Решение № 297 от 15.3.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1309/2023 г.

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК. С решение № 3387 от 23.11.2022 г. по гр. д. № 5948/2021 г. на Софийски градски съд след отхвърляне на предпочитания иск по чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на 26556, 48 лева, ответниците „Юробанк България“ АД и „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД са осъдени да заплатят на ищеца Р. И. сумата 5064 лева на основание чл.61, ал.2 от ЗЗД – обезщетение за извършени в имота на праводателя на ответниците строително-монтажни работи, като за разликата до 26556, 48 лева искът е отхвърлен. С определение № 1398 от 02.02.2023 г. по същото дело съдът е отхвърлил молбата на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в неотразяване в диспозитива на съдебното решение волята на съда сумата 5064 лева да се присъди със законната лихва от 02.10.2017 г.; допълнил е решението в частта за разноските като е осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на Р. И. разноски в размер на 16264 лева и е отхвърлил молбата на Р. И. за изменение на решението по разноските в останалата й част, а молбата на „Юробанк България“ АД е отхвърлена изцяло. Срещу решението са подадени въззивни жалби от ищеца и от всеки от двамата ответници. Определението от 02.02.2023 г. е обжалвано от ищеца в частта, с която е оставена без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, както и в частта, с която молбата за изменение на решението по разноските е отхвърлена. „Юробанк България“ АД обжалва определението в частта, с която е отхвърлена неговата молба за разноски. В жалбата срещу основното решение ищецът оспорва изводите, че работите са извършени без упълномощаване като сочи, че такова е налице в споразумението от 03.10.2016 г. Всички работи от етап „груб строеж“ до акт 16 са извършени по възлагане и със знание на собственика на имота „Банка Пиреос България“ АД. Заедно с това ищецът твърди, че е извършил подобренията в качеството си на добросъвестен владелец, затова има право да получи повишената вследствие на тези подобрения стойност на имота. Искането е за отмяна на отхвърлителната част на решението и осъждане на ответниците да заплатят на ищеца пълния размер на претендираното обезщетение – 26556, 48 лева. С жалбата си срещу определение № 1398 от 02.02.2023 г. ищецът оспорва отказа на съда да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 3387 от 23.11.2022 г. относно дължимостта на законната лихва върху присъдената сума. Счита, че след като в мотивите съдът е приел, че правната квалификация на иска е чл.61 и сл. от ЗЗД, той е следвало да приложи нормата на чл.61, ал.1 от ЗЗД, според която заинтересованият е длъжен да върне разноските заедно с лихвите от деня на изразходването им, като без това да е поискано от ищеца, разноските да му се присъдят със законната лихва от деня на извършването им. След като е приел, че разноските са били извършени най-късно на 02.10.2017 г., съдът следвало да присъди законната лихва от тази дата. Определението се оспорва и в частта, с която е оставена без уважение молбата на адвокат П. да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съответстващо на уважената част от иска. Въззивната и частната жалба на ищеца се оспорват от ответниците „Юробанк България“ АД и „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД. От своя страна „Юробанк България“ АД обжалва с въззивна и частна жалба постановеното решение и определението по чл.248, ал.1 от ГПК в техните осъдителни части, както и в частта, с която е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските. Във въззивната жалба се сочи, че решението е недопустимо като постановено по непредявен иск, тъй като ищецът не е претендирал обезщетение за водене на чужда работа без пълномощие; с молбата от 03.11.2021 г. ищецът предявил нови искове, по които съдът не следвало да се произнася. Твърди се необоснованост на извода, че „Крит“ ЕООД е извършило подобрения без наличие на доказателства за това, както и без доказателства за конкретните извършени работи. Оспорва се изводът за валидно цедиране вземането на „Крит“ ЕООД към ищеца и се твърди, че ищецът не е процесуално легитимиран да претендира вземане, основано на водене на чужда работа без натоварване. Оспорва се изводът, че „Юробанк България“ АД е правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, тъй като преди вливането на последното дружество от него били отделено дружеството „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД, придобило правата и задълженията на „Банка Пиреос България“ АД по отношение на притежаваните към този момент недвижими имоти. Оспорва се наличието на хипотезата на чл.263л от ТЗ. Иска се отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на иска изцяло. В частната жалба се сочи, че липсата на списък по чл.80 от ГПК и недопустимостта на обезпечителното производство обуславят недопустимост и неоснователност на молбата на ищеца по чл.248, ал.1 от ГПК, която неправилно е разгледана и уважена. Заедно с това неправилно съдът не е намалил възложените в тежест на „Юробанк България“ АД разноски за възнаграждение на вещото лице съобразно уважената част от иска. Иска се отмяна на определението в осъдителната му част и намаляване дължимите разноски за експертиза. „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД обжалва решението в частта, с която дружеството е осъдено да заплати солидарно с „Юробанк България“ АД сумата 5064 лева с оплакване за недопустимост поради липса на правен интерес: ищецът не установил да е придобил вземане от „Крит“ ЕООД като поради процесуални нарушения – приемане на договора за цесия след настъпила преклузия и необсъждане оспорването на същия. Твърди се нищожност на договора поради липса на вземане на „Крит“ ЕООД към „Юробанк България“ АД. Споразумението от 03.10.2016 г. не е източник на такова вземане, защото с него е предвидено изпълнението на длъжника да се отрази на намаляване задължението към банката. Твърди се, че евентуален иск не е бил предявен и съдът недопустимо се е произнесъл по иск с правно основание чл.61 и сл. от ЗЗД. Оспорва се фактическият извод, че „Крит“ ЕООД е извършил довършителни работи в магазина след 22.04.2016 г. Счита, че съставянето на констативен протокол образец 15 от 20.05.2016 г. доказва извършването до тази дата на всички СМР, необходими за съставянето на акт образец 16. В срок са постъпили отговори от другите страни по всяка жалба. Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното: При служебна проверка по чл.269 от ГПК се установява, че решението е валидно и допустимо. С него след като е отхвърлил предпочитания иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за сумата 26556, 48 лева съдът се е произнесъл по предявения от Р. И. евентуален осъдителен иск за солидарно заплащане от „Юробанк България“ АД и „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД на сума, представляваща стойност на изпълнени в процесния магазин СМР, извършени от праводателя на ищеца без натоварване, на основание чл.61, ал.2 от ЗЗД. В тази хипотеза подобрителят има право да получи от собственика на имота по-малката сума между обедняването (на подобрителя) и обогатяването (на собственика). По оплакванията на страните за недопустимост на решението. Становището на ответниците, че решението е постановено по непредявен иск, е неправилно. Исковата молба от 10.05.2021 г. е била нередовна: в обстоятелствената част е съдържала противоречиви твърдения за наличие на споразумение и за упражняване на добросъвестно владение, а петитумът е съдържал искане за заплащане на увеличената стойност на имота вследствие извършените подобрения. Подобренията са посочени общо: монтаж на гипскартон, направа на шпакловка и замазка, прокарване и прогонване на ел.инсталация, извършване на топла и студена проба на ОВИ и ВиК инсталации, присъединяване към инфраструктура и електро, водо и газопреносни мрежи – необходими разноски за привеждане на магазина в годност за ползване; подобрения: осветителни тела, ключове, контакти, окачен таван, санитария. С молбата от 03.11.2021 г. са предявени нови искове – с различно основание и петитум, вследствие на което на ищеца отново са дадени указания да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на закона. С молбата от 22.11.2021 г. е заявено, че претенцията произтича от сключен договор и СМР са извършени по възлагане. С тази молба противоречията са отстранени и е заявено ясно основанието на претенцията, а размерът й е посочен още в исковата молба от 10.05.2021 г. Впоследствие с молба от 12.04.2022 г. ищецът прави изменение на иска чрез добавяне на ново основание при условията на евентуалност – след като е потвърдил, че основава предпочитания иск на договор за изработка, в случай, че това основание не се установи, заявява претенцията на неоснователно обогатяване – стойността на извършените СМР. Това уточнение е направено преди първото заседание по делото, което е проведено на 25.05.2022 г. В резултат от посоченото процесуално действие на ищеца се е стигнало до последващо обективно евентуално съединяване на искове чрез въвеждане на ново основание, което, доколкото не е съпроводено с едновременно изменение и на петитума на исковата молба, представлява допустимо от закона (чл. 214, ал. 1 ГПК) изменение на иска. С доклада, извършен в това заседание, съдът е приел, че е сезиран с два иска: предпочитан с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и евентуален с правно основание чл.59 от ЗЗД. Следователно в съответствие с чл.214, ал.1, изр.1 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения иск чрез добавяне на ново основание, което да бъде разгледано, ако се отхвърли искът по първото основание. В исковата и в уточняващите молби ищецът препраща към ч.