Решение № 64 от 24.4.2020 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 87/2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е № 64/24.4.2020г. гр.Варна В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, На тринадесети февруари две хиляди и двадесета година В открито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НАНКИНСКА ЧЛЕНОВЕ: ТРАЙЧО АТАНАСОВ КРАСИМИР ГАЙДАРОВ секретар Родина Иванова прокурор Антония Иванова като разгледа докладваното от съдия Гайдаров ВНОХД № 87 по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното: Въззивното производство е образувано по ЖАЛБА от адв.М.Д. ВАК срещу решение №1870/21.10.19г. постановено по НОХД №3334/19г по описа на ВРС, с което обвиняемата Ж.Н.Г. е призната за виновна за извършено деяние по чл.343 ал.1 б.Б пр.2 от НК, като на основание чл.78 а от НК е освободена от наказателна отговорност и е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Счита се, че решението на съда изцяло е незаконосъобразно, немотивирано и неправилно.Фактическата обстановка не е изяснена напълно.В мотивите към решението не са съобразени възраженията на защитата на обвиняемата. Моли се за отмяна на акта на съда и оправдаване на обвиняемата по възведеното и обвинение.Алтернативно се предлага отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание представителя на ВОП счита жалбата за неоснователна, а постановената присъда за правилна и законосъобразна и предлага същата да бъде потвърдена. Адв. М.Д. защитник на обвиняемата Ж.Г. поддържа жалбата на посочените в нея основания.Счита, че при установените доказателства съда е направил погрешна преценка че Г. е виновна. Предлага на съда Г. да бъде оправдана. В последната си дума обвиняемата моли за оправдателна присъда. Съдът след като се запозна с доказателствата по делото и като съобрази становището на страните прие за установено: Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователна. Решаващият съд след преценка на събраните по делото доказателства, е приел за установено от фактическа страна следното: На 23.07.2016 г., в гр. Варна, на пътен възел „Долна Трака", около 18.00 часа, обвиняеемата Ж.Н.Г. управлявала лек автомобил „Рено Клио" с peг. № М 4144ВК, като се движела по ул. „Втора", към кръстовището с главен път I -9 Варна - Златни пясъци, като възнамерявала да се включи в главния път, посредством маневра „обратен завой" в посока към КК „Златни пясъци". По същото време св. П. управлявал собствения си мотоциклет, марка „Ямаха“ с рег.№ ВТ 5022В по главен път I -9, в посока – гр. Варна. Въпреки наличието на пътен знак „Б-2“ по ул. „Втора", към кръстовището с главен път I-9 Варна - Златни пясъци, Г. спряла за кратко, но не изчакала преминаването на мотоциклета. Същата навлязла в кръстовището, преминала през дясна лента на главен път I -9 и след това навлязла в лява лента, в момента, в който през същата преминавал мотоциклета, управляван от св. П.. Последвал удар между предна лява част на автомобила, и мотоциклета.След удара мотоциклетиста загубил контрол над превозното средство и паднал наляво в прилежащите тревни площи. Обвиняемата спряла управляваното от нея превозно средство на около 10 метра от мястото на инцидента. Водачът на мотоциклета се изправил сам. Обадил на спешен номер 112 и съобщил за настъпилото ПТП. Водачът на лекия автомобил „Рено Клио" с per. № М 4144ВК - Ж.Н.Г. не оказала помощ на мотоциклетиста. На място пристигнал екип на 05 РУ-ОД МВР-Варна в състав: свидетелите М. И. М. и Н. Г. Т., които изготвили констативен протокол за станалото ПТП и АУАН на Ж.Н.Г. за допуснато нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП. На мястото на инцидента пристигнал медицински екип и П. В. П. бил откаран в МБАЛ „Св. Анна"-Варна, където бил прегледан, направена му била ренгенография и след обездвижване на лявото му рамо бил освободен за домашно лечение. При извършените медицински прегледи и изследвания се установило, че П. имал счупване на шийката на лява лопатка. Видно от изготвената в хода на досъдебното производство СМЕ, вследствие настъпилото произшествие, на П. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на лява лопатка, обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период от около 1.5-2 месеца. Решаващият съд е приел за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че при предприетата от обвиняемата Г. маневра същата е нарушила визираните в обвинителния акт правила за движение по пътищата, като не е пропуснала движещият се по път с предимство мотоциклет, управляван от св. П.. Видно от обясненията на Г., същата е възприела движението на превозното средство, управлявано от П., поради което безспорно е имала субективна възможност да изпълни задълженията си на водач, преди навлизане по пътя с предимство. Съдът е направил анализ на доказателствата и е намерил за логически неиздържани и недоказани доводите на обвиняемата и нейния защитник за настъпване на пътно-транспортното произшествие при друг възможен механизъм.Тези изводи на първоинстанционния съд се споделят и от настоящият състав. При определяне на вида и размера на наказанието съдът е отчел чистото съдебно минало на лицето, добрите характеристични данни и изразеното съжаление за стореното, броят на причинените телесни повреди на пострадалия. Изложеното е мотивирало съда да освободи подсъдимата от наказателна отговорност и да и наложи административно наказание „Глоба” в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лева, и наказанието „ Лишаване от право да управлява МПС”, към минималния размер, но над него, а именно за срок от шест месеца, като е зачетено времето, през което Г. е била лишена от това право по административен ред. С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът е присъдил разноските по делото. По направените в жалбата и в съдебно заседание възражения от страна на защитата: Подробно първоинстанционния съд е направил анализ на фактическия състав, който се споделя от въззивния съд и не е необходимо отново да се преповтаря.Правилно са обсъдени и анализирани всички факти и обстоятелства имащи значение за установяване на обективната истина. Правилни са и изводите на решаващия съд относно тезата и доводите на обвиняемата и нейната защита и тяхната оценка. При цялостната служебна проверка на обжалваното решение, въззивната инстанция счита, че в хода на наказателното производство не са допуснати съществени процесуални или материалноправни нарушения които да водят до необходимост от отмяната му и постановяване на ново решение, за връщане на делото за нова разглеждане или за изменение в някоя от частите на настоящото решение. Предвид горното на основание чл. 388 НПК, съдът