Решение № 1267 от 10.4.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 188/2024 г.
Административен съд - Велико ТърновоАдминистративно10.04.2024 г.докладчик РОСЕН ПЕТКОВ БУЮКЛИЕВ
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение №64 от 22.11.2023 година, постановено по АНД №48/2023 година по описа на Свищовският районен съд.( ОСЪЖДА „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД –Варна, ЕИК 148113279, да заплати на Българска агенция по безопасност на храните – София разноски за касационната инстанция от 300 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН. Касаторът, „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД –Варна, чрез адвокат Г. Г. от ПлАК, е обжалвал като неправилно решение №64 от 22.11.2023 година, постановено по АНД №48/2023 година по описа на Свищовският районен съд. От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според касатора решението е неправилно, тъй като е нарушен законът и е поснтановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила– основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Поддържа в касационната жалба, а и в открито заседание, че неправилно е прието от районният съд, че оспореното от него наказателно постановление е издадено от компетентен по територия административно-наказателен орган. Счита за приложима разпоредбата на чл.48, ал.4 от ЗАНН. Намира, че неправилно съдът приема формалната законосъобразност на постановлението, доколкото АУАН не бил издаден на мястото на нарушението, който порок е пренесен и в НП. Освен това според него АУАН е връчен в разрез с правилата на чл.180, ал.5 и 7 от НПК, обратно на приетото от районният съд. Претендира разноски за въззивната и касационната инстанции. Ответникът по касация, Директорът на Областна дирекция „Безопасност на храните“ – Велико Търново, чрез представителя си отрича основателността на жалбата. Претендира разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №0400000558 от 08.02.2023 година на ответника по касация, с което за това, че дружеството касатор е нарушило разпоредбата на чл.91, ал.1 от ЗЗР, му е наложена имуществена санкция от 2000 лв. на основание чл.160, ал.2 от ЗЗР. Съдът е приел от фактическа страна, че от съвкупно преценените доказателства по делото се установява, че на 4.07.2022 година е извършена проверка в село Вардим, в базата на касатора, като бил съставен констативен протокол, а служителите на ОБДХ - В.Търново установили, ч там се съхраняват препарати за растителна защита, както следва: „Екип ОД“ от общо 1440 литра /неправилно посочено количество в АУАН от 73 440 литра/ и „Торнадо“ от общо 8640 литра. При проверката на счетоводните документи било констатирано, че според фактура №12290 от 03.06.2022 година касаторът е продавач, а купувач е „Сортови семена Вардим“ АД, кято са отразени количества, както следва: 1872 литра „Екип ОД“ и 9600 литра „Торнадо“. Проверяващите са запитали дружеството касатор за мястото на сделката, като с писмо от 26.08.2022 година е било отговорено, че мястото на доставката е село Вардим, местността „Блатото“, на територията на купувача „Сортови семена Вардим“ АД. Съдът е посочил изрично, че всъщност липсват сигурни данни, позволяващи да се установи точното място, на което е сключена сделката за продажбата на въпросните препарати. Констатирано е, че от представено от БАБХ писмо се установява, че касаторът не притежава удостоверение за търговия с препарати за растителна защита. От правна страна съдът е приел, че и АУАН и НП са издадени от компетентни по степен и материя органи, като няма допуснати съществени нарушения на административно - наказателните правила при издаването им. Посочено е в решението, че дружеството е поканено да за съставяне на АУАН, при което е спазен реда по чл.40, ал.1-2 от ЗАНН. Съдът е подчертал, че поканата е връчена на надлежно натоварено лице по смисъла на чл.180, ал.5-7 от НПК, доколкото това е станало чрез счетоводителя на дружеството, натоварен с тази функция. Отхвърлено е възражението за това, че актът бил съставен в отсъствие на свидетели на нарушението. Отхвърлени са доводите за нарушаване на разпоредбите на чл.40, ал.4 вр. с ал.5 от ЗАНН. Посочено е, че актът за установяване на нарушението е надлежно връчен на лице, натоварено с тази функция. Отхвърлен е и доводът за некомпетентност на издателя и на АУАН и на НП, като съдът е развил съображения, черпени от разпоредбите на ЗЗД, като съдът е посочил, че алтернативно е приложима една от хипотезите на чл.48, ал.4 от ЗАНН. По същество е прието, че липсата на удостоверение за търговия с препарати за хранителна защита, адресат на което да е касаторът, нарушава изискването на чл.91, ал.1 от ЗЗР, тъй като при продажбата на посочените по – горе препарати такова удостоверение липсва. Това нарушение съдът е приел за съставомерно по текста на чл.160 от ЗЗР. Отречена е възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Така постановеното решение касационната инстанция намира за правилно, като не е налице проявление на порок, водещ до твърдените касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Неоснователни са оплакванията за неправилната преценка на съда за законосъобразно проведено производство предвид твърдяното незаконосъобразно връчване на АУАН на лице, което не е натоварено с такава функция. Действително чл.180, ал.5 от НПК е приложим, но само доколкото към нея препраща разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, която има субсидиарен характер. Видно е от последната разпоредба, че тя се отнася до призоваване и връчване на призовки и съобщения и то само ако няма предвиден ред в ЗАНН. ЗАНН не предвижда свои правила за връчване на акта за нарушение – чл.43, ал.1 и 5 от ЗАНН като правилата по този закон не третират случаите, в които нарушител е юридическо лице, като следва да се приеме, че субсидиарно приложима е разпоредбата на чл.180, ал.5 от НПК, доколкото чрез нея се цели спазването на правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В случая правилно съдът е приел, че представеното пълномощно установява натоварването /упълномощаването/ на лицето Н. К. Г. да извършва както правни, така и фактически действия от името на управителя на дружеството, включително и като подписва предявени му АУАН, като в случая въпреки съставянето на АУАН по чл.40, ал.2 от ЗАНН, спазен е реда по чл.43, ал.5, изречение второ от ЗАНН. Неоснователно е и оплакването на касатора досежно извода на съда за компетентността на издателя на процесното наказателно постановление с оглед местоизвършване на претендираното нарушение. Действително по делото е събрана фактура и стокова разписка /листове 21 и 22 от първоинстанционното дело/, от съдържанието на които не може да се направи еднозначен извод за това къде е сключена сделката. Фактурата е данъчна по смисъла на ЗДДС, който закон борави с понятието „доставка“, а не сделка /вж. чл. 6 от ЗДДС/. Така или иначе от даденото обяснение от страна на управителя на касатора /лист 25 от първоинстанционното дело/ не става ясно къде е сключена тази търговска сделка, като е посочено къде е реализирана доставката. Разпоредбата на чл.48, ал.4 от ЗАНН предвижда следното: „Когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто район е постоянният адрес на нарушителя или адресът на управление на едноличния търговец или юридическото лице, или органът, в района на който най-напред е било образувано производството.“. Както и касационната инстанция обоснова, нито от преписката, нито от обяснението на управителя на дружеството касатор става ясно къде е сключена сделката, респ. е издадена фактурата, която я документира. Следователно, приложими са алтернативните хипотези на чл.48, ал.4 от ЗАНН, една от които обосновава местната компетентност на административно наказващият орган с оглед района, в който е образувано производството. В случая няма спор, че производството е образувано в района на Област Велико Търново, при което законосъобразно наказателното постановление е издадено от Директорът на ОБДХ – В.Търново с оглед разпоредбата на чл.175, ал.1 от ЗЗР, както правилно е приел и районният съд. Що се касае до съставомерността на деянието и законосъобразността на размера на наложената имуществена санкция, то касационната инстанция на основание чл.221, ал.2, изречение второ от АПК препраща към изложените от районният съд мотиви, които споделя изцяло. Правилното решение следва да остане в сила. Следва на ответника по касация да се заплатят сторените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв. Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав,
Цитирани разпоредби
22- чл. 210, ал. 1 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 218 АПК
- чл. 28 ЗАНН
- чл. 40, ал. 2 ЗАНН
- чл. 48, ал. 4 ЗАНН
- чл. 63 ЗАНН
- чл. 84 ЗАНН
- чл. 6 ЗДДС
- чл. 160 ЗЗР
- чл. 160, ал. 2 ЗЗР
- чл. 175, ал. 1 ЗЗР
- чл. 91, ал. 1 ЗЗР
- чл. 180, ал. 5 НПК
- чл. 348, ал. 1 НПК
- чл. 180, ал. 5
- чл. 221, ал. 2
- чл. 348, ал. 1, т. 1
- чл. 40, ал. 1
- чл. 40, ал. 4
- чл. 43, ал. 1
- чл. 43, ал. 5