гр.д. № 17083/2020 г. на СРС, в което по реда на чл.207 от ГПК са приети основна и допълнителна съдебно-технически експертизи относно извършените строително-ремонтни работи. В молбата, с която е инициирано това производство, са описани подробно строително- монтажните работи, които ищецът претендира да са били извършени от неговия праводател „Крит“ ЕООД. Неоснователно е оплакването на „Юробанк България“ АД, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Обстоятелството, че в доклада по делото съдът е квалифицирал евентуалния иск по чл.59 от ЗЗД, а в решението се е позовал на чл.61, ал.1 от ЗЗД не води до извод за произнасяне по непредявен иск, след като съдът е основал решението си на фактите, от които ищецът е извел претендираното право – извършване на строително-ремонтни работи в магазина на „Банка Пиреос България“ АД, праводател на ответниците. Промяната на правната квалификация в случая не води до недопустимост на решението, а до дължима дейност на съда по приложение на материалния закон. При претенции за заплащане на подобрения, извършени в чужд имот, правната норма, под която следва да се подведат спорните права, съдът може да определи след като изясни качеството на лицето, извършило подобрението – владелец (добросъвестен или не), държател, гестор, както и вида на предявеното вземане – разноски, подобрение и пр. Обикновено тази преценка не може да се направи преди обсъждане на събраните доказателства, доводи и възражения на страните. Тази дейност съдът извършва при произнасянето си с крайния акт по същество. По тази причина и въведените в исковата молба и в хода на процеса твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобрения в чуждия имот, дали с тях твърди, че е увеличена стойността на вещта или, че се касае за разноски, че е налице обогатяване и/или обедняване и пр., са квалификации на страните на спорното право, които не обвързват съда и не го ограничават да даде защита според действително осъщественото правно основание. Това е така, защото всички обстоятелствата, имащи значение за определяне качеството на ищеца и вида на вземането в различните възможни хипотези, подлежат на доказване и установяване в хода на съдебното дирене. След като е анализирал установените обстоятелства, съдът е приел, че праводателят на ищеца е предприел довършителните работи с намерение да извърши чужда работа в интерес на собственика на магазина, като същевременно е имал интерес от тази работа, за да може да бъде въведен в експлоатация целият комплекс. Всички тези обстоятелства са от значение за определяне качеството, в което „Крит“ ЕООД е извършило работите и правоотношението, което е възникнало вследствие тази работа. Като е приложил нормата на чл.61, ал.2 от ЗЗД съдът е определил правата, които са възникнали в полза на „Крит“ ЕООД при извършване на работата. Доводът на жалбоподателя „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД, че ищецът не бил установил правния си интерес от иска поради ненадлежна доказване на придобиването на вземане от „Крит“ ЕООД нямат значение за допустимостта, а за основателността на иска. Това е така, защото за наличието на правен интерес е достатъчно ищецът да твърди, че е придобил вземането, а доказването на цесията е свързано с основателността на иска. По всички изложени съображения въззивният състав приема решението за допустимо. По същество: Предявените искове са основани на твърдения, че в периода от 07.11.2016 г. (датата на съставяне на протокол за въвод във владение на „Банка Пиреос България“ АД) до 31.01.2017 г. (съгласно молба от 12.04.2022 г.) „Крит“ ЕООД е извършил строителни работи в процесния магазин, собственост на банката, по силата на възлагане от нея в споразумение от 03.10.2016 г. По силата на договор за цесия ищецът придобил вземането на „Крит“ ЕООД. Ищецът претендира сумата 26556, 48 лева, представляваща договорено възнаграждение в полза на праводателя му „Крит“ ЕООД за извършени от последния строително довършителни работи, необходими за привеждане на магазина в състояние, отговарящо на изискванията за издаване на акт образец 16; в случай, че не се установи договорно правоотношение, претендира същата сума, с която твърди да се е обогатил собственикът на магазина, представляваща стойността на извършените довършителни дейности. Същите са описани подробно по вид и количество в молбата за обезпечение на доказателства, по която е образувано гр.д. № 17083/2020 г. по описа на СРС. По активната легитимация на ищеца. На първо място следва да се посочи, че договорът за цесия е представен от ищеца в съответствие с предоставения от съда срок, който е бил продължен предвид представените от процесуалния представител болнични листи, установяващи невъзможност за явяване в първото съдебно заседание. Преклузия за представяне на доказателството не е настъпила, доколкото съдът не е указал на ищеца, че не сочи доказателства за оспореното от ответниците обстоятелство за сключване на договора за цесия. Оспорването на автентичността на договора за цесия е било обосновано от процесуалния представител на „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД с твърдението, че договорът е създаден за целите на процеса, без де се е твърдяло, че договорът не е подписан от страните по него. Ето защо правилно не е открито производство по чл.193 от ГПК. Що се отнася до направеното и от двамата ответници възражение за достоверна дата на договора, доколкото те не са „трети лица“ по смисъла на чл.181 от ГПК (не черпят права от страните по договора), те не могат да бъдат увредени от антидатирането му. Договорът е частен документ и се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството му. Такъв документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа. Въпросът за датата на сключване на договора не е от значение за възникване правата на ищеца, цесионер по договора, нито има отношение към отговорността на ответниците за претендираното задължение, тъй като същата е основана на правоотношение, възникнало с цедента и в този смисъл кога точно е настъпило прехвърлянето на правата по това задължение от „Крит“ ЕООД на Р. И. е без значение за ответниците. Те имат правен интерес да оспорват възникването на задължението към „Крит“ ЕООД, както и придобиването на този дълг от ищеца, но не и да твърдят различна от посочената в договора за цесия дата на настъпване на това прехвърляне. Цесията е съобщена от цедента на длъжниците, следователно има действие по отношение на тях. Договорът за прехвърляне на вземане от 15.02.2021 г. легитимира ищеца като носител на твърдяните вземания на „Крит“ ЕООД срещу ответниците за сумата 26556, 48 лева, представляваща увеличената стойност на магазин № И- 102 вследствие на подобрения - необходими и полезни разноски, извършени от „Крит“ ЕООД в качеството му на добросъвестен владелец на основание предоставена фактическа власт и владение от собственика „Банка Пиреос България“ АД в споразумение от 03.10.2016 г. Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва извода, че е правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, тъй като преди вливането на последното дружество от него било отделено дружеството „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД, придобило правата и задълженията на „Банка Пиреос България“ АД по отношение на притежаваните към този момент недвижими имоти. Възражението е неоснователно. Налице е хипотезата на чл.263л, ал.1, изр.1 от ТЗ - за задълженията, възникнали до датата на преобразуването, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества освен прекратените. В случая претендираното вземане е възникнало на 31.01.2017 г., предвид твърдението, че до тази дата са извършени всички подобрения, на които е основана претенцията. Отделянето на новоучреденото дружество „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД от „Банка Пиреос България“ АД е настъпило на 02.05.2019 г., следователно претендираното възнаграждение е възникнало до датата на преобразуването и за него отговарят солидарно и двете дружества, участващи в преобразуването. Позоваването на чл.263л, ал.1, изр.2 от ТЗ, че отговорността на всяко дружество е до размера на получените от него права освен на дружеството, на което задължението е разпределено с договора или плана за преобразуване, е неоснователно. Сочената разпоредба касае уреждане вътрешните отношения между дружествата, участващи в преобразуването, а не отговорността към третите лица кредитори. Ето защо „Юробанк България“ АД, като универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, е легитимирано да отговаря за задълженията на банката, възникнали след отделянето на „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД. Неоснователно е възражението за нищожност на договора за цесия поради липса на предмет - липса на вземане на „Крит“ ЕООД към „Юробанк България“ АД. С договора ищецът е придобил вземане в размер на 26556, 48 лв. - увеличената стойност на магазин № И-102 вследствие на подобрения, представляващи необходими и полезни разноски, извършени от „Крит“ ЕООД в качеството му на добросъвестен владелец на основание предоставена фактическа власт и владение от собственика „Банка Пиреос България“ АД в споразумение от 03.10.2016 г. За да породи договорът за цесия своите правни последици, достатъчно е прехвърленото вземане да е индивидуализирано по основание и размер. Не съставлява пречка за прехвърлянето на вземане, за което съществува спор между кредитора и длъжника относно възникването, действителния размер или