РЕШЕНИЕ

гр.София, 15.09.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-10 състав, в публичното заседание на двадесет и осми юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА КАЗАКОВА При участието на секретаря А.Г., като разгледа докладваното от съдия Казакова т.д. № 2465 по описа за 2015 г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „И.“ ЕООД, ЕИК••••••••, със седалище и адрес на управление: ••• твърди, че на 15.01.2009г. е сключил с „К.т.б.“АД договор за индивидуален срочен депозит №9036, като на основание договора е предал на банката сума в размер на 200 000 евро за срок от една година при лихва в размер на 8, 50%. Срокът на договора е подновен автоматично за нов срок, като последното подновяване е от 15.01.2014г., поради което договорът е в сила към датата на отнемането на лиценза на банката. Твърди, че вследствие на отнемането на лиценза за дружеството е възникнало право да иска плащане н.гарантираната сума по влога от ответника Фонд з.г.на в.в б. ••• в размер на 196 000лв., но дружеството не е включено в списъка на лицата с гарантирани влогове и не е получило плащане. Твърди, че е направил възражение до банката, квесторите не са приели възражението с мотива, че са уговорени индивидуално привилегировани условия към датата на сключване на договора и е налице изключението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ / отм /. Твърди, че възразил срещу отказа на квесторите на банката, тъй като в договора не са уговорени привилегировани лихвени условия, но ответникът също е отказал да се произнесе по същество по възражението. Твърди, че квесторите неправомерно са отказали да го включат в списъка на вложителите, ползващи се право на гаранция по депозита в предвидения размер, тъй като освен, че не са уговорени привилегировани условия, банката не е изпълнила задължението си да го уведоми относно размера на влога, който е гарантиран. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 25 000, 01лв., част от вземане за гарантирана сума по банков депозит в общ размер от 196 000лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените разноски.

Ответникът е депозирал отговор, в който изразява становище, че искът за законна лихва е недопустим, тъй като гаранцията обхваща само влоговете, а законната лихва не представлява влог. Счита, че искът за главницата е неоснователен, тъй като към датата на сключване на договора е била в сила скала за лихвените проценти, приета на 18.11.2008г., съгласно която лихвеният процент по срочни депозити от 10 000 до 250 000 евро е 4, 50%, поради което договореният с ищеца размер е надвишавал двойно условията, предоставяни на други вложители. Твърди, че ищецът е уведомен към датата на сключване на договора, че не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банка, посочени в чл.5 от ЗГВБ. Моли съда да отхвърли исковете, като му присъди направените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори и видно от договор за индивидуален срочен депозит №9036, че същият е сключен на 15.01.2009г. между „К.т.б.“АД и ищеца „И.“ ЕООД. Съгласно договора, депозантът депозира на съхранение, а банката приема сумата от 200 000 евро за срок от една година. Банката начислява лихва върху сумата с текущ годишен лихвен процент в размер на 8, 50% при база 360/ 360. Съгласно чл.4 от договора, при изтичане на уговорения срок, ако депозантът не даде други писмени инструкции на б.та, не по –късно от един ден преди изтичането на срока на договора, автоматично се продължава действието на договора за същия срок и при същите условия.

С решение №138 от 06.11.2014г. на УС на БНБ, обективирано в протокол №27 от същата дата, препис от който е представен по делото, е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на „К.т.б.“АД.

С решение 664 от 22.04.2015 по т.д.№7549/2014г. по описа на СГС, ТО, VІ- 4 състав е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на „К.Т.Б.“АД, като б.та е обявена в несъстоятелност.

С писмо от 30.01.2015г. „К.т.б.“АД е уведомила ищеца, че подаденото възражение не е уважено, тъй като съгласно договора за индивидуален срочен депозит са договорени привилегировани лихвени условия в размер на 8, 50% в евро за срок от една година, които са в отклонение от обявените от банката условия.

Във връзка с посоченото писмо ищецът е възразил срещу писменото становище, като е поискал ответникът да предприеме необходимите действия за осигуряване на заплащането на гарантираната сума.

С писмо от 23.03.2015г. ответникът е уведомил ищеца, че при невключване в списъка по чл.7, ал.3 от Наредба №23 редът за защита е възражение пред квесторите на б.та, като при отказ от тяхна страна може да предяви претенциите си по съдебен ред.

Ищецът е представил списък по чл.62, ал.12, т.2 от ЗКИ на физически и юридически лица и размера на техните влогове, на които са предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от „К.т.б.“АД условия, в който е включен и ищеца с максимален размер на влога 300 731, 33 евро.

С решение на УС на „К.Т.Б.“АД от 02.10.2000г. е приета „Скала на стандартните лихвени проценти, които б.та прилага по привлечените парични средства от клиенти.

С решение на УС на „К.Т.Б.“АД от 17.11.2008г. е прието изменение на „Скала на стандартните лихвени проценти, които банката прилага по привлечените парични средства от клиенти. Съобразно скалата, в сила от 18.11.2008г., лихвеният процент при срочен депозит от 10 000 евро до 250 000 евро за срок от една година за юридически лица е 4, 50 %. С посоченото решение на УС е допълнена скалата, като е отразено изменението на чл.4 от ЗГВБ, съобразно което фондът за гарантиране на влоговете в банките гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете в една банка, независимо от броя и размера им до 100 000лв., като в посочената сума се включват и начислените лихви. Скалата съдържа и информация, че не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банка на физически и юридически лица, посочени в чл.5 от ЗГВБ.

