Решение № 170 от 11.5.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 840/2021 г.

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК. С Присъда от 17.07.2019год., постановена по НОХД №24/2018год. по описа на ОС- Монтана, подсъдимият З. А. К. е признат за виновен в това, че за времето от лятото на 2013год. до 12.02.2014год. в гр. Лом, обл. Монтана, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, без да има надлежно разрешително, държал огнестрелно оръжие - самоделна ловна пушка 16 калибър и боеприпаси – 18бр. ловни патрони 16 калибър, поради което и на основание чл.339, ал.1, във вр. чл.63, ал.1, т.3 и чл.54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, при първоначален „Общ“ режим на изтърпяване на наказанието. Подсъдимият З. А. К. е признат за виновен и в това, че на 12.02.2014год. около 02, 30 часа в гр. •••, обл. •••, на ул.“•••“ пред дом №7, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, по начин, опА. за живота на мнозина /посредством стрелба със самоделна ловна пушка 16 калибър/, направил опит умишлено да умъртви В. М. П., като го прострелял със сачми в областта на корема, при което без своевременна оперативна намеса би настъпил смъртен изход, като деянието е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици за това престъпление, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.1 във вр. чл.115, във вр. чл.18, ал.1, във вр. чл.63, ал.2, т.1 и чл.54 от НК е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от пет години при първоначален „Общ“ режим на изтърпяване на наказанието и е оправдан по обвинението по недовършения опит. На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил на подсъдимия З. А. К. едно общо наказание за двете престъпления в размер на пет години „Лишаване от свобода“ и на основание чл.59, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на така определеното общо наказание. Съдът, на основание чл.59, ал.1 от НК, е приспаднал от така наложеното общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на пет години на подс. З. А. К., времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в периода 12.02.2014год. – 10.06.2015год. Подсъдимият З. А. К. е осъден да заплати на В. М. П. сумата от 70 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2014год. до окончателното заплащане, като искът в остА.лата му част, до пълния размер от 150 000л. е отхвърлен като неоснователен. Със същата присъда, съдът е признал и подс. А. К. Ш. за виновен в това, че на 12.02.2014год. около 02, 30 часа в гр. •••, обл. •••, на ул.“•••“ пред дом №7, по начин, опА. за живота на мнозина /посредством стрелба със самоделна ловна пушка 16 калибър/, умишлено умъртвил Р. М. П., като го прострелял със сачми в областта на гръдния кош, с което му е причинил остра вътрешна кръвозагуба с разкъсване на белия дроб, сърцето и черния дроб, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.1 във вр. чл.115, и чл. 54 от НК е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от седемнадесет години, като на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС е определил първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на наказанието. Съдът, на основание чл.59, ал.1 от НК, е приспаднал от така наложеното общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на седемнадесет години на подс. А. К. Ш., времето през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в периода 15.02.2014год. – 18.05.2015год. и от 17.05.2017год. до влизане на присъдата в сила или до евентуално изменение на мярката за неотклонение в по – лека. Подсъдимият А. К. Ш. е осъден да заплати на Д. В. П. и М. Б. П. сумата от по 100 000лв. на всеки един от двамата, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание от смъртта на сина им – Р. М. П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2014год. до окончателното заплащане, като исковете в остА.лата им част, до пълните размери от по 150 000лв. са отхвърлени като неоснователни. С оглед изхода на делото, ОС – Монтана е възложил направените разноски на подсъдимите като ги е осъдил да ги заплатят по сметка на ВСС и ОД на МВР Монтана, като на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК е отнел в полза на Държавата веществените доказателства - ловна пушка, боеприпаси, гилзи, патрондаш, метални деформирани сачми. Против така постановената присъда, в законоустановения срок, е постъпила жалба и допълнение към нея от защитника на подс.З. К. – адв.П. А.. В същата се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и нарушение на процесуалните правила. Оспорва се правната квалификация на деянието по т.6 на ал.1, чл.116 от НК, изтъква се липса на субективния елемент на така повдигнатото обвинение по чл.116 от НК, включително е налице позоваване и на чл.12 от НК във връзка с това деяние. С жалбата се отправя искане от въззивната инстанция да бъде отменена обжалвА.та присъда, като подсъдимият К. бъде оправдан за деянието по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 във вр. чл.115, ал.1, във вр. чл.18, ал.1 и чл.63, ал.2, т.1 от НК. Налице е и алтернативно искане за изменение на обжалвА.та присъда с преквалификация относно деянието по чл.116 от НК и намаляване на присъденото обезщетение в полза на пострадалия В. П.. Против присъдата е постъпила и жалба с допълнение към нея /допълнителни бележки/ от подс. А. Ш.. Направени са оплаквания относно неизяснен механизъм на извършване на деянието, за което е привлечен за виновен – чл.116, ал.1, т.6 от НК и оттук се оспорва авторството на деянието. Изтъкват се доводи, че направените изводи от окръжния съд почиват на недостоверни свидетелски показания и противоречиви такива. Предвид изложеното се иска присъдата да бъде отменена, като бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Постъпила е жалба и от частните обвинители и граждански ищци Д. В. П., М. Б. П. и В. М. П.. Обжалва се размерът на наложените наказания на подсъдимите и на уважените граждански искове. Прави се искане присъдата да бъде изменена, като въззивната инстанция увеличи същите. Въззивната инстанция проведе въззивно съдебно следствие, като преразпита вещите лица по изготвена експертиза, обективирА. в протокол за извършена експертиза №20/БАЛ 151 от 11.09.2020год. по ВНОХД №1384/2019год. по описа на САС; допусна и прие съдебно техническа експертиза, изготвена от вещо лице специалист по геодезия и допълнителна такава; преразпита свидетелите К. Ш. Ф., Б. Г. К. и Г. А. Г. и приложи жалби от посочените свидетели до РП - Лом с вх.№227/17.02.2016год, вх.№228/17.02.2016год. и вх. №229/17.02.2016год., както и постановления за отказ да се образува досъдебно производство и прекратяване на преписките във връзка с посочените жалби на РП - Лом; разпита св. Г. А. Ш.; изслуша допълнителни обяснения от подсъдимите; допусна и прие комплексна съдебна експертиза с участие на вещи лица, специалисти в областта на балистиката, геодезията и съдебната медицина; допусна и прие съдебно техническа експертиза, обективирА. в протокол №4-Ф/23 на О “ЕКД“-СДВР на в.л.В.К.. В пледоарията си пред въззивния съд представителят на Апелативна прокуратура - София моли да бъдат оставени без уважение жалбите на подсъдимите и бъде потвърдена първоинстанционната присъда като законосъобразна и правилна. Според прокурора са събрани достатъчно доказателства относно механизма и авторството на деянието. Прави се разбор на свидетелските показания, като същите се обособяват в две групи. По отношение на свидетелите, които се намират в роднински връзки с подсъдимите се акцентира на констатираните противоречия с остА.лия доказателствен материал, включително обективните находки и заключенията по приетите експертизи. Повереникът на пострадалите Д. П., М. П. и В. П. – адв. Е. П., моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да измени постановената присъда в частта относно размера на наложените наказания по отношение и на двамата подсъдими в смисъла на подадените жалби от частните обвинители и граждански ищци, с увеличение на наложеното наказание и бъде уважени предявените граждански искове в пълния им размер, така както са били предявени. Пледира се жалбите на подсъдимите да бъдат оставени без уважение, тъй като присъдата в тази й част е правилна и законосъобразна. Частните обвинители и граждански ищци Д. и М. П., поддържат изложените доводи от стрА. на повереника си и искат от съда справедлива присъда, предвид това, че са загубили сина си Р. М. П.. Частният обвинител и граждански ищец В. М.П., редовно призоваван за съдебните заседания, не е изразил становище по същество на делото, тъй като не се явявал лично. Защитата на подсъдимия К. – адв.П. А., твърди че първоинстанционният съд не се е съобразил с указанията на предходния състав на Апелативен съд – София. Според адв.А. квалификацията по чл.116, ал.1, във вр. т.6 от НК за опит за убийство, извършено от подс.К., не намира опора в което и да било доказателство по делото. Според него безспорно е, че подс.К., което се признава и от подсъдимия, е произвеждал единствено и само той изстрели с държА.та от него пушка, но не е имал за цел и не е искал да убива когото и да било. Подсъдимият е бил в афектно състояние, тъй като безспорно е отблъсквал нападение, като е произвел изстрел в земята, пред краката на пострадалия В. П.. Предвид това, се иска да бъде прието наличието на хипотезата на чл.12 от НК. Излагат се и доводи относно хипотезата на чл.118 от НК – подс.К. бил в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с противоправни действия, изразяващи се в нападение. Според защитата, ако се приеме, че е налице опит, то той следва да бъде възприет като опит за нА.сяне на телесна повреда, в резултат на което би могла да настъпи смърт по непредпазливост, а оттук и наличие на хипотезата на чл.124 от НК. Предвид изложеното, се иска присъдата на ОС-Монтана да бъде изменена, с приложение на една от трите посочени в пледоарията правни квалификации и като бъде отчетено обстоятелството, че подс.К. към момента на деянието е бил непълнолетен, определеното наказание при условията на чл.55 от НК да бъде редуцирано във връзка с разпоредбата на чл.63 от НК. Претендира се още, че са налице условията за приложението на института на условно отлагане на изпълнението на наказанието по реда на чл.69 от НК и поради безупречното процесуално поведение на подс.К. да бъде постановено освобождаването му отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е било отложено. Пледира се и за редуциране на размера на уважения от първоинстанционния съд граждански иск, като същият бъде намален във възможния минимум в зависимост от хипотезата на квалифицирането на деянието от въззивната инстанция, като бъде отчетено съпричиняването от стрА. на подсъдимия във връзка с вредоносния резултат. В лична защита подс.К. поддържа изцяло заявеното от защитника си, изразява съжаление за случилото се, а в предоставеното му право на последна дума, в случай че бъде осъден, желае да бъде намален размерът на наказанието в минимален такъв. Защитата на подс.А. Ш. – адв.М., в пледоарията си пред въззивния съд поддържа, че присъдата е незаконосъобразна. Счита, че няма нито едно пряко или верига от косвени доказателства, които да установяват авторството на подсъдимия Ш.. Прави се разбор на свидетелските показания, които и защитата обособява в две групи, но за разлика от обвинението защитата твърди, че показанията на свидетелите, роднини на пострадалите си противоречат относно местонахождението на пострадалия Р. П. и подс.Ш. и относно обстоятелството у кого от двамата подсъдими е била пушката, с която е стреляно. Изтъкват се и процесуални нарушения, неотстраними в съдебната фаза и касаещи протокола за оглед на местопроизшествие, тъй като поемното лице и свидетел по делото Ц. Ц. не е присъствал на огледните действия. Второто процесуално нарушение според адв.М. се изразява в прочитането на свидетелски показания по реда на чл. 281, ал.4 от НПК, като по този начин според защитата, постановената присъда почива на същите в разрез с нормата на чл.281, ал.8 от НПК. Изтъква се, че заключенията на приетите експертизи не са спомогнали за разкриване на обективната истина по делото и доколкото следите от барутни частици по ръката на подс. Ш. и оставеният отпечатък от него на ложата на пушката, са били предмет на съответните експертизи, същите могат да бъдат обяснени с опита на подс. Ш. да отблъсне пушката от ръцете на подс. К., в каквато връзка са и обясненията на подсъдимия. При така посоченото и направената оценка от първоинстанционния съд, се твърди, че последният е допуснал още едно съществено процесуално нарушение при постановяване на присъдата си. Алтернативно, в случай че въззивната инстанция приеме за доказано авторството на деянието, се прави искане на първо място да бъде оправдан по отношение на квалифициращия признак на т.6, пр.2-ро на чл.116, ал.1 от НК деянието да е извършено със средства, опасни за живота на мнозина и на второ място да се приеме че подс.Ш. е извършил деянието в условията на неизбежна отбрА., тъй като е бил нападнат и бит. Не на последно място се изтъкват доводи във връзка с изминалия период от извършване на деянието – 12.02.2014год. до настоящия момент, което само по себе си е основание за приемането му като смекчаващо вината обстоятелство, водещо до редуциране с намаляване на размера на наложеното наказание на основание чл. 55 от НК. В лична защита подс.А. Ш. поддържа изцяло заявеното от защитника му, а в последната си дума моли за оправдателна присъда, тъй като не е извършил това, в което е обвинен. Според подс.Ш. наказателното производство е водено тенденциозно в погрешна посока, а дадените заключения по съдебно-медицинските и комплексни експертизи от досъдебното производство са с „двояко“ значение, с цел да бъдат в синхрон с една част от свидетелските показания. По отношение на другата част от свидетелите, техните показания, според подсъдимия, са напълно достоверни, не си противоречат и той в нито един момент не е произвеждал изстрели с процесното оръжие. Не на последно място, подсъдимият Ш., твърди че не е налице основание за присъждане на неимуществени вреди на гражданските ищци М. и Д. П., тъй като такива не са доказани. Подс.Ш. се обръща към настоящия въззивен състав внимателно да бъдат обсъдени физико- химическата експертиза, където не фигурира съвпадение с него, както и че при отразеното за дактилоскопната следа следва изводът, че е левичар за да възпроизведе изстрела, което обстоятелство не отговаря на истината. Апелативен съд - София, след като прецени изложените в жалбите и в съдебно заседание доводи на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, намери следното: По делото пред първата и въззивната инстанция са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на всички събрани доказателства, настоящият съдебен състав на САС установи следната фактическа обстановка: Подсъдимият З. А. К. е роден на ••••••••г. в гр.•••, обл.••• и към момента на деянието е бил живущ в гр.•••, ул.“•••“ №•••. Същият е бил български гражданин, неженен, неосъждан, непълнолетен и ученик към момента на деянието - м.февруари 2014год. Подсъдимият А. К. Ш. е роден на ••••••••г. в гр.•••, обл.••• и е живущ в гр.•••, ул.“•••“ №•••, български гражданин, женен, със средно образование, безработен. Същият е осъждан, с влязла в сила присъда за деяние по чл.234в, ал.1 от НК по НОХД №150/2013год. по описа на РС-Лом, с която му е било наложено наказание „Пробация“ в размер на 6 месеца, със съответните пробационни мерки. Това наказание е било изтърпяно в периода 28.03.2013год. – 28.09.2013год. При така установеното, към датата на деянието по настоящото дело не са налице условията на чл.86, ал.1, т.2 от НК за настъпване на реабилитация по право. Подс.Ш. се е занимавал със селскостопанска дейност и е имал положителни характеристични данни. Подсъдимите са баща и син, живеели в едно домакинство, включващо и съпругата на подс.Ш. и майка на подс.К. – св.Г. Ш., и дъщерята на подс.Ш. и сестра на подс.К. – св.А. Ш., в жилище, намиращо се на посочения по-горе адрес. По отношение и на двамата подсъдими не е имало издадени разрешения за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси, в каквато връзка са приложените на л.192-193, т.2 от ДП служебни бележки, издадени от РУ МВР Лом. Въпреки това, през лятото на 2013год. подс.К. закупил от неустановено по делото лице самоделна ловна пушка 16 калибър и патрондаш с 18 броя ловни патрони от същия калибър, които първоначално държал в стопанска постройка, намираща се в семейна ферма в землището на гр.•••, кв.“•••“, а впоследствие - в дома си в гр.•••, ул.“•••“ №•••, където ги съхранявал под дивА., в стаята си. Последната била ползвА. и от неговата сестра – св.А. Ш.. В съседство на двамата подсъдими в гр.•••, на ул.“•••“ №•••, към 12.02.2014год. живеели частните обвинители и граждански ищци Д. и М. П., заедно със синовете си – пострадалият В. М. П., починалият Р. М. П. и свидетелите А. М. П., Б. М. П.. Двете семейства били в лоши взаимоотношения, включително са били налице и регистрирани жалби до РУ „Полиция“ – Лом за саморазправа и закани между подсъдимите и семейството на пострадалите. Вечерта на 11.02.2014год. св.Г. Ш. /майка на подс. К./ празнувала рождения си ден. На гости били св.С. Г. и св.Н. Ш.. В края на празника, към 22 часа, св.С. Г. предложил на подс.К. и св.Н.Ш. да отидат с него в дома му, намиращ се на ул.“Мир“ №4, тъй като заминавал за Гърция и искал и той да почерпи. Подс.К. взел и лаптопа си, за да могат да сушат музика. Тримата консумирали вино и безалкохолни напитки. Към компанията се присъединили св.Ц. А., св.Н. П. /С./, св.В. П., след обаждане от св.Г. за да им бъдат донесени цигари. Във връзка с цигарите, св.Г. многократно звънял и на мобилния телефон на св.В. П., който не бил в града и в по – късен момент, след полунощ, пристигнал заедно със св.Б. П.. На сбирката остА.л само Б. П., пострадалият В. П. си тръгнал. По – късно и св.Н. Ш. си тръгнала, а св.Б. П. започнал да прави неприлични предложения на остА.лите момичета в компанията. При така създалата се ситуация, остА.лите гости на св.Г. решили да си тръгнат, като подс.К. взел и лаптопа си и всички излезли навън. Св.Б. П. започнал да недоволства, да иска да му бъде пусната музика, включително започнал да се разправя с подс.К.. Последният дал лаптопа на св.В. П.. Последвало сбиване между подс.К. и св.Г. от една стрА. и от друга св.Б. П.. Последният започнал да вика за помощ братята си, които били в дома на родителите си, намираща се в съседство, а подс.К. се отправил към дома си. Свидетелките Н. П. /С./ и В. П. се отправили към дома на подс.К.. Св.В. П. носела лаптопа и именно тя осъществила контакта с родителите на подс.К.– подс.А. Ш. и св.Г. Ш. и разказала за случващото се. Непосредствено след това, двете свидетелки тръгнали към дома на св.Ц. А., където трябвало да остА.т през нощта, като по пътя си срещнали пострадалия В. П. и св.Н. Ш. и на тях също разказали за случилото се. След като разбрали за сбиването между сина им – подс.З. К. и Б. П., подс.А. Ш. и св.Г. Ш. се отправили към дома на св.Г.. По пътя си срещнали св.Б. П., който последвал подс.З. К., за да търси отговори защо З. се държи така с него. Междувременно, от своя стрА., подс.З. К. се прибрал вкъщи и от стаята на сестра си – А. К., взел самоделно направена пушка с патрондаш патрони, които преди това, през лятото на 2013год., бил закупил от неизвестно лице. Същият се върнал към дома на св.Г., като по пътя произвел с пушката изстрели във въздуха. Към този момент, събудени от шума на възникналата свада излезли от дома си и част от роднините на св.Б. П.. Свидетелят Б. П., виждайки подс.А. Ш. и съпругата му, подс.К. и сестра му, побягнал към дома си. Подс.К. произвел два изстрела в посока къщата на П., при което бил засегнат кракът на отдалечаващия се от тях св. Б. П.. Последвало сбиване между подс.Ш. и св.Б. П., което стА.ло в двора на св. С. Г., до оградната мрежа. От разменените удари на подс.А. Ш. била причинена кървяща рА. в областта на главата. Последвала намеса от стрА. на св.Г. Ш.. В този момент св В. П., идвайки от къщата на св.Н. Ш., предупреден от св.В. П. и св.Н. П. за случващото се, с дърво в ръката си, се отправил към биещите се. В близост бил и подс.З. К.. Същият насочил пушката към приближаващия се В. П. и стрелял, като първият изстрел бил произведен във въздуха. Последвало презареждане и произвеждане на втори изстрел от подс.З. К.. При насочване на пушката към него, пострадалият В. П. закрил лицето си и се обърнал странично към стрелеца. Сачмите от патрона попаднали в слабините на свидетеля, който паднал на земята. Подс.К. бил възпрян от св.А. Ш. по отношение на повторен изстрел към св.В. П.. Св.А. П., вече навън, видял също, че А. Ш. се биел с Б., като го налагал с тояга. Според свидетеля, Б. също държал дърво, но бил повален на земята. Там бил и подс.З. К.. Свидетелят видял, че З. стрелял, но не и къде. По – късно именно св.В. П. му е разказал, че З. е стрелял по него. След разигралата се ситуация с посочените изстрели от подс.К., подс.А. Ш. издърпал пушката от ръцете му и влязъл в съседния двор на пострадалите, навътре през падналата мрежа на оградата. През това време св. А. П., който бил там, в двора, хвърлял се с камъни и с каквото му падне по семейството на подсъдимите и в момента на влизане на подс. А. Ш. в двора им, свидетелят видял, че подс. Ш. стрелял по брат му Р.. Последният не могъл дори да излезе от къщата, само отворил вратата и се показал, когато бил прострелян, свидетелят А. П. се скрил зад къщата. След изстрела подс.А. Ш. напуснал двора им, а свидетелят влязъл в къщата. Впоследствие той запалил намиращия се в двора на къщата им автомобил – марка „Рено“, модел „Еспейс“, за да откарат до болницата пострадалия Р.. Последвало връщане на подс. А. Ш. и стрелба от него по колата, с намиращия се вътре А. П.. ОстА.лите на мястото на инцидента, преместили леко навътре, в коридора, починалия Р. П. и помогнали на простреляния и лежащ на улицата св. В. П.. Свидетелката Д. И. първа потърсила помощ, като позвънила на телефон 112. Преценявайки, че медицинската помощ се бави, а пострадалият Р. П. не давал признаци за живот, св.Б. П., брат му св.А. П. и техен роднина – св.М. К., го натоварили в автомобила и го закарали в болницата в гр.Лом, където медиците само констатирали смъртта на посоченото лице. При пристигането им в болничното заведение, св.В. П. и св.Д. П. били вече в болницата. Св.В. П., чието състояние бързо се влошавало бил с прострелна рА. в долната част на корема. В болницата пристигнали и другите пострадали при възникналия конфликт – св.Д. П., св.Б. П.. Медицинска помощ потърсили и самият подс.Ш. по повод кървящата рА. на главата, получена при спречкването с Б. П. и св.Г. Ш.. Скандалът между двете групи отново се възобновил, като присъстващите роднини на починалия Р. П. нанесли побой върху подс.Ш. и съпругата му Г. Ш., нА.сяйки удари с юмруци и пръти. Наранявания получили подс.А. Ш., съпругата му св. Г. Ш., майката на св.Б. П. – св.Д. П. и самият Б. П.. Пострадалите свидетели Б. П. и Д. П. били настанени за лечение в болницата, а пострадалият В. П. бил транспортиран до болницата в гр.Монтана, където, за да бъде спА. животът му, по спешност била предприета оперативна интервенция. По отношение на получените увреждания на пострадалия В. П., е била приета от първоинстанционния съд /л.231, т.1 НОХД №24/18 на ОС-Монтана/ СМЕ №53/2014год., изготвена от в.л. П. Г., /л.121, т.2 ДП/. Предмет на посочената експертиза са и нараняванията, получени от св. Б. П. и св. Д. П.. Вещото лице е работило по предоставените му писмени данни. КонстатирА. е по отношение на пострадалия В. П. медицинска помощ в условията на спешност, изразяващи се в оперативно ревизиране на коремната кухина, с констатация на засягане на тънките черва, дебелото черво /напречната му част/ и пикочен мехур. Установените наранявания са довели до зашиване на напречната част на дебелото черво, изрязване на част от тънко черво, зашиване на пикочен мехур и зашиване на рА. на дясно бедро. Впоследствие е била извършена оперативна интервенция на мъдната торбичка. Заключението на вещото лице е, че на пострадалия В. П. в резултат на огнестрелното нараняване от многопроектилно оръжие е причинено проникващо нараняване в коремната кухина, а засягането на тънко, дебело черво и пикочен мехур, които представляват разстройство на здравето, временно опасно за живота, при което без своевременна оперативна намеса би настъпил смъртен изход. По отношение на св.Б. П., заключението е, че контузията на главата, състоянието след мозъчно сътресение – без пълна и дълготрайна загуба на съзнание, т.нар. травматична кома, разкъсно - контузните рани на главата /4 броя/, огнестрелната рА. на дясно бедро по външна повърхност, в своята съвкупност са му причинили разстройство на здравето, временно и неопасно за живота. По отношение на св.Д. П., заключението на в.л.Г. е, че е за клинично поставена диагноза „мозъчно състресение“ по данни от пострадалата, с оглед споделеното за липса на ясен спомен за случилото се за кратък период, без да са налице основания да се приеме, че това сътресение е протекло с пълна и дълготрайна загуба на съзнание – травматична кома. По отношение на свидетелката е констатирА. и разкъсно-контузна рА. на главата, която е била причинена от тъп предмет. Посочените увреждания в своята съвкупност са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота на свидетелката. По отношение на получените увреждания на подс.А. Ш., е била приета от първоинстанционния съд /л.232, т.1 НОХД №24/18 на ОС-Монтана/ СМЕ №53а/2014год., изготвена от в.л. П. Г., /л.144-151, т.2 ДП/. Констатираните наранявания по подс. Ш. /разкъсно-контузна рА. на главата, причинена най-вероятно от удар с тъп предмет/ са му причинили разстройство на здравето, временно и неопасно за живота. По отношение на подс.Ш. е налице и СППЕ /л.159-162, т.2 ДП/ на в.л. д-р Р. Р. и психолога Н. С. – Л., приета в съдебно заседание на 28.11.2018год. /л.282, т.1 НОХД №24/18год. на ОС-Монтана/. Видно от същото, подс.Ш. към момента на деянието – 12.02.2014год. е могъл да разбира свойството и значението на своите постъпки и е могъл да ги ръководи, имал е правилна оценка за действията си, не е страдал от психически заболявания към инкриминирА.та дата. В допълнителната двойна такава /л.166-169, т.2 ДП/, вещите лица са заключили, че няма данни за физиологичен или патологичен афект на подс.А. Ш.. Извършеното освидетелстване на подс.З. К. по КСПСПЕ от 13.06.2014год. на вещите лица д-р Р. Р., д-р Н. Д. и психолога Н. С. – Л., приета в съдебно заседание на 28.11.2018год. /л.284, т.1 НОХД №24/18год. на ОС-Монтана/ и допълнителната такава от 26.10.2014год. /л.185-188, т.2 ДП/, послужило да бъдат дадени заключенията, че подс.З. К. е нормално структурирА. личност, без данни за дисхармония или акцентуация, индивидуално- психологическите и възрастови особености му позволяват да има правилна оценка и да дава достоверни показания за фактите по делото. Към 12.02.2014год. е разбирал свойството и значението на своите постъпки и е могъл да ги ръководи, имал е правилна оценка за действията си, не е страдал от психически заболявания към момента на извършване на деянието. Вещите лица са приели в допълнителната си експертиза, че вследствие поведението на пострадалите или техните близки, които имат пряко отношение към събитията на инкриминирА.та дата – 12.02.2014год., подс.К. е бил в състояние на физиологичен афект. Във връзка с горепосочените събития и проведените оперативно издирвателни мероприятия, използвА.та от подсъдимите пушка и патрондаша с наличните в него патрони, са били намерени и иззети от втория етаж на недостроена къща, намираща се в гр. •••, ул. “•••“ №•••, за което е бил съставен и протокол за претърсване и изземване от 12.02.2014год. /л.46-51, т.1 от ДП/, надлежно одобрен, впоследствие от съда по ЧНД №21/2014год. по описа на ОС-Монтана. Във връзка с тези обстоятелства по намирането са били разпитани като свидетели поемните лица – В. М. и М. Г.. Видно от приетото заключение на изслушА.та балистична експертиза /л.98-104, т.2 ДП/ и от разпита на вещото лице А. А. /с.з. 19.10.2018год. по НОХД №24/2018год. на ОС-Монтана – л.226, т.1/, се установява по категоричен начин, че иззетата пушка е 16 калибър, технически изправна, представлява самоделно изработено гладкоцевно огнестрелно оръжие, годно да произведе изстрели поединично със стандартни ловни боеприпаси 16 калибър, а иззетите 8 бр. ловни патрони са със същия калибър, произведени в заводски условия за гладкоцевно ловно оръжие, с една цев и представляват годни по предназначението си боеприпаси, т.с. в състояние са да произвеждат изстрел и да поразяват механично целта. Изследваните от вещото лице 10 броя гилзи, според заключението представляват част от употребени вече боеприпаси, произведени от различни производители в заводски условия, като осем от тях са 16 калибър и са изстреляни от изследвА.та пушка. ОстА.лите два броя гилзи са 12 калибър, чието състояние ги определя видимо от по-отдавнашен период /по-дълъг период са престояли на земята/ от време спрямо остА.лите осем и същите не са изстреляни в инкриминирания ден - 12.02.2014год. и от въпросното оръжие. Вещото лице е констатирало при направената експериментална стрелба от различни разстояния следното разсейване на сачмите от патроните: 1/ при стрелба с патрони 2-8метра, разсейване от 41-43см, 2/ при стрелба с патрони 2-10метра, разсейване от 45-48см, 3/ при стрелба с патрони 4-8метра, разсейване от 39-41см, 4/ при стрелба с патрони 4-10метра, разсейване от 43-45см. При разпита си, вещото лице А. е направило разяснение, че при зареждане на пушката, цевта следва да се хване цевта с две ръце, за да се извади гилзата. При извършеното изследване на иззетата самоделно направена пушка и 8 бр. ловни патрони от втория етаж на недостроена къща, намираща се в гр.•••, ул.“•••“ №•••, с протокол за претърсване и изземване от 12.02.2014год. /л.46-51, т.1 от ДП/, са били намерени четири на брой дактилоскопни следи. Същите са били предмет на дактилоскопна експертиза, извършена от в.л. А. А., обективирА. в протокол №3/25.02.2014год./л.91-95, т.2 ДП/. При изследването на дактилоскопните следи под №1 и №2, иззети от ловните патрони е установено, че същите не съдържат идентификационни празници, достатъчни в количествено и качествено отношение за идентификация на личност. Според заключението, следа №3, иззета от ловен патрон е оставена от показалеца на дясна ръка на подс. З. К., а следа №4, иззета от ложата на самоделно направеното оръжие е оставена от показалеца на дясна ръка на подс. Ш.. В съдебно заседание, вещото лице А. е уточнило, че гилзите, намерени на местопроизшествието са 10 на брой, всичките те са били изследвани за наличие на дактилоскопни следи и не е било установено наличие на такива върху същите. От протокола за извършена дактилоскопна експертиза №20/ ДКТ-143 от 01.07.2020год. на в.л.Й. Ч. /л.220- 221, ВНОХД №1384/2019год. на САС/, приета в с.з. на 15.07.2020год. /л.252 от ВНОХД №1384/19год./, е видно, че не са били проявени и открити годни дактилоскопни следи върху предоставените за изследване гилзи, които да се сравнят с отпечатъците на подсъдимите. Предмет на ФХЕ /Протокол №14/ФЗХ-201/ на в.л.Ц. Н. и в.л. Н. В., приложена на л.84-86, т.1 ДП са били и ацетоновите отривки от лява и дясна ръка на подс.Ш. и ацетоновите отривки от лява и дясна ръка, от яке на подс.К.. Същата е била приета в с.з. на 23.05.2019год. – л.444, т.2 НОХД №24/18год. на ОС-Монтана. Вещите лица са констатирали, че само в отривката на дясната ръка на подс.А. Ш. са регистрирани четири капсулни микрочастици със състав олово, антимон и барий. По отношение на изследваните отривки от ръцете и якето на подс.З. К., вещите лица не са регистрирали наличие на капсулни микроследи. Видно от заключението на СМЕ на труп №13/2014год. /л.109, т.2 ДП/, по приетата експертиза, в.л.И. Д. при своят разпит /с.з. на 19.10.2018год. по НОХД №24/2018год. на ОС- Монтана – л.223, т.1/ е поддържал същото и е направил съответните разяснения. По отношение на пострадалия Р. П. е установено, че е налице сляпо огнестрелно нараняване от оръжие със сачми в областта на гръдния кош с множество входни ранички в долната му част, с раневи кА.ли през меките тъкани на предна гръдна стена, през долната част на гръдната кост и през хрущялната част от ребрата, през сърцето и долните дялове на белия дроб /долния дял на левия бял дроб и на долният и средният дял на десния бял дроб, през диафрагмата и през черния дроб и с дъна в областта на гръдната кост, в паренхима на белите дробове, в паренхима на черния дроб и в меките тъкани от вътрешната стрА. на дясната гръдна кухина в долната й част. Разкъсване на белите дробове и сърцето, излив на кръв /на около 1000мл в ляво и на около 1200мл вдясно и кръвни сгъстаци/ в лявата и дясната гръдни кухини. Установените травматични увреждания – раните с липса на тъкан в средната им част в областта на долната част на гръдния кош, раневите кА.ли през меките тъкани на гръдната стена, през гръдната кост и хрущялната част на ребрата, разкъсванията на околосърдечната торбичка, на белите дробове, на сърцето и черния дроб, са били получени в резултат на удари със значителна сила и пробивно действие на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, каквито са и металните проектили – сачми, намерени в тялото на пострадалия и носят белези на прижизнено получени. Видът и разположението на нараняванията и посоката на раневите кА.ли са такива, че отговарят да са получени от един изстрел от разстояние с огнестрелно оръжие със сачми, каквото е и ловната пушка, с посока от ляво на дясно, леко косо отгоре надолу и отпред назад /преценено при изправено положение на пострадалия/. При проведения разпит в.л.Д. е конкретизирал, че с оглед наличието на стъпала на входната врата на къщата, при излизането си навън, пострадалият Р. П. би се привел леко напред и при стрелба срещу него хоризонтално, то биха се получили така описаните раневи кА.ли - леко косо отгоре надолу. При извършения оглед и експертиза във връзка аутопсията, вещото лице Д. е иззел от трупа общо 23 броя сачми. В настоящото въззивно производство съдът е допусна преразпит на в.л.А. А. и в.л. П. П., изготвили експертиза, обективирА. в прокотол №20/БАЛ151 от 11.09.2020год. по ВНОХД №1384/2019год. по описа на САС /л.298-302/. Според посоченото заключение на вещите лица, констатираните наранявания по трупа на пострадалия Р. П., е възможно да са получени при изстрел със саморъчно изработената пушка 16 калибър, от дистанция не по – малко от три метра и не по – голяма от пет метра, през наличната на мястото тЕ. оградна мрежа. Според вещите лица, пострадалият в момента на изстрела е бил леко приведен и ориентиран с ляво рамо към стрелящия /описаните раневи кА.ли/. При проведения преразпит, вещото лице А. е уточнил, че са произвели експериментални изстрели на 3, на 4 и на 5 метра и при това разстояние са посочили зоната на поражение. Използваните от тях дестинации, са различни от използвА.та дестинация от осем метра, послужила като заключение в предходната експертиза. По настоящата експертиза вещите лица са се съобразили и с динамиката в момента на произвеждане на изстрела и получените наранявания, както и с наличната деформация на цевта на изследвА.та пушка. Последното, при дистанция от пет метра води до отклонение на снопа сачми около 18см. наляво и 17 см надолу и не може да се приеме описаните наранявания /входните раневи кА.ли/ да се дължат на това изкривяване, което е дало основание на вещите лица да приемат, че пострадалият Р. П. в момента на изстрела е бил леко приведен и ориентиран с ляво рамо към стрелящия. С отдалечаване от цевта, сачменият сноп се разширява като по ширина, така се разтяга и по дължина, т.е. един облак, чийто обем с отдалечаване на цевта, се уголемява. ОписА.та зона на поражение според СМЕ е с размери 24см. хоризонтал и на 8 см. във вертикал, в елипсовидна форма, което още веднъж потвърждава извода на вещите лица, че пострадалият е бил леко обърнат с лявото рамо към стрелящия. В тялото на пострадалия са попаднали по – голяма част от сачмите, като е възможно част от сачми, които не са попаднали в тялото на пострадалия да нанесат поражения на намиращи се в близост хора, зад и встрани от пострадалия. Вещите лица не са изследвали дрехите на пострадалия Р. П., но според тях, по принцип може да е налице разминаване в находките от сачмите по дрехите и по тялото, тъй като са налице фактори като размер на дрехата и колко от сачмите, преминали през дрехата са попаднали в тялото на пострадалия, поради което приемат, че това не влияе върху приетото от тях в експертизата. Зоната на разсейване на сачмите никога не е една и съща при произвеждане на изстрел с пушка винаги може да варира малки граници, в рамките на 1-2 см. Вещите лица, позовавайки се на протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него снимков материал, са категорични че няма изразена голяма денивелация между улицата и двора, а при близко разстояние, от което е бил възпроизведен изстрелът, от порядъка на 3-5 метра, денивелацията би трябвало да е от порядъка на метри, за да се окаже разлика в характеристиката на нараняванията. Във връзка със спорния въпрос относно денивелацията на терена, където е стА.ло прострелването на пострадалия Р. П., бе допусната геодезическа експертиза – съдебно- техническа експертиза /л.199-209 ВНОХ №840/2021 на САС/, приета в съдебно заседание на 11.07.2022г. Според заключението на в.л. инж.Л. М., е налице наклон от т.А на ул.“Мир“ до пред къщата на пострадалите /т.Б/ - 0, 62%, от т.Б на ул.“Мир“ пред къщата до т.В на улицата – 1, 7%, от т.В на ул.“Мир“ до т.Г на улицата – 5, 42%, от т.Д на ул.“Мир“ до т.Г на улицата – 0, 9% /обратен наклон/. Наклонът на двора от входната врата на къщата /т.15/ до т.14 / на 3 метра/ е 15, 33%, на разстояние 5 метра този наклон е 9, 0%, на разстояние 8 метра – 5, 62%, на разстояние 10 метра – 5, 4%. В даденото разяснение при проведения разпит, в.л.М. е заявил, че наклонът е от първата към втората точка, т.е. надолу, поради което при последната точка наклонът е обратен, т.е. има изкачване. В даденото допълнително заключение, представляващо схеми, приложени на л.269-271 от ВНОХД №840/21год. на САС, вещото лице е изразило посочените проценти като разлика в надморската височина на улицата и къщата на пострадалите, с посочване на градуси, минути и секунди на получените ъгли. Същите са в порядъка от 6, 13, 18 /стълба/ до 13, 23, 08 /л.а. „Рено Еспейс“, паркирано в двора на пострадалите/. При извършения от вещото лице оглед на място е констатирано изграждане на ново помещение отпред на къщата на пострадалите, което е довело до задигане на това ниво, където се изгражда новото помещение и е на нивото на остА.лото едно най-горно стъпало от три такива към инкриминирА.та дата на къщата. Задигането на терена е през целия двор, което не оказва влияние на направените изчисления, тъй като нивото на най-високото стъпало се е запазило. Видно от приложената схема, се касае за денивелация от мястото на лекия автомобил до най-високото стъпало на къщата в размер на 0, 35 метра /55, 16м минус 54, 17м/. Съпоставено с обсъденото по-горе заключение по протокол №20/БАЛ151, мотивира съдът да приеме, че при близкото разстояние, от което е бил произведен изстрелът, от порядъка на метри 3-5 метра, денивелацията, която е в порядъка на 35 см, а не порядък на метри, не е оказала разлика в характеристиката на нараняванията. В настоящото въззивно производство бе назначена и комплексна съдебна експертиза, с участието на вещи лица от областта на медицината, балистиката и геодезията, обективирА. в протокол №22/БАЛ-186 /л.365 – 380 от ВНОХД №840/21год. на САС/. Според вещите лица П. П., С. М., Д. Г. и инж.Л. М., и при двете положения на пострадалия /при прага на къщата и на 3 метра от прага/, стрелецът трябва да е позициониран в дворното място /свидетелските показания на св.Д. П., св.Д. И./. Във вариант, че изстрелът е бил произведен от улицата, то пострадалият Р. П. би следвало да се е намирал в близост до оградата, на не повече от пет метра от същата. Вещите лица са установили деформиране на сачмите в различна степен, чиято форма на деформиране, размер и местоположение указват, че същите са получени при взаимодействие на сачмите едни с други по време на изстрела, както и допълнителни деформации по тях, получени при съприкосновение с гръдна кост, ребра и тъканите, през които са преминали. В Протокол №4-Ф/2023 год. /л.425 Ф-447 ВНОХД №840/21год. на САС/, вещото лице В. К. е снел на хартиен носител съдържанието на приложения диск на л. 303, т.1 НОХД №24/18год. на ОС-Монтана, с помощта на компютърна конфигурация и софтуер. Видно от посочения запис, се касае за аудио записи на телефонни разговори от „Национална система 112“ в периода от 02ч, 15мин и 37сек до 02ч. 52 мин и 51 сек на 12.02.2014год. В заключението си вещото лице К. е отразило, че при визуалния преглед на изследвания оптичен носител на информация не е установило физически дефекти, които да окажат влияние на последващо изследване на съдържанието му. Посоченият времеви отрязък от вещото лице съвпада с времето на инцидента, включително и с регистрирането на оказА.та медицинска помощ на пострадалите в болничното заведение. Изложената горна фактическа обстановка, въззивната инстанция прие като взе предвид приобщените от първата инстанция по делото писмени доказателства, по отношение на които не се спори от страните и са подробно изброени в мотивите на атакувА.та присъда и като даде вяра на показанията на: св.Д. П. /л.132, том 1 НОХД 24/18 МОС дадени в с.з. 18.10.2018год. и приобщените такива, чрез прочитането по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, намиращи се на стр.534, том 5 ДП и на осн. чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, намиращи се на стр.167 по НОХД 50/15 на МОС; св.В. П. /л.135, т.1 НОХД №24/18 МОС, дадени в с.з. на 18.10.2018год./ и приобщените такива, чрез прочитането по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, в действителност основанието е по чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и намиращи се на стр.181 по НОХД 50/15 на МОС; св.А. П., дадени в с.з. на 18.10.2018год. по НОХД №24/2018год. на МОС-л.143, т.1 и приобщените такива чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, намиращи се на стр.532, том 5 ДП и на осн. чл.281, ал.4 във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК /в действителност основанието е по чл.281, ал.1, предл.2, т.1 и т.2 от НПК от НПК/, намиращи се на стр.185, НОХД №50/2015 МОС; св.С. М. /л.144, т.1 НОХД №24/2018год. по описа на МОС, дадени в с.з. на 18.10.2018год./; св.Д. И. /л.148, т.1 НОХД №24/2018год. на МОС, дадени в с.з. на 18.10.2018год. и приобщените такива чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1, пр.2, т.1 и т.2 от НПК, намиращи се на л.188 по НОХД №50/2015год. на МОС; св.И. П. – показанията приобщени по реда на чл.281, ал.1, пр.2, т.1 и т.2 от НПК чрез прочитането им, намиращи се на л.191 по НОХД №50/15год. на МОС/ и приобщените чрез прочитането им и намиращи се на стр.530, том 5 ДП; св.Б. П. /с.з. на л.160 НОХД 24/2018год. на МОС/; св.С. Ш. /с.з. – л. НОХД 24/2018год. на МОС/; св. Е. Ц. /с.з. на 19.10.2018год. -.234 НОХД №24/2018, т.1/ и приобщените по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, намиращи се на л.540, т.4 ДП96/14 на РУ МВР Лом; св.С. Г. /с.з. 18.10.2018год., л.235, т.1 НОХД №24/2018год./ и приобщените чрез прочитане по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК и дадени пред съдия на 21.02.2014год. – том 5, л.514 ДП - въззивният съд констатира, че се касае за погрешно вписване на том от ДП в съдебното заседание, като в действителност показания му се намират се на посочената страница, но том 4 от ДП, при което следва да се отбележи обаче, че номерацията на листата е единна за всички томове от ДП и същата съответства на протокола за разпит на свидетеля и тези намиращи се на л.224 от НОХД №50/15 год.; св.Ц. А. /с.з. 18.10.2018год., л.238 НОХД №24/2018год./ и приобщените чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК и намиращи се на л.544, т.5 от ДП с дата 19.03.2014год.; св.Б. К. /с.з.18.10.2018год.–л.239 НОХД №24/2018год./ и приобщените чрез прочитането по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК и намиращи се на л.507, т.4 ДП; св.Д. Ш. К. /л.240, НОХД №24/18 с.з.18.10.2018год./ и приобщените чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК и намиращи се л.508, т.4 от ДП; св.Н. К. /с.з. 19.10.2018год., л.241 НОХД №24/18/ и приобщените чрез прочитането им на осн. чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК и намиращи се на л.520, т.4 ДП; св.О. Д. /с.з. 18.10.2018год. – л.241 НОХД №24/18/ и приобщените чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК и намиращи се на л.522, т.4 от ДП; св.М. К. /с.з. 19.10.2018год. НОХД №24/18 год. на МОС - л.242/; св.Л. К. /с.з. 19.10.2018год. НОХД №24/18год. на МОС - л.243/, без частта относно това, че подс.А. Ш. е биел св.Б. П. с пушката; св.Н. А. Ш. /с.з. 19.10.2018год. НОХД№24/2018год.- л.244/ и приобщените чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК и намиращи се на л.542, т.5 ДП; св.В. П. /с.з. на 28.11.2018год. НОХД №24/18 – л.288/ и приобщените чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.14 във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК и намиращи се на л.492, т.4 ДП и тези, намиращи се на л.227-228 НОХД№50/15год. по описа на МОС; св.С. П. /л.250, с.з. 28.11.2018год. НОХД №24/18год./ и приобщените чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 във вр. ал.1, т.1 т.2 от НПК и намиращи се на л.562, т.5 ДП; св.Н. Б. /л.251, НОХД №24/18год. с.з. 28.11.2018год./; св.Н. П. /л.365, НОХД №24/18год. МОС – с.з. 26.03.2019год./ и приобщените чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК и намиращи се на л.491, т.4 ДП и тези, намиращи се по НОХД №50/15год. по описа на МОС– л.317/; св.Г. А. Г. /л.396, НОХД№24/18год. на МОС с.з. на 11.04.2019год./ и приобщените чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК и намиращи се на 16.06.2014год. по ДП – л.554, т.5 ДП; св.Р. Р. /л.444 НОХ№24/18 с.з. на 23.05.2019год./ и приобщените чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК и намиращи се по НОХД №50/15 год. на ОС – Монтана, с.з на 25.11.2016год., л.152, без частта относно твърдяното, че грабнал пушката от ръцете на подс.З. К. и я захвърлил на земята; св.В. М. /л.445 НОХД№24/18год. по описа на МОС- с.з. на 23.05.2019г/; св.М. Г. /л.446, НОХД №24/18год. по описа на МОС/ Св.Г. Ш. /с.з. на 03.02.2023год. по ВНОХД №840/21год. по описа на САС – л.476, т.2/ и приобщените такива по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и намиращи се на л.453 от НОХД№24/18год., т.2 на МОС /с.з. на 23.05.2019год./ и тези, дадени на стр.320 по НОХД №50/2015год. по описа на МОС /с.з. на 26.10.2016год./, както и приобщените такива чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5, във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК и намиращи се по ДП на л.498, т.4, без частта от посочените показания, в която свидетелката е заявила, че с пушката е стрелял само подс.З. К., че не е удряла никого и причината за стрелбата по лекия автомобил. При така установената от ценените от настоящия въззивен състав доказателства и изложена по-горе фактическа обстановка, съдът взе предвид и частично обясненията на подсъдимите, преценявайки същите не само като източник на доказателства, а и като средство за защита, поради следните причини: Пред първата инстанция, по НОХД №24/2018год. по описа на МОС подсъдимият Ш. е дал частични обяснения относно това, че е бил нанесен побой върху тях, в резултат на което са потърсили медицинска помощ и пред болничното заведение отново е имало инцидент със семейството на пострадалите. Основно обясненията на подс.Ш. са във връзка със събития следващи периода на повдигнатото обвинение и основно представляват разбор на свидетелските показания, със съмнение кога и кой е докарал трупа на Р. П. в болничното заведение. Подс.К. изрично е заявил и при приключване на съдебното следствие, че не желае да дава обяснения. Впоследствие, във въззивното производство, двамата подсъдими са пожелали и са дали частични обяснения. Съдът кредитира обясненията на подс. З. К., дадени в съдебно заседание на 24.02.2023год. по НОХД №840/21 год. по описа на САС и приобщените такива чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, във вр. ал.1, т.4 НПК и намиращи се на л.598, т.5 ДП в производството по НОХД №24/18 по описа на МОС /л. 451/, с изключение на обяснението, че когато е стрелял пред краката на пострадалия св. В. П., а същият придвижвайки се срещу него е влязъл в обсега на сачмите, в резултат на което е получил нараняването. Съдът не дава вяра и на обясненията му и в частта относно отричането на това баща му – подс. А. Ш., да му е вземал пушката. Същите не се подкрепят от свидетелските показания, поради което съдът възприема същите като средство за защита както по отношение на този подсъдим, така и като стремеж за оневиняване по отношение на подс. А. Ш. - негов баща. По А.логичен начин, въззивният съдебен състав се отнесе и към обясненията на подс.А. Ш.. Въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд по НОХД №24/18 по описа на МОС /л.452/, е отразил в протокола за съдебно заседание, че е прочел на основание чл.279, ал.2, във вр. ал.1, т.4 от НПК обясненията на подс. А. Ш., дадени в ДП, л.515, л.516, л.613 и л.643, т.5. При извършената служебна проверка, въззивната инстанция установи, че на л.515- 516 се съдържат показания на св. С. Г., а обясненията на подс. Ш. са на л. 615 и 616, т.5 от ДП, но същите касаят обективиране на действия по запознаване с ДМЕ труп, ФХЕ и дактилоскопна такава. Въззивната инстанция не кредитира частта на обясненията му, намиращи се на л. 613, т.5 от ДП, относно твърдението, че не е стрелял с оръжието, а оттук и че не е осъществил деянието, повдигнато му като обвинение. Тези обяснения, са в противоречие с остА.лите доказателства по делото, последните ценени в тяхната съвкупност, по отношение на които е изложен подробен разбор в мотивите на настоящото решение. Събраните по делото гласни доказателства, могат да бъдат обособени в три основни групи. Първата група свидетели са св.Д. П., св.В. П., св.А. П., св.Д. И., св.И. П., св.Б. П. и това са тези, които са от семейството на починалия Р. П.. Посочените свидетели не си противоречат относно наличието на конфликт между двете фамилии – тази на подсъдимите и тази на частните обвинители. При направения разбор на показанията на посочените свидетели, съдът констатира следното: Св.Д.П. видяла, че подс.К. стреля по сина й В., след което подс.Ш. му издърпал пушката от ръцете, влязъл с няколко крачки през падналата мрежата на двора и насочвайки се към излизащия на вратата на къщата пострадал Р., стрелял по него. Свидетелката е била близо до подс.Ш. и се опитвала да го възпре с думи, когато получила удар по главата. По – късно разбрала от снаха си – св.Д. И., че е била ударена от съпругата на подс.Ш. и майка на подс.К. – св.Г. Ш.. Подс.Ш. стрелял и по колата, където бил св.А. П., където искал да качи пострадалия Р. П., за да го закара до болницата. В това начинание му помогнал св.М. Л.. Посочените показания са били дадени в съдебно заседание по НОХД №24/2018год. по описа на ОС-Монтана. На основание чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, без съгласието на защитата на подс. К., със съгласието на другите страни /л.133, том 1 НОХД 24/18 МОС/, са били приобщени, чрез прочитането им, дадените на стр. 534, том 5 ДП показания от посочената свидетелка – когато излязла по повод суматохата, а и снаха й Д. я е събудила, видяла, че Б. лежи на земята, а А. и З. го биели. А. държал пушка в ръката си. Всичките били на входа на двора им. Паднала, тъй като Г. Ш. я ударила по главата и когато се свестила си тръгнала към къщата, когато малкият й син Б. и казал, че Р. умира, както и тези намиращи се на стр.167 по НОХД 50/15 на МОС - снаха й я събудила, навън на пътя било цялото семейство Ш.и, които биели Б., подс.З. К. стрелял по св.В. П. и св.Б. П., след което А. издърпал пушката от З. и стрелял по пострадалия й син Р. П.. Свидетелката е уточнила, че от съседи е разбрала, че подс.З. К. е стрелял по св.В. П., а сестрата на подс.З. К. застА.ла пред него, за да му попречи да възпроизведе втори изстрел по пострадалия В. П.. Св. В. П. също потвърждава за свада пред дома на св.С. Г., в която участвал и подс.З. К., брат му – св.Б. П. и съседът им св.С. Г.. Според свидетеля, брат му Б. П. последвал подс.З. К., но бил пресрещнат от подсъдимите и св.Г. Ш.. Именно подс.З. К. стрелял от голямо разстояние по св.Б. П. и го ранил. Посочените обстоятелства са му били преразказани от св.Б. П.. Св.В. П. само е чул изстрелите, взел е дърво, излязъл от тяхната порта на двора и се отправил към двора на комшията св.С. Г.. Там е видял, че подс.А. Ш. и св.Б. П. се бият вътре в двора на съседа – св.С. Г.. Свидетелят хвърлил дървото, когато бил на разстояние 4-5 метра от биещите се, при което св.Г. Ш. се отместила, а подс.З. К. насочил срещу него пушката и стрелял. Свидетелят бил на улицата, пред дома на св.С. Г., отстрани. Патронът за втория изстрел бил подаден на подс.З. К. от св.Г. Ш.. Свидетелят си закрил лицето и се извърнал странично. Притичалата се сестра на подс.З. К. – А., попречила на подс.К. да стреля втори път по него. Използвайки ситуацията, св.Б. П. избягал към дома си, а подс.Ш. излязъл от двора на св.С. Г., издърпал пушката от ръцете на подс.З. К. и тръгнал към къщата на сем. П.. В този момент св.Б. П. се развикал никой да не излиза от къщата, като се скрил отстрани на къщите. В този момент е излязла майка му – св.Д. П., която се намесила в свадата. Малко по-късно пострадалият Р. П. отваря вратата, като в този момент подс.Ш. стреля по него. Подсъдимите си тръгват заедно със св.Г. Ш.. Св.А. П. и св.М. Л. се опитват да му помогнат /на св.В. П./ и го внасят в къщата. Св.А. П. е искал да сложат пострадалия Р. П. в колата и да го закарат в болница. В момента, в който се е опитвал да запали автомобила, е стреляно още веднъж. След разпита на свидетеля в съдебно заседание /от НОХД 24/18 на МОС/, на основание чл.281, ал.4 във вр. ал.1 от НПК са били приобщени чрез прочитането им, показанията, намиращи се на стр. 181 по НОХД 50/15 на МОС, които съвпадат с изложеното в съдебно заседание. При цялостната оценка на показанията на свидетеля, съдът не взе предвид прочетените такива със съгласие на страните, намиращи се на стр. 502, том 5 ДП, тъй като свидетелят не ги поддържа в съдебно заседание и излага съображенията си за това. За прецизност следва да се отбележи, че в том 5 от ДП не се съдържа страница 502, при констатирА.та единна номерация на страниците на всички томове от досъдебното производство /ДП/, същата се намира в том 4 от ДП и на нея е препис от протокола за разпит на св.В. П.. За сбиването между подсъдимия Ш. и св.Б. П., свидетелства и А. П.. Посоченият свидетел е категоричен, че подс.А. Ш. се биел с Б., като го налагал с тояга, а Б. също държал дърво, но бил паднал на земята. Свидетелят е видял, че там е и подс.З. К., който стрелял, но не и къде стреля. Впоследствие, на св.Б. П. било разказано от пострадалия В. П., че подс.К. е стрелял по него, пред двора на св.С. Г.. В близост била и майка му – св.Д. П., която викала да спрат боя, но съпругата на подс.Ш. – св.Г. Ш. я е ударила по главата. Свидетелят си е бил в двора им, когато подс.А. Ш. влязъл в двора и от разстояние стрелял по брат му – пострадалия Р.. Последният само успял да отвори вратата и да се покаже на прага, когато бил прострелян. Свидетелят признава, че до този момент се е хвърлял с камъни и с каквото му падне в посока на подсъдимите. След като подс.А. Ш. излязъл от двора, свидетелят се е показал иззад къщата, където се бил скрил при стрелбата от подс.Ш., и влязъл в къщата. Впоследствие именно той запалил колата, за да откарат до болницата Р., когато подс.Ш. се върнал обратно и стрелял по колата, в която бил и той. Пострадалият Р. П. бил качен в автомобила и заедно с него, св.Б. П. и чичо им – св.М. Л.. Когато тази група пристигнала в болницата, там вече били пострадалият В. П. и майка им – св.Д. П.. Прочетените в съдебно заседание на л.146 от НОХД №24/18 МОС, без съгласието на защитата на подс. К. и дадени на стр.532, том 5 ДП, се поддържат от свидетеля и припокриват в общи линии заявеното от него при разпита му в съдебното заседание. По отношение на прочетените показания, дадени на стр.185, НОХД №50/2018 МОС /видял как подс.З. К. стрелял по свидетелите В. и Б. П., а подс.А. Ш. по Р., свидетелят поддържа, че е възприел пострадалия В. П. до З. К., чул изстрел, но едва впоследствие разбрал, че и В. е прострелян, а за случилото се в този момент му е било разказано. Св.Д. И., свидетелства дори и за един по – ранен момент, предхождащ конфликта между двете семейства на въпросната дата. Според свидетелката, св.С. Г. въпросната вечер търсил по телефона мъжа й – св.Б. П., както и свидетелите В. П. и А. П.. Св.Б. П. се присъединил към компанията на С.. Свидетелката чула врявата и видяла, че мъжът й и С. се дърпали и спорели нещо в двора, пред къщата на С.. Прибрала се, за да извика свекървата си – св.Д. П., когато чула изстрели. Пострадалият Р. П. към този момент бил в къщата и спял, а когато се опитал да излезе, бил прострелян от подс.А. Ш., който бил вътре в техния двор. Свекърва й – св.Д. П., била ударена от св.Г. Ш.. Св. И. се обадила от телефона на М. – племенник на свекър й М. П.. Именно свидетелите А. П. и М. Л. качили пострадалия Р. П. в лекия автомобил, който бил паркиран в двора им. Тогава подс.Ш. се върнал и стрелял по колата, с намиращите се вътре хора. По отношение на прочетените й показания в съдебното заседание /НОХД 24/18 МОС – л.151/, със съгласието на страните и дадени на л.486, том 4 ДП, свидетелката е заявила, че не ги поддържа в частта относно последователността на изстрелите – първо в колата и после по пострадалия Р. П.. Като основание за това е заявила, че е стА.ло объркване, във връзка с пораженията по автомобила преди изстрела по Р. П. /показанията на св.Б. К./. Свидетелката при разпита си от съда е уточнила, че не е видяла кой стреля по пострадалия В. П., но така е решила, тъй като видяла, че подс.А. Ш. носи пушката при влизането в двора им. В посоченото съдебно заседание, са били приобщени и показанията на свидетелката, дадени на стр.188, НОХД 50/15год. МОС и в които също е посочила как подс.Ш. е прострелял Р., като подсъдимият е бил вътре в двора. По отношение на показанията на св.И. П. /стр.157, НОХД №24/18год/ - съпруга на пострадалия В. П., съдът констатира противоречие относно това, че първоначално подс.А. Ш. е носел пушката, именно той е стрелял във въздуха, после е стрелял по Р., последвали са изстрели и по В. от подс. К., който издърпал пушката от ръцете на баща си и накрая подс.Ш. стрелял по св.А. П., който бил в автомобила. Съдът не кредитира показанията на посочената свидетелка във връзка с поредността на изстрелите, тъй като не се подкрепят от остА.лите доказателства по делото, а прочетените в съдебно заседание показания, дадени на стр.191 НОХД №50/15год. на МОС, сочат че свидетелката П. е видяла изстрела от подс.К. по св.В. П., впоследствие оръжието било издърпано от ръцете му от подс. Ш., който влиза в двора им и стреля по показалия се на вратата Р. П. и впоследствие се връща и стреля отново по автомобила на двора, където бил св.А. П.. В този смисъл са и показанията на свидетелката, дадени на стр.530, том 5 ДП, в които свидетелката е заявила че подс.А. Ш. бил вътре в двора им, на две – три крачки от мрежата и на около 10-15 крачки от Р./около 5-6 метра/ и които свидетелката ги поддържа. По отношение на отразеното, че са прочетени и приобщени показанията на свидетелката и дадени на стр.477, том 4 ДП, които се поддържат от същата, съдът констатира, че на посочената страница се намират показанията на св.А. П., липсват такива по отношение на свидетелката, за да бъдат обсъждани. По отношение на показанията на св.Б. П.: Свидетелят в съдебно заседание по НОХД 24/2018год. на ОС-Монтана /л.156/, заявил, че след свадата пред дома на св.С. Г. тръгнал към дома на подсъдимите, за да търси отговор защо подс.З. К. се държи така с него, когато срещу него, по пътя, вървели подсъдимите и се стреляло. Свидетелят побягнал към дома си, но бил ранен в крака. Опитал се да вземе нещо, за да се защити, когато излязла майка му – св.Д. П.. Подс.З. К. е стрелял по брат му В. от 4-5 метра. В този момент подс.А. Ш. е взел пушката от сина си. Св.Б. П., минавайки покрай ранения си брат В., се опитал да се прибере в къщи и видял, че подс.Ш. излиза от двора им с пушка, заявявайки на съпругата си – св.Г. Ш. и сина си – подс.З. К. да се прибират. Св.А. П. запалил автомобила и се върнал да качи пострадалия Р., за да го закара в болница, подпомаган от братовчед им – св. М. Л.. Св.Б. П. също бил качен в колата и закаран в Бърза помощ. Свидетелят потвърждава казаното от св.А. П., че докато подс.А. Ш. го биел, то А. П. се хвърлял с камъни от двора. В подкрепа на това са и приобщените чрез прочитането им показанията му, дадени на стр.523, т.5 ДП. Във връзка стрелбата по него, са и прочетените показания, намиращи се на стр.493, том 4 от ДП и прочетените такива, намиращи се на стр.194 от НОХД 50/15 МОС. Посочените свидетели не си противоречат, взаимно се допълват, в частта на показанията, в която въззивният съд им е дал вяра и ги е кредитирал, тъй като всеки един от тях излага обстоятелствата на който е стА.л свидетел, в съответната последователност във времето и обстоятелствата, при които е възприел случващото се. Втората група са свидетелите, които не са били преки очевидци на случилото се и това са: С. Ш., С. М., Е. Ц., С. Г., Ц. А., Б. К., Д. Ш. К., Н. К., О. Д., М. К., Л. К., Н. А. Ш., В. П., С. П., Н. Б., Н. П., Г. А. Г., Р. Р., В. М., М. Г.. Посочените лица свидетелстват за следното: Св.С. Ш. и сестра на св.М. П., установява, че до 21 часа вечерта пострадалият Р. П. /К./ бил в тях и гледал телевизия. За стА.лото по-късно вечерта разбрала от сестра си, която живеела близо до пострадалите. Когато отишла в къщата на частните обвинители, там нямало никой от пострадалите. Видяла само св.С. М., св.Н. К. и жената на последния - св.Д. Ш. К.. Св.С. М., която живеела през две къщи от подсъдимите, чула гърмежи и излязла навън. Видяла, че минават подсъдимите и св.Г. Ш., впоследствие видяла пристигането на линейката и едва тогава отишла към дома на пострадалите, където св.Д. К.а била окървавена, а пострадалият В. П. бил вече в количката на линейката. Свидетелката не е видяла дали има пушка у някой от подсъдимите, но според нея А. носел „нещо“. Св.Е. Ц., живеещ в съседство на подсъдимите, чул шум, отворил прозореца и видял подс.З. К. и сестра му – А. да се карат и дърпат пушка. Свидетелят е видял, че З. /подс.З. К./ е произвел един изстрел успоредно на улицата „Юрий Гагарин“ /на която се намирал/, в посока на ул.“Мир“ и още един в посока ул.“Коста Арсениев“ /Г- образно кръстовище на ул.“Мир“ и ул.“Юрий Гагарин“/. Приближавайки кръстовището, видял св.Ц. А., която му казала, че „Г.“ /семейството на пострадалите/ и подс.А. Ш. се биели. Чул още един изстрел и изохкване, с думите „Ох, кракът ми“. Върнал се и срещнал съседа си - св.Н. К.. След около 2-3 минути, видял по улицата подс.З. К. с патрондаш и пушка, сестра му, а след тях подс.А. Ш. и съпругата му - св.Г. Ш.. Прочетените, без съгласие, на основание чл.281, ал.4 НПК и дадени на л.540, т.5 ДП 96/14 на РУ МВР Лом допълват заявеното от свидетеля в съдебно заседание и конкретизират, че се касае за чути 5-6 броя изстрели. Свидетелят не е видял на отиване към дома на пострадалите подс.А. Ш. и съпругата му. Видял ги е, когато всички са се прибирали, като подс.З. К. е носел пушката и патрондаша, а подс.А. Ш. се е подпирал на дърво и бил хвА.т под ръка от съпругата си – св.Г. Ш.. Свидетелят е заявил, че ги поддържа, а самите те не си противоречат с казаното в съдебно заседание. Св.С. Г. в съдебно заседание на 18.10.2018год. /л..235, т.1 НОХД №24/2018год./, е заявил, че не си спомня за случилото се, поради което и на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК, са прочетени дадените обяснения пред съда на 21.02.2014год. - том 5, л.514 ДП. При направената служебна проверка, въззивната инстанция констатира, че се касае за посочената в протокола страница, но том 4 от ДП. Следва да се отбележи, че номерацията на листовете е единна за всички томове от ДП и стр.514 от ДП се намира в том 4, поради което и прие, че тези показания подлежат на преценка наред с остА.лия доказателствен материал. Прочетените показания, са се поддържали от свидетеля, който разказва за събирането в тях, на ул.“•••“ 7 и спречкването със З., за това че св.Б. П. се е биел с подс.А. Ш., връщането на подс. З. К., който стрелял във въздуха и не на последно място, идването на мястото на инцидента на пострадалия В. П. и св.А. П. /Б./. Свидетелят е видял, че се хвърлят камъни и буркани от двора на пострадалите, но не и кой ги хвърля. Свидетелят бил прибран от чичо си – св.Б. Г. К. и леля си в техния дом, намиращ се през три къщи от неговата. Според показанията дадени на л. 224 от НОХД №50/15 год. и също приобщени чрез прочитането им, свидетелят не е видял подс.А. Ш. да стреля, но не е имал и видимост към мястото на инцидента, тъй като е бил в дома на вуйчо си и вече само е чувал гърмежи. Св.Ц. А. е дала показания в съдебно заседание на 18.10.2018год. /л.238 НОХД №24/2018год./, че е била една от гостенките у дома на св.С. Г. и е присъствала на спречкванията в този момент между С. и Б., З. и Б.. Когато си е тръгнала, срещнала подс.А. Ш. с дърво, следван от съпругата и дъщеря си, на които казала, че „Г.“ се закачат. Св.Б. П. викал на помощ братята си, но първоначално само пострадалият В. П. се отзовал. Показанията на свидетелката, които са били дадени на л. 490, т.4 ДП, прочетени без съгласие от стрА. на подсъдимите и в които свидетелската потвърждава вече заявеното в съдебно заседание, че св.С. Г. е бил прибран от чичо му и леля му. С така приобщените показания се установява, че от дома си излязъл и св.А. П. /Б./ и Р. П. /К./. Именно в последната им част, свидетелката в съдебно заседание е заявила, че Р. не е бил първоначално навън, което въззивният съд приема за достоверно доколкото и посочените от първата група свидетели не твърдят такова нещо, а и подсъдимите в обясненията си не излагат факти относно това да са видели в момент, предхождащ прострелването на Р. П., същият да се е намирал навън. В приобщените показания, дадени на л.544, т.5 от ДП с дата 19.03.2014год. по реда на чл.281, ал.4 от НПК, свидетелката е посочила както вече изложеното, така и че видяла Б. П. да удря А. с дърво /имало е сбиване между двамата/, както и В. излиза с дърво. Св.Б. К. в съдебно заседание на 18.10.2018год. /л.239 НОХД №24/2018год./, в синхрон с казаното от св.Ц. А. и св.С. Г., е дал показания, че е излязъл от дома си и е прибрал С. Г. „Б.“. Видял е и З. да стреля по вА. и че е счупил стъклото, което е било възприето и от св.Д. И.. Приобщените показания, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 от НПК и дадени на л.507, т.4 ДП, където свидетелят е заявил, че не е видял някой да стреля, са били поддържани от свидетеля, с уточнението че не е видял да се стреля по някого. Св.Д. Ш. К. /л.240, НОХД №24/18год., с.з.18.10.2018год./ е заявила, че е било доста отдавна, имала заболявания и че желае да й бъдат прочетени вече дадените до момента показания. Показанията й, дадени на л.508, т.4 от ДП, са били четени без съгласие от страните, като същите се поддържат от свидетелката и основно припокриват казаното от съпруга й - св.Б. К.. Св.Н. К. в съдебно заседание на 19.10.2018год. /л.241 НОХД №24/18/ е дал показания, че е чул нещо като гърмежи от пиратки и видял огън от пушка откъм двора на пострадалите. Неговите показания, дадени на л.520, т.4 ДП, са били прочетени без съгласието на подсъдимите. В същите свидетелят е уточнил, че освен чутите изстрели и видения пламък, чул фразата „Кракът ми, кракът ми“, за която свидетелства и Е. Ц.. Свидетелят отишъл до завоя на улицата и след няколко минути видял идващите от улицата на „Г.“ – подс. А. Ш., св.Г. Ш. и подс.З. К.. Последният носел пушка, а А. и Г. - дървета. Според св.О. Д. /съдебно заседание на 18.10.2018год. – л. 241 НОХД №24/18/ по улицата вървели подсъдимите и св.Г. Ш., като пушката била в З., а в Г. имало голямо дърво. В прочетените без съгласие и дадени на л. 522, т.4 от ДП показания, свидетелката в общи линии е казала същото. Св.М. К. /с.з. 19.10.2018год. НОХД №24/18, - л.242/ също е чул изстрели, но видял само падналия на земята св.В. П., ранен в крака. С баща му – св.Л. В. К., го внесли у дома му. Там свидетелят видял пострадалия Р. П., лежащ на земята, до вратата. Двамата с баща му, минали покрай него и внесли В. вътре в къщата. Свидетелят предложил на св. А. П. да качат Р. в автомобила, за да го закарат в болницата, тъй като линейката се бавила. Свидетелят е видял, че вътре в колата имало капси, счупени стъкла, което е в синхрон с показанията на св.орис К. и св.Д. И.. В приобщените без съгласие и дадени на л.560, т.5 от ДП показания, свидетелят е заявил безспорното обстоятелство, че в колата били той, св.А. П., пострадалият Р. П. и св.Б. П.. Свидетелят е разбрал от В. от кого е бил прострелян – подс.А. Ш.. Последното не се подкрепя от остА.лите доказателства по делото, включително и от самия пострадал В. К. и от подсъдимите, поради което съдът не дава вяра на показанията в тази им част. Св.Л. К., баща на св.М. К., при разпита си в съдебно заседание на 19.10.2018год. /НОХД №24/18, - л.243/ е дал показания, че е възприел св.Д. П. и св.Б. П. на земята, като подс.А. Ш. биел Б. с пушката, а синът му – подс.З. К. и жена му – св.Г. Ш., го биели с тояги. При видяното, свидетелят Л. К. се върнал да извика сина си и тогава само чул изстрели. Впоследствие видял и падналия В., на когото помогнали да се прибере в къщата, а до самият праг, вътре в къщата, в стаята лежал простреляния Р.. Заявеното в съдебно заседание се припокрива с прочетените по реда на чл.281, ал.4 от НПК и дадени на л.561, т.5 ДП показания. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля в частта им относно това, че подс.Ш. държал в ръцете си пушка, с която биел падналия на земята св.Б. П., докато подс.З. К. бил с дърво в ръцете си и също биел св.Б. П.. Във връзка с това по делото не бяха събрани други доказателства, които да подкрепят посочените показания, поради което и предвид състоянието, при които свидетелят се е показал от дома си - бил много зле, с високи показатели на кръвното налягане и полусънното състояние, не кредитира същите. Св.Н. А. Ш. в съдебно заседание на 19.10.2018год. /НОХД№24/2018год. – л.244/ е дала показания, че си е тръгнала си по-рано от дома на св. С. Г., когато чула изстрели и се върнала. По пътя си срещнала А., З., А. и Г.. Поради тъмнината, свидетелката не видяла дали носят нещо. След срещата с подсъдимите, видяла падналия В.. Четените без съгласие и дадени на л.542, т.5 ДП показания, не се поддържат от свидетелката, която е заявила в съдебно заседание, че не е видяла побоя, както и че е имало опит от стрА. на подс.З. К. да я манипулира, с разиграване на разпит пред прокурор. Предвид изявлението на свидетелката, както и остА.лите свидетели не говорят за нейното присъствие в този момент, въззивният съд не дава вяра на прочетените показания, в посочената им част. Св.В. П. /съдебно заседание на 28.11.2018год. НОХД №24/18 – л.288/ е лицето тръгнало към дома на подс.З. К., за да занесе лаптопа и споделила с родителите му, че З. има проблем. Същата била с Н.. По пътя срещнала пострадалия В. П. с Н., на които също казала за стА.лия бой пред дома на св. С. Г.. Относно показанията й, дадени на чл. 492, т.4 от ДП, свидетелката е заявила, че същите в частта относно появата на пострадалия Р. П. /К./ не ги поддържа, тъй като не го е виждала въпросната вечер. Според свидетелката, е объркала имената, тъй като имала предвид по-малкия брат на В., на когото не знае името. Във връзка с даденото разяснение от свидетелката в съдебно заседание и с оглед остА.лите доказателства по делото, включително и тези на св.А. П. /“Б.“/, настоящият съдебен състав не кредитира същите относно това обстоятелство. Прочетени са били, на основание чл.281, ал.1 от НПК показанията й, дадени на л.227-228 НОХД№50/15 на МОС и отнасящи се до възникналия бой между подс.З. К., св.Б. П. и св.С. Г. /“Б.“/, което обстоятелство не се оспорва от страните. Св.С. П. в показанията си в съдебно заседание на 28.11.2018год. /л.250, НОХД №24/18год. на МОС/ и приобщените, чрез прочитането на основание чл.281, ал. 4 от НПК и дадени на л.562, т.5 ДП, установява един последващ момент на пристигането на пострадалите в болницата и стА.лото там сбиване. Св.Н. Б. /л.251, НОХД №24/18год. съдебно заседание на 28.11.2018год./ е видяла падналия В. /св. В. П./, както и че брат му – св. А. П. „Б.“ и племенника му – св. М. К. му помогнали. Когато вече посетила дома на пострадалите, свидетелката видяла вътре в помещението и лежащия на пода Р. П.. Според св.Н. П. /л.365, НОХД №24/18 –с.з. 26.03.2019год./. Б. /св.Б. П./ се заяждал на сбирката у дома на св.С. Г., а навън е стА.ла разправия между него и подс.З. К.. Свидетелката си тръгнала оттам с В. и Ц. като срещнали св.В. П. и Н.. Прочетените показания по реда на чл.281, ал.4 от НПК и дадени на л.491, т.4 ДП и на основание чл.281, ал.1 от НПК и дадени по НОХД №50/15 /л.317/ подкрепят казаното от свидетелката в съдебно заседание и се поддържат от нея. Св.Г. А. Г. /л.396, НОХД №24/18год. на МОС съдебно заседание на 11.04.2019год./ е брат на св.С. Г. /“Б.“/. Същият си е бил в къщи, когато чул викове, крясъци, имало изстрели, но не може да каже кой е стрелял. На мястото били и двамата подсъдими. На улицата видял св.Б. П. и св.Д. П., както и че е пострадал св.В. П., а после леля му и чичо му /св.Д. Ш. К. и св.Б. Г. К./ и са ги прибрали вътре, в тяхната къща. А.логични са и показанията дадени по ДП в протокол за разпит от 16.06.2014год. /л.554, т.5/, прочетени по реда на чл. 281, ал.5 от НПК от първоинстанционния съд. Във връзка с отразеното в протокола от МОС при разпита на свидетеля за прочитането и на показанията му, дадени пред съда по НОХД №50/15 – л.58, съдът констатира, че липсва такъв. Св.Р. Р. /л.444 НОХД №24/18 съдебно заседание на 23.05.2019год./ е братовчед на бащата на подс. А. Ш.. При разпита си в съдебно заседание е заявил, че не си спомня случилото се. Това е послужило да бъдат четени дадените показания по НОХД №50/15 год. на ОС – на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК и дадени в съдебно заседание на 25.11.2016год. /л.152/. В същите свидетелят е заявил, че не е излязъл навън веднага, а впоследствие е видял подс.З. К. с пушка в ръка, а подс.А. Ш. бил воден от съпругата /св.Г. Ш./ и дъщеря си. Подс.З. К. е споделил, че е стрелял и бил паникьосан, но без повече подробности. Св.В. М. /л.445 НОХД №24/18 по описа на МОС/ пък е бил поемно лице при извършване на огледа, при който е била намерена и иззета процесната пушка. Същата е намерена на втория етаж на сградата, с помощта на стълба от пожарната, ведно с патрондаш с патрони. Свидетелят потвърждава подписа си върху протокола за оглед намиращ се на л.29-30, т.1 ДП. Мястото на намиране на въпросното веществено доказателство съвпада с мястото, посочено от подс.К., за което твърди, че е скрил оръжието с патроните след инцидента и прибирайки се към дома си. А.логични са и показанията на св.М. Г. /л.446, НОХД №24/18 по описа на МОС/, който е другото поемно лице във връзка с огледа и изземването на оръжието. В показанията си, свидетелят също сочи, че пушката е била намерена и иззета при огледа на изоставена сграда на втория етаж. Във връзка с представени във въззивното производство жалба вх. №227/17.02.2016год. от Б. Г. К., жалба вх.№228/17.02.2016год. от К. Ш. Ф. и жалба вх. №229/17.02.2016год. от Г. А. Г., всичките по описа на Районна прокуратура – Лом, въззивният съд е допуснал преразпит на посочените свидетели във връзка с обстоятелствата изложени в жалбите – оказан натиск от стрА. на семейството на пострадалите да свидетелстват в тяхна полза. В показанията си пред настоящия съдебен състав /л.213 и л.214 от ВНОХД №840/21год./ в съдебно заседание на 10.06.2022год., св.Г. и св.Ф. са заявили, че не им е бил оказван натиск да лъжесвидетелстват, а по отношение на жалбата св.Г. заявява, че подписът е негов, но не знае къде и как се е появила тази жалба, както и че написаното в нея не отговаря на истината. Св.Ф. от своя стрА. също потвърждава подписа, положен под въпросната жалба, но заявява, че изложеното в нея не отговаря на истината, а мотивите за написването й са били съвсем други. При така заявеното от свидетелите, въззивният състав не намира причина да не кредитира техните показания във връзка възприетата фактическа обстановка. Третата група гласни доказателства са свидетелските показания на св.Г. Ш. и обясненията на подсъдимите. По отношение на св.Г. Ш. пред първата инстанция по НОХД № 24/2018год. по описа на МОС /л.453 НОХД №24/18год., т.2/, на е бил провеждан разпит, а в съдебно заседание на 23.05.2019год., на основание чл. 281, ал.1, т.4, предл.1 от НПК са били прочетени показанията й, дадени пред друг състав на МОС по НОХД № 50/2015год. /стр.320/. В съдебно заседание на 03.02.2023год., пред въззивната инстанция /ВНОХД №840/21год, л.476, т.2/ свидетелката е заявила, че две момичета са пристигнали в дома им на инкриминирА.та дата и са казали, че е стА.ла разправия между сина им З. и св.Б. П., която прераснала в бой. Заедно със съпруга си – подс. А. Ш., тръгнали в посока на дома на частните обвинители, като синът й – подс.З. К., и дъщеря й били вече там. Подс.З. К. държал пушката. Св.Б. П. се сбил с мъжа й – подс.А. Ш., а пострадалият св.В. П. излязъл от комшиите, с дърво към подс.Ш.. Подс.З. К. стрелял, като според свидетелката първият изстрел бил във въздуха, а после в краката на В.. В тази им част показанията на свидетелката се подкрепят и от остА.лите свидетелски показания, включително и обясненията на подс.К.. Твърденията на свидетелката, че пушката през цялото време била в ръцете на З., тъй като въпреки опитите им не са могли да му я вземат, не отговаря на казаното от свидетелите от първата група. Налице е и вътрешно противоречие в показанията й, дадени в различните фази на наказателния процес относно развилия се конфликт, което поставя под съмнение същите. От една стрА. свидетелката твърди, че при възникналия конфликт не се е намесвала с удари, не е имала дърво в ръцете си /разпита й пред въззивната инстанция, а от друга, че е взела от Б. /св.Б. П./ дървото и с него го блъснала, за да може съпругът й А. /подс.Ш./ да стане /показанията дадени в ДП л.498, т.4 и прочетени със съгласието на страните във въззивната инстанция, които показания свидетелката е заявила, че поддържа. Трета е версията на свидетелката в показанията дадени пред друг състав на МОС по НОХД №50/2015год. /л.321/, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК във въззивното производство, а именно, че била само до биещите се и след падането на съпруга й - подс. Ш., се опитала да го вдигне докато св. Б. П. продължавал да го бие. При преценка на нейните показания, съдът отчете обстоятелството, че същите касаят поведението както на нея, така и на съпруга и сина й, във връзка с повдигнатите обвинения, т.е. налице е заинтересованост от изхода на делото, при което и поради наличието на противоречие с остА.лите доказателства по делото, показанията й в посочената им част, не бяха кредитирани от настоящия съдебен състав. Подсъдимият З. К. пред първата инстанция /НОХД№24/18, л. 451/ се е възползвал от правото си да откаже да дава обяснения, което е послужило на съда на основание чл. 279, ал.2 във вр. ал.1, т.4 НПК да бъдат четени обясненията, дадени на стр.598, т.5 ДП в присъствието на адвокат. По отношение на посочените обяснения - съдът не ги кредитира в частта им относно твърдението, че само той е стрелял с пушката на инкриминирА.та дата, тъй като обясненията му са в противоречие със свидетелските показания, и с обективните находки във връзка с изстрелите. По отношение на прострелването на св.В. П., съдът не кредитира обясненията му и с оглед заключенията на СМЕ за пострадалия В. П. и наличието на свидетелските показания за положението на тялото на пострадалия, в момента на изстрела, със закриване на лицето и обръщане странично към стрелеца. На следващо място в посочените обяснения, подс. К. твърди и че е възпроизвел изстрели по празния автомобила в двора на пострадалите, като се целил в гумата и малко над нея. Заявеното от подсъдимия не отговаря на нанесените поражения на автомобила, ако се приеме, че само и единствено той е стрелял с пушката и само във визирания от него момент, както и от наличието на свидетелски показания за противното. При разпита си в съдебно заседание, подс. К. дава обяснения в детайли само и единствено във връзка с възникналия конфликт при сбирката в дома на св. С. Г., както и за това, че е взел пушката и е стрелял по паркирания автомобил в двора на пострадалите и по пострадалия В. П.. Уточнява, че изстрелите по минивА. са след изстрелите по св.В. П., за да вдигне шум и че не е имало хора там в този момент. При зададените конкретни въпроси във връзка с констатирани противоречия и празноти, подсъдимият е заявявал, че хронологично не си спомня нещата, опитвал се е да забрави този спомен. Предвид това, въззивният съд при изграждане на фактическата обстановка, прецени обясненията на подсъдимия на фона на остА.лите доказателства по делото и при констатираните противоречия в посочените им части относно кой и кога е стрелял с оръжието, прие същите като средство за защита. Подсъдимият А. Ш. в производството пред първата инстанция /л. 452 НОХД №24/18 на МОС/ се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Били са приобщени обясненията му, дадени в присъствие на защитник и намиращи се в ДП, том 5, стр.515 и 516, на стр.613, на стр.643 По отношение на прочетените обяснения на стр.515 и 516, въззивната инстанция констатира, че там се съдържат показания на св.С. Г.. Разпит на подсъдимия има на л. 615 и 616 в посочения том от ДП, но в посочените протоколи само са обективирани действията по запознаването му с ДМЕ на труп, ФХЕ и дактилоскопна такава. В обясненията си в протокола за разпит на л.613, т.5 от ДП, подсъдимият е заявил, че не се признава за виновен. Изложил е оскъдни обяснения във връзка с инкриминираното деяние, във връзка начина на озоваване пред дома на пострадалите, боя му със св.Б. П., намесата на св.Г. Ш. и стрелбата от сина му З. във въздуха и после в краката на приближаващия се св.В. П., при което последният бил ранен. Според подсъдимия, отблъсквайки атаката на св.Б. П., поискал от подс.К., съпругата си и дъщеря си да си ходят и по този начин бил преустановен инцидентът. Той самият бил подпомаган от съпругата си. Подсъдимият в посочените обяснения не излага факти и обстоятелства във връзка с това да е хващал пушката. В прочетените обяснения, дадени на л.643, т.5 от ДП, подсъдимият Ш. само е заявил, че не се признава за виновен. В съдебно заседание на 24.02.2023год. /л.498/ пред въззивната инстанция по ВНОХД №840/2021год., подс.Ш. отново разказва с подробности само и относно възникналото спречкване със св.Б. П., приближаващия се св.В. П. и прострелването му от подс.К., както и замерването от св.А. П. по тях с различни предмети. В действителност, тези обстоятелства, се потвърждават и от остА.лите свидетелски показания. В посочените обяснения подсъдимият признава че само се е опитал да избута пушката в посока нагоре, след прострелването на св.В. П. от подс.К.. Предвид изложеното и констатираните противоречия, въззивната инстанция не кредитира обясненията на подс. Ш., преценявайки ги на база всички доказателства по делото в частта, в която подс. Ш. е заявил, че не е стрелял с пушката, като отчете същите като средство за защита срещу повдигнатото обвинение. При така изложената фактическа обстановка, въззивната инстанция споделя правните изводи на окръжния съд във връзка с осъществяване на деянието по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 във вр. чл.115 от НК от стрА. на подс.А. Ш. по отношение на пострадалия Р. П. и по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 във вр. чл.115 във вр. чл.18, ал.1 и чл. 63, ал.2, т.1 от НК от стрА. на подс. З. К. по отношение на пострадалия В. П.. За подсъдимия А. Ш.: От обективна стрА.: Съдът прие за установено, че подс.А. Ш. на 12.02.2014год., около 02, 30 часа в гр.•••, обл. •••, на ул.“•••“, пред дом №7 умишлено е умъртвил Р. М. П. по начин опА. за живота на мнозина /посредством стрелба със самоделна ловна пушка 16 калибър/, като го е прострелял със сачми в областта на гръдния кош, с което му е причинил остра кръвозагуба с разкъсване на белия дроб, сърцето и черния дроб. Безспорно са установени датата и мястото на извършване. Доказателствата по делото са безпротиворечиви по отношение на това, че сблъсъкът между двете семейства е стА.л именно в ранните часове на 12.02.2014год., като пострадалият Р. М. П. е бил прострелян на входната врата на жилището на родителите си, в което живеел и той. В подкрепа на това са протоколите за оглед на местопроизшествие, медицинската документация, справката от тел. 112, свидетелските показания. Безспорно е и обстоятелството, че смъртта на Р. П. се дължи на огнестрелно нараняване в областта на гърдите, в резултат на което е получил остра кръвозагуба с разкъсване на белия дроб, сърцето и черния дроб. По отношение на лицето, което е простреляло пострадалия Р. П., въззивната инстанция приема от събраните и обсъдени по-горе доказателства, че това е именно подс. А. Ш.. След като е било прекратено сбиването между подс.Ш. и св Б. П. с намесата и на св.Г. Ш. и произведените изстрели от подс.К. първоначално във въздуха, а впоследствие и в посока на пострадалия В. П., подс.Ш. е взел пушката от ръцете на сина си /свидетелите Д. П., В. П., И. П./, отправил се е и е влязъл в двора на имот №7 /св.В. П., св.Ал.П., св.Д. И., св.И. П./. В този момент входната врата на къщата се отворила и на прага й застА.л пострадалият Р. П., по който подс.Ш. произвел изстрел на разстояние от около 5 – 6 метра /свидетелите Д. П., В. П., А. П., Д. И., И. П./. Излизането от двора на подс.Ш. с пушка в ръка било видяно впоследствие и от св.Б. П.. Приетото от фактическа стрА., че пострадалият Р. П. е бил прострелян на прага на входната врата на къщата се потвърждава както от показанията на посочените свидетели, така и от приетите заключения по изслушаните и обсъдени по-горе експертизи. Вещото лице А. А. по приетата балистична експертиза е направил експериментална стрелба от различни разстояния и е посочил съответните разсейвания на сачмите от патроните 1/ при стрелба с патрони 2-8метра, разсейване от 41-43см, 2/ при стрелба с патрони 2-10метра, разсейване от 45-48см, 3/ при стрелба с патрони 4-8метра, разсейване от 39-41см, 4/ при стрелба с патрони 4-10метра, разсейване от 43-45см. Видно от заключението на СМЕ на труп №13/2014год. /л.109, т.2 ДП/, по приетата експертиза в.л.И. Д. и направените съответните разяснения в съдебно заседание, по отношение на пострадалия Р. П. е налице сляпо огнестрелно нараняване от оръжие със сачми в областта на гръдния кош с множество входни ранички в долната му част, а видът и разположението на нараняванията и посоката на раневите кА.ли са такива, че отговарят да са получени от един изстрел от разстояние с огнестрелно оръжие със сачми, каквото е и ловната пушка, с посока от ляво на дясно, леко косо отгоре надолу и отпред назад /преценено при изправено положение на пострадалия/, т.е. при наличието на стъпала на входната врата на къщата, при излизането си навън, пострадалият Р. П. би се привел леко напред и при стрелба срещу него хоризонтално биха се получили така описаните раневи кА.ли - леко косо отгоре надолу. За подобно положение на тялото на пострадалия при прострелването му са и разясненията, направени при преразпита във въззивната инстанция на в.л. А. А. и П. П., /Прокотол №20/БАЛ151 от 11.09.2020год. по ВНОХД №1384/2019год. по описа на САС /л.298-302/ и възможността да са получени при изстрел със саморъчно изработената пушка 16 калибър, от дистанция не по – малко от три метра и не по – голяма от пет метра. За разлика от предходните експериментални стрелби във връзка с предходната експертиза, вещите лица вече са произвели експериментални изстрели на други дестинации – 3, 4 и 5 метра. На база получените резултати същите са дали отговор на относно дистанцията, от която е бил произведен инкриминираният изстрел. Вещите лица са се съобразили с динамиката в момента на провеждане на изстрела и получените наранявания, както и с наличната деформация на цевта на изследвА.та пушка. Последната, при дистанция от пет метра, води до отклонение на снопа сачми около 18 см. наляво и 17 см надолу и не може да се приеме описаните наранявания /входните раневи кА.ли/ да се дължат на това изкривяване. Така направената констатация е дала основание на вещите лица да приемат, че пострадалият в момента на изстрела, е бил леко приведен и ориентиран с ляво рамо към стрелящия. В тялото на пострадалия са попаднали по – голяма част от сачмите, като е възможно част от другите сачми, които не са попаднали в тялото на пострадалия да нанесат поражения на намиращи се в близост хора, зад и встрани. Вещите лица, въз основа на протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него снимков материал, са категорични че мястото няма изразени големи денивелация между улицата и двора, а при близко разстояние, от което е бил произведен изстрелът, от порядъка на метри 3-5 метра, денивелацията трябва също да е от порядъка на метри, за да се окаже разлика в характеристиката на нараняванията. Във връзка със спорния въпрос относно денивелацията на терена, където е стА.ло прострелването на пострадалия Р. П., е приета съдебно-техническа експертиза /л.199-209 ВНОХ №840/2021 на САС/. Според заключението на в.л. и. М., е налице наклон на двора надолу от входната врата на къщата до разстояние от 5 метра от нея и същият в размер на 9, 0%. В приетото допълнително заключение, вещото лице е изразило посочените проценти като разлика в надморската височина на улицата и къщата на пострадалите, с посочване на градуси, минути и секунди на получените ъгли. Същите са в порядъка от 13, 23, 08 /л.а. „Рено Еспейс“, паркирано в двора на пострадалите/. Видно от приложената схема, се касае за денивелация от мястото на лекия автомобил до най-високото стъпало на къщата в размер на 0, 35 метра. Съпоставено с обсъденото по-горе заключение по протокол №20/БАЛ151, мотивира съдът да приеме, че при близкото разстояние, от което е бил произведен изстрелът, от порядъка на 3-5 метра, денивелацията, която е в порядъка на 35 см, същата не се е отразила на характеристиката на нараняванията, за да се приеме различно положение на тялото на пострадалия и стрелеца. Според вещите лица П. П., С. М., Д. Г. и инж.Л. М., изготвили комплексната съдебна експертиза /Протокол №22/БАЛ-186 /л.365 – 380 от ВНОХД №840/21год. на САС/ и при двете положения на пострадалия /при прага на къщата и на 3 метра от прага/, стрелецът трябва да е позициониран в дворното място. Във вариант, че изстрелът е бил възпроизведен от улицата, то пострадалият Р. П. би следвало да се е намирал в близост до оградата, на не повече от пет метра от същата, което се опровергава от свидетелските показания, поради което и съдът не възприе този вариант на приетата експертиза. Във връзка с приетото от съда, че и подс.Ш. е държал пушката в ръцете си и е стрелял с нея, е и оставеният отпечатък от показалеца на дясна му ръка върху ложата й /следа №4/ и предмет на изследване на дактилоскопна експертиза, извършена от в.л. А. А., /Протокол №3/25.02.2014год./, както и от заключението на ФХЕ /Протокол №14/ФЗХ-201/ относно регистрираните в отривката на дясната му ръка четири капсулни микрочастици със състав олово, антимон и барий, съставна част на ловния патрон. Касае се за извършено прострелване със самоделно направено огнестрелно оръжие /пушка/, годна да възпроизведе изстрел, което не се и оспорва от страните. Налице е квалификацията на т.6 на чл.116, ал.1 от НК, а именно, че деянието е извършено по начин, опА. за живота на мнозина, тъй като се касае за изстрел с ловен патрон, съдържащ множество сачми, които при освобождаването им от патрона се разсейват и е възможно да попаднат в намиращи се в близост до мишената лица, чийто живот също е бил застрашен. От свидетелските показания на св.Д. И., се установява, че при показването на входната врата на къщата на пострадалия Р. П., тя е била непосредствено зад него заедно с малкият брат на пострадалия – Б.. При това разположение и при констатираното от вещите лица, съдът възприе, че е налице застрашаване на живота на повече от едно лице поради съществуващата опасност за намиращите се в близост до пострадалия хора. Изпълнителното деяние на убийството се състои в лишаването от живот или умъртвяването на друго лице. В резултат на действията на подсъдимия и в пряка причинно-следствена връзка с тях се намира смъртта на Р. П.. С оглед настъпването на противоправния резултат - смъртта на пострадалия, престъплението е довършено. От субективна стрА.: Подс.А. Ш. е осъществил деянието при пряк умисъл като форма на вината. Същият е взел пушката от ръцете на сина си, влязъл е в двора и в момента, в който пострадалият Р. П. се е показал на входната врата, от близко разстояние /от 3 до 5 метра/, се е прицелил в него и е произвел изстрел. Въз основа на така описаните действия на подсъдимия, съдът направи извода си, че е искал и целял настъпването на смъртта на пострадалия Р. П.. Съзнавал е и, че произвеждайки изстрел със самоделно направената пушка, поставя в опасност за живота и по отношение на намиращите се зад пострадалия лица, с оглед и на обстоятелството, че се касае за изстрел от ловно оръжие, снаряжено с ловен патрон. По отношение наведените доводи в жалбата, въззивната съдебна инстанция намира същите за неоснователни, поради следните причини: Във връзка с изложеното от фактическа стрА., неоснователни са направените оплаквания относно неизяснен механизъм на извършване на деянието, за което е привлечен за виновен подс. Ш. по чл.116, ал.1, т.6 от НК и оттук оспорваното авторството. Установено е, че подс. Ш. е взел оръжието от подс. К., влязъл е в двора на пострадалите и се е отправил към къщата. В момента, в който пострадалият Р. К. се е показал на входната врата, подс. Ш. е произвел изстрел и го е прострелял в областта на гърдите. Освен свидетелските показания за тези негови действия, са налице и заключения по приетите експертизи, обсъдени по – горе в тяхната съвкупност, които съдът ползва при направения си извод относно авторството на деянието. Не се установи недостоверност на свидетелските показания. Както бе отбелязано в настоящите мотиви, налице са три групи свидетели, по отношение на които въззивният съд е изложил изводи защо и по отношение на какво приема за достоверни показанията на свидетелите от първата група. Показанията на същите се допълват и от показанията на втората група свидетели. В противоречие с тях са единствено и само показанията на св. Г. Ш., при което съдът взе в предвид, че същата съответно е съпруга и майка на подсъдимите и остават изолирани от остА.лите доказателства по делото, поради което и не ги кредитира в посочените им части. По отношение обясненията на подсъдимите, съдът взе предвид, че се касае и за изразено средство на защита, по отношение на което внимателно и аргументирано, във връзка с изложеното по-горе, не ги кредитира в посочените им части. Набляга се и на допуснати съществени процесуални нарушения, които са неотстраними в настоящата фаза на процеса, развиваща се пред въззивната инстанция. На първо място се изтъква, че поемното лице Ц. В. Ц., разпитан в качеството си на свидетел в съдебно заседание на 21.12.2016год. /л.184/ пред ОС-Монтана, е дал показания, че не е присъствал на огледа на местопроизшествие. Следва да бъде отбелязано, че предмет на проверка по настоящото производство е развилото се производство по НОХД №24/2018год. по описа на ОС-Монтана, в чието производство не е бил разпитван като свидетел Ц. В. Ц., въз основа на което да бъдат обсъждани показанията му като източник на доказателства във връзка с конкретни действия, извършени при огледа на местопроизшествието. Същият е бил поемно лице при извършения оглед на местопроизшествие, което е положило подписа си за удостоверяване, че отразените в протокола следствени действия са били извършени в негово присъствие. Разпитът му като свидетел при първото разглеждане на делото от ОС-Монтана /НОХД №50/2015год./ не може да бъде приобщен към доказателствата по настоящото производство. Въпросният протокол за оглед на местопроизшествие от 12.02.2014год. и касаещ частен дом на ул. “Мир“ №7 /л.8-11, т.1 о ДП/, удостоверява извършените действия, отговарящи на разпоредбата на чл.155 от НПК. Във връзка с възражението, че първоинстанционният съд изцяло приема и гради фактическа обстановка в нарушение на забрА.та по чл. 281, ал.8 от НПК, върху показанията на свидетели, приобщени чрез прочитането им без съгласието на страните, въззивната инстанция констатира че свидетелите са били разпитани в съдебното производство и макар да е отразено прочитането на показанията им в цялост на дадените такива в ДП, то същите в по – голямата им част се покриват с вече заявеното преди това в съдебно заседание, т.е. налице е частично позоваване на тези показания от ДП и то във връзка с някой детайли, които с оглед изминалия период от време е разбираемо, че свидетелите не могат да си ги спомнят. По – горе в мотивите на настоящото решение, въззивната инстанция, която е и инстанция по същество, направи разбор на свидетелските показания, включително и прочетените такива от първоинстанционния съд по реда на чл. 281 от НПК. Във връзка с всеки един свидетел, въззивният съд е посочи кога, пред кого и какво е казал и по отношение на коя част от показанията на всеки един свидетел не дава вяра. За прецизност следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че прочитането на част от тях е стА.ло извън хипотезата на чл.281, ал.4 от НПК. Твърдението, че следите от барутни частици по ръката на подс. Ш. и оставения отпечатък от него на ложата на пушката могат да бъдат обяснени единствено и само с опита на подс. Ш. да отблъсне пушката от ръцете на подс. К., в каквато връзка са и обясненията на подсъдимия, не се подкрепя от показанията на свидетелите, на чиито показания въззивната инстанция даде вяра. Апелативен съд – София, проведе въззивно съдебно следствие, при което бяха събрани доказателства относно допуснати пропуски от стрА. на първоинстанционния съд с оглед предоставените й правомощия от закона, които не промениха крайния извод относно авторството на деянието от подс.Ш. по чл.116, ал.1, т.6 от НК. Не намира опора в установеното по делото, че подс.Ш. е осъществил деянието в хипотезата на неизбежна отбрА. по смисъла на чл.12 от НК. Това се опровергава от установеното по делото, а именно: След като подсъдимият е тръгнал към дома на пострадалите, попаднал на св. Б. П.. Последният е побягнал към дома си и по пътя бил прострелян от подс.К. в крака. След прострелването му възникнало сбиването между свидетеля и подс.Ш., с намеса и на св. Г. Ш., при което и двамата получили наранявания. Св.Б. П. бил вече на земята, въпреки че държал дърво в ръцете си, при което и след изстрелите от подс.К. и прострелването на пострадалия В. П., подс.Ш. взел пушката от ръцете на сина си и влязъл в двора на пострадалите. При така изложеното от фактическа стрА., съдът не стигна до извод, че подс.Ш. се е опитвал да защити близките си или себе си от непосредствено противоправно нападение по смисъла на чл.12 от НК и не е започнал сам каквото и да било нападение. Предвид това, не може да се приеме и наличие на квалификация на деянието на подс. Ш. по чл.119 от НК, изискваща превишаване пределите на неизбежната отбрА., каквато не би установена. Не е налице и квалификация по чл.118 от НК, тъй като не е установено състояние на силно раздразнение у подсъдимия Ш., което да е предизвикано от пострадалия Р. П. с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което да са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за него или неговите ближни. Във връзка с изложеното, съдът прие, че е отговорил и на повдигнатите възражения и доводи от стрА. на подс. Ш. в предоставеното му право на лична защита. По отношение на твърденията на подс.Ш., че наказателното производство е водено тенденциозно и в погрешна посока, а дадените заключения по съдебно-медицинските и комплексни експертизи от ДП са с „двояко“ значение, с цел да бъдат в синхрон с една част от свидетелските показания, въззивната инстанция е обсъдила гласните доказателства, дадените варианти по експертизите и е извършила преценка в тяхната съвкупност. Неоснователни са възраженията, че другата част от свидетелите, чийто показания според подсъдимия са напълно достоверни, но безпочвено не им е дадена необходимата вяра от съда, не си противоречат относно това, че той не е произвеждал изстрели с процесното оръжие. За такова обстоятелство, единствено и само са показанията на св.Г. Ш.. По отношение на показанията й, в тази им част, съдът не им дал вяра по изложените вече съображения. Съдът не намира за необходимо да коментира отново обясненията на подс.К. в тази им част. Предвид изложеното, съдът прие, че е отговорил и на повдигнатите възражения и доводи от стрА. на подс.Ш. в предоставеното му право на лична защита. Не на последно място подс. Ш. се обръща към настоящия въззивен състав внимателно да обсъди физико-химическата експертиза, както и че при отразеното за оставената от него дактилоскопна следа следва изводът, че е левичар, за да произведе изстрела, което обстоятелство не отговаря на истината. Във връзка с тези възражения, съдът намира, че намерената дактилоскопна следа, оставена от подсъдимия Ш. върху ложата на пушката, която е била обект на изследване по дактилоскопната експертиза, е оставена от показалеца на дясна ръка на подс. Ш., което доказва, че подсъдимият е имал контакт с посоченото веществено доказателство. С оглед обстоятелството, че оръжието е било в ръцете на подс.Ш. за период от време /от момента на отнемането му от ръцете на подс.К. до момента на стрелбата по пострадалия Р. П./, не се твърди, че тази дактилоскопна следа е оставена от подсъдимия именно в момента на произвеждане на изстрела по пострадалия Р. П., а оттук и необходимост от установяване дали подсъдимият може да стреля с лявата или дясната ръка, каквото възражение се прави. Със заключението на ФХЕ, се установява само в отривката на дясната ръка на подс.А. Ш. регистрирани четири капсулни микрочастици със състав олово, антимон и барий. Количеството на микрочастиците и липсата на такива върху лявата ръка на подс.Ш. е възможно да се дължат на различни и много причини, включително и от мястото и времето от където са били иззети съответните отривки. И тук следва да се отбележи, че съдът кредитира посоченото заключение отново и само във връзка с обстоятелството, че подс. Ш. е бил в съприкосновение с оръжието, като по отношение на произведения изстрел по пострадалия Р. П., съдът се позовава на съответните свидетелски показания, както и заключението на комплексната експертиза относно местонахождението на подсъдимия при възпроизвеждане на въпросния изстрел. Относно размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 17 години: Така определеният размер от окръжния съд почива на А.лиз както на смекчаващите - добрите характеристични данни – трудовата му и социалната му ангажираност, така и отегчаващите вината обстоятелства – наличието на минало осъждане. При съпоставката на тези определящи отговорността обстоятелства, въззивният съд взе предвид причините и условията способствали за извършване на деянието - влошените отношения със семейството на пострадалия Р. П., раздразнението от сбиването със св. Б. П., без същото да влияе на квалификацията на деянието, поради което намери, че е налице значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, като продължителният срок на наказателното производство от датата на деянието – 12.02.2014год. до настоящия момент, следва да се третира с особена тежест, поради което следва да се определи на подсъдимия Ш. наказание под минималния предвиден в закона размер, с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно 13 години „Лишаване от свобода“. Предвид това, присъдата следва да бъде изменена, с намаляване на размера на наложеното наказание от 17 години „Лишаване от свобода“ на 13 години „Лишаване от свобода“. Съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, изтърпяването на наказанието и при този размер следва да остане първоначално „строг“ режим, така както е определен в обжалвА.та присъда. Подс. Ш. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в периода от 15.02.2014год. до 18.05.2015год., и от 17.05.2017год. до 26.11.2021г. което време и съгласно чл.59, ал.1 от НК следва и е било приспаднато от определеното му наказание „лишаване от свобода“ от първоинстанционния съд. От срока на определеното наказание „Лишаване от свобода“ на осн. чл.59, ал.1, т.2 от НК следва да бъде приспаднато и времето през което подс. Ш. е бил и с мярка за неотклонение „домашен арест“ за времето от 26.11.2021год. до настоящия момент - 09.05.2021год. За подсъдимия З. К.: Подсъдимият З. А. К. е извършил деянието по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 във вр. чл.115 от НК, във вр. чл.18, ал.1, във вр. чл.63, ал.2, т.1 от НК от обективна стрА. като на 12.02.2014год. около 02, 30 часа в гр. •••, обл. •••, на ул.“•••“ пред дом №7 е направил опит умишлено да умъртви В. М. П., като го прострелял със сачми в областта на корема. Деянието е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици – настъпването на смъртта. Причинените наранявания са такива, при което без своевременна оперативна намеса по отношение на пострадалия В. П., извършена в условията на спешност и изразяващи се в оперативно ревизиране на коремната кухина, засегнатите тънки черва, дебело черво /напречната му част/ и пикочен мехур, би настъпил смъртен изход. Подсъдимият е насочил пушката към пострадалия В. П. и е възпроизвел изстрел, при което са причинени описаните в експертизата наранявания - СМЕ №53/2014год., изготвена от в.л. П. Г., /л.121, т.2 ДП/. На пострадалия В. П. в резултат на огнестрелното нараняване от многопроектилно оръжие му е причинено проникващо нараняване в коремната кухина, а засягането на тънко, дебело черво и пикочен мехур представляват разстройство на здравето, временно опасно за живота. Налице е и квалифициращият признак на т.6 на чл.116, ал.1 от НК - по начин, опА. за живота на мнозина /посредством стрелба със самоделна ловна пушка 16 калибър/ и в присъствието на други хора в близост до пострадалия, при което при разсейване на снопа сачми би се стигнало до попадането им и по намиращите се в близост лица, със застрашаване и на техния живот. Във връзка с този извод, въззивната инстанция взе предвид установеното от фактическа стрА. за присъствието на място на св.Б. П., св.Г. Ш., подс.А. Ш.. От показанията на св.В. П. се установява, че се отправил към двора на комшията св.С. Г., където видял подс.А. Ш. и св.Б. П. да се бият и когато бил на разстояние 4-5метра от тях, св.Г. Ш. се отместила, а подс.З. К. насочил срещу него пушката и стрелял, т.е. в обсега на изстрела, са попадали и други лица. Използваното самоделно направено оръжие, според балистичната експертиза, а и от доказателствата по делото се явява годно огнестрелно оръжие и с него е било стреляно. Произведеният изстрел е с ловен патрон, съдържащ множество сачми, които при освобождаването им от патрона се разсейват и е възможно да попаднат в намиращи се в близост до мишената лица, чийто живот също е бил застрашен. Изводът, че извършеното от подс.К., представлява опит за убийство, който е довършен, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици – настъпването на смъртта /чл.18, ал.1, пр.2 от НК/ се споделя и от въззивния съдебен състав, тъй като от приетата СМЕ на в.л. д-р Г. и касаеща пострадалия В. П., се установява, че получените наранявания от последния засягат жизнено важни органи, както и че без спешна и компетентна медицинска помощ, получените наранявания биха довели до летален изход. Обстоятелството, че не са настъпили целените от дееца общественоопасни последици, е извън волята и поведението му. В тази връзка са и доказателствата, че подс.К. е бил възпрян от повторния изстрел по пострадалия В. П. от сестра си, а впоследствие му е била взета и пушката от подс. Ш.. Към датата на инкриминираното деяние -12.02.2014год., подс.К. е бил непълнолетен /род. на ••••••••г./, към границата на пълнолетието и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От субективна стрА.: подс.К. е осъществил деянието при пряк умисъл като форма на вината. Същият е взел пушката от дома си и се е отправил към дома на пострадалите. При появата на пострадалия В. П., е възпроизвел един изстрел във въздуха, с последващ изстрел в него, докато свидетелят си е закрил лицето и се извърнал странично. Сестра му – А., е попречила да стреля втори път по пострадалия В. П.. Въз основа на така описаните действия, съдът направи извод, че подсъдимият К. е искал и целял настъпването на смъртта на пострадалия В. П.. По отношение на наведените доводи в жалбата, въззивната съдебна инстанция намира същите за неоснователни, поради следните причини: Предвид изложеното от фактическа стрА. и направения разбор на доказателствата по делото, въззивният съдебен състав не намери основания да приеме направените възражения, че повдигнатото обвинение по чл.116, ал.1, т.6 от НК за опит за убийство, извършено от подс. К., не е осъществено от подсъдимия от субективна стрА. за неоснователно. Не се спори от стрА. на подс.К., че е произвеждал изстрели с държА.та от него пушка, но се оспорва целта, че е искал да убива когото и да било. При появата на пострадалия В. П., подс.К. е произвел изстрел във въздуха, след което е насочил пушката към пострадалия и е стрелял по него и в случай, че не е била намесата на неговата сестра, той се е опитал да възпроизведе още един изстрел, по вече раненото лице. Касае се за изстрел с ловен патрон, съдържащ множество сачми, които при освобождаването им от патрона се разсейват и е възможно да попаднат в намиращи се в близост до мишената лица, чийто живот също е бил застрашен. В близост са се намирали освен вече пострадалият В. П., така и св.Б. П., св.А. Ш., св.Г. Ш. и подс.А. Ш.. При това разположение и при констатираното от вещите лица, съдът възприе, че е налице застрашаване на живота на повече от едно лице, поради съществуващата опасност за намиращите се в близост до пострадалия хора. Не е налице и твърдяната от защитата на подс.К. хипотеза на чл.12 от НК. Според разпоредбата на чл.9, ал.1 от НК, престъпление е това общественоопасно деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Хипотезата на чл.12, ал.1 от НК изключва обществената опасност на деяния, които са били извършени при неизбежна отбрА., за да се защитят от непосредствено противоправно нападение личността или правата на отбраняващия се, поради което деянията извършени в тези условия, не могат да бъдат престъпления. За да бъде приложен институтът на неизбежната отбрА., на първо място следва да е налице непосредствено противоправно нападение от стрА. на пострадалия. Видно от събраните по делото доказателства, подс.К. не е бил поставен в такова положение. Същият по – рано вечерта е имал спречкване със св.Б. П., което му е дало повод да отиде до вкъщи, да вземе държаното от него огнестрелно оръжие и да се върне към дома на пострадалите с цел саморазправа. По пътя си е стрелял във въздуха и по св. Б. П., ранявайки го в крака. Пострадалият В. П. се появява в един по – късен момент, в резултат на вдигнатия шум, гърмежи и предаденото му от св.В. П. за сблъсъка между брат му Б. П. с подс.К. и св.С. Г.. Тоест, налице е прекратяване на един конфликт, след което е бил иницииран именно от подс.К. друг конфликт, с участието и на подс.Ш.. След като установил кои са участниците в сбиването, св. В. П. захвърлил носеното от него дърво, с което демонстрирал отказа си от по – нататъшни активни действия, изразяващи се в нападение спрямо подсъдимия и семейството му. При така случващото се, подс.К. произвел изстрел във въздуха, след което насочил пушката срещу пострадалия В. П. и го прострелял, презаредил и от втори изстрел по пострадалия, бил възпрян от сестра си. Въззивната инстанция приема, че е налице отказ от нападение от стрА. на св.В. П., при което по отношение на подс.К. не са били налице условията на неизбежната отбрА., а оттук и приетото от първата инстанция, че не е необходимо да бъдат обсъждани поставените въпроси, свързани с нейното превишаване и дали това се дължи на уплаха или смущение, включително и дали е налице квалификацията на чл.119 от НК. Не почива на установената от съда фактическа обстановка твърдението на защитата, че подс.К. е произвел изстрела в земята, пред краката на пострадалия В. П., тъй като освен показанията на свидетелите, е налице и последващо поведение на подсъдимия К., с презареждане на пушката и желание за втори изстрел по пострадалия, за който е бил възпрян от сестра си. Във връзка със заключенията на комплексна съдебнопсихиатрическа- съдебнопсихологична и допълнителна такава експертиза за наличие на състояние на физиологичен афект, въззивният съд прие, че не се касае от правна стрА. за такова състояние на силно раздразнение, което да е било предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, с което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия или неговите близки, за да може да се приеме, че е налице състояние на физиологичния афект, изискуем в разпоредбата на чл.118 от НК, а оттук да се премине към преквалифициране на стореното по посочения текст. Установеното по делото касае участието на подсъдимия в един предходен конфликт, с участието на св. Б. П., след който е налице прекъсване. При създалата се ситуация не е било реално започнато нападение от пострадалия В. П. към подсъдимия или неговото семейство, а започналият вече конфликт, е бил провокиран от подсъдимите. Предвид изложеното по-горе относно умисъла за извършване на деянието от подс. К. и относно квалификацията на деянието във вр. чл.18 от НК, съдът не намира, че това е опит за нА.сяне на телесна повреда, в резултат на което би могла да настъпи смърт по непредпазливост, за да се приеме и хипотезата на чл.124 от НК. С насочването на оръжието в областта на корема и прострелването в тази част на тялото, на пострадалия В. П. е било причинено нараняване, проникващо в коремната кухина, със засягане на жизненоважни органи, при което без своевременна и квалифицирА. медицинска помощ, би настъпил смъртен изход за пострадалия и не представлява само опит за нА.сяне на телесна повреда. Относно искането за изменение на присъдата, с намаляване на наложеното наказание в условията на чл.55 от НК и редукцията по чл.63 от НК, настоящият въззивен съдебен състав прие, че са налице условията за това. Въззивната инстанция, с оглед установеното по делото, прие като отегчаващи вината обстоятелства високата степен на обществена опасност на деянието, с оглед конкретиката, причинените увреждания и на друго лице – св.Б. П., а като смекчаващи такива - сравнително ниската обществена опасност на подс.К., чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, обясненията му свързани с признанието на част от обстоятелства и не на последно място продължителния срок на наказателното производство от датата на деянието – 12.02.2014год. до настоящия момент. При съпоставката на тези определящи отговорността обстоятелства, съдът взе предвид и причините и условията способствали за извършване на деянието - влошените отношения със семейството на пострадалия В. П., раздразнението от сбиването със св. Б. П., поради което намери, че е налице значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, като отдалечеността във времето на деянието от повече от 9 години следва да се третира с особена тежест, поради което следва да се определи на подсъдимия К. наказание под минималния предвиден в закона размер по чл.116, ал.1, т.6 от НК след редукцията по чл.63, ал.2, т.1 от НК, с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно 2 години „Лишаване от свобода“. Предвид това, присъдата следва да бъде изменена, с намаляване на размера на наложеното наказание от 5 години „Лишаване от свобода“ на 2 години „Лишаване от свобода“. Така наложеното наказание, следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като съдът прие, че не са налице условията на чл. 66, ал.1 от НК. Действително наложеното наказание в размер под три години и подс. К. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Въпреки това, след като се вземе предвид установеното по делото и за да бъдат постигнати целите на наказанието – специалната и генерална превенция по чл.36 от НК, съдът прие, че не следва да се прилага институтът на условното осъждане. При този извод на въззивния съд, не е налице основанието за преценка и не следва да се отговаря на доводите на защитата на подс. К. за прилагането и на чл. 69, ал.2 във вр. ал.1 от НК. Съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, изтърпяването на наказанието и при този размер следва да остане при първоначален „общ“ режим, какъвто е определил и съдът в обжалвА.та присъда. Подс.К. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в периода от 12.02.2014год. до 10.06.2015год., което време и съгласно чл.59, ал.1 от НК правилно и законосъобразно е било приспаднато от наложеното накзание „Лишаване от свобода“ от първоинстанционния съд. По отношение частта на присъдата, в която подс. З. К. е бил признат за виновен за деянието по чл.339, ал.1, във вр. чл.63, ал.1, т.3 и чл.54 от НК, въззивният съд установи, че за посоченото деяние е изтекла давността за наказателно преследване по смисъла на чл.81, ал.3 във вр. чл.80, ал.2, във вр. ал.1, т.3 от НК. В чл.339, ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ в размер от две до осем години. Същото след замяната му във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК е „лишаване от свобода“ до три години. За посоченото редуцирано наказание, чл.80, ал.1, т.4 от НК предвижда петгодишна давност за наказателно преследване, която следва да бъде увеличена с една втора съгласно чл.81, ал.3 от НК и е започнала да тече на 12.02.2014год. съгласно чл.80, ал.3 от НК. В рамките на въззивното производство, към 12.08.2021год., вече са налице законовите условия за изключване на наказателното преследване по давност. Подс.К., преди даване ход на съдебните прения е изразил становище, че желае наказателното производство срещу него да бъде прекратено поради изтекла абсолютна давност относно обвинението по чл.339 от НК. При наличието на законовите предпоставки и изявлението на подс.К., присъдата в тази й част, следва да бъде изменена с отмяната й, а наказателното производство по чл.339 от НК следва да бъде прекратено, без въззивната инстанция да разглежда обвинението по чл.339 от НК по същество. Във връзка с това, присъдата в частта, с която на основание чл.23 от НК е определено едно общо наказание по отношение на подс. К. за двете престъпления в размер на пет години „лишаване от свобода“, следва да бъде отменена. Първоинстанционният съд след като е приел, че подсъдимите са осъществили деянията по чл.116 от НК, се е произнесъл като е уважил частично предявените и разгледани граждански искове в наказателния процес. Гражданските ищци Д. П. и М. П. са родители на починалия Р. П.. Всичките те са живеели в едно домакинство. След неговата смърт е налице промяна в тяхното емоционално състояние във връзка с настъпилата му смърт, което правилно и законосъобразно е прието, че представлява неимуществени вреди за тях и които подлежат на компенсация от признатия за виновен за това деяние подс.А. Ш.. В тази връзка са показанията на св.Д. И., св.Б. П., св.С. Ш.. Въззивният съд споделя мотивите на присъдата в тази им част, че предявените искове от тях относно претърпените неимуществени вреди, ще бъдат справедливо възмездени съгласно принципа на чл.52 от ЗЗД със сумите от по 100 000лв. за всеки един от тях, дължаща се заедно със законната лихва от датата на увреждането – 12.02.2014год. до окончателното изплащане, като в остА.лата им част до 150 000 за всеки един от двамата граждански ищци, са отхвърлени като недоказани. Гражданският ищец В. П. е пострадал от деянието, извършено от подс.К.. Получените наранявания освен че са наложили провеждането на няколко оперативни интервенции, са му причинили значителни болки, страдания и неудобства. Освен показанията на св. В. П. относно здравословното му състояние, са налице и съответните медицински документи и заключение на СМЕ. Предвид всичко това, свидетелят е търпял неимуществени вреди, които правилно и законосъобразно са били определени от първоинстанционния съд като основателни и доказани за сумата в размер на 70 000лв., ведно със законната лихва от деня на деянието – 12.02.2014год. до окончателното изплащане, в какъвто размер е бил уважен и разгледания в наказателния процес граждански иск, като за сумата до пълния размер от 150 000лв. е бил отхвърлен като недоказан. Във връзка с изложеното, въззивният съд прие, че жалбите от страните относно уважените размери на гражданските искове са неоснователи и присъдата в тази й част като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Относно частта на жалбата на частните обвинители, касаеща размера на наложените наказания и направените им искания за изменение на присъдата с увеличаване на техния размер, въззивната инстанция отговори по – горе във връзка с мотивите си относно жалбите на подсъдимите, поради което не намира за необходимо да повтаря същите. Въззивната инстанция не намери основания за увеличаването на наказанието по отношение и на двамата подсъдими. С оглед изхода на делото, окръжният съд правилно и законосъобразно е осъдил подсъдимите да заплатят направените разноски в наказателното производство и съответната държавна такса върху уважените размери на разгледаните в наказателния процес граждански искове. Във въззивната инстанция са направени също такива в размер на 3 491, 83лв., които следва да бъдат заплатени от подс. Ш., тъй като касаят обвинението, по което е признат за виновен и се дължат в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на САС. Същите са в размер общо на 403, 23лв. /78, 90лв., представляваща изплатено възнаграждение по изслушА.та и приета дактилоскопна експертиза и 324, 33 лв. за балистична такава/, направени в производството по ВНОХД №1384/2019год. по описа на САС и в размер общо на 3 088, 60лв., изплатени възнаграждения на вещи лица и направени в настоящото въззивно производство /СТЕ-геодезически експертизи – 2 бр., техническа експертиза, комплексна експертиза/. При извършената цялостна служебна проверка на атакувА.та присъда, въззивният съд не констатира наличие на други основания за изменянето или отменянето й. Воден от гореизложеното Апелативен съд - София, НО, 3 състав