Решение № 4417 от 8.10.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 8887/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Образувано е по жалба на "хххххххххххх" КД, ЕИК хххххххххх, чрез адв. Т. Т. от САК, против Наказателно постановление № 771369 – F757972/27.05.2024 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 278а ал. 3 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 14 164, 59 (четиринадесет хиляди сто шестдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки) лева за нарушение на чл. 8 ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България (Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г.) вр. чл. 127и ал. 1 ДОПК. С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Навежда се, че дружеството – жалбоподател не е осъществило вмененото му нарушение, тъй като получаването на стоката е било потвърдено. Твърдят се съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в обжалваното наказателно постановление неправилно е посочена на датата на установяване на нарушението. Навежда се, че в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не са описани всички признаци от състава на нарушението и обстоятелствата по извършването му - не са посочени характеристиките на стоката; не е посочено, че се касае за стока с висок фискален риск; не е посочен код по Комбинираната номенклатура (НК) на ЕС; не е посочен изпращача на стоката и от коя държава е превозът. Твърди се, че в обжалваното наказателно постановление е посочена неотносима санкционна разпоредба, както и че не е посочена конкретно приложимата хипотеза на санкционната разпоредба на чл. 278б ДОПК. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че АУАН е съставен в присъствието на свидетел по съставянето му, въпреки, че е имало и свидетели на установяването на твърдяното нарушение. Излагат се и твърдения, че размерът на наложената имуществена санкция е несъответен на тежестта на нарушението, предвид липсата на настъпили вредни последици. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. Т. Т., който пледира за отмяна на наказателното постановление по доводите във въззивната жалба и претендира присъждане на разноски, като представя списък. Наказващият орган - Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По допустимостта на жалбата: Жалбата е допустима – подадена е от санкционираното юридическо лице, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, както и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН – наказателното постановление е връчено на упълномощен представител на дружеството – въззивник на 30.05.2024 г., а жалбата е подадена на 12.06.2024 г. Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното: "хххххххххххх" КД, ЕИК хххххххххх, е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на управление хххххххххх, област София ул. "хххххххххххх" № 1. На 15.02.2024 г. от органи по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ - Мая Цветанова - старши инспектор по приходите, и Е. Тилков - инспектор по приходите, била извършена проверка на транспортно средство влекач марка „SCANIA“, с рег. № хххххххххх и ремарке с рег. № хххххххххх на ГКПП Видин – Дунав мост 2 с водач ххххххххххх. При извършената проверка било установено, че в транспортното средство се превозва стока от списъка на стоките с висок фискален риск „Картофи: пресни или охладени: други" с код по КН 0701 90 90, в количество 18 528 кг, с изпращач TERREA, V I N хххххххххх, със седалище Република Полша, и получател "хххххххххххх" КД. Водачът на транспортното средство представил на органите по приходите международна товарителница и търговски документ. При извършената проверка органите по приходите установили, че за превозваната стока липсват данни за уникален номер на превоза. Предвид горното органите по приходите поставили техническо средство за контрол на транспортното средство. Съставен бил протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050902955352_1 от 15.02.2024 г. На датата и мястото на разтоварване на стоката – на 16.02.2024 г. в 11: 25 часа в хххххххххх, общ. ххххххххххх, обл. София, ул. "ххххххххххххх" № 1, складова база на "хххххххххххх" КД, била извършена проверка от органи по приходите, сред които и свидетелят Е. К. Д., на длъжност "инспектор по приходите", и Х.Д.П., заемащ също длъжност „инспектор по приходите“ в ГД „Фискален контрол“. При проверката органите по приходите отстранили техническото средство за контрол, за което съставили Протокол за отстраняване на техническо средство за контрол № 050902955352_4/16.02.2024 г. Органите по приходите установили, че в превозното средство се превозва стока с висок фискален риск: "Картофи, пресни или охладени: Други“ с код по КН 0701 90 90 в количество 18 528, 00 кг с изпращач TERREA, VIN хххххххххх, със седалище Република Полша, и получател "хххххххххххх" КД. Проверяващите установили, че за превоза на стоката не бил издаден уникален номер на превоза. За резултатите от проверката на място бил съставен протокол за проверка на стоки с висок фискален риск № 050902955352_5/16.02.2024 г. На 28.02.2024 г. в присъствието на Р.Г. - „инспектор по приходите“ в ГД „Фискален контрол“, и на упълномощен представител на дружеството - въззивник - Я.Х., свидетелят Е. Д. съставил АУАН № F757972/28.02.2024 г., с който повдигнал против дружеството – жалбоподател административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 127и ал. 1 ДОПК – затова, че при превоз на стока: "Картофи пресни или охладени: Други" в количество 18 528 кг, липсват данни за предварително деклариране на превоза до влизане на транспортно средство на територията на страната. Актът бил подписан от съставителя, свидетеля и представляващия дружеството – въззивник, на когото бил предявен за запознаване със съдържанието му и му бил връчен препис. При съставяне на акта за установяване на нарушението и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН не били направени възражения от страна на дружеството - въззивен жалбоподател. На 27.05.2024 г. С.Д. - Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП при идентични фактически и правни изводи като в съставения АУАН издал обжалваното Наказателно постановление № 771369 – F75792/27.05.2024 г., с което на основание чл. 278а ал. 3 от ДОПК наложил на дружеството – жалбоподател имуществена санкция в размер на 14 164, 59 (четиринадесет хиляди сто шестдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки) лева за нарушение на чл. 8 ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България (Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г.) вр. чл. 127и ал. 1 ДОПК. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетеля Е. К. Д., както и писмените доказателства: международна товарителница, протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050902955352_1 от 15.02.2024 г., протокол за отстраняване на техническо средство за контрол № 050902955352_4/16.02.2024 г., протокол за проверка на стоки с висок фискален риск № 050902955352_5/16.02.2024 г., АУАН № F757972/28.02.2024 г., наказателно постановление № 771369 – F75792/27.05.2024 г., пълномощни, приемо - предавателен протокол за стоки № 050902955352_7/16.02.2024 г., протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050902955352_11/17.02.2024 г., търговски документ, искане от получател/купувач на стока с висок фискален риск от 16.02.2024 г., заповед № ЗЦУ - 384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, 3 броя резолюции за прекратяване на административнонаказателна преписка. Съдът кредитира събраните по делото доказателства - същите са логични, еднопосочни, последователни и кореспондират помежду си. Съдът цени с доверие показанията на разпитания свидетел Е. Д., тъй като ги оцени като еднопосочни, последователни и непротиворечиви, съответни на писмените доказателства. Съдът кредитира и писмените доказателства, въз основа на които изгради и изводите си за компетентност на наказващия орган. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи. Съгласно чл. 279 ал. 1 ДОПК актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. АУАН е съставен от орган по приходите, каквото качество има свидетелят Е. Д., заемащ длъжност "инспектор по приходите" при ЦУ на НАП, съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 ЗНАП. Наказателното постановление е издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен съгласно чл. 279 ал. 1 ДОПК от изпълнителния директор на НАП, видно от писменото доказателство - Заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024 г. Спазени са сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН – нарушението е извършено на 15.02.2024 г., АУАН е съставен на 28.02.2024 г., а НП е издадено на 27.05.2024 г. Съдът намери, че при съставяне на АУАН не са допуснати нарушения на процесуалните правила с характер на съществени. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел - Р.Г., който не е от категорията на свидетелите - очевидци, и е присъствал само при съставяне на АУАН. Действително, разпоредбите на чл. 40 ал. 1 и ал.3 ЗАНН предвиждат, че актът за установяване на нарушението се съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, и само при липса на такива свидетели или при невъзможност АУАН да се състави в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в АУАН. В случая въпреки наличието на свидетели, които са присъствали при установяване на нарушението /Мая Цветанова и Е. Тилков - двамата, извършили проверката на ГКПП Видин - Дунав мост 2, както и Христо Павлов - извършил проверката на мястото на разтоварване на стоката/, които непосредствено са възприели обстоятелствата по проверката, и при липса на данни за невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, АУАН