Решение № 8364 от 8.5.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 34040/2022 г.

производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните. С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на потребителите в гр. София (представени по делото на лист 37) най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответниците да са направили предложения за промени в общите условия, поради което и същите ги обвързват. Според клаузите на тези Общи условия (идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия) се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация - чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен период, след изтичане на периода, за който се отнасят - чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г. (приложими през процесния период). Предвид цитираните по-горе разпоредби и на основание представените доказателства, съдът намира, че ответниците са собственици на процесния имот при твърдяните в исковата молба квоти на съсобственост и като такива се явяват страна по облигационното правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР (чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката). От представените по делото доказателства се установи, че сградата, в която се намира имотът на ответниците е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ (чл. 139 - 148, Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, действала до 24.03.2020 год., § 1, т. 3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването, в сила от 12.03.2020 год.). Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. С оглед гореизложеното и предвид представените писмени доказателства от третото лице – помагач (индивидуална справки за отопление и топла вода за периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. и индивидуална справки за отопление и топла вода за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г.) се налага извод, че ищецът е доставил количеството топлинна енергия до процесния имот, за процесния период, както и че същата е била редовно отчетена. По делото липсва оспорване от страна на ответниците за начина на начисляване на топлинната енергия, обема и размера на същата. Липсва оспорване от страна на ответниците и за наличието на задължения към ищеца. Не се твърди, а и не се доказа по делото ответниците да са погасили задълженията си в изискуемия за това срок. Установи се по делото, че чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 69, том I, рег. № 3100, дело № 60 от 2022 г., на 14.03.2022 г. ответниците са се разпоредили с процесния топлоснабден имот. С оглед предходното съдът намира, че исковата претенция за сумата от 573, 60 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2020 год., дължима от всеки един от двамата ответници следва да бъде уважена за периода от 01.05.2018 год. до 14.03.2020 год. и за сумата от 533, 74 лева, дължима от всеки един от двамата ответници, изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК и съгласно представените доказателства, до който размер и период исковете са основателни и следва да бъдат уважени, а за разликата над тях до пълния предявен период и размер следва да се отхвърлят. По делото се установи и дължимостта на сумите за дялово разпределение, поради което към посочените по-горе суми следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за сумата от 8, 91 лева за периода м.05.2019 год. – м.04.2020 год., дължима от всеки един от двамата ответници. Сумите се дължат ведно със законната лихва от 24.06.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на вземанията. По претенциите с правно основание чл. 86 от ЗЗД: Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на периода. Съдът стигна до извода, че е налице главен дълг за периода от 01.05.2018 год. до 14.03.2020 год. и за сумата от 533, 74 лева, дължима от всеки един от ответниците, или общ дълг в размер на 1067, 48 лева. В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. е издадена на 31.07.2019 г., видно от представеното с исковата молба копие от съобщение към тази фактура и 45-дневния срок е изтекъл на 14.09.2019 год., а ОФ от 31.07.2020 год. е с падеж до 14.09.2020 год. Или ответната страна е изпаднала в забава на 15.09.2019 год. като ищецът има право да претендира обезщетение от тази дата до датата на предявяване на иска. В случая той е претендирал период на забава от 15.09.2019 год. до 31.05.2022 год., което обезщетение, изчислено от съда възлиза на 295, 33 лева, като съдът не следва да присъжда суми свръх петитум, поради което се дължи претендираната сума от 242, 42 лева, респективно всеки един ответниците дължи по 121, 21 лева. По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово разпределение: Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и исковете за мораторна лихва в размер 2, 06 лева, дължима от всеки един от ответниците на това вземане следва да бъдат отхвърлени. По разноските: При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане за присъждане на разноски с исковата молба, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски по производството, съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е доказал разноски в общ размер от 200 лева, от които 100 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП. Право на разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК има и ответната страна, но такива не са претендирани. По изложените съображения, съдът