Решение № 208 от 14.1.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1216/2024 г.

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 – 4 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на И. В. Ч., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], срещу Решение № ПИ-270/ 27.08.2024г. на Директора на ТД на НАП - София, с което е оставена без уважение Жалба вх. № 17612/ 14.08.2024г. по описа на ТД на НАП - София, офис Благоевград срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № [рег. номер]-022-0068168/ 01.08.2024г. издадено от П. Д., на длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция “Събиране“ при ТД на НАП – София. В сезиращата съда жалба се сочат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Излагат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, за нарушаване на материалния закон, и за несъответствие с целта на закона. Подържат се основно два довода – твърди се, че жилището върху което е наложена възбрана, представлява лично имущество на съпругата на жалбоподателя, по силата на възприет между съпрузите режим на разделност, а не съпружеска имуществена общност /СИО/, както и наличие на забрана за допускане на процесното обезпечение, на основание чл. 198, ал. 3 от ДОПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него ПНОМ. В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез проц. си представител – адв. П. поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът – Директорът на ТД на НАП - София, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна: Не е спорно, че на 27.11.2016г. жалбоподателят – И. Ч. е сключил граждански брак с К. Б. Ч., като не е сключван към този момент, брачен договор. На 23.01.2019г. И. Ч. и съпругата му са подписали Декларация по чл. 33 от Семейния кодекс /СК/, в която са приели, че бъдещите им имуществени отношения ще бъдат уреждани, съгласно режима на имуществена разделност, по реда на чл. 33 от СК. Декларацията е с нот. заверка на подписите от 23.01.2019г., рег. № 1892 по описа на Н. Д. А. – с район на действие - района на СРС. Установява се, че срещу жалбоподателя И. Ч. е образувано изпълнително дело № 1130001142/ 2013г. по описа на Дирекция “Събиране“ при ТД на НАП - София, за принудително събиране на публични вземания, възникнали въз основа на декларации подадени от задълженото лице, с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, влезли в сила наказателни постановления, издадени изпълнителни листове и молба за събиране по взаимна помощ с държавите- членки на ЕС, представляващи годно изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2, т. 5 и т. 6 от ДОПК. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 28.06.2019г., № 28, том II, peг. № 1880, дело № 177 от 2019г., К. Б. Ч. - съпруга на жалбоподателя, е придобила собствеността върху следния имот: Апартамент, КИД 68134.1006.1072.4.26, Апартамент № 26 (двадесет- и шест), находящ се във вход “Г“ /по архитектурен проект секция “Г“/ от многофамилна жилищна сграда, на административен адрес: [населено място], [жк], бл. 68, вх. “Г“, изграден на две нива: първо ниво - на 5 (пети) или четвърти надпартерен етаж от сградата, на кота +11. 56 м. и второ ниво - на 6 (шести) или пети надпартерен етаж, на кота +14.45 м., представляващ Самостоятелен обект в сграда, предназначен за жилищно ползване, със застроена площ от 103.52 /сто и три цяло и петдесет и две стотни/ кв. м., заедно с прилежащото на апартамента Мазе № 30, находящо се в 1 (първи) сутерен на сградата, на кота - 3. 40 м., цялото с площ от 2.10 кв. м. срещу посочената в акта сума. По изпълнителното дело от публичния изпълнител са извършвани редица действия за обезпечаване и събиране на публичните задължения на жалбоподателя, като са наложени: запор на банкови сметки в ТБ “Уникредит“ АД с Постановление № [рег. номер]-022- 0078464/ 04.12.2017г.; запор на банкови сметки в ТБ “Уникредит АД“ с Постановление № [рег. номер]-022- 0023546/ 11.04.2018г.; запор на банкови сметки в ТБ “Юробанк“ АД с Постановление № [рег. номер]-022-0117402/ 10.12.2019г.; запор на трудовото възнаграждение с Постановление № [рег. номер]-022-0068784/ 02.10.2020г.; запор на банкови сметки в ТБ “ДСК“ АД, в ТБ “Юробанк“ АД и в “И.“ АД с Постановление с № [рег. номер]-022-0076860/ 19.10.2021г.; запор на банкови сметки в ТБ “ДСК“ АД и в “И. АД“ с Постановление № [рег. номер]-0220080781/ 08.11.2022г.; запор на дружествен дял в “С. Д. ЕООД, с ЕИК 207114834 с Постановление № [рег. номер]-022-0047025/ 30.06.2023г.; запор на дружествен дял в “Ч. К.“ ЕООД, с ЕИК... с Постановление № [рег. номер]-022-0047028/ 30.06.2023г. Извършено е по изп. дело от страна на публичния изпълнител проучване и анализ на установените активи, собственост на длъжника и на свързаните с него лица. От справка в Имотния регистър, по партидата на И. В. Ч., на дата 26.07.2024г., не са установени вписвания. Извършена е справка и по имотната партида на съпругата му - К. Б. Ч., при която е установен само придобития, чрез покупко- продажба имот – Апартамент, с площ от 103. 52 кв. м., в [населено място], на 28.06.2019г., съобразно Нот. акт. № 28, том II, peг. № 1880, дело № 177/ 2019г., върху който е вписана и законна ипотека на същата дата. С обжалваното Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № [рег. номер]-022-0068168/ 01.08.2024г., на основание чл. 200 и чл. 205 във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК е наложена възбрана върху 1/ 2 ид.ч. от придобития от съпругата на жалбоподателя недвижим имот: Апартамент, КИД 68134.1006.1072.4.26, Апартамент № 26 (двадесет- и шест), находящ се във вход “Г“ /по архитектурен проект секция “Г“/ от многофамилна жилищна сграда, на административен адрес: [населено място], [жк], бл. 68, вх. “Г“, изграден на две нива: първо ниво - на 5 (пети) или четвърти надпартерен етаж от сградата, на кота +11.56 м. и второ ниво - на 6 (шести) или пети надпартерен етаж, на кота +14.45 м., представляващ Самостоятелен обект в сграда, предназначен за жилищно ползване, със застроена площ от 103.52 /сто и три цяло и петдесет и две стотни/ кв. м., заедно с прилежащото на апартамента Мазе № 30, находящо се в 1 (първи) сутерен на сградата, на кота - 3. 40 м., цялото с площ от 2.10 кв. м. Към момента на издаване на обжалваното ПНОМ – 01.08.2024г., публичните задължения на жалбоподателя Ч., са в общ размер на 24 278.14 лв., в т.ч.: главница - 15 398.20 лв. и лихва - 8 879.94 лв. Липсват данни за връчване на ПНОМ на Ч., като същият с Жалба вх. № 17612/ 14.08. 2024г. по описа на ТД на НАП - София, офис Благоевград, е оспорил акта пред Директора на ТД на НАП – София, с мотиви, сходни с поддържаните в настоящото производство, като е поискал отмяната му. С Решение № ПИ-270/ 27.08.2024г. на С. П. – И.Д. Директор на ТД на НАП - София е оставена без уважение жалбата на И. Ч., срещу ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-0068168/ 01.08.2024г. издадено от П. Д., на длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция “Събиране“ при ТД на НАП – София, като са възприети изцяло мотивите на публичния изпълнител за налагането на обезпечението /възбрана/, вкл. че процесният недвижим имот представлява СИО и поради това е допустимо върху 1/ 2 ид.ч. от същия да се наложи приложената обезп. мярка, респ. че не е налице забрана за налагане на възбрана по чл. 198, ал. 3 от ДОПК, предвид площта на възбранения апартамент – от 103 кв.м. Решението е съобщено на адресата си на 02.09.2024г., като срещу него е подадена по пощата, с клеймо от 09.09.2024г., жалба директно до съда. Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки е издадено от Публичен изпълнител при ТД на НАП - София съгласно правомощията му по чл. 195, ал. 3, т. 2 от ДОПК, а оспореното решение – от Директора на ТД на НАП – София, при условията на надлежно заместване, съгласно представените в хода на делото заповеди – л. 58, 66 и 67 от делото съгласно правомощията му по чл. 197, ал. 1 от ДОПК, т. е. актовете са издадени от материално и териториално компетентни органи. Същите са издадени в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК, в изискуемата писмена форма и съдържат задължителните реквизити по чл. 196 от ДОПК. В тях са посочени фактическите и правни основания за издаването им, т. е. същите са мотивирани съгласно изискванията на чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК. За да наложи обезпечителната мярка, публичният изпълнител е приел, че ще се затрудни събирането на установените и изискуеми публични вземания по изп. дело № 1130001142/ 2013г. по описа на Дирекция “Събиране“ при ТД на НАП - София, т.е. че са налице материалноправните предпоставки за налагане на обезпечителните мерки, предвидени в чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Визираните обстоятелства, относими към фактическите и правни основания за издаване на постановленията, се доказват и от представените към преписката документи, установяващи изпълнителни основания по чл. 209, ал. 2, т. 2, т. 5 и т. 6 от ДОПК, както и липсата на плащане от задълженото лице в срока за доброволно изпълнение. Правилно са посочени правните основания за налагане на обезпечителната мярка – чл. 205 вр. с чл. 195, ал. 1– 3 от ДОПК. Мотиви относно изпълнителните основания и необходимостта от обезпеченията се съдържат и в оспореното решение на Директора на ТД на НАП - София. Същото е издадено в предвидената писмена форма и е мотивирано съгласно изискванията на чл. 197, ал. 1 от ДОПК, като са формирани изводи по релевираните от жалбоподателя възражения. За да потвърди постановлението, относно наложената на длъжника обезпечителна мярка възбрана върху 1/ 2 ид. ч. от описания недвижим имот, решаващият орган е приел, че обезпечението е наложено във връзка с установени и изискуеми публични държавни вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1, т. 7 и 9 от ДОПК, съответно по подадени от оспорващия декларации, с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, влезли в сила наказателни постановления, издадени изпълнителни листове и молба за събиране по взаимна помощ с държавите- членки на ЕС, които не са платени доброволно. Отбелязано е, че в изпратеното съобщение за доброволно изпълнение са посочени изрично изпълнителните основания, по повод на които е образувано изпълнителното дело. Решаващият орган е приел, че при издаване на процесното постановление, публичният изпълнител е съобразил, че публичните задължения не са платени, в голям размер са, и липсват предприети действия от длъжника за погасяване на същите, и е направил обоснован извод, че ще се затрудни събирането им. Оспорените актове обаче са материалноправно незаконосъобразни. Верен е изводът и на публичния изпълнител, и на ответника, че по отношение на НАП, възбранения недвижим имот следва да се възприеме за такъв, в режим на СИО, а не като еднолична собственост на съпругата на Ч., въпреки представената декларация с нот. заверка на подписите от 23.01.2019г., с която съпрузите занапред са възприели режим на имуществена разделност. Договорният режим по чл. 18, ал. 1, т. 3 от СК се реализира чрез сключване на брачен договор. Като споразумение той представлява двустранна правна сделка, при която две страни постигат съгласие относно създаването, изменянето или прекратяването на една правна връзка между тях, поради което то има качеството на договор, а не на обща декларация. В Решение № 60142/ 26.01.2022г. на ВКС по гр. дело № 974/ 2021г. е посочено, че по своя воля, съпрузите могат да изберат режим на общност, режим на разделност или договорен режим, като сключване на брачен договор е допустимо и по време на брака, и с него може да бъде преуреден статутът на вече придобито имущество - чл. 39 СК, т.е. допустима е възможност за преуреждане при договорния режим, но не и при избор на законовия режим на разделност. Промяната на законовия режим, на осн. чл. 19, ал. 3 СК, се отбелязва в акта за сключване на граждански брак и се регистрира по реда на ал. 2 въз основа на документите, посочени в чл. 9, ал. 2 от кодекса. Последната предвижда, че ако встъпващите в брак са избрали режим на имуществените си отношения, те представят обща декларация с нотариална заверка на подписите за избрания режим. Ако е сключен брачен договор, те представят удостоверение от нотариуса относно датата на договора и регистрационния му номер, както и номера, под който нотариусът е вписан в регистъра на Нотариалната камара и района му на действие. В случая няма спор, че постигнатото нот. заверено съгласие между съпрузите, по време на брака им, относно режима на разделност, не е регистрирано по реда на чл. 19, ал. 2 от СК. В чл. 27 от СК е уредено прекратяването на съпружеската имуществена общност, като е предвидена хипотезата на прекратяване на същата по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор. Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от СК дава възможност за промяна в имуществените отношения между съпрузите, но без промяна в личните им отношения. При този режим правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание. Няма спор в практиката, че отразяването на режима на общност в акта за брак няма конститутивно действие. В отношенията между съпрузите би трябвало да се прилага избраният от тях режим. Но при сделки с трети лица, дори те да са известени за действащия във вътрешните отношения между съпрузите режим, ще се прилага режимът на общност по силата на чл. 20 от СК. Според нормата на чл. 40, ал. 2 от СК, с брачния договор не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването му. Тълкуването на тази норма в контекста на данъчноправните норми обуславя извод, че придаването на обратно действие на договорния режим на имуществените отношения между съпрузите може да има действие само в личните им отношения, но не и спрямо приходната администрация, ипотекарните им кредитори и т.н. Както се посочи, вземанията на НАП датират от 2014г. насетне, като те предхождат – и промяната на имуществения режим в отношенията между съпрузите на 23.01.2019г., и изобщо придобиването на процесния възбранен недвижим имот – 28.06.2019г., т.е. тази промяна в имуществения режим в отношенията между Чакалови, не би могъл да се противопостави на НАП. Това означава, че споразумението на съпрузите, намерило израз в нот. заварената декларация от 23.01.2019г. е непротивопоставимо на взискателя по изпълнителното дело, по което е наложена процесната обезпечителна мярка, тъй като събраните по делото доказателства са достатъчни за да се приеме, че с това споразумение, са увредени интересите на приходната администрация като кредитор. Ето защо не може да бъде споделена тезата, развита в жалбата, че липсва възможност да се наложи обезпечителна мярка върху 1/ 2 ид.ч. от процесния недвижим имот, придобит на името на съпругата К. Ч., за обезпечаване на публичните държавни вземания срещу съпруга й. Независимо от посоченото обаче е налице отменително основание относно обжалваните актове. Съгласно разпоредбата на чл. 198, ал. 3 от ДОПК, запор и възбрана за публични вземания не могат да се налагат върху имуществата по чл. 213 от ДОПК. Съгласно нормата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ДОПК, принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на- единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв.м. за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо. От гореизложеното е видно, че разпоредбата на чл. 198, ал. 3 от ДОПК безспорно въвежда императивна забрана за налагане на възбрана за публични вземания върху единственото жилище на длъжника, посочено в чл. 213, ал. 1, т. 2, предл. първо от ДОПК и тази забрана не може да бъде преодоляна от предвидената във второто предложение на нормата възможност за продаване на разликата от над 30 кв.м. жилищна площ на член от семейството на длъжника, в случай че при тези условия жилището е реално поделяемо. В тази връзка следва да се посочи, че ответникът не ангажира никакви доказателства за факта – дали и как е извършена преценка за поделяемост на възбранения имот. Същият не е ангажирал надлежни доказателства удостоверяващи това обстоятелство както и относно семейното положение на жалбоподателя и броя на членовете на семейството му. Възбраната е следвало да бъде наложена само след изрично предварително установяване на реалната поделяемост на жилището, както и ограничено – само върху допустимата за продажба жилищна площ от него, собственост на длъжника, което не е извършено с процесното постановление. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 6, т. 1, изр. 1 от ДОПК, обезпеченията се извършват по стойност на активите в следната последователност - по данъчната оценка, определена съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси за недвижими имоти, за което ответникът също не е представил никакви доказателства, а негова е разяснената от страна на съда тежест за това. Налице е нарушение и на нормата на чл. 195, ал. 7 от ДОПК и чл. 6 от АПК. Обезпечителната мярка, представлява едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане и като такава тя трябва да отговаря на обезпечителната нужда. Тези характеристики на обезпечителните мерки са намерили нормативен израз в нормата на чл. 195, ал. 7 от ДОПК, която изисква обезпечението да съответства на вземанията на държавата и общините. Това означава определяне на обезпечителна мярка, която държи сметка както за обезпечителната нужда на публичния взискател, така и за интересите на длъжника, без прекомерното му обременяване. Това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на един от основните принципи в административното производство - принципа на съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на § 2 от ДР на ДОПК. Съобразно легалното определение на принципа на съразмерност съдържанието му се свежда до упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административния акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, несъразмерими с преследваната цел. Липсата на мотиви относно необходимостта за налагане на обезпечителната мярка /точно в посочения вид и обем/ и върху актив на стойност, очевидно несъразмерна на обезпечителната нужда, съставлява нарушение на изискването на чл. 195, ал. 2 ДОПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона. Посочените нарушения са особено съществени, и са в противоречие с приложимите материалноправни норми, поради което следва да бъде отменено както решението издадено от ответника, така и потвърденото с него ПНОМ, като незаконосъобразни. По разноските. В съответствие с чл. 81 от ГПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК, съдът следва да се произнесе по претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото, и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 ДОПК, в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени направените и поискани от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500. 00 лв. съобразно представен договор за правна защита и съдействие /л. 68/. Воден от гореизложеното, и на основание чл. 197 от ДОПК вр. чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Благоевград,