Решение № 3207 от 5.9.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 5273/2025 г.

Производството по чл. 12 и сл. от ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии. Предметът на производствата по ЗЗДН е строго лимитиран и касае разглеждане единствено на ясно дефинираните в сезиращата съда молба актове на домашно насилие, които се твърди да са извършени точно от ответника и конкретно в срока по ЗЗДН, преди сезиране на съда. В тези производства не се разглеждат абстрактни твърдения; не се разглеждат деяния на други лица, извън ответника; не се разглеждат и твърдения за възпитателските и родителските качества и способности на който и да било от родителите.Съобразно чл. 2 от ЗЗДН, домашното насилие съставлява съзнателен и целенасочен акт на физическо, психическо, емоционално или друго принудително въздействие или ограничаване на личната свобода и/или личния живот, насочено спрямо лица, които се намират или са /били/ в семейна или родствена връзка или фактическо съжителство, като за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но и специфичните условия, цел и начин на извършване, открояващи се с желание да се навреди на пострадалия или поне допускане на същото, както и с общата нагласа към противоправна доминация над жертвата. Затова и актът на домашно насилие по ЗЗДН се характеризира както с обективното извършване на увреждаща пострадалия деятелност, така и с наличието на интелектуален и волеви елемент в дееца при извършването й. Или по друг начин казано – по реда на ЗЗДН е съставомерно само такова противоправно, обективно вредящо деяние, което има за цел да навреди на пострадалия или вредата се допуска в съзнанието на дееца за приемлива и което се докаже да е извършено от обвинения ответник. В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо молителите насилствени въздействия от страна на Д. К. над С. К., в присъствието на детето йм Л., са декларирани по реда на чл. 9 от ЗЗДН. Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, до последните изменения в ЗЗДН, имаше смесена същност- процесуална предпоставка за допустимостта на производството и на доказателство с обвързваща съда стойност, до доказване на противното от ответника, като последното цели да опосреди доказването на насилствени деяния, извършени без присъствието на трети лица, каквато обичайно е ситуацията, като Заповед за защита може да се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН – арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, а когато по делото са ангажирани още и други доказателства, те следва да имат приоритетно доказателствено значение. В настоящото производство релевираните първоначални възражения на ответника за липса на Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, а от там и за недопустимост на производството, съдът е намерил и намира за неоснователни, т.к. сега действащата редакция на ЗЗДН дава възможност на молителя сам да прецени дали да декларира писмено под страх от наказателна отговорност по чл.313 НК акта на домашно насилие или не. Т.е. декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН е изгубила вече смесената си същност и не е предпоставка за допустимост на производството. Основателно изначално ответникът е отчел, че: молителката е посочила грешна дата, на която твърди ответникът да е извършил първия акт на домашно насилие и че в последствие е поискала защита и за детето Л..В тази точно връзка в първото о.с.з. молителката е изправила грешката си при посочване на датата на първия акт на насилие и е предявила лично от свое име и от името на детето допълнителна молба за защита за актове които твърди да са извършени на 08 и 09 май 2025 г. В разглеждания казус молителката Ст. К. твърди, че Д.К. на датите 26.04., 08.05. и 09.05.2025 г. е осъществил над нея актове на психическо и емоционално насилие, свидетел на което е станало невръстното дете на страните - малолетната Л.. Конкретните три акта на насилие, в синтезиран преразказ, са декларирани от Ст.К. в Декларациите по чл. 9, ал.3 ЗЗДН приобщени по делото на листи 12, листи 109 и 110 от делото. Въпреки обема от писмени и гласни доказателства, съдът отчита факта, че в цялото производство по делото ответникът не е оспорил по същество декларациите по чл. 9, ал.3 ЗЗДН. Спори се реално между страните кой по какъв начин е възприел фактите обективно съществуващи в правния мир. Спори се дали детето, което предстои молителката да роди е от ответника, спорно е дали ответникът е лишен от възможността да вижда дъщеря си Л.. Липсва спор между страните относно твърденията затова, че на трите изброени по - горе дати, на територията и на гр.Варна и на гр.••• между страните са възниквали конфликти, довели до подаване на множество сигнали до национален телефон 112, сезиране на органите на реда и прокуратурата и завеждане на настоящото производство. Изслушаните звукозаписи, приложени преписки по делото от различни Районни управления, изявленията на страните и гласните доказателства налагат извод, че към момента настоящото производство е единственото между С. и Д. К.и водено по реда на Закона за защита от домашно насилие, че страните са все още в брак, във висящо бракоразводно дело с определени привременни мерки. Данни ответникът да има качество обвиняем и или подсъдим по която и да е преписка по делото няма. Не се съдържат сред кориците на делото доказателства затова детето на страните Л. физически да е пострадало при случилото се между родителите му от посочените три дати. Със свидетелските показания допуснати в полза на страните по същество на спора не е установено друго освен твърдяното от молителите и от ответника, че Д. и С. К.и са се запознали и сключили бързо брак, че имат дете на две годинки – Л., че молителката е бременна и й предстои да роди второ дете, както и че от м.