РЕШЕНИЕ

№ 276

гр. Бургас, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова Членове: Светлин Ив., Иванов Петя, Кр. Георгиева при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора П. Х. М. като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600778 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по повод протест на прокурор в Районна прокуратура Бургас против Присъда № 41 от 29.03.2022г., постановена по НОХД № 3768/2020г. по описа на Районен съд-Бургас, с която подсъдимите С. Я. З. ЕГН •••••••••• и Д. Д. Д. ЕГН •••••••••• били признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения за извършени престъпления съответно по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК (относно З.), и по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК (относно Д.).

В протеста се съдържат оплаквания за неправилност на присъдата, поради постановяването й в противоречие с наличния доказателствен материал. Обвинението било несъмнено доказано от приложените по делото многобройни експертизи и разпитите на изготвилите ги вещи лица, показанията на свидетелите по делото и приобщените писмени източници на фактически данни. Претендира се отмяна на посочената присъда и постановяването на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на посочените в обвинителния акт престъпления. Не са отправени доказателствени искания.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас сочи, че наказателното производство по отношение на С. З. следвало да се прекрати на основание чл.24 ал.1 т.3 от НПК, с оглед настъпилата му на 10.06.2022г. смърт, но производството следвало да продължи по отношение на подс. Д. и в тази част поддържа протеста. Предлага Д. да бъде призната за виновна по обвинението за извършеното от нея документно престъпление, за което да й бъде наложено наказание 2 години „Лишаване от свобода“, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от 3 години.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. Д., редовна призована, се явява лично, заедно с упълномощения си защитник – адв. С. К. от АК-Бургас, който намира протеста за неоснователен и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

В последната си дума подс. Д. подкрепя изложеното от защитника си и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Подс. С. З., нередовно призован, не се явява. В съдебното заседание пред настоящата инстанция упълномощеният му от първоинстанционното производство защитник – адв. П. М. от АК-София, се явява лично. От представения от нея препис-извлечение от Акт за смърт на подс. З. се удостоверявало, че той е починал на 10.06.2022г., поради което моли производството спрямо него да бъде прекратено. Присъдата, в частта, с която подс. Д. била призната за невиновна, следвало да се потвърди, тъй като от доказателствата по делото не следвал извод, че тя била извършила престъплението.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери протеста на прокурора за процесуално допустим, тъй като е подаден в установения в чл.319 ал.1 от НПК преклузивен 15-дневен срок, от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК съдебен акт, и пред надлежния съд. Преценен по същество, протестът е неоснователен.

Според въззивния съд, по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция установи следните фактически положения, идентични с приетите от първоинстанционния съд:

Подсъдимият С. Я. З. ЕГН •••••••••• (починал), е роден в гр. Бургас. Той е •••••••• гражданин, с ••••• образование, и е •••••••. Видно от представения и приет в настоящата инстанция препис-извлечение от Акт за смърт от 11.06.2022г., З. е починал на 10.06.2022г., от което следва, че е налице основанието по чл.24 ал.1 т.4 от НПК за прекратяване на наказателното производство срещу него, тъй като подсъдимият е починал след постановяване на осъдителната първоинстанционна присъда, но преди тя да е влязла в законна сила. Поради това, атакуваната с протеста присъда ще бъде разгледана в настоящото изложение единствено в частта, с която подс. Д. е призната за невиновна.

Подсъдимата Д. Д. Д. ЕГН •••••••••• е родена в гр. •••••••, област •••••••, но живее в гр. ••••••, ул. „••••••••“ № •••, ет. •, ап.•. Тя е ••••••• гражданка, с •••••образование и е •••••••.

Подс. Д. Д. и С. З. подали искова молба с вх. № 3978 от 27.01.2012г. пред Районен съд-Бургас, против С. Б. и С. Е., с която претендирали да се приеме за установено по отношение на ищците, че С. Б. и С. Е. не били собственици имоти № 119, 120, 121 и 122 по Кадастралния план на имотите, предоставени за земеделско ползване в местността „Митков мост“ в землището на с. Черноморец (към 1983 година), и които били част от имот № 134 с площ от 1428 кв.м. по плана на новообразуваните имоти на местността „Митков мост“, землището на гр. Черноморец. Като приложение към молбата, наред с другите документи, ищцата Д. приложила Удостоверение № 421 от 02.12.1983г., а З. – копие на Удостоверение № 419 от 04.11.1983г. (приложено в оригинал на л.180 от НОХД № 3768/2020 по описа на Районен съд Бургас), в които се сочело, че те били издадени от Т. А. Т. – ••••••• на Изпълнителния комитет на Общинския Народен Съвет на гр. Созопол, и удостоверявали съответно, че на подс. Д. било предоставено право на използване на земя в размер на 0.687 дка в землището с. Черноморец, местността „Митков мост“, а на З. било предоставено право на използване на земя в размер на 0.674 дка в землището с. Черноморец, местността „Митков мост“, които имоти, съгласно действащия одобрен кадастрален план съставлявали съответно имоти № 121 и № 122 (предоставените на Д.) и № 119 и № 120 (предоставени на З.). Удостоверенията били приложени като доказателства, че Д. и З. били ползватели по смисъла на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на посочените по-горе земеделски земи, върху които по реда на ПМС № 11 от 02.03.1982г. Общинския народен съвет - Созопол им бил предоставил вещно право на ползване.

По така подадената искова молба било образувано гр.д. № 692/2012 по описа на Районен съд-Бургас. С Определение № 2330 от 15.03.2012г. (л.67-68, том 7 от досъдебното производство) на съдията-докладчик по делото материалите, касаещи предявения от З. иск, били отделени и въз основа на тях било образувано друго дело – гр. д. № 2381/2012г. описа на същия съд, видно от приложеното на л.66, том 7 от досъдебното производство писмо от Районен съд - Бургас. В хода на последно посоченото дело, З., чрез упълномощения от него процесуален представител, с молба с вх. № 8262 от 25.02.2014г. (л.69, т.7 от досъдебното производство) представил оригинал на споменатото по-горе Удостоверение № 419 от 04.11.1983г.

В хода на разследването били изготвени множество експертизи (технически и графически) - Протоколи № 225 от 22.07.2015г., № 115 от 31.07.2015г., № 114 от 07.04.2016г., № 190 от 03.10.2016г., № 113 от 28.03.2017г., № 137 от 17.09.2018г. и № 174 от 07.12.2018г., които изследвали представените от подс. Д. и З. удостоверения. От изводите на експертите, обективирани в съответните протоколи, както и от изложеното от вещото лице Н. в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, се установяват следните обстоятелства: подписите, положени за председател на ИК на ОбНС – Созопол, в двата документа не били изпълнени от свид. Т. А. Т., като действителният им автор не можело да се установи; печатните текстове в удостоверение № 421 от 02.12.1983г. били отпечатани на пишеща машина, използвана в община Созопол към датата, посочена в самото удостоверение; печатните текстове в удостоверение № 419 от 04.11.1983г. били отпечатани на лазерен принтер, а не на пишеща машина, и същото било копирано от удостоверение № 421 от 02.12.1983г., като празна бланка, преди да бъдат изписани ръкописните текстове и подписа, и преди да бъде отпечатан отпечатъкът от печат в него; отпечатъците от печати в изследваните документи били стандартно отпечатани по т.нар. мокър способ – с печат и тампонно мастило, но не били идентични с отпечатъците от оригиналния печат на Общински народен съвет – Созопол, използван към датата, на която е посочено, че били изготвени удостоверенията и поставен на използваните като сравнителен материал документи от същия период; ръкописните текстове (цифрови и буквени) не били изпълнени от свид. Т. Т., подс. Д. или С. З.. Изложените фактически положения въззивният съд изведе от гласните доказателства - показанията на свидетелите С. Б., С. Е., Ж. С. и Т. С. (включително и от показанията от досъдебното производство на последните двама свидетели, приобщени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 предлож. второ от НПК), прочетения разпит на свид. Т. Т., проведен по делегация, и от разпита на подс. Д.; изготвените в досъдебното и приети в съдебното производство графически и технически експертизи; и от приобщените по делото писмени доказателства – Удостоверение № 421 от 02.12.1983г., Удостоверение № 419 от 04.11.1983г., на които е придадено вид, че изхождат от председателя на Изпълнителния комитет на Общинския Народен Съвет - гр. Созопол, справки за съдимост по отношение на подсъдимите, справки от различни държавни институции, Община Бургас и Община Созопол, предоставени заверени копия на съдебни актове от различни съдилища (Районен, Окръжен и Административен съд - Бургас, Върховен административен съд и т.н.), писма, съобщения, докладни записки и други.

Настоящият състав изцяло споделя изводите, до които е довел осъщественият от районния съд доказателствен анализ, тъй като аналитичната дейност е извършена в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон (чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК) и при спазване правилата на формалната логика. Всички доказателствени източници са изследвани обстойно, поотделно и заедно, и са тълкувани според точното им съдържание, без то да бъде извращавано, подценявано или надценявано от съда, което е спомогнало за извеждане на правилната фактическа обстановка. Изследвайки показанията на свидетелите по делото въззивният състав установи, че всички те са изложени добросъвестно, не страдат от вътрешни противоречия и са взаимно допълващи се, но изводимата от тях информация в преобладаващата си част е ирелевантна към конкретния случай. Изключение от казаното не правят дори и показанията на свидетелите Б. и Е., чиито жалби са станали повод за образуване на досъдебното производство, и които на практика са засегнати отрицателно от съдържанието на обсъжданите документи. Дали подс. Д. и покойният З. са използвали спорните имоти, кога точно са ги използвали, от кои лица са придобили владението, какви са били постановените решения по водените от тях и срещу тях граждански и административни дела, са обстоятелства, които стоят извън кръга на въпросите, визирани в разпоредбата на чл.102 от НПК, и очертан от обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като престъплението, предмет на обвинението, е за това, че подс. Д. съзнателно се е ползвала от неистински документ. Изложеното дотук се отнася и за многобройните писмени доказателства, с които е обезпечено делото - значителна част от тях не служат за изясняване на конкретната фактическа обстановка, имаща отношение към обвинението. Както коректно е преценил проверяваният съд, доказателствата от съществено значение за правилното решаване на делото са показанията на свид. Т. А. и приобщените експертизи, като към тях настоящата инстанция счита, че следва да се добавят и обясненията на подсъдимата Д., дадени в хода на съдебното следствие. Между страните няма спор, че инкриминираните документи не са подписани от лицето, посочено като техен автор. Техническите и графическите експертизи са категорични относно това обстоятелство. Тук следва да се уточни, че заключенията на общо седемте графически и технически експертизи, изготвени в досъдебното производство, са пълни, ясни, обосновани, убедителни и непротиворечиви помежду си, изпълнени са от лица, притежаващи съответната компетентност, при съпоставката им с другите доказателствени източници не възниква каквото и да е съмнение в безпристрастността на експертите, нито в правилността на заключенията. При тези обстоятелства, всяко едно от изброените по-горе заключения по експертизите правилно е било кредитирано от районния съд. Подписите в Удостоверение № 421 от 02.12.1983г. и Удостоверение № 419 от 04.11.1983г. не са положени от свид. Т. А., което обстоятелство се установява и от разпита на последния. Експертите не оставят съмнение, че Удостоверение № 421, с посочена в него дата на издаване 02.12.1983г., е било напечатано на пишещата машина, използвана в Община Созопол към същата дата, но ръкописният буквен и цифров текст, както и подписът на посоченото като издател на документа лице се различават от сравнителните материали, предоставени от свид. А. със съответните протоколи за снемане на сравнителни образци, което неминуемо води до извода, че документът не е издаден от последния. Установено е още, че положеният в коментираното Удостоверение № 421/02.12.1983г. отпечатък от печат не съответства на използвания в Община Созопол през 1983 година печат, положен на документите, намиращи се в държания архив, предоставени на вещото лице и използвани като сравнителни образци при експертизата.

Без съмнение е и обстоятелството, че документът следва да се разглежда като официален, тъй като по своите характеристики изцяло съответства на легалната дефиниция, дадена в чл.93, т.5 от НК – съставен е по установен ред и форма от длъжностно лице в сферата на компетентността му. Документът в случая е използван съобразно предназначението си - да удостовери пред Районен съд Бургас, че притежателят му – подс. Д., е носител на вещното право на ползване на имот в землището на гр. Черноморец, местността „Митков мост“. Наред с горното, документът е и неистински по смисъла на чл.93 т.6 от НК, тъй като му е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на длъжностното лице инж. Т. А., в качеството му на •••••••на ИК на ОбНС - Созопол, а не на това, което действително го е съставило - неустановено по делото лице. От наличния доказателствен материал не може да се установи действителният съставител на инкриминирания документ, като са налични доказателства - Протокол № 225 от 22.07.2015г. (л.32-л.33, том 2 от досъдебното производство), че той не е изготвен лично нито от подсъдимата Д., нито от покойния З.. Към посочените в удостоверенията дати през месеците ноември и декември 1983 година, •••••••• на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет – Созопол, който именно е бил органът, издавал такива удостоверения, е бил свид. Т. А. Т.. В подробните си показания този свидетел разкрива обстоятелства, които в действителност се ползват за крайните изводи на съдебните инстанции. От показанията му се установява, че в нередки случаи той е бил посочен като автор на такива удостоверения, но всъщност без неговото знание те били подписвани от други лица, и съответно били издавани на различни граждани като редовни и законосъобразни административни актове. Свидетелят допълва също така, че след 1990-та година разбрал за много такива документи, издавани на ползватели на земи. Причината за допускането на тези нередности, според свид. Т., било поръчение на Партийния комитет, поради което не може да се вмени във вина на подс. Д., още повече това обстоятелство да служи като доказателство за извършването на възведеното й с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл.316 от НК.

Коректна е оценката на районния съд и по отношение на представеното от Община Созопол писмо, в което се съдържа твърдение, че към 1983-та година общината е разполагала само с един печат. Отново от показанията на свид. Т. е видно, че към обсъждания период (1983-та година) са били налични няколко печата - в деловодството на общината, при секретаря на общината и при кмета (председателя на ОбНС-Созопол към същия период от време), отпечатък от които обаче не е наличен по делото. Вещото лице по последните две експертизи по техническо изследване на документи (Протокол № 137 от 17.09.2018г. и Протокол № 174 от 07.12.2018г.) е изследвало общо около 20 различни документа, налични в държавния архив и издадени в периода 1982-1984 година и е констатирало, че печатът на инкриминираните по делото удостоверения се различава от тези, положени в заповедите и удостоверенията, издавани от общината в същия период. Факт е обаче, че с така посочените документи, включително и с предоставените от Община Созопол 14 броя удостоверения, не се изчерпват всички удостоверения и документи, издавани в същия интервал от време и носещи печат на общината, поради което е напълно възможно печатът, поставен в Удостоверение № 421 от 02.12.1983г., да е всъщност част от легалните и използвани от общината печати. И тук също е необходимо да се уточни, че дори ако изследваният отпечатък не е оставен от печат, официално използван от Община Созопол в изследвания период, това обстоятелство не е възможно да се вмени в отговорност на подс. Д.. От всичко горепосочено е видно, че районният съд е достигнал до правилния и законосъобразен извод за недоказаност на повдигнатото спрямо подс. Д. Д. обвинение за престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК, в резултат от което на основание чл. 304 от НПК признал подсъдимата за невинна. Правилно и в съгласие със закона и съдебната практика, в мотивите към присъдата първоинстанционният съд очертал обстоятелствата, чието наличие е необходимо, за да се приеме, че е реализиран съставът на престъплението по горепосочената норма. Безспорно инкриминираният документ е „официален“ по смисъла на чл.93 т.5 от НК и „неистински“ по смисъла на чл.93 т.6 от НК, тъй като му е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице – свид. Т., а не на това, което действително го е съставило, което остана неустановено по делото, като същият този документ е употребен от подс. Д. пред Районен съд Бургас, с посочената вече цел. Независимо от изложеното, настоящата инстанция намира, че субективната страна на деянието не може да се установи с изискуемата от разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК сила. Съдът счита, че от външна страна документът притежава всички необходими реквизити, за да не възниква съмнение у притежателя му относно неговата автентичност и действителност в най-общ смисъл. Документът е отпечатан на пишеща машина, каквито именно са били използвани в държавната администрация през периода на издаването му, наличен е подпис на издателя и печат, като по своя облик документът съответства изцяло на останалите удостоверения, издавани от Общинския народ съвет – Созопол. От изложеното следва, че убеждението на подс. Д., че използва редовен, автентичен документ, е напълно обосновано. Копие от удостоверението е било представено на лицето, посочено като негов автор - свид. А., който всъщност е издал множество такива документи. Той е посочил, че поставеният печат изглежда достоверен. Наред с това застъпената от Д. теза, че документът е наличен в семейството й повече от 30 години, изглежда напълно резонна и по-важното – не се оборва от никое от наличните по делото доказателствата. Както правилно проверяваният съд е уточнил, хипотетичната възможност Д. да е разполагала с непопълнена с ръкописен текст бланка на удостоверението (размножена чрез циклостил), или пък с изцяло празна бланка (празен лист хартия, използван през 1983-та година), чийто текст, около 2000-та година или малко след това да е попълнен на пишещата машина, употребявана в Община Созопол през 1983-та година, след което да е изпълнен ръкописният текст, подпис и да се постави печат, който дори да е различен, без специални знания и прибори е практически неразличим от използваните от общината, е най-напред нелогична и малко вероятна, а след това - недостатъчна за постановяването на осъдителна присъда, предвид недопустимостта такъв съдебен акт да почива единствено на предположения (чл.303 ал.1 от НПК). След като липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на извода, че подс. Д. е съзнавала неистинността на документа и въпреки това го е ползвала, за да докаже съдържащите се в него обстоятелства, т.е. субективната страна на престъплението не е доказана по несъмнен и категоричен начин, както повелява разпоредбата на чл. 303 ал.2 от НПК, единствената законосъобразна възможност за съда е била да признае подсъдимата Д. Д. за невинна и да я оправдае по обвинението за престъпление по чл.316, вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК, както първата инстанция е сторила.

Предвид императивната разпоредба на чл.190 ал.1 от НПК и с оглед изхода на делото, правилно съдът е постановил разноските да останат за сметка на държавата.

При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда по реда на чл.314 ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, налагащи нейното изменение или отмяна, което изисква тя да бъде потвърдена.

Така мотивиран, на основание чл.334 т.4 вр. чл. 24 ал.1 т.4, и чл.338 вр. чл.334 т.6 от НПК, Бургаският окръжен съд, I въззивен състав