Решение № 94 от 21.1.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2160/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-000605/02.03.2023 г. на Началник Група в ОД на МВР Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на Д. Е. М. с ЕГН •••••••••• от гр. Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 176 са наложени административни наказания глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДВП, глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП и глоба в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДВП, както и е постановено да се отнемат 10 /десет/ контролни точки на основание Наредба № Із–2539/2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Жалбоподателят Д. Е. М. не се явява в съдебно заседание и не се представлява от процесуален представител. Чрез жалбата си иска от съда да отмени обжалваното наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно. Въззиваемата страна Началник Група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез писмено становище се иска от съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна в случай на уважаване на жалбата. Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Жалбоподателят Д. Е. М. от гр. Пловдив е правоспособен водач на моторни превозни средства с придобити категории „В”, „М” и „АМ”, „В1“. До м. февруари 2023 г. спрямо него е имало издадени четири наказателни постановления и един фиш за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата. На 06.02.2023 г. около 15.41 ч. в гр. Пловдив на ул. „Иван Вазов“, до административен адрес № 46 на улицата, бил спрян за полицейска проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, сред които свидетелят Н. И. Ф. – мл. автоконтрольор, водачът на лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег. №....., собственост на Джавит Е. М.. Автомобилът „БМВ 318 И“ с рег. №..... се управлявал от жалбоподателя Д. Е. М.. Водачът М. бил изпробван за алкохол с техническо средство - „АкотестДрегер 7510“ с № ARPM-0714, тъй като лъхал на алкохол, като уредът отчел наличие на алкохол в издишания въздух в концентрация от 1, 17 промила. На жалбоподателя бил издаден в изпълнение на изискването на чл.3 ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /Загл. изменено с ДВ бр.81/2018 г. – на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози/ талон за изследване – с бл. № 128626. При извършената проверка било установено още, че управляваният от жалбоподателя М. автомобил не бил представен своевременно за технически преглед, а самият пък водач не носел контролния си талон към свидетелството за правоуправление на МПС. С връчването на талона за изследване проверката приключила, а жалбоподателят имал време 40 минути да се явив УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД – гр. Пловдив, за да даде кръвна проба, тъй като след положителната проба с дрегер избрал да му бъде проведено медицинско и химическо лабораторно изследване. До края на определения с талона за изследване срок обаче жалбоподателят М. не се явил в лечебното заведение. За така установените при проверката нарушения от страна на водача св. Ф. му съставил акт – АУАН № 829365/06.02.2023 г. – за приети за извършени три на брой нарушения с дадена им правна квалификация съответно по: чл.5 ал.3 т.1 от ЗДВП – за управление на МПС под въздействието на алкохол, по чл.147 ал.1 от ЗДВП – за непредставяне в срок на пътното превозно средство за задължителен периодичен преглед за техническа изправност, и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП – за неносене на контролния талон към свидетелството за правоуправление на МПС. При предявяване на АУАН на лицето нарушител последният го подписал като вписал и че няма възражения. Възражения против АУАН не били депозирани и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган при излагане на сходни обстоятелства на административните нарушения, както тези в акта, квалифицирал нарушенията отново като такива по см. на чл.5 ал.3 т.1, на чл.147 ал.1 и на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетеля Н. И. Ф., АУАН № 829365/06.02.2023 г., талон за изследване, справка за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери”, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед. Съдът ползва показанията на свидетеля Ф. като последователни, логични, кореспондиращи си с писмените доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел като отчита достатъчната им обстоятелственост за всички възпроизведени факти и обстоятелства, като пряко и лично е възприел поведението на лицето жалбоподател по отношение на това, че е бил леко неадекватен, миришел е на алкохол и е дал положителна проба на дрегера, както и е констатирал, че е била изтекла и гражданската отговорност на управлявания от Д. М. автомобил и последният не е има актуален технически преглед, които са от значение с оглед на обследваните административни нарушения. Отчете се от съда и липсата на каквито и да било други доказателства по делото, вкл. и ангажирани от страната жалбоподател, които не само да ги опровергават, но дори и да ги поставят под съмнение относно достоверността и истинността им. В показанията на св. Ф. не се откриват и каквито и да било словни изрази, които да сочат пристрастност или заинтересованост от изхода на производството, които да насочват съда към извод за недобросъвестност от страна на разпитания свидетел при излагане на неговите възприятия по случая. От справка за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери” се изяснява, че техническо средство „Дрегер 7510” с фабричен № ARPM-0714 успешно е преминало последваща проверка на дата 22.08.2022 г., както и че срокът на валидност на тази проверка е 6 месеца. По отношение на АУАН № 829365/06.02.2023 г., съставен от св. Ф., съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподател доказателства, опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение. С оглед на така изложената въз основа на събраните доказателства фактическа обстановка съдът прие, че от страна на санкционираното лице Д. Е. М. е осъществен съставът на административно нарушение по см. на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДВП, тъй като на 06.02.2023 г. около 15.41 ч. в гр. Пловдив на ул. „Иван Вазов“, до административен адрес № 46 на улицата, е управлявал пътно превозно средство – лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег. №..... чужда собственост, под въздействие на алкохол – с концентрация на алкохол в кръвта на водача от 1, 17 промила, като тези факти се подкрепят както от разпита на свидетеля Ф., така и от талона за медицинско изследване с № 128626, като те не се оспориха и от самия жалбоподател нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие. Управлението пък на автомобила „БМВ 318 И“ с рег. №..... от страна на жалбоподателя също се приема от съда въз основа на доказателствената съвкупност по делото за категорично доказана. Следва да се посочи от съда, че автомобилът е пътно превозно средство по см. на §.6 т.10 от ДР на ЗДВП, а и моторно превозно средство по см. на §.6 т.11 от ДР на ЗДВП, и за М. като водач на такова ППС важи въведената в чл.5 ал.3 т.1 от ЗДВП забрана да го управлява под въздействие на алкохол. Лице водач на моторно превозно средство се намира под въздействие на алкохол, така че да бъде административно отговорен, когато тази концентрация на алкохол е в диапазона от 0.5 до 1.2 промила – толкова колкото е отчело и техническото средство, и химическото лабораторно изследване. Правилно е определена концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя от 1, 17 промила. Тя е установена по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г., като в случая приложимо се явява правилото по чл.6 ал.10 от Наредбата, съгласно което концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство при неявяване в определения срок на посоченото място за медицинско и химическо лабораторно изследване. Установява се, че Д. М. е получил талонa за медицинско изследване, с който се е запознал и подписал, но въпреки това няма данни да е отишъл в посоченото болнично заведение, за да даде кръв и да бъде изследван. Посоченото се дължи единствено и само на неговото решение. Единствено от волята и желанието на жалбоподателя е зависело той да отиде и да даде кръвна проба, с която да докаже, че действително не е употребил алкохол. Предвид горното съдът намира за правилен направения от наказващия орган извод, че водачът е нарушил посочената по–горе разпоредба, поради което е ангажирал неговата отговорност. Било му е дадено достатъчно време за явяване в лечебното заведение, тъй като мястото където е била извършена проверката, се доказа, че е било в същото населено място, където е трябвало да се вземе кръвната проба, като въпреки това му е бил даден почти максимума от предвиденото в закона време да се яви, с което по правило е била гарантирана възможността му да се яви на време. Не бяха представени някакви доказателства за обективна невъзможност на жалбоподателя да изпълни в срок задължението си за явяване за кръвна проба. Същевременно от приложения по делото талон за изследване е видно, че последният също е бил подписан от жалбоподателя М., от което следва извода, че той се е запознал с неговото съдържание и много добре е разбрал какви възможности е имал пред себе си като по никакъв начин не са били нарушени негови права, защото е получил в крайна сметка и екземпляр от горепосочения документ. Така в пълна мяра настоящата инстанция счита, че е било гарантирано правото му да се защити по фактите сочещи на административно нарушение. При тези факти отчетения от техническото средство резултат именно се явява меродавен и правилно е зачетен от наказващия орган. Нарушението според настоящата инстанция е подведено правилно и от актосъставителя в АУАН, и от административнонаказващият орган в НП към уреждащата състава му правна норма, изложени са всички обстоятелства на това нарушение в описателната част на НП, така че наказаното лице нарушител да е наясно с всички елементи от състава на вмененото му за извършено административно нарушение. Правилно според съда административнонаказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба – на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДВП, действаща към момента на извършване на нарушението и към момента на издаване на наказателното постановление, предвиждаща налагане на административни наказания в конкретно определени размери – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за управляващия МПС с концентрация на алкохол над 0.8 промила до 1.2 промила включително. Нито административнонаказващият орган, нито съдът в последвалото съдебно производство, имат в случая каквато и да било възможност да редуцират размера на предвидените наказания в насока евентуално намаляването им, доколкото същите са предвидени от законодателя в конкретно определени размери. Не може да се квалифицира и случая като маловажен такъв по см. на чл.28 от ЗАНН, респ. за отпадане на административната отговорност спрямо М. за извършеното от него административно нарушение по см. на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДВП, доколкото нито са налице многобройни, нито пък все смекчаващи административната отговорност обстоятелства. От значение за правилното решаване на делото е и обстоятелството, че употребата на алкохол е една от най-честите причини за настъпването на пътно транспортни произшествия, а също така от справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е наказван пет пъти по - рано за други нарушения на правилата за движение, които обстоятелства не сочат на липса на обществена опасност или на това обществената опасност и на деяние, и на нарушител да е явно незначителна. В съответствие с изискванията на Наредба № Із – 2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, е било постановено от административнонаказващият орган в наказателното постановление отнемането на 10 контролни точки за нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДВП. По изложените съображения съдът прие да потвърди атакуваното наказателно постановление в тази му част по пункт I-и от НП. По отношение на нарушението по чл. 147 ал. 1 от ЗДвП, визирано в пункт II-и на НП: Съдът намира за безспорно установено и нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДВП, тъй като на процесната дата и място водачът Д. Е. М. е управлявал МПС, което не е било преминало технически преглед. И гласните доказателства – показанията на разпитания свидетел Ф., и писмените доказателства – АУАН, са непротиворечиви, категорични са за изложените обстоятелства по това административно нарушение, а и не се и опровергават от страна на жалбоподателя чрез никакви ангажирани от негова страна доказателства. Правилно наказващият орган е наложил наказание по общата разпоредба на чл.185 от ЗДВП, предвид че жалбоподателят М. се установява да не е собственик на процесния лек автомобил. Цитираната норма определя, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. Противното би означавало безнаказаност и злоупотреба за водачите на технически неизправни ППС по пътищата, които не са собственици. Предвид горното, съдът намира, че основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д. М. в тази част от НП, която трябва да се потвърди. По отношение на нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП /пункт III - и от НП/, настоящият съдебен състав прие, че административната отговорност за извършването му спрямо санкционираното лице следва да отпадне. Причина за това е, че след извършване на нарушението, но преди влизане в сила на НП, е настъпила законодателна промяна, като след промените с ДВ бр.67 от 04.08.2023 г. в чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП е отпаднало задължението на водачите да носят контролен талон към СУМПС, т. е. законодателят е приел, че извършеното вече не представлява административно нарушение. Предвид горното, съдът следва да приложи чл.3 ал.2 от ЗАНН, съгласно който, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, като отмени НП в тази му част. С оглед на горното настоящата инстанция прие, че наказателното постановление следва да бъде изменено като се отмени в частта по пункт ІІІ – ти /за наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДВП/ и се потвърди в останалата му част – по пункт І – ви и ІІ – ри /за наложени административни наказания глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДВП на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДВП и за глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП/, като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на спора, разноски са дължими и на двете страни по съразмерност съобразно размера на защитения интерес. Такива обаче, не са претендирани, предвид което съдът не дължи по-нататъшно обсъждане на този въпрос. Мотивиран от горното ПРС ХXIII н. с.