изискуемостта на вземането. Договорът за прехвърляне на вземане (цесия) е консенсуален, неформален, каузален и комутативен. Нормата на чл. 99 ал. 1 ЗЗД определя неговия предмет като овластява кредитор да прехвърли своето вземане. Макар и предметът на договора да е определено по съдържанието си вземане, по аргумент от противното на нормата на чл. 100 ал. 1 ЗЗД съществуването му не е предпоставка за възникване на правната връзка. Съществуването на прехвърленото право и неговата принадлежност в патримониума на цедента не обуславят действителността на договора за цесия. Договорът за цесия има невъзможен предмет единствено ако имущественото право е непрехвърлимо с оглед своето естество, с оглед императивни разпоредби на закона или с оглед наличието на предварителни договорни ограничения. Горният извод следва и от изричната разпоредба на чл. 100 ал.1 ЗЗД. С посочената разпоредба е установено изключение от общото за облигационните договори правило на чл. 26, ал.2 ЗЗД, според което липсата на предмет води до тяхната нищожност. При прехвърляне на несъществуващо вземане цесионният договор не е недействителен, нещо повече, цедентът отговаря за изпълнението му по реда на чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД /определение № 524/19.07.2011 г. на ВКС по т.д.№ 186/2010 г., II т.о./. Всеки договор за цесия, с който се прехвърля парично вземане, определено по страни и размер, има възможен предмет, а ако цедентът не е титуляр на прехвърляното вземане, то договорът само не поражда транслативния ефект, към който е насочен. За действителността на цесията е без значение обстоятелството дали прехвърленото вземане съществува или не. В съответствие с принципа, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава, цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към момента на сключване на договора за цесия, като в негова полза ще преминат действително притежаваните от цедента права до посочения в цесията размер. Върху цесионера като нов кредитор преминават всички права, които старият кредитор е имал по отношение на длъжника във връзка със съществуващото към момента на сключване на цесионната сделка вземане. При обсъждане въззивната жалба на ищеца съдът следва на първо място да разгледа предпочитания иск, основан на договор за изработка. Този иск е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Не се спори по делото, че процесният магазин е придобит от „Банка Пиреос България“ АД от публична продан с влязло в сила на 22.04.2016 г. постановление за възлагане. Със споразумение от 03.10.2016 г. банката е възложила на „Крит“ ЕООД да извърши строителни дейности, необходими за издаване на акт образец 16, за всички единадесет магазина, придобити от проданта. Уговорено е с направените за довършването на магазините разходи в размер 169171, 82 лв. с ДДС да бъде прихванато насрещното вземане на банката по договор за кредит между същите страни. Срокът за извършване на работите е бил 31.01.2017 г. Ищецът не ангажира доказателства за извършване на довършителните работи, необходими за получаване на разрешение за ползване на комплекса до 31.01.2016 г. След посочената дата споразумението е прекратено по изричната вола на страните, изразена в чл.10 от споразумението. Ето защо твърдението на ищеца, че работите са извършени по възлагане от банката, е необосновано. Възлагането е прекратено след 31.01.2017 г. и няма доказателства до тази дата работите да са били извършени. Оплакването на ищеца за неправилност на решението, с което е прието, че работата е извършена без възлагане, е неоснователно. Правилно предпочитаният иск е отхвърлен. Въззивниците ответници обжалват осъждането по евентуалния иск с оплакване за необоснованост – оспорват извършването от „Крит“ ЕООД на довършителни работи след 22.04.2016 г. Съдът приема, че към 22.04.2016 г., когато правото на собственост е преминало върху банката праводател на ответниците, състоянието на магазина е изисквало извършване на допълнителни довършителни дейности за издаване на разрешение за ползване. Въз основа на посоченото в споразумението от 03.10.2016 г., че имотите, възложени на банката с постановления за възлагане, са със степен на завършеност акт 14 и съгласно чл.4 от същото „Крит“ ЕООД се е задължило да извърши в тях СМР и да ги приведе до степен на завършеност акт 16, както и на протокола за опис от 04.06.2015 г., протокола за въвод във владение от 07.11.2016 г. и показанията на свидетеля Р. Б. съдът приема, че състоянието на магазина е било груб строеж от плочи, колони и тухлени стени без замазка и инсталации. На този извод не противоречи съставянето на Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 20.05.2016 г., доколкото в същия не е описано състоянието конкретно на процесния магазин. Въз основа на заключението на вещото лице Т. К. съдът приема, че необходимите довършителни работи, които са били извършени, за да се получи разрешение за ползване, са описаните в таблицата на стр.6 от експертизата (констативна част) дограма, стъклена витрина, мазилки и шпакловки, ел.