Решение № 29 от 2.2.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 530/2023 г.

Производството е по чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Образувано е по жалба на „Кингфишър Канстракшън“ ООД, ЕИК 147060165, със седалище и адрес на управление с.Черни връх, п.к.8122, общ.Камено, обл. Бугас, подадена чрез надлежно упълномощен пълномощник- адв. Ана Панайотова против отказ №20231214172511-2/20.12.2023г. на Агенция по вписванията по повод Заявление А4 №20231214172511/14.12.2023г. и подаденото след указания за изправяне на нередовности Заявление Ж1№20231218113858/18.12.2023г. Поискано е било вписване по партидата на дружеството заличаване на съдружника К.Х..Л. поради смърт на основание чл.125, ал.1, т.1, предл. първо ТЗ, вписване на наследника М.Л. като нов съдружник и управител, и вписване на нов дружествен договор. Длъжностното лице по регистрация е отказало, защото от приложения документ, за който се твърди, че удостоверява наследяване, не се установявало, че М.Л. е единствен наследник на К.Х..Л., както било посочено в протокола от общото събрание на дружеството и не било доказано, че 25 дяла се наследяват само от нея. Позовава се на уредбата на чл.89 и сл. КМЧП при определяне на приложимото право към кръга на наследниците. Не признава разрешението за разпореждане от Висшия съд на Англия и Уелс за надлежен документ, удостоверяващ, че М.Л. е единствен наследник на съпруга си К.Л., респ., че дружествените му дялове са наследени от нея. Счита, представеният документ от Висшия съд на Англия и Уелс дават права на съпругата на починалия съдружник като администратор само да удовлетвори права на кредитори на наследодателя и да разпредели активите на правоимащите лица. Жалбоподателят счита, че напротив, представен е издаден от компетентен орган- Висшия съд на Англия и Уелс, надлежно легализирано с апостил съгласно Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, документ, с който се удостоверява, че съдружникът К.Х..Л. е починал на •••••г., а М.Л. е единствен негов наследник. Представено е и заверено копие с превод и апостил от документа за сключен граждански брак между двамата. Представено е и решение на Общото събрание на съдружниците за избиране на нов управител, за поемане на дяловете на починалия съдружник, приемане на съдружник и на нов актуализиран дружествен договор, ведно с всички декларации, необходими за извършване на вписване в търговския регистър. Развива подробно доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт. На следващо място се поддържа, че отказа е незаконосъобразен и защото длъжностното лице е превишило правомощията си, излизайки извън обхвата на законоустановената проверка по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, като са развити подробни съображения. Жалбата е подадена в указания от закона седмодневен срок от връчването на отказа, от надлежно лице и е насочена против акт, подлежащ на обжалване, поради което съдът намира същата за допустима. Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, счита жалбата за основателна по следните съображения: Не е спорно, че съдружникът в „Кингфишър Канстракшън“ ООД К.Х..Л. е починал на •••••г. По делото е представен заверен препис от удостоверение за вписване на брак съгласно Закона за браковете от 1949 г. на Великобритания, от което е видно, че починалият съдружник К.Х..Л. и М.Л. са в брак от •••••г. По делото е представено надлежно издадено и заверено разрешение за разпореждане с имуществото на починалия на •••••г. К.Л., предоставено на М.Л. от Висшия съд на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия. Видно от търговския регистър е, че съдружници в „Кингфишър Канстракшън“ ООД са К.Х..Л. и Пол Патрик Томас. Съгласно чл.125, ал.1, т.1 ТЗ, при смърт на съдружник, членственото му правоотношение се прекратява по право. Смъртта на съдружника в дружество с ограничена отговорност е обективно прекратително основание на членственото му правоотношение. С нея настъпва универсално правоприемство според Закона за наследството, което не се разпростира върху членственото правоотношение като съвкупност. Предвид гражданството на починалия съдружник, се налага изследване на приложимото право, доколкото случаят е с международен елемент. На основание чл. 22, т. 2 от Регламент № 44/2001 г. ЕО и чл. 19 от КМЧП българските органи- търговски регистър, съответно съд, имат изключителната международна компетентност по спора, защото се касае за вписване на обстоятелства за юридическо лице със седалище и адрес на управление в Република България. По аргумент от чл. 1, т. 2, б. "А" от Регламент № 44/2001 г. на ЕО и чл. 14 от КМЧП приложимото материално право при наследяване на дружествени дялове и тяхната делба, както и вписване на тези обстоятелства при казуси с международен елемент, се определя от Кодекса за международно частно право. Разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от КМЧП, предвижда че наследяването на движими вещи, каквито са дяловете, се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт. От друга страна, според чл. 56 от КМЧП по отношение на ЮЛ, се прилага правото на държавата, в която те са регистрирани, като на основание чл. 58, т. 6 от КМЧП то е приложимо и по въпросите за придобиването и загубването на членство, както и свързаните с това права и задължения. Приложимото право към наследяването урежда /чл. 91 КМЧП/: момента и мястото на откриване на наследството, кръга и реда на наследниците, наследствените дялове, способността да се наследява, поемането на задълженията на наследодателя и разпределението им между наследниците, приемането и отказа от наследството, сроковете за приемане на наследството, разполагаемата част и условията за действителност на завещанието. Цитираните норми на КМЧП обосновават извода, че приложимото материално право относно наследяването е правото на Великобритания, с оглед обстоятелството, че смъртта му е настъпила там. В англо-саксонската система, представителят има правомощия да се разпорежда с наследството с разрешение на съда, наречено възлагане на представителство. Специалните понятия са представителство при наличие на завещание (grant of probate) или пълномощие за управление при липса на завещание (letters of administration). Относно представителят, на когото е възложено да се разпорежда с наследството и прехвърля собствеността се приема, че е достатъчно доказателство за качеството му на наследник и не е необходимо последващо доказателство за това качество, освен ако представител не е лице извън наследствения кръг и действа при определени обстоятелства и правила. Качеството на наследник или заветник, съгласно Закона за администриране на имуществото от 1925г. се придобива при смъртта на наследодателя. След като са назначени, им е дадено разрешението да извършват съответни разпоредителни действия във връзка с имуществото. Начинът на прехвърляне на собствеността върху активите зависи от естеството на самите активи, като собствеността върху някои движими вещи може да бъде прехвърлена и чрез тяхното предаване. Разрешението потвърждава техните правомощия да извършват съответните действия във връзка с наследственото имущество в съответствие със завещанието или, в случая — с правилата, приложими за наследство по закон. Не бяха открити разпоредби, изискващи съставянето на допълнителен нарочен документ във връзка с наследяването. При спорове относно правото на наследяване или издаването на разрешение за представляване, спорът се отнася до съда. Разрешението е издадено на 11.08.2022г., а година по-късно, без да са установени спорове или други данни във връзка с наследяването на починалото лице, е проведено и общото събрание на дружеството- на 22.11.2023г. Съпругата на починалия съдружник е декларирала, под страх от наказателна отговорност, че е единствен негов наследник. Така е удостоверено и в протокола от общото събрание на дружеството. Доколкото Наредба № 1 не посочва вида на документа, с който следва да се установи наследяването на дружествен дял, а в случая се касае за починал гражданин на Обединеното кралство с обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт именно там, то съдът с оглед разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от КМЧП намира, че представеният документ, съдържащ съдебно разрешение за разпореждане, е достатъчен, за да се приеме, че е изпълнено изискването на посочената разпоредба. Както бе посочено, предмет на наследяването е единствено дружествения дял, но не и правото на членство. Наследникът се явява приобретател на дяловете като трето лице за дружеството, което би могло да придобие членствено право при спазване на реда за приемане на нови съдружници. Разпоредбата на чл.129, ал.1 ТЗ предвижда правото на наследяване на дружествен дял, но не и наследяването на членственото правоотношение в дружеството с ограничена отговорност. Ако съдружниците не са дали съгласие за встъпване на наследниците на починалия съдружник в членственото правоотношение на наследодателя, това не може да стане автоматично с неговата смърт. Представените към заявлението документи сочат, че е изпълнено допълнителното изискване на чл.129, ал.1, предл.2 ТЗ. Видно от протокола на общото събрание, починалият съдружник е заличен и на негово място е приета новия съдружник М.Л., която е избрана и за управител. Приет и утвърден е и нов дружествен договор. Спазени са изискванията за приемане на нов съдружник, както се процедира в случаите на наследяване. Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ и платена ли е дължимата държавна такса. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона от представените доказателства, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Горният извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство. Доколкото при проверката съгласно чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1 от 14.02.2017 г. длъжностното лице е установило редовност на заявлението и не е дало други указания, освен свързаните с установяване на наследяването, то следва да се извърши вписване на заявените обстоятелства по партидата на дружеството. По изложените по-горе съображения, съдът намира, че постановеният отказ на длъжностното лице по регистрацията към АВ е незаконосъобразен, поради което същият следва да бъде отменен и преписката следва да бъде върната за продължаване на производството по нея с указания за извършване на вписването, поради което