Решение № 435 от 28.10.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 373/2024 г.

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ, във вр. с чл. 760в от ТЗ и е образувано по молба на Г.И.Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в гр. В-, ул. „Ш.” №. ет.. ап.., с която е отправено искане за постановяване на съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност на молителката, в качеството й на предприемач - земеделски производител с БУЛСТАТ 180202538, поради неплатежоспособност.

В молбата се излага, че молителката е регистрирана като земеделски производител от 29.09.2016 г. и като такава е вписана в Регистър Булстат с код 180202538, поради което и същата е ПРЕДМИЕМАЧ по смисъла на чл.760а от Търговския закон. Основната й дейност е била в областта животновъдството, като е била собственик на 3 халета - пилчарници в землището на с. П. дол, община Провадия.

През 2018 г. молителката е сключила и изпълнила договор с Държавен фонд „Земеделие” за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства”, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за проект „Преустройство и пристрояване на 3 броя краварници в сгради за отглеждане на бройлери, находящи се в имоти 001003, 001004 и 001006 в землището на с. П. дол, община Провадия.” Считано от 10.02.2022 г. между нея и „Пилко” ЕООД, ЕИК 125041015, гр. Разград, бил налице договор, по силата на който същата е задължавана да отглежда и угоява бройлери, съгласно договорените условия. От „Пилко” ЕООД биват получавани еднодневни пиленца, фураж и лекарства по договорени цени. Изкупуването на пиленцата се осъществявало от „Пилко” ЕООД по договорена цена. Периодът на отглеждане на една партида бил между 40 и 50 дни, а сервизният период, в който се извършва почистване и дезинфекция на халетата бил около 20 дни.

Твърди се, че средната численост на персонала при осъществяване на дейността била 6 /шест/ човека, като молителката не осъществявала друга стопанска дейност. Излагат се съображения, че молителката не е в състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения, както следва:

1. Към Е.Б.Б. ЕГН •••••••••• по изпълнително дело № 20248950401281 по описа на ЧСИ •••Л.С., както следва:

-100 000, 00 лева по 33 с дата 01.06.2015 г. и падеж 09.10.2023 г., за което са издадени Заповед за изпълнение № 2939/04.06.2024 г. и изп. лист № 2673 от 05.06.2024 г. по ч.г.д. № 6614/2024 г. на PC-Варна, 9-ти състав, за част от сумата.

-100 000, 00 лева по 33 с дата 01.06.2015 г. и падеж 18.10.2023 г., за което са издадени Заповед за изпълнение № 3095/11.06.2024 г. и издаден изп. лист № 2774 от 11.06.2024 г. по ч.г.д. № 6615/2024 г. на PC-Варна, 26-ти състав, за част от сумата.

-50 000, 00 лева по 33 с дата 01.06.2015 г. и падеж 06.11.2023 г., за което са издадени Заповед за изпълнение № 3098/11.06.2024 г. и издаден изп. лист № 2786 от 11.06.2024 г. по ч.г.д. № 6616/2024 г. на РС-Варна, 8-ми състав, за част от сумата.

-50 000, 00 лева по 33 с дата 01.06.2015 г. и падеж 15.11.2023 г., за което са издадени Заповед за изпълнение № 2874/03.06.2024 и изп. лист № 2643 от 04.06.2024 г. по ч.г.д. № 6617/2024г. на PC-Варна, 49-ти състав, за част от сумата.

-19 500, 00 БРИТАНСКИ ЛИРИ по 33 с дата 01.06.2015 г. и падеж 05.12.2023 г., за което са издадени Заповед за изпълнение № 3034/07.06.2024 г. и изп. лист № 2714 от 07.06.2024 г. по ч.г.д. № 6618/2024 г. на PC-Варна, 19-ти състав, за част от сумата.

-19 500, 00 БРИТАНСКИ ЛИРИ по 33 с дата 01.06.2015 г. и падеж 12.12.2023 г., за което са издадени Заповед за изпълнение № 2870/03.06.2024 г. и изп лист. № 2634 от 03.06.2024 г. по ч.г.д. № 6619/2024 г. на PC-Варна, 14-ти състав, за част от сумата.

-50 000, 00 лева по 33 с дата 01.06.2015 г. и падеж 08.01.2024 г., за което са издадени Заповед за изпълнение № 3096/11.06.2024 г. и изп. лист № 2775 от 11.06.2024 г. по ч.г.д. № 6620/2024 г. на PC-Варна, 26-ти състав, за част от сумата.

-50 000, 00 лева по 33 с дата 01.06.2015 г. и падеж 07.02.2024 г., за което са издадени Заповед за изпълнение № 2918/04.06.2024 г. и изп. лист № 2664 от 04.06.2024 г. по ч.г.д. № 6621/2024 г. на PC-Варна, 46-ти състав, за част от сумата.

-23 360, 00 БРИТАНСКИ ЛИРИ по 33 с дата 01.06.2015 г. и падеж 26.02.2024 г., за което са издадени Заповед за изпълнение № 2940/04.06.2024 и изп. лист № 2674 от 05.06.2024 г. по ч.г.д. № 6623/2024г. на PC-Варна, 9-ти състав, за част от сумата.

-40 000, 00 ЩАТСКИ ДОЛАРА по 33 с дата 30.09.2013 г. и падеж 06.03.2024 г., за което са издадени Заповед за изпълнение № 2964/05.06.2024 г. и изп. лист. № 2688 от 05.06.2024 г. по ч.г.д. № 6624/2024 г. на PC-Варна, 30-ти състав, за част от сумата.

-40 000, 00 ЩАТСКИ ДОЛАРА по 33 с дата 30.09.2013 г. и падеж 15.03.2024 г., за което са издадени Заповед за изпълнение № 3004/06.06.2024 и изп. лист № 2708 от 06.06.2024 г. по ч.г.д. № 6625/2024 г. на PC-Варна, 42-Ри състав, за част от сумата.

-60 000, 00 ЩАТСКИ ДОЛАРА по 33 с дата 01.06.2015 г. и падеж 15.02.2024 г., за което са издадени Заповед за изпълнение № 3256/17.06.2024 и изп. лист. № 2841 от 18.06.2024 г. по ч.г.д. № 6622/2024 г. на РС-Варна, 31-ви състав, за част от сумата.

За част от тези задължения било образувано изпълнително дело № 20248950401281 по описа на ЧСИ •••Л.С., по което на молителката били връчени две покани за доброволно изпълнение.

2. Към В. Г.. В., ЕГН •••••••••• - 663 691, 29 лева - по изпълнителен лист № 67/15.04.2024 г. на Апелативен съд - Варна по в. гр. дело N 397/2023 г., въз основа на което е образувано изпълнително дело № 20248950400302 по описа на ЧСИ •••З.Д., по което на молителката била връчена покана за доброволно изпълнение и на 23.03.2024 г. по искане на взискателя съдебният изпълнител е пристъпил към принудително изпълнение по отношение на имуществото й чрез опис на недвижими имоти и движими вещи, представляващи основна част от нейното имущество, което е необходимо за осъществяване на дейността като предприемач.

Излагат се съображения, че към настоящия момент молителката има и неизискуеми задължения, както следва:

1.

Към Е.Б.Б. ЕГН ••••••••••, гр. В., ул.“Б."., ет.., ап.. - по договор от 11.11.2020 г. ОСТАТЪК от 50 466 лв. с падеж 11.11.2021 г., обезпечения няма;

2.

Към П.Б.Б. ЕГН ••••••••••, гр. В., ул."Б."., ет.. ат.. - 42 000 лв. с падеж 19.11.2025 г., обезпечения няма;

3.

Към И.Н.И. ЕГН ••••••••••, гр. В. ул. „.Б. л."., ет.., ап. - 121 355 лв. с падеж 25.11.2025 г., обезпечения няма;

4.

Към Б.В.Я. ЕГН ••••••••••, гр. В., ул."Е. К.". - 66 600 лв. с падеж 02.11.2025 г., обезпечения няма;

5.

Към В.Р.Л. ЕГН ••••••••••, гр. Ш., ул."К. и М.". - 47 000 лв. с падеж 27.11.2025 г., обезпечения няма и 6.

Към „ХУБАВ НОВ ДОМ" ООД ЕИК103943167, гр. Варна, ул."Бреза" 4А, ет.З, ап.9 - 55 000 лв. с падеж 30.11.2021 г., обезпечения няма.

Сочи се, че общата стойност на имуществото на молителката, в качеството й на предприемач, към 10.07.2024 г. е в размер на 1 435 836, 39 лв., а наличните парични средства към датата на подаване на молбата са в размер на 7000, 00 лв.

Върху имуществото на молителката били наложени възбрана и запор по изпълнително дело № 20248950400302 по описа на ЧСИ З.Д., рег. № 808 в регистъра на КЧСИ.