Представени са и приетите от УС на б.та скали на стандартните лихвени проценти, които имат действие след сключване на процесния договор за депозит в периода 2012г. до 2014г. вкл., съобразно които лихвеният процент за депозити на юридически лица за срок от 1 година е 4, 50%.

Ответникът е представил разпечатки от интернет сайта web.a …..org., съдържащи тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които „К.Т.Б.“АД прилага при операциите с клиенти.

От заключението на вещото лице П. П. по допусната съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът приема като обективно и компетентно, се установява, че не е открита в съдържанието на сайта на КТБ скала на стандартните лихвени проценти, в сила от 18.11.2008г., като са намерени данни за публикуване на скалата, но с оглед начина, по който работи онлайн архивиращата платформа web.а....org., може да се твърди, че скалата е била публикувана най-късно на 26.02.2009г., без да може да се посочи изрично точна дата. Вещото лице е установило пълна идентичност на скалата, в редакцията й към 18.11.2008г., публикувана на интернет сайта на б. и тази, представена по делото. Според заключението, в посочения сайт са намерени данни за публикуване и на скалите, в редакциите, приети след сключване на договора, като вещото лице е установило, че публикуваните на сайта са идентични с тези, представени по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Не се спори между страните и от събраните по делото доказателства се установи, че между ищеца и „К.т.б.“АД е сключен на 15.01.2009г. договор за индивидуален срочен депозит за сумата от 200 0000 евро за срок от една година при годишен лихвен процент от 8, 50%.

Безспорно е също, че договорът е имал действие към датата на отнемане на лиценза на „К.Т.Б.“АД, като основният спорен въпрос е попада ли ищеца в хипотезата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ/отм./ и съответно дължи ли ответникът изплащане на гарантирания от закона размер на влога на ищеца от 196 000 лв.

Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ/ отм /, н е се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители.

От събраните по делото доказателства се установи, че скалата на стандартните лихвени проценти, които банката прилага по привлечените парични средства от клиенти, приета от УС на банката и действаща от 18.11.2008г., лихвеният процент при срочен депозит от 10 000 евро до 250 000 евро за срок от 1година за юридически лица е 4, 50 %. Посочената скала е приложима към процесния договор за индивидуален срочен депозит, сключен на 15.01.2009г., като в нея изрично е отразено, че не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банка на физически и юридически лица, посочени в чл.5 от ЗГВБ.

Ето защо, съдът счита, че е неоснователно възражението на ищеца, че банката не е изпълнила задължението си по чл.57, ал.2 от ЗКИ да го уведоми за размера, до който влогът му е гарантиран от ЗГВБ, като и за хипотезите, в които не се изплащат гарантираните размери на влоговете.

Съгласно приложимата към датата на сключване на договора скала на лихвените проценти, приета от УС на банката, лихвеният процент, приложим към процесния договор за срочен депозит с оглед срока и размера на сумата, е 4, 50%, а уговореният в процесния договор лихвен процент е 8, 50, т.е. същият надвишава значително обявените от банката условия за този вид депозити, поради което съдът счита, че в конкретния случай са уговорени привилегировани лихвени условия.

Неоснователен е доводът на ищеца, че банката е предоставяла тези условия на голям брой вложители, поради което не може да се приеме, че те са привилегировани, а са стандартни.

На колко лица банката е предоставяла привилегировани лихвени условия е факт без правно значение за настоящия спор, тъй като преценката относно наличието на предпоставките по чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ/ отм / се извършва на база обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители, а те според приетата скала са различни от тези, уговорени в процесния договор.

От събраните по делото доказателства се установи, че п риетите от УС на банката с кали на стандартните лихвени проценти, които банката прилага по привлечените парични средства от клиенти, са обявявани на сайта на банката, като от заключението на вещото лице се установи, че съдържанието на приложимата към процесния договор скала, както и скалите, в редакциите им през 2012г. до 2014г., са публикувани на сайта, но с оглед начина, по който работи онлайн архивиращата платформа web.а....org., не може да се установи кога точно са публикувани, като по отношение на процесната скала е открита публикация на 26.02.2009г.

Начинът, по който се обявяват условията на банките по влоговете и кредитите е уреден в чл.59, ал.1 от ЗКИ, като съгласно посочената норма, тези условия се обявяват в помещения, до които клиентите имат достъп.

Ищецът не твърди, че банката не е изпълнила задължението си да обяви условията по влоговете в помещения, до които клиентите имат достъп, а само, че скалата на лихвените проценти не му е била предоставена при сключването на договора, каквото задължение банката няма при сключване на договори за влог, а само при отпускане на кредит, съгласно чл.58, ал.1 от ЗКИ.

С оглед изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ/ отм / по отношение на ищеца, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от последния разноски в размер н.2400лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът