Решение № 5808 от 10.6.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 677/2025 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета от АПК. Образувано е по касационна жалба от Община Ивайловград против Решение №1 от 10.02.2025г., постановено по АНД №57 по описа на Районен съд Ивайловград за 2024г., с което е изменено Наказателно постановление №58/22.11.2024г., издадено от Директор на РИОСВ Хасково като е намалена наложената имуществена санкция. Твърди се, че решението е неправилно, поради постановяването при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и било необосновано. В наказателното постановление не било посочено как е установена идентичността на засегнатите имоти и каква част от тях е засегната, както и липсвала конкретизация на засегнатата площ. Имало разминаване в посоченото в констативния протокол, АУАН и НП, нямало приложен графичен материал или посочени координати, за да се внесе яснота. Установяването на местоположението било извършено от служител на Община Ивайловград с липса на компетентност. Излагат се съображения относно нарушение при връчването на НП, доколкото то било изпратено чрез Български пощи и било получено от неупълномощено за това лице – хигиенистка. Липсвало изследване от съдебния състав, че същото административно нарушение било оспорено и до момента на подаване на касационната жалба нямал влязъл в сила съдебен акт – свидетелите сочели, че отпадъците били от минало време и нямало пресни към момента на проверката. Предишното административнонаказателно производство било взето предвид само при определяне на санкцията. Освен това наказанието било неправилно наложено на Община Ивайловград, тъй като събирането и извозването на отпадъци от организираното сметосъбиране на територията на обищаната се извършвало от Общинско предприятие Спектър, което било самостоятелен правен субект с ръководство и администрация. Събирането и извозването на отпадъци до претоварни станции и да регионалното депо за тяхното обезвреждане се извършвало от лица, които били различни от Община Ивайловград. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП, като се претендират направените разноски. Ответната страна по касационната жалба – Директор на РИОСВ Хасково, оспорва жалбата и я счита за неоснователна. РС правилно не приемал доводите на жалбоподателя – нарушението било установено и именно Община Ивайловград извършвала сметосъбирането чрез общинското предприятие, а натрупването на битови отпадъци довело до образуване на незаконно сметище. По отношение на възражението относно друго НП сочат, че е влязло в сила Решение №1086/10.02.2025г. по канд №1109/2024г. на ХАС. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, като се претендират разноски. Окръжна прокуратура Хасково счита жалбата за неоснователна и предлага оставяне в сила на решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: С Решение №1/10.02.2025г. по анд №57/2024г. Районен съд Ивайловград е изменил Наказателно постановление №58/22.11.2024г., издадено от Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите, с което на Община Ивайловград е определена имуществена санкция в размер на 4 000, 00 лева за нарушение по чл.134, ал.1, т.1, пр.1 във вр. с чл.29, ал.2, пр.2 от Закона за управление на отпадъците като е намалена санкцията от 4 000, 00 лева на 2 000, лева. За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че административно - наказателното производство е проведено при спазване на предвидените в глава трета на ЗАНН разпоредби, регламентиращи установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания - АУАН и НП изхождат от компетентни органи, съдържат задължителните реквизити по чл.42, съотв. по чл.57 от ЗАНН, като е спазен срокът по чл.34 от ЗАНН, а констатираното нарушение е индивидуализирано по време, място и начин на извършване. Подробно е изложена аргументация по възражението относно мястото на нарушението, както и относно възражението, касаещо начина на връчване на наказателното постановление. Относно правосубектността на нарушителя въззивната инстанция е съобразила разпоредбата на чл.136, ал.3 от К на РБ. При установената фактическа страна съдът е приел за осъществен състава на вмененото нарушение по чл.134, ал.1, т.1, пр.1 във вр. с чл.29, ал.2, пр.2 от ЗУО, но при съобразяване на предходно издадено НП, което било във фаза на обжалване през ХАС, изменил НП и намалил размера на санкцията. При касационната проверка настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния съд, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение са правилни и обосновани, същите не противоречат на събраните по делото доказателства и се споделят от настоящата инстанция. Настоящият състав намира за неоснователни наведените в касационната жалба оплаквания, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, необсъдени от районния съд, като в случая следва да се има предвид и че касационните възражения са идентични с навежданите доводи и пред въззивната инстанция. Не са налице съществени нарушения на процесуални правила, касаещи връчването на НП, доколкото същият е бил оспорен по съдебен ред и жалбата е разгледана от РС Ивайловград. Не се установява неспазване на изискванията на чл.42 или чл.57 от ЗАНН, тъй като имотите, в които са установени битовите отпадъци, безспорно са нерегламентирано място за изхвърляне на неопасни отпадъци и е образувано незаконно сметище, чиито параметри са определени и като височина, както и имотите са описани с идентификатор и местност. Няма спор и че е извършено от общинското предприятие. В тази посока следва да се има предвид, че всяко общинско предприятие има определена икономическа и правна самостоятелност, но то е част от общинската администрация и не е обявено за самостоятелно юридическо лице. Съгласно чл.52 от ЗОС общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет, което се създава създава, преобразува и закрива с решение на общинския съвет и осъществява дейността си въз основа на правилник, приет от общинския съвет, като директорът на общинското предприятие е второстепенен разпоредител с бюджет. Общинското предприятие няма самостоятелна правосубектност, а е специализирано звено и част от структурата на общината. Съгласно чл.14 от ЗМСМА Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет, поради което и е субект на отговорността в настоящия случай, в който не се формира спор и относно извършването на деянието. Правилно е определен и размерът на санкцията, като се има предвид и неприключилото с влязло в сила обжалване на предходно издадено наказателно постановление, по което към момента на подаване на касационната жалба е постановено Решение №1086/10.02.2025г. на ХАС. По изложените съображения касационният състав намира, че обжалваното решение, като валидно, допустимо, съответстващо на материалния закон и постановено при липса на съществени процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът