Решение № 2973 от 17.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 13709/2023 г.
Софийски градски съд17.05.2024 г.докладчик Мариана Георгиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ по жалба на М. Д. Б. постановление за възлагане на недвижим имот от 23.10.2023г., издадено по изпълнително дело № 20237890400208 по ЧСИ Н.К., с рег. № 789 на КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, с което е възложена върху купувачът П. Д. Ш., ЕГН •••••••••• собствеността върху 74/100 ид. части от следния недвижи имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.203.510.1.1 по КККР за гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-50-/20.06.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „Красно село", улица •••••••, ••••••• който самостоятелен обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор 68134.203.510.1., разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.203.510 и представляващ жилище - апартамент № А1, с площ от 49, 36 кв.м. с предназначение: жилище-апартамент, при съседи: на сьщия етаж - имот с идентификатор № 68134.203.510.1.2, под обекта - имот с идентификатор № 68134.203.510.1.37 и над обекта - имот с идентификатор № 68134.203.510.1.5, ведно с 0, 93 % идеални части от общите части на сградата. ОСЪЖДА Ц. Ц. Й., ЕГН ••••••••••, гр. София, жк „••••••••••••••• и П. Д. Ш., ЕГН ••••••••••, гр. София, ул. „•••••••“ №••• да заплатят на М. Д. Б., ЕГН ••••••••••, гр. София, ул. „•••••••••••• на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1 085 /хиляда осемдесет и пет/ лева – съдебни разноски в настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК. Образувано е по жалба на съделителя М. Д. Б. сре щу постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 20237890400208 по описа на ЧСИ Н.К., с рег. № 789 на КЧСИ и район на действие Софийски градски съд. В жалбата се твърди, че наддаването при публичната продан не е било извършено надлежно от съдебния изпълнител, който е допуснал редица нарушения на закона. Сочи, че изпълнителното дело е било образувано след влизане в сила на решение по извършване на делба, на следния недвижим имот: самостоятелен ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор 68134.203.510.1.1, находящ се в гр. София, Столична община, по кадастралната карта, одобрена сьс Заповед N° РД-18-500/20.06.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.203.510, находящ се в гр. София, район „Красно село", улица „•••••••" № ••••••••• /първи жилищен/, който самостоятелен обект представлява апартамент № А1, с предназначение: жилище-апартамент, с площ от 49, 36 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата по схемата: на сьщия етаж – имот с идентификатор 68134.203.510.1.2, под обекта – имот с идентификатор 68134.203.510.1.37 и над обекта – имот с идентификатор 68134.203.510.1.5, заедно с припадащите се 0, 93 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Жалбоподателката излага съображения, че преди изнасянето на недвижимия имот на публична продан, съдебният изпълнител е длъжен да възложи на вещо лице изготвянето на пазарна оценка, която следва да се предяви на страните и те имат право да обжалват същата. В случая обаче това не било сторено. Съдебният изпълнител е използвал пазарната цена, определена от вещото лице по приетата в исковото производство оценителна експертиза. Същата обаче не била актуална и не отговаряла на цените на имотите към момента на извършване на публичната продан. На следващо място се твърди, че никой от наддавачите, явили се на публичната продан, не е бил допуснат до оглед на имота, който е предмет на изпълнителното дело. Жалбоподателката излага, че е подала в срок наддавателно предложение с вх. № 2258 от 11.10.2023г. и с нарочна молба е заявила желание да участва в проданта като купувач - съделител. На 19.10.2023г. се провела публичната продан, на която било отворени всички 20 наддавателни предложения - от съделителите М. Б. и П. Ш. и 18 от трети за съсобствеността лица. При отварянето се установило, че двама наддавачи са предложили най-висока цена от 174 555, 68 лева - наддавателни предложения съответно с № 15 и с № 17, поради което бил теглен жребий за определяне на купувач. Така наддавачът И. Г. бил определен за купувач. След обявяване на купувача, определен от жребия, съделителят, участващ в търга под № 12 - П. Д. Ш., обявил, че желае да закупи имота на най-високата цена, а именно в размер на 174 555, 68 лева. В същия момент процесуалните представители на жалбоподателката М. Б., участваща в търга под № 2, също предложили да закупят имота за същата цена. Повечето наддавачи в залата изразили желание търгьт да продължи с явно наддаване, съгласно правилата на чл. 492, ал. 2 ГПК. Въпреки ясно изразеното от всички присъстващи желание за явно наддаване, ЧСИ К. обявила пред всички присъстващи, че публичната продан ще продължи само между съделителите съгласно чл. 354, ал. 2 ГПК и ще бъде организиран втори търг между тях една седмица след първата продан. Това изявление на упълномощените представители на жалбоподателката било записано в протокола от съдебния изпълнител. Под изготвения протокол се подписал собственоръчно адв. Д. в качеството му на пълномощник на М. Б.. След това жалбоподателката, чрез своите процесуални представители, опитала да осъществи контакт със съдия-изпълнителя в рамките на едноседмичния срок за провеждане на търга, за да получи информация кога и къде ще бъде проведен този търг. Такъв търг обаче не бил проведен и М. Б. не успяла да получи достъп до делото, нито препис от изготвения протокол при отваряне на наддавателните предложения. В жалбата се излага още, че съдебният изпълнител още на следващия ден след извършване на проданта е изготвил обявление до П. Ш., с което същият е бил уведомен, че е обявен за купувач на имота. Релевирани са доводи, че процесната публична продан е извършена при нарушение на установените в ГПК правила, както и че купувачът П. Ш. е свързано лице по смисъла на закона, тъй като живее на семейни начала с помощник ЧСИ М.К. и се явява фактически зет на ЧСИ Н.К.. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното постановление за възлагане на недвижим имот. Съделителят Ц. Ц. Й. оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че в съответствие с изискването, установено в разпоредбата на чл. 492, ал. 1 ГПК, в началото на работния ден след изтичането на срока за подаване на наддавателни предложения, именно на 19.10.2023г., частният съдебен изпълнител в сградата на С Р С е съставила протокол за постъпилите наддавателни предложения, като след изчерпването им и след изтегления от ЧСИ жребий, за купувач на имота е бил обявен наддавачът И. Г.. Не е имало желаещи за устно наддаване, поради което органът по принудително изпълнение е попитал дали има желаещи да се ползват от привилегията на чл. 354, ал. 1, във вр. с чл. 505, ал. 2 от ГПК, като само съделителят П. Ш. е изразил такова желание. Процесуалните представители на М. Б. не са изразявали воля и искане за закупуване на имота по най-високата предложена цена. По тези съображения поддържа, че при провеждането на публичната продан са спазени всички изисквания на ГПК, поради което подадената жалба като неоснователна следва да се остави без уважение. Съделителят П. Д. Ш. оспорва жалбата. Релевира доводи, че от книжата п о изпълнителното дело не се установява да са допуснати нарушения на правилата при провеждане на проданта в частта относно наддаването. Аргументира становище, че при съставяне на протокола за обявяване на наддавателни предложения не са допуснати нарушения на чл. 492 ГПК. В случая за купувач на имота е обявен съделител /за което лице няма данни да попада в хипотезата на чл. 490, ал. 1 ГПК или забраната по чл.185 от ЗЗД/, който и единствен е предложил да изкупи имота по най-високата предложена цена, като е била спазена разпоредбата на чл. 354, ал. 1 от ГПК. Другите съделители М. Б. чрез процесуалните си представители адв. Д. и адв. В., както и Ц. Й. чрез процесуалните му представители адв. М. и адв. Г.а, не са обявили, че желаят да изкупят недвижимия имот по същата най-висока цена. С оглед изложеното е направено искане за отхвърляне на жалбата. В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Сочи, че при обявяване на съделителя Панчо Ш. за купувач по реда на чл. 492 от ГПК, чл. 490 ГПК, във вр. с чл. 354, ал. 1 ГПК и при условията на чл. 505, ал. 2 ГПК е спазено изискването на посочените разпоредби, като са обявени постъпилите писмени наддавателни предложения, за което е съставен протокол, като същите са били отразени по реда на отварянето на пликовете и след теглене на жребий за купувач на имота по писмените наддавателни предложения е обявен И. Г.. Съделителят П. Ш. както в писменото си наддавателно предложение, така и устно по време на съставянето на протокола, заявил, че желае да изкупи имота по най- високата предложена цена. Въпреки че съдебния изпълнител обявил и попитал дали има и други съделители, които желаят да се възползват от привилегията по чл. 354, ал. 1 от ГПК, никой от другите присъствали на публичната продан съделители, включително и процесуалните им представители, н е са заявили такова желание. По тези съображения за купувач на имота бил обявен съделителят П. Ш.. с оглед изложеното е направено искане за отхвърляне на подадената жалба. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбите пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено от фактическа страна следното: Процесното изпълнително дело е образувано по молба от 17.05.2023г. на Ц. Ц. Й. въз основа на издаден на 12.05.2023г. изпълнителен лист по гр.д. № 57810/2018г. по описа на СРС, ГО, 144 състав, с който е изнесен на публична продан следния недвижим имот: самостоятелен имот с идентификатор № 68134.203.510.1.1 п о КККР за гр. София, находящ се в сграда № 1, разположен в поземлен имот с идентификатор № 68134.203.510, находящ се в гр. София, район „Красно село", улица „•••••••" № ••••••••• /първи жилищен/ и представляващ апартамент № А1, с площ от 49, 36 кв.м. с предназначение: жилище-апартамент, при съседи: на сьщия етаж - имот с идентификатор № 68134.203.510.1.2, под обекта - имот с идентификатор № 68134.203.510.1.37 и над обекта - имот с идентификатор № 68134.203.510.1.5, ведно с 0, 93 % идеални части от общите части на сградата и от правот о на строеж върху мястото. С разпореждане от 12.09.2023г. съдебният изпълнител насрочил публична продан на имота за периода от 18.09.2023г. до 18.10.2023г. с посочена пазарна стойност от 167 842 лева и първоначална цена, от която ще започне наддаването в размер на 134 273, 60 лева, представляваща 80 % от определената в исковото производство оценка за имота. Изготвено било обявление за публичната продан, в което е посочено, че наддавателните предложения ще бъдат отворени в началото на работния ден на 19.10.2023г. в сградата на СРС на бул. „••••••••Обявленията за проданта били поставени на съответните места в СРС, кантората на ЧСИ, в Столична община, и на самия имот, за което били съставени на 14.09.2023г. съответните актове за разгласяване. Видно е от приемо-предавателен протокол от 19.10.2023г., съставен от ЧСИ и деловодител в СРС, че в периода на насрочената продан са постъпили двадесет наддавателни предложения за имота, като под № 2258/11.10.2023г. е регистрирано предложение от М. Д. Б.; под № 2279/16.10.2023г. – предложение от К. К. К.; под № 2294/18.10.2203г. – предложение от П. Д. Ш.; под № 2298/18.10.2023г. – предложение от И. К. Г.. По делото е представен заверен препис от изпълнително дело № 20237890400208 по описа на ЧСИ Н.К., с рег. № 789 на КЧСИ и район на действие Софийски градски съд. В същото е приложен протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач от 19.10.2023г., в който са описани по реда на отварянето на пликовете всички наддавателни предложения с посочване на трите имена и ЕГН на наддавачите, входящ номер и дата на предложението и предложената цена. Удостоверено е от съдебния изпълнител, че след теглен жребий между наддавач с № 15 - И. Г. и наддавач с № 17 – Д.К., които са предложили една и съща най-висока цена от 174 555, 68 лева, за купувач на имота е обявен И. Г.. Протоколът е подписан от И. Г. след обявяването му за купувач. След това е отразено следното изявление на съдебния изпълнител: „Обявявам: Има ли желаещи да се възползват от привилегията по чл. 505, ал. 2, вр. чл. 354, ал. 1 от ГПК“, както и че „П. Ш. заяви, че желае да купи имота по най-високата цена“. Органът по принудително изпълнение на основание чл. 354, ал. 1, вр. чл. 505, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 492, ал. 1 от ГПК е обявил за купувач П. Д. Ш. в качеството му на наддавач и съделител, който е заявил, че желае да закупи имота на най- високата предложена цена от 174 555, 68 лева. В протокола не е отразено дали други участващи в наддаването съделители са изявили желание, респективно – че не са заявили желание да купят имота на същата най-висока предложена цена. По делото са представени доказателства за заплатената от П. Ш. сума в размер на 129 171, 20 лева, определена след приспадане на притежавания от него дял в съсобствеността на имота от 26/100 ид. части на стойност от 45 384, 48 лева. С обжалваното постановление от 23.10.2023г. съдебният изпълнител възложил на П. Д. Ш. собствеността на 74/100 ид. части от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.203.510.1.1 по КККР за гр. София, находящ се в сграда № 1, разположен в поземлен имот с идентификатор № 68134.203.510, находящ се в гр. София, район „Красно село", улица „•••••••" № ••••••••• /първи жилищен/ и представляващ апартамент № А1, с площ от 49, 36 кв.м. с предназначение: жилище- апартамент, при съседи: на сьщия етаж - имот с идентификатор № 68134.203.510.1.2, под обекта - имот с идентификатор № 68134.203.510.1.37 и над обекта - имот с идентификатор № 68134.203.510.1.5, ведно с 0, 93 % идеални части от общите части на сградата. С оглед релевираните в жалбата оплаквания и по искане на страните в производството пред настоящия съдебен състав са събрани гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата относно извършените действия от съделителите-наддавачи при отваряне на постъпилите наддавателни предложения по проведената публична продан на процесния имот. Разпитани са две групи свидетели, чиито показания са противоречиви в частта относно спорните релеванти факти, включени в предмета на доказване по подадената жалба. По искане на жалбоподателката са разпитани свидетелите И. Г. и К. К., чиито показания са непротиворечиви помежду си по отношение на спорните релевантни обстоятелства. И двамата свидетели са участвали в публичната продан в качеството им на наддавачи и са присъствали при отварянето на наддавателните предложения, като са останали в залата до приключване на проданта /до края на процедурата/. Излагат пред съда лични и непосредствени впечатления, от които се установяват действията на съдебния изпълнител и на съделителите-наддавачи при провеждането на публичната продан. И двамата свидетели са категорични в показанията си, че при отварянето на наддавателните предложения било установено, че най-високата предложена цена е дадена от двама наддавачи, поради което бил теглен жребий, в резултат на който за купувач бил обявен свид. И. Г.. След това съдебният изпълнител попитал дали някой от съделителите ще се възползва от привилегията да закупи имота на най-високата предложена цена. Първи изявил желание съделителят П. Ш.. Веднага след това адв. В. – пълномощник на жалбоподателката, също изразила воля да закупи имота на тази цена. В резултат на тези волеизявления ЧСИ К. обявила, че ще се пристъпи към нов търг след една седмица само между съделителите и така проданта приключила. И двамата свидетели сочат, че през цялото време съдебният изпълнител изготвяла протокол, в който се подписали освен свид. И. Г. след обявяването му за купувач, и двамата съделители – първо П. Ш. – лично и адв. Д. в качеството му на пълномощник на М. Б.. В момента, в който било обявено, че ще има нова продан след една седмица само между двамата съделители, в залата настъпила суматоха, присъстващите над 15 наддавачи започнали да повишават тон и да изразяват несъгласие за това, тъй като считали, че проданта трябва да продължи по общия ред с явно наддаване. Свидетелят Б.Б. е в приятелски отношения със съделителя П. Ш. и в показанията си заявява, че е присъствал по време на провеждане на проданта в залата на СРС. Той е придружил съделителят Ш., за да му прави компания по време на търга и седнали заедно на последния ред в залата. Свидетелят сочи, че на търга се е теглил „чоп“ между двама купувачи и единият спечелил. След това П. Ш. станал от мястото си и заявил, че той иска да закупи имота на най-високата цена, след което съдебният изпълнител извикал Ш. за да подпише някакъв документ и го обявила за купувач. Други лица не са правили изявления в този момент и конкретно не са искали и те да купят имота на тази цена. Единствено П. Ш. е направил такова искане. След това настанала разправия между хората и съдията, но свидетелят не знае за какво е бил спорът. Свидетелят Р.В. е добър познат на съделителя Ц. Й. и двамата се видели случайно в сградата на СРС, където свид. В. правел справка по едно свое дело. Това Ц. Й. му предложил да го придружи на проданта. Двамата влезли в залата на съда и свидетелят видял, че се отварят някакви пликове, след това двама човека теглили жребий помежду си и единият от тях спечелил. След това П. Ш. /свидетелят посочва съделителят Ш./ излезнал и казал, че потвърждава тази цена и отишъл да се подпише при съдията, която водела търга. След това станала разправия в залата, но свид. В. не разбрал за какво е пререканието. Р.В. сочи, че не е чул друго лице да иска да купи имота на същата цена, освен П. Ш., както и че е бил най-отзад в залата и не се е интересувал от този търг, поради което не е гледал внимателно. При преценката на събраните по делото гласни доказателствени средства настоящият съдебен състав счита, че следва да кредитира показанията на свид. Г. и свид. К. относно обстоятелството, че след изявлението на П. Ш., че желае да купи имота на най-високата предложена цена, веднага след това същото желание са заявили пълномощниците на жалбоподателката, а съдебният изпълнител обявил, че ще се проведе нов търг след една седмица само между двамата съделители. Техните показания са ясни, логични и категорични в посочената част. Освен това по делото няма данни тези свидетели да са заинтересовани от изхода на спора, нито да са в близки отношения с жалбоподателката М. Б. или по друг начин да са свързани с нея. Обстоятелството, че свид. К. е комуникирал с пълномощниците на М. Б. след провеждането на търга и че е подал жалба срещу проведената публична продан /която впоследствие е била оттеглена/ не обосновава друг извод и не го прави заинтересован от изхода на спора. Същото се отнася и за свид. Г., по отношение на който процесуалният представител на Ц. Й. е релевирал твърдения, че е длъжник по друго изпълнително производство, висящо пред ЧСИ Н.К.. Дори и да се установи това обстоятелство, то само по себе си не може да обоснове извод за заинтересованост на свид. Г. от изхода на спора и конкретно от начина на приключване на производство в полза на жалбоподателката. От друга страна свид. Б. и В. са в приятелски отношения със съделителите П. Ш. и Ц. Й. и техните показания следва да се преценяват при условията на чл. 172 от ГПК. Освен това и двамата свидетели твърдят, че са се намирали най-отзад в залата, като свид. В. дори сочи, че не е гледал внимателно, тъй като не се е интересувал от търга. Житейски логично е свид. Г. и свид. К., които са участвали в проданта като наддавачи, да следят внимателно процедурата по провеждане на търга, за разлика от другите свидетели, поради което показанията на свид. Г. и на свид. К. са подробни и детайлни. Свид. Б. и свид. В. заявяват, че не знаят и не са се поинтересували защо е станало пререкание между останалите наддавачи и съдебния изпълнител, което подкрепя изводите на съда, че техните показания са непълни. Други доказателства, относими към предмета на спора, не са ангажирани. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 3 ГПК и в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Жалбоподателят М. Б. е съделител, участващ и като наддавач в публичната продан, което качество обуславя и надлежната й процесуална легитимация да обжалва постановлението за възлагане на имот /чл. 435, ал. 3 от ГПК/. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Наддаването е надлежно, когато са спазени изискванията на чл. 489 и чл. 490 от ГПК. Под „ненадлежно извършено наддаване“ законът има предвид нарушения на самата наддавателна процедура, а не нарушения и действия преди осъществяването на тази процедура. За да е налице втората хипотеза, при наддаването следва да са постъпили най – малко две предложения и имотът да е възложен не по най – високата предложена сума. Съгласно задължителните разяснения по т. 8 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013г., ОСГТК, в ръчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена. Релевантни за спора са само твърденията, касаещи реализирането на самата публична продан, а именно: лицата, участвали в нея, направените от тях наддавателни предложения и цената, по която е възложен имотът. Следователно, извън обхвата на проверката остават нередовностите, допуснати преди извършване на възлагането, както и тези, които нямат пряко отношение към редовността на извършеното наддаване при провеждането на публичната продан. С оглед изложеното посочените от жалбоподателя пороци, обосновани с нарушение на правилата за определяне на оценката на имуществото и твърдението, че наддавачите не са били допуснати да извършат оглед на имота, не са допустим предмет на проверка, която съдът дължи в настоящото производство, и поради това не следва да се обсъждат, доколкото не биха могли да обосноват отмяна на обжалваното изпълнително действие. Допустимостта на наведените в жалбата възражения е обусловена от надлежното излагане на твърдения за наличието на пороци в изпълнителното производство, чието установяване би обусловило извод за незаконосъобразност на конкретно обжалваното изпълнително действие. В случая релевираните от жалбоподателката доводи представляват твърдения, че наддаването при провеждането на процесната публична продан не е извършено надлежно. Съгласно посоченото по-горе тълкувателно решение, част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най - високата предложена цена. В ГПК липсва точна дефиниция на понятието "ненадлежно извършено наддаване", но в практиката се приема, че нарушаване на процедурата по наддаване е налице тогава, когато в него са участвали лица, които нямат право да наддават; ако не са спазени изискванията за подаване на наддавателно предложение в запечатан плик с посочване цифром и словом на предложената цена; ако предложението е подадено след изтичане на срока за това; имотът е възложен на лице, което не е внесло задатък; не е зачетено основателно искане за възлагане от лице с право на изкупуване – чл. 505, ал. 2 ГПК, чл. 354 ГПК. В настоящия случай е проведено производство по извършване на съдебна делба, приключило с влязло в сила съдебно решение, с което съсобственият имот е изнесен на публична продан като неподеляем. Делбеното производство е особено исково производство, което съдържа специални правила, едно от които е предоставяне на привилегия на съделителите за изкупуване на изнесен на публична продан имот - чл. 354 от ГПК. В тази норма е посочено, че съделител може да изкупи такъв съсобствен имот при условията на чл. 505, ал.2 от ГПК, като в случай на конкуренция на претенции на съсобственици за изкупуване, то следва да се проведе нова продан само между тях в продължение на една седмица, при първоначална цена - предложената най-висока цена при първата продан. Ако в последния случай никой не изкупи имота, то той се възлага на третото лице, предложило най-високата цена при първата продан. Предвид особения характер на производството то общите правила както на исковото, така и на изпълнителното производство се прилагат доколкото не му противоречат или в случаите на изрично препращане. Така самата публична продан на недвижимия имот се извършва по правилата на публичната продан на недвижими имоти в изпълнителния процес, а правото на съделителите да изкупят съсобствения имот възниква при условията на препращащите норми - чл. 354, ал.2 от ГПК и чл. 505, ал.2 от ГПК. От тези разпоредби е видно, че волята на законодателя вложена в тях е да създаде привилегия делбеният имот да остане в патримониума на лице, което е бил участник в делбената съсобственост, при едновременно гарантиране правата на останалите съделители, че ще получат справедлива пазарна цена при осребряване на неподеляемия съсобствен имот. След като веднъж е заявено от съделител, че желае да закупи имота при най-високата предложена от трето лице цена, ЧСИ следва да обяви съделителят за купувач, ако предложението е изходило само от един съделител. Когато обаче повече от един съделител заяви, че желае да закупи имота по най-високата предложена цена, то приложение намира нормата на чл. 354, ал.2 ГПК, която предвижда, че се извършва нова продан само между съделителите при първоначална цена - най-високата предложена при първата продан цена, като тази продан продължава една седмица и се извършва по общите правила. В случая от събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав констатира, че при провеждането на процесната публична продан двама от участващите в наддаването съделители – П. Ш. и М. Б. са направили искане за закупуване на делбения имот по най-високата предложена цена. Волеизявлението на жалбоподателката е направено в преклузивния срок по чл. 505, ал. 2 от ГПК – при съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 от ГПК, но същото не е било надлежно отразено – такова вписване липсва в представения по делото заверен препис от протокола от отваряне на наддавателните предложения. Въз основа на кредитираните показания на свид. Г. и свид. К. се налага извод, че обвързващата материална доказателствена сила по чл. 179 от ГПК на официалния свидетелстващ документ – протоколът от 19.10.2023г., е опровергана. Съдебният изпълнител е бил длъжен да насрочи нова продан, която да се проведе само между съделителите П. Ш. и М. Б. при първоначална цена - предложената най- висока при първата продан /чл. 354, ал. 2 от ГПК/. Следователно органът по принудително изпълнение е нарушил правилото по чл. 354, ал. 2 от ГПК, което обосновава извод, че действията по извършване на проданта са процесуално незаконосъобразни и обжалваното постановление за възлагане на имота следва да бъде отменено. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски. В тази връзка и след като взе предвид своевременно направеното от жалбоподателя искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, въззивният съд приема следното: Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая по делото е представен договор за правна защита и съдействие от 24.01.2024г., от който е видно, че е уговорен адвокатски хонорар в размер на 1 500 лева, който е бил заплатен изцяло при подписване на договора. Предмет на производството по делото е жалба срещу действията на съдебен изпълнител. Съгласно чл. 11 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за съдебни поръчки, за изготвяне на частни жалби, за обжалване на действията на съдебен изпълнител, нотариус, съдия по вписванията и на длъжностно лице по регистрацията минималното възнаграждението е 400 лева, а когато жалбите се разглеждат в открито заседание – 600 лева. В случая делото е разгледано в открито съдебно заседание, проведени са две съдебни заседания, събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на четирима свидетели, поради което се налага извод, че производството се отличава с по-висока фактическа сложност. Независимо от това, с оглед предмета и обема на предоставената защита от процесуалните представители на жалбоподателя, съдът счита, че уговореното адвокатско възнаграждение от 1 500 лева се явява прекомерно и следва да се намали до размер на сумата от 1 000 лева. Ето защо в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер на 1 085 лева, от които 25 лева за държавна такса, 60 лева депозит за призоваване на свидетел и 1 000 лева за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото р ешение не подлежи на обжалване. Така мотивиран Софийският градски съд,
Цитирани разпоредби
26- чл. 354, ал. 2 ГПК
- чл. 505, ал. 2 ГПК
- чл. 354, ал. 1 ГПК
- чл. 354 ГПК
- чл. 435, ал. 3 ГПК
- чл. 490 ГПК
- чл. 492 ГПК
- чл. 492, ал. 1 ГПК
- чл. 12 ГПК
- чл. 172 ГПК
- чл. 179 ГПК
- чл. 436, ал. 3 ГПК
- чл. 436, ал. 1 ГПК
- чл. 490, ал. 1 ГПК
- чл. 492, ал. 2 ГПК
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 185 ЗЗД
- чл. 11
- чл. 2
- чл. 354, ал. 1
- чл. 36
- чл. 435
- чл. 437, ал. 4
- чл. 489
- чл. 505, ал. 2