е съставен при условията на чл. 40 ал. 3 ЗАНН - в присъствието на друг свидетел, при съставянето и връчването на акта. Съгласно т. 10 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС при наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото, следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина. Следва да се посочи и че когато актът за установяване на нарушението се съставя на основание чл. 40 ал. 3 ЗАНН, цитираната разпоредба изисква свидетелите при съставяне на акта да са двама, което изискване в случая също не е било спазено - АУАН е съставен в присъствието на само един свидетел. Допуснатите нарушения при съставяне на АУАН обаче в случая по никакъв начин не са ограничили правото на защита на въззивния жалбоподател, тъй като не са препятствали разкриването на обективната истина. АУАН е съставен и в присъствието на упълномощен представител на дружеството - въззивен жалбоподател, предявен му е за запознаване със съдържанието му и му е връчен препис. Основателни са обаче оплакванията на въззивния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, отнасящи се до съдържанието на АУАН и НП, ограничаващи правото му на защита и налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление. Както в АУАН, така и в НП, са нарушени разпоредбите съответно на чл. 42 ал. 1 т. 3 и т. 4 ЗАНН, и на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН. Както в акта за установяване на нарушението, така и в наказателното постановление, не са посочени дата и място на извършването му. Посочена е единствено датата на установяване на нарушението - датата, когато е била извършена проверката на мястото за разтоварване. При това, същата е погрешно посочена първо в акта за установяване на нарушението, а впоследствие - и в наказателното постановление, тъй като както в АУАН, така и в НП, е посочено, че проверката на място е извършена на 16.02.202 3 г., т.е. една година преди превоза на стоката. Само по себе си грешното посочване на датата на установяване на нарушението не представлява съществено процесуално нарушение и по никакъв начин не би затруднила жалбоподателят да разбере вмененото му административнонаказателно обвинение и да организира защитата си, тъй като се отнася до датата на установяване на нарушението, а не до датата на извършването му, и на следващо място - от, макар и пестеливото описание, на обстоятелствата на нарушението в АУАН, и НП, е видно, че се касае за техническа грешка, тъй като след това се цитира протокол за извършена проверка на ГКПП - Видин - Дунав мост 2 от 2024 г. Наред с липсата на дата и място на извършване на нарушението обаче, както в АУАН, така и в НП, не са посочени съставомерни признаци от състава му, с което е ограничено правото на защита на санкционираното юридическо лице. С акта за установяване на нарушението е образувано административнонаказателно производство, а с обжалваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивния жалбоподател за нарушение на чл. 127и ал. 1 ДОПК. Съгласно чл. 127и ал. 1 ДОПК при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване. Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. „При всеки отделен превоз на СВФР, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за превоза до влизане на транспортно средство на територията на страната. Декларирането се извършва чрез подаване по електронен път на данни съгласно приложение № 1 по реда на чл. 48.“ В случая нито в АУАН, нито в НП, е посочено от коя държава започва превоза - дали от държава - членка на Европейския съюз, или от трета страна. Посочването на това обстоятелство е от значение и за коректно определяне на нарушената материалноправна разпоредба, тъй като разпоредбите на чл. 127и ал. 1 ДОПК и на чл. 127и ал. 4 ДОПК предвиждат различни задължения за деклариране в зависимост от това дали се касае за превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, или от трета страна. В първия случай получателят следва да декларира предварително данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортното средство на територията на страната. Когато се касае за превоз на стока с висок фискален риск от територията на трета страна, задължението за деклариране е на вносителя, който следва да декларира данни за превоза след приключване на митническия режим и вдигане на стоката и преди продължаване на превоза на територията на страната. В случая, както в АУАН, така и в НП, не е посочено дори качеството на дружеството - въззивен жалбоподател - не е посочено дали дружеството е получател/вносител или пък доставчик/ продавач. На следващо място, както в АУАН, така и в НП, не е посочено, че се касае за стока с висок фискален риск. Съгласно чл. 4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. списъкът на стоките с висок фискален риск се утвърждава със заповед на министъра на финансите по мотивирано предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, издадена на основание чл. 127а, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, заповедта и списъкът се публикуват на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите в деня на издаването на заповедта, като в заповедта се определя срок за влизането й в сила, който не може да бъде по-кратък от 3 дни. Към датата на нарушението списъкът на стоките с висок фискален риск е посочен в Приложение към т. 1 от Заповед № ЗМФ - 1295/28.12.2023 г. на Министъра на финансите, в сила от 01.01.2024 г., с посочване и на кодовете на стоките по Комбинираната номенклатура на ЕС. В случая нито в акта за установяване на нарушението, нито в наказателното постановление, е посочено, че се касае за превоз на стока с висок фискален риск, нито пък е посочен кода й по Комбинираната номенклатура на ЕС. Обстоятелствата на нарушението следва да се предявени на нарушителя по ясен и конкретен начин в АУАН и в наказателното постановление, като не е допустимо същите да се извличат чрез тълкуване, предположения и допускания. Ясното, пълно и конкретно посочване на обстоятелствата на нарушението е от значение за упражняване правото на защита на санкционирания субект, но и за определяне предмета на доказване и правнорелевантните факти в съдебното производство по оспорване на обжалваното наказателно постановление. В случая непосочването на обстоятелствата на нарушението и на съставомерни признаци от състава му в АУАН и НП представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е ограничило правото на защита на въззивния жалбоподател, който е поставен в невъзможност да разбере срещу какво конкретно административнонаказателно обвинение следва да организира защитата си. Основателни са възраженията на въззивника и по отношение на това, че в наказателното постановление е посочена неотносима санкционна разпоредба. В наказателното постановление е посочено, че отговорността на въззивния жалбоподател е ангажирана на основание чл. 278а ал. 3 ДОПК, която не кореспондира на сочената като нарушена норма на чл. 127и ал. 1 ДОПК и на, макар и лаконичното и непълно, описание на обстоятелствата на нарушението. Субект на административното нарушение по чл. 278а ал. 3 ДОПК е съставно предприятие, което не изпълни задължението си за уведомяване по чл. 143ц, ал. 2 или чл. 143ч, ал. 5, като за първо нарушение е предвидено налагане на имуществена санкция в размер на 10 000, 00 лева, а повторното нарушение се наказва с имуществена санкция в размер на 15 000 лева. Относимата към нарушението по чл. 127и ал. 1 ДОПК е санкционната разпоредба на чл. 278б ал. 3 ДОПК, която предвижда, че на лице, което не изпълни задължение по чл. 127и, ал. 1 - 5, се налага глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от данъчната основа на превозваната стока по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, но не по-малко от 5000 лв. Следва да се посочи, че по същество наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 278б ал. 3 ДОПК, а не тази на чл. 278а ал. 3 ДОПК, тъй като наложената имуществена санкция не е в абсолютно определения размер съгласно чл. 278а ал. 3 ДОПК, а е определена в размер на 40 % от данъчната основа на превозваната стока по см. на ЗДДС, както предвижда относимата норма на чл. 278б ал. 3 ДОПК. Ето защо съдът намира, че при липса на други процесуални нарушения, единствено неправилното посочване на санкционната норма на чл. 278а ал. 3 ДОПК не би било основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като в случая само по себе си не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Наказващият орган е приложил относимата санкционна разпоредба и е отмерил размера на имуществената санкция именно по предвидения в нея ред, макар да е цитирал различна санкционна разпоредба. Ето защо при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, съдът би могъл да измени наказателното постановление в частта относно санкционната разпоредба, тъй като подобно изменение би представлявало приложение на закон за същото наказуемо нарушение без съществено изменение на фактическите обстоятелства на нарушението по причина, че на въззивния жалбоподател са били предявени всички обстоятелства на нарушението и той се е защитавал срещу тях, в това число и начина на определяне на размера на имуществената санкция, която му е наложена. В случая обаче, както беше посочено по - горе, в административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на обжалваното наказателно постановление. Съдът намира за необходимо да посочи и двойствения и непоследователен подход на наказващия орган при упражняване на правомощията му по чл. 52 и сл. ЗАНН. В съдебното следствие като писмени доказателства са приети 3 броя резолюции за прекратяване на административнонаказателни производства, образувани