Решение № 223 от 2.3.2022 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 3666/2021 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от „М. с. 2003“ООД с ЕИК •••• със седалище и адрес на управление село Б. Д., област С. З., представлявано от управителя В. Г. В. срещу „Х. К.“АД с ЕИК ••••• със седалище и адрес на управление град П., ул.“Ш.“№2, представлявано от управителя ИЛ. ИВ. Ш., в обстоятелствената част на която се твърди, че страните са били в облигационни отношения по продажба на стоки, обективирани във фактури. Твърди се, че съгласно фактура •••••••••• от 27.08.2020, придружена със стокова разписка №0000007872 от 27.08.2020г. ответникът е получил стоките, подробно описани и във фактурата като вид, брой и единична цена на обща стойност 3074.50лв. с ДДС. По силата на договор за продажба на стоки, обективиран във фактура №0100014148 от 31.08.2020г и стокова разписка към нея №•••••••••• на ответникът са доставени стоките, подробно описани във фактурата и стоковата разписка по вид, единична цена и количество като общата стойност възлиза на сумата от 406.24лв. с ДДС. Твърди се, че по силата на договор за продажба на стоки, обективиран във фактура №0100014182 от 10.09.2020г и стокова разписка към нея №0000007943 от 10.09.2020г. ищецът е доставил на ответника подробно описаните във фактурата и стоковата разписка стоки на обща стойност 4 195.10лв. с ДДС. Твърди се, че по силата на договор за продажба, обективиран във фактура №0100014199 от 14.09.2020г и стокова разписка към тази фактура №0000007971 от 14.09.2020г. ищецът доставил на ответника стоките, подробно описани като вид, единична цена и количество във фактурата и стоковата разписка като доставените стоки са на обща стойност 332.64лв. с ДДС. Твърди се, че на основание договор за продажба на стоки, обективиран във фактура №0100014212 от 17.09.2020г и стокова разписка към нея№0000007987 от 17.09.2020г ищецът доставил на ответника подробно описаните във фактурата и стоковата разписка стоки по вид, количество и единична цена, като общата стойност на доставката възлиза на сумата от 3 716.58лв. с ДДС. Твърди се, че на основание договор за продажба, обективиран във фактура №0100014235 от 25.09.2020г. ищецът доставил на ответника стоките на обща стойност 3 479.30лв. с ДДС, подробно описани във фактурата по вид, количество и единична цена, които стоки са получени от ответника на 25.09.2020г. Твърди се, че стойността на продадените стоки по всички описани по-горе фактури възлиза общо на 15 204.36лв., който стойност към настоящия момент не е заплатена. Съгласно договореното между двете дружества ответникът се е задължил да заплати цената за продадените стоки в 7 дневен срок от издаване на фактурата. След като не е спазил този срок са проведени разговори и са се договорили да се изчака още. Срокът на устната уговорка е минал и плащане не е постъпило. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава на дължимата сума от 15 204.36лв.и дължи лихва за забава в размер на 1 726.82лв., изчислена върху главницата от 15 204.36лв. за периода от деня следващ датата на падежите на задълженията 27.08.2020г, 31.08.2020г, 10.09.2020г, 14.09.2020г, 17.09.2020 и 25.09.2020 до датата на подаване на исковата молба. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца горните две суми съставляваща главница и мораторна лихва. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства. В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор. В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение. В съдебно заседание ответното дружество не се представлява. Не е депозирало искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Районният съд след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, след като съобрази искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника, намира следното: За да се постанови неприсъствено решение срещу ответника на първо място следва да са налице трите кумулативни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, а именно- ответникът не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Съдът предвид данните по делото в тази насока намира, че са налице и трите предпоставки на чл.238, ал.1 от НПК. На следващо място, за да се постанови неприсъствено решение следва, съгласно разпоредбата на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, на ответника следва да са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, което с оглед данните по делото също е сторено. Предявени са обективно съединени осъдителни искове – главен с правно основание основание чл.327ал.1, във вр.с чл.318 във вр.с чл.286 от и акцесорен с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства/ фактура №•••••••••• от 27.08.2020г, фактура №0100014148 от 31.08.2020г, фактура№0100014182 от 10.09.2020г, фактура №0100014199 от 14.09.2020г, фактура №0100014212 от 17.09.2020г, фактура №0100014235 от 25.09.2020г, стокова разписка №7872 от 27.08.2020г, стокова разписка №7896 от 31.08.2020г. стокова разписка №7943 от 10.09.2020г, стокова разписка №7971 от 14.09.2020г. и стокова разписка №7987 от 17.09.2020г. съдът счита, че предявеният главен осъдителен иск е изцяло основателен. Установи се, че страните са били договорно обвързани по продажбено правоотношение като ищецът в качеството на продавач е доставил на ответника в качеството на купувач подробно описаните във фактурите стоки като вид, количество единична цена и обща стойност. Всяка фактура е придружена със стокова разписка, носеща датата на издаване на фактурата, от които е видно, че стоката е доставена на купувача. Всяка фактура и стокова разписка носят подпис на представител на ответното дружество.Оттук следва извода, че ищецът е изправна страна по продажбеното отношение. Плащането е следвало да се извърши на посочената във съответната фактура падежна дата, която е и датата на издаване на фактурата. Вземанията по всички фактури са изискуеми и поради неплащането на паричните задължения в срок ответникът дължи и мораторна лихва за забава, за която акцесорна претенция ищецът също ангажира доказателства. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15 204.36лв., представляваща неизплатена продажна цена по фактура №•••••••••• от 27.08.2020г, фактура №0100014148 от 31.08.2020г, фактура№0100014182 от 10.09.2020г, фактура №0100014199 от 14.09.2020г, фактура №0100014212 от 17.09.2020г, фактура №0100014235 от 25.09.2020г, и мораторна лихва в размер на 1 726.82лв. за периода от деня следващ датата на падежите на задълженията 27.08.2020г, 31.08.2020г, 10.09.2020г, 14.09.2020г 17.09.2020г. и 25.09.2020г до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 26.10.2021г до окончателното изплащане на сумата. По разноските: Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1715.24лв. разноски по делото. Воден от горното и на основание чл.239, ал.2 от ГПК Пазарджишкият районен съд