Решение № 12 от 2.7.2021 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 134/2021 г.

Производството е по реда на чл.436 и слд. от ГПК. Образувано е по жалба на ПЛ. ИВ. П. срещу действия наЧСИ по изпълнително дело № 20157480400273 на осн. чл. 435, ал.2, т.2 от ГПК, а именно – насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо. В жалбата се твърди, че с Призовка за принудително изпълнение от 15.02.2021год. по горепосоченото изпълнително дело, получена на 11.03.2021 год., жалбоподателката била уведомена, че на 16.03.21г. е насрочен опис на имот в гр. Л, собственост на длъжницата и подробно индивидуализиран в депозираната жалба. С оглед на предприетото действие – опис на възбранен недвижим имот, жалбоподателката посочва, че за нея е налице правен интерес от обжалване действията на съдебния изпълнител с аргумент, че процесният недвижим имот е несеквестируем. Твърди, че същият е единствено жилище за нея и семейството й, като няма други собствени недвижими имоти. Твърди, че по отношение на дворното място и селскостопансике постройки също е налице несеквестируемост с оглед обстоятелството, че обслужват жилищната сграда и по същество имат статута на жилищен имот. Представя писмени доказателства, като е направила искане за събиране и на други такива. Предвид гореизложеното моли съда да отмени атакуваното действие, като постанови и спиране на изпълнителното дело. В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя Б ххх Частният съдебен изпълнител по изпълнително дело Мая Иванова, с рег. № 748, с район на действие Окръжен съд – гр. Монтана, изпраща по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви по обжалваните действия. Счита жалбата за допустима, но неоснователна. С жалбата е поискано събиране на писмени доказателства, но съдът намира, че същите са неотносими към настоящия спор и не се налага тяхното събиране. Съдът, след извършването на проверка относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу действие на съдебния изпълнител, подлежащо на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Изпълнително дело №273/15г. е образувано в по молба на взискателя „Банка ДСК" ЕАД гр.София и въз основа на изпълнителен лист, издаден от РСъд гр.М на 14.11.2011г. по ч.гр.д.№81857/2011г. по описа на същия съд срещу солидарно отговорните длъжници Рашка Георгиева Харалампиева, ПЛ. ИВ. П. и Албена Иванова Асенова и трите от гр.Монтана, за заплащане на посочените в изпълнителния лист суми. На длъжницата ПЛ. ИВ. П. е връчена ПДИ на 20.10.2015г. По молба на взискателя и едновременно с изпращането на ПДИ до длъжницата П.П. са вписани възбрани на 25.09.2015г. върху недвижими имоти, нейна собственост.Насрочен е и опис на възбранените имоти за 05.11.2015 г., който не е извършен поради липса на скици. След получаването на необходимите скици и УВТ е насрочен нов опис на 17.03.2016г. на имоти, собственост на жалбоподателката в с.Николово, за който опис длъжницата и съпругът й са уведомени. Тъй като взискателят не е искал да се насрочва публична продан на описаните имоти, такава не е насрочвана. По молба на взискателя и след събиране на всички документи е насрочен нов опис на 16.03.2021 г., който не е проведен поради нередовното призоваване на длъжника. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че процесният имот е собствен на длъжника и съставлява УПИхх и УПИ хх с пл.№хххх в кв.40 по регулационния план на с.Н, върху който е построена жилищна сграда / по данъчна оценка ххххкв.м., а по скица хх кв.м./ и три селскостопански постройки. От доказателствата по делото се установява също така, че ищцата е притежавала друго жилище, което е възбранено по делото, а именно ½ ид.ч. от СОС с ИФ ххххх(ап. №ххх, находящ се в гр.Мхл. „ххххх ххх" №хх, етхх.Това жилище е представлявало СИО при вписване на възбраната. След вписването на възбраната и уведомяването на длъжницата за наложената възбрана, същата се е разпоредила с притежаваната от нея ½ ид.ч. от възбранения апартамент при прекратяване на брака си, като е сключила споразумение с бившия си съпруг, по силата на което същото става изключителна собственост на бившия й съпруг П П. С оглед разпоредбата на чл. 452 ГПК извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя. Несеквестируемостта на непотребимите вещи, какъвто е процесния имот, е забрана за тяхното осребряване. Съгласно т.1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, налагането на възбрана и извършването на опис върху несеквестируеми непотребими вещи е допустимо, тъй като възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Допустим е и описът на непотребимите вещи. Поради това, с налагането на възбрана върху собствения на длъжницата недвижим имот и с насрочването на опис върху същия, съдебният изпълнител не е нарушил евентуалната несеквестируемост на обекта на изпълнение. Следва да се отбележи, че в случая не е налице разпоредбата на чл.447, т. 7 ГПК. Както бе изложено по-горе, процесния имот не е единствен жилищен такъв за длъжника/ налице е разпореждане с права след вписване на възбрана, което е недействително спрямо взискателя/. Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваните действия са законосъобразни, а жалбата неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото неоснователно се явява и искането за спиране на изпълнителното дело. Неоснователно е и искането за присъждане на направените в производството разноски. Предвид гореизложното съдът