инсталации, водопровод и канализация, отоплителна инсталация, комунални връзки. Действителното изграждане на посочените довършителни работи е установено чрез заключението на съдебно- техническата експертиза на вещото лице Е. Ц., приета по гр.д. № 17083/2020 г. на СРС (т.1 от основното заключение), а стойността на работите е установена от вещото лице К. на 5064 лева (т.3.1 от заключението). Това е сумата, с която праводателят на ищеца е обеднял (направил е разходи) и тъй като обогатяването на собственика (увеличената стойност на магазина – 13423 лева – т.4.3 от заключението на вещото лице К.) е по-висока стойност, по силата на чл.61, ал.2 ЗЗД се дължи сумата на обедняването - 5064 лева. Няма съмнение, че посочените дейности са изпълнени от „Крит“ ЕООД. Дружеството е строител на сградата, в която се намира процесният магазин. Фактическата власт върху магазина му е била предоставена по силата на споразумението от 03.10.2016 г. Подобренията са извършени най-късно до 27.09.2017 г., когато е съставен протокол образец 16 за установяване годността за ползване на строежа. От показанията на свидетеля Б. се установява, че само само „Крит“ ЕООД е извършвал строителни работи в сградата и като строител е завършил комплекса до разрешение за ползване. В обобщение оплакванията на всички жалбоподатели са неоснователни, а обжалваното решение от 24.11.2022 г. като правилно следва да се потвърди. Неоснователна е жалбата на ищеца срещу решението от 02.20.2023 г., с което е оставена без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 24.11.2022 г. В мотивите на съдебния акт не се съдържа обсъждане дължимост на законна лихва, затова правилно с решението от 02.02.2023 г. е прието, че не е налице хипотезата на чл.247 от ГПК и искането е оставено без уважение. Частната жалба на адвокат С. П. срещу определението по чл.248, ал.1 от ГПК, с което е оставено без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, е неоснователна. Такова искане не е било направено до приключване на устните състезания, а направеното едва след постановяване на съдебното решение искане с молба от 05.01.2023 г. е преклудирано. Частично основателна е частната жалба на „Юробанк България“ АД срещу определението от 02.20.2023 г. по чл.248, ал.1 от ГПК. Същото се обжалва в частта, с която постановеното решение е допълнено като „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати на ищеца разноски в размер 162, 64 лева, както и в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Юробанк България“ АД за намаляване дължащите се в полза на съда разноски. В първата част жалбата е неоснователна. Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Искане за присъждане на разноските е било направено с исковата молба, но съдът не се е произнесъл по него. Ето защо молбата за допълване е била допустима и съдът е дължал произнасяне по нея. Възражението за недопустимост на производството за обезпечение на доказателства и съответно недължимост на направените в него разноски е неоснователно. Производството е било допустимо, както и приетата в него съдебно-техническа експертиза. На основание чл.209, изр.2 от ГПК направените в това производство разноски се присъждат в зависимост от изхода на спора. Основателна е частната жалба в частта срещу отказа на съда да намали дължимите в полза на бюджета разноски. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 6 от ГПК в случаите, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице следва да заплати всички дължащи се (от внасянето на които другата страна, в чиято полза е постановено решението, е освободена) такси и разноски. Нормата следва да се тълкува в синхрон с правилото на чл.78, ал.1 от ГПК – ответникът дължи заплащане на направените от ищеца разноски съразмерно на уважената част от иска. В хипотезите на чл.78, ал.1 и ал.6 от ГПК ответникът не следва да отговаря различно. Молбата за намаляване на сумата, дължима за възнаграждение на вещото лице, е била основателна и неправилно е оставена без уважение. В тази част обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени като вместо него се постанови определение за изменение на постановеното решение № 3387 от 23.11.2022 г. в частта, с която „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати в полза на Софийски градски съд разноски над 152, 55 лева. С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, жалбоподателят ищеца следва да заплати на „Пиреос Недвижими имоти“ ЕООД разноски в размер 81, 97 лева и на „Юробанк България“ АД разноски в размер на 175, 04 лева съразмерно отхвърлената част от иска. Водим от горното, Софийският апелативен съд