Решение № 4788 от 22.10.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 300/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 211 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на И. Д. А., с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. В. М., със съдебен адрес: [населено място], бул. „Б.“ №, вх. •, ет. •, ап. ••, срещу Заповед № 3282з-519/31.01.2025 г., издадена от Директора на ГД "Гранична полиция"-София при Министерство на вътрешните работи /МВР/, с която на основание чл. 197, ал. 3, т. 2, чл.194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, съставомерно на чл. 200, ал.1, т. 15 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в нарушение на закона и при неспазване на административно-производствените правила и е немотивирана. Излагат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, в хода на административното производство, тъй като жалбоподателят не е запознат своевременно с материалите по преписката. Твърди се, че заповедта е издадена извън двумесечния срок по чл. 195 ЗМВР. Оспорва се твърдяното нарушение, като се твърди, че А. не е употребил физическа сила, принуда или помощни средства спрямо Ц., който доброволно е последвал граничните полицейски служители до служебното помещение за установяване на самоличността му. Сочи се, че изводите на дисциплинарния орган са едностранни, взети без да е изяснена действителната фактическа обстановка и без да са обсъдени сведенията на останалите служители, които са преки очевидци. Излагат се мотиви за необоснованост на наложеното наказание, което не съответства на тежестта на нарушението. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен адвокат. Представят се подробни писмени бележки с допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Ответникът – Директора на ГД "Гранична полиция"-София при МВР, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, излага съображение за законосъобразност на оспорения административен акт. Представя подробна писмена защита с доводи за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: И. Д. А. е старши полицай в 03 група „ОДГ“ от ГПУ-Петрич при РДГП-Смолян /съгласно кадрова справка рег.№5396-22944/24.10.2024г./. Със Заповед № 3282з-2049/13.05.2024 г. по описа на ГДГП е разпоредено извършване на предварителна проверка във връзка с постъпила жалба вх. № 812102-507/08.05.2024 г. по описа на ГДГП МВР, адресирана до ТО - Петрич при РП - Благоевград, с копия до ГДГП и ГПУ Петрич, подадена от И. М. Ц.. В жалбата си Ц. твърди, че на 13.04.2024 г. при преминаване през ГКПП Кулата, входящо трасе, управлявайки тежкотоварен автомобил с ДКН№ [рег. номер] / [рег. номер] е възникнало пререкание между него и четирима гранични полицейски служители, в резултат на което го свалили от камиона и завлекли в служебно помещение, където му нанесли побой. Приложени са медицински документи към жалбата. Оспорващият е дал сведение рег.№5396-1764/11.06.2024г., в което обяснява, че Ц. се е държал грубо, арогантно с полицаите, бил е силно афектиран от чакането на опашката от камиони за проверка на влизащи в страната автомобили, обиждал е служителите и с поведението си е нарушавал работния процес на трасето. Няколко пъти устно бил предупреден да не пречи на работата, но същият продължил с това поведение, което наложило да бъде отведен в служебното помещение, където бил предупреден, че ако продължава да пречи на служителите да изпълняват служебните си задължения ще бъде задържан, при което Ц. се извинил, след което се върнали при автомобила за извършване на проверка. Проверката е приключила със справка рег. № 3282р 19916/19.07.2024 г., като е констатирано, че има достатъчно данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от мл. експерт И. А.. Със Заповед № 3282з-3439/30.07.2024 г., изм. със Заповед № 3282з-4346 от 13.09.2024 г., поправена със Заповед № 3282з-4372 от 13.09.2024 г. и Заповед №3282з-4525/19.09.2024г. и изм. със Заповед № 3282з-4723 от 30.09.2024 г. всички по описа на ГДГП, срещу А. е образувано дисциплинарно производство за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на ЗМВР. Всички заповеди са връчени лично на жалбоподателя. На 08.08.2024г. А. е дал писмени обяснения до Директора на ГД“ГП“ при МВР, както становище и възражение. Изпратена е покана с рег.№5395р-18823/25.10.2025г. до А. да даде писмени обяснения относно образуваното дисциплинарно производство срещу него. На 05.11.2024г. е дал писмено обяснение до Директора на ГД“ГП“ при МВР. Изготвена е Обобщена справка рег.№4074р-14478/12.11.2024г. и допълнение към нея от 17.12.2025г., в които е изразено становище, че има достатъчно данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от мл. експерт И. А.. Обобщили са, че на 13.04.2024 г. жалбоподателят, заедно с М., П. и М., Карадашков и М., са били част от състава на гранично полицейски наряд ГПН-КПП № 147 на входящо трасе на ГКПП – Кулата. Посочено е, че Ц. като водач на товарен автомобил рег. № [рег. номер], се намирал в колона от товарни автомобили на входящо трасе № 5, когато между него и служителите М., М., П. и жалбоподателя възникнал конфликт и напрежение относно образувалата се опашка, като последвали пререкания. За тази ситуация е уведомен Началникът на ГПУ – Петрич, който изготвил сведение до председателя на дисциплинарно разследващия орган, в което е изразил становище, че спрямо Ц. не е използвана физическа сила при възникналия конфликт. От преглед на видеозаписи, обективирани в Протокол рег. № 5396р-9733 от 15.05.2024 г., Председателят на комисията е отбелязал, че не се наблюдава употреба на сила/насилие, саморазправа и превишаване на служебни правомощия от страна на служители, изпълняващи служебни задължения в района на ГКПП-Кулата. От преглед на записи от видеонаблюдение на камери, находящи се на територията на „трасе-вход“ на ГКПП-Кулата, обективирани в протокол № 3282р-15138 от 03.06.2024 г. е посочено, че категорично, не може да се изведе извод, че е използвана физическа сила спрямо Ц.. От приложен протокол рег. № 5395р-17596 от 04.10.2024 г. ДРО е приел, че граничните полицаи подканят с жестове Ц. и водач на друг товарен автомобил да се оттеглят назад по трасето и да не пречат на извършването на съответните проверки. „…Водачът на автомобила ръкомаха енергично към полицаите, впоследствие двама от полицаите /без да са посочени имената им/ осъществяват „физическо съприкосновение“ с него, след което водачът на товарния автомобил и четиримата полицаи се връщат пред кабината на товарния автомобил…“ Изготвено е Становището от 19.11.2024 г., допълнено с две допълнения (от 17.12.2024 г. и от 06.01.2025 г.), в които е дадено заключението, че деянието на жалбоподателя е дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР – „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“, конкретно разпоредбата на чл. 85 ЗМВР, за което са предложили да бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“. Представени са писмени бележки от 14.11.2024г. и допълнително становище от 31.12.2024г. от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител. Издадена е Заповед № 3282з-519/31.01.2025 г. от Директора на ГД "Гранична полиция"-София при МВР, с която на основание чл. 197, ал. 3, т. 2, чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, съставомерно на чл. 200, ал.1, т. 15 от ЗМВР на И. Д. А., старши полицай в 03 „Група за охрана на държавната граница“ от Гранично - полицейско управление - Петрич към РДГП - Смолян при Главна дирекция „Гранична полиция“ е наложено дисциплинарно наказание “Порицание", за срок от шест месеца. Прието е, че на 13.04.2024 г. в 06.23 ч., придвижвайки се с товарен автомобил, [Марка] с peг. номер [рег. номер] и ремарке, [Марка] с peг. номер [рег. номер] жалбоподателят Ц. е влязъл в страната през ГКПП-К. П.. Около 07.00 ч. Ц. и управлявания от него автомобил се намирал на входящо трасе №5, където проверката на камионите и преминаването им по това трасе се е забавило, което изнервило част от водачите, сред които и Ц., като същите отправили реплики към полицаите. Тъй като Ц. се е държал агресивно и обидно към служителите /по техни сведения/ е бил предупреден устно от служителите няколко пъти да не се държи така, да не обижда, да се успокои и да се качи в камиона и изчака проверката. Тъй като продължил със същото поведение, докато Ц. и другият водач се придвижили назад по трасето четирима от служителите - мл. инспектор П., мл. инспектор А., мл. инспектор М. и мл. експерт М. тръгнали след тях. Мл. инспектор П. и мл. инспектор А. енергично са ръкомахали към Ц. и са го следвали. Той също е ръкомахал и жестикулирал към тях, говорейки им, като е спрял зад кабинката на кантара. Двамата служители са го застигнали и застанали плътно от двете му страни, и го отвели към служебното помещение, в което същият твърди в жалбата си, че му е нанесен побой. Полицаите в обясненията си категорично отричат да са нанасяли побой на Ц.. Твърдят, че са го предупредили, че ако продължава да се държи така ще бъде задържан. Жалбоподателят Ц. се успокоил, извинил се за поведението си като го обяснил с чакането на опашката. В хода на дисциплинарното производство е установено също, че на 13.04.2024 г., в 07: 09 ч., след проведен разговор с Ц., съпругата му подала сигнал на Национален телефон 112. В него съобщила, че съпругът й се намира на ГКПП – Кулата и има нужда от „линейка и патрулка”, поради „проблеми с митничарите”, които не уточнила. На същата дата в 08: 40 ч. чрез телефон 112 е регистрирано обаждане и от Ц., който съобщил, че при преминаване на ГКПП – Кулата полицейски служители му нанесли побой, след което бил следен от двама от тях и помолен да не подава жалба, че е получил заплахи от два телефонни номера, че има наранявания. Авторството на телефонните заплахи не е установено, а относно посочените от Ц. телефонни номера е изяснено, че един от тях е на РУ – Петрич и на 13.04.2024 г. на този номер е проведен разговор между Ц. и оперативен дежурен. Органът е приел, че не отговарят на истината твърденията на Ц., че е свалян и качван в камиона от полицаите насила няколко пъти, както и че след завръщането му на трасето, след като е бил в служебното помещение, е бил „целият в кръв". Прието е, че не са доказани твърденията на Ц., че след като е напуснал ГКПП-Кулата, двама от полицаите, които са му нанесли преди това побой, са го проследили и установили контакт с него, за да оттегли жалбата си. Изложени са мотиви, че никой от полицейските служители, включително и мл.експерт М., в качеството си на старши на ГПН, не е упражнил правомощията си тези обстоятелства да бъдат документирани. Посочено е, че от ДРО са съобразени представени медицински документи от Ц.. Прието е за установено, че двама от служителите от състава на Екипа - мл. инспектор А. и мл. инспектор П. са използвали "минимална физическа сила" за принудително отвеждане от трасето до служебно помещение на жалбоподателя Ц. като го застигат по трасето, застават плътно от двете му страни, хващат за ръцете, обръщат посоката му на движение и го съпровождат към служебното помещение. Посочено е, че с действията си младши инспектор И. А. в качеството си на полицейски орган е използвал макар и в минимална степен физическа сила без това да е абсолютно необходимо, съгласно чл. 85, ал.1 от ЗМВР спрямо лицето И. М. Ц. при отвеждането му до служебно помещение, което е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители”, съставомерно на чл. 200, ал. 1, т. 15 „неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове" от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 (шест) месеца. Прието е също така, че мл. инспектор А. не е изпълнил задължението си да докладва за използваната физическа сила като изготви писмен доклад съгласно чл.5, ал.1 от Наредба №8121з-418/14.03.2017г. за реда за употреба за физическа сила и помощни средства от служителите на МВР - „В случаите на употреба на физическа сила и помощни средства се изготвя писмен доклад от служителя, който ги е използвал, и/или от ръководителя, разпоредил използването им...", поведение което е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. По делото са разпитани свидетелите В. И. М., И. А. С. и Г. М. Б.. Свид. М. е бил 13.04.2024 г. на работа на ГКПП Кулата, на входящо трасе „Камиони“ заедно с жалбоподателя. Около 7 часа оказвал съдействие на А. за извършване на проверка на товарен автомобил с полска регистрация, когато се чули силни викове от товарния автомобил, който се намирал на кантара към митницата. Създадено било напрежение от Ц. без никакъв повод. Отправили му устно предупреждение да се успокои и да остане в кабината на товарния автомобил, да изчака неговата проверка. Ц. обаче продължавал да се държи агресивно, да вика, и дори слязъл от кабината и се насочил към тях, продължавайки с обидите към служителите. Ц. бил предупреден, че ако продължава да нарушава обществения ред в зоната на ГКПП Кулата, ще бъде задържан. След като бил помолен Ц. отишъл доброволно в служебното помещение, като бил придружен от А., П., а св. М. се движел зад тях. Свидетеля е категоричен, че служителите не са употребили никаква физическа сила спрямо Ц.. В помещението му разяснили, че ще бъде задържан и, че евентуално ще му бъде съставен акт по УБДХ, в случай че продължи да им пречи на изпълнението на служебните задължения. След като видял сериозността на случая, Ц. рязко сменил поведението си, разплакал се и се извинил за поведението си, че това било провокирано от дългото чакане на опашката, че е бил изнервен и искал да се прибере по-бързо. Предупредили го устно и не са издали протокол за предупреждение. След това излязъл от помещението и оказал съдействие при проверката на автомобила и около 7: 10 часа напуснал ГКПП Кулата. Заявява, че е докладвано веднага на оперативния дежурен на ГПУ-Петрич, че има такъв случай, а останалите изготвили докладните в първия работен ден, в понеделник, до началника на ГПУ. Свид. С., който работи към НАП, извършвали съвместни проверки с органите на Гранична полиция и на Митницата. Спомня си, че един от шофьорите започнал да се държи много арогантно и да обижда всички, които били на трасето. Няколко пъти бил предупреден от служителите на Гранична полиция, и на Митницата, да не нарушава реда. Същият обаче не спрял и бил отведен от служителите на Гранична полиция в служебното помещение. Свидетеля обяснява, че е видял, че Ц. е отишъл съвсем спокойно сам в стаята на Гранична полиция, придружен от служителите, като е категоричен, че не е употребена никаква физическа сила спрямо лицето и не е имало съприкосновение между Ц. и двамата служители. Заявява, че не е разпитван от комисията в дисциплинарното производство. Свид.Б. заявява, че е бил председател на ДРО по образувани срещу жалбоподателя и още трима служители производства. В хода на проверката не се потвърдили данните по подадена жалба от гражданин с твърдения за физическо насилие на ГКПП Кулата, но преценили, че има данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от трима от установените четирима служители. Заявява, че Ц. не е разпитван въпреки направените опити да се свържат с него. От предоставените записи от Агенция „Митници“, които са без звук се виждало, че има някакъв конфликт между Ц., който имал провокативно поведение, полицейските служители и още един водач на автомобил, който е бил паркиран назад. Виждало се, че без да има съприкосновение между служителите и жалбоподателя, който явно е афектиран, и ръкомахал интензивно към полицейските служители, и тръгнал назад по трасето. Виждало се, че втория шофьор се оттеглил, а П. и А. настигнали Ц., застанали от двете му страни и го хванали под мишниците, след което го обърнали обратно и го повели към служебното помещение. Виждало се, че Ц. се опитва да освободи ръката си, но полицаите го държали под мишници. Не са нанасяни удари и не са използвани белезници. След това се виждало, че Ц. излиза сам, съвсем нормално и се качил в кабината на товарния автомобил Заявява, че не знаят какво се е случило в служебното помещение, защото там няма камера. Комисията приела, че използваната физическа сила е в минимален размер дотолкова, доколкото да го принудят да тръгне със служителите, но няма употреба на груба физическа сила, удари, слагане на белезници, ползване на помощни средства. Уточнява, че А. е наказан, че не е имало основание за отвеждане и за начина, по който е отведен. Освен това нямало последващи действия, които да документират провокативните действия на Ц.- предупредителен протокол или акт за неизпълнение на полицейско разпореждане. Преценили и, че няма изготвена докладна записка за случая. Изискали обяснения от полицаите, участници в инцидента. Приобщили и материали от предварителна проверка, по която са снети обяснения от много служители, които обаче не са очевидци на това, което се е случило. Заявява, че констатациите си комисията е направила на основание получени записи, като не са разпитвали никой, тъй като не са имали преки свидетели. Заявява, че вторият шофьор /очевидец на нарушението/, който се вижда на записите, не е разпитан, тъй като ДРО преценили, че неговият разпит не е необходим. При така установената фактическа обстановка Административен съд – Благоевград направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съображения: Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът преценява законосъобразността на обжалвания акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са разпоредбите при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Заповедта е издадена от компетентен орган като е наложено наказание по чл. 197, ал.1, т.3 от ЗМВР, което на основание чл.204, т.4 от ЗМВР, може да се налага от служители на висши ръководни, старши ръководни и ръководни длъжности. Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, като са посочени мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Спазени са сроковете по чл. 195 от ЗМВР. Съгласно чл. 196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, който е компетентен да наложи дисциплинарното наказание установи извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай, информация за нарушението и нарушителя е достигнала до дисциплинарно наказващия орган на 02.12.2024 г., когато са постъпили обобщената справка и становището на ДРО, а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е от 31.01.2025 г. Следователно заповедта е издадена преди изтичане на двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. По възражението на жалбоподателя за изтичане на сроковете по чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, съдът счита същото за неоснователно предвид ползвания от служителя законоустановен отпуск считано от 20.01.2025 г. до 03.02.2025 г., в който сроковете по чл. 195, ал. 1 и ал. 2 не текат, съгласно чл. 195, ал. 3 от ЗМВР. Не е налице твърдяното с жалбата нарушение на чл. 205, ал. 4 и чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Както бе посочено по-горе жалбоподателя е участвал пълноценно в образуваното дисциплинарно производство, включително е представял обяснения и възражения във всеки един етап от производството. В настоящия случай, в който липсата на данни ДНО да е предприел допълнителни действия по изясняване на обективните факти по случая съобразно чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, навежда на допуснати съществени процесуални нарушения – самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. По силата на чл. 207, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарно разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване. Дисциплинарно наказващият орган също има задължение за разкриване на обективната истина, за което могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон ( чл. 206, ал. 3 от ЗМВР). Нещо повече, разпоредбата на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР императивно задължава ДНО да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Визираните задължения на разследващия и наказващия орган са логични предвид санкционния характер на дисциплинарното производство, изпълнението на задълженията за разкриване на обективната истина в което е особено важно. В нарушение на визираните задължения по чл. 206, ал. 3 и ал. 4 и чл. 207, ал. 3 от ЗМВР в хода на процесното дисциплинарно разследване комисията и ДНО не са събрали всички релевантни доказателства за установяване на действителната фактическа обстановка. Така заповедта е издадена в нарушение на изискванията на чл.35 от АПК, съответно чл.204, ал.3 и ал.4 от ЗМВР. Обвинението е за дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, т. е. за неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Наложеното дисциплинарно наказание е по чл.200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР. На първо място в заповедта са налице описание на две нарушения. Първото нарушение е за използвана макар и в минимална степен физическа сила без това да е абсолютно необходимо, съгласно чл. 85, ал.1 от ЗМВР спрямо лицето И. М. Ц. при отвеждането му до служебно помещение, а второто нарушение е, че не е изготвил писмен доклад съгласно чл.5, ал.1 от Наредба №8121з-418/14.03.2017г. за реда за употреба за физическа сила и помощни средства от служителите на МВР. Фактите по нарушенията са различни поради което има обвинения за две нарушения. ДНО обаче е наложил едно дисциплинарно наказание без да посочи за кое нарушение се отнася същото. При обвинения за две нарушения ДНО е длъжен да определи наказание за всяко нарушение, като приложи правилото на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. Липсата на подобно поведение е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. Отделно от горното фактическите обстоятелства по първото нарушение се отнасят до използвана макар и в минимална степен физическа сила без това да е абсолютно необходимо спрямо лицето И. М. Ц. при отвеждането му до служебно помещение. Тези обстоятелства ДНО е отнесъл към неспазване от подчинения служител на изискванията по чл. 85, ал.1 от ЗМВР. Фактическите обстоятелства по второто нарушение ДНО е свързал с неизготвянето на писмен доклад за използваната физическа сила. Тези фактически обстоятелства ДНО е свързал с неспазване на чл.5, ал.1 от Наредба №8121з-418/14.03.2017г. за реда за употреба за физическа сила и помощни средства от служителите на МВР. Разпоредбата на чл. 85, ал.1, т.1 от ЗМВР регламентира, че при изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане. А съгласно чл.4 от ЗМВР лицата са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват полицейските органи при извършване на действия в кръга на служебните им функции. В процесния случай, по делото са събрани доказателства, прието и от ДРО, че Ц., изнервен от чакането на ГКПП Кулата, на входящо трасе се е държал агресивно и обидно към служителите. Установено е, че след многократно отправено устно разпореждане към Ц. да спазва обществения ред на границата, за което изрично бил предупреден, че ще бъде задържан, ако не се подчини на разпорежданията, същия не е изпълнил. Не са събрани никакви данни за физическа саморазправа вътре в служебното помещение. Всички свидетели са категорични, че не е използвана физическа сила от полицейските служители, а Ц. доброволно е придружил служителите до служебното помещение. В тази връзка са и дадените обяснения от служителите пред ДРО в хода на дисциплинарното производство, че не е имало физическо съприкосновение между тях и Ц.. Свид. С., който на процесната дата е участвал в съвместна проверка от страна на НАП и е очевидец и има преки и лични впечатления от възникналата ситуация, също е категоричен, че спрямо Ц. не е използвана физическа сила и не е имало съприкосновение между него и двамата служители, като поведението на Ц. е било арогантно спрямо всички служители. Същия обаче не е разпитан от ДРО. Не е разпитан и Ц., по чиято жалба се е развило дисциплинарното производство. Не е разпитан и втория шофьор, за който има данни, че е бил пряк очевидец на случилото се, по отношение на който свид.Б. /председател на комисията/ заяви, че са преценили, че неговия разпит не е необходим. Така на практика не е изяснен основния спорен въпрос - основателно или неоснователно е употребена от жалбоподателя спрямо Ц. физическа сила в хипотезата на чл.85, ал.1, т.1 от ЗМВР /отказ за изпълнение на полицейско разпореждане/ във вр. с чл.4 от ЗМВР. Установява се и, че А. и останалите служители са изготвили докладни за случая в първия работен ден до началника на ГПУ-Петрич. ДРО е събрал две групи доказателства. В първата група са доказателствата събрани от самия ДРО, а във втората група са приобщените материали от проверката, по която са снети обяснения от много служители, които обаче не са очевидци на това, което се е случило /виж показания на Б./. Така на практика изводите си ДРО е формирал единствено въз основа на преглед от записите от АМ, за които както бе посочено по-горе са без звук и не са достатъчни за извода на ДРО за неоснователно употребена от жалбоподателя спрямо Ц. физическа сила без правно основание. Не са коментирани и другите два записа. От преглед на видеозаписи, обективирани в Протокол рег. № 5396р-9733 от 15.05.2024 г., е отбелязано, че не се наблюдава употреба на сила/насилие, саморазправа и превишаване на служебни правомощия от страна на служители, изпълняващи служебни задължения в района на ГКПП-Кулата. От преглед на записи от видеонаблюдение на камери, находящи се на територията на „трасе-вход“ на ГКПП-Кулата, обективирани в протокол № 3282р-15138 от 03.06.2024 г. е посочено, че категорично, не може да се изведе извод, че е използвана физическа сила спрямо Ц.. След като е отчел наличие на противоречия между доказателствата по дисциплинарното производство /твърденията в жалбата на Ц. и обясненията на полицейските служители/, ДРО е следвало да изпълни разпоредбите на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР и да извърши всички необходими действия, за да разкрие обективната истина. В този дух е и основополагащата норма на чл. 35 АПК – "Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая... ". При липсата на аудиозапис от камерите и липса на видеонаблюдение в служебното помещение, за установяване на действителната фактическата обстановка, ДРО е бил длъжен да събере допълнителни доказателства, вкл. и разпит на трети лица, които са присъствали на конфликтната ситуация и са имали преки впечатления от нея, което обаче не е сторил, с което е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Същите възпрепятстват проверката на съда по съществото по приложението на материалния закон. Всестранното и пълно изясняване на фактите има ключово значение за преценката относно правилното прилагане на материалния закон. Това препятства съдебния контрол и ограничава правото на защита, а при наличието на спор за материално право, какъвто безспорно е налице в настоящото съдебно производство, тъй като жалбоподателят оспорва да е извършил дисциплинарно нарушение, е налице съществено нарушение на материалния закон, влечащо след себе си отмяна на оспорвания акт. Предвид изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед, подлежи на отмяна. При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер 1400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна помощ и процесуално представителство. (л. 516 от делото). Адвокатското възнаграждение е съобразено с правната и фактическа сложност на делото, обема на осъщественото процесуално представителство и извършените процесуални действия, поради което възражението за неговата прекомерност е неоснователно. Поради изхода от спора претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът