Решение № 2522 от 16.4.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 310/2024 г.

Производството е по чл. 126 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалбата на Н. А. Н. против Решение № ППН-01-707/2021 от 23.06.2023 г. на Комисията за защита на личните данни. Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради липса на компетентност и противоречието му с материално правните разпоредби. Липсата на компетентност се обосновава с изтеклия мандат на членовете на КЗЛД. Посочва се, че нарушенията, които са извършени от двете институции, а именно: даване на достъп от страна на МВР до системата Редикс, а от страна на НСИ, ненужно обработване на такива данни, са безспорно установени в хода на административното производство. Липсва яснота въз основа на кой нормативен акт е извършено това предоставяне, респ. е получен достъп до тези лични данни. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение, като върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът Комисията за защита на личните данни в депозираните по делото писмени бележки от процесуалния й представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Министъра на вътрешните работи чрез процесуалния си представител си изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Националния осигурителен институт чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения излага в депозираните по делото писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд София-град, като взе предвид изложеното в жалбата и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: Административното производство пред Комисията за защита на личните данни е образувано по жалба рег. № ППН-01-707/15.09.2021 г. на Н. А. Н. срещу Министерството на вътрешните работи и Националния осигурителен институт за нарушаване на ЗЗЛД. В жалбата е посочено, че на 15.09.2021 г. жалбоподателят е решил да се преброи през сайта http: //census2021.bg/, поддържан от Националния осигурителен институт, като при объркване на датата на издаване на личната му карта е установил, че Националния осигурител институт е разполагал с неговите лични данни още преди въвеждането им. Посочва, че тези лични данни са предоставени от Министерството на вътрешните работи, поради което моли за налагане на глоба. С нарочно писмо изх. № ППН-01-707(2021)#1/08.12.2021 г. на Министерството на вътрешните работи е предоставена възможност да изрази писмено становище по жалбата и да представи доказателства. Аналогично писмо с изх. № ППН-01-707(2021)#2/08.12.2021 г. е изпратено и до Националния осигурителен институт. С писмо от 14.1.2021 г. председателя на НСИ се е възползвал от така предоставената му възможност, като е посочил, че за целите на електронното Преброяване 2021 г. достъпът до портала за въвеждане на данни в електронната преброителна карта е осъществяван посредством регистрация. Попълнените по време на регистрацията данни са проверявани в Регистър „Български документи за самоличност“ при МВР чрез заявка към средата за Междурегистров обмен на данни RegiX на Държавната агенция за електронно управление. При невалидна комбинация от данни, системата генерира автоматично съобщение за грешка до потребителя. Посочените данни не се обработват, нито се съхраняват от НСИ. Условията, при които се предоставят лични данни по време на регистрацията, са част от Общите условия за ползване на сайта на Преброяване 2021, които са публикувани и общодостъпни на входящата страница на портала за въвеждане на електронната преброителна карата. Необходимият обем от данни за целите на Преброяване 2021 г. е изрично посочен в Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. Становище за неоснователност на жалбата е изразено и от министъра на вътрешните работи. Посочва, че с писмо №ДАУЕ - 2031/10.02.2021 г. на Държавната агенция „Електронно управление“ до дирекция „Български документи за самоличност“- МВР по постъпило заявление № ДОУЕ-1755/05.02.2020 г. на НСИ относно осигуряване на достъп до „Справка по документ за самоличност“ чрез средата за електронен обмен RegiX до всички полета от справката, исканият от НСИ достъп е осигурен с писмо рег. № 285300-2924 от 20.02.2021 г. При регистрация на физическо лице за достъп до електронната преброителна карта за преброяване 2021 г. на НСИ потребителят въвежда данни за ЕГН и номер на български личен документ. За потвърждаване на тези данни софтуер на НСИ извършва справка за документ в „Национален регистър на български лични документи“, достъп до който е предоставен чрез системата за справочна и удостоверителна информация RegiX, собственост към този момента на Държавна агенция “Електронно управление“. Министерството на вътрешните работи предоставя пълния набор от данни в справката, както е поискано, а ограничаването към консуматора (съответната институция) до конкретни полета с информация се извършва от Държана агенция „Електронно управление“ съгласно Общите условия за достъп до данни от регистри на държавната администрация в средата на междурегистров обмен. В конкретния случай, достъпът е осигурен на НСИ на основание чл. 20, ал. 3 от Закона за преброяване на населението и жилищния фонд на Република България през 2021 г. и раздел II, т. 8, б. а и б. б от Общите условия и правила за работа с информационната система Преброяване 2021 за самоанкетиране чрез електронната преброителна карта, утвърдени със заповед № РД-05-122/14.02.2020 г. на председателя на НСИ. От административния орган е извършена служебна проверка на официалната страница на НСИ http: //nsi bg /bg. Резултатите от проверката са обективирани в протокол № ППН-01-707(2021)#6/07.07.2022 г. С решение по протокол № 2/25.01.2023 г. КЗЛД се е произнесла по редовността и допустимостта на жалбата, конституирала е страните и е насрочила жалбата за разглеждане по същество в открито заседание. С писмо изх. № ППН-01-707(2021)#16/03.02.2023 г. от Министерството на електронното управление е изискано предоставянето на информация за нуждите на образуваното административно производство. Съгласно изискването на чл. 27, ал. 2 от ЗЗЛД Комисията се е произнесла с нарочно решение, обективирано в протокол № 15 от заседание, проведено на 03.05.2023 г. по жалбата на Н. Н.. Въз основа на така проведеното административно производство, Комисията за защита на личните данни е издала решение № ППН-01-707/2021 от 23.06.2023 г., с което на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД е обявила за неоснователна жалба рег. № № ППН-01-707 от 15.09.2021 г. подадена от Н. А. Н. срещу Националния статистически институт и Министъра на вътрешните работи по съображения, че жалбоподателят не е доказал твърденията си за извършено нарушение на правилата за защита на личните данни от ответните страни. От материалите по преписката е установено, че НСИ не получава и съхранява информация за данни от документа за самоличност и по-конкретно номер и дата на издаване (какъвто е предмета на жалбата), съответно Министърът на вътрешните работи не предоставя такава информация на НСИ. Единствената информация, която НСИ обработва, съответно Министърът на вътрешните работи предоставя по повод тези данни е получената информация за коректност на данните въведени в регистрационната форма, а именно, че документът за самоличност е валиден. Решението е връчено на 28.06.2023 г., а жалбата е депозирана на 12.07.2023 г. Въз основа на така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи: Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срок, от легитимирано за това лице и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 10 от ЗЗЛД. Съгласно цитираната разпоредба, КЗЛД изпълнява задачите по чл. 57 от Регламент (ЕС) 2016/679. В чл. 57, § 1, б. "е" от Регламент /ЕС/ 2016/679 е посочено, че без да се засягат останалите задачи, определени с настоящия регламент, на своята територия всеки надзорен орган разглежда жалбите, подадени от субект на данни или от структура, организация или сдружение в съответствие с член 80, и разследва предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно, и информира жалбоподателя за напредъка и резултатите от разследването в разумен срок, особено ако е необходимо по-нататъшно разследване или координиране с друг надзорен орган. В чл. 55 от Регламент /ЕС/ 2016/679 е посочено, че всеки надзорен орган е компетентен да изпълнява задачите и да упражнява правомощията, в ъзложени му в съответствие с регламента, на територията на своята собствена държава членка. На територията на Република България, надзорен орган по защита на личните данни е КЗЛД, съгласно чл. 10 от ЗЗЛД, както беше посочено, която с оспореното решение е упражнила своите правомощия по чл. 58, § 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Т. е., доколкото комисията е сезирана от жалбоподател за наличие на нарушение на ЗЗЛД, то в нейните правомощия е да се произнесе с решение, което подлежи на оспорване пред административния съд. На основание чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД решенията на Комисията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й, който съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 4, ал. 1 от Правилника е председател и 4-ма членове при проведено открито заседание. След като изрично не е посочен вида на мнозинството, се приема, че то е обикновено, а не квалифицирано. Правилата за кворума и мнозинството са изложени в чл. 8, ал. 6 и ал. 7 от ПДКЗЛДНА: заседанията на Комисията се провеждат, ако на тях присъстват най-малко трима от нейния състав. Комисията взема решения чрез явно гласуване с мнозинство от три гласа. На проведеното на 03.05.2023 г. заседание на КЗЛД, когато е взето оспореното в настоящото съдебно производство решение, са присъствали председателя и трима от членовете на комисията или 50% плюс един от състава на Комисията. Решението е прието с мнозинство, като четирите гласа са достатъчни по закон. Предвид това, съдът счита, че актът е постановен от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Неоснователно е възражението на оспорващия за липса на компетентност поради изтекъл мандат на членовете на КЗЛД. Съгласно нормата на чл. 7, ал. 2 от КЗЛД председателят и членовете на Комисията изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им до избора на новите председател и членове. Ноторно известно е, че към момента не е проведен избор за нови членове, поради което и съобразно визираната правна норма настоящата състав на Комисията е оправомощена да изпълнява функциите си. Решението е издадено в предвидената от закона писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. Същото съдържа необходимите реквизити, като наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване, подписи на лицата, участвали в производството. При издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на правото на защита на участниците. На заинтересованите стани са им връчвани своевременно преписи от депозираните в производството книжа и доказателства и им е осигурена възможност да изразят становище по тях. Съобразно разпоредбата на чл. 4, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 лични са данните за лицето, с които то безспорно може да бъде идентифицирано. Цитираната разпоредба казва, че "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("суб Производството е по чл. 126 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалбата на Н. А. Н. против Решение № ППН-01-707/2021 от 23.06.2023 г. на Комисията за защита на личните данни. Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради липса на компетентност и противоречието му с материално правните разпоредби. Липсата на компетентност се обосновава с изтеклия мандат на членовете на КЗЛД. Посочва се, че нарушенията, които са извършени от двете институции, а именно: даване на достъп от страна на МВР до системата Редикс, а от страна на НСИ, ненужно обработване на такива данни, са безспорно установени в хода на административното производство. Липсва яснота въз основа на кой нормативен акт е извършено това предоставяне, респ. е получен достъп до тези лични данни. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение, като върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът Комисията за защита на личните данни в депозираните по делото писмени бележки от процесуалния й представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Министъра на вътрешните работи чрез процесуалния си представител си изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Националния осигурителен институт чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения излага в депозираните по делото писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд София-град, като взе предвид изложеното в жалбата и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: Административното производство пред Комисията за защита на личните данни е образувано по жалба рег. № ППН-01-707/15.09.2021 г. на Н. А. Н. срещу Министерството на вътрешните работи и Националния осигурителен институт за нарушаване на ЗЗЛД. В жалбата е посочено, че на 15.09.2021 г. жалбоподателят е решил да се преброи през сайта http: //census2021.bg/, поддържан от Националния осигурителен институт, като при объркване на датата на издаване на личната му карта е установил, че Националния осигурител институт е разполагал с неговите лични данни още преди въвеждането им. Посочва, че тези лични данни са предоставени от Министерството на вътрешните работи, поради което моли за налагане на глоба. С нарочно писмо изх. № ППН-01-707(2021)#1/08.12.2021 г. на Министерството на вътрешните работи е предоставена възможност да изрази писмено становище по жалбата и да представи доказателства. Аналогично писмо с изх. № ППН-01-707(2021)#2/08.12.2021 г. е изпратено и до Националния осигурителен институт. С писмо от 14.1.2021 г. председателя на НСИ се е възползвал от така предоставената му възможност, като е посочил, че за целите на електронното Преброяване 2021 г. достъпът до портала за въвеждане на данни в електронната преброителна карта е осъществяван посредством регистрация. Попълнените по време на регистрацията данни са проверявани в Регистър „Български документи за самоличност“ при МВР чрез заявка към средата за Междурегистров обмен на данни RegiX на Държавната агенция за електронно управление. При невалидна комбинация от данни, системата генерира автоматично съобщение за грешка до потребителя. Посочените данни не се обработват, нито се съхраняват от НСИ. Условията, при които се предоставят лични данни по време на регистрацията, са част от Общите условия за ползване на сайта на Преброяване 2021, които са публикувани и общодостъпни на входящата страница на портала за въвеждане на електронната преброителна карата. Необходимият обем от данни за целите на Преброяване 2021 г. е изрично посочен в Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. Становище за неоснователност на жалбата е изразено и от министъра на вътрешните работи. Посочва, че с писмо №ДАУЕ - 2031/10.02.2021 г. на Държавната агенция „Електронно управление“ до дирекция „Български документи за самоличност“- МВР по постъпило заявление № ДОУЕ-1755/05.02.2020 г. на НСИ относно осигуряване на достъп до „Справка по документ за самоличност“ чрез средата за електронен обмен RegiX до всички полета от справката, исканият от НСИ достъп е осигурен с писмо рег. № 285300-2924 от 20.02.2021 г. При регистрация на физическо лице за достъп до електронната преброителна карта за преброяване 2021 г. на НСИ потребителят въвежда данни за ЕГН и номер на български личен документ. За потвърждаване на тези данни софтуер на НСИ извършва справка за документ в „Национален регистър на български лични документи“, достъп до който е предоставен чрез системата за справочна и удостоверителна информация RegiX, собственост към този момента на Държавна агенция “Електронно управление“. Министерството на вътрешните работи предоставя пълния набор от данни в справката, както е поискано, а ограничаването към консуматора (съответната институция) до конкретни полета с информация се извършва от Държана агенция „Електронно управление“ съгласно Общите условия за достъп до данни от регистри на държавната администрация в средата на междурегистров обмен. В конкретния случай, достъпът е осигурен на НСИ на основание чл. 20, ал. 3 от Закона за преброяване на населението и жилищния фонд на Република България през 2021 г. и раздел II, т. 8, б. а и б. б от Общите условия и правила за работа с информационната система Преброяване 2021 за самоанкетиране чрез електронната преброителна карта, утвърдени със заповед № РД-05-122/14.02.2020 г. на председателя на НСИ. От административния орган е извършена служебна проверка на официалната страница на НСИ http: //nsi bg /bg. Резултатите от проверката са обективирани в протокол № ППН-01-707(2021)#6/07.07.2022 г. С решение по протокол № 2/25.01.2023 г. КЗЛД се е произнесла по редовността и допустимостта на жалбата, конституирала е страните и е насрочила жалбата за разглеждане по същество в открито заседание. С писмо изх. № ППН-01-707(2021)#16/03.02.2023 г. от Министерството на електронното управление е изискано предоставянето на информация за нуждите на образуваното административно производство. Съгласно изискването на чл. 27, ал. 2 от ЗЗЛД Комисията се е произнесла с нарочно решение, обективирано в протокол № 15 от заседание, проведено на 03.05.2023 г. по жалбата на Н. Н.. Въз основа на така проведеното административно производство, Комисията за защита на личните данни е издала решение № ППН-01-707/2021 от 23.06.2023 г., с което на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД е обявила за неоснователна жалба рег. № № ППН-01-707 от 15.09.2021 г. подадена от Н. А. Н. срещу Националния статистически институт и Министъра на вътрешните работи по съображения, че жалбоподателят не е доказал твърденията си за извършено нарушение на правилата за защита на личните данни от ответните страни. От материалите по преписката е установено, че НСИ не получава и съхранява информация за данни от документа за самоличност и по-конкретно номер и дата на издаване (какъвто е предмета на жалбата), съответно Министърът на вътрешните работи не предоставя такава информация на НСИ. Единствената информация, която НСИ обработва, съответно Министърът на вътрешните работи предоставя по повод тези данни е получената информация за коректност на данните въведени в регистрационната форма, а именно, че документът за самоличност е валиден. Решението е връчено на 28.06.2023 г., а жалбата е депозирана на 12.07.2023 г. Въз основа на така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи: Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срок, от легитимирано за това лице и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 10 от ЗЗЛД. Съгласно цитираната разпоредба, КЗЛД изпълнява задачите по чл. 57 от Регламент (ЕС) 2016/679. В чл. 57, § 1, б. "е" от Регламент /ЕС/ 2016/679 е посочено, че без да се засягат останалите задачи, определени с настоящия регламент, на своята територия всеки надзорен орган разглежда жалбите, подадени от субект на данни или от структура, организация или сдружение в съответствие с член 80, и разследва предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно, и информира жалбоподателя за напредъка и резултатите от разследването в разумен срок, особено ако е необходимо по-нататъшно разследване или координиране с друг надзорен орган. В чл. 55 от Регламент /ЕС/ 2016/679 е посочено, че всеки надзорен орган е компетентен да изпълнява задачите и да упражнява правомощията, в ъзложени му в съответствие с регламента, на територията на своята собствена държава членка. На територията на Република България, надзорен орган по защита на личните данни е КЗЛД, съгласно чл. 10 от ЗЗЛД, както беше посочено, която с оспореното решение е упражнила своите правомощия по чл. 58, § 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Т. е., доколкото комисията е сезирана от жалбоподател за наличие на нарушение на ЗЗЛД, то в нейните правомощия е да се произнесе с решение, което подлежи на оспорване пред административния съд. На основание чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД решенията на Комисията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й, който съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 4, ал. 1 от Правилника е председател и 4-ма членове при проведено открито заседание. След като изрично не е посочен вида на мнозинството, се приема, че то е обикновено, а не квалифицирано. Правилата за кворума и мнозинството са изложени в чл. 8, ал. 6 и ал. 7 от ПДКЗЛДНА: заседанията на Комисията се провеждат, ако на тях присъстват най-малко трима от нейния състав. Комисията взема решения чрез явно гласуване с мнозинство от три гласа. На проведеното на 03.05.2023 г. заседание на КЗЛД, когато е взето оспореното в настоящото съдебно производство решение, са присъствали председателя и трима от членовете на комисията или 50% плюс един от състава на Комисията. Решението е прието с мнозинство, като четирите гласа са достатъчни по закон. Предвид това, съдът счита, че актът е постановен от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Неоснователно е възражението на оспорващия за липса на компетентност поради изтекъл мандат на членовете на КЗЛД. Съгласно нормата на чл. 7, ал. 2 от КЗЛД председателят и членовете на Комисията изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им до избора на новите председател и членове. Ноторно известно е, че към момента не е проведен избор за нови членове, поради което и съобразно визираната правна норма настоящата състав на Комисията е оправомощена да изпълнява функциите си. Решението е издадено в предвидената от закона писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. Същото съдържа необходимите реквизити, като наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване, подписи на лицата, участвали в производството. При издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на правото на защита на участниците. На заинтересованите стани са им връчвани своевременно преписи от депозираните в производството книжа и доказателства и им е осигурена възможност да изразят становище по тях. Съобразно разпоредбата на чл. 4, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 лични са данните за лицето, с които то безспорно може да бъде идентифицирано. Цитираната разпоредба казва, че "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("суб