април родителите на Л. са разделени. Въпреки, че съдът е изискал записи от камерите на магазин „ ••• „, тези записи не са предоставени на съда по обективни причини. Т.е. съдът следва съпоставяйки декларираното от молителите с писмените и гласни доказателства да прецени е ли е налице осъществено домашно насилие и ако да- какви мерки за защита да се допуснат. Определянето на един конкретен като акт на домашното насилие следва да се извърши на база разпоредбата на чл.2 от Закона за защита от домашно насилие. Законово е определено в чл.2 ЗЗДН, че това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална дефиниция на понятието "психическо насилие", както и дефиниция за понятието "емоционално насилие", но в практиката, като такива се окачествяват всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице. Актовете на емоционално и психическо насилие могат да бъдат: вербално насилие /отправяне на обидни думи и квалификации и или заплахи /, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценката дали е налице емоционално и или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. Необходимо и да се направи разграничение между психическо и емоционално насилие. Психическото насилие, съгласно създадената до момента практика на първоинстанционните и въззивни състави представлява въздействие върху психиката на дадено лице, с което му се причинява тормоз - като непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или систематично и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да накърнят физическата или психологическа цялост на друго лице. При психическо насилие отношението на едно лице спрямо друго, предизвиква попадането на последното в състояние на психологическа травма, която би могла да се изразява в тревожност, депресия и други форми на нервно разстройство. Формите на психическо насилие могат да включват вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго поведение, което може да намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и адекватно мислене и поведение. При емоционалното насилие въздействието отново е върху психиката на определено лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му, свързани с преживявания от негативния спектър - изразява се в заплашване, контрол, водещо до чувство на страх, на малоценност, на вина чрез интензивно обидно и унизително отношение. Преобладаващо проявите на психическо и емоционално насилие се припокриват, доколкото чрез действията – вербални и физически се засягат емоциите и психиката на засегнатите лица, които са неразривно свързани. Разликата е в продължителността на въздействието, интензитета, трайността на последиците и дълбочината на посегателството, поради което емоционалното насилие се приема в практиката, че представлява по-лека форма и в общия случай не води до дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото лице. На следващо място следва да се съпоставят описаните в Молбите действия на ответника с легалната дефиниция, за да се прецени дали същите могат да се квалифицират като „домашно насилие“. В настоящото производство дори и само на база доказателствената сила на Декларациите по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, без да са оборени посредством гласните доказателства допуснати в полза на ответника, се установява и доказва твърдението на С. К., че Д. К. е осъществил над нея актове на психическо и емоционално насилие, пред детето йм Л.. Съдът намира, че молителите са доказали твърдяното от Ст.К. и декларирано в двете декларации по чл. 9, ал.3 ЗЗДН извършване на три отделни акта на физическо, психическо и емоционално насилие, по описаните в деклараците начин, които са обуслови страх у молителката Ст.К., стрес, емоционална нестабилност. Очевидно от изложеното в молбата и в декларациите молителката С. К. е претърпяла силни негативни психически и емоционални изживявания, които съдът следва да съобрази при определяне на мерките за защита и тяхната продължителност. При произнасянето си по същество, съдът следва да прецени всички доказани и установени факти обективно и съобрази специфичната цел на производството по ЗЗДН. На първо място съдът отчита, че обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които да я оборват, тъй като по съществото си тя представлява частен документ. В доказателствена тежест на ответника, при направено оспорване, че са извършени актове на домашно насилие, бе да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на нейната доказателствена сила. В настоящия случай доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не е оборена от ответника. Пред съда ответникът не е отрекъл, че се е карал с молителката, че са се дърпали и е потвърдил, че прави записи, обяснявайки и причините за това. Обясненията на ответника, че молителката е тази, която го е напуснала с детето йм Л., желанието му бракоразводния съд да определи режим на личен контакт с детето му Л., житейски са логични, но представляват защитна теза, неподкрепени с никакви годни доказателства. Данните по делото за периодичните звънения на телефон 112, самите звукозаписи, жалбите от Д. и С. К.и до прокуратурата и полицията във Варна и •••, преписките по жалбите, вкл.и снимков материал по последните, свидетелстват за наличие на съществен личен конфликт между двамата, който не може да бъде разрешен от съда, а още по-малко в производството по Закона за защита от домашно насилие. Действително при сезирането с молбата от 25.04.2025 г. съдът в настоящия му състав съдът е издал Заповед за незабавна защита № 94 / 09.05.2025 г./ л.21-ви от делото / в полза на двете молителки с мерките по чл.5, ал. 1 т.1, т. 3, т.4 и т. 5 ЗЗДН. Постановените по реда на чл.18 ЗЗДН мерки съдът намира, че към момента не са адекватни на търсената от молителката защита и не съответстват на целите на Закона за защита от домашно насилие. Смисълът и целите на ЗЗДН се свеждат до защита на особена категория посегателства извършвани от и срещу лица, намиращи се в най-близки взаимоотношения, като с последните изменения в ЗЗДН кръга на лица бе разширен. Именно поради спецификата на връзката между страните и поради факта, че обичайно преки свидетели на посегателствата няма законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има самостоятелна доказателствена сила. Настоящият първоинстанционен съдебен състав, след анализ на доказателствата по делото и преките впечатления придобити в о.с.з., достига до извод, че процесните действия на ответника следва да бъдат санкционирани по реда на ЗЗДН, с оглед че интензитетът и характера на тяхното въздействие е излязъл извън рамките на обичайния житейски конфликт между съпрузите К.и, довел до сезиране на съда с молбата за защита по ЗЗДН, но не е рефлектирал или поне няма данни да е рефлектирал пряко върху невръстната Л.. Фактът, че поведението, действията и думите на ответника описани в двете декларации по чл. 9, ал.3 ЗЗДН не са съставомерни престъпления от общ характер по смисъла на НК, че молителката С. К. по време на бременността си с второто й дете е била поставена в състояние на силен стрес от страна на ответника, не водят до извод, че извършеното от ответника не е домашно насилие по см. на чл.2 ЗЗДН. Законът не изисква настъпване на вредоносен резултат негативно изменение върху психиката на пострадалия от домашно насилие, вкл. психична травма. Достатъчно е поведението на извършителя да въздейства негативно, каквато е и настоящата хипотеза, върху психическото спокойствие и уравновесеност на пострадалия, като предизвика у него уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания. Острите стресови реакции и психичните травми, макар и възможни, не са задължителни за квалификация на деянието на извършителя като психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Също така, освен да даде бърза и ефективна защита и да осигури помощ и подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, Законът има за цел и да упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието. Трябва да бъде отчетена тежестта на конкретно извършените действия от страна на извършителя, въздигнати от закона като противоправни по чл. 2 от ЗЗДН и квалифицирани като домашно насилие, от една страна и исканите от молителката/ молителките мерки, като се прецени адекватността им за постигане целите на закона, но едновременно с това да не се стига до пр•••мерно ограничаване на правата на ответника. Настоящият състав намира за адекватна единствено мярката за задължаване на извършителя да се въздържа от насилие по отношение на молителя на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. С налагането на тази мярка ще се постигне целта на закона да не се извършват актове на домашно насилие. Тази мярка е безсрочна, а санкциите при неизпълнението й са сериозни. Съдът отчита и възрастта на страните по делото, факта, че молителката и ответника имат малолетно дете на 2 години и очакват раждането на второ, вкл. и висящото помежду им бракоразводно дело. Съдът отчита, че не друг, а родителите са тези които имат право и задължение да се грижат за децата си, които не са станали пълнолетни, като им осигурят спокойна и сигурна среда и полагат непрекъснати усилия за развитието йм. Настоящият съдебен състав, вземайки предвид степента на въздействие върху личността на пострадалата ( очевидно възприемане на действията и думите на ответника като пряка заплаха за живота и здравето й – нейното и на детето Л. и на детето с което е бременна), както и интензитета на осъщественото насилие спрямо нея (не един, а три отделни актове на психическо и емоционално насилие в рамките на по-малко от месец) счита, че освен мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН не следва да се налагат други. При налагането на мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителите, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (арг. чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). В този смисъл съдът преценява характера и тежестта на извършеното домашно насилие и последиците от него, факта че страните по делото са родители на детето Л. и ще бъдат родители и на второ дете, и именно затова и за да се осуети възможността ответника да извърши домашно насилие над молителката било то в присъствието на детето Л. съдът допуска само безсрочната мярка за защита в полза на двете молителки по чл. 5, ал.1 т.1 ЗЗДН. Определяйки мерки за защита по ЗЗДН съдът намира, че ако в настоящото производство се забрани на ответника да приближава молителката или и двете молителки, жилището в което те живеят, би се достигнало до неоправдано ограничаване на родителските права на ответника над детето му Л. и до положение в което дори да не може да осъществява и привременно определения му режим на лични контакти с детето Л.. Още по-силно съдът би санкционирал ответника ако му забрани да контактува с майката на детето и или определи временно местоживеене на детето Л. при майката, т.к. по този начин ответникът дори не би могъл да получава пряко от молителката информация за състоянието на дъщеря му Л., която очевидно обича силно. При тези мотиви съдът уважава молбата на молителките като основателна и доказана като допуска налагане само на мярката за защита по чл. 5, ал.1 т.1 от ЗЗДН. С оглед изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на РС-Варна сума в размер на 25 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на делото. Ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати на молителката сумата от 400 лева -съдебно-деловодни разноски за възнаграждение на един адвокат пред настоящата инстанция, който разход е доказан и по основание и размер въз основа на приобщения по делото на л. 332 –ри договор за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка. Воден от гореизложеното, Варненският районен съд