Решение № 82 от 24.3.2020 г. на Административен съд - Видин по дело № 541/2015 г.

Производството е по чл.145 АПК във вр. с чл.211 ЗМВР. Образувано е по жалба на Т.С.Т. инспектор и разследващ полицай в РУ отдел „Разследване“ при ОДМВР Видин срещу Заповед рег. № 368з – 1287 от 09.12.2015 г. на Директора на ОДМВР-Видин, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение" за срок от три месеца на основание чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.1 и т. 2, чл.197, ал.1, т.2 и чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР. Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като при издаването й са били допуснати процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото му на защита. Посочва, че в хода на проверката не се е установило извършено нарушение на служебната дисциплина, както и че в заповедта липсва конкретизация на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на доказателствата, въз основа на които е установено. Поддържа, че неправилно е извършена квалификацията на нарушението, както и че наложеното наказание по вид и размер не съответства на извършеното нарушение. Иска се от Съда да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Претендират се и разноските за производството. Ответникът по жалбата не взема становище. Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Със Заповед рег. № 368з – 1287 от 09.12.2015 г. на Директора на ОДМВР-Видин на жалбоподателя Т. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца на основание чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.1 и т. 2, чл.197, ал.1, т.2 и чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР, поради обстоятелството, че на 16.10.2015г. служителят не е направил всичко, зависещо от него, извършените процесуални действия по ДП № 979/ 2015г. по описа на РУ Видин да достигнат до РП Видин в рамките на законовите 24 часа и не е направил всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като неизпълнени в цялост са задълженията, въведени с длъжностна характеристика № К-12309/10.11.2010г., а именно „ взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, събира доказателства и извършва необходимите действия, съобразно НПК за разкриване на обективната истина, планира дейността по възложените му досъдебни производства, като набелязва действията и поредността, в която трябва да се извършват“. Това е преценено като нарушение на чл. 15 ал.1 ЗМВР вр. с чл. 212 ал. 3 НПК. Дисциплинарната проверка е била образувана по заповед № 3268р- 18434/03.11.2015 г., по описа на ГДНП, а със заповед № 368з-1127/03.11.2015г. по описа на ОДМВР е назначена комисия. Резултатите на комисията са отразени в справка № 368р-11833/16.11.2015г. по описа на ОДМВР Видин, в която е установена и подробно описана в административната преписка фактическа обстановка, която не следва да се преповтаря в настоящето изложение. На Т. е връчена покана за запознаване и даване на писмени обяснения по повод извършването на проверка и за запознаване с обобщена справка по извършена проверка, даване на писмени обяснения или възражения в 24-часов срок от връчване на поканата. При така установеното Съдът, намира от правна страна следното: Жалбата е допустима. Обжалва се заповед на Директора на ОДМВР - Видин, за налагане на дисциплинарно наказание. Тя е подадена от адресата на обжалваната заповед в законоустановения срок за обжалване. По същество жалбата е основателна по следните съображения: Заповедта е издадена от компетентен орган, наложено е наказание по чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР от р ъководител на структура по чл.37 от ЗМВР – Директора на ОДМВР - Видин, с оглед предоставените му правомощия по чл.204, т.3 от ЗМВР. Същата е издадена в предписаната от закона форма, но в нарушение на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона. Наложено е наказание за нарушение на чл. 15 ал. 1 ЗМВР вр. с чл. 212 ал. 3 НПК, като непрецизно е посочен чл. 15 ал. ЗМВР, който не вменява задължения. В чл. 212 ал. 3 НПК е посочено „ Разследващият орган, извършил действието по ал. 2, уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа “. Безспорно е, че Т. като разследващ полицай е извършил оглед на местопроизшествие с което е сложил началото на досъдебното производство. Огледът е извършен между 22, 55ч. и 23, 55ч. на 15.10.2015г. На 16.10.2015г. с уведомление рег. № ЗМ 979/2015г. 173600-11352, Т. ••• за започналото ДП срещу лицето Петър Петров за престъпление по чл. 198 НК. Това уведомление е предадено в деловодството на РУ Видин. Настоящият състав счита, че с това си действие разследващият орган е изпълнил задължението си по чл. 212 ал. 3 НПК за уведомяване не по-късно от 24 часа. Това, че същото е пристигнало на 19.10.2015г. в РП Видин като последица от административната организация в РУ или РП, не следва да се тълкува като неизпълнение на задължението на разследващия. В обобщената справка се говори, че Т. е получил разпореждане от гл. разследващ полицай Йорданова лично и на място да докладва в РП Видин. Това твърдение не намира опора в доказателствата по делото, тъй като не се установява такова разпореждане да е направено. На следващо място, действията на Т. са оценени като небрежност в служебната дейност и посочен чл. 199 ал. 1, т. 3 ЗМВР и в цялост неизпълнени задължения, въведени с длъжностна характеристика № К-12309/10.11.2010г. Това също не намира опора в доказателствата. Т. е извършил оглед, а на следващия ден е разпитал подалия сигнала като свидетел и е извършен оглед на веществени доказателства. В следващите дни е извършен допълнителен оглед, разпитани са свидетели, разпознаване на лица и предмети, назначени са експертизи. Всички тези действия не могат да се квалифицират като неизпълнение в цялост на задължения, каквато е формулировката в заповедта. Всички действия, извършени от разследващия са в съгласие с чл. 15 ал. 3 ЗМВР - вземане на решения по вътрешно убеждение, като следва да се има предвид, че към онзи момент е разследван грабеж в квалификацията по чл. 198 НК, а по-късно вече е променена по чл. 199 НК. На последно място, не е изпълнен от дисциплинарно наказващия орган чл.206, ал.2 ЗМВР – „ При определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата “ В заповедта липсва доводи в тази насока, нито като настъпили последици, нито форма на вина и цялостно поведение. С оглед гореизложеното жалбата е основателна. Оспорваната заповед е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. На основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за производството в размер на 300.00 лева, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото. Водим от горното, Съдът