по отношение на "хххххххххххх" КД. При запознаване със същите се установява, че в тези случаи административнонаказателното производство е било прекратено на основание чл. 54 ал. 1 т. 7 ЗАНН поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Така в Резолюции за прекратяване на административнонаказателната преписка № 771117- F762383/22.05.2024 г. и № 778047- F764058/08.07.2024 г. наказващият орган е приел, че съществените процесуални нарушения, допуснати при съставяне на АУАН и налагащи прекратяване на административнонаказателната преписка са: липсата в АУАН на дата и място на извършване на нарушението, на посочване откъде започва транспортирането на стоката, липсата на данни за нейния изпращач, липсата на посочване на код на стоката по КН на ЕС и въобще на посочване, че стоката е с висок фискален риск. Т.е. при идентични процесуални нарушения като допуснатите в АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, наказващият орган е упражнил правомощието си да прекрати административнонаказателното производство на основание чл. 54 ал. 1 т. 7 ЗАНН, а в настоящия случай е издал наказателно постановление, макар в акта за установяване на нарушението да са били допуснати идентични нарушения на процесуалните правила, които в горепосочените резолюции наказващият орган правилно е оценил като съществени и неотстраними по реда на чл. 53 ал. 2 ЗАНН. Предвид всичко изложено и с оглед извода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът намери, че въззивната жалба е основателна и обжалваното наказателно постановление следва да се отмени. При този извод единствено за пълнота съдът ще посочи, че не се споделя тълкуването, което прави въззивният жалбоподател на разпоредбата на чл. 127и ал.1 ДОПК. Разпоредбата на чл. 127и ал. 1 ДОПК урежда както задължение за предварително деклариране на данните за превоза на стока с висок фискален риск, така и задължение за потвърждаване получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането на мястото на получаване/разтоварване. Двете задължения не са предвидени в условията на алтернативност, така че да се възприеме тезата на жалбоподателя, че в случай, че липсва предварително деклариране на данните за превоза, но впоследствие получателят е потвърдил получаването й, не би било налице нарушение на разпоредбата на чл. 127и ал. 1 ДОПК. Касае се за две отделни задължения, като разпоредбата на чл. 8 ал. 5 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. предвижда и извършването на съпоставка между декларираното и получената стока, като в случай, че се установи разлика (която надвишава 3 % от декларираното количество и не е следствие на естествени фири и физико - химични свойства на стоката), получателят/купувачът не потвърждава получаването на стоката и е длъжен да уведоми органите на НАП. Не може да се приеме и тезата на въззивния жалбоподател, че в случая потвърждаването на получаването на стоката е осъществено с установяването й на мястото на разтоварване от органите на НАП. Съгласно чл. 8 ал. 4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. потвърждаването на получаването на стоката се извършва чрез подаване на уведомление по образец - приложение № 2 към чл. 8 ал. 4 от Наредбата, а не с установяване на стоката на място от органите по приходите. При извода за основателност на жалбата право на присъждане на разноски има въззивникът, каквато претенция е заявена в проведеното открито съдебно заседание. Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС "Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.". В случая от страна на жалбоподателя се представя фактура № 0000002978/29.08.2024 г., издадена от Адвокатско съдружие "Ърнст и Янг", с посочена услуга "процесуално представителство и съдействие във връзка с представителство по АНД № 8887/2024 г. на СРС" с данъчна основа 1 675, 00 лева и начислен ДДС в размер на 335, 00 лева или обща стойност на фактурата 2 010, 00 лева с начислен ДДС, с посочен начин на плащане: "платежно нареждане". Представената фактура обаче не доказва извършено плащане на сумата. Представено е доказателство - извлечение от разплащателна сметка за плащане на сума в общ размер на 9 049, 20 лева от дружеството - въззивен жалбоподател в полза на Адвокатско съдружие "Ърнст и Янг", но в описанието на основанието на плащането е посочено, че плащането е във връзка с процесуално представителство по НАХД № 8883/2024 г. и КНАХД № 7775/2024 г., но не е посочено и че е заплатена сумата във връзка с процесуалното представителство на въззивния жалбоподател по настоящото НАХД № 8887/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав. Предвид горното и като намери, че жалбоподателят не доказва реалното извършване на разноските, чието присъждане претендира, съдът счете, че претенцията за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2 З АНН, съдът