Решение № 3554 от 4.11.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 14400/2022 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 423, ал.1 от КЗ от М. С. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В. за осъждане на ответника „ЗД "БУЛ ИНС"“ АД, ЕИК 831830482, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул."Джеймс Ваучер" № 87 да заплати на ищеца М. С. К., ЕГН •••••••••• сумата от 3207.70 лв. /три хиляди двеста и седем лева и седемдесет стотинки/ на ищеца, представляваща дължимото застрахователно обезщетение за причинени на притежавания от ищеца лек автомобил марка "Хонда" модел "Акорд", сив металик, с рег. № ХХХХ, вследствие на причинено ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Тойота“, с рег. №ХХХХ, застрахован по застраховка „Гражданска застраховка на автомобилистите“ при ответното дружество, щети, както следва:

1.Панел заден ляв (1) 2. Панел заден десен (1) 3. Броня предна (3) 4. Полиране фар десен 5. Калник преден десен (1) 6. Кора под ДВГ(1) 7. ПВЦ под калник преден ляв (1) 8. Рог заден десен (2) 9. Рог заден ляв (2) 10. Основа стоп ляв (1) 11. Основа стоп ляв (1) 12. Основа стоп десен (1) 13. Престилка задна(1) 14. Получаване на цвят 15.Боядисване:

• броня задна -панел заден ляв - панел заден десен - врата багажник - броня предна - капак преден - калник преден десен - рог заден ляв - рог заден десен ( Труд общо: 69, 9ч. х 12лв./час - 838, 80лв.

Изразходена боя металик 1, 9л. х 254, 00лв. - 482, 60лв.

Спомагателни материали 50 % от боята -24130лв. Камера -40, 00лв.

16. Цена за части втора употреба:

• задна броня - 180, 00лв.

• светлоотразител в броня задна L и R 2 х 25, 00лв. - 50, 00лв.

• теглич комплект - 350, 00лв.

• решетка в броня предна дясна - 30, 00лв.

• врата багажна - 250, 00лв.

• лайсна в броня предна дясна -40, 00лв.

• лайсна в хром решетка предна - 160, 00лв.

• капак преден - 180, 00лв.

• конзола рег.номер-5, 00лв.

• основа броня предна - 80, 00лв.

• водач под фар десен - 60, 00лв.

• ПВЦ под калник преден дессн-60, 00лв.

• стоп десен външен-100, 00лв.

• водач броня задна - 80, 00лв., ведно със законна лихва от датата на уведомяване на основание чл.432 ал.1 от КЗ, вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД. Претендира заплащане и съдебно-деловодни разноски.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право: В исковата си молба ищецът излага, че е собственик на лек автомобил марка "Хонда" модел "Акорд", сив металик, с рег. №ХХХХ. На 11.01.2021г., в 17: 15 часа претърпял пътно-транспортно произшествие на бул. "Цар Освободител" в гр.Варна, с други трима участници в движението, по вина на участника в движението - Г. И. И., ЕГН ••••••••••, който не спазил нужната дистанция, управлявайки автомобил марка "Тойота"с рег. №ХХХХ. Виновният водач имал сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД "Бул инс" АД, с валидност от 00: 00 часа на 30.08.2020г. до 23: 59 часа на 29.08.2021г. След заведена преписка по щета № 2110001126/13.01.2021г., експертите на ответното дружество, извършили оглед и описали увредените детайли по автомобила с коментар, че ще бъде извършен следващ оглед след демонтаж на предна и задна броня. Извършен бил и вторичен оглед на автомобилът. До момента на ищеца не е преведена сума за обезщетение на щетите. Твърди, че ремонтът и действителните материални щети възлизат за сумата в размер на 3207.70. /три хиляди двеста и седем лева и седемдесет стотинки/, съгласно извършения оглед и съставената проформа фактура от автосервиз "Топ ауто 2006" ООД.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника.

В него изразява становище за неоснователност на иска, като го оспорва изцяло по размер. Не оспорва, че между ЗД „БУЛ ИНС" АД и Г. И. И. е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" за автомобил „Фолксваген Голф", с рег. №ХХХХ, за което била издадена полица №BG/02/120002481628. В срока на действие на цитираната полица в ответното дружеството има заведена щета по ГО под №2110001126 от ищеца - М. С. К.. Ответникът излага, че след предявяване на преписката и преглед на документите, съдържащи се в нея, бил съставен ликвидационен акт за изплащане на застрахователно обезщетение. Ответното дружество одобрило погасяването чрез плащане за сумата от 1818.87 лв. Към момента ответникът не е изплатил на ищеца сумата, определена като обезщетение.