Твърди се, че наличното имущество не позволява същата да упражни правата си по чл. 454, ал. 1 ГПК, което от своя страна ще доведе до осъществяване на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20248950400302 по описа на ЧСИ •••З.Д. и респективно до загуба на активи, а оттам и до невъзможност за финансиране на дейността.

Молителката е изложила твърдения, че общият размер на задълженията й към 10.07.2024 г. са в размер на 1 842 163, 89 лв., като същата няма изискуеми и ликвидни вземания, както и неизискуеми такива.

От тези твърдения се извежда изводът, че към датата на подаване на молбата Г.И.Д. не в състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения към Е.Б.Б. в размер на 400 000, 00 лева, 52 360, 00 британски лири и 140 000, 00 щатски долара, за част от които е изпълнително дело № 20248950401281 по описа на ЧСИ •••Л.С. и към В. Г.. В., в размер на 663 691, 29 лева - по изпълнителен лист № 67/15.04.2024 г. на Апелативен съд - Варна по в. гр. дело № 397/2023 г., въз основа на което е образувано изпълнително дело N 20248950400302 по описа на ЧСИ •••З.Д., които задължения са свързани с упражняваната от нея стопанска дейност като предприемач, на основание чл.760г, ал.2 от Търговския закон. Изложени са съображения, че по двете изпълнителни дела, водени срещу нея, молителката не е направила никакви плащания в срока за доброволно изпълнение, поради което и е налице презумпцията на чл. 608, ал. 3, изр.2 от ТЗ. Последното плащане, което молителката е извършила към свой кредитор е от м.юни 2024 г. към „Пилко” ЕООД, ЕИК125041015 и е свързано с оперативната й дейност като предприемач.

Предвид изложеното, молителката счита, че предвид разпоредбата на чл.760в, вр. чл. 760г, ал. 1, вр. ал. 2 от ТЗ са налице основанията по смисъла на чл. 625, вр. чл. 626, ал. 2 от Търговския закон да сезира компетентния съд по мястото й на регистрация за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на нея, в качеството й на предприемач.

На основание чл. 628, ал. 4 от ТЗ, молителката сочи за начална дата на неплатежоспособността - 18.06.2024 г. - датата на връчване на покана за доброволно изпълнение по ИД № 20248950401281 по описа на ЧСИ •••Л.С.; Балансова стойност на активите - 1 435 836, 39 лв.; Нетни приходи от продажби за последния отчетен период 01.01.2023-31.12.2023 г. в размер на -1 377 000, 00 лв.; Разходи за дейността за последния отчетен период 01.01.2023- 31.12.2023 г. в размер на - 1 643 000, 00 лв.; Загуба за последния отчетен период 01.01.2023-31.12.2023 г. в размер на - 266 000, 00 лв.; Средна численост на персонала за последния отчетен период 01.01.2023-31.12.2023 г. - 6 човека. Сочи се, че е налице възможност за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност с оглед на наличните парични средства.

В проведеното открито съдебно заседание молителката се представлява от адв. Г. В., който изразява становище, че поддържа молбата за откриване на производство по несъстоятелност и моли съда да я уважи като обяви Г. Д., в качеството й на земеделски производител, в несъстоятелност, поради нейната неплатежоспособност.

За да се произнесе по молбата, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно удостоверение изх. № РЗС-02-44-1/05.06.2024 г. на Областна дирекция „Земеделие” – Варна, Г.И.Д. е регистрирана като земеделски стопанин на основание Наредба № 3/29.01.1999 г., като началната й регистрация е от 29.09.2016 г., като в последствие периодично е подновявана и последната такава е от 11.03.2024 г. От изложеното в молбата следва, че Г.И.Д. е собственик на три халета - пилчарници в землището на с. П. дол, община Провадия, като през 2018 г. е изпълнявала проект „Преустройство и пристрояване на 3 броя краварници в сгради за отглеждане на бройлери, находящи се в имоти 001003, 001004 и 001006 в землището на с. П. дол, община Провадия”, а от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М. В. П. е видно, че обемът на дейността на молителката е бил такъв, че се е налагало същата да бъде водена по търговски начин. Поради това Д. отговаря на изискванията за „предприемач” по смисъла на чл. 760а от ТЗ, с оглед на което може да иска откриването на производство по несъстоятелност по отношение на себе си.

С оглед на това, молбата е предявена от надлежно лице, което е процесуално легитимирано за предявяване на искане пред съда за откриване на производство по несъстоятелност.

Съгласно чл. 760в от ТЗ, доколкото в закона няма особени разпоредби, за производството по несъстоятелност на предприемача се прилагат съответно разпоредбите относно производството по несъстоятелност за едноличния търговец. Неплатежоспособността на предприемача е дефинирана в чл. 760г, ал. 1 от ТЗ, където е посочено, че освен в случаите по чл. 608, ал. 1, неплатежоспособен е предприемач, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до сделка, свързана с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или свободна професия.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М. В. П. се установява, че към 31.07.2024 г. Г.И.Д., в качеството си на предприемач – земеделски производител, притежава дълготрайни материални активи в размер на 1 379 000 лв. Доколкото обаче тази стойност се основава на воденото от Д. счетоводство като земеделски производител, към нея следва да бъде прибавена и стойността на притежаваното лично от Д. имущество, което не е свързано с осъществяваната от нея дейност. Това следва от посоченото по-горе правило, че за несъстоятелността на предприемача се прилагат съответно правилата за несъстоятелност на ЕТ, като в последния случай в масата на несъстоятелността, освен имуществото, включено в предприятието на търговеца, се включват и личното му имущество и 1/2 от имуществото, притежавано в СИО. Това имущество по отношение на Д. е посочено в таблица 4-3 от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, като същото е на стойност 5 756, 02 лв. Включвайки тази стойност към стойността на активите, вещото лице е посочило, че тя е в размер на 6 000 лв. и е определило общата стойност на дълготрайните активи в размер на 1 385 000 лв. Същевременно към 31.07.2024 г. стойността на текущите активи на Д. е била в размер на 157 000 лв. Същевременно към 31.07.2024 г. размерът на задълженията на Г. Д., в качеството й на земеделски производител, са в размер на 1 075 000 лв., съгласно данните от баланса. Самата структура на задълженията на Г. Д., в качеството й на земеделски производител, е дадена в таблица 1-2 от заключението като точната им стойност е 1 075 631, 30 лв. Съдът намира, че при първоначалните разчети относно несъстоятелността, дали Г. Д. е в състояние на неплатежоспособност, следва да бъдат извадени сумата от 381 221 лв., представляваща получени краткосрочни заеми, сумата от 41 741, 36 лв., представляваща разчети по лихви и сумата от 533 330, 01 лв. – други кредитори. След приспадане на тези суми, задълженията на молителката остават в размер на 111 902, 82 лв. – разходи за доставчици, 5 349, 27 лв. – разходи за персонал, 583, 54 лв. – данъчни задължения и 1 503, 30 лв. – задължения за социално осигуряване или общата сума на тези задължения е в размер на 119 338, 93 лв. В заключението си вещото лице сочи, че при анализа на данните се установява, че всички задължения към доставчици са текущи и се погасяват регулярно, като задълженията към „Пилко” ЕООД в размер на 106 341, 46 лв. предстои да бъдат прихванати след приключване на цикъла по угояване на птиците и фактуриране на угоените бройлери. Посоченото дружество се явява и основен клиент на молителката по изкупуване на отглежданите от нея бройлери. При завършване на цикъла по отглеждане на птици предстои да бъде издадена фактура за доставката им към „Пилко” ЕООД, след което взаимните разчети ще бъдат насрещно прихванати. Вещото лице е посочило също така, че задълженията за заплати и осигуровки също са текущи и се отнасят до положен труд през м.07.2024 г. от шест лица по ведомост за заплати - фермери и са с падеж 25.08.2024 г. С оглед на това, посочените задължения в общ размер на 119 338, 93 лв. не могат да обосноват извод за неплатежоспособност на молителката.

Освен горепосоченото обаче, следва да се има предвид, че както е посочило вещото лице, Г. Д., в качеството й на земеделски производител, има задължения по получени краткосрочни заеми в размер на 381 221 лв., като тези заеми са формирали задължение за лихва в размер на 41 741, 36 лв. Не всички задължения по тези заеми следва да бъдат преценявани в настоящото производство, тъй като два от тях са с падеж 30.12.2024 г., един е с падеж 19.11.2025 г., един е с падеж 02.11.2025 г., един е с падеж 25.11.2025 г., един е с падеж 27.11.2025 г. Тъй като тези заеми не са с настъпил падеж и не подлежат на изпълнение към настоящия момент, то не могат да обосноват евентуално състояние на неплатежоспособност на Д. към този момент. Следва да бъдат преценявани обаче задълженията по заем, чийто падеж е бил на 19.11.2021 г., заем, чийто падеж е бил на 30.06.2024 г. и заем, чийто падеж е бил на 30.11.2021 г. По първия заем към 31.07.2024 г. е налице задължение в размер на 13 766 лв. главница и 18 748, 68 лв. лихва, по втория заем е налице задължение за главница в размер на 33 900 лв. и по третия заем е налице задължение за главница в размер та 55 000 лв. и 4084, 60 лв. лихва /таблица 1-4 от заключението/. Общото задължение като главници и лихва по тези заеми е в размер на 125 499, 28 лв. Касае се за парични задължения, които са в размер по-малък от размера на текущите активи, които са били налични в имуществото на Д. към 31.07.2024 г. Видно от структурата на тези активи обаче, молителката не е разполагала с парични средства, с които да покрие тези задължения. Реализирането на част от останалите текущи активи, извън паричните средства и вземанията за покриване на посочените задължения по договорите за заем, на практика би довело до прекратяване на дейността на молителката като земеделски производител, тъй като тези активи са пряко свързани с осъществяваната от нея дейност и при липсата на част от тях тя не може да бъде осъществявана.

Освен изложеното по-горе, от заключението на вещото лице е видно, че коефициентът на рентабилност на приходите от продукцията, коефициентът на рентабилност на собствения капитал, коефициентът на рентабилност на пасивите, коефициентът на капитализация на активите, коефициента на ефективност на разходите и коефициентът на ефективност на приходите са под референтните стойности за тях /таблица 7-1 от заключението/, което се отнася и до коефициента на обща ликвидност, коефициента на бърза ликвидност, коефициента на незабавна ликвидност, коефициента на абсолютна ликвидност, коефициента на финансова автономност и коефициента на задлъжнялост. Както сочи вещото лице, краткотрайните активи не са достатъчни за покриване на текущите задължения на Г. Д., в качеството й на земеделски производител. Водените в баланса текущи активи не могат да бъдат определени като бързоликвидни и събираеми, а освен това стойността им е далеч по-ниска от тази на изискуемите задължения. В качеството си на земеделски производител, Д. поддържа висока задлъжнялост към кредитори, т.е. оперира с привлечени за предприятието си средства. Същевременно стойността на собствения капитал е отрицателна величина през целия анализиран период, което се дължи на високата стойност на натрупаните и непокрити загуби, като се наблюдава съществен темп на растеж в отрицателната стойност на собствения капитал. През периода от 2018 г. насам Д. отчита отрицателен финансов резултат от дейността си, като е налице темп на растеж на загубите от осъществяваната дейност.

С оглед на всичко изложено, следва да бъде прието, че Г. Д. не може да изпълни горепосочените задължения, произтичащи от договорите за заем. Видно от датите на сключване на същите, посочени в таблица 1-4 от заключението, същите са свързани с осъществяваната от нея дейност, доколкото в баланса за 2019 г. е посочено, че земеделския производител притежава само собствеността върху земя, за 2020 г. в баланса вече е посочено, че освен земя са налице и активи в процес на изграждане, а за 2021 г. е посочено наличието на земя, сгради и машини и съоръжения. Следователно, чрез заемите Г. Д. е финансирала част от изграждането на сградите и придобиването на съоръженията към тях. Поради това трябва да бъде прието, че Г. Д., в качеството й на земеделски производител, не е в състояние да изпълнява паричните си задължения, като това състояние не е временно, а се задълбочава, като не може да се очаква преодоляването му предвид на това, че през м.12.2024 г. предстои падежа на още 2 заема, свързани с дейността й. Това състояние би се задълбочило в случай на влизане в сила на решението по в.гр.дело № 397/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което Г.И.Д. е осъдена да заплати на В. Г.. В. сумата от 500 000 лв., заедно със законната лихва в размер на 134 520, 70 лв. за периода от 09.02.2022 г. до 21.05.2024 г., дължащи се въз основа на сключен договор за заем, който е бил предоставен на Д. във връзка с осъществяваната от нея дейност. Въз основа на въззивното решение е образувано изп.дело № 20248080400302 на З.Д. – ЧСИ с район на действие ОС – Варна, вписан с рег. № 808 в регистъра на КЧСИ. По това дело на Д. е връчена покана за доброволно изпълнение, като наред с това е наложен запор върху банковите й сметки и притежаваните от нея дружествени дялове, както и възбрана върху притежаваните от нея имоти, включително и върху тези, чрез които осъществява дейността си на земеделски производител. Самата молителка не е представила данни, но от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М. В. П. се установява, че решението на Апелативен съд – Варна е било обжалвано и е налице производство пред ВКС, което не е приключило към настоящия момент. Поради това, задълженията по това изпълнително дело могат да бъдат преценявани само условни, като в случай, че бъдат потвърдени, те ще са в посока за това, че невъзможността на Д. да заплаща паричните си задължения няма временен характер. В случай, че евентуално решението на Апелативен съд – Варна бъде отменено и предявеният от В. Г.. В. срещу Г. Д. иск бъде отхвърлен, то това не би повлияло на извода на съда за това, че молителката е в състояние на неплатежоспособност, предвид изложеното по-горе. В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че при преценката на настоящото производство не следва да бъдат вземани предвид задълженията на Г. Д. по образуваните пред Л.С. – ЧСИ с район на действие района на ОС – Варна, вписан с рег. № 895 в регистъра на КЧСИ, изпълнителни дела за задължения на Х.К.Д. и Г.И.Д. към Е.Б.Б., тъй като същите са образувани въз основа на изпълнителни листа, издадени по заповеди за изпълнение, въз основа на записи на заповед, издадени от Х.К.Д. в полза на кредитора, по които Г.И.Д. е била авалист, т.е. гарантирала е задължението на издателя Х.К.Д.. Самите записи на заповед са издадени преди регистрацията на Г. Д. като земеделски производител и предвид качеството, в което тя е поела задължението, не могат да бъдат свързани с дейността й като такава. Поради това неизпълнението на тези задължения от нейна страна не би могло да доведе до неплатежоспособността й по смисъла на чл. 760г, ал. 1 от ТЗ. Действията по принудително изпълнение по тези дела, обаче, съществено ще ограничат възможността на Д. да изпълнява задълженията си към трети лица, включително на тези, които е поела в качеството си на земеделски производител.

С оглед на гореизложеното, Г. Д., в качеството й на земеделски производител, се намира в състояние на неплатежоспособност, тъй като не може да изпълни изискуеми задължения към кредитори по сделки, свързани с осъществяване на дейността й като земеделски производител, доколкото не притежава свободни парични средства, нито възможност да набави такива, не притежава и бързоликвидни активи. Състоянието на молителката понастоящем е дълбоко и необратимо. Молителката не разполага с имущество, което да е достатъчно за покриване на задълженията към кредиторите, както и за разноските по несъстоятелността. Следователно, налице са предпоставките на чл. 630 ТЗ, във вр. с чл. 608 ТЗ и чл. 760г, ал. 1 от ТЗ за обявяване неплатежоспособността на Г. Д., в качеството й на земеделски производител.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността, съдът намира следното: Съдът е задължен самостоятелно да преценява началния момент на състоянието на неплатежоспособност, въз основа на обективните данни по делото. Той не е обвързан от диспозитивното начало, т.к. решението му има действие спрямо всички, а последиците за третите лица могат да бъдат твърде сериозни – така чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ прогласява нищожност на извършено след началната дата погасяване на парично задължение.

Съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена 18.06.2024 г., когато на молителката е връчена ПДИ по изп.дело № 20248950401281 на Л.С. – ЧСИ с район на действие района на ОС – Варна, вписан с рег. № 895 в регистъра на КЧСИ. Наистина, както се посочи по-горе, това изпълнително дело касае задължения към Е.Б.Б., които не се вземат предвид при това дали молителката не изпълнява задължения по сделки, свързани с дейността й в качеството на земеделски производител, но чрез насочване на принудителното изпълнение върху имуществото й съществено се затруднява изпълнението по такива сделки.

Въз основа на данните по делото, като е приел, че молителката не притежава имущество, както за покриване на задълженията към кредиторите, така и за покриване на разноските по несъстоятелността, с протоколно определение от 26.09.2024 г., съдът е приканил съгласно чл. 629б от ТЗ всички заинтересовани лица да предплатят минималните начални разноски в производството по несъстоятелност в размер на 42 000, 00 лв. В дадения от съда срок никое от посочените лица не е заявило готовност да стори това.

При така установените факти съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, като молителката следва да бъде обявена в несъстоятелност, едновременно с откриването на производство по несъстоятелност, и производството да бъде спряно. С оглед предвидената в чл. 632, ал. 2 от ТЗ възможност за възобновяване на производството и предвид обстоятелството, че с решението по чл. 632, ал. 1 от същия закон предприемача-длъжник не се заличава от регистъра, настоящият състав приема, че имуществото на длъжника, което ще бъде открито след решението по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане целта на производството по несъстоятелността. Това налага да бъде постановена обща възбрана и запор върху имуществото длъжника.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ съдът