т.е. налице е законово основание за прекратяване на ТПО – заповедта е мотивирана от формална страна – описано е точно в какво се състои основанието, на което е наложено наказанието, вкл. е посочено коя разпоредба е нарушена. Поради което и спора следва да бъде разгледан по същество: От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е бил атестиран с две последователни атестации, при които е получил незадоволителна оценка – първата за периода 2012-2014г и двтората за периода 2015-2017г. В р.№103/18.7.2018г на ВКС, 4 ГО по гр.д.№2119/2017г е казано, че негативните резултати от оценяването в два последователни атестационни периода са материално-правна предпоставка и основание запрекратяване на ТПО, съгласно чл.58, ал.1, т.6 от ЗВО; че съдебният контрол по делото по трудовия спор обхваща само въпросът дали са спазени редът, условията и процедурата за атестиране, установени в чл.57 ЗВО и в Правилника за атестиране на учебното заведение като преценката по отношение на законността на уволнението по чл.58, ал.1, т.6 от ЗВО не обхвалща съдържанието на получената от лицето оценка и нейната обективност, респ.правилност, която е изцяло в правомощията на органите на висшето училище. Пред РС ищецът е депозирал становище на л.102 от д.РС, с което е заявил, че оспорва атестационната процедура за периода 2012-2014г с твърдение, че документите не му представени и не са подписани от него. По отношение на проведената втора атестационна процедура за периода 2015-2017г – д-р Ч. изрично е заявил, че няма възражения – л.102 от д.РС. По направените оплаквания за нарушения на атестационната процедура за периода 2012-2014г от събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка: По делото са разпитани свидетелите Р. М. Б. – •••• на отдерение по спешна травматология към УМБАЛ „••••“, работил и към МУ и А. Х. А.-••••• към комисията по атестациите на академичния състав. Св.Б. установи, че почти няма спомен за своята атестация за периода 2012-2014г, че ако д-р Ч. е бил уведомен за атестирането, той щял да знае. Св., обаче, установи, че в катедрата /КОТ/ има поставено табло за уведомление. Св.А. установи, че за атестацията за периода 2012-2014г. д-р И.Ч. се запознал с протокола и оценката без възражения и саморъчно е подписал документите, с които му била поставена оценката – атестационен отчет и атестационен лист – пред нея и пред цялата атестационна комисия. Съдът не кредитира показанията на св.Б., тъй като от факта, че той няма спомен за своята атестация за периода 2012-2014г, не може да се направи логически извод /поради липса на причинно-следствена връзка/, че д-р Ч. д-р Ч. не е бил уведомен за атестирането, както и че свидетелят е щял да знае за това. Съдът кредитира показанията на св.А. като обективни и безпристрастни, възпроизвеждащи непосредствените й впечатления от казаното, поради което приема, че ищецът е бил уведомен за атестирането. Видно от приетия по делото Атестационен лист за резултатите от атестацията на д-р Ч. /л.119 от делото, приети с решение на комисията по атестиране с протокол №66/27.04.2017г. –л.120 от д.РС, както и отчет за периода 2012-2014г. /л.122 от д.РС/, същите са подписани от ищеца без възражение. Съгласно чл.18, т.2 от Правилника за атестиране на академичния състав при МУ-•••• /л.126-131 от д./- атестирането лице може да обжалва неспазването на предвидената в правилника процедура чрез председателя на КА до АС в 15-дневен срок от връчването на атестационния лист. Тъй като няма данни за обжалване ПОС намира, че процедурата по атестирането е била законосъобразно проведена. В във връзка с направеното оспорване на подписа на ищеца в атестационния лист и отчета, по делото е назначена СГЕ, изпълнена от ВЛ С. С.. От заключението на в.л. от 24.01.2022г., неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, се установява, че подписите след „запознал се с атестацията„ и след „Подпис на атестирания“ в Атестационен лист на л.11-120 от д.РС и след „Подпис„ в отчет на л.121-122 от д.РС, са изпълнени от д-р И.Ч.. При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че д-р Ч. е уведомен за започване на процедура по атестиране чрез залепване на обявлението на таблото за уведомления в Катедрата по ортопедия и травматология, както и че лично е участвувал в атестационната процедура като сам е донесъл атестационна си лист и отчет, запознал се е с поставената му оценка и е подписал атестационния лист пред комисията; Ч. не е изложил възражения по оценката, респективно не е е обжалвал същата по административен или съдебен ред, поради което оценката се е стабилизирала. При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че е налице визираното в ув.заповед уволнителното основание. Ето защо жалбата е основателна – ТПО с ищеца е прекратено законосъобразно. Като е стигнал до други изводи РС е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ за отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата длъжност следва да се отхвърлят като неоснователни. На осн. чл.78, ал.3 ГПК– следва да се осъди въззиваемия да заплати направените от въззивника разноски по делото в размер на 1050лв., направени пред ПРС и 902лв., направени пред ПОС, съгласно приложените списъци на разноските, или общо 1952 лв. ПОС намира, че възражението на въззиваемия за прекомерност на платеното от въззивника адв.възнаграждение по делото е неоснователно, тъй като за първа инстанция е заплатено АВ в размер на 750 лв. без ДДС, а за втора – 710 лв.без ДДС, което е в рамките на определените в чл.7, ал.1 отНРМАВ №1/2004 г.размери и съответства на правната и фактическа сложност на делото и неговата продължителност в РС /8 с.з./. Водим от горното, съдът