Твърди, че определеното от ответното дружество обезщетение е съобразено с факта, че към датата на ПТП-то (11.01.2021г.) МПС марка „Хонда Акорд" с рег. № ХХХХ е било в експлоатация над 17 години и същото не е било в гаранция (годината на производство е 2004г.), като при определяне на размера на щетите се прилага и коефициент на овехтяване. Поради тази причина и сумата претендирана от ищеца следва да бъде по-малка. Счита, че в калкулацията изготвена от сервизите, до които се е допитал ищецът, са включени ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, както и дейности и части, които не са били увредени в следствие на процесното събитие. Счита, че сумите необходими за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на автомобила са завишени.

В съдебно заседание ищецът е направил увеличение на иска от 3207, 70 лв. на 6227, 22 лв.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че На 11.01.2021г., в 17: 15 часа ищецът, управлявайки собствения си лек автомобил марка "Хонда" модел "Акорд", сив металик, с рег. №ХХХХ претърпял пътно-транспортно произшествие на бул. "Цар Освободител" в гр.Варна, с други трима участници в движението, по вина на участника в движението - Г. И. И., ЕГН ••••••••••, който не спазил нужната дистанция, управлявайки автомобил марка "Тойота"с рег. №ХХХХ, че лек автомобил с рег. №ХХХХ е бил с действаща застраховка Гражданска отговорност към датата на ПТП, е в ответното дружество е заведена щета №2110001126/13.01.2021г.

Същото се потвърждава и от представения Протокол за ПТП №1823042 от 11.01.2021 г., съставен от мл. Инспектор Т.. Или в настоящия случай е безспорно, наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за гражданска застраховка по отношение на причинилия вредата автомобил и ответника.

Видно от Опис заключение на щета №2110001126 от 19.01.2021 г. като увредени са описани следните детайли:

Основа предна броня – за подмяна;

Водач под десен фар – за подмяна;

ПВЦ подкалник преден десен – за подмяна;

Кора под ДВС – 1;

ПВЦ подкалник преден ляв -1;

Облицовка горна броня – за подмяна и боя;

Стоп десен външен – за подмяна;

Рог заден десен – 2 и боя;

Рог заден ляв – 2 и боя;

Основа стоп ляв – 1 и боя;

Основа стоп десен – 1 и боя;

Водач задна броня – за подмяна;

Основа теглич – за подмяна;

Престилка задна – 1 и боя;

Представена е оферта от „ТОП АУТО 2006“ ООД за ремонт на щетите по процесния автомобил на стойност 3207, 00 лв.

По делото е изслушано заключение на вещото лице С. М., от което се установява, че на 11.01.2021г. около 16: 30 часа на бул. "Цар Освободител" в гр.Варна срещу търговско-сервизния комплекс на Тойота лек автомобил марка "Фолксваген", модел „ГОЛФ“с рег. №ХХХХ, управляван от водача Г. И. И., ЕГН •••••••••• се движи с несъобразена с пътната обстановка скорост и не контролира автомобила, вследствие на което се блъска с предната си част в задната част на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“, с рег. №ХХХХ, управляван от М. С. К., ЕГН ••••••••••. При удара автомобил марка „Хонда“ е отхвърлен напред и се блъска с предната си част в задната част на МПС с рег. №ХХХХ.

Стойността на ремонта и възстановяването на автомобила с алтернативни нови части в сервиз, притежаващ сертификат за качество ISO 9001: 2005 възлиза на 8236, 42 лв., а в сервиз не притежаващ такъв сертификат е в размер на 6227, 22 лв. с ДДС. Стойността на ремонта и възстановяването на автомобила с алтернативни употребявани части в сервиз, непритежаващ сертификат за качество ISO 9001: 2005 възлиза на 4183, 79 лв. Стойността на ремонта и възстановяването на автомобила с алтернативни нови части по експертна оценка съгласно Наредба №24/08.03.2006 г. за задължително застраховане по чл.249, т.1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на моторни превозни средства възлиза на 2416, 73 лв.

По делото е допусната и допълнителна съдебно-оценителна експертиза, изготвена от същото вещо лице, от която се установява, че пазарната стойност на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“, с рег. №ХХХХ към датата на ПТП е 8421, 78 лв. минус 10% или 7579, 60 лв.

В съдебно заседание вещото лице разяснява, че стойността на запазените части и агрегати е в размер на 325, 00 лв. – сумата, която ще бъде получена при предаване на автомобила за скрап.

Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – чл. 432, ал.1 от КЗ.

Съобразно чл.477, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно чл.477, ал.2 от ГПК по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. За възникване на правото на обезщетение и успешното провеждане на исковете с правна квалификация чл.477, ал.1 КЗ ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя-ответник към момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние (виновно причинено от водача на лекия автомобил, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените вреди в правната сфера на ищеца в претендирания размер.

Съгласно разпоредбата на чл.390, ал.2 от КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на:

1. издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите, или 2. експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение.

В настоящия случай експертизата е определила пазарната стойност на автомобила на 7579, 60 лв. 70% от тази сума се равнява на 5305, 72 лв. Като необходими разходи за възстановяване в натура на вредите експертизата, позовавайки се на цени след справка в сервизи, като най-ниска възможна стойност посочва сумата от 4183, 79 лв. и то при положение, че ремонтът се извърши с части втора употреба. Доколкото за частите втора употреба няма гаранция за качеството и амортизацията им, съдът намира, че въпреки периодът на експлоатация на процесния автомобил от 17 години към датата на ПТП, то следва същият да бъде възстановен с нови части, като не е задължително ремонтът да се извърши в сервиз, притежаващ сертификат за качество ISO 9001: 2005. Вещото лице дава стойност на ремонт в алтернативни части в сервиз, в сервиз, непритежаващ сертификат за качество ISO 9001: 2005 в размер на 6227, 22 лв. Доколкото сумата за възстановяване на автомобила е по-висока от от 70% от пазарната стойност на автомобила, то е налице тотална щета, по смисъла на чл. 390 от КЗ.

Отговорността на застрахователя е до размера на застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, като „действителната стойност на МПС“ е стойността, срещу която вместо застрахованото МПС може да се купи друго от същия вид и качество. По делото безспорно се доказа, че размерът на действителната стойност на процесното МПС е 7579, 60 лв. Следователно, на ищеца е следвало да бъде изплатена сумата от 7579, 60 лв.

От ответника е направено възражение, че стойността на обезщетението следва да бъде изчислена след приспадане на запазените части и агрегати по увредената вещ. Същите експертизата определя на получената от ищеца цена на лекия автомобил за предаването му за скрап след бракуването му, или сумата от 325, 00 лв.

Така от цената на процесния автомобил (7579, 60 лв.) следва да се приспадне цената на запазените части и агрегати 325, 00 лв., за да се получи размерът на дължимото от застрахователя на ищеца обезщетение, или сумата от 7254, 60 лв.

В светлината на изложеното, съдът намира, че ищецът доказа исковата си претенция при условията на пълно и главно доказване, като безспорно се установи реализирането на противоправното деяние (виновно причинено от водача на л.а. „Фолксаваген Фолф“, с рег. № ХХХХ, управляван от Г. И. ПТП, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили в правната сфера на собственика на увредения автомобил твърдените вреди, поради и което исковата претенция следва да бъде изцяло уважена, доколкото е в по-малък размер от действително дължимата сума.

По отношение на претенцията за заплащане на лихва от датата на уведомяването на застрахователя съдът намира същата за неоснователна, доколкото съгласно чл. 380, ал.1 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. Съгласно чл.380, ал.3 от КЗ непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ. Доколкото в настоящия случай няма данни на застрахователя да е предоставяна банкова сметка на ищеца, то съдът намира, че приложение намира разпоредбата на чл.380, ал.3 КЗ.

С оглед изхода на правния спор и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството. Съгласно представените доказателства за извършени разноски ищецът е сторил такива в общ размер на 1549, 00 лв., както следва: 249, 00 лв. – държавна такса, 300, 00 лв. – депозит за вещо лице, както и 1000, 00 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение.

От процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото се минимално адвокатско възнаграждение при дела с материален интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Изчислено съгласно цитираната разпоредба минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 922, 72 лв., поради което са налице предпоставките адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано до този размер. Така в полза на ищеца следва да се присъди общо сумата от 1471, 72 лв.

Водим